Случайността би ли могла да създаде бактерии?

ДАЖЕ И НАЙ-ПРОСТИТЕ СА СЛОЖНИ

ПРОСТИ? ТЕ СЪДЪРЖАТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ПОЗНАТИ МОЛЕКУЛИ!

ПОВЕЧЕТО от еволюционистите признават доброволно, че животинските клетки, като тази отразена на страница 4, в своето сложно устройство са биологично чудо. „Но първите живи организми не са били така сложни“, добавят те бързо. „Първите живи организми, които са се развили, са били вероятно едноклетъчни организми, подобни на днешните бактерии“, писал професорът по химия Ричард Е. Дикерсън в списанието Спектър на науката (1979 брой 9, стр. 115).

Добре. Изследвай тогава тази толкова примитивна бактерия и реши сам дали тя е могла да започне съществуванието си без Създател.

Може би очакваш, че клетъчните обвивки на бактериите са много по-примитивни от тези на по-висшите организми. Но случая е точно противоположен. Клетките на по-висшите растения имат целулозна обвивка, която се състои от верига от захарни молекули. Клетките на бактериите също започват с вериги от захарни молекули, но след това са вплетени с къси вериги от аминокиселини. Както се изказал един учен „общо взето казано, цялата клетъчна обвивка можем да си представим като огромна торбовидна молекула“.

Тази торба е удивително здрава. Клетъчните обвивки на бактериите издържат налягане от 21 атмосфери без да се спукат. Опитай това веднъж с гумите на колата ти!

Вярно е, че бактериите нямат клетъчно ядро, какъвто е случая с клетките на по-висшите организми. Но дори и най-простите бактерии съдържат голямо количество ДНК, универсалния генетичен материал. Вместо да бъде обвита с ядрена мембрана, бактериалната ДНК образува обикновено една дълга пръстеновидна нишка в самата бактерия. Колибактерията (Escherichia coli) има в нейния голям ДНК-пръстен „според нашите познания далеч най-голямата молекула, която може да съществува в една биологична система“, писал ученият д-р. Джон Керис.

Звучи ли това така, като че ли една бактерия е нещо, което било изхвърлено просто на предисторическия бряг? Би ли могла „най-голямата молекула“ да бъде случайна комбинация от неактивни химически вещества?

Колибактерията удвоява нейната ДНК преди да се дели. За тази цел ДНК молекулата трябва да бъде разпорена в средата — подобно на отваряне на цип — за да може да се възпроизведе всяка половинка. Откъсите на ДНК молекулата, които отговарят на зъбците на ципа се наричат базови двойки. В колибактериите тези двойки се удвояват с удивителната точност от 150 000 на минута!

Какво става когато една колибактерия трябва да се придвижи? Тогава ѝ пораства буквално самолетна перка. Както обяснил професора по биология Хоуард Берг, по страните на клетката се издигат шест нишки, които се обединяват във вързоп. Тези нишки се въртят. За тази цел са необходими структурни елементи, каквито се употребяват при придвижването на хеликоптер. Това не е толкова лошо за една такава „примитивна“ форма на живот!

Това още не е всичко. Както всички живи същества, колибактерията използва своята ДНК, за да направлява синтезата на химичните вещества, които са ѝ необходими за живот. Тя контролира нейната ДНК чрез сложни механизми, които активират или изключват известни откъси от ДНК според належащата необходимост. „Тук трябва да се спрем и кажем нещо за извънредната икономичност и ефикасност на тази контролна система“, писал биохимикът Жан-Пиер Шанжо. „Този контрол не е свързан с никакъв разход на енергия . . . Фабрика с контролни релета, които не изразходват никаква енергия, би било върха на постиженията в индустрията!“

Не само сложното устройство на бактериите говори против това, че са се развили. Вече само протеините, от които се състоят бактериите и други същества дават да се разбере, че една еволюция е твърде невероятна.

Еволюционистите вдигат голям шум във връзка с един експеримент от 1952 година, при който учени бомбардирали газов смес с изкуствени светкавици, при което между другото се образували някои аминокиселини. Това се зачита като доста важно, защото при правилен състав аминокиселините образуват протеини, основния градивен материал за всички живи същества.

В зависимост от състава си, аминокиселината може да бъде „ляво въртяща“ или „дясно въртяща“. Аминокиселини, които се образуват при различни експерименти се състоят винаги от еднакво число [L], лявовъртящи и [D], дясновъртящи молекули. Въпреки това, еволюционистът Ричард Дикерсън признава: „С малки изключения, съществуващите днес живи същества използуват само аминокиселини от тип L.“

Ако един типичен протеин се състои от 400 аминокиселини, то вероятността да бъдат всички лявовъртящи е толкова малка, както ако при хвърлянето на една монета 400 пъти подред, тя все пада на лицевата си страна. Шансът е по-малък от 1 към 10¹⁰⁰ (единица със сто нули), число, което е много по-голямо от всички атоми в галактиката на познатата ни вселена! Но даже и да се образува случайно един протеин с 400 L–аминокиселини, съществува извънредно малък шанс, да се състои той от правилно ляво въртящи се тип аминокиселини — има 20 вида от тях — и при това в правилен ред.

Предисторическото образуване на протеини чрез случайност може да се онагледи по следния начин: Представи си, че имаш кутия с дървени пластинки с еднаква големина и повръхност. На всяка пластинка е написано число или буква. В кутията се намират еднакъв брой пластинки от всеки вид. Сега си завържи очите и избери от тези дървени пластинки 400 броя. Вероятността да вземеш от кутията пластинки само с букви и никакви числа е вече доста малка. Но това не е всичко. 400-те дървени пластинки с букви, които си взел от кутията, трябва, ако се наредят при взимането им една до друга, да образуват едно смислено, граматическо правилно изречение.

Сложните системи на колибактериите представляват по-нататъшен проблем при твърдението, че еволюцията е отговорна за произхода на живота. ДНК-молекули са наистина необходими, за да може една клетка да живее, но сами те не са достатъчни. Други извънредно сложни молекули, като ферментите, са необходими, за да направляват функциите на ДНК.

Живот може значи да има само тогава, когато различни и много сложни системи се появат едновременно и действат съгласувано. Нито една от тези сложни системи може да доведе някога дори и до най-примитивните форми на живот, ако не съществуват другите системи.

Еволюционистите отговарят на тази дилема, като просто изказват „вярата“ си в еволюцията.

[Текст в блока на страница 6]

Клетъчната обвивка на бактериите издържа вътрешно налягане от 21 атмосфери

[Текст в блока на страница 7]

Базовите двойки на колибактериите се удвояват със 150 000 в минута