Гледната точка на Библията

Уравновесен възглед спрямо разпространените обичаи

„НЕ СЪЩЕСТВУВА НЯКАКВО ВЪЗМОЖНО ПОВЕДЕНИЕ, КОЕТО В ДАДЕН ПЕРИОД ОТ ВРЕМЕ И НА ДАДЕНО МЯСТО ДА НЕ Е БИЛО ОСЪЖДАНО, А В ДРУГ ПЕРИОД ОТ ВРЕМЕ И НА ДРУГО МЯСТО ДА НЕ Е БИЛО СМЯТАНО ЗА ВЪПРОС НА ДЪЛГ.“

ТОВА изказване на ирландския историк Уилям Леки обобщава непостоянната същност на хората. Неговите думи могат да се приложат също и за обичаите и традициите, възниквали през вековете. Да, много неща, които някога са били смятани за необходима част от ежедневния живот, по–късно са бивали осъждани. Това не е учудващо, защото както отбелязва християнският апостол Павел, „сцената на този свят се променя“. — 1 Коринтяни 7:31, NW.

Да, човешкото общество е в постоянно движение. Често това се вижда от големите промени в нагласата на хората и в социалното им поведение. Християните ‘не бива да са част от света’ — тоест, те остават отделени от човешкото общество, което е отчуждено от Бога. Но Библията посочва, че християните са „в света“ и не им заповядва да се изолират от хората. Затова е необходим уравновесен възглед за обичаите. — Йоан 17:11, 14–16, NW; 2 Коринтяни 6:14–17; Ефесяни 4:17–19; 2 Петър 2:20.

Какво представляват обичаите?

Това са действия, които се отнасят до социалния живот и са общи за дадено място или дадена група от хора. Някои обичаи, като например маниерите по време на хранене и етикетът, може да са възникнали поради необходимостта да се направлява поведението на хората при групови действия, като им дават възможност те да постъпват по учтив и изразяващ взаимно уважение начин. В тези случаи учтивото поведение може да бъде сравнено с масло, което смазва колелата на човешките взаимоотношения.

Обичаите са силно повлияни от религията. Всъщност много от тях са възникнали на основата на древни суеверия и небиблейски религиозни идеи. Например, подаряването на цветя на опечалените може да произлиза от религиозно суеверие.a Освен това за синия цвят, който често бива свързван с мъжката рожба, се смятало, че пропъжда демоните. Спиралата за мигли служела за защита от зли очи, а червилото се използувало, за да накара демоните да се откажат да влязат през устата на жената и да я обсебят. Дори и безобидният обичай да се слага ръка на устата при прозявка може да е възникнал от идеята, че душата на човека може да избяга през широко отворената уста. С годините обаче връзките с религията са избледнели и днес тези действия и обичаи нямат религиозно значение.

Какво е от най – голямо значение за християните

При решаването на това дали да следва даден обичай, или не, за един християнин от най–голямо значение би трябвало да е какъв е божият възглед, изразен в Библията. В миналото Бог осъдил дадени действия, които може би са приемани в някои общества. Такива са жертвоприношенията на деца, злоупотребата с кръвта и различни сексуални действия. (Левит 17:13, 14; 18:1–30; Второзаконие 18:10) Подобно на това някои обичаи, които са често срещани днес, явно не са в съгласие с библейските принципи. Сред тях са небиблейските традиции, свързани с религиозни празници като Коледа и Великден, или със суеверни действия, свързани със спиритизма.

Как обаче стои въпросът с обичаи, които някога може да са били свързани със съмнителни действия, но днес се смятат главно за част от етикета? Например, много популярни сватбени обичаи, между които размяната на пръстени и яденето на сватбена торта, може да имат езически произход. Дали това означава, че на християните е забранено да спазват тези обичаи? Дали от християните се изисква щателно да изследват всеки обичай на общността, в която живеят, за да видят дали на някое място или по някое време този обичай не е имал негативно значение?

Павел посочва, че „където е духът на Йехова, там има свобода“. (2 Коринтяни 3:17, NW; Яков 1:25) Бог иска ние да използуваме тази свобода не като подтик към егоистични стремежи, но да обучаваме възприемателните си способности, за да различаваме правилното от погрешното. (Галатяни 5:13; Евреи 5:14; 1 Петър 2:16) Затова когато даден въпрос очевидно не е нарушение на библейските принципи, Свидетелите на Йехова не създават строги правила. Вместо това всеки християнин трябва да прецени обстоятелствата, в които се намира, и да вземе лично решение.

Търси ползата на другите

Дали това означава, че винаги е правилно да участвуваме в спазването на даден обичай, щом той не нарушава пряко библейските принципи? Не. (Галатяни 5:13) Павел показва, че християнинът не бива да търси само своята полза, но „ползата на мнозина“. Той трябва да ‘върши всичко за Божията слава’ и да не става причина за спъване. (1 Коринтяни 10:31–33) Тогава един човек, който иска да получи божието одобрение, ще се запита: ‘Как другите гледат на този обичай? Дали общността, в която живея, му придава някакво нежелателно значение? Дали моето участие ще означава, че аз съм съгласен с действия или идеи, които не са угодни на Бога?’ — 1 Коринтяни 9:19, 23; 10:23, 24.

Макар и по принцип безобидни, на някои места може някои обичаи да бъдат спазвани по начин, който противоречи на библейските принципи. Например, в конкретни обстоятелства даването на цветя може да придобие специално значение, което да е в противоречие с библейските учения. Тогава какво трябва да е най–важно за християнина? Макар че може да има основания за изследването на произхода на даден обичай, в някои случаи е по–важно да се вземе предвид какво означава този обичай за хората във времето, в което живеем, и на мястото, където живеем. Ако даден обичай има небиблейско или някакво друго негативно значение в даден период от годината или при определени обстоятелства, може християните мъдро да решат да го избягват по това време.

Павел се молел християните да продължат да позволяват на любовта си да изобилствува с точно познание и пълна проницателност. Като поддържат уравновесен възглед относно разпространените обичаи, християните ‘се уверяват за по–важните неща, така че да бъдат безупречни и да не спъват другите’. (Филипяни 1:9, 10, NW) В същото време те ще оставят ‘благоразумието им да стане известно на всички хора’. — Филипяни 4:5, NW.

[Бележки под линия]

[Снимки на страница 26]

Някои древни обичаи, като покриването на устата при прозявка и подаряването на цветя на опечалените, са изгубили първоначалното си значение