„Храни устата, а не краката“

Поглед към традиционните африкански погребални обичаи

„ТЕ НЕ погребват мъртвите си!“ Това изказване често може да се чуе за Свидетелите на Йехова в Западна Африка. Но е добре известно, че Свидетелите всъщност погребват мъртвите си.

Тогава защо хората казват, че Свидетелите на Йехова не погребват мъртвите си? Защото Свидетелите не спазват много от популярните местни погребални обичаи.

Традиционни погребални обичаи

Алиу живее в малко село в Централна Нигерия. Когато майка му умряла, той съобщил на роднините си за нейната смърт и след това уговорил в дома ѝ да бъде държано едно библейско слово. Изнесено от старейшина в местния сбор на Свидетелите на Йехова, словото било фокусирано върху състоянието на мъртвите и насърчителната надежда за възкресението, съдържаща се в Библията. След словото, майката на Алиу била погребана.

Роднините били безкрайно ядосани. За тях погребението не било погребение, ако нямало бдение, извършвано обикновено през нощта, следваща смъртта на човека. В областта на Алиу бдението е време на празнуване, а не на жалеене. Тялото на мъртвеца бива изкъпано, облечено в бяло и положено на легло. Опечалените изпращат да повикат музиканти, купуват каси бира и съдове с палмово вино, и уреждат принасянето в жертва на вол или коза. След това пристигат роднини и приятели, за да пеят, танцуват, ядат и пият до зазоряване на следващия ден.

По време на тези празници, до краката на мъртвото тяло се слага храна. Отрязват се части от косата, нокти от краката и ръцете на мъртвеца, и се прибират за „второто погребение“. То се прави след няколко дни, седмици или дори години.

В деня след бдението тялото бива погребано, макар че погребалните церемонии продължават още една седмица или дори по–дълго. По–късно се прави второто погребение. Кичурите коса и ноктите от ръцете и краката се увиват в бял плат, който се завързва за една дъска, дълга 1,5–1,8 м. После шествие от пеещи и танцуващи хора занася дъската на гробищата и тя бива заровена близо до човека, когото представя. Отново има много музика, пиене и пируване. За да се отбележи краят на погребалната церемония, се дава един изстрел с пушка към небето.

Тъй като Алиу не позволил да бъдат извършени всичките тези неща, той бил обвинен, че не проявява уважение нито към мъртвите, нито към традициите, които им отдават почит. Но защо Алиу, един от Свидетелите на Йехова, отказал да спази традицията? Защото съвестта му не могла да приеме религиозните идеи, върху които се основават такива традиции.

Традиционни африкански вярвания

Из цяла Африка хората вярват, че всички човеци са дошли от духовната област и ще се върнат там. Народът йоруба от Нигерия казва: „Земята е пазарът, докато небето е домът.“ А една пословица на народа ибо гласи: „Всеки, който идва на този свят, ще трябва да се върне в къщи, независимо от това колко дълго се помайва на земята.“

Да разгледаме обичаите, споменати преди малко. Целта на бдението е да се направи на духа добро изпращане. Белите одежди се смятат за подходящо облекло за духовната област. Слагането на храна при краката е свързано с идеята, че трупът яде през краката и трябва да бъде хранен, за да не бъде гладен по време на пътуването към земята на предците.

Освен това сред хората е разпространено вярването, че когато духът напусне тялото, той се върти около живите и не се връща при предците, докато най–после не бъде освободен от второто погребение. Хората се страхуват, че ако не се направи второ погребение, духът ще се разгневи и ще измъчва живите с болести или смърт. Изстрелът с пушка служи, за да „се отпрати духът“ на небето.

Макар че погребалните обичаи доста се различават в различните области на Африка, основната идея обикновено е тази, че духът преживява смъртта на тялото. Главната цел на ритуалите е да помогне на духа да се отзове на „повикването от дома“.

Тези вярвания и практики биват насърчавани от доктрината на псевдохристиянството за безсмъртието на човешката душа, и от неговото почитане на „светии“. Много характерно е изказването на един армейски свещеник от Свазиленд, който казал, че Исус дошъл не за да унищожи традиционните вярвания, но за да ги изпълни или да ги потвърди. Тъй като духовниците обикновено надзирават погребалните процедури, много хора смятат, че Библията подкрепя както традиционните вярвания, така и обичаите, които произлизат от тях.

Какво казва Библията

Дали Библията подкрепя тези вярвания? Относно състоянието на мъртвите Еклисиаст 3:20 казва: „Всички [и хора, и животни] отиват в едно място; всички са от пръстта и всички се връщат в пръстта.“ По–нататък Писанията казват: „Живите поне знаят, че ще умрат; но мъртвите не знаят нищо . . . И любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени . . . Няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба, гдето отиваш.“ — Еклисиаст 9:5, 6, 10.

Тези и други стихове ясно показват, че мъртвите не могат да ни виждат, нито да ни чуват, нито да ни помогнат, нито да ни навредят. Нима това не е в съгласие с твоите собствени наблюдения? Може би си познавал някой богат и влиятелен човек, който е умрял и чието семейство след това е страдало, макар че членовете му са извършили всички обичайни погребални церемонии. Ако този мъж е жив в духовната област, защо той не помогне на семейството си? Той не може да направи това, защото казаното от Библията е истина — мъртвите наистина са безжизнени, „безсилни в смъртта“, и затова не са в състояние да помогнат на никого. — Исаия 26:14, NW.

Синът на Бога, Исус Христос, знаел, че това е истина. Да видим какво се случило след смъртта на Лазар. Библията казва: „Той [Исус] им каза [на учениците си]: ‘Нашият приятел Лазар заспа; но аз отивам да го събудя.’ Затова учениците му рекоха: ‘[Господарю], ако е заспал, ще оздравее.’ Но Исус бе говорил за смъртта му.“ — Йоан 11:11–13.

Обърни внимание на това, че Исус уподобил смъртта на сън, на почивка. След пристигането си във Витания, той успокоил сестрите на Лазар, Мария и Марта. Изпълнен със жал, Исус дал воля на сълзите си. Но по никакъв начин той не казал и не направил нещо, което би показало, че Лазар има дух, който е все още жив и има нужда от помощ, за да стигне до земята на предците си. Вместо това Исус направил, каквото казал, че ще направи. Той събудил Лазар от съня на смъртта посредством възкресение. Това дало доказателство, че накрая Бог ще използува Исус, за да възкреси всички онези в паметните гробници. — Йоан 11:17–44; 5:28, 29.

Защо се отличават от другите?

Има ли нещо лошо в това да се следват погребалните обичаи, които са основани на небиблейски вярвания? Алиу и милиони други Свидетели на Йехова смятат, че има нещо лошо. Те знаят, че ще бъде погрешно — и дори лицемерно, — да подкрепят каквито и да било практики, основани на фалшиви и заблуждаващи доктрини. Те не искат да бъдат като книжниците и фарисеите, които Исус осъдил за религиозното им лицемерие. — Матей 23:1–36.

Апостол Павел предупредил своя съратник Тимотей: „А духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата, и ще слушат измамителни духове и бесовски учения, чрез лицемерието на човеци, които лъжат.“ (1 Тимотей 4:1, 2) Дали схващането, че мъртвите на човечеството са живи в духовната област, е учение на демоните?

Да. Сатан Дяволът, „на лъжата баща“, казал на Ева, че тя няма да умре, казвайки, че тя ще продължава да живее в плът. (Йоан 8:44; Битие 3:3, 4) Той не казал точно, че една безсмъртна душа остава да живее след смъртта на тялото. Но лансирайки идеята, че животът продължава след смъртта, Сатан и неговите демони се стремят да отвърнат хората от истината на божието Слово. Тъй като вярват на онова, което Бог казва в Библията, Свидетелите на Йехова не споделят възгледи и практики, които подкрепят лъжите на Сатан. — 2 Коринтяни 6:14–18.

Като отбягват небиблейските погребални практики, служителите на Йехова предизвикват неблагоразположението на някои хора, които не споделят техните възгледи. Някои Свидетели са били лишавани от наследство. Други са били подлагани на отчуждение от собствените им семейства. Но като истински християни, те осъзнават, че вярното подчинение на Бога донася неблагоразположението на света. Също като верните апостоли на Исус Христос, те са решени да ‘се покоряват на Бога, а не на човеците’. — Деяния 5:29; Йоан 17:14.

Макар че тачат паметта на своите близки, които са заспали в смъртта, истинските християни се стремят да проявяват любов към живите. Например, Алиу прибрал майка си при себе си, след като баща му починал, и я хранел и се грижел за нея до края на живота ѝ. Когато другите кажат, че Алиу не се интересувал от майка си, защото не я бил погребал по общоприетия обичай, той се позовава на широко разпространената пословица на неговия народ: „Храни устата ми, преди да храниш краката ми.“ Храненето на устата, или грижата за човека, докато той е все още жив, е много по–важно от храненето на краката, практиката, описана преди малко и свързана с бдението след смъртта на човека. Всъщност, починалият няма никаква полза от храненето на краката.

Алиу пита своите критици: ‘Какво би предпочел — семейството ти да се грижи за тебе, като остарееш, или да направят голямо празненство, след като умреш?’ Повечето предпочитат да получават грижите, докато все още са живи. Освен това те ценят и познанието, че ако умрат, ще имат една достойна, основана на Библията погребална служба, както и почтено погребение.

Именно това Свидетелите на Йехова се стремят да направят за своите близки. Те хранят устата, а не краката.