Трябва ли да плащаш данъците си?
‘Отдавайте на всички дължимото: комуто дължите данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта.’ — Римляни 13:7.
ТЪЙ като размерът на данъците постоянно се увеличава, може да изглежда трудно да се приеме горният съвет. Това обаче са думи на апостол Павел, които са записани в Библията. Със сигурност ти уважаваш Библията. Но може да се питаш: „Наистина ли християните трябва да плащат всички данъци — дори тези, които смятат за твърде високи и несправедливи?“
Обърни внимание на напътствието, което Исус дал на учениците си. Той знаел, че сънародниците му силно негодуват срещу данъците, наложени от Рим. Въпреки това ги подканил: ‘Отдавайте Кесаревите неща на Кесаря, а Божиите на Бога.’ (Марко 12:17) Интересно е, че Исус казал да се плащат данъци на същите тези управници, които скоро след това щели да го екзекутират.
Няколко години по–късно Павел дал съвета, цитиран в началото. Той насърчил плащането на данъци, въпреки факта, че голяма част от тези пари били използвани за финансиране на римската армия и в подкрепа на неморалния и разгулен начин на живот на императорите. Защо Павел заел тази неодобрена от обществото позиция?
Висшестоящите власти
Обърни внимание на контекста на думите на Павел. В Римляни 13:1 той пише: „Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога.“ Когато били управлявани от боящи се от Бога владетели, на израилтяните им било лесно да гледат на финансовата подкрепа към държавата като на граждански и религиозен дълг. Но дали християните имали същата отговорност, когато управниците не били вярващи и се покланяли на идоли? Да, това било така. Думите на Павел показали, че Бог дал на владетелите „власт“ да управляват.
Правителствата полагат големи усилия да поддържат реда. Благодарение на това християните могат да извършват различните си духовни дейности. (Матей 24:14; Евреи 10:24, 25) Затова Павел казал относно държавната власт: „[Тя е] Божий служител за твоя полза.“ (Римляни 13:4) Самият Павел извлякъл полза от защитата, осигурявана от римските управници. Например, когато го заплашила тълпа хора, го спасили римски войници. По–късно Павел се обърнал към римския съд, за да може да продължи да служи като мисионер. (Деяния 22:22–29; 25:11, 12)
Затова Павел дал три причини за плащането на данъци. Първо, той говорел за ‘гнева’ на властите при наказването на закононарушителите. Второ, той обяснил, че съвестта на поклонниците на Бога ще бъде сериозно накърнена, ако не плащат данъците си. И накрая, посочил, че данъците са просто отплата за услугите, които властите извършват като „служители“, работещи в полза на хората. (Римляни 13:1–6)
Дали другите християни приели присърце думите на Павел? Явно да, тъй като авторът от втори век Юстин Философ (ок. 110–165 г.), който твърдял, че е християнин, казал, че християните плащат данъците си „по–съвестно от всички останали“. Когато властите днес изискват нещоa, било то време, или пари, християните продължават да се подчиняват с охота. (Матей 5:41)
Разбира се, християните могат да се възползват от всякакво законно намаляване на данъците. В някои случаи може да имат право на данъчни облекчения, предвидени за хората, които правят дарения на религиозни организации. Въпреки това, като се подчиняват на Божието Слово, истинските християни не отказват да плащат сумите, които дължат на държавата. Те плащат данъците си, като оставят властите да носят пълна отговорност за начина, по който използват тези пари.
Твърде високите данъци са просто начин, по който ‘човек властва над човека за негова вреда’. (Еклисиаст 8:9) Свидетелите на Йехова намират утеха в обещанието на Библията, че скоро справедливостта ще възтържествува за всички хора под управлението на Божието правителство, което никога няма да ги обременява с несправедливи данъци. (Псалм 72:12, 13; Исаия 9:7)
[Бележки под линия]
a Съветът на Исус да плащат ‘Кесаревите неща на Кесаря’ не се отнасял непременно само за плащането на данъци. (Матей 22:21) В „Аналитичен и обяснителен наръчник за Евангелието от Матей“ от Хайнрих Майер се обяснява: „Под [кесаревите неща] ... не трябва да разбираме само гражданските данъци, а всичко, над което кесарят имал право според законната си власт.“
[Текст в блока на страница 11]
Първите християни плащали данъците си „по–съвестно от всички останали“ (ЮСТИН ФИЛОСОФ)
[Снимка на страница 10]
Истинските християни спазват данъчните закони
[Снимка на страница 11]
Исус казал: ‘Отдавайте Кесаревите неща на Кесаря.’
[Информация за източника на снимката на страница 10]
© European Monetary Institute