Гледната точка на Библията
Стойността на усамотението
ВЕДНЪЖ Исус ‘се изкачил на планината, за да се помоли насаме. Макар че станало късно, той бил там сам’. (Матей 14:23, NW) Друг път, ‘като се съмнало, той излязъл и отишъл на уединено място’. (Лука 4:42) Тези стихове потвърждават, че Исус Христос търсел и ценял редките моменти на усамотение.
В Библията се съдържат и други примери на мъже, които като Исус ценели усамотението. Именно по време на усамотението на нощната стража псалмистът размишлявал относно величието на своя Велик Създател. Исус Христос пък веднага след като чул новината за смъртта на Йоан Кръстител, отишъл „на уединено място, за да бъде сам“. — Матей 14:13, NW; Псалм 63:6.
Днес, сред глъчката и бъркотията на съвременния живот, усамотението — било поради обстоятелствата, или по избор — не е възможност, която се цени високо. Спомняш ли си кога за последен път си бил сам? Една млада омъжена жена каза: „Никога през живота си не съм била сама.“
Но дали усамотението е наистина необходимо? Ако е така, как може спокойното време да бъде използувано по полезен и възнаграждаващ начин? И каква роля играе равновесието в търсенето на усамотение?
Усамотението — защо е ценно?
Библията ни казва, че един древен служител на Бога, Исаак, търсел усамотение „на полето привечер“. Защо? „За да размишлява“ — отговаря тя. (Битие 24:63) Според един речник ‘да размишляваш’ означава „да мислиш задълбочено или без да бързаш“. Това „изразява един сериозен и продължителен период на съсредоточаване“. Такова размишляване без отвличане на вниманието помогнало на Исаак, който щял да поеме тежки отговорности, да освежи ума си, да подреди мислите си и да степенува нещата по важност.
Един специалист психиатър казва, че стига ‘усамотението да не излиза от равновесие, отсъствието на другите ни дава възможност да подредим мислите си, да се съсредоточим по–добре’. Мнозина биха потвърдили, че това може да бъде тонизиращо, укрепващо и здравословно.
Сред желателните плодове на размишляването са дълбочината на мислите и сдържаността, качества, подпомагащи разумните реч и действия, които на свой ред допринасят за хармонични човешки взаимоотношения. Например, човек, който се учи да размишлява, може също така да се научи кога да мълчи. Вместо да говори прибързано, той предварително обмисля евентуалното въздействие на своите думи. „Виждал ли си човек, който прибързва с думите си?“ — пита вдъхновеният библейски писател. Той продължава: „Повече надежда има за глупавия, отколкото за него.“ (Притчи 29:20, NW) Какво е средството против такава необмислена употреба на езика? Библията казва: „Сърцето на праведния обмисля що да отговаря.“ — Притчи 15:28; сравни Псалм 49:3.
Спокойното размишляване, свързано с усамотението, е жизненоважен фактор за израстването на християнина към духовна зрялост. Уместни са думите на апостол Павел: „Размишлявай върху тези неща; бъди погълнат от тях, за да бъде твоят напредък явен пред всички.“ — 1 Тимотей 4:15, NW.
Използувай усамотението, за да се приближаваш до Бога
Един английски писател казва: „Усамотението е приемната на Бога.“ Понякога Исус изпитвал нуждата да се оттегли от своите събратя човеци и да влезе сам в присъствието на Бога. Един пример за това е описан в Библията: „Сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше.“ — Марко 1:35.
В Псалмите неколкократно се споменава насоченото към Бога размишляване. Обръщайки се към Йехова, цар Давид казал: „Размишлявам за Тебе.“ Същият смисъл имат и думите на Асаф: „Несъмнено ще размишлявам за всички твои дейности и ще занимавам ума си с твоите дела.“ (Псалм 63:6; 77:12, NW) Така че размисълът за божиите качества и действия донася богато възнаграждение. То засилва признателността към Бога, като дава възможност на човек да се приближи до него. — Яков 4:8.
Необходима е умереност
Разбира се, усамотението трябва да се използува умерено. Усамотението може да бъде описано като място, което си струва да посетиш, но на което е опасно да останеш. Прекаленото изолиране е в противоречие с основните човешки потребности от другари, общуване и изразяване на любов. Освен това изолирането може да е почвата, на която растат плевелите на глупостта и егоизма. Библейската притча предупреждава: „Онзи, който се изолира, ще следва себелюбивите си копнежи; той ще избухва против всяка проява на практическа мъдрост.“ (Притчи 18:1, NW) За да бъдем уравновесени в търсенето на усамотение, трябва да съзнаваме опасностите от изолирането.
Както Исус и други мъже с богата духовност от библейските времена, християните днес ценят моментите на усамотение. Наистина, при наличието на толкова много задължения и грижи, намирането на време и възможност за размишляване в усамотение може да бъде предизвикателство. И все пак, трябва да изкупуваме „подходящото време“, както правим с всички неща, които имат истинска стойност. (Ефесяни 5:15, 16, NW) Тогава можем да кажем като псалмиста: „Нека думите на устата ми и размишляването на сърцето ми бъдат приятни за теб, о Йехова.“ — Псалм 19:14, NW.