Родителските права след развода — един уравновесен възглед

ЧЕСТО истинското предизвикателство идва след развода, в борбата за обичта на детето и контрола върху него. Изказването „За кавга са необходими двама“ не винаги е вярно. Може да е достатъчен само един налагащ се родител, който държи нещата да станат както той (или тя) иска. Една адвокатка в областта на семейното право в Торонто (Канада) казва: „В семейното право всичко е силно заредено с емоции и засяга директно сърцето.“

Вместо да мислят за интересите на детето, някои родители продължават спора безкрайно, като подават жалби по странични въпроси. Например, някои са се опитвали да докажат, че родителските права трябва да бъдат дадени на другия, защото този, който ги е получил, е Свидетел на Йехова и ще лиши детето от ‘нормален начин на живот’.

Този, който не е Свидетел, може да повдигне въпрос относно празнуването на рождени дни, Коледа или дори Халоуин. Някои може да се оплакват, че детето ще бъде ограничавано относно своите другари, както и относно социалното си адаптиране, ако реши да не отдава чест на знамето. Някои може да предполагат, че на психиката на детето ще се нанесе вреда, ако то придружава родителя си, когато той разговаря с другите за Библията. Някои родители, които не са Свидетели, дори са твърдели, че животът на детето може да бъде застрашен, защото родителят, който е Свидетел, няма да се съгласи на детето да бъде направено кръвопреливане.

Как един християнин посреща предизвикателството на такива изпълнени с емоции твърдения? Един емоционален отговор — „каквото повикало, такова се обадило“ — няма да има резултат. Ако въпросът се отнесе до съд, всеки родител ще има възможност да бъде изслушан. Най–важно е да се помни библейското напътствие: „Възложи бремето си на Йехова, и той самият ще те подкрепи. Той никога няма да позволи праведният да се поклати.“ (Псалм 55:22, NW) Като размишляват върху това и като прилагат библейските принципи, родителите могат, с помощта на Йехова, да се справят с всяко нещо, което засяга въпроса за родителските права. — Притчи 15:28.

Благоразумие

Интересите на детето са основното. Ако един родител изисква прекалено много, той може да загуби родителските права и дори да му бъдат наложени ограничения върху правото на свиждане. Поведението на мъдрия родител е миролюбиво, като той помни библейското напътствие: ‘Никому не връщайте зло за зло. Дайте място на гнева. Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.’ (Римляни 12:17–21) Дали в съда, в офиса на адвоката или при експерта по въпросите на родителските права, родителите трябва да оставят ‘благоразумието им да стане известно на всички хора’. — Филипяни 4:5, NW.

Понякога един враждебно настроен съпруг (или съпруга) може да се опита да заблуди другите, като въведе подвеждащи или несъществуващи проблеми. Разумно е да се преборим с човешката склонност да реагираме прекалено бурно на тези словесни атаки. Здравето, религията и образованието са предпочитаните теми, които враждебно настроените съпрузи използуват, за да напакостят по време на делото за родителски права. — Притчи 14:22.

Благоразумието включва и способността да се разглеждат фактите и да се постигне справедливо споразумение. Никой родител не бива да забравя, че дори и след развода детето продължава да има двама родители. Родителите са се развели един с друг, но не са се развели с детето. Затова, с изключение на крайни ситуации, всеки родител трябва да притежава свободата да действува като родител, когато детето е при него (или при нея). Всеки трябва да има свободата да изразява своите чувства и стойности, и да иска детето да участвува в законните дейности, които родителят извършва, независимо дали са религиозни, или други.

Нека разгледаме възможните резултати от едно дело: (1) съвместни родителски права, (2) единични родителски права и (3) ограничения на привилегиите за свиждане. Каква е разликата между съвместни родителски права и единични родителски права? Как можеш да се справиш с проблема, ако изгубиш родителските права? А ако единият родител е изключен?

Съвместни родителски права

Някои съдии смятат, че е важно да се поддържа контакт между детето и двамата родители. Техните разсъждения се основават на изследователски трудове, показващи, че децата може да понесат по–малко стрес и емоционална вреда след развода, ако родителите могат да имат съвместни родителски права. Вместо да се чувствува изоставено от единия родител, детето би имало чувството, че е обичано от двамата родители и че участвува и в двете домакинства. „Съвместните родителски права са средство за ангажирането и на двамата родители“ — казва един адвокат в областта на семейното право.

Но д–р Джудит Уолърстайн, изпълнителна директорка на Центъра за въпроси на семейството в преход, намиращ се в Кортемадера (Калифорния), предупреждава, че за да изпълнят наистина предназначението си съвместните родителски права, за тях са необходими родители, които са готови на сътрудничество, и дете, което се приспособява лесно и се разбира добре с хората. Тези качества са необходими, защото при съвместните родителски права и двамата родители запазват юридическото право да участвуват във вземането на решения относно важни въпроси във връзка със здравето, образованието, религиозното възпитание и обществения живот на своето дете. Това обаче може да се осъществи успешно, само ако и двамата родители запазят благоразумие при разглеждането на това кое е най–доброто за детето им, вместо да мислят кое е най–доброто за личните им интереси.

Единични родителски права

Съдът може да даде единични родителски права на родителя, за когото смята, че е по–добре подготвен да осигурява потребностите на детето. Съдията може да реши родителят, който получава родителските права, да бъде единственият, който ще взема решения по важни въпроси, свързани с благополучието на детето. Често съдът стига до това решение, след като изслушва експертите — обикновено психолози, психиатри или социални работници.

Защитниците на единичните родителски права смятат, че тази уредба дава повече стабилност на детето. Когато родителите не могат да общуват резултатно един с друг, или когато вероятността за такова общуване е твърде малка, много съдии от първа инстанция предпочитат този вид родителски права. Разбира се, родителят, който няма родителските права, не е изключен от живота на детето. Обикновено на този родител се дава право на свиждане и двамата родители могат да продължават да осигуряват детето с необходимото ръководство, любов и привързаност.

Привилегиите на свиждане

Нереалистично е родителите да гледат на въпроса за родителските права като на въпрос, при който има „победител“ и „победен“. Родителите имат успех и са „победители“, когато видят децата си да израснат като зрели, способни, уважавани възрастни. Успехът при възпитаването на детето не е директно свързан с родителските права според закона. Като се подчинява на наредените от съда условия по отношение на родителските права, дори и те да изглеждат несправедливи, християнинът показва ‘подчинение спрямо висшестоящите власти’. (Римляни 13:1, NW) Освен това е важно да се помни, че този период не е времето да се бориш за обичта или лоялността на децата си, като се изказваш отрицателно за другия родител, в стремеж да унищожиш неговите (или нейните) взаимоотношения с тях.

Има библейски примери на боящи се от Бога родители, които по различни причини са били разделени от децата си. Например, Амрам и Йохаведа, родителите на Моисей, за негово добро го сложили в малко плаващо ковчеже „в тръстиката при брега на реката“. Когато бебето било спасено от дъщерята на фараона, те продължили да уповават на Йехова. Тези мъдри и верни родители били удостоени с щедри привилегии на „свиждане“, които те използували ефикасно, за да обучат момчето на пътищата на Йехова. Моисей израснал като забележителен служител на истинския Бог. — Изход 2:1–10; 6:20.

А ако един от родителите е изключен? Дали родителят, който е християнин, трябва да предоставя детето за свиждане? Процесът на изключване от сбора променя само духовните отношения между този човек и християнския сбор. Всъщност той прекъсва духовните връзки. Но взаимоотношенията между родителя и детето остават. Родителят, който има родителските права, трябва да уважава правото на свиждане на изключения родител. Но ако родителят, който няма родителските права, представлява непосредствена и съществена заплаха за физическото или емоционално добруване на детето, тогава съдът (не родителят, който има родителските права) може да уреди свиждането с детето да бъде надзиравано от трета страна.

Ти никога не си сам

Бракоразводното дело и произтичащите от него спорове, свързани с родителските права над детето, са изтощителни в емоционално отношение. Един съюз, започнал толкова обещаващо, е разбит на пух и прах, заедно с мечтите, плановете и очакванията на партньорите. Например, изневяра или крайно малтретиране могат да принудят една лоялна съпруга да търси от закона защита за себе си и за детето. Но чувствата на вина и неадекватност могат да останат, когато тя размишлява върху това къде е грешката или какво би могло да се направи по–добре. Много семейства се безпокоят за това как детето ще реагира на разпадането на семейството. Съдебната битка за родителски права може да бъде като буря в емоционално отношение, която не само поставя на изпитание моралната ти безкомпромисност като родител, но също и твоята вяра и упование в Йехова. — Сравни Псалм 34:15, 18, 19, 22.

Когато невинният партньор реши да предприеме действия поради малтретиране на дете или поради крайно съпружеско малтретиране, или за да предпази здравето си поради риска неверният партньор да предаде по полов път болести, не е необходимо невинният партньор да изпитва вина или да смята, че Йехова го е изоставил. (Псалм 37:28) Неверният или малтретиращият партньор е този, който е погазил светия брачен договор и е „постъпил невярно“ към своя партньор. — Малахия 2:14.

Продължавай да ‘имаш чиста съвест’ пред хората и пред Йехова, като прилагаш библейските принципи, като се отнасяш честно към враждебно настроения ти партньор и като проявяваш гъвкавост по отношение на уредбата за родителските права. „Защото е по–добре да страдате, като вършите добро, ако е такава Божията воля, а не като вършите зло.“ — 1 Петър 3:16, 17.

Що се отнася до децата, те имат нужда от това да бъдат уверявани, че разпадането на семейството не е станало по тяхна вина. Понякога нещата просто не стават така, както са били планирани. Но прилагането на библейските принципи може да смекчи удара на развода, като насърчи открит и изпълнен с разбиране диалог между родителите и децата. Например, това може да бъде направено, като децата бъдат оставени да участвуват активно в планирането на семейния живот след развода. Като проявяваш търпение и доброта, а също и интерес към чувствата на децата, като ги изслушваш, ти ще направиш много, за да им помогнеш да се приспособят към новата уредба по отношение на времето и начина на живот.

Другите могат да помогнат

Родителите не са единствените, които могат да помогнат на едно дете, преживяващо разпадането на семейството. Други членове на семейството, учители и приятели могат да направят много, за да подкрепят децата от разведено семейство и да им вдъхнат увереност. Особено дядовците и бабите могат да допринесат много за стабилността и емоционалното добруване на децата.

Бабите и дядовците, които са християни, могат да предложат на децата духовни наставления и ползотворни дейности, но те трябва да уважават решенията на родителите относно религиозното обучение, защото родителите, а не дядовците и бабите, имат моралната и законната власт да вземат тези решения. — Ефесяни 6:2–4.

С такава подкрепа децата от разведени семейства могат да преживеят разпадането на брака на родителите си. И могат да продължават да очакват с нетърпение благословиите на божия нов свят, където всички семейства ще бъдат освободени от ‘робството на тлението, и ще преминат в славната свобода на Божиите чада’. — Римляни 8:21; 2 Петър 3:13.

[Блок на страница 11]

Поправяне на недоразумения

„Езикът на мъдрите върши добро с познание“ и един родител, който е християнин, има хубава възможност да поправи някои недоразумения и полуистини. (Притчи 15:2, NW) Например, по отношение на здравето на своите деца „Свидетелите на Йехова приемат медицинско и хирургическо лечение“, но когато е определен като родител, който има родителските права, Свидетелят ще си запази правото на осведомено съгласие относно всяка процедура.a — The Journal of the American Medical Association [„Журнал на Американската медицинска асоциация“].

Свидетелите на Йехова приемат сериозно своята религия, която е основана на божието Слово, Библията. Това допринася те да бъдат по⁠–​добри бащи, майки, деца, приятели, съседи и граждани. Родителите християни налагат дисциплиниране с любов, изграждат уважение към авторитета и подготвят своите деца за живота с една система от здрави стойности.b — Притчи 13:18.

Светското образование е важна част от отглеждането на детето и Свидетелите на Йехова искат децата им да имат най⁠–​доброто образование, което е на разположение.c — Притчи 13:20.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 10]

Родителят, който има родителските права, трябва да слуша търпеливо, когато детето му разказва за своето посещение при другия родител