Самотните родители се сблъскват с многобройни предизвикателства

„Трябва да се справям с много силни чувства. Прекарвам нощите, плачейки в банята. Доста ми е трудно.“ — ДЖАНЕТ, САМОТНА МАЙКА С ТРИ ДЕЦА.

ЧОВЕК може да стане самотен родител вследствие на много неща. Някои семейства остават само с един родител поради война, природно бедствие или болест.

Родителите на някои деца решават да не се женят помежду си. Например, в Швеция почти половината от децата са извънбрачни. Разводът също е причина за възникването на семейства с един родител. Според изследователите над 50 процента от децата в Америка ще живеят в семейство с един родител в определен момент от детството си.

Да разберем предизвикателствата

Майките, които наскоро са овдовели, носят допълнителен товар. Те трябва да поемат отговорността за дома си, докато все още скърбят за своя изгубен партньор. Може да са им необходими месеци, дори години, за да се приспособят към новата си роля, тъй като трябва да се справят с различни икономически предизвикателства и с отговорността да утешават децата си. За овдовялата майка може да е изключително трудно да приеме тези допълнителни отговорности. Това може да лиши детето от необходимите му родителски грижи тогава, когато отчаяно се нуждае от внимание и успокоение.

Често самотните майки, които не са се омъжили за бащата на детето си, са млади и неопитни. Може да не са успели да завършат образованието си. Без необходимите умения е по–вероятно те да не разполагат с много средства и да имат нископлатена работа. Без подкрепата на роднините им, като например родителите им, имат и допълнителната отговорност да осигурят за детето си подходящи грижи и надзор през деня. Неомъжените майки може да се борят и с емоционално бреме, като чувството на срам и самота. Някои от тях може да се страхуват, че детето ще им попречи да си намерят подходящ партньор. Като растат, децата в такъв дом също ще се измъчват поради това, че нямат отговор на много въпроси за своя произход, и поради нуждата да бъдат признати от отсъстващия родител.

Така също и родителите, които се развеждат, са под огромно напрежение. Някои от тях може да изпитват силен гняв в резултат на развода. Ниското самочувствие и болката от това, че са отхвърлени, може също да лишат някои родители от способността им да обърнат внимание на емоционалните нужди на децата си. Майките, които трябва да започнат да работят, може да изпитват трудности да се справят с отговорностите си в дома. Те може да чувстват, че нямат нито време, нито сили за специалните нужди на децата, които също трябва да се справят с внезапните промени след развода на родителите си.

Уникалните предизвикателства пред разведените родители

Самотните родители осъзнават, че нуждите на всяко дете са различни и се променят постоянно. За разведените родители може да се окаже уникално предизвикателството да осигуряват пълноценно духовно ръководство.

Например, някои разведени родители, които са Свидетели на Йехова, може да нямат попечителските права над децата си. Те се опитват да уредят посещенията си във време, през което да могат да присъстват на някое от християнските събрания. Тази уредба за посещения ще позволи на детето редовно да общува със сбора, което е от голяма полза за децата, чиито родители са разведени.

Разведените родители, които имат по–малко възможности за редовно общуване с децата си, трябва да търсят начини да ги уверят в своята любов и привързаност. За да има успех, родителят трябва да усеща променящите се емоционални нужди на детето. Това се отнася особено за времето, когато детето достигне юношеските си години и започне да проявява по–голям интерес към срещите с други хора и дейностите с приятели.

Успешният родител разбира способностите на детето си, както и неговата индивидуалност и начина му на мислене. (Битие 33:13) Родителят и детето водят откровени и сърдечни разговори и се радват на близко общуване помежду си. Те винаги могат да общуват свободно един с друг. Детето е част от живота на родителя и родителят е част от живота на детето.

Необходимостта да бъдем разумни

След развод децата могат да извлекат полза от редовното общуване и с двамата родители. Да предположим, че родителите имат различни религиозни вярвания — единият е Свидетел на Йехова, а другият не е. Чрез редовно и открито общуване може да бъде избегнат ненужният конфликт. „Бъдете познати като разумни хора“, писал апостол Павел. (Филипяни 4:5, „Превод на Филипс“) Децата трябва да бъдат учени да уважават правото и на двамата родители да изповядват религията си.

Родителят, който не е Свидетел, може да настоява детето да посещава религиозните служби в неговата църква. Какво може да направи родителят, който е Свидетел на Йехова? Може да споделя своите религиозни убеждения с детето си. След време детето ще може само̀ да направи своя избор относно религията, подобно на младия Тимотей, който вероятно бил учен на библейските принципи от своята майка и баба. (2 Тимотей 3:14, 15) Ако детето се чувства неловко да посещава службите на някоя друга религия, може да вземе предвид библейския персонаж Нееман, който продължил да изпълнява задължението си да придружава царя в поклонението му в храма на Римон, дори и след като станал истински поклонник на Бога. Този разказ може да засили увереността на детето, че Йехова го обича и проявява разбиране, независимо от присъствието му на религиозни церемонии, с които не е свикнало. — 4 Царе 5:17–19.

Успешният родител е в състояние да формира мисленето на децата си и да разбира чувствата им. (Второзаконие 6:7) Вярно е, че родителите, които никога не са се женили, може да се срамуват от предишния си начин на живот. Но те трябва да помнят, че децата имат двама биологични родители. Децата искат да знаят всичко и за двамата, имат нужда да чувстват, че са желани, а не че са просто някаква нещастна случайност. Родителят може любещо да им вдъхне увереност, като говори с уважение за отсъстващия родител и осигурява на въпросите им отговори, които едно дете може да разбере или има нужда да знае.

Родителите трябва да помнят, че първите впечатления на детето за обичта, авторитета и силата се формират вследствие на взаимоотношенията му с неговия родител. Като упражняват авторитета и властта си по любещ начин, самотните родители, които са християни, могат да направят много, за да подготвят детето да има любещи взаимоотношения с Йехова и да уважава уредбите в сбора. — Битие 18:19.

Съдействието на децата е от съществено значение

Децата, живеещи в семейства с един родител, трябва също да разберат, че тяхното съдействие е жизненоважно за успеха на семейството. (Ефесяни 6:1–3) Като се подчиняват на родителя си, те показват, че го обичат и уважават допълнителните му усилия да осигури защитен и щастлив дом. Общуването се осъществява двупосочно и затова се налага децата в семейство с един родител да помнят, че трябва да имат желанието да подкрепят усилията на родителя да поддържа добро общуване в семейството. — Притчи 1:8; 4:1–4.

Често тези деца трябва да поемат отговорности по–рано от връстниците си, които живеят в дом с двама родители. С помощта на любещо и търпеливо обучение момчетата и момичетата ще придобият увереност и самоуважение, трупайки от ранна възраст умения, които ще им бъдат полезни в живота. Освен това децата могат да получат някои домакински задачи, така че да помагат в редовните грижи за дома.

Това не означава, че целта на самотния родител е да превърне децата си в малки, самостоятелни възрастни, които не се нуждаят от родителски напътствия. Без съмнение е крайно неразумно да оставиш едно малко дете само или ненадзиравано.

На самотните родители често погрешно им се струва, че трябва да са партньори или равностойни приятели с децата си. Макар че близките взаимоотношения са необходими, самотните родители трябва да имат предвид, че децата се нуждаят от родител и че едно дете не е достатъчно зряло в емоционално отношение, за да бъде доверено лице на родителя. Децата ти имат нужда да се държиш като родител.

Самотните родители и децата им, които общуват по любещ начин и си сътрудничат, могат да допринесат за успеха на семейството си. С нарастващия брой деца, растящи в семейство с един родител, всеки трябва да има ясна представа за особените предизвикателства, пред които са изправени самотните родители и децата им, и да има желание да им осигури любещо насърчение и подкрепа.

[Блок/Снимка на страница 9]

Последствията за децата

По принцип самотният родител може да има по–малко време за всяко дете, отколкото биха имали двамата родители. Понякога самотните родители живеят с човек, който не им е брачен партньор. Но връзките при извънбрачно съжителство не са толкова стабилни, колкото в брака. Възможно е възрастните хора в живота на децата от такива семейства да се сменят постоянно.

Според проучванията „има по–малка вероятност децата от семейство с един родител да имат по–здрав живот в морално и емоционално отношение от децата, принадлежащи към здрави семейства“. По–задълбоченият анализ на тези проучвания обаче показва, че липсата на парични средства може да бъде „единственият и най–важният фактор, на който се дължат разликите сред децата от различните видове семейства“. Това, разбира се, не означава, че децата от семейство с един родител са обречени на провал. С подходящо ръководство и обучение те могат да превъзмогнат отрицателните последствия.