Данъците ли са цената на ‘цивилизованото общество’?

„Данъците са цената, която плащаме, за да живеем в цивилизовано общество.“ — Надпис на сградата на Данъчната служба във Вашингтон

ПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ служители твърдят, че данъците са необходимо зло, цената на ‘цивилизованото общество’. Независимо дали си съгласен с това твърдение, или не, безспорно в повечето случаи тази цена е твърде висока.

Има два вида данъци: преки и косвени. Данъкът върху доходите, корпоративният данък и данъкът върху собствеността са преки данъци. От тях данъкът върху доходите е обект на най–силно противопоставяне. Това е така особено в страни, в които той прогресивно се увеличава — колкото повече печелиш, толкова по–висок данък плащаш. Критиците твърдят, че прогресивно увеличаващите се данъци са наказание за усилния труд и успеха.

В списание „Наблюдател на ОИСР“, издавано от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, ни се напомня, че „освен данъка върху доходите, наложен от правителството, хората с трудови възнаграждения понякога трябва да плащат местни, регионални, провинциални или щатски данъци върху доходите. Така е в Белгия, Исландия, Испания, Канада, Корея, САЩ, Скандинавските страни, Швейцария и Япония“.

Косвени данъци са данъкът върху продажбите, акцизите върху алкохола и цигарите и митата. За разлика от преките данъци те не са толкова явни, но въпреки това могат да окажат силен икономически натиск, особено върху бедните. В индийското списание „Предна линия“ писателката Джаяли Гош нарича мит твърдението, че хората със средни и високи доходи плащат по–голямата част от данъците в Индия. Гош казва: „Косвените данъци, наложени от правителствата на отделните щати, съставляват повече от 95 процента от общите им данъчни приходи. ... Всъщност по–бедните хора навярно дават по–голяма част от доходите си под формата на данъци, отколкото богатите.“ Явно причина за това несъответствие са високите данъци върху стоките за масово потребление, като например сапуна и храната.

За какво използват правителствата парите, които събират?

Къде отиват парите

Разбира се, правителствата се нуждаят от много средства, за да финансират и осигуряват необходими услуги. Във Франция например един на всеки четири души работи в държавния сектор. Това са учителите, пощенските служители, работниците в музеите и болничните заведения, полицаите и други държавни служители. Данъците са нужни, за да им се плащат заплати. Благодарение на парите от данъците се финансират пътища, училища, болници, събирането на отпадъците и пощенските услуги.

Нуждите на армията също оказват влияние върху данъчното облагане. Данъкът върху доходите първоначално бил наложен на заможните британци за финансиране на войната срещу Франция през 1799 г. По време на Втората световна война обаче британското правителство решило хората от работническата класа също да плащат такъв данък. Днес смазването на държавната военна машина все още струва скъпо, дори в мирно време. Според изчисления на Стокхолмския институт за мирни изследвания през 2000 г. за военни цели са били изразходвани приблизително 798 милиарда долара.

Справяне със социалните проблеми

Данъците служат и като средство за справяне със социалните проблеми — като начин за насърчаване или възпрепятстване на определено поведение. Смята се например, че акцизът върху алкохола ограничава прекомерното пиене. Затова в много страни данъците съставляват 35 процента от цената на бирата на дребно.

Тютюнът също се облага с високи данъци. В ЮАР те съставляват между 45 и 50 процента от цената на кутия цигари. Но когато налагат такива данъци, правителствата не винаги са подбуждани от загриженост към гражданите. Както пише Кенет Уорнър в списание „Външна политика“, тютюнът е „мощна икономическа сила, чрез която ежегодно се печелят стотици милиарди долари от продажбите и още милиарди от данъчните постъпления“.

Забележителен пример за справянето със социални проблеми е случилото се в началото на XX век. Американските законодатели се опитали да ограничат създаването на заможни династии. Как? Като въвели данък върху наследството. При смъртта на някой заможен човек голяма част от натрупаните му богатства отивала за данъци. Поддръжниците на закона твърдят, че по този начин „средствата от семейните аристократични среди се отклоняват към гражданското демократично общество“. Може и да е така, но заможните данъкоплатци намират редица начини да намалят сумата, която трябва да платят.

Парите от данъците продължават да се използват за финансиране на различни програми в полза на обществото, като например опазването на околната среда. В „Списание за екологията“ се казва: „В девет западноевропейски страни наскоро беше въведен екологичен данък, най–вече с цел да се ограничи замърсяването на въздуха.“ Прогресивно увеличаващите се данъци върху доходите, за които стана дума в началото, са друг начин за справяне със социалните проблеми. Тяхната цел е да се намали пропастта между богатите и бедните. Освен това някои правителства предвиждат данъчни облекчения за хората, които правят дарения с благотворителна цел, или за семейства с деца.

Защо е толкова сложно?

Когато предлагат въвеждането на нов данък, законодателите винаги се стремят да предотвратят всяка възможност за заобикаляне на закона. Помни, че става дума за огромни суми пари. Какъв е резултатът? Данъчните закони стават по–сложни и с повече технически подробности. В една статия в списание „Тайм“ се обяснява, че много от усложненията в американския данъчен закон „възникват при определянето на дохода“, тоест при определянето на това каква сума подлежи на облагане. Допълнително объркване възниква от стотиците правила, „които дават различни възможности за намаляване на данъците и освобождаване от тях“. Но не само в Съединените щати данъчните закони са толкова сложни. Неотдавнашно издание на Данъчното законодателство в Обединеното кралство се състои от 9521 страници, събрани в десет тома.

От Отдела за изследвания върху данъчната политика към Мичиганския университет съобщават: „Всяка година американските данъкоплатци прекарват над три милиарда часа в попълване на данъчните си декларации. ... Времето и парите, изразходвани [при попълването на данъчните декларации] от американците, които плащат данък върху доходите, общо се равняват на 100 милиарда долара годишно, или около 10% от събраните данъци. Голяма част от тези разходи се дължат на това, че законът за данъка върху доходите е изключително сложен.“ Рубен, споменат в началото на уводната статия, казва: „Опитвах се сам да попълвам данъчните си декларации, но това ми отнемаше много време, а и често мислех, че плащам повече, отколкото трябва. Затова вече плащам на счетоводител да върши тази работа.“ (Виж блока „Спазване на данъчните закони“ на 8 страница.)

Едни плащат, други не плащат, а трети се освобождават

Макар и с неохота, повечето хора ще признаят ползата, която данъците носят на обществото им. Управителят на Данъчната администрация на Великобритания веднъж обясни: „Никой не харесва да плаща данък върху доходите, но малцина биха казали, че би било по–добре без него.“ Някои изчисляват, че 90 процента от американците спазват данъчните закони. Един данъчен служител признава: „В повечето случаи неспазването на закона се дължи на сложността на самия закон и на реда на плащане, а не на преднамерено неподчинение.“

Въпреки това мнозина намират начини да избегнат плащането на определени данъци. Например обърни внимание какво се казва относно корпоративните данъци в една статия в списание „Новини от САЩ и известия от света“: „Чрез приспадане на данъците и счетоводни маневри много фирми законно избягват да плащат голяма част от дължимите суми, като понякога дори не плащат нищо.“ В статията се дава следният пример за добре замислена маневра: „Някоя американска корпорация отваря фирма в страна с благоприятна данъчна система. След това регистрира американското си дружество като дъщерна фирма на чуждестранната компания.“ По този начин се избягва плащането на американските данъци, които може да възлизат на 35 процента, въпреки че т.нар. „седалище на чуждестранната фирма може да представлява само канцеларски шкаф или пощенска кутия“.

Има и хора, които открито не плащат данъците си. Според сведенията, в една европейска страна това се счита за „национално забавление“. Едно проучване в Съединените щати показва, че едва 58 процента от мъжете на възраст от 25 до 29 години смятат за погрешно да не декларират всичките си доходи. Авторите на проучването добавят: „Тези резултати не говорят добре за етиката и морала на обществото ни.“ Изчислено е също, че 35 процента от мексиканците не плащат данъците си.

Като цяло обаче хората признават ползата от данъците и не възразяват да ги плащат. Но известните думи, приписвани на император Тиберий, изглежда са верни: „Добрият пастир трябва да стриже стадото си, а не да му съдира кожата.“ Как трябва да гледаш на плащането на данъци, ако смяташ, че си жертва на обременяваща, несправедлива и твърде сложна данъчна система?

[Блок на страница 7]

Помисли, преди да се преместиш

Във всяка страна данъчната система е различна. Всъщност местните данъци върху доходите може значително да се различават дори на територията на една и съща държава. Струва ли си да се преместиш там, където данъците са по–ниски? Може би е така, но трябва да помислиш, преди да се преместиш.

Например в статия в списание „Наблюдател на ОИСР“ на читателите се напомня, че не е важно само това какъв е основният данък върху доходите. В нея се казва: „Действителният размер на задълженията на отделните данъкоплатци се влияе и от различните намаления.“ В някои страни например данъкът върху доходите е нисък. Но там се предлагат „малки възможности за облекчаване и намаляване на данъците и за освобождаване от тях“. В резултат на това може да се окаже, че в такива райони човек плаща повече, отколкото в страните с високи данъци, в които са предвидени повече начини за освобождаване и данъчни намаления.

В САЩ някои обмислят да се преместят в щати, в които няма данък върху доходите. Но дали така със сигурност ще спестят пари? Не и според изданието „Личните финанси според Киплингър“, където се казва: „Нашето проучване разкри, че в някои щати липсата на данък върху доходите се компенсира от по–високи данъци върху собствеността, данъци върху продажбите и други видове данъци.“

[Блок на страница 8]

Спазване на данъчните закони

За много от нас плащането на данъци е напрегнато и обременяващо задължение. Затова от „Пробудете се!“ помолихме един данъчен експерт за някои практични съвети.

„Потърси добър съвет. Това е важно, тъй като данъчният закон може да е сложен, а непознаването му много рядко се приема като основателна причина за неговото неспазване. Макар данъкоплатците да мислят, че данъчните служители са врагове, те често могат точно и просто да им обяснят как да се справят с данъчните въпроси. Данъчните власти предпочитат от първия път да попълниш правилно декларацията си. Те не искат да те съдят за това, че не спазваш закона.

Ако финансовите ти операции са сложни, потърси съвет от специалист. Но бъди внимателен! Макар че много данъчни специалисти ще се грижат за интересите ти, мнозина не биха го направили. Помоли доверен приятел или бизнесмен да ти препоръча някого и прочети препоръките му.

Не отлагай. Ако не изпълниш изискванията на закона в определения за това срок, може да ти наложат строги санкции.

Води документацията си старателно. Каквато и система за счетоводство да използваш, винаги записвай последните данни. Така, когато дойде време да плащаш данъците си, вече ще си свършил по–голяма част от работата. Това ще ти е от полза и ако ти направят данъчна проверка.

Бъди честен. Може да се изкушаваш да пренебрегнеш закона или да го тълкуваш в своя полза. Но данъчните служители с голяма находчивост разкриват измамите. Най–добре е винаги да си честен.

Бъди информиран. Ако човекът, който си наел да попълни данъчната ти декларация, предостави грешни данни, ти ще носиш отговорността. Затова се увери, че той следва желанията ти.“

[Снимка на страница 7]

В много страни цигарите и алкохолът се облагат с високи акцизи

[Снимка на страници 8, 9]

Данъците осигуряват средства за много от услугите, които може да приемаме за даденост