Въпроси на младите хора . . .

Трябва ли да призная своя грях?

„Толкова се срамувам, не знам какво да правя. Искам да говоря с родителите си, но се срамувам прекалено много.“ — Споделя Лиза.a

ТОВА пише една объркана млада жена. Тя имала романтична връзка с невярващ в продължение на няколко години и един ден под въздействието на алкохол имала сексуални отношения с него.

За съжаление тези неща се случват отвреме–навреме дори и сред християнски младежи. Колкото по–млади сме и с по–малко опит, толкова сме по–склонни да правим грешки. Но едно е човек да допусне незначителна грешка, а съвсем друго е да бъде замесен в сериозен грях, като сексуална неморалност. (1 Коринтяни 6:9, 10) Когато се случи такова нещо, младият човек има нужда от помощ. Проблемът се състои в това, че не е лесно човек да признае грешките си.

Една християнска девойка имала сексуални отношения преди брака. Тя решила да признае това пред старейшините в сбора, като дори определила дата за разговора. Но го отложила. По–късно отново отложила разговора. Скоро изминала цяла година!

„Нищо тайно“

Необходимо е да разбереш, че ако си извършил сериозен грях, не е хубаво да го пазиш в тайна. Първо, така или иначе истината обикновено излиза наяве. Когато бил малък, Марк счупил една декоративна керамична чиния. „Опитах се старателно да я залепя — спомня си той, — но не мина много време и родителите ми откриха пукнатините.“ Вярно е, че вече не си дете. Но повечето родители обикновено могат да усетят, когато нещо не е наред с децата им.

„Опитах се да прикрия проблемите си с лъжи — признава 15–годишната Ан, — но това в крайна сметка само влоши нещата.“ В повечето случаи лъжите излизат наяве. И когато родителите ти открият, че си лъгал, вероятно ще се разстроят — повече, отколкото ако беше отишъл при тях в самото начало.

И което е още по–важно, Библията казва: „Няма нищо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе наяве.“ (Лука 8:17) Йехова знае какво сме направили и какво правим. Не можеш да се скриеш от него, точно както и Адам не могъл да се скрие. (Битие 3:8–11) След време греховете ти може да станат явни и за други хора. — 1 Тимотей 5:24.

Мълчанието може да ти навреди и в други отношения. Псалмистът Давид писал: „Когато мълчах, овехтяха костите ми от охкането ми всеки ден. Понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мене.“ (Псалм 32:3, 4) Да, усилието да запазиш нещо в тайна може да ти се отрази тежко в емоционално отношение. Опасенията и вината, както и страхът от това, че ще се разбере, могат дълбоко да те обезсърчат. Може да започнеш да страниш от приятелите си и от семейството си. Дори можеш да смяташ, че си откъснат от самия Бог! „Трябваше да се справям с гузната си съвест, защото бях натъжил Йехова — писа един младеж на име Андрю. — Тя ме гризеше.“

Разчупване на мълчанието

Дали има някакъв начин за облекчение на този емоционален смут? Да, има! Псалмистът е казал: „Признах греха си пред Тебе, и беззаконието си не скрих. . . . И Ти прости вината на греха ми.“ (Псалм 32:5; сравни 1 Йоан 1:9.) Андрю също почувствувал истинско облекчение, след като признал своя грях. Той си спомня: „Обърнах се към Йехова и искрено се молих за неговата прошка.“

Ти можеш да направиш същото. Моли се на Йехова. Той знае какво си направил, но ти смирено му го признай в молитва. Моли за прошка, не се въздържай от това, защото смяташ, че си прекалено лош, за да ти се помогне. Исус умрял, за да можем да се радваме на одобрена позиция пред Бога, независимо от нашето несъвършенство. (1 Йоан 2:1, 2) Също можеш да се молиш за сила да направиш необходимите промени. Четенето на 51 псалм може особено много да ти помогне да се обърнеш към Бога.

Да кажеш на своите родители

Не е достатъчно обаче само да си признаеш пред Бога. Ти си длъжен също да кажеш на своите родители. Бог им е възложил задачата да те отгледат „с дисциплинирането и умственото ръководство на Йехова“. (Ефесяни 6:4, NW) Те могат да правят това само ако познават твоите проблеми. Сигурно също няма да ти е лесно или приятно да кажеш на вашите. Но вероятно след първоначалната си реакция те ще овладеят своите чувства. Дори може и да се зарадват, че си им оказал достатъчно доверие и си им разкрил своя проблем. Исусовата притча за блудния син разказва за един млад мъж, който затънал в сексуална неморалност. Но когато той си признал, баща му го приветствувал с отворени обятия! (Лука 15:11–24) Без съмнение и твоите родители по същия начин ще ти се притекат на помощ. Та нали те не са престанали да те обичат.

Вярно е, че може да те е страх да не нараниш своите родители. Но не признаването на греха е това, което причинява болка на твоите родители; наранява ги извършването на греха! Признаването е първата стъпка към това да заличиш болката. Ан, която беше спомената по–рано, казала на своите родители и след това почувствувала огромно облекчение.b

Но срамът и неудобството са друга пречка за признаването. Верният книжник Ездра не бил извършил лично грехове, но когато признал греховете на събратята си юдеи, той казал: „Срамувам се и червя се да подигна лицето си към Тебе, Боже мой.“ (Ездра 9:6) Наистина е уместно да изпитваш срам, когато си извършил нещо лошо. Това показва, че съвестта ти все още е активна. И с времето това чувство на срам ще отмине. Андрю казва следното: „Да си признаеш е изключително трудно и неудобно. Но е облекчаващо да знаеш, че Йехова ще прощава щедро.“

Да се обърнеш към старейшините

Ако си християнин, нещата не свършват с това да кажеш на своите родители. Андрю казва: „Знаех, че трябва да споделя своя проблем със старейшините в сбора. Беше облекчение за мен да знам, че ще ми помогнат!“ Да, младежите сред Свидетелите на Йехова могат и трябва да се обърнат към старейшините в сбора за помощ и насърчение. Но защо не може просто да се обърнеш в молитва към Йехова и да спреш дотук? Защото Йехова е поверил на старейшините отговорността да „бдят за душите ви“. (Евреи 13:17) Те могат да ти помогнат да избегнеш повторното извършване на грях. — Сравни Яков 5:14–16.

Не се подвеждай от мисълта, че можеш да си помогнеш сам. Ако наистина имаше сили за това, дали тогава изобщо щеше да съгрешиш? Ясно е, че трябва да потърсиш помощ от някой друг. Андрю смело го направил. Какво съветва той? „Насърчавам всеки, който е или който е бил замесен в сериозен грях, да излее сърцето си пред Йехова и пред един от Неговите пастири.“

Но как можеш да се обърнеш към някой старейшина? Избери някой, в чието присъствие се чувствуваш сравнително ненапрегнат. Можеш да започнеш с думите: „Трябва да говоря за нещо“, или: „Имам един проблем“, или дори: „Имам проблем и се нуждая от твоята помощ.“ Това, че си искрен и открит, ще покаже истински твоето разкаяние и желание да се промениш.

‘Страхувам се да не бъда изключен’

А вероятността да стане така? Вярно е, че ако извърши сериозен грях, човек подлежи на изключване, но това не става автоматично. Изключването е за онези, които отказват да се разкаят — които упорито отказват да се променят. В Притчи 28:13 се казва: „Който крие престъпленията си, няма да успее, а който ги изповяда и оставя, ще намери милост.“ Фактът, че си се обърнал към старейшините, е доказателство за твоето желание да се промениш. Старейшините преди всичко лекуват, а не наказват. Те са задължени да се отнасят към божия народ с доброта и достойнство. Те искат да ти помогнат да направиш „за нозете си прави пътища“. — Евреи 12:13.

Възможно е в случай на лъжа или на продължително вършене на сериозен грях да липсват убедителни „дела, съответствени на покаянието“. (Деяния 26:20) Понякога може да има изключване. И дори и когато някой, който е извършил грях, се разкайва, старейшините са длъжни да наложат някакъв вид дисциплиниране. Трябва ли тяхното решение да те ядоса или огорчи? В Евреи 12:5, 6, Павел съветва: „Сине мой, не презирай наказанието на Господа, нито да отслабваш, когато те изобличава Той; защото Господ наказва този, когото люби, и бие всеки син, когото приема.“ Каквото и дисциплиниране да получиш, гледай на него като на доказателство за това, че Бог те обича. Помни, че истинското разкаяние ще възстанови добрите ти взаимоотношения с нашия милостив Баща, Йехова Бог.

Необходима е смелост да признаеш грешките си. Но по този начин можеш да поправиш нещата не само по отношение на своите родители, а и по отношение на самия Йехова Бог. Не допускай страх, гордост или неудобство да ти попречат да получиш помощ. Помни: Йехова „ще прощава щедро“. — Исаия 55:7.

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 20]

‘Насърчавам всички, които са извършили грях, да излеят сърцето си пред Йехова.’ — Андрю

[Снимка на страница 19]

Да признаеш пред родителите си своя грях може да доведе до духовното ти възстановяване