Неимоверната клетка

ЕДИН ПОГЛЕД ВЪВ ВЪТРЕШНОСТТА

ТВОИТЕ 100 000 000 000 000 КЛЕТКИ ЧИСТА СЛУЧАЙНОСТ ЛИ СА?

Когато в дните на Дарвин еволюционната теория станала известна, учените все още нямали никаква представа за сложното устройство на клетката. Повечето от съставните части на една обикновена клетка са видими само с помоща на електронен микроскоп. Тук се описват няколко съставни части на една типична животинска клетка, които се намират в съд с диаметър от 0,025 милиметра.

[Диаграма]

(За изцяло композиран текст виж публикацията)

КЛЕТЪЧНА МЕМБРАНА

ГОЛГИ–АПАРАТ

МИТОХОНДРИИ

ЕНДОПЛАЗМЕН РЕТИКУЛ

ЦЕНТРИОЛА

РИБОЗОМИ

ЛИЗОЗОМ

МИТОХОНДРИИ. Тези малки, подобни на наденички образувания са производствени центрове на специална молекула, АТП. Клетката използува тези АТП молекули като носители на енергия. Вътре в самата сложно нагъната вътрешна мембрана, производството на тези молекули може да се извършва с огромна скорост. Повече от дузина химични реакции са необходими за производството на само една АТП молекула. Всички твои клетки заедно произвеждат всяка секунда билиони на брой.

РИБОЗОМИ. Тези мънички частички са мъчно видими даже и с електронен микроскоп, а по-голямата част от твоите клетки съдържат хиляди от тях. Рибозомите четат указания от други молекули и изграждат протеините, от които се нуждае твоето тяло и то според съвсем точни указания. Рибозомите са много сложни. Те се състоят от не по-малко от 55 белтъчни молекули.

МИКРОТУБУЛИ. Клетки могат да променят формата си като изграждат или разлагат тези структурни елементи, които им дават подвижен „скелет“. В много дълги нервни клетки тези микротубули образуват вътрешна бързо-транспортна система.

ЛИЗОЗОМИ. Това са малки мехурчета с ферменти, които могат да разрушат клетката. Те са така да се каже стомаха на клетката и разлагат веществата, от които се нуждае клетката. Белите кръвни телца нападат вредни бактерии с помоща на ферменти в техните лизозоми.

ЕНДОПЛАЗМЕН РЕТИКУЛ. Това изглежда е нещо като склад за протеини и други молекули, които биват складирани по-отделно, докато потрябват на клетката или пък бъдат придвижени вън от клетката.

ГОЛГИ–АПАРАТ. Вероятно спомага за това, нови синтетични протеини да бъдат опаковани от ендоплазмения ретикул, за да може клетката да ги ползва.

МЕМБРАНА НА ЯДРОТО. За защита на ДНК (Дезоксирибонуклеинова киселина), клетъчното ядро е обвито с двойна мембрана, осеяна с пори. Тези пори не са просто дупки, а сложни портички, които понякога са отворени, понякога не.

ХРОМОЗОМИ. Те се намират в клетъчното ядро и съдържат ДНК, генетичния градивен план. ДНК е увита около особени протеини, наречени хистони, които може би спомагат за регулирането ѝ.

ЦЕНТРИОЛИ. Тези цилиндрични телца се състоят от девет структури от по три микротубули. Изглежда, че центриолите контролират при деленето на клетката малките нишки, които разделят хромозомите един от друг, за да може всяка нова клетка да получи правилна генетична информация.

КЛЕТЪЧНА МЕМБРАНА. Мембраната е нещо повече от стена. Тя трябва да контролира какво влиза и какво излиза от клетката. При повече течност клетката може да се пръсне, при недостатъчно количество течност, могат да бъдат спряни химичните реакции. Хранителните вещества трябва да бъдат проверени дали съдържат вредни вещества и могат едва тогава да влезат в клетката, когато бъдат опаковани в част мембрана за транспорт към един от чакащите лизозоми.

Разбира се, горният списък е твърде непълен. Една единствена клетка е много по-сложна от каквото и да било, което е направено от човек. Може ли всичко това наистина да е произлезло случайно.