Въпроси на младите хора . . .

Как мога да се справя с фаворитизма?

„Сестра ми е с две години по–малка от мен и получава цялото внимание. . . . Това не е честно.“ — Ребека.a

КОЛКОТО повече внимание получава твоят брат (или сестра), толкова повече ти можеш да се чувствуваш пренебрегнат. И ако имаш брат (или сестра), който има изключителни способности, преживява сериозни проблеми или има общи интереси или черти на характера с твоите родители, тогава може да се наложи да водиш истинска борба, за да получиш поне малко внимание! Колкото повече мислиш за това, толкова повече може да се чувствуваш наранен и ядосан.b

Но Библията предупреждава: „Ядосвайте се, но не съгрешавайте. Говорете в сърцето си, върху леглото си, и запазете мълчание.“ (Псалм 4:4, NW) Когато си разстроен и ядосан, има по–голяма вероятност да кажеш или да направиш нещо, за което може по–късно да съжаляваш. Спомни си как Каин се ядосал заради облагодетелствуваното положение, на което се радвал пред Бога неговият брат Авел. Бог го предупредил: „Грях се е свил на кълбо пред прага и те дебне неотлъчно; а ти от своя страна ще съумееш ли да го овладееш?“ (Битие 4:3–16, NW) Каин не успял да овладее чувствата си, и резултатът бил катастрофален!

Вярно, ти нямаш намерение да станеш убиец като Каин. Въпреки това фаворитизмът може да събуди лоши чувства и емоции. Следователно опасност може да дебне и пред твоята врата! Кои са някои видове опасност? И как можеш да овладееш това положение?

Обуздавай своя език!

Когато Бет била на 13 години, смятала, че нейният брат бил любимец на родителите ѝ и те се отнасяли към нея несправедливо. Тя си спомня: „С майка ми често се карахме на висок глас, но в крайна сметка нищо не се подобряваше. Аз не слушах онова, което тя казваше, и тя не слушаше какво казвах аз, затова не постигахме нищо.“ Може би и ти си открил, че викането само влошава допълнително едно вече лошо положение. В Ефесяни 4:31 се казва: „Всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас.“

Не е необходимо да викаш, за да изразиш мнението си. И без това един спокоен подход обикновено води до по–добри резултати. В Притчи 25:15 се казва: „Чрез въздържаност се склонява управител, и мек език троши кости.“ Затова ако изглежда, че твоите родители проявяват фаворитизъм, не викай и не обвинявай. Изчакай подходящ момент и тогава разговаряй с тях спокойно, с уважение. — Сравни Притчи 15:23.

Ако се съсредоточаваш върху недостатъците на родителите си или ако ги укоряваш за това колко са „несправедливи“, само ще ги отчуждиш от себе си или ще ги принудиш да се отбраняват. По–скоро се съсредоточи върху това как са те засегнали техните действия. (‘Наистина ме боли, когато ме пренебрегваш.’) Тогава е по–вероятно те да бъдат подтикнати да приемат сериозно чувствата ти. Също ‘бъди бърз да слушаш’. (Яков 1:19) Много е възможно твоите родители да имат основателни причини да обръщат допълнително внимание на твоя брат (или сестра). Може би той има проблеми, за които ти не знаеш.

Но какво, ако си склонен да губиш самообладание и да отговаряш прибързано, когато си ядосан? В Притчи 25:28 човекът, „който не владее духа си“, е сравнен с град „без стени“; голяма е вероятността той да бъде опустошен от собствените си несъвършени подтици. От друга страна, способността да контролираш чувствата си е белег на истинска сила! (Притчи 16:32) Тогава защо да не изчакаш, докато се успокоиш, преди да изразиш чувствата си, като може би дори чакаш до следващия ден? Можеш също да установиш, че е полезно да избегнеш положението, като може би се разходиш или направиш няколко физически упражнения. (Притчи 17:14) Като контролираш устата си, ще можеш да избегнеш казването на нещо нараняващо или глупаво. — Притчи 10:19; 13:3; 17:27.

Прикрито непослушание

Друга клопка, която да избягваш, е непослушанието. Шестнадесетгодишната Мари забелязала, че малкият ѝ брат никога не бил наказван, когато прекъсвал семейното библейско изучаване. Разочарована от тази привидна предубеденост, тя обявила „стачка“, като отказвала да участвува в изучаването. Дали си използувал някога мълчанието или си провеждал кампания на несътрудничество, когато си смятал, че нещо е несправедливо?

Ако е така, разбери, че тези прикрити тактики са в разрез с библейската заповед да почиташ своите родители и да им бъдеш послушен. (Ефесяни 6:1, 2) Освен това непослушанието подкопава твоите взаимоотношения с родителите ти. По–добре е да изясниш проблемите си с родителите си. В Притчи 24:26 се показва, че онзи, „който дава прав отговор“, печели уважението на другите. Когато Мари обсъдила въпроса с майка си, те постигнали взаимно съгласие и нещата започнали да се оправят.

Опасността да се изолираш

Друг неблаготворен начин да реагираш на фаворитизма е да се отдръпнеш от семейството си или да търсиш внимание от страна на невярващи. Това се случило с Касандра: „Отделих се от моето семейство и отидох при светските приятели, които имах от училище. Дори ходех с момчета, и моите родители не знаеха това. Тогава изпаднах в голяма депресия и ме измъчваха угризения на съвестта, защото знаех, че не постъпвам правилно. Исках да изляза от това положение, но просто не виждах как мога да кажа на родителите си.“

Опасно е да се изолираш от семейството си и от събратята по вяра — особено когато си разстроен и не разсъждаваш ясно. Притчи 18:1 предупреждава: „Който се отлъчва от другите, търси само своето желание, и се противи на всеки здрав разум.“ Ако ти е трудно да започнеш разговор с родителите си в този момент, потърси един приятел християнин като онзи, който е описан в Притчи 17:17, NW: „Истинският другар обича през цялото време и е като брат, роден за случай на беда.“ Обикновено такъв ‘истински другар’ се намира най–лесно сред зрелите членове на сбора.

Касандра намерила ‘истински другар’, когато изпаднала в нужда: „Когато окръжният надзорник [пътуващ служител] посети нашия сбор, моите родители ме насърчиха да отида на служба с него. Той и неговата съпруга бяха толкова земни и проявиха искрен интерес към мен. Можех наистина да разговарям с тях. Не се страхувах, че ще ме порицаят. Те съзнаваха, че макар и да си израснал като християнин, това не означава, че си съвършен.“ Насърчението и зрелият съвет от тяхна страна били точно онова, от което се нуждаела Касандра! — Притчи 13:20.

Опасността да завиждаш

Притчи 27:4 предупреждава: „Яростта е жестока и гневът е като наводнение, но кой може да устои пред завистта?“ Завистта и ревността спрямо брат (или сестра), на който се оказва благоволение, са подтиквали някои младежи към прибързани действия. Една жена признава: „Когато бях малка, имах рядка, подобна на клечки кестенява коса, а моята сестра имаше разкошна руса, буйна коса, която беше дълга до кръста ѝ. Баща ми винаги я хвалеше за нейната коса. Той я наричаше неговата ‘Златокоска’. Една нощ, докато сестра ми спеше, взех шивашката ножица на майка, отидох на пръсти до леглото ѝ и отрязах колкото можеше повече коса.“ — Siblings Without Rivalry [„Братя и сестри без съперничество“] от Адел Фабър и Илейн Мазлиш.

Не е чудно тогава, че завистта е описана в Библията като едно от лошите ‘дела на плътта’. (Галатяни 5:19–21; Римляни 1:28–32) Но „склонността да се завижда“ съществува във всеки от нас. (Яков 4:5, NW) Така че ако установиш, че кроиш някакъв номер на своя брат (или сестра), опитваш се да го изложиш или по някакъв друг начин го злепоставяш, е много възможно завистта да ‘се е свила на кълбо пред прага’, опитвайки се да те овладее!

Какво трябва да направиш, когато установиш, че таиш такива вредни чувства? Първо се опитай да се помолиш на Бога за неговия дух. В Галатяни 5:16, NW се казва: „Продължавайте да ходите по духа и няма да удовлетворявате никакво плътско желание.“ (Сравни Тит 3:3–5.) Може също да помогне това да помислиш върху истинските си чувства спрямо своя брат (или сестра). Можеш ли наистина да кажеш, че не изпитваш поне малко любов към него — въпреки своята неприязън? Но Писанията ни казват, че „любовта не завижда“. (1 Коринтяни 13:4) Затова откажи да се съсредоточаваш върху отрицателните, събуждащи завист мисли. Опитвай се да се радваш със своя брат или сестра, ако той или тя получава специално внимание от страна на твоите родители. — Сравни Римляни 12:15.

Разговорите ти с твоите родители могат също да се окажат полезни в това отношение. Ако те бъдат убедени, че е необходимо да ти обръщат повече внимание, това ще ти помогне много, за да превъзмогнеш чувствата на завист спрямо своите братя или сестри. Но ако нещата не се подобряват в къщи и фаворитизмът продължава? Не се ядосвай, не се карай на висок глас, нито се бунтувай срещу родителите си. Опитай се да запазиш нагласата да им помагаш и да си послушен. Ако е необходимо, търси подкрепата на зрели християни в християнския сбор. Най–вече се приближавай до Йехова Бог. Помни думите на псалмиста: „Ако моят собствен баща и моята собствена майка ме оставят, тогава сам Йехова ще ме приеме.“ — Псалм 27:10, NW.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 25]

Като обясниш, че се чувствуваш пренебрегнат, ще можеш да разрешиш проблема