Проблемът е от световен мащаб

УЖАСЯВАЩОТО клане на бездомни деца в Бразилия е още един пример за това колко са уязвими нежеланите деца. Сведенията от тази страна гласят, че всяка година биват избивани няколко стотици деца.

Жестоки нападения върху деца бяха извършени в Дънблейн (Шотландия) и Улвърхамптън (Англия), а също и на много други места. Например, представи си страданията на дванадесетгодишната Мари, едно анголско сираче, която била изнасилена и забременяла. По⁠–​късно тя била принудена да измине пеша около 320 километра и в резултат родила недоносено бебе, което живяло само две седмици. Мари умряла една седмица след него, болна и недохранена.

През 1992 г. едно сведение на УНИЦЕФ съобщи, че „‘войната срещу децата’ е изобретение на 20–и век“. Според едно сведение на УНИЦЕФ от 1996 г. някои хора смятат, че ‘бъдещите поколения на врага, тоест, децата на врага, също трябва да бъдат премахнати’. Един политически коментатор изразил това така: „За да изтребиш големите плъхове, трябва да изтребиш малките плъхчета.“

Два милиона деца са загинали от насилствена смърт през едно от последните десетилетия. Други четири милиона са били осакатени, ослепени или с мозъчни увреждания от противопехотни мини, като преживяват доколкото могат, заедно с много милиони деца, изгубили дома си във война. Не е чудно, че едно съобщение носеше заглавието: „Кошмарни образи от бруталността на войната спрямо децата“.

Тези жестокости, извършени спрямо децата, са язва върху хуманността, сигурно доказателство, че децата са в беда, и то не само в няколко страни, но по целия свят. А много деца, които не са били малтретирани, са били предадени по друг начин.

Предадени от онези, на които имат доверие

Измаменото детско доверие може да остави ужасни следи. Това е особено вярно, когато доверието на детето е излъгано от родител, приятел или наставник. Размерите на проблема с малтретирането на децата от родителите може да се видят от потопа от телефонни обаждания, залял една специална телефонна линия след излъчването на предаването, наречено „Изплашено мълчание: изобличаване и прекратяване на малтретиране на деца“, което беше водено от известната телевизионна водеща Опра Уинфри в Съединените щати. „Най⁠–​шокиращите кризисни обаждания бяха на малки деца, които се обаждаха в страх, като искаха да избягат от болката на физическото или сексуалното малтретиране“ — казва продуцентът Арнолд Шапиро, както е цитиран в списание Children Today [„Децата днес“].

Това събитие направи много за премахването на представата, че онези, които малтретират деца, са едри, вдъхващи страх непознати. Факт е, че „огромната част от малтретирането се извършва от родители и други близки роднини“ — прави извода Шапиро. Други проучвания потвърждават този факт и показват също, че в някои случаи доверени приятели на семейството са подготвяли детето и семейството за по⁠–​късно, добре планирано малтретиране на детето. Кръвосмешението е най⁠–​шокиращата проява на измамено доверие.

Сексуалното малтретиране от педофили е друга заплаха за децата по целия свят. Изданието Trends & Issues in Crime and Criminal Justice [„Тенденции и въпроси при престъпленията и наказателното право“] дава следното определение: „Педофилията е сексуално привличане към много малки деца . . . Педофилията винаги включва извършването на престъпление като например, сексуална атака, непристойно поведение и престъпления, свързани с детската порнография.“

Отблъскващи съобщения за педофилски организации, които алчно експлоатират деца в сексуално отношение, изобилствуват отвсякъде по света. (Виж блока на страница 7.) Жертвите са както млади момчета, така и млади момичета. Подмамени от безскрупулни мъже, те са малтретирани сексуално и след това заплашвани или разточително глезени, за да бъдат насърчени да останат в „клуба“. Мъжете, които организират и извършват тези порочни дела, често са видни личности в обществото и понякога правят това с пълното знание и защита от страна на полицията и съдебната система.

Сексуалното малтретиране на деца, извършвано от духовници, също предизвиква възмущение. Съобщения в средствата за масова информация от целия свят разкриват степента на малтретирането на деца, извършвано от духовници, понякога дори в името на Бога. Например, един осъден англикански свещеник казал на своята десетгодишна жертва, че „Бог говорел чрез него [духовника] и всичко, което той направил или [момчето] направило, харесвало на Бога и следователно било правилно“.

В Австралия в един преглед на книгата The Battle and the Backlash: The Child Sexual Abuse War [„Битката и неочакваната реакция: войната на сексуалното малтретиране на деца“] се говори относно малтретирането на деца от духовници и други, които имат детското доверие. Там се казва, че замесените организации изглежда са по⁠–​загрижени за това да намалят вредите, нанесени на своето реноме, и да защитят себе си, отколкото да защитят беззащитните деца.

Опустошително въздействие

Обикновено децата се доверяват изцяло, безрезервно. Затова когато това доверие бива измамено, въздействието върху неподозиращия нищо млад ум е опустошително. В изданието Child Abuse & Neglect [„Малтретиране и изоставяне на децата“] се казва: „Хора и места, които преди са означавали сигурност или подкрепа, сега се свързват с опасност и страх. Светът на детето е по⁠–​непредсказуем и неконтролируем.“

В резултат на такова малтретиране, голяма част от което е продължавала години, някои деца развиват социални и психически проблеми по⁠–​късно в живота, като възрастни. Тази измама на доверието е толкова съсипваща, тъй като с детето е злоупотребено именно защото то е дете. Но много от децата, които биват малтретирани, никога не съобщават за това — факт, на който много разчитат малтретиращите.

През последните години доказателствата за малтретиране на децата в световен мащаб се увеличават, така че днес е налице огромно количество от тях и те не могат да бъдат отречени или пренебрегнати. Но повечето показват, че премахването на малтретирането на децата е трудна задача. Затова възникват следните въпроси: Дали някой може наистина да защити нашите деца? Как родителите могат да защитят даденото им от Бога наследство и да се грижат за живота на застрашените малки деца? Към кого могат да се обърнат за помощ родителите?

[Блок/Снимка на страница 7]

Полицията залага капан на престъпници от Интернет

Преди няколко месеца, провеждайки една от най⁠–​мащабните си операции с подставени лица, насочена срещу детската порнография по Интернет, полицията в 12 страни обискира домовете на над 100 заподозрени педофили. Само от една педофилска организация в Съединените щати полицаите конфискуваха над 100 000 порнографски изображения на деца.

Британският детектив, който координираше петмесечното разследване на Интернет, заяви: „Всеки нормален човек би се отвратил от съдържанието [на снимките].“ Децата били и от двата пола, някои били едва на две години. Представители на белгийската полиция заявиха, че снимките на Интернет били „най⁠–​отблъскващите изображения на детската порнография . . . Стигаше се до там, че родители малтретираха собствените си деца, за да могат да покажат най⁠–​поразяващия материал“. Един мъж пазел снимки от това как той изнасилва племенничката си и вкарал тези снимки в компютъра си.

Сред числото на заподозрените били учители, един учен, един студент по право, един студент по медицина, един водач на скаутски групи, един счетоводител и един университетски професор.

[Снимка на страница 6]

Взривно устройство е осакатило дясната ръка на това момче

[Източник]

Снимка на UN/DPI by Armineh Johannes

[Информация за източника на снимката на страница 7]

Снимка на ILO/J. Maillard