Родителските права след развода — религията и законът

РЕЛИГИЯТА може да бъде важен и комплексен фактор в бракоразводните процеси и делата относно родителските права. Например, могат да възникнат въпроси като следните.

Дали един съдия трябва да разглежда свидетелски сведения, които твърдят, че единият родител не е годен да има родителските права над детето, защото е член на определена религия, особено ако става дума за религиозно малцинство? Дали трябва един съдия да разглежда свидетелски сведения относно религиозните вярвания и обичаи на родителите, за да може да определя коя религия според него ще бъде най–добрата за детето? Дали тогава той трябва да нареди детето да бъде възпитавано в тази религия и да забрани контакта на детето с други религии?

Днес все повече хора се женят за партньори с различен от техния религиозен и народностен произход. Затова когато тези бракове бъдат разтрогнати, децата може вече да са свързани с две религиозни общности. Понякога един родител, който участвува в бракоразводна процедура, може наскоро да е приел дадена религия, която да е различна от религията му преди това. Новите религиозни контакти могат да бъдат стабилизиращ фактор в живота на този родител и да са много важни за него, но да са непознати за децата. Тогава възниква друг въпрос — може ли съдът да забрани на родителя да води децата си на религиозните служби на тази религия, само защото тя е различна от религията, която са имали преди родителите?

Това са трудни въпроси. Те изискват съдията да има предвид не само потребностите на децата, но също и интересите и правата на родителите.

Основни права на родителите и децата

Вярно е, че съдиите могат да бъдат повлияни от своите собствени религиозни възгледи. Но в много държави не е много вероятно религиозните права на родителите или на детето да бъдат пренебрегнати. Тези държави може да имат конституции, които забраняват на съдията да ограничава основното право на родителя да ръководи възпитаването на детето, включително и на образованието и религиозното обучение.

На свой ред детето има правото да получи такова обучение от своите родители. Преди един съдия да може със законно основание да се намеси в религиозното обучение на детето, съдът трябва да има убедителни доказателства, че „дадени религиозни обичаи представляват непосредствена и съществена заплаха за физическото благополучие на детето“. (Курсивът е наш.) Само различията относно религията или дори враждебността между родителите поради религията не са достатъчни, за да оправдаят намесата на държавата.

Разумната позиция, която заела в Небраска (САЩ) една майка Свидетелка на Йехова в спора за родителските права, онагледява как тези законни мерки защищават както родителите, така и децата. Бащата, който не бил Свидетел, не искал дъщеря им да посещава религиозните служби на Свидетелите на Йехова в Залата на Царството. Една по–нисша съдебна инстанция се съгласила с бащата.

Тогава майката подала възражение във Върховния съд на Небраска. Майката твърдяла, че няма доказателства за непосредствена или съществена заплаха за благополучието на детето в нито една от дейностите на Свидетелите на Йехова. Майката свидетелствувала, „че ако детето присъствува по време на религиозната дейност и на двамата родители и участвува в тях, това би . . . осигурило основа за [дъщерята] да определи коя религия би предпочела, когато достигне достатъчна възраст, за да разбира“.

По–висшата съдебна инстанция отменила решението на по–нисшата и заявила, че „[по–нисшата] съдебна инстанция е злоупотребила с преценката си, като е наложила ограничения върху родителските права на майката да контролира религиозното възпитание на своето малолетно дете“. Не съществували абсолютно никакви доказателства, че детето е понесло вреда, като е посещавало религиозните служби в Залата на Царството на Свидетелите на Йехова.

Правата на родителите, на които не са присъдени родителските права

Понякога разведените родители се опитват да използуват споровете за религиозното обучение като средство за придобиване на контрол върху децата. Например в делото Калса срещу Калса, в щата Ню Мексико (САЩ), и двамата родители били привърженици на сикската религия, докато траел бракът им. Но скоро след като се развели, майката приела католицизма и започнала да насърчава децата си да се откажат от сикската религия.

Бащата бил ядосан от това и отнесъл случая в съда, като се стремял да получи повече власт, за да насочи религиозното обучение на децата към сикската религия. Как съдът, който бил първата инстанция, откликнал на молбата на бащата? Отхвърлил я. Съдът постановил, че „когато децата са с [него], не могат доброволно или недоброволно да участвуват в каквито и да са дейности на сикската религия, включително и църковни дейности, летни лагери на сикхите или детска градина на сикхите“.

Бащата обжалвал това решение пред Апелативния съд на Ню Мексико. Тази по–висша съдебна инстанция се съгласила с бащата и отменила решението на първата съдебна инстанция. Апелативният съд заявил: „Съдилищата трябва да се придържат към политика на непредубеденост към религиите и трябва да се намесват в тази чувствителна и защитена от конституцията област само когато има ясни и утвърдителни доказателства за вреда на децата. Ако съдът налага ограничения в тази област, то това представлява опасност по неконституционен начин да се засегне свободата на поклонение на родителя, или да се възприеме, че тези ограничения имат подобно въздействие.“

Това решение следва една дълга поредица от принципи, които са ясно установени в много страни. Един разумен родител ще разгледа тези принципи. Освен това родителят, който е християнин, внимателно ще обмисли нуждата на детето да има взаимоотношения и с двамата родители, както и задължението на детето да почита както майка си, така и баща си. — Ефесяни 6:1–3.

Посредничество извън съда

Макар че посредничеството извън съда може да не бъде толкова официално, колкото гледането на едно дело от съдия, родителят не бива да се отнася лековато към него. Всяко взаимно споразумение или решение, постигнато в тази процедура за родителски права, може да бъде направено задължително от последвали го съдебни нареждания. Затова ще е добре родителят да се консултира с опитен по въпросите на семейното право адвокат, за да бъде сигурен, че всички въпроси, отнасящи се до родителските права, са решени правилно и справедливо.

Всеки родител трябва да отдели време да се подготви за процеса на посредничество. Поведението и държанието на родителя по време на процеса на посредничество може да окажат силно влияние на резултата. Твърде често развеждащите се родители са толкова емоционално потънали в развода, че губят от погледа си важните въпроси: Какво е най–доброто за детето? От какво има нужда детето, за да се развива умствено, емоционално и физически?

Не забравяй, че от юридическа гледна точка основният въпрос при посредничеството не са религиозните или други личностни различия, а как родителите могат да намерят обща основа и да постигнат едно споразумение за доброто на децата. Вероятно родителят ще се сблъска с религиозни или други предразсъдъци, с неочаквани въпроси или с машинации, предназначени да ядосат и объркат. Недостатъците на всеки родител могат да бъдат изобличени или дори преувеличени. Но когато участвуващите запазят разумна позиция, може да се постигне решение.

Понякога процесът на посредничество може да изглежда проточен и обезсърчаващ. Другата възможност е продължително съдебно дело с неприятна публичност, финансово бреме и вредно въздействие за детето. Несъмнено това не е желателно. Както и при другите сериозни проблеми в живота, един родител християнин ще иска да подходи към процеса на посредничество молитвено, като помни вдъхновената покана да ‘предаде на Йехова пътя си и да разчита на него, и Той лично ще действува’. — Псалм 37:5, NW.

А ако не може да бъде постигнато решение и ако съдията даде родителските права на другия родител? Или ако един от развеждащите се родители е изключен от християнския сбор? И още — как трябва да гледа човек на единичните родителски права и на съвместните родителски права? Тези въпроси и свързаните с тях библейски принципи ще бъдат разгледани в следващата статия.

[Блок на страница 6]

Три важни качества

Един съдия по семейни дела, интервюиран от „Пробудете се! “, каза, че сред важните качества, които той търси у един родител, са следните:

Благоразумие — готовност да предостави максимален достъп на другия родител до детето (когато не е налице физическа или морална заплаха за детето)

Чувствителност — съзнаване на емоционалните нужди на детето

Самоконтрол — уравновесен живот в дома, който ще допринесе за спокойна атмосфера, в която детето да расте добре

[Блок на страница 6]

Насоки за съдиите

Като определят насоки, някои съдии са се опитали да избегнат ненужните спорове относно религиозните стойности на един родител. Например:

1. Трябва да бъдат насърчени едни смислени отношения между детето и двамата родители. Съдията от Върховния съд на Канада Джон Сопинка отбелязва, че на всеки родител трябва да бъде позволено „да участвува в тези дейности, които допринасят за това да идентифицират всеки родител такъв, какъвто е в действителност той (или тя) [включително и неговата или нейната религия]. От родителя, който има право на свиждане, не се очаква да играе роля или да приема някакъв престорен начин на живот през периодите, когато детето е при него“.

2. Да се забрани на родителя, който има право на свиждане, да учи детето на своите религиозни вярвания, е нарушение на свободата на религия на родителя, с изключение на случаите, когато има ясни, утвърдителни доказателства за непосредствена и съществена вреда на детето.

[Снимка на страница 7]

Съдиите носят сериозна отговорност в делата за родителски права

[Снимка на страница 8]

Един посредник може да помогне на родителите да разрешат различията без продължителна съдебна процедура