Лекарите започват все по⁠–​често да мислят за операции без кръв

КАНАДКАТА Джанет обяснила на сина си защо е болна от СПИН. Тя се заразила от съпруга си, преди той да умре. А съпругът ѝ, който бил болен от хемофилия, вероятно се бил заразил от СПИН чрез кръвен компонент. Кошмари като този са само един от факторите, подтикващи членовете на медицинската професия да преразгледат прилагането на кръвопреливане като стандартно лечение. Да, едно заглавие в брой на „Ню Йорк Таймс“ от тази година гласи: „Все повече специалисти отново приемат ‘безкръвните’ операции“.

Няколко медицински конференции показаха този повишен интерес към безкръвните операции. Сред проведените през миналата година имаше две в Съединените щати (в Бостън и в Атланта), една в Канада (Уинипег) и една в Латвия (Рига), която беше международна конференция за Източна Европа.

Защо след повече от 50 години уповаване на кръвопреливането над 1400 специалисти от 12 страни посетиха тези четири конференции, обявяващи безкръвните операции за „пътя на бъдещето“, както ги нарече един вестник в заглавието си? Какво показаха тези конференции относно новите лекарства, оборудване и методи, които могат да окажат влияние върху възможностите за лечение, достъпни за твоето семейство?

Защо се търсят алтернативи?

Основна подбуда е това, че запасите от кръв не могат да бъдат направени безопасни. Например, броят на торонтското издание „Гло⁠уб енд мейл“ от 31 януари 1998 г. пише за „трагедията със заразената кръв“, която Канада изживя през 80–те години: „Хепатит С е потенциално инвалидизираща болест на черния дроб, която е нелечима. . . . Има вероятност най⁠–​малко 60 000 канадци да са инфектирани с вируса чрез заразена кръв, което означава, че има вероятност най⁠–​малко 12 000 души да умрат вследствие на предаден по кръвен път хепатит.“

Макар че новите процедури на изследване на кръвта значително намалиха заплахата, съдията Хорас Кривър каза пред конференцията в Уинипег: „Кръвните запаси на Канада никога не са били абсолютно безопасни и никога няма да бъдат. Използуването на кръв неизбежно носи рискове.“ А рисковете от заразяване с болест или от предизвикване на сериозна реакция се увеличават с всяка допълнителна банка прелята кръв.

В Рига д⁠–​р Жан⁠–​Марк Дебю от парижката Клиник де Мосен направи заключението: „Ние, лекарите, трябваше да преразгледаме своя обичаен терапевтичен подход . . . Кръвопреливането е продължило живота на много пациенти, но също така и е отровило живота на много други, като им е донесло неизлечима болест.“

Процедурите за изследване на кръвта за зарази обикновено са по⁠–​назад от новите заплахи на болестта и затова не могат да предпазват от тях. Например, д⁠–​р Пол Гъли от Отава (Онтарио, Канада) отбелязва: „Хепатит G е новоописан РНК вирус; пренасяне чрез кръвопреливане има, но сегашният риск за това е неизвестен.“

Една допълнителна опасност беше съобщена в специален медицински брой на списание „Тайм“: „Кръвопреливанията могат да потиснат имунната система, . . . като вследствие на това пациентът е по–податлив на инфекции, оздравява по⁠–​бавно и се възстановява по–дълго.“

Друг фактор са финансовите икономии. Според списание „Тайм“ в Съединените щати всяко кръвопреливане може да струва 500 долара. А на някои места кръвните запаси намаляват, защото има все по⁠–​малко донори.

Допълнителни икономии за пациентите, които биват оперирани безкръвно, идват от по⁠–​редките инфекции и по⁠–​краткия престой в болницата. В Уинипег Дърхейн Уонг⁠–​Ригър от Канадското дружество за хемофилия каза относно безкръвните операции: „Смятаме, че те са изключително необходими. Те са изгодни във финансово отношение и категорично подобряват здравето на пациентите.“

Нарастващ брой пациенти също настояват все повече за безкръвни операции. Д⁠–​р Дейвид Розенкранц от „Лигаси Портланд хоспиталс“ (Орегон, САЩ) каза, че отначало „100 процента от онези, които идваха при нас, идваха поради религиозни причини“. Сега обаче поне 15 процента предпочитат алтернативните лечения пред кръ⁠вопреливането не по религиозни причини.

Различни възгледи

И на четирите конференции основен момент на всеобщо съгласие беше това, че използуването на собствена кръв е далеч по⁠–​безопасно от използуването на кръв, дарена от други хора. Поради това някои препоръчват складирането на собствена кръв преди операция. Но мнозина отбелязаха, че при спешен случай няма време за складиране на собствена кръв. Освен това по религиозни причини Свидетелите на Йехова не са съгласни с употребата на каквато и да било складирана кръв.a

Д⁠–​р Брус Лион от Дюкския университет (Северна Каролина, САЩ) каза пред канадската конференция: „Предоперационното донорство [на собствена кръв] е скъпо, трудоемко, не премахва най⁠–​често срещаната причина на смъртност, причинена от кръвопреливане [която е чиновническа — тоест, административна или процедурна — грешка], и за нея е необходимо много време преди операцията.“

Много лекари са защитници на това да продължава разработването на лекарства и методи, които драстично намаляват използуването на преливана кръв. Те твърдят, че кръвопреливане трябва да се използува само в спешни ситуации. От друга страна пък други премахват изцяло кръвопреливането от своята работа. Те сочат изключително трудни операции — замяна на тазобедрена става, сложни неврооперации, сърдечни операции на деца и възрастни, — извършени без кръвопреливане с ускорено възстановяване на пациента.

Понастоящем по целия свят има над 100 болници с безкръвни програми, от които над 70 са в Съединените щати. Всъщност днес има повече от 88 000 лекари по целия свят, които сътрудничат на пациенти, нежелаещи кръв.

Нови методи

Д⁠–​р Жан⁠–​Франсоа Харди от Монреалския сърдечен институт каза: „Безкръвните операции не могат да бъдат постигнати с помощта само на една терапевтична намеса . . . Не, тази цел може да бъде постигната само чрез комбинирането на различни стратегии.“

Сред новите методи са (1) предоперативна подготовка, (2) недопускане на кръвозагуба по време на операцията и (3) следоперативни грижи. Явно всички хирургически методи са силно повлияни от фактора време, тоест, дали има време предварително да се укрепи пациентът за операцията, или няма време, тъй като трябва да бъде извършена спешна операция.

Идеалният подход към безкръвната операция е предоперативно лечение, което увеличава броя на кръвните клетки и подобрява общото здравословно състояние. Тук се включват силно действуващи добавки на желязо и витамини, както и — когато е уместно — добавки на синтетичен еритропоетин, едно лекарство, което стимулира костния мозък на пациента, за да произвежда по⁠–​ускорено червени кръвни клетки. Благодарение на техническите методи, които позволяват микроанализ, е възможно да се взима по⁠–​малко кръв за изследвания и въпреки това да се получават повече резултати от това, което е взето. Това е жизненоважно за преждевременно родени бебета и по⁠–​възрастни пациенти, които са изгубили значително количество кръв.

Полезни са също така и увеличителите на обема — течности, които се дават венозно, за да увеличат обема на кръвта. Хипербаричната кислородна камера също се използува в някои институции, за да подпомогне задоволяването на потребностите от кислород при пациент, понесъл тежка кръвозагуба. В Атланта д⁠–​р Робърт Бартлет обясни, че кислородната камера е мощно средство, но трябва да бъде използувана внимателно, защото във високи дози кислородът е токсичен.

Относно втората стъпка — недопускане на кръвозагуба по време на операцията — са налице редица нови инструменти и методи. Те помагат да се сведе до минимум загубата на кръв; нямат опасни странични въздействия и намаляват както кръвозагубата, така и травмата; или помагат незабавно да се улови и използува повторно собствената кръв на пациента, която би била загубена по време на операцията. Да разгледаме само някои от новите методи:

◼ Електрокаутеризационната апаратура използува топлина, за да прекрати кървенето на съдовете.

◼ Коагулаторът с аргонов лъч помага да се спре кървенето по време на операция.

◼ Ултразвуковият скалпел използува вибрация и триене, за да реже и причинява едновременно съсирване на кръвта.

◼ По време на определени операции често за ускоряване на кръвосъсирването и намаляване на кървенето се използуват лекарства като транекзаминова киселина и дезмопресин.

◼ Хипотоничната анестезия намалява кръвозагубата чрез намаляване на кръвното налягане.

Знаменателно е и подобрението, постигнато при интраоперативните апаратури за запазване на кръвта. По време на операция те извличат от операционното поле собствената кръв на пациента и веднага я използуват повторно, без да е необходимо да я складират.c Макар че остават свързани с пациента, по⁠–​новите апаратури дори могат да разделят кръвта на нейните съставки и да използуват тези, които са необходими.

След конференцията в Рига и след като научиха за нуждите на Латвия, Свидетелите на Йехова в Швеция дариха два апарата „Сел сейвър“ на Латвия. Пристигането на първата пратка и ползата от безкръвните операции предизвикаха толкова голям ентусиазъм в Латвия, че събитието дори беше отразено по националната телевизия на страната.

Следоперативните грижи често включват много от същите изграждащи кръвта лечебни мерки, които се използуват в предоперативната подготовка. Но след операцията грижите за пациенти, които не са били подлагани на кръвопреливане, често са по⁠–​лесни от грижите за пациенти, получили кръв. Защо?

Поразяващи резултати

Макар че често методите, които премахват използуването на кръв, изискват повече работа преди и по време на операцията, хирурзите са забелязали, че пациентите извличат полза поради по⁠–​краткия период на следоперативно възстановяване. Те не получават усложненията, които често съпровождат кръвопреливанията. Документирано е, че за пациенти, които не са били подлагани на кръвопреливане, е необходим по⁠–​кратък болничен престой.

Д⁠–​р Тод Розенгарт от нюйоркския Медицински център при Университета „Хоспитал⁠–​Корнел“ отбеляза, че тяхната осеметапна стратегия за запазване на кръвта позволява сложни сърдечни операции да бъдат извършвани уверено без кръв. Д⁠–​р Мануел Естиоко от лосанджелиската болница „Гуд самаритан“ говори за техния „обширен опит със стотици сърдечни операции без кръв“. Д⁠–​р С. Субръманиън съобщи за постигнатия успех при сърдечни операции на деца в Детската болница на Майами.

Представяща предизвикателства област са ортопедичните операции, и най⁠–​вече подмяната на тазобедрена става. Но д⁠–​р Оле Хаг от болницата в Удевала (Швеция) съобщи в Рига, че съчетаването на „оперативната стратегия с точността“ им е позволило да намалят значително кръвозагубата при пациенти, които са Свидетели на Йехова. Всъщност г⁠–​н Ричард Р. Р. Х. Кумс от Медицинското училище към Империал колидж в Лондон съобщи, че „99,9 процента от всички ортопедични операции могат да бъдат извършени без . . . кръвопреливане“.

Бъдещето

Броят на болниците и лекарите, които използуват безкръвни методи, продължава да расте. И конференциите, на които се обменя такова познание, са изключително полезни, тъй като лекарите научават за алтернативи, които са били изпитани успешно и се използуват редовно.

Д⁠–​р Ричард Нълик от Университета към Медицинското училище на Южна Калифорния каза: „Постоянно расте броят на гражданите, които искат медицинско и оперативно лечение без кръв . . . Безкръвната медицина и безкръвните операции са един съвременен професионален подход и не бива да срещат неразбиране като някакво по⁠–​малко резултатно ‘алтернативно лечение’.“

Тъй като пробле⁠мите, свързани с кръвопреливането, продължават да съществуват и об⁠щественото търсене на алтернативи расте, бъдещето на безкръвните операции изглежда светло.

[Бележки под линия]

[Снимка на страници 16, 17]

Все повече лекари уважават желанията на своите пациенти относно безкръвните операции