Трагичните последици на изневярата

„Отивам си“ — каза гласът в телефонната слушалка; вероятно това бяха най⁠–​съкрушителните думи, които съпругът на Таняa някога ѝ беше казвал. „Не можех да възприема измяната — казва тя. — Това, от което се страхувах най⁠–​много — че съпругът ми ще ме остави заради друга, — се превърна в ужасна действителност.“

ТАНЯ, една 33–годишна жена, наистина искала да направи брака си успешен; съпругът ѝ я уверявал, че никога няма да я изостави. „Бяхме си обещали, че ще сме един до друг каквото и да се случи — спомня си Таня. — Бях убедена, че той е искрен. После. . . той го направи. Сега съм сама, нямам си нито котка, нито рибка — нищо!“

Хироши никога няма да забрави деня, в който извънбрачната връзка на майка му излязла наяве. „Бях само на 11 години — спомня си той. — Мама влетя бурно в къщата. Татко вървеше след нея и ѝ казваше: ‘Чакай малко. Нека поговорим за това.’ Можех да усетя, че беше станало нещо много страшно. Татко беше съсипан. Той така и не се оправи. И което беше още по⁠–​ужасно, той нямаше на кого да се довери. Затова се обърна към мен. Представете си: мъж, прехвърлил четиридесетте, да се обърне към 11–годишния си син за утеха и съчувствие!“

Независимо дали става дума за скандалните любовни афери, разтърсващи царски особи, политици, кинозвезди и религиозни водачи, или за измяната и сълзите в собствените ни семейства, брачната изневяра продължава да взема трагични жертви. „Изглежда прелюбодейството — се казва в The New Encyclopædia Britannica [„Нова енциклопедия Британика“] — е толкова всеобщо и на някои места толкова често срещано, колкото и бракът.“ Някои изследователи смятат, че от 50 до 75 процента от хората в даден период са били неверни на партньора си. Специалистката по въпросите на брака Зелда Уест⁠–​Мийдс казва, че макар и голяма част от изневерите да остават неразкрити, „всички доказателства говорят за това, че броят на извънбрачните връзки нараства“.

Лавина от чувства

Макар че са шокиращи, статистическите данни относно изневярата и развода не разкриват пълното им отражение върху ежедневния живот на хората. Освен значителните финансови последствия, зад статистиката се крият планини от чувства — морета от изплакани сълзи и неизмеримо объркване, мъка, тревоги и ужасната болка, а също и безбройните нощи, които хората от това семейство са прекарали в мъчително безсъние. Потърпевшите могат да преживеят страданието, но вероятно ще носят белезите от него дълго време. Болката и вредата не могат да се премахнат лесно.

„Обикновено разривът в семейството поражда огромен взрив на емоции — обяснява книгата How to Survive Divorce [„Как да преживеем развода“], — взрив, който понякога заплашва да замъгли зрението ти. Какво трябва да направиш? Как трябва да реагираш? Как да се справиш с всичко това? Може да изпадаш от състояние на сигурност до състояние на съмнения, от гняв до чувство на вина или от доверие към подозрителност.“

Това се случило с Педро, след като научил за изневярата на жена си. „Когато е налице изневяра — споделя той, — те залива потоп от объркващи чувства.“ За самите потърпевши е трудно да разберат усещането за пълно опустошение, да не говорим пък за останалите, които не схващат напълно ситуацията. „Никой — казва Таня — не разбира какво изпитвам. Когато мисля как съпругът ми е с нея, усещам истинска физическа болка, болка, която не мога да обясня на никого.“ Тя добавя: „Понякога си мисля, че ще полудея. Единия ден ми се струва, че владея напълно положението, на другия ден вече не мисля така. Единия ден той ми липсва много, на другия ден си припомням всичките му комбинации, лъжи и унижение.“

Гняв и тревога

„Понякога — признава една жертва на изневяра — чувството, което те обзема, е чист гняв.“ Това не е само възмущение от извършеното зло и от нанесената вреда. Не, както казва една журналистка, това е „мъката по онова, което би могло да бъде, но е било съсипано“.

Често срещани са и чувството за малоценност и за неадекватност. Педро споделя: „Задаваш си въпроса: ‘Може би не съм достатъчно привлекателен? Може би ми липсва нещо?’ Започваш да се анализираш, за да намериш грешката.“ В своята книга To Love, Honour and Betray [„Да обичаш, да почиташ и да предадеш“] Зелда Уест⁠–​Мийдс от Британския национален съвет за ръководство на брака потвърждава: „Едно от най⁠–​трудните за справяне неща. . . е подкопаването на значителна част от чувството ти за собствено достойнство.“

Вина и потиснатост

Тези чувства обикновено са последвани от изблици от чувство за вина. Една отчаяна съпруга казва: „Мисля, че жените изпитват силно чувство за вина. Обвиняваш себе си и се питаш: ‘Къде сбърках?’“

Един предаден съпруг разкрива друг аспект от онова, което той нарича ‘въртележка на чувствата’. Той обяснява: „Чувството за потиснатост се превръща в нов фактор, който се настанява трайно, подобно на лошото време.“ Една жена си спомня, че когато била изоставена от мъжа си, не минавал ден без сълзи. „Спомням си добре първия ден без сълзи и това беше няколко седмици, след като той ме напусна — разказва тя. — Минаха няколко месеца преди да дойде първата седмица без сълзи. Тези дни и седмици без сълзи станаха за мен километрични камъни, отбелязващи пътя ми напред.“

Двойно предателство

Това, което мнозина не разбират, е горчивият двоен удар, който прелюбодеецът нанася на своя партньор. Защо двоен? Таня ни помага да намерим отговора: „Беше ми много трудно. Той не само ми беше съпруг, но и приятел — най⁠–​добрият ми приятел години наред.“ Да, в повечето случаи съпругата се обръща към своя съпруг за подкрепа, когато възникнат проблеми. И ето — той не само става причина за много болезнени проблеми, но и е престанал да бъде така необходимият източник на помощ. С едно⁠–​единствено действие той е причинил жестока болка и е ограбил съпругата си от надеждния човек, на когото тя може да се довери.

В резултат на това най⁠–​силното чувство, което изпитват невинните партньори, е дълбокото усещане, че са предадени и че доверието им е проиграно. Една консултантка по въпросите на брака обяснява защо предателството в брака може да бъде толкова съсипващо в емоционално отношение: „Ние влагаме толкова много от себе си, своите надежди, мечти и очаквания в брака. . . като търсим някой, на когото наистина можем да положим доверието си, някой, на когото мислим, че винаги можем да разчитаме. Ако това доверие внезапно рухне, всичко започва да прилича на къщичка от карти, съборена от порив на вятъра.“

Съвсем ясно е, че потърпевшите — както се казва в книгата „Как да преживеем развода“ — „имат нужда от помощ, за да се справят с бурята от емоции. . . На тях може да им е нужна помощ относно това да решат какво да предприемат по⁠–​нататък и как да вземат това решение“. Но какъв избор имат те?

‘Дали помирението е изход за нас? — може би се питаш. — Или трябва да се разведа?’ Особено когато бракът е изпълнен с напрежение, може би изглежда много изкушаващо да се реши прибързано, че разводът е разрешение за проблемите. ‘Та нали Библията разрешава развода въз основа на брачна изневяра’ — може да мислиш ти. (Матей 19:9) От друга страна обаче може да разсъждаваш, че Библията не настоява на развода. Затова може да ти се струва, че ще е по⁠–​добре да се помирите и да изградите и укрепите отново своя брак.

Дали да се разведеш със своя неверен партньор, или не, е твое лично решение. Но откъде да знаеш как да постъпиш? Първо, моля, изследвай някои от факторите, които могат да ти помогнат да решиш дали е възможно помирение.

[Бележка под линия]