Дали е възможно помирение?

„Много е лесно да се започне бракоразводен процес под напора на емоциите — се казва в книгата “Couples in Crisis” [„Семейства в криза“], — но всъщност има много бракове, които по същество си струват усилията и могат да бъдат успешни, ако съпрузите разрешат проблемите си.“

ТЕЗИ думи са в съгласие с едно много старо учение на Исус Христос относно развода. Макар и да казал, че е позволено на невинния брачен партньор да се разведе поради брачна изневяра, той не казал, че това е задължително. (Матей 19:3–9) Верният брачен партньор може да има основания да се опитва да спаси брака. Съгрешилият може да продължава да обича жена си.a Той може да е грижовен съпруг и предан баща, който съвестно се грижи за потребностите на семейството си. Като има предвид своите нужди и нуждите на децата си, вярната съпруга може да реши да търси помирение вместо развод. Ако тя реши така, какви фактори следва да бъдат обмислени и как предизвикателствата по възстановяването на брака могат да бъдат посрещнати успешно?

В началото трябва да се каже, че нито разводът, нито помирението са лесно нещо. Освен това ако на изневерилия партньор просто бъде простено, това вероятно няма да разреши основните проблеми в брака. Обикновено са необходими много и болезнени самоанализи, откровено общуване и усилна работа, за да се спаси един брак. Често семейните двойки подценяват количеството време и усилия, необходими за възстановяването на едни нарушени брачни отношения. Но мнозина са издържали и в резултат могат да се похвалят със стабилен брак.

Въпроси, на които трябва да се отговори

За да вземе осведомено решение, вярната партньорка трябва да изясни своите чувства и възможностите, които са открити пред нея. Тя може да обмисли следното: ‘Дали той иска да се върне? Дали окончателно е прекратил прелюбодейната връзка, или не желае да направи това незабавно? Дали е казал, че съжалява за станалото? Ако е така, дали наистина се разкайва, дали искрено изпитва съжаление за това, което е направил? Или е склонен да обвинява мен за своето грешно поведение? Дали той съжалява искрено за болката, която е причинил? Или по⁠–​скоро е просто смутен от факта, че непозволената му връзка е разкрита и нарушена?

А бъдещето? Дали той започва да поправя нагласата и постъпките си, довели до изневярата? Дали е твърдо решен да не повтаря грешката си? Или все още е склонен да флиртува и да създава неуместни емоционални връзки с хора от другия пол? (Матей 5:27, 28) Дали е изцяло отдаден на възстановяването на брака? Ако е така, какво прави за тази цел?’ Положителните отговори на тези въпроси могат да бъдат основа да се вярва, че възстановяването на брака е възможно.

Изключително необходимо общуване

„Плановете се осуетяват там, където няма доверен разговор“ — казва един библейски писател. (Притчи 15:22, NW) Несъмнено това е така, когато невинната партньорка изпитва потребност да разговаря за изневярата със своя съпруг. Без да е необходимо да се впускат в интимни подробности, те могат да проведат един честен и съкровен разговор, който да изясни истината относно случилото се и да разчисти недоразуменията. Това на свой ред може да помогне двамата да не се отчуждават повече поради недоразумения и дълго трупана неприязън. Наистина, както съпругът, така и съпругата вероятно ще установят, че такива разговори са болезнени. Но мнозина са разбрали, че те са важна част от процеса на възстановяване на доверието.

Друга необходима стъпка към резултатното помирение е опитът да се намерят проблемните области в брака — нещата, върху които е необходимо и двамата съпрузи да работят. Зелда Уест⁠–​Мийдс съветва: „Когато сте разговаряли достатъчно за болката, когато сте решили, че връзката е категорично прекратена, че все още искате своя брак, разберете къде са били грешките и обновете [този] брак.“

Вероятно сте се приемали взаимно за нещо подразбиращо се. Може би са били пренебрегнати духовните дейности. Може би не сте отделяли достатъчно време, за да сте заедно. Вероятно не сте давали толкова любов, нежна обич, похвала и почит, колкото са били необходими на брачния ви партньор. Ако преосмислите своите цели и ценности заедно, това ще допринесе много за вашето сближаване и ще помогне да се предотврати бъдеща изневяра.

Прощаването изисква работа

Въпреки искрените ѝ усилия, за една наранена съпруга може да не е лесно да прости на съпруга си, да не говорим за прошка на другата жена. (Ефесяни 4:32) Възможно е обаче да се работи постепенно върху това да се премахнат неприязънта и огорчението. „Верният партньор трябва да осъзнае, че идва моментът, когато той ще трябва да продължи напред — се казва в един справочник. — Важно е да не продължаваш да говориш за старите грехове на партньора си, използувайки това като средство за наказание при всеки спор.“

Много съпруги са установили, че като са се опитвали да намалят и премахнат чувството на силна неприязън, в крайна сметка са успели да престанат да изпитват враждебност спрямо този, който им е нанесъл вреда. Това е важна стъпка към възстановяването на брака.

Научи се отново да проявяваш доверие

„Дали ще можем да върнем отново доверието?“ — се измъчвала една изпълнена със съмнения съпруга. Загрижеността ѝ е основателна, тъй като измамата на прелюбодееца е разрушила, или поне сериозно е навредила на доверието. Доверието, подобно на скъпоценна ваза, е лесно чупливо, но трудно поправимо. Факт е, че трябва да има взаимно доверие и уважение, за да могат едни отношения не само да оцелеят, но и да процъфтят.

Обикновено това означава да се научим отново да проявяваме доверие. Вместо по безчувствен начин да изисква да му се оказва доверие, виновният партньор може да помогне при възстановяването на доверието, като бъде напълно откровен и честен относно своите действия. Християните биват насърчавани ‘да отхвърлят лъжата и да говорят всеки с ближния си истина’. (Ефесяни 4:25) За да спечелиш отново доверието, в началото може „да даваш на [своята съпруга] точен отчет за това какво предприемаш — казва Зелда Уест⁠–​Мийдс. — Кажи [на партньорката си] къде отиваш, кога ще се върнеш и се постарай да бъдеш там, където си казал, че ще бъдеш“. Ако плановете се променят, съобщи ѝ за това.

Необходими са време и усилия за възстановяването на чувството за собствено достойнство. Виновният партньор може да помогне, като щедро проявява обич и изказва похвала — като казва често на жена си, че я цени и обича. Една уважавана консултантка по въпросите на брака съветва: „Хвали я за всичко, което тя прави.“ (Притчи 31:31, Today’s English Version [„Превод на днешен английски“]) Съпругата на свой ред може да работи върху възстановяването на самоуважението си, като се съсредоточи върху онези неща в живота си, които умее да прави добре.

Необходимо е време

Като се има предвид колко е силна болката, причинена от изневярата, не е учудващо, че дори след много години все още са възможни живи и болезнени спомени. Но с постепенното заздравяване на раната, смирението, търпението и издръжливостта от страна и на двамата партньори ще помогнат за възстановяването на доверието и уважението. — Римляни 5:3, 4; 1 Петър 3:8, 9.

„Ужасната болка на първите няколко месеца не продължава вечно — ни уверява книгата „Да обичаш, да почиташ и да предадеш“. — В крайна сметка [тя] избледнява. . . Накрая установяваш, че можеш да живееш дни, седмици, месеци и дори години, без да мислиш за нея.“ И като продължаваш да прилагаш библейските принципи в брака си и да търсиш благословията и ръководството на Бога, несъмнено ще изпиташ успокояващото въздействие на ‘божия мир, който надвишава всяка мисъл’. — Филипяни 4:4–7, 9, NW.

„Като се връщам в миналото — казва Педро, — разбирам, че преживяното промени живота ни. Все още понякога имаме нужда да поправяме различни неща в брака си. Но преживяхме жестокото изпитание. Все още сме женени. И сме щастливи.“

А ако невинната партньорка няма основания да прости на виновния? Или ако тя прости на съпруга си (до такава степен, че не изпитва повече неприязън), но въпреки това поради сериозни основания реши да се възползува от библейската мярка на развода?b С какви изисквания може разводът да натовари един човек? Каним те да разгледаш факторите, свързани с развода, както и примери на това как някои хора са се справили с тази ситуация.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 6]

ПЪЛНОЦЕННА ПОДКРЕПА

Като се имат предвид многобройните фактори, които могат да се обмислят, може да е от полза да се търси помощта на опитен и уравновесен съветник. Свидетелите на Йехова, например, могат да се обърнат към любезните и състрадателни старейшини на сбора. — Яков 5:13–15.

Съветниците, приятелите и близките са насърчени да не прокарват личните си предпочитания, или да защищават или осъждат било развода с библейски основания, или помирението. Една християнка, която е преживяла развод, подканя: „Просто оказвайте значителна подкрепа и ни оставете сами да вземем решение какво да правим.“

Съветите трябва да са здраво основани на Библията. „Не ги учете какво трябва, или какво не трябва да изпитват — казва една разведена жена. — Вместо това ги оставете да си изприказват мъката.“ Състраданието, братската обич и нежното съчувствие ще помогнат да бъдат успокоени дълбоките рани, причинени от брачната изневяра. (1 Петър 3:8) Един опитен наставник казва: „Има такъв човек, който говори необмислено, сякаш пробожда с меч, но езикът на мъдрите причинява изцеление.“ — Притчи 12:18, NW.

„Имах нужда от разбиране, от думи на утеха и насърчение — спомня си един верен съпруг. — А съпругата ми жадуваше за конкретни насоки и за похвала за усилията, които полагаше — една осезаема подкрепа, която да ѝ помогне да продължи.“

Ако след внимателно и молитвено обмисляне човек реши да се разведе или раздели с партньора си поради библейско основание, не бива съветите да му се дават по начин, който ще го накара да се чувствува виновен. По⁠–​скоро може да му се помогне да преодолее неоснователното чувство за вина.

„Ако искаш да бъдеш източник на пълноценна подкрепа — казва един потърпевш, — недей да забравяш силните човешки чувства, които биват изпитвани в тази ситуация.“

[Блок на страница 7]

ЗАЩО НЯКОИ НЕ СЕ РАЗВЕЖДАТ

В много общества съпругите нямат друг избор, но са принудени да останат при един неразкайващ се съпруг прелюбодеец. Например, някои християнки, които живеят в разкъсвани от размирици области или области с нисък доход, са останали при неверните си съпрузи, които в други отношения са продължили да се грижат за семейството си, дори и да не са християни. В резултат на това тези жени имат дом, необходимата защита, постоянен доход и относителната стабилност да имат съпруг в дома си — макар че той може да изневерява. Те разсъждават, че макар и да не е желателно, или лесно, в техните конкретни обстоятелства оставането им дава по⁠–​голям контрол върху живота им, за разлика от ситуацията, в която ще бъдат принудени да се борят сами.

След като са издържали тази ситуация, понякога дори и дълги години, някои от тези съпруги са получили радостната благословия в крайна сметка да видят как съпрузите им се променят и стават верни и любещи християни. — Сравни 1 Коринтяни 7:12–16.

Затова тези, които решават да останат при партньора си, дори и той да не се разкайва, не бива да бъдат критикувани. Те са били принудени да вземат едно трудно решение и трябва да получат помощта и подкрепата, от които се нуждаят.

[Блок на страница 8]

КОЙ Е ВИНОВЕН?

Наистина, в някои случаи недостатъците на невинната партньорка може да са допринесли за напрежение във взаимоотношенията, но Библията казва, че „всеки е изпитван, като бива дърпан и примамван от собственото си желание. И когато желанието бъде оплодено, ражда грях“. (Яков 1:14, 15, NW) Макар че може да има различни спомагателни фактори, главната вина за изневярата е в ‘собственото желание’ на човека. Безспорно, ако недостатъците на партньора причиняват брачни проблеми, то извършването на изневяра не е начинът те да се поправят. — Евреи 13:4.

Напротив, брачните проблеми могат да се разрешат, когато и съпругът, и съпругата постоянствуват в прилагането на библейските принципи. В това се включва и ‘да бъдат толерантни един към друг и да си прощават щедро един на друг’. Те трябва също така да постоянствуват и в проявяването на такива качества като ‘нежната привързаност на състраданието, милост, смирение, мекота и дълготърпение’. И най⁠–​важното от всичко е те ‘да се облекат с любов, защото тя е съвършена връзка на единство’. — Колосяни 3:12–15, NW.

[Снимка на страница 7]

Внимателното изслушване може да помогне на двамата от едно семейство да възстановят брака си