Докога ще продължава религиозното преследване в Грузия?

ОТ ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ, забележително с мекия си климат, до покрития със сняг Кавказ се простира Грузия — страна, богата на природни красоти. Гъсти гори, буйни потоци и зелени долини красят този планински район, разположен на границата между Европа и Азия. Тбилиси, столицата на Грузия, е оживен град, в който модерните сгради се редуват с паметници на древната архитектура. Но най–голямото богатство на Грузия са хората, които като народ са известни със силни семейни връзки и със сърдечно гостоприемство.

През своята история грузинците са изпитвали много потисничество. Страната им е била завземана от римляни, перси, византийци, араби, турци, монголи, руси и други. Според едно изчисление Тбилиси е бил разрушаван 29 пъти!a И въпреки това грузинците са съхранили не само своята любов към живота, изкуството, песните и танците, но също така и своята репутация на толерантен народ.

За съжаление обаче, това не може да се каже вече за всички жители на Грузия. През последните две години малка група грузинци опетниха репутацията на своята страна, като многократно извършваха нападения над стотици свои съграждани. Отряди от яростни нападатели нанасяха побои на невинни мъже, жени и деца, както и на възрастни хора и инвалиди. Нападателите се нахвърляха върху своите жертви с обковани с гвоздеи бухалки и железни прътове, разкъсваха лицата им и скубеха косите им. Защо на миролюбиви граждани на Грузия са нанасяни такива жестоки побои? Защото те са Свидетели на Йехова — една християнска организация, която съществува в Грузия още преди някои от тези религиозни екстремисти да са били родени.

От словесни атаки към физически нападения

Макар че религиозната свобода е гарантирана в Грузия, литературата на Свидетелите на Йехова многократно бива конфискувана. През април 1999 г. митнически чиновници заявяват, че пратката с литератураb може да бъде освободена само с разрешението на патриарха, главата на Грузинската православна църква. През следващия месец православната църква бива спомената отново, този път в грузинския областен съд на Исани–Самгори. Там Гурам Шарадзе, депутат от парламента и лидер на политическото движение „Грузия над всичко!“, започва съдебно дело, с което иска да бъдат закрити юридическите представителства, които Свидетелите на Йехова използват за своята дейност. Той обвинява Свидетелите в антинационализъм и заявява, че те представляват обществена опасност. Кой подкрепя обвиненията на Шарадзе? Към делото е приложено писмо от секретаря на вселенския патриарх на цяла Грузия.

На 20 май 1999 г. Грузия прие Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и с това пое задължението да подкрепя съдържанието на конвенцията. Там, в десети член се казва: „Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от границите.“ Дали това право възпря усилията на противниците на Свидетелите да наложат забрана върху религиозната им литература? Съвсем не!

На 21 юни 1999 г., в писмо до началника на митническия надзор, Грузинската патриаршия настояваше, че „разпространението на чужда религиозна литература трябва да бъде забранено“. Освен това Гиорги Андриадзе, официален говорител на Грузинската православна църква, направи изявление, че Свидетелите на Йехова са опасни и трябва да бъдат забранени. Тези обвинения намериха благодатна почва. След тях религиозните фанатици, които и преди бяха горили литература на Свидетелите на Йехова, придобиха увереност, че могат да се нахвърлят върху самите Свидетели и да ги премахнат. На 17 октомври 1999 г., неделя, те започнаха нова атака.

Саморазправа остава ненаказана

През тази неделя около 120 души, мъже, жени и деца, Свидетели на Йехова от Тбилиси, присъствали на религиозно събрание. Изведнъж в залата нахлули Васили Мкалавишвилиc, бивш православен свещеник, и още 200 негови последователи. Те наобиколили Свидетелите и започнали да ги бият с палки и железни кръстове. Четирима нападатели извили ръцете на един Свидетел, навели го надолу и започнали да бръснат главата му, докато тълпата наблюдавала злорадо това унижение. Когато накрая яростните побойници се махнали, шестнадесет Свидетели имали нужда от болнично лечение. Един мъж бил с три счупени ребра. Една четиридесетгодишна Свидетелка на име Пати разказва: „Започнаха да викат срещу мене и един от тях ме удари с всички сили. Удари ме в лицето, удари очите ми. Опитах се да скрия лицето си с ръце. Между пръстите ми течеше кръв.“ Когато този звяр спрял да удря Пати, тя не можела да вижда с лявото си око. Днес лявото око на Пати е увредено вследствие на побоя.

Това яростно нападение, показано по телевизията, подтикна президента Едуард Шеварнадзе да направи изявление. На следващия ден той каза: „Осъждам този случай и смятам, че органите на реда трябва да започнат наказателно дело.“ Тъй като видеозаписът посочваше кой е предводителят на тълпата, а също и другите нападатели, щеше да е сравнително просто те да бъдат издирени и осъдени. Но две години след това никой от тях още не е привлечен към отговорност.

Одързостени от безнаказаността

Нищо чудно, че бездействието на властите — светски и църковни — показа на нападателите, че насилието ще бъде толерирано. Одързостени от безнаказаността, те зачестиха своето буйство, като грабеха, биеха и малтретираха Свидетели на Йехова — в частни домове, на улицата и на местата за поклонение. От октомври 1999 г. до август 2001 г. имаше повече от осемдесет документирани нападения над Свидетели на Йехова, засягащи над хиляда жертви. Въпреки това на 9 февруари 2001 г. един градски прокурор в Тбилиси каза на журналисти, че разследването на Васили Мкалавишвили „все още продължава“. За жалост, и досега грузинските власти все още продължават да позволяват на противниците на Свидетелите на Йехова да извършват своите подбуждани от омраза престъпления. — Виж блока „Саморазправата продължава“.

Каква е ролята на полицията? Журналистическите сведения и видеозаписите показват, че полицията не само позволява нападенията над Свидетелите на Йехова, но и участва в тях! Например, на 8 септември 2000 г., в град Зугдиди група от въоръжени с палки полицаи прекъснаха протичащ мирно конгрес на 700 Свидетели на Йехова. Очевидци съобщават, че маскираните полицаи „прорязали пътека на унищожение“, като пребили над 50 Свидетели. Припомняйки си ужаса в детските очи, предизвикан от изстреляните над главите халосни противотанкови гранати, собственикът на мястото казва: „Беше мъчителна гледка.“ Полицаите обкръжили района и го опожарили. Но до ден днешен никой не е наказан за това.

Тъй като този печален случай не е изолиран (виж блока „С участието на полицията“), на 7 май 2001 г. Комитетът против изтезанията към ООН основателно изрази загрижеността си относно „продължаващите случаи на изтезания и други прояви на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в Грузия, извършени от служители на органите на реда; продължителното бездействие относно осигуряването във всички инстанции на незабавно, непредубедено и цялостно разследване на многобройните твърдения за изтезания“d. Да, нито една от над 400 жалби, подадени от Свидетелите на Йехова в полицията, не е довела до осъждането на известните извършители! Общественият защитник, тоест, омбудсманът на Грузия, който се избира от парламента, каза по този повод: „Човешките права биват нарушавани именно от онези, които са длъжни да ги защищават поради своята професия. За тези хора човешките права не са нищо повече от лист хартия.“

Решение на Върховния съд поражда объркване

И като че ли престъпните нападения на тълпи и полиция не бяха достатъчни, но неотдавна Върховният съд на Грузия издаде решение, което породи объркване относно правата на Свидетелите на Йехова.

Нека се занимаем с малко предистория. Политикът Гурам Шарадзе заведе дело за заличаването на юридическите представителства, използвани от Свидетелите на Йехова. Неговата жалба беше отхвърлена на 29 февруари 2000 г. Но Шарадзе подаде възражение срещу решението и спечели делото. Свидетелите на Йехова на свой ред се обърнаха към Върховния съд. На 22 февруари 2001 г. Върховният съд взе неблагоприятно за Свидетелите решение, като се позова на технически подробности в закона. Върховният съд постанови, че според конституцията религиите трябва да бъдат регистрирани по общото законодателство, според един още несъществуващ закон, който би трябвало да уточни подробностите по регистрирането на религиозните сдружения. Така че съдът реши, че щом този закон липсва, Свидетелите на Йехова не могат да бъдат регистрирани под никаква друга форма. Но в същото време в Грузия съдебно са регистрирани около 15 други сдружения с религиозна дейност.

Откликвайки на решението на Върховния съд, министърът на правосъдието на Грузия, Михаил Саакашвили заяви в телевизионно интервю: „От правна гледна точка решението е много съмнително. Не мисля, че това е най–добрата страница в историята на Върховния съд на Грузия.“ Зураб Адеишвили, изпълняващ длъжността на председател на Правния комитет към грузинския парламент, каза пред Кестънската журналистическа агенция, че той е „много загрижен“ заради това решение, тъй като то „поощрява екстремистите в нашата [Грузинската православна] църква да потискат религиозните малцинства“. За жалост, загрижеността на Адеишвили беше основателна. Няколко дни след излизането на решението насилието срещу Свидетелите на Йехова беше възобновено. През 2001 г. Свидетелите бяха нападнати от тълпи, полиция и православни свещеници на следните дати — 27 февруари, 5 март, 6 март, 27 март, 1 април, 7 април, 29 април, 30 април, 7 май, 20 май, 8 юни, 17 юни, 11 юли, 12 август, 28 септември и 30 септември. И този списък продължава.

Всред тази нова вълна от преследване Върховният съд предприе необичайната стъпка да изясни публично своето решение, като направи следното изявление: „За съжаление, обществеността разтълкува погрешно анулирането на регистрацията на Съюза на Свидетелите на Йехова, постановено от Върховния съд ... Когато съдебната регистрация на ответниците като юридическо лице според гражданското право беше прекратена, тяхното право на свобода на мисълта, съвестта и религията не беше нарушено нито пряко, нито косвено, нито беше ограничено по някакъв начин. Тяхната свобода да изразяват вярванията си, било сами или съвместно с други, било публично, или по частен път, не беше ограничена. ... Съдебното решение не ограничи правото на ответниците да получават и разпространяват своите идеи и информация. То не забрани правото им да провеждат мирни събрания.“

Хиляди грузинци говорят против преследването

Макар че изглежда това изявление на Върховния съд не оказа никакво въздействие на извършителите на групово насилие, е насърчително да се види, че хиляди граждани на Грузия вече осъдиха продължаващото преследване. От 8 януари 2001 г. Свидетелите на Йехова разпространиха една петиция, призоваваща за защита от груповите нападения и за търсене на наказателна отговорност от онези, които извършват престъпни нападения срещу граждани на Грузия. В рамките на две седмици 133 375 пълнолетни граждани от всички области на страната подписаха петицията. Като се има предвид, че в Грузия има само 15 000 Свидетели на Йехова, вероятно огромното мнозинство от подписалите се са хора, принадлежащи към Грузинската православна църква. Но на 22 януари 2001 г. петицията изчезна. Как стана това?

На този ден в кабинета на обществения защитник на Грузия Нана Девдариани беше свикана пресконференция във връзка с официалното подаване на петицията. Изведнъж по време на пресконференцията Васили Мкалавишвили и още десет души нахлуха в кабинета и се опитаха да отнесат четиринадесетте тома, съставящи петицията. Представителка на Кавказкия институт за мир и демокрация се опита да запази петицията, но нападателите я удариха. Докато Мкалавишвили сипеше ругатни, неговите последователи успяха да отнемат дванадесет от четиринадесетте тома от организаторите и изчезнаха с тях. Един чуждестранен дипломат, който стана свидетел на случая, възкликна: „Това е просто невероятно!“ За щастие, на 6 февруари Свидетелите отново притежаваха цялата петиция и на 13 февруари 2001 г. тя беше връчена на президента на Грузия.

„Всички случаи на малтретиране ... ще бъдат разследвани“

Свидетелите на Йехова в Грузия и по целия свят разчитат на президента на Грузия да предприеме действия във връзка с тази петиция. Та нали преди президентът Шеварнадзе многократно осъди преследването на Свидетелите на Йехова. Например, на 18 октомври 1999 г. президентът описа нападенията на Свидетели като „погроми“, които „не бива да се търпят“. На 20 октомври 2000 г. президентът Шеварнадзе писа до един от членовете на Ръководното тяло на Свидетелите на Йехова: „Ще направим всичко възможно да прекратим насилието.“ Той добавя: „Позволете ми да Ви уверя, че грузинските власти ще останат твърдо решени да защищават човешките права и свободата на съвестта.“ И отново на 2 ноември 2000 г., в писмо до Комисията за сигурност и сътрудничество в Европа президентът Шеварнадзе пише: „Въпросът [относно статуса на религиозните малцинства в Грузия] също предизвиква сериозна загриженост всред нашия народ и нашето правителство.“ Той уверява комисията: „Всички случаи на малтретиране и физическо насилие ще бъдат разследвани и от извършителите ще бъде потърсена отговорност според закона.“

Обезпокоените наблюдатели в Европа и други части на света се надяват, че изпълнените с увереност обещания на президента Шеварнадзе скоро ще бъдат осъществени. Междувременно Свидетелите на Йехова по целия свят с постоянство се молят за своите събратя по вяра в Грузия, които смело продължават да служат на Йехова въпреки ожесточеното преследване. — Псалм 109:3, 4; Притчи 15:29.

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 22]

„Всички случаи на малтретиране и физическо насилие ще бъдат разследвани и от извършителите ще бъде потърсена отговорност според закона.“— Едуард Шеварнадзе, президент на Грузия, 2 ноември 2000 г.

[Текст в блока на страница 22]

„Надяваме се, че този въпрос [насилието срещу религиозните малцинства] ще бъде разрешен и всички религиозни групи в Грузия ще се радват на неограничена свобода да изразяват своите религиозни вярвания.“ — Дейвид Сумбадзе, старши съветник на посолството на Грузия във Вашингтон, САЩ, 3 юли 2001 г.

[Блок/Снимка на страница 18]

САМОРАЗПРАВАТА ПРОДЪЛЖАВА

Това, че грузинските власти не взеха мерки да привлекат към отговорност нападателите на Свидетелите на Йехова, изложи Свидетелите на по–нататъшно преследване.

Например, на 22 януари 2001 г. в Сванетис Убани, един район на Тбилиси, бившият православен свещеник Васили Мкалавишвили и неговите последователи нападнали религиозно събрание на 70 Свидетели. Нападателите удряли, биели и събаряли на земята Свидетелите, като си служели с дървени и железни кръстове. Един от тях с такава сила ударил по главата един Свидетел, че напречното рамо на големия дървен кръст не издържало и се счупило. Някои Свидетели били завлечени в една тъмна стая и били бити от няколко побойници едновременно. Възрастни Свидетели били принуждавани да минават между две редици нападатели и всеки ги удрял с юмруци и кръстове по главата и гърба. Двама мъже подгонили едно четиринадесетгодишно момче и с юмруци и ритници съборили безпомощния младеж на земята. Един тридесетгодишен нападател се нахвърлил срещу едно дванадесетгодишно момче и с всичка сила ударил това дете по главата с голяма грузинска Библия. Междувременно един Свидетел избягал от къщата, за да извика полиция, но бил хванат. Побойниците го удряли в лицето, докато устата му не се напълнила с кръв и той започнал да повръща. Накрая безмилостните побойници се разпръснали. Те останали ненаказани.

На 30 април 2001 г. последователите на Мкалавишвили прекъснали религиозно събрание на същия сбор Свидетели на Йехова. Нападателите извлекли Свидетели извън сградата и ги били с бухалки, наковани с гвоздеи. Гвоздеите разкъсали дясното рамо, лявата ръка, левия крак и лявата буза на един Свидетел на име Тамаз. Накрая лекарите трябвало да зашият с пет шева и една голяма рана на главата на Тамаз. Освен това нападателите опустошили дома, в който се провеждало събранието, като изпочупили мебелите, електроуредите и всички прозорци. След това те изгорили литературата, издавана от Свидетелите на Йехова, на голяма клада. На 7 юни 2001 г. организацията „Наблюдател на човешките права“ официално поиска информация от министъра на вътрешните работи на Грузия, Какха Таргамадзе, и от главния прокурор на Грузия, Гиа Мепаришвили, относно мерките, които са взети за търсенето на съдебна отговорност от извършителите на това и на други неотдавнашни нападения. Досега на никого от нападателите не е предявено обвинение.

[Блок на страница 19]

С УЧАСТИЕТО НА ПОЛИЦИЯТА

На 16 септември 2000 г. полицаите от град Марнеули преградили с бариери улиците, за да попречат на 19 автобуса със Свидетели на Йехова да стигнат до мястото на един конгрес. На една от бариерите нападателите започнали да хвърлят камъни по автобусите, като ранили една пътничка в главата. Няколко Свидетели били извлечени от автобусите и бити, докато други пътници били ограбени. В същото време полицаите пропуснали да минат автобуси, пълни с последователи на Мкалавишвили, които възнамерявали да разрушат мястото на конгреса. Нападателите изгорили тон и половина религиозна литература на Свидетелите на Йехова. Присъстващите там полицаи участвали в побоя над Свидетелите.

Агенция Кавказ прес съобщи, че Министерството на вътрешните работи ще разследва случая на това нападение и ще вземе „съответните мерки“. Следствието има сериозни основания да обвини нападателите. Двадесет и пети член на грузинската конституция гарантира правото на всички хора да се събират на публично място. Но на никой от нападателите не е предявено обвинение. Пет месеца след това нападение Кестънската журналистическа агенция съобщи, че адвокат на Гурам Шарадзе, лидерът на политическото движение „Грузия над всичко!“, признал, че Шарадзе е оказал натиск върху властите в Марнеули и Зугдиди да попречат на провеждането на двата конгреса на Свидетелите на Йехова.

[Блок на страница 19]

КОНСТИТУЦИЯТА НА ГРУЗИЯ ГАРАНТИРА ЗАЩИТА

Конституцията на Грузия, приета на 24 август 1995 г., гарантира свободата на религията и защитата от жестоки нападения, както показват следните извадки:

Член 17 — (1) Честта и достойнството на личността са ненарушими. (2) Изтезания, нечовешко, жестоко или унизително отнасяне или наказание е недопустимо.

Член 19 — (1) Всеки човек има право на свобода на словото, мисълта, съвестта, религията и убежденията. (2) Преследването на човек заради неговите мисли, вярвания или религия е забранено.

Член 24 — (1) Всеки човек има правото свободно да получава и разпространява информация, да изразява и разпространява своето мнение устно, писмено или под всякаква друга форма.

Член 25 — (1) Всеки човек, с изключение на военните, полицията и службите за сигурност, има право да провежда публични събрания без оръжие, било вътре в помещение, или на открито, без предварително разрешение за това.

[Блок на страница 20]

СВЕТЪТ НАБЛЮДАВА

Как гледа международната общност на това, че Грузия не взема мерки да спре преследването на Свидетели на Йехова?

Правителствата на Съединените щати и Великобритания издадоха съвместно изявление: „Събрание на Свидетелите на Йехова е било прекратено насилствено, голям брой хора са понесли грубо малтретиране, а на други е било попречено да присъстват на събранието. Посолствата на Съединените щати и на Великобритания са сериозно обезпокоени от това и от други подобни неотдавнашни тежки нарушения на правата на онези, които са упражнявали своето право на религиозна свобода в Грузия ... Призоваваме правителството на Грузия да разследва тези инциденти и да прояви бдителност относно осигуряване на религиозните права на всеки един.“

Г–жа Урсула Шлайхер, председател на Делегацията на Парламентарния комитет за сътрудничество между Европейския съюз и Грузия, заяви: „От името на Делегацията на Европейския съюз искам да изразя своя ужас от последния инцидент от поредицата жестоки нападения срещу журналисти, защитници на човешките права и Свидетели на Йехова ... Смятам това нападение за отявлена атака срещу основните човешки права, които Грузия се е задължила да отстоява, като е подписала Европейската конвенция за защита на човешките права и основни свободи.“

Американската комисия за сигурност и сътрудничество в Европа писа на президента Шеварнадзе относно нападенията срещу Свидетелите на Йехова: „Последните събития са истински обезпокояващи и предизвикват опасения, че ситуацията в Грузия е извън контрол. Ако не бъде предприето нищо, онези, които са за насилие срещу религиозните малцинства, ще бъдат насърчени да продължават със своите буйства. Надяваме се, че Вие, като държавен глава, ще дадете пример на обществеността и на грузинските власти, и ще заявите високо и ясно две неща: както и да гледа човек на някоя друга религия, не му е позволено да използва насилие срещу нейните привърженици; и онези, които участват в подобно насилие — особено полицаи, които подпомагат или дори участват пряко в тези позорни действия, — ще бъдат наказани с пълната сила на закона.“ Това писмо беше подписано от седем члена на Конгреса на Съединените щати.

Съпредседателят на Комисията за сигурност и сътрудничество в Европа, американският сенатор Кристофър Х. Смит, заяви: „Защо Грузия не подкрепя религиозната свобода и човешките права, както заяви, че ще прави? ... Изгарянето на литература е абсолютно противоположно на Хелзинкската конвенция и напомня на някои от членовете на комисията за горенето на книги по времето на нацизма.“

Изпълняващата длъжността на изпълнителен директор на подразделението на „Наблюдател на човешките права“ в Европа и Централна Азия писа: „Наблюдател на човешките права“ изразява сериозна загриженост относно вероятността за по–нататъшно насилие, като се има предвид, че грузинското правителство системно не предявява обвинение на извършителите на предишни жестоки нападения срещу религиозните малцинства. Настояваме веднага да поискате прекратяването на тези нападения и да изправите пред органите на правосъдието онези, които носят отговорността за тях.“

Светът наблюдава. Дали Грузия ще спази международните си задължения? Нейната репутация зависи от това.

[Блок на страница 21]

ЖАЛБА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД

На 29 юни 2001 г. Свидетелите на Йехова подадоха жалба в Европейския съд по правата на човека, с която възразяват официално срещу продължаващото бездействие на грузинските органи на реда. Няколко дни по–късно, на 2 юли 2001 г. Европейският съд отговори. Секретарят на съда писа, че председателят на съдебната камара смята, че този случай „трябва да получи предимство“.

[Карта на страница 16]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

РУСИЯ

ГРУЗИЯ

ЧЕРНО МОРЕ

ТУРЦИЯ

[Снимка на страница 16]

13 МАЙ 2001 г. — Семейство Шамоян остана без дом, след като подпалвач го опожари

[Снимка на страница 16]

17 ЮНИ 2001 г. — Гиорги Багхишвили е нападнат и бит по време на събрание на Свидетелите на Йехова

[Снимка на страница 17]

11 ЮЛИ 2001 г. — Давид Саларидзе е ударен по главата с палка и е бит по гърба и ребрата по време на нападение над събрание на Свидетелите на Йехова

[Снимка на страница 21]

28 ЮНИ 2000 г. — Подпалвачи унищожиха склад с литература на Свидетелите на Йехова в Тбилиси

[Снимка на страница 21]

16 АВГУСТ 2000 г. — В съдебната зала на съда в Глдани–Надзаладеви Уорън Шуфелт, Свидетел на Йехова от Канада, беше нападнат от привърженик на Васили Мкалавишвили

[Информация за източника на снимката на страница 22]

AP Photo/Shakh Aivazov