Любов и справедливост при сблъсък със зло (част 3 от 4)

1–3. а) Как гледа Йехова на злото според Псалм 5:4–6? б) Защо можем да кажем, че насилието над деца противоречи на „закона на Христос“?

ЙЕХОВА БОГ мрази злото във всичките му форми. (Прочети Псалм 5:4–6.) Той несъмнено мрази и сексуалното малтретиране на деца — един наистина отвратителен грях! В подражание на Йехова ние, като негови Свидетели, се отвращаваме от такива действия. Те са абсолютно недопустими в християнския сбор. (Рим. 12:9; Евр. 12:15, 16)

² Всеки вид насилие над деца напълно противоречи на „закона на Христос“! (Гал. 6:2) Защо можем да кажем това? Както научихме от предишната статия, законът на Христос — тоест всичко, на което Исус учел другите чрез думите и примера си — се основава на любовта и насърчава към справедливост. Ръководейки се от този закон, истинските християни се отнасят към децата по начин, който им вдъхва сигурност и ги кара да се чувстват обичани. За разлика от това малтретирането е проява на егоизъм и несправедливост, заради която децата се чувстват несигурни и необичани.

³ За съжаление, сексуалното малтретиране на деца е световен проблем, който е навлязъл дори сред истинските християни. Защо? Защото има много „зли хора и измамници“ и някои от тях може да се опитат да се приобщят към Божия народ. (2 Тим. 3:13) Освен това някои от сбора са се поддали на извратени плътски желания и са малтретирали сексуално деца. Нека обсъдим защо това е толкова сериозен грях. Ще видим също как старейшините разглеждат случаите на сериозен грях, включително сексуално малтретиране на дете, и как родителите могат да защитят децата си.b

СЕРИОЗЕН ГРЯХ

4–5. Защо малтретирането на дете е грях срещу самата жертва?

⁴ Малтретирането на деца има дълготрайни последствия. Потърпевши са както жертвите, така и онези, които се грижат за тях — техните семейства и християнските им братя и сестри. Малтретирането на деца е сериозен грях.

⁵ Грях срещу жертвата.c Да причиниш несправедлива болка и страдание на някого, е грях. Както ще видим в следващата статия, насилникът прави точно това — наранява детето по много жесток начин. Той предава доверието му и го лишава от чувството му за сигурност. Децата трябва да бъдат предпазени от такива зли дела, а онези, които са станали жертва на малтретиране, се нуждаят от утеха и помощ. (1 Сол. 5:14)

6–7. Защо малтретирането на дете е грях срещу сбора и срещу светските власти?

⁶ Грях срещу сбора. Ако някой от сбора се провини в сексуално малтретиране на дете, той разваля репутацията на сбора. (Мат. 5:16; 1 Пет. 2:12) Колко нечестно е това спрямо милионите верни християни, които водят „усилна битка за вярата“! (Юда 3) Ние не допускаме сред нас да има хора, които вършат зли дела, без да се разкайват, и които уронват доброто име на сбора.

⁷ Грях срещу светските власти. Християните трябва „да се подчиняват на висшестоящите власти“. (Рим. 13:1) Ние показваме подчинението си, като проявяваме нужното уважение към законите на страната. Ако някой от сбора наруши закона, извършвайки престъпление, като например сексуално малтретиране на дете, той върши грях срещу светските власти. (Сравни Деяния 25:8.) Вярно е, че старейшините не са упълномощени да налагат спазването на държавните закони, но те не защитават сексуалния насилник от правните последствия от греха му. (Рим. 13:4) Съгрешилият ще пожъне това, което е посял. (Гал. 6:7)

8. Как гледа Йехова на грях, извършен срещу друг човек?

⁸ Преди всичко, грях срещу Бога. (Пс. 51:4) Когато човек извърши грях срещу друг човек, той съгрешава и срещу Йехова. Например в Закона, който Бог дал на израилтяните, се казвало, че онзи, който е ограбил или измамил ближния си, е проявил „невярност спрямо Йехова“. (Лев. 6:2–4) Несъмнено тогава човек от сбора, който малтретира сексуално дете, „ограбвайки“ неговата сигурност, проявява невярност спрямо Бога. Насилникът нанася голям укор на името на Йехова. Поради тази причина за нас сексуалното малтретиране на деца е това, което е в действителност — грях срещу Бога.

9. Каква основана на Библията информация е осигурявала организацията на Йехова през годините и защо?

⁹ През годините организацията на Йехова е публикувала изобилие от основана на Библията информация по въпроса за малтретирането на деца. Например статии в „Стражева кула“ и „Пробудете се!“ са разглеждали как жертвите могат да се справят с емоционалната травма, как другите могат да им помагат и да ги насърчават и как родителите могат да защитават децата си. Старейшините са получавали подробни основани на Библията напътствия какво да правят, когато някой извърши такъв грях. Организацията продължава да преразглежда начина, по който сборовете трябва да постъпват в случаите на малтретиране на дете. Защо? За да сме сигурни, че начинът, по който подхождаме в тези случаи, е в хармония със закона на Христос.

РАЗГЛЕЖДАНЕ НА СЛУЧАИ НА СЕРИОЗЕН ГРЯХ

10–12. а) Какво помнят старейшините, когато разглеждат случай на сериозен грях, и какво вземат предвид? б) Какво се опитват да направят старейшините според Яков 5:14, 15?

¹⁰ Когато разглеждат случай на сериозен грях, старейшините помнят, че законът на Христос изисква от тях да се отнасят към стадото с любов и да вършат онова, което е правилно и справедливо в Божиите очи. Затова, след като получат сведение за сериозен грях, те вземат предвид няколко неща. Старейшините искат преди всичко Божието име да остане свято. (Лев. 22:31, 32; Мат. 6:9) Те са загрижени и за духовното благополучие на братята и сестрите в сбора и искат да помогнат на всички, които са станали жертва на грях.

¹¹ Освен това, в случай че съгрешилият е част от сбора, старейшините се стараят да му помогнат да се възстанови духовно, ако е възможно. (Прочети Яков 5:14, 15.) Християнин, който се поддава на погрешно желание и извършва сериозен грях, е духовно болен. Това означава, че той вече няма здрави отношения с Йехова.d В известен смисъл старейшините са духовни лекари. Те се опитват „да излекуват страдащия“, в този случай съгрешилия. Основаните им на Библията съвети могат да му помогнат да възстанови отношенията си с Бога, но това е възможно само ако той се разкайва искрено. (Деян. 3:19; 2 Кор. 2:5–10)

¹² Ясно е, че старейшините имат тежка отговорност. Те са силно загрижени за стадото, което Бог им е поверил. (1 Пет. 5:1–3) Искат братята и сестрите да изпитват сигурност в сбора. Ето защо действат незабавно, когато получат сведение за сериозен грях, включително малтретиране на дете. Във връзка с това обърни внимание на въпросите в началото на 13, 15 и 17 абзац.

13–14. Трябва ли старейшините да съобщят на светските власти, когато научат за обвинение в малтретиране на дете? Обясни.

¹³ Ако законът го изисква, трябва ли старейшините да съобщят на светските власти, когато научат за обвинение в малтретиране на дете? Да. Там, където има такива закони, старейшините се стараят да спазват изискванията за съобщаване на обвиненията в малтретиране. (Рим. 13:1) Такива закони не са в противоречие с Божия закон. (Деян. 5:28, 29) Следователно, когато научат за подобно обвинение, старейшините незабавно търсят напътствия от клона как да спазят законите.

¹⁴ Старейшините напомнят на жертвите, техните родители и другите, които знаят за случая, че имат право да съобщят на светските власти. Но как стои въпросът, ако извършителят е част от сбора и впоследствие случаят се разчуе? Трябва ли християнинът, който подава сигнал, да смята, че нанася укор на Божието име? Не. Онзи, който нанася укор на Божието име, е насилникът.

15–16. а) Според 1 Тимотей 5:19 защо са необходими поне двама свидетели, преди старейшините да предприемат съдебни действия? б) Какво правят старейшините, щом научат, че някой в сбора е обвинен в малтретиране на дете?

¹⁵ Защо са необходими поне двама свидетели, преди старейшините да предприемат съдебни действия? Това изискване е част от високия библейски стандарт за справедливост. Когато няма самопризнание за извършен грях, са необходими двама свидетели за установяването на вината и за да могат старейшините да предприемат съдебни действия. (Втор. 19:15; Мат. 18:16; прочети 1 Тимотей 5:19) Означава ли това, че са необходими двама свидетели, преди старейшините или други да съобщят на властите за обвинение в малтретиране? Не. Няма такова изискване, за да се подаде сигнал за евентуално извършено престъпление.

¹⁶ Щом научат, че някой в сбора е обвинен в сексуално малтретиране на дете, старейшините се стараят да спазят светските закони за съобщаването на случая, след което провеждат разследване в съгласие с Библията. Ако човекът отхвърля обвинението, те разглеждат показанията на свидетелите. Ако вината бъде доказана чрез свидетелските показания на поне двама души — на онзи, който повдига обвинението, и на още някого, който може да потвърди този или други случаи на малтретиране на дете от страна на обвинения, — се образува съдебен комитет.e Липсата на втори свидетел не означава, че онзи, който повдига обвинението, не казва истината. Дори ако обвинението в грях не може да бъде доказано от двама свидетели, старейшините разбират, че може да е бил извършен сериозен грях, който е наранил дълбоко другите. Те осигуряват продължителна подкрепа на онези, които може да са били засегнати. В допълнение на това старейшините остават нащрек във връзка с предполагаемия насилник, за да защитят сбора от потенциална опасност. (Деян. 20:28)

17–18. Обясни каква е ролята на съдебния комитет.

¹⁷ Каква е ролята на съдебния комитет? Думата „съдебен“ не означава, че старейшините ще отсъдят, или определят, дали насилникът трябва да бъде наказан от властите за нарушаване на закона. Старейшините не се намесват в прилагането на даден закон, а оставят наказателните действия на светските власти. (Рим. 13:2–4; Тит 3:1) Те по–скоро отсъждат, или преценяват, дали този човек може да остане в сбора.

¹⁸ Когато служат в съдебен комитет, ролята на старейшините е духовна, или религиозна. Ръководейки се от Писанието, те преценяват дали насилникът се разкайва. Ако не се разкайва, той бива изключен и пред сбора се прави съобщение за това. (1 Кор. 5:11–13) Ако се разкайва, може да остане в сбора. Старейшините обаче ще го уведомят, че той може никога да не отговори на изискванията за привилегии в сбора или да служи на отговорна позиция. От загриженост за доброто на децата старейшините може насаме да предупредят родителите на непълнолетни деца за необходимостта да наблюдават отношенията на децата си с този човек. Когато вземат такива мерки, старейшините внимават да не разкриват самоличността на пострадалите от греха.

КАК ДА ЗАЩИТИШ ДЕЦАТА СИ

19–22. Какво могат да направят родителите, за да защитят децата си? (Виж илюстрацията на корицата.)

¹⁹ Кой носи отговорността да защитава децата от вреда? Това са родителите.f Децата ти са подарък и „наследство от Йехова“. (Пс. 127:3) Ти имаш отговорността да ги закриляш. Какво можеш да направиш, за да предпазиш децата си от малтретиране?

²⁰ Първо, научи повече за сексуалното насилие. Разбери какъв тип хора малтретират деца и какви тактики използват, за да ги подмамят. Бъди нащрек за потенциални опасности. (Пр. 22:3; 24:3) Помни, че в повечето случаи насилникът е някой, когото детето вече познава и на когото има доверие.

²¹ Второ, поддържай открито общуване с децата си. (Втор. 6:6, 7) В това се включва да бъдеш добър слушател. (Як. 1:19) Помни, че в много случаи децата не казват за малтретирането. Те може да се страхуват, че няма да им повярват, или може да са били заплашени от насилника да не казват на никого. Ако усетиш, че нещо не е наред, внимателно ги предразположи с въпроси и след това ги изслушай търпеливо.

²² Трето, учи децата си. Споделяй с тях подходяща за възрастта им информация за секса. Научи ги какво да кажат или направят, ако някой се опита да ги докосне по неподходящ начин. Използвай информацията, която Божията организация осигурява, за да защитиш децата си. (Виж блока „Информация за тебе и за децата ти“.)

23. Как гледаме на сексуалното малтретиране на деца и на кой въпрос ще отговори следващата статия?

²³ Като Свидетели на Йехова, ние гледаме на сексуалното малтретиране на деца като на сериозен грях и ужасно престъпление. Ръководени от закона на Христос, нашите сборове не предпазват насилниците от последствията от техните грехове. Какво можем да направим междувременно, за да помогнем на онези, които са станали жертва на малтретиране? Следващата статия ще отговори на този въпрос.