Какво научаваме от необикновените перуански гробници — ОНЛАЙН БИБЛИОТЕКА „Стражева Кула“

Какво научаваме от необикновените перуански гробници

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ПЕРУ

НАУЧАВАМЕ много за даден народ от начина, по който погребва умрелите си. Това е особено вярно в Перу, където своето наследство са оставили много народи: мочика, чиму, наска, чачапоя, кола и инка. Всеки от тези народи имал свои погребални обичаи, които отразявали определени вярвания в задгробния живот.

Археолозите и крадците са разкопали хиляди гробове и са открили добре запазени тленни останки, увити в няколко метра плат или памук. Някои тъкани са украсени с различни фигури. В горещите и сухи пустинни пясъци, които покриват по–голямата част на тихоокеанския перуански бряг, са намерени хиляди добре запазени мумии.

Гробниците на знатните

При разкопки на гробници на мочиките са открити останките на членове от семейството на вожда, които били погребани с несметни богатства, мечове и символи на властта. С тях са погребани и други хора. Очевидно в жертва са били принесени слуги, които да придружат господарите си в задгробния живот. Краката на някои от тях дори са отрязани. Защо? Според едно от предположенията така те нямало да могат да напуснат поста си в подземния свят.

Близо до езерото Титикака, на 3827 метра надморска височина, се издигат величествени гробници, наречени чулпи. Тези каменни кули са дванайсет метра високи и върхът им е по–широк от основата. По всичко изглежда, че в тях били положени останките на знатни хора от племето кола, завладяно от инките. Върху някои от гробниците са издълбани фигурки на змии, котки и маймуни. Тези животни били почитани като пазители на подземния свят.

Край Карахиа близо до град Чачапоя има гробници, които събуждат въображението. По ръба на една отвесна скала се издигат двуметрови саркофази от втвърдена глина, по някои от които все още може да се види първоначалната им боя отпреди векове. Навъсените лица върху саркофазите гледат величествено към зелената долина, сякаш владеят навсякъде, докъдето стигат безжизнените им очи.

Свидетелства за трагична гибел

В предградие на Лима археолозите наскоро откриха дълбоки гробове с около 2200 добре запазени увити мумии, по всяка вероятност от народа на инките. Един от вързопите е особено внушителен, като тежи 240 килограма и е дълъг 1,8 метра. В него имаше две тела — тяло на знатен инка, увит в 140 килограма необработен памук, и до него тяло на дете, с което може би са имали някаква роднинска връзка. Можем само да се чудим какви обстоятелства са довели до тяхната смърт преди толкова много години.

Не толкова загадъчна, но също толкова трагична, е смъртта на децата, които били принесени в жертва на боговете на Андите. Може би за родителите било привилегия да изпратят малките си деца в „отвъдния свят“, вероятно като посланици до боговете. Децата обикновено били изгаряни на някой планински връх или в близост до него. В заснежената Сара Сара (Аякучо) при надморска височина от 5000 метра беше намерено тялото на момиче, останало скрито векове наред. Телата на децата, принасяни в жертва, били увивани в специални одежди и понякога до тях поставяли дарове, като малки златни или сребърни статуетки на лами.

На какво се основавали надеждите им за мъртвите?

Тези изчезнали цивилизации в Перу не са единствените, чиито погребални обичаи са основани на вярата в загадъчен задгробен живот. Дори в наши дни много хора се вълнуват от това дали има живот след смъртта.

Вярванията относно задгробния живот днес са най–разнообразни. Например широко разпространени са представите за прераждане, преселване на душите в отвъдното, общуване с мъртвите и съществуване на чистилище и ад. Всички тези вярвания се основават на една идея: при смъртта умира само тялото, а нещо безсмъртно в нас продължава да живее. Библията не подкрепя нито една от тези представи. (Еклисиаст 3:18–20; 9:5, 10; Езекиил 18:4)

Вместо това Библията учи, че душата е самият човек и че тя умира. (Битие 2:7) Но Божието Слово дава и чудесна надежда за умрелите. То учи, че „ще има възкресение на праведни и неправедни“. (Деяния 24:15) При това Библията не само вдъхва надежда, но и съдържа писмени сведения на очевидци за няколко възкресения. (Йоан 11:17–47; 1 Коринтяни 15:3–6) Колко чудесно е само, че милионите хора, които са живели на земята през вековете и са умрели, могат отново да се радват на живота!

[Снимка на страница 13]

Саркофазите край Карахиа (горе)

[Източник]

[Снимка на страница 13]

Дванайсетметровите гробници край езерото Титикака

[Източник]

[Снимка на страница 14]

Високо в Андите беше открито замръзнало тяло на момиче

Археолозите откриха около 2200 мумии край Лима

[Източници]