РИМЛЯНИ
КРАТКО СЪДЪРЖАНИЕ
1
Встъпителни думи (1-7)
Павел иска да отиде в Рим (8-15)
„Праведният ще живее благодарение на вярата си“ (16, 17)
Неправедните нямат оправдание (18-32)
2
3
„Бог винаги казва истината“ (1-8)
И юдеите, и гърците са под властта на греха (9-20)
Човек е смятан за праведен заради вярата си (21-31)
4
5
6
Нов живот благодарение на покръстването в единство с Христос (1-11)
„Не позволявайте на греха да ви контролира“ (12-14)
Преди роби на греха, сега роби на Бога (15-23)
7
8
Духът дава живот и свобода (1-11)
Духът ни убеждава, че сме осиновени (12-17)
Създанията очакват свободата на Божиите деца (18-25)
„Светият дух се застъпва за нас“ (26, 27)
Бог реши предварително, че ще има избрани (28-30)
С Божията любов сме победители (31-39)
9
На Павел му е мъчно за израилтяните (1-5)
Истинското потомство на Авраам (6-13)
Никой не може да оспори Божия избор (14-26)
„Само малко от тях ще се спасят“ (27-29)
Израилтяните се спънаха (30-33)
10
11
Не всички израилтяни са отхвърлени (1-16)
Примерът с маслината (17-32)
Дълбочината на Божията мъдрост (33-36)
12
Представете телата си като жива и свята жертва (1, 2)
Различни способности, но едно тяло (3-8)
Съвети за християнския живот (9-21)
13
Подчинението ни на властите (1-7)
Любовта изпълнява Закона (8-10)
„Да се държим прилично, както когато е светло“ (11-14)
14
Не се съдете помежду си (1-12)
Да не отслабваме вярата на другите (13-18)
Да допринасяме за мира и единството (19-23)
15
Приемайте се един друг, както Христос ви прие (1-13)
Павел — избран да проповядва на другите народи (14-21)
Пътуванията, които планира Павел (22-33)
16
Павел подканя римляните да приемат Фива (1, 2)
Поздрави за християните в Рим (3-16)
Внимавайте с хората, които създават разделения (17-20)
Поздрави от сътрудниците на Павел (21-24)
Свещената тайна стана явна (25-27)