Католическата църква и Холокостът

От кореспондент на „Пробудете се!“ в Италия

ОЩЕ от 1987 г. се говори за планове на католическата църква да издаде документ, признаващ нейната вина за Холокоста. Затова когато през март 1998 г. Ватиканската комисия за религиозни отношения с юдеите публикува документа, озаглавен We Remember: A Reflection on the Shoah [„Ние помним: размисъл за ‘Шоа’ “]a, беше налице голямо очакване.

Макар че документът беше оценен положително от някои, мнозина бяха недоволни от съдържанието му. Защо? Срещу какво в него възразяваха те?

Антиюдаизъм и антисемитизъм

Ватиканският документ прави разлика между антиюдаизъм, за което църквата признава своя вина, и антисемитизъм, в което тя не се признава за виновна. За мнозина разликата, както и изводът, до който води тя, са неудовлетворителни. Немският равин Игнац Бубис казва: „За мен това изглежда като начин да се каже, че вината не е наша, а на някой друг.“

Макар че приема разликата между антиюдаизъм и антисемитизъм, италианският католически историк Джорджо Векио посочва, че „проблем е също и да се разбере как католическият антиюдаизъм може да е допринесъл за развитието на антисемитизма“. Интересно е да се отбележи, че в броя си от 22–23 ноември 1895 г. ватиканският вестник „Л’Осерваторе романо“ публикувал писмо, в което се казва: „Всеки искрен католик е в същността си антисемит; такова е и свещеничеството, по задължение от доктрината и от своята служба.“

Но откъсът от ватиканския документ, който предизвика най⁠–​много критика, е защитата на действията на Пий XII, назначен за папа в навечерието на Втората световна война. Пий XII бил служил като папски нунций (пратеник) в Германия от 1917 г. до 1929 г.

Мълчанието на Пий XII

Италианският юрист Франческо Марджота Бролио не смята, че документът „предлага нови или обяснителни елементи относно широко дискутирания въпрос за т.нар ‘мълчание’ на папа Пий XII, относно твърденията за неговите симпатии към немците и относно неговите дипломатически действия спрямо нацисткия режим както преди, така и по време на неговия пост като папа“.

Повечето изследователи са съгласни, че независимо от това как човек гледа на документа „Ние помним“, въпросът защо водачите на католическата църква са запазили мълчание относно геноцида в нацистките концентрационни лагери „остава изцяло открит“. Според американския историк Джордж Мос, избирайки мълчанието, Пий XII „спасил църквата, но пожертвувал нейното морално послание. Той постъпил като държавен глава, а не като папа“. Добре информирани ватикански наблюдатели смятат, че публикуването на документа се забавило поради трудностите при оценката на ролята на Пий XII в Холокоста.

Това, че документът защищава папа Пий XII, възмути мнозина. „Мълчанието относно ‘мълчанието на папата’ е причината този документ да предизвиква разочарование“ — пише Ариго Леви. Ели Визел, носител на Нобеловата награда за мир за 1986 г., казал: „Струва ми се, че да се твърди, че ние, евреите, трябва да сме благодарни на Пий XII, е меко казано ерес.“

Прехвърляне на вината

Документът приема традиционната разлика, която правят католическите теолози и според която се твърди, че църквата като институция е свята и Бог я пази от грешки, докато нейните членове, които са грешници, носят вината за всяко извършено зло. Ватиканската комисия пише: „Духовната съпротива и конкретните действия на другите християни не бяха това, което би могло да се очаква от последователи на Христос. . . . [Те] не бяха достатъчно силни, за да издигнат гласа си в знак на протест. . . . Ние искрено съжаляваме за грешките и пропуските на тези синове и дъщери на Църквата.“

Но за повечето хора това да се прехвърля вината върху отделните членове на църквата, вместо тя да бъде поета от нея като институция, изглежда като голяма крачка назад в сравнение с неотдавнашните открити молби за прошка. Например, католическата църква във Франция издаде една официална „Декларация на разкаяние“, с която помоли Бога и еврейския народ за прошка за „равнодушието“, което католическата църква прояви към преследването на евреите от страна на френското военновременно правителство във Виши. В едно изявление, прочетено от архиепископ Оливие дьо Беранже, църквата призна, че е позволила нейните собствени интереси „да замъглят библейската заповед за уважение спрямо всяко човешко същество, създадено по образа на Бога“.

Във френската декларация се казва: „Църквата трябва да признае, че равнодушието далеч надхвърляше възмущението относно преследването на евреите, и най⁠–​вече относно многократните антисемитски мерки, обявявани от правителството във Виши. Мълчанието беше правило, а думите в защита на жертвите — изключение. . . . Днес ние признаваме, че това мълчание беше грешка. Ние признаваме също, че църквата във Франция се провали в мисията си да образова съвестта на хората.“

Повече от 50 години след ужасната трагедия на ‘Шоа’ или Холокоста, католическата църква още не е успяла да си изясни своята собствена история, история на — най⁠–​малкото — несигурност и мълчание. Има обаче една група, която никога не е била принудена да предприеме подобни стъпки. Свидетелите на Йехова — едно религиозно малцинство, жестоко преследвано от нацистите, не паднаха до равнището на компромиса.

Както стана все по⁠–​ясно в последно време, за разлика от членовете на църквата, Свидетелите са изобличавали бруталността на нацистите. И те са правели това не само като отделни личности. Техните официални говорители и публикациите им също са правели това. Историчката Кристин Кинг, заместник⁠–​ректор на Стафордширския университет в Англия, обяснява: „Свидетелите на Йехова говореха. Те говореха още от самото начало. Те говореха единогласно. И говореха с огромна смелост, което носи послание за всички нас.“

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 20]

Папа Пий XII мълчеше по време на Холокоста

[Източник]

Снимка на Американската армия