Безкръвната хирургия — ползата от нея получава все по⁠–​голямо признание

ПРЕЗ 1996 г. Английският кралски хирургически колеж издаде една брошура, озаглавена Code of Practice for the Surgical Management of Jehovah’s Witnesses [„Методически указания за хирургическото лечение на Свидетелите на Йехова“]. В тази брошура хирурзите отбелязват: „Опасностите, които носи кръвопреливането, правят желателно обмислянето на алтернативни мерки, когато това е възможно.“

Изданието AHA NEWS [„Бюлетин на АБА“], публикувано от Американската болнична асоциация, също съобщава защо ползата от безкръвната хирургия получава все по⁠–​голямо признание. „Това, което започна като религиозно вярване, се развива в медицинско предпочитание и прогресивни технически методи — съобщава седмичникът. — Безкръвната медицина и хирургия, мотивирани отчасти от ученията на Свидетелите на Йехова, навлизат в операционните из цялата страна, като далеч надхвърлят потребностите на едно духовно дружество.“

Причината, поради която много лекари застават на страната на безкръвната хирургия, беше темата на есенния брой за 1997 г. на едно приложение на списание „Тайм“. „Страхът от СПИН е само една от причините“ — се казва в статията. Статията съобщава най⁠–​вече за работата, извършвана в Института за развитие на безкръвната медицина и хирургия към болницата „Енгълуд“ (Ню Джърси).

В „Тайм“ се казва: „Институтът е водещ измежду повече от петдесетте такива в САЩ, които сега прилагат безкръвна хирургия. Без изобщо да използуват донорска кръв, те предлагат широк спектър от хирургически процедури, които обикновено биха включвали кръвопреливане, заедно с методи, които значително намаляват или напълно премахват кръвозагубата.“

Ефикасни и сигурни

Встъплението на статията в „Тайм“ представя случая на Хенри Джексън, който получил масивен вътрешен кръвоизлив, изгубил 90 процента от кръвта си и нивото на хемоглобина му паднало до опасните за живота 1,7 грама за децилитър. Джексън бил приет в болницата „Енгълуд“ от една друга болница в Ню Джърси, в която не искали да му осигурят лечение без използуване на кръвопреливане.

В сградите на „Енгълуд“, под грижите на д⁠–⁠р Арией Шандър, на Джексън давали „силно действуващи комбинации от желязо и витамини, плюс ‘промишлени количества’ от едно лекарство, изграждащо кръвта — синтетичен еритропоетин, — което стимулира костния мозък да произвежда червени кръвни клетки. Накрая били назначени венозно течности, които да засилят малкото кръвообращение, което му било останало“.

В списание „Тайм“ се съобщава, че след няколко дни „от първата болница се обадили, за да проверят дали Джексън е вече мъртъв. С нескрито задоволство Шандър им казал: ‘Не само че не е мъртъв, но е добре и е готов за изписване, и скоро ще се върне към своя нормален живот’ “.

В интервю по телевизията на 28 ноември 1997 г., д⁠–​р Едуин Дайтч, медицински ръководител на безкръвната програма към Университетската болница в Нюарк (Ню Джърси), обясни как са се развили изследванията в областта на безкръвната хирургия: „Свидетелите на Йехова . . . положиха много усилия, опитвайки се да намерят хора, които ще оперират без кръв. Някои от резултатите от тези изследвания показаха, че тези [случаи] се развиха по⁠–​добре, отколкото очаквахме, [по⁠–​добре, отколкото] случаите на хора, получили кръв.“

Д⁠–​р Дайтч добави: „Кръвта може да отслаби имунната система и да е причина за проблеми със следоперативна инфекция; тя може да увеличи риска от рецидивиране на раково заболяване, така че се оказва, че кръвта, макар и добра при някои обстоятелства, има и лоша страна.“ За безкръвната хирургия д⁠–​р Дайтч казва: „Тя явно подобрява резултата за пациента с по⁠–​малко усложнения, и струва по⁠–​малко. Следователно тя наистина печели при всякакви обстоятелства.“

Затова — както казва „Тайм“ — „все повече и повече пациенти настояват за по⁠–​сигурни и по⁠–​ефикасни възможности от кръвопреливането“. В списанието се съобщава още: „Според някои преценки около 25% от кръвопреливанията, правени в САЩ, са ненужни. Също така известни сведения посочват, че пациентите не могат да толерират толкова високи нива на хемоглобина, колкото се смяташе преди, и че особено младите хора имат вътрешни кръвни резерви. . . . [Шандър] е убеден, че да не се дава кръв е адекватен и предпочитан избор за повечето пациенти.“

Макар че заразяването с болест чрез кръвопреливане е основна опасност, налице са и други опасности. „След като бъде охладена и съхранена, консервираната кръв не притежава способността на прясната кръв да пренася кислорода — обяснява д⁠–​р Шандър. — Едва сега започваме да разбираме какво причиняваме, когато правим кръвопреливане.“

„Златният стандарт“

„И накрая — се казва в заключение в „Тайм“ — има и разходи: около 500 долара за всяко кръвопреливане, плюс административните добавки; общата сума е между един и два милиарда долара годишно, като това е силен стимул да мислим за алтернативи.“ Днес поразяващите разходи за кръвопреливане изглежда са основна причина за това безкръвната хирургия да бъде толкова популярна.

Шарън Върнън, директорка на Центъра за безкръвна медицина и хирургия към болницата на Благотворителната фондация „Сейнт Винсент“ в Кливлънд (Охайо), казва относно лечението на пациенти без използуването на кръв: „То се разширява, защото лекарите разбират, че безкръвната медицина е ‘златният стандарт’ в една обстановка на намаляване на разходите. Опитът ни показва, че дори и застрахователни компании, които обикновено не работят с нас, изпращат хора при нас, защото това им спестява пари.“

Ясно е, че безкръвната хирургия бързо печели признание в медицинските среди, и то по редица причини.

[Блок на страница 17]

Неотдавнашни съдебни решения

Две съдебни решения, издадени в щата Илинойс (САЩ), през ноември и декември 1997 г., бяха от голямо значение. При първия случай на Мери Джоунс, Свидетелка на Йехова, беше присъдено обезщетение от 150 000 долара, тъй като през 1993 г. на нея ѝ били прелети две банки кръв, независимо от ясно изразеното ѝ възражение спрямо тази форма на лечение. Това е най⁠–​голямата сума, която е била вземана от Свидетел за емоционална вреда, нанесена вследствие на нежелано кръвопреливане.

Вторият случай се отнасяше за бременната по време на събитията Свидетелка Дарлин Браун, на която насилствено беше прелята кръв заради плода, който тогава беше в 34–тата си седмица. На 31 декември 1997 г. Апелативният съд на Илинойс обясни решението си, като каза, че „кръвопреливането е агресивна медицинска процедура, която нарушава физическата неприкосновеност на един дееспособен възрастен човек“. Апелативният съд обобщи своето решение с думите, че „според закона на този щат . . . ние не можем да налагаме правно задължение на бременна жена да се съгласи с една агресивна медицинска процедура“.

На 9 февруари 1998 г. Висшият токийски съд отхвърли решението на една по⁠–​нисша съдебна инстанция, което гласеше, че действията на един лекар да направи на Мисае Такеда кръвопреливане по време на операция през 1992 г. са били оправдани. Висшият съд постанови, че „правото на пациента да избира лечение трябва да бъде уважавано. Не е било законно да се прави кръвопреливане“. На Мисае Такеда беше присъдено обезщетение от 550 000 йени (4200 долара).