Дискриминация спрямо женския пол

В ЗАПАДНА АФРИКА един бизнесмен купува деветгодишно дете. В Азия едно новородено бебе е заровено живо в пясъците на пустинята. В една страна от Изтока току–що проходило детенце умира от глад в сиропиталище — нежелано и изоставено. Един общ знаменател свързва всички тези трагедии — и трите жертви са момиченца. Женският им пол е предрешил, че може и без тях.

Тези случаи не са единични. В Африка хиляди момичета и млади жени биват продавани в робство, някои дори за нищожната сума от 15 долара. Има сведения, че всяка година, главно в Азия, стотици хиляди млади момичета биват продавани за проституция или биват принудени да проституират. И още по–лошо — данните за населението на редица страни показват, че най–малко 100 милиона момичета са „изчезнали“. Явно това се дължи на аборти, детеубийства или на пълно пренебрегване на децата от женски пол.

Дълго време — векове наред — в много страни на децата от женски пол се е гледало по този начин. А на някои места все още се гледа така. Защо? Защото в тези страни се придава по–голямо значение на момчетата. Там се смята, че едно момче може да продължи линията на рода, да наследи собствеността и да се грижи за родителите, когато те остареят, тъй като в тези страни често няма държавно пенсионно осигуряване. Една азиатска поговорка казва, че „да отглеждаш момиче е като да поливаш растение в градината на съседа си“. Когато порасне, то ще напусне семейството, за да се ожени или може дори да бъде продадено за проституция, и тогава няма да донесе почти никаква полза на възрастните си родители.

По–малък дял

В страни, които са измъчвани от бедност, тази нагласа означава по–малко храна, по–малко здравеопазване и по–малко образование за момичетата в семейството. Изследователите в една азиатска страна установили, че 14 процента от момичетата са недохранени, в сравнение с едва 5 процента от момчетата. В някои страни в здравните центрове биват водени два пъти повече момчета отколкото момичета — съобщава едно сведение от УНИЦЕФ (Детския фонд на ООН). А повече от 40 процента от младите жени в Африка, както и в Южна и Западна Азия са неграмотни. „В страните от развиващия се свят е налице един ужасен апартейд според пола“ — опечалено коментирала починалата вече Одри Хепбърн, която била някогашен посланик на УНИЦЕФ.

Този „апартейд според пола“ не изчезва, когато момичетата пораснат. Бедност, насилие и безмилостен труд са често съдбата на една жена, именно защото е жена. Президентът на Световната банка обяснява: „Жените вършат две трети от работата в света . . . Но получават само една десета от световния доход и притежават по–малко от един процент от световната собственост. Те са едни от най–бедните сред бедните в света.“

Според едно сведение на ООН, повече от 70 процента от тези 1,3 милиарда души, които живеят в най–дълбока бедност, са жени. „И положението се влошава — се добавя в сведението. — Броят на занимаващите се със земеделие жени, които живеят в абсолютна бедност, се увеличи с около 50% през последните две десетилетия. Все по–често бедните са именно жени.“

Още по–мъчително от смазващата бедност е насилието, което съсипва живота на толкова много жени. Смята се, че около сто милиона момичета, главно в Африка, са жертва на осакатяване на половите органи. Изнасилването е широко разпространено малтретиране, което остава почти недокументирано в някои райони, макар че изследвания показват, че в някои страни всяка шеста жена бива изнасилвана в един или друг момент от живота си. Войните засягат мъжете и жените еднакво, но повечето от бежанците, принудени да бягат от домовете си, са жени и деца.

Майки и работнички за прехраната

Бремето на грижата за семейството често пада повече върху майката. Вероятно тя работи по–дълго време и е твърде възможно да е единствената, която работи за осигуряване на прехраната. В някои земеделски райони на Африка почти половината от семействата са оглавявани от жени. В някои области от западния свят значителна част от семействата са оглавявани от жени.

Освен това особено в развиващите се страни жените по традиция вършат някои от най–тежките работи, като например носенето на вода и на дърва за горене. Изсичането на горите и изтощаването на пасищата са направили тези работи много по–трудни. В някои измъчвани от суша страни жените прекарват по три и повече часа всеки ден в търсене на дърва за горене и по четири часа за донасяне на вода. Едва когато тази тежка работа бъде свършена, те могат да започнат да вършат работата, която се очаква да свършат в дома или на нивата.

Очевидно е, че в страни, където има бедност, глад или война, страдат както мъжете, така и жените. Но жените понасят много по–голяма част от страданията. Дали това положение ще се промени някога? Има ли някаква реална перспектива един ден към жените по целия свят да се отнасят с уважение и загриженост? Дали има нещо, което самите жени могат да направят, за да подобрят участта си?

[Блок/Снимка на страница 5]

Момичета проститутки — кой е виновен за това?

Всяка година около един милион деца — повечето момичета — биват принудени да проституират или биват продавани за проституция. Араяa, която произхожда от Югоизточна Азия, си спомня какво е станало с някои от нейните съученички. „Кулвади стана проститутка, когато беше само на 13 години. Тя беше добро момиче, но майка ѝ често се напиваше и играеше покер, така че нямаше време да се грижи за дъщеря си. Майката на Кулвади я насърчи да си изкарва пари, като излиза с мъже, и не след дълго тя вече работеше като проститутка.

Сивун, друга ученичка от моя клас, дойде от северната част на страната. Тя беше само на 12 години, когато родителите ѝ я изпратиха в столицата, за да работи като проститутка. Тя трябваше да работи две години, за да изплати договора, който нейните родители бяха подписали. Сивун и Кулвади не бяха изключение — 5 от 15–те мои съученички станаха проститутки.“

Милиони са децата като Сивун и Кулвади. „Секс индустрията е огромен пазар със свое собствено развитие — съобщава с мъка Васила Тамзали от ЮНЕСКО (Организация за образование, наука и култура към ООН). — Продажбата на 14–годишно момиче вече стана нещо съвсем обикновено, дори банално.“ И щом тези момичета бъдат продадени в сексуално робство, да се плати обратно цената, може да се окаже почти невъзможно. Манджу, чийто баща я продал, когато била на 12 години, продължавала да дължи 300 долара, дори и след като работила седем години като проститутка. „Не можех да направя нищо — казва тя. — Бях в капан.“

За момичетата да избегнат СПИН–а е почти толкова трудно, колкото да избегнат сутеньорите, които ги заробват. Едно изследване, проведено в Югоизточна Азия, показва, че 33 процента от тези деца–проститутки са заразени с вируса на СПИН. Тези момичета вероятно ще страдат, докато тази индустрия с проститутки, носеща пет милиарда долара годишно, процъфтява.

Кой носи вината за тази ужасяваща търговия? Явно онези, които купуват или продават момичетата като проститутки, носят голяма част от вината. Но за осъждане са и онези презрени мъже, които експлоатират момичетата, за да задоволят сексуалните си страсти. Защото ако нямаше такива неморални хора, проституцията на тези момичета нямаше да съществува.

[Бележка под линия]

Всяка година около един милион млади момичета биват принудени да проституират

[Блок/Снимка на страница 6]

Работният ден на една жена в Централна Африка

Жената става в шест часа и приготвя за семейството и за себе си закуска, която ще бъде изядена по–късно сутринта. След като донася вода от близката река, тя отива на своята нива, която може да е на около един час път пеша.

До около четири часа следобед тя копае, плеви или полива, като спира само за малко, да хапне храната, която си е донесла. Двата часа дневна светлина, които остават, биват използувани за сеченето на дърва за огъня и събирането на маниока или други растения за храна на семейството — и всичко това тя занася в къщи.

Обикновено тя се връща в къщи, когато слънцето вече залязва. Сега трябва да се приготви вечерята, работа, която може да отнеме два часа и дори повече. Неделите се използуват за пране на дрехи в местната река и след това за гладене, щом дрехите изсъхнат.

Съпругът ѝ рядко показва признателност за целия този тежък труд и рядко се вслушва в нейното мнение. Той няма нищо против да изсече дърветата или да изгори храсталака, останал в гората, за да може тя да подготви земята за обработване, но сам не прави нищо повече. Понякога той завежда децата на реката, за да се изкъпят, и може да половува малко или да налови риба. Но по–голямата част от деня си той прекарва в приказки с другите мъже от селото.

Ако съпругът може да си го позволи, след няколко години той ще доведе в къщи нова, по–млада жена, която ще стане център на неговото внимание и обич. Но от неговата първа жена все още ще се очаква да продължава да работи както винаги, докато здравето ѝ се влоши или умре.

Африканките носят тежък товар от работа