Дали Бог изисква да изповядваме греховете си?

Изповядването, или признаването, на греховете пред свещеник или друг религиозен служител продължава да е ритуал и част от поклонението в много църкви. Но дали в днешния толерантен и позволяващ всичко свят изповедта е необходима?

СЪЩЕСТВУВАТ различни мнения по този въпрос. Например в канадския вестник „Нешънъл Пост“ е цитиран един човек, който споделя, че е трудно да признаеш пред някого другиго извършената грешка, но след това „изпитваш облекчение, че някой те е изслушал, помолил се е с тебе и те е посъветвал как да се поправиш“. От друга страна, в книгата „Благослови ме, отче, защото съгреших“ е записано следното изказване: „Изповедта е един от най–обременяващите в емоционално отношение ритуали на църквата. Тя причинява на хората силно безпокойство.“ Какво казва Библията за това?

Гледната точка на Библията

В Закона, който Бог дал на народа на Израил, намираме конкретни напътствия какво трябвало да направи човек, ако извърши грях. Например, в случай че някой съгреши срещу свой събрат или наруши една от Божиите заповеди, той трябвало да признае вината си пред назначения свещеник от племето на Леви. Тогава свещеникът извършвал обред за изкупление, принасяйки на Бога жертва за прощаване на греха. (Левит 5:1–6)

Векове по–късно пророк Натан порицал цар Давид за неговите грехове. Как реагирал Давид? Той веднага признал: „Съгреших срещу Йехова.“ (2 Царе 12:13) Също така умолявал Бога да му окаже милост. Какъв бил резултатът? След време Давид писал: „Накрая признах греха си пред тебе и не скрих прегрешението си. Казах: ‘Ще призная своите простъпки пред Йехова.’ И ти прости вината за греховете ми.“ (Псалм 32:5; 51:1–4)

Признаването на греховете продължило да бъде изискване от Бога за християните през първи век. Яков, който бил природен брат на Исус и заемал отговорна позиция в сбора в Йерусалим, подканил събратята си: „Признавайте открито греховете си един на друг и се молете един за друг, за да бъдете излекувани.“ (Яков 5:16) Тогава какво трябва да признават християните и пред кого?

Какво трябва да признаваме?

Тъй като сме несъвършени, ние сме склонни всеки ден да постъпваме неразумно или да използваме езика си необмислено и така да съгрешаваме един срещу друг. (Римляни 3:23) Дали това означава, че трябва да признаваме всяка своя грешка пред определен за тази цел човек?

Въпреки че Бог гледа на всеки грях като на обида срещу него, той милостиво разбира, че грешим поради наследеното несъвършенство. Затова псалмистът признал: „Ако гледаше прегрешенията, о, Ях, Йехова, кой би устоял? Защото при тебе е истинската прошка, за да се боят от тебе.“ (Псалм 130:3, 4) Тогава какво трябва да направим, ако несъзнателно сгрешим спрямо някого? Когато дал молитвата образец, Исус казал на своите последователи да включват в молитвите си следното: „Прости ни греховете, защото ние също прощаваме на всеки свой длъжник.“ (Лука 11:4) Можем да бъдем сигурни, че Бог ще прости нашите грешки, ако го помолим за това в името на Исус. (Йоан 14:13, 14)

Обърни внимание, че както посочил Исус, важно изискване да получим прошка е ние самите да прощаваме на ‘своите длъжници’. Апостол Павел напомнил на християните: „Бъдете мили един към друг, нежно състрадателни и си прощавайте щедро един на друг, както и Бог ви прости щедро чрез Христос.“ (Ефесяни 4:32) Ако прощаваме на другите техните грешки, имаме основание да се надяваме, че Бог ще прости нашите.

Какво да кажем обаче за по–сериозните грехове като кражбата, умишлената лъжа, сексуалната неморалност, пиянството и др.? Всеки, който върши такива грехове, нарушава Божиите заповеди и греши срещу Бога. Какво трябва да направи такъв човек?

Пред кого трябва да признаваме греховете си?

Бог не е упълномощил някой човек да прощава греховете, извършени срещу Него — само той прави това. В Библията ясно се казва: „Ако признаем греховете си, Бог е верен и праведен, така че ще ни ги прости и ще ни очисти от всякаква неправедност.“ (1 Йоан 1:9) Но пред кого трябва да признаваме греховете си?

Тъй като единствено Бог може да ни прости, трябва да признаваме греховете си пред него. Както видяхме, Давид направил точно това. Но какво е необходимо, за да получим прошка? Библията ни казва: „Разкайте се и се обърнете, така че греховете ви да бъдат заличени и от лицето на Йехова да дойдат освежителни времена.“ (Деяния 3:19) Следователно е необходимо не само да признаем греха си, но и да сме готови да се откажем от лошите си дела. Макар че това не винаги е лесно, ни е осигурена помощ.

Нека си припомним думите на ученика Яков, цитирани по–горе: „Признавайте открито греховете си един на друг и се молете един за друг, за да бъдете излекувани.“ Към тях той добавил следното: „Усърдната молитва на праведния действа с голяма сила.“ (Яков 5:16) „Праведният“ може да е един от „старейшините на сбора“, за които се говори в 14 стих. В християнския сбор има духовно зрели мъже, или старейшини, назначени да помагат на онези, които искат да получат прошка от Бога. Те не могат да прощават греховете, защото никой човек не е упълномощен да прощава грехове, извършени срещу Бога.a Но понеже притежават духовни качества, те могат да поправят и порицаят онзи, който е извършил сериозен грях, като му помогнат да осъзнае сериозността на греха си и необходимостта да се разкае. (Галатяни 6:1)

Защо трябва да признаваме греховете си?

Независимо дали грехът на един човек е сериозен, или не, той наврежда на взаимоотношенията си с другите и с Бога. Впоследствие той може да се чувства неудобно и това да го измъчва. Това се дължи на действието на съвестта, с която ни е дарил нашият Създател. (Римляни 2:14, 15) Какво може да направи такъв човек?

В писмото на Яков намираме следните насърчителни думи: „Болен ли е някой от вас [в духовно отношение]? Нека повика старейшините на сбора и нека те се помолят за него, намазвайки го с масло в името на Йехова. И молитвата, изречена с вяра, ще излекува страдащия и Йехова ще го вдигне на крака. И ако той е извършил грехове, ще му бъдат простени.“ (Яков 5:14, 15)

Тук отново старейшините са призовани да откликнат на нуждите на стадото. По какъв начин? Не е достатъчно само да изслушат признанието на съгрешилия. Тъй като става въпрос за духовна болест, е необходимо те да предприемат определени стъпки, за да ‘излекуват страдащия’. Яков обяснил какви са те.

Първо Яков говорил за ‘намазване с масло’. Той имал предвид изцелителната сила на Божието Слово. Апостол Павел обяснил, че „словото на Бога е живо и оказва силно въздействие .... и изследва мислите и намеренията на сърцето“, като прониква дълбоко в ума и сърцето на човека. (Евреи 4:12) Служейки си умело с Библията, старейшините могат да помогнат на болния в духовно отношение да види причината за своя проблем и да предприеме необходимите действия да поправи взаимоотношенията си с Бога.

След това Яков споменал „молитвата, изречена с вяра“. Макар че молитвите на старейшините няма да възпрат Бог да прояви справедливост, тези молитви имат стойност за Бога, който е готов да даде прошка въз основа на изкупителната жертва на Христос. (1 Йоан 2:2) Бог иска да помогне на всеки грешник, който искрено се разкайва и ‘върши дела, подходящи за неговото разкаяние’. (Деяния 26:20)

Най–важната причина да признаваме греховете си, било то срещу другите, или срещу Бога, е да получим Божието одобрение. Исус Христос посочил, че най–напред трябва да решим проблема с нашия събрат и да се помирим с него, преди да можем да се покланяме на Бога с чиста съвест. (Матей 5:23, 24) Освен това в Притчи 28:13 се казва: „Който прикрива престъпленията си, няма да има успех, а който ги признава и оставя, ще намери милост.“ Ако се смирим пред Йехова Бог и го помолим за прошка, ще спечелим неговото благоволение и той ще ни възвеличи в определеното време. (1 Петър 5:6)

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 23]

Бог ще прости нашите грешки, ако го помолим за това в името на Исус

[Снимка на страница 24]

Най–важната причина да признаваме греховете си е да получим Божието одобрение