Деца в беда
„Ако не се вложи необходимото в децата, всички основни дългосрочни проблеми на човечеството ще си останат основни дългосрочни проблеми.“ — Детски фонд на ООН (УНИЦЕФ).
ДЕЦАТА по света са в беда. Убедителни доказателства за всеобхватността на тази трагедия бяха представени на Световния конгрес против целящата печалби сексуална експлоатация на деца, проведен в Стокхолм (Швеция) през 1996 г., на който присъствуваха представители на 130 страни. Например, беше документирано, че в много части на света има милиони млади момичета, някои дори само на десет години, които биват принуждавани да работят като проститутки.
В австралийското списание Melbourne University Law Review [„Юридически преглед, издаван от Мелбърнския университет“] се отбелязва, че тази насилствена проституция е наречена „една от най–лошите форми на съвременно робство“. След години на физическо, психическо и емоционално малтретиране тези момичета са белязани за цял живот. В повечето случаи момичетата се покоряват на жестокостите, просто защото искат да ядат, за да оживеят. Иначе ги очаква гладна смърт. За съжаление много от тези отритнати деца са били принудени да проституират от своите собствени, изключително бедни родители, които са ги продали за пари.
В добавка на тази очевидна трагедия е често разгорещено разискваният въпрос за детския труд. В Азия, Южна Америка и другаде, а също и в някои емигрантски общества в Съединените щати, деца — някои едва петгодишни — биват принудени да вършат неща, които могат да бъдат характеризирани като „робски труд“. Те работят като малки роботи в ужасяващи условия, съсипващи младите им умове и тела. Повечето от тях са лишени от образование, родителска обич, дом, в който да се чувствуват сигурни, играчки, паркове за игра. Много от тях са безмилостно експлоатирани от своите родители.
Деца–войници и сиропиталища
Като по–нататъшно допълнение на трагедията е наблюдаваното увеличение на използуването на деца–войници в партизанските армии. Децата може да бъдат отвлечени или купени на пазарите за роби и след това да бъдат подлагани систематично на жестокости, понякога като бъдат заставяни да наблюдават убийства. На някои дори е било заповядвано да убият собствените си родители или да вземат наркотици, за да засилят инстинкта си на убийци.
Следва един пример за въздействието, което оказва промиването на мозъци, извършено над хиляди деца–войници в Африка. Този смразяващ кръвта разговор се провежда между един социален служител и едно момче–войник, което явно се опитва да запази нещичко от своята невинност:
„Ти убиваше ли? ‘Не.’
Имаше ли пушка? ‘Да.’
Прицелваше ли се с нея? ‘Да.’
Стреля ли? ‘Да.’
И какво стана? ‘Те просто паднаха на земята.’“
Някои от тези млади хора са съвсем деца, могат да се видят дори войници на шест години. Съобщава се, че още през 1988 г. децата–войници по света са били около 200 000.
Сведенията показват, че между 1988 и 1992 г. в едно сиропиталище в една азиатска страна 550 деца, повечето момичета, са били избрани да умрат от глад. Една лекарка съобщава: „Тези сирачета нямаха лекарства, за да не усещат болките. Дори като лежаха умиращи, те бяха завързани за леглата си.“
А какво е положението в Европа? Една страна беше разтърсена от разкриването на международна организация, занимаваща се с детска порнография, която отвличала момичета с цел сексуална експлоатация. Злощастни момичета били убити или оставени да умрат от глад.
Тези сведения несъмнено показват, че в много страни е налице истински проблем с малтретирането и експлоатацията на децата. Но дали не е преувеличено да се каже, че това е световен проблем? Следващата статия ще отговори на този въпрос.
[Снимка на страница 4]
Дете–войник в Либерия
[Източник]
John Gunston/Sipa Press
[Снимка на страница 4]
В една фабрика за тухли в Колумбия деца са използувани вместо ръчни колички
[Източник]
UN PHOTO 148000/Jean Pierre Laffont
[Информация за източника на снимката на страница 3]
FAO photo/F. Botts