ПИСМОТО ДО РИМЛЯНИТЕ

1 Пише ви Павел, служител* на Христос Исус, избран за апостол и назначен* да проповядва Божията добра новина, 2 която Бог отдавна обеща чрез пророците си в Свещеното писание. 3 Тази новина е за неговия Син, който е потомък на Давид. 4 Чрез силата на светия дух той беше възкресен, което показа ясно, че е Божи Син. Това е Исус Христос, нашият Господар. 5 Чрез него Бог прояви незаслужена доброта към нас и аз станах апостол, за да помогна на хората от всички народи да проявяват вяра и послушание и така да прославят името му. 6 Вие също сте от тези народи и сте поканени да следвате Исус Христос. 7 Пиша до всички в Рим, които Бог обича и избра да бъдат святи:

Нека Бог, нашият Баща, и Господарят Исус Христос да проявят незаслужена доброта към вас и да ви дадат мир!

8 Преди всичко, чрез Исус Христос благодаря на моя Бог за всички вас, тъй като по целия свят се говори за вярата ви. 9 Бог, на когото служа от все сърце*, като проповядвам добрата новина за неговия Син, знае, че винаги ви споменавам в молитвите си. 10 Моля се, ако е възможно и ако е Божията воля, най-после да успея да дойда при вас. 11 Много искам да ви видя, за да ви помогна духовно* и да ви укрепя 12 или, по-скоро, да се насърчим взаимно — вие от моята вяра и аз от вашата.

13 Братя, искам да знаете, че много пъти имах намерение да дойда при вас, но все нещо ми пречеше. Исках да дойда, за да може службата ми да даде добри резултати и сред вас, както е сред останалите народи. 14 Имам задължение към всички: към гърците и към чужденците*, към образованите и към необразованите. 15 Затова горя от желание да проповядвам добрата новина и на вас в Рим. 16 Не се срамувам от добрата новина. Всъщност чрез нея Бог по могъщ начин спасява всички, които имат вяра: първо юдеите, а после и гърците. 17 Тези, които имат вяра, виждат, че чрез добрата новина Бог разкрива своята праведност, и това засилва вярата им, както е записано: „Праведният ще живее благодарение на вярата си“.

18 Бог излива* гнева си от небето върху хората, които със своите зли и грешни* постъпки пречат на другите да научат истината. 19 Те би трябвало да знаят какъв е Бог, защото той им е показал ясно всичко, което може да се знае за него. 20 Макар че Бог е невидим, неговите качества се виждат ясно още от създаването на света. Като наблюдават творенията, хората могат да разберат, че той има вечна сила и че наистина е Бог. Затова тези, които отхвърлят доказателствата, нямат оправдание. 21 Те знаят за Бога, но не го почитат като свой Бог и не му благодарят. Вместо това разсъжденията им са безсмислени и умът им е замъглен*. 22 Твърдят, че са мъдри, а всъщност са глупави. 23 Вместо да почитат безсмъртния Бог, почитат идоли, които приличат на смъртни хора, на птици, на четирикраки животни и на влечуги.

24 Затова Бог им позволява да изпълняват отвратителните* желания на сърцата си и да правят срамни неща с телата си. 25 Те замениха истината за Бога с лъжа и се покланят и служат на създанията, а не на Създателя, който заслужава вечна възхвала. Амин. 26 Ето защо Бог ги остави да се отдадат на срамни сексуални страсти. Жените смениха естествените сексуални отношения с неестествени. 27 Мъжете също оставиха естествените отношения с жените и се разпалиха в страст един към друг. Мъже с мъже вършат отвратителни неща и получават заслуженото наказание за греха си.

28 Понеже не сметнаха за необходимо да признаят* Бога, той ги остави да се ръководят от погрешното си мислене и да правят това, което не трябва. 29 Те са затънали във всякакъв грях, злоба, алчност, зло, завист, убийства, караници, измама и омраза; клюкарстват, 30 клеветят, мразят Бога и са нагли, високомерни и надути; кроят зли планове, не са послушни на родителите си, 31 не са разумни, не си държат на думата, не обичат другите* и са жестоки. 32 Те много добре знаят, че според справедливите Божии закони хората, които правят такива неща, заслужават смърт. Те обаче не само ги правят, но и одобряват другите, които ги правят.

2 Затова, без значение кой си, нямаш право да съдиш другите за нещата, които самият ти правиш. Когато ги съдиш, всъщност осъждаш себе си. 2 Но знаем, че когато Бог съди хората, които правят такива неща, присъдата му е справедлива*.

3 Мислиш ли, че ще избегнеш Божията присъда, ако съдиш другите, а самият ти правиш същото като тях? 4 Не те ли е грижа, че Бог проявява към теб огромна доброта, милост* и търпение? Не разбираш ли, че той е добър и иска да ти помогне да се разкаеш? 5 Но тъй като си твърдоглав и не искаш да се разкаеш, си навличаш Божия гняв. Бог ще излее гнева си в деня, когато съди справедливо хората. 6 Той или ще възнагради, или ще накаже* всеки за постъпките му: 7 ще даде вечен живот на тези, които се стремят към слава, чест и безсмъртие*, като не се отказват да вършат добро; 8 а ще излее гнева и яростта си върху тези, които обичат да спорят*, не живеят според истината и вършат зло. 9 Всеки, който върши зло, независимо дали е юдей, или грък, ще понесе трудности и страдания. 10 А всеки, който върши добро, независимо дали е юдей, или грък, ще получи слава, чест и мир. 11 Защото за Бога всички са равни*.

12 Всички, които вършат грях, без да познават Закона, ще умрат дори да не го познават; а всички, които познават Закона и вършат грях, ще бъдат съдени според този Закон. 13 Защото в очите на Бога не са праведни тези, които само чуват Закона, а тези, които го изпълняват. 14 Хората от другите народи не познават Закона. Но всеки път, когато им идва отвътре да го изпълняват, показват, че имат закон в себе си. 15 С постъпките си те доказват, че това, на което учи Законът, е написано в сърцата им, и съвестта им също го потвърждава. Собствените им мисли ги обвиняват или ги оправдават. 16 Това ще се види в деня, когато чрез Исус Христос Бог ще съди тайните мисли и постъпки на хората. Всичко това е част от добрата новина, която проповядвам.

17 Ти се наричаш юдей, разчиташ на Закона и се гордееш, че си от Божия народ. 18 Знаеш каква е Божията воля и разбираш кое е важно, понеже са те учили от Закона. 19 Убеден си, че си водач на слепите и светлина за тези, които са в тъмнина. 20 Мислиш си, че можеш да възпитаваш неразумните и да учиш децата, защото разбираш основните учения и истини от Закона. 21 Тогава защо ти, който учиш другите, не спазваш това, на което ги учиш? Защо проповядваш „не кради“, а крадеш? 22 Защо казваш „не изневерявай“, а изневеряваш? Щом се отвращаваш от идолите, защо ограбваш храмове? 23 Гордееш се със Закона, но тогава защо носиш срам на Бога, като нарушаваш Закона? 24 „Заради вас се говори лошо за Божието име* между хората в света“, точно както е записано.

25 Има полза от обрязването само ако изпълняваш Закона. Ако го нарушаваш, обрязването ти е безсмислено. 26 Но ако необрязан човек спазва изискванията на Закона, няма ли Бог да го смята за обрязан? 27 Като изпълнява Закона, необрязаният те осъжда, защото ти имаш Закона написан и си обрязан, но въпреки това го нарушаваш. 28 Истински юдей не е този, който е такъв на външен вид, и истинското обрязване не е външно, на тялото. 29 Истински юдей е този, който е такъв отвътре, и обрязването му е на сърцето. Това обрязване идва от светия дух, а не от следването на написан закон. Такъв човек е хвален от Бога, а не от хората.

3 Тогава какво е предимството да си юдей или каква е ползата от обрязването? 2 Има много предимства. Най-вече, на юдеите бяха поверени свещените думи на Бога. 3 Но какво да кажем за тези, които нямаха вяра? Липсата им на вяра означава ли, че не може да се вярва на Бога? 4 В никакъв случай! Дори ако всеки човек е лъжец, Бог винаги казва истината, както е записано: „Ще се види, че си прав, когато говориш, и ще спечелиш, когато те съдят“. 5 Грешните ни постъпки показват още по-ясно, че Бог е прав. Тогава несправедлив ли е Бог, когато излива гнева си? (Така мислят някои хора.) 6 Нищо подобно! Иначе как Бог ще съди света?

7 Някой може да попита: „Ако моята лъжа подчертава, че думите на Бога са истина, и това му носи слава, защо съм съден като грешник?“. 8 И защо да не кажем: „Хайде да вършим зло, за да излезе нещо добро“, както някои лъжливо ни обвиняват, че казваме? Такива хора ще получат справедливо наказание.

9 Тогава какво? Ние, юдеите, в по-добро положение ли сме от другите? Ни най-малко! Защото вече казахме, че и юдеите, и гърците са под властта на греха, 10 както е записано: „Няма праведен човек, няма нито един; 11 никой не е разумен, никой не търси Бога. 12 Всички му обърнаха гръб, станаха безполезни; никой не върши добро, нито един човек“. 13 „Гърлото им е отворен гроб; мамят с езика си.“ „От устните им излиза змийска отрова.“ 14 „Устата им е пълна с проклятия и злоба.“ 15 „Краката им бързат да проливат кръв.“ 16 „Причиняват само разруха и страдания 17 и не знаят как да са в мир с другите.“ 18 „Те не уважават Бога*.“

19 Знаем, че всичко в Закона се отнася за тези, които живеят според Закона, така че никой да няма оправдание и да се види, че целият свят е виновен пред Бога и заслужава наказание. 20 Следователно никой не може да е праведен в очите на Бога, като спазва Закона. Всъщност Законът ни помага да разберем по-добре какво е грях*.

21 А сега стана ясно, че човек може да е праведен в Божиите очи, без да спазва Закона, както предсказаха Законът и пророците. 22 Всеки, който вярва в Исус Христос, може да е праведен в очите на Бога благодарение на вярата си. Защото Бог не прави разлика между хората. 23 Всички са грешни* и не достигат славата на Бога. 24 Но Бог им даде подарък: заради незаслужената си доброта той ги смята за праведни чрез откупа, който Христос Исус плати. 25 Той принесе Христос като жертва, за да помири хората със себе си чрез вярата им в неговата кръв. Направи това, за да покаже, че постъпваше правилно*, когато проявяваше търпение и прощаваше греховете, извършени в миналото. 26 Така той показа, че постъпва правилно и днес, когато смята за праведен този, който вярва в Исус.

27 Тогава имаме ли причина да се хвалим? Нямаме. Въз основа на кой Закон нямаме? Закона, който изисква дела, ли? Не, закона, който изисква вяра. 28 Защото знаем, че човек е смятан за праведен заради вярата си, а не заради дела според Закона. 29 Бог само на юдеите ли е Бог? Не е ли Бог и на хората от другите народи? Да, също и на хората от другите народи. 30 Тъй като има само един Бог, той ще сметне за праведни както обрязаните, така и необрязаните въз основа на вярата им. 31 Тогава отменяме ли Закона чрез вярата си? Напротив! Потвърждаваме Закона.

4 Щом е така, какво да кажем за нашия прародител Авраам? Какво получи той? 2 Ако Авраам беше сметнат за праведен заради делата си, щеше да има основания да се хвали, но не и пред Бога. 3 Защото какво казва Писанието? „Авраам повярва на Йехова* и затова той го сметна за праведен.“ 4 Когато работникът получава заплата, тя не е подарък*, а нещо, което му се полага*. 5 Но когато човек вярва на Бога и не разчита на делата си, Бог го смята за праведен заради вярата му. Защото Бог може да сметне грешника за праведен. 6 Давид също казва, че този, когото Бог смята за праведен независимо от делата му, е щастлив: 7 „Щастливи са тези, чиито лоши постъпки са простени и чиито грехове са забравени*; 8 щастлив е човекът, чийто грях Йехова* няма да помни“.

9 Тогава това щастие само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Вече казахме, че заради вярата си Авраам беше сметнат за праведен. 10 Но кога беше сметнат за праведен? Когато беше обрязан или когато беше необрязан? Още когато беше необрязан. 11 По-късно Бог му каза да се обреже. Обрязването беше знак, който потвърждаваше*, че е сметнат за праведен заради вярата, която прояви, докато беше необрязан. Така той стана баща на всички необрязани, които имат вяра, и Бог ги смята за праведни. 12 Стана баща и на обрязаните — на тези, които не само се обрязват, но и проявяват такава вяра, каквато имаше баща ни Авраам още докато беше необрязан.

13 Обещанието, че Авраам ще наследи новия свят, не беше дадено на него и на потомците му заради спазването на закон, а заради праведност, идваща от вяра. 14 Ако обещанието беше дадено само на тези, които спазват Закона, тогава вярата е безполезна и обещанието се обезсмисля. 15 Всъщност нарушаването на Закона предизвиква Божия гняв, но където няма закон, няма и нарушаване на закона.

16 Ето защо обещанието е дадено въз основа на вяра и е проява на Божията незаслужена доброта. Затова то непременно ще се изпълни за всичките потомци на Авраам — не само за тези, които спазват Закона, но и за тези, които имат вяра като Авраам, който е баща на всички нас. 17 (Точно както е записано: „Направих те баща на много народи“.) Авраам прояви тази вяра пред Бога, който съживява мъртвите и говори за нещата, които още не са се изпълнили, сякаш вече са се изпълнили*. 18 Той се надяваше и вярваше, че ще стане баща на много народи, въпреки че изглеждаше невъзможно. Авраам повярва на това, което Бог му каза: „Толкова много ще бъдат потомците ти“. 19 Вярата му не отслабна, макар да знаеше, че тялото му е като мъртво (защото беше около 100-годишен) и че Сара е твърде стара да има деца. 20 Но заради Божието обещание той имаше вяра и изобщо не се усъмни. Тази вяра му даде сили: той прослави Бога 21 и беше напълно убеден, че Бог може да изпълни обещанието си. 22 И заради вярата си „беше сметнат за праведен“.

23 Но думите „беше сметнат“ не бяха написани само за него, 24 а и за нас. Ние също ще бъдем сметнати за праведни, защото вярваме в този, който възкреси Господаря ни Исус. 25 Той беше предаден на смърт за греховете ни и беше възкресен, за да бъдем сметнати за праведни.

5 Сега, след като сме сметнати за праведни заради вярата си, нека да запазим мира си с Бога, който имаме* благодарение на нашия Господар Исус Христос. 2 Вярата в Исус ни позволява да се приближим до Бога и да усещаме незаслужената му доброта. Нека да се радваме*, защото имаме надеждата да получим слава от Бога. 3 Но не само това: нека да се радваме* и когато срещаме трудности, защото знаем, че трудностите ни учат на издръжливост, 4 издръжливостта ни носи одобрението на Бога, одобрението му ни дава надежда, 5 а надеждата не води до разочарование, защото Бог е изпълнил сърцата ни с любовта си, като ни е дал светия си дух.

6 Още докато бяхме безпомощни, Христос умря за грешниците в определеното време. 7 Едва ли някой ще умре за праведния, но за добрия някой може би ще е готов да умре. 8 А Бог ни показа любовта си, като позволи Христос да умре за нас още докато бяхме грешници. 9 След като сега сме сметнати за праведни чрез неговата кръв, можем да сме още по-сигурни, че благодарение на него ще се спасим от Божия гняв. 10 Щом се помирихме с Бога чрез смъртта на Сина му още докато бяхме Божии врагове, можем да сме още по-сигурни, че сега, след като вече сме помирени с него, ще се спасим чрез живота на Сина му*. 11 А и това, което Бог направи чрез нашия Господар Исус Христос, ни носи радост, защото чрез него се помирихме с Бога.

12 Грехът влезе в света чрез един човек и донесе смърт. Така смъртта се разпространи сред всички хора, защото всички станаха грешни*. 13 Грехът беше в света преди Закона. Но когато няма закон, никой не е обвиняван в грях. 14 И все пак от Адам до Моисей смъртта царуваше дори над тези, които не съгрешиха като Адам. А Адам приличаше на този, който щеше да дойде по-късно.

15 Божият подарък обаче не е като греха на Адам. Заради греха на един човек много хора умряха, но незаслужената доброта на Бога и неговият подарък са далеч по-големи и носят полза на много хора чрез незаслужената доброта на един човек, Исус Христос. 16 Божият подарък и грехът на Адам се различават и по това: след един грях хората бяха осъдени, а благодарение на Божия подарък, даден след много грехове, хората бяха сметнати за праведни. 17 Ако заради греха на един човек смъртта царува, можем да сме още по-сигурни, че заради един човек, Исус Христос, тези, които получават огромната незаслужена доброта на Бога и щедрия му подарък да ги смята за праведни, ще живеят и ще царуват.

18 Както заради един грях всички хора бяха осъдени, така и заради една правилна постъпка всякакви* хора могат да бъдат сметнати за праведни и да получат живот. 19 И както заради непослушанието на един човек много хора станаха грешници, така и заради послушанието на един човек много хора ще станат праведни. 20 А Законът беше даден, за да покаже колко грешни са хората. Но когато стана ясно колко много са греховете, Бог прояви още по-голяма незаслужена доброта. 21 С каква цел? За да може както грехът и смъртта царуваха, така и незаслужената доброта на Бога да царува, за да сметне той хората за праведни и в резултат на това да получат вечен живот благодарение на нашия Господар Исус Христос.

6 Тогава какво да кажем? Да продължаваме ли да вършим грях, така че Бог да прояви по-голяма незаслужена доброта към нас? 2 В никакъв случай! Щом сме се освободили от греха*, ще продължаваме ли да вършим грях? 3 Не знаете ли, че всички ние, които бяхме покръстени, за да сме в единство с* Христос Исус, бяхме покръстени и в смъртта му? 4 И когато бяхме покръстени в смъртта му, бяхме погребани с него. Това стана, за да може както Христос възкръсна благодарение на славната сила на Бащата, така и ние да живеем нов живот. 5 Щом сме обединени с него, когато умираме като него, ще сме обединени с него и когато възкръснем като него*. 6 Понеже знаем, че старото ни „аз“ беше приковано на стълб с него, така че грешното ни тяло да изгуби властта си над нас и да не бъдем вече роби на греха. 7 Защото, когато човек умре, вече не носи вина за греха си*.

8 Щом сме умрели с Христос, вярваме, че и ще живеем с него. 9 Знаем, че сега, като възкръсна, Христос никога повече няма да умре. Смъртта вече няма власт над него. 10 Той умря веднъж завинаги, за да премахне греха, и сега живее, за да върши Божията воля. 11 Така и вие смятайте, че сте мъртви за греха, а живи, за да вършите Божията воля като последователи на Христос Исус.

12 Затова не позволявайте на греха да ви контролира* и да ви кара да изпълнявате желанията на смъртните си тела. 13 Не предавайте телата си на греха, за да вършите зло*, а предайте себе си на Бога, като хора, които са били мъртви и са оживели. Предайте телата си на Бога, за да вършите добро*. 14 След като вече не сте под Закона, а Бог проявява незаслужена доброта към вас, грехът не трябва да има власт над вас.

15 Какво следва от това? Да вършим ли грях, защото не сме под Закона и Бог проявява незаслужена доброта към нас? В никакъв случай! 16 Не знаете ли, че ако се предадете в робство на някого и му се подчинявате, ставате негови роби? Тогава или сте роби на греха, който води до смърт, или сте роби на послушанието, което води до праведност. 17 Но благодарим на Бога, защото преди бяхте роби на греха, но сега сте послушни от сърце на учението, което получихте. 18 И като се освободихте от греха, станахте роби на праведността. 19 Заради вашето несъвършенство ви говоря с прости думи. Преди направихте телата си роби на нечистотата и злото, за да вършите зло. Сега направете телата си роби на праведността, за да вършите това, което е свято. 20 Защото, когато бяхте роби на греха, не се чувствахте длъжни да постъпвате правилно*.

21 Какъв беше резултатът от постъпките ви тогава? Неща, от които сега се срамувате и които водят до смърт. 22 Но след като се освободихте от греха и станахте роби на Бога, постъпките ви са святи и това води до вечен живот. 23 Защото грехът ни плаща със смърт, а Бог ни подарява вечен живот чрез нашия Господар Христос Исус.

7 Говоря на вас, братя, които познавате законите: не знаете ли, че Законът има власт над човека само докато той е жив? 2 Например омъжената жена е обвързана по закон с мъжа си, докато е жив. Но ако мъжът ѝ умре, тя е свободна от закона му. 3 Ако се омъжи за друг, докато мъжът ѝ е жив, тя изневерява. Но ако мъжът ѝ умре, тя е свободна от закона му и не изневерява, ако се омъжи за друг.

4 Така и вие, братя мои, се освободихте от* Закона благодарение на Христовата жертва*, за да принадлежите на друг — на този, който възкръсна. И сега можем да вършим дела, които Бог харесва. 5 Когато живеехме според желанията на тялото си, Законът показа ясно, че тези лоши желания ни карат да вършим грях*. А грехът води до смърт. 6 Но сега сме свободни от Закона и той вече няма власт над нас*. Така че можем да служим* на Бога по нов начин, водени от духа, а не по стария начин, водени от писан закон.

7 Тогава какво да кажем? Законът грях ли е? В никакъв случай! Ако не беше Законът, нямаше да знам какво е грях. Например нямаше да знам, че е погрешно да пожелавам чуждото, ако Законът не беше казал: „Не пожелавай чуждото“. 8 Но заради тази заповед грехът намери възможност да събуди в мен всякакви егоистични желания. Преди Закона грехът беше мъртъв. 9 Всъщност преди Закона аз бях жив. Но когато дойде заповедта и грехът оживя, умрях. 10 И разбрах, че заповедта, която трябваше да води до живот, всъщност води до смърт. 11 Заради заповедта грехът намери възможност да ме подмами и да ме убие. 12 Но Законът сам по себе си е свят и заповедта е свята, справедлива и добра.

13 Означава ли това, че нещо добро ме уби? В никакъв случай! Грехът го направи. Законът е добър, но той показа ясно, че грехът ме уби. Така заповедта разкри колко ужасен всъщност е грехът. 14 Знаем, че Законът е от Бога*, а аз съм човек от плът и кръв, продаден в робство на греха. 15 Не знам какво правя: не правя това, което искам, а това, което мразя. 16 Но дори да правя това, което не искам, признавам, че Законът е добър. 17 Така че не аз върша тези лоши неща, а грехът, който е в мен. 18 Знам, че в мен, тоест в грешното ми тяло, не живее нищо добро. Имам желание да правя добро, но не мога. 19 Не правя доброто, което искам, а правя злото, което не искам. 20 Ако обаче правя това, което не искам, не го правя аз, а грехът, който е в мен.

21 В себе си виждам такъв закон: когато искам да постъпвам правилно, имам склонността да върша зло. 22 Дълбоко в себе си наистина обичам Божия закон, 23 но в тялото си виждам друг закон, който се бори със закона на ума ми. Този закон е грехът в тялото ми и той ме прави свой пленник. 24 Горкият аз! Кой ще ме спаси от тялото, което ме води до такава смърт? 25 Благодаря на Бога, защото той ще ме спаси чрез нашия Господар Исус Христос! Така че с ума си робувам на Божия закон, а с тялото си — на закона на греха.

8 Затова тези, които са в единство с Христос Исус, не са осъдени. 2 Законът на светия дух, който дава живот на тези, които са в единство с Христос Исус, ви е освободил от закона на греха и смъртта. 3 Това, което Законът не можеше да направи, понеже хората са слаби и грешни, Бог го направи, като изпрати Сина си в човешко тяло*, за да премахне греха. Така той осъди греха в хората, 4 за да можем да изпълняваме праведните изисквания на Закона, като се водим от духа, а не от грешното си тяло. 5 Тези, които се водят от грешното си тяло, мислят за грешни неща, а тези, които се водят от духа — за духовни неща. 6 Когато мислим постоянно за грешни неща, това води до смърт, а когато мислим постоянно за духовни неща, това води до живот и мир. 7 Мисленето за грешни неща* ни прави врагове на Бога, понеже грешното тяло не иска да се подчинява на Божия закон, а и не може. 8 Следователно тези, които угаждат на грешното си тяло, не могат да имат одобрението на Бога.

9 Ако обаче Божият дух наистина живее във вас, вие не угаждате на грешното си тяло, а следвате ръководството на духа. Ако някой няма духа на Христос*, тогава и не принадлежи на Христос. 10 А ако сте в единство с Христос, независимо че тялото ви умира заради греха, духът ви дава живот, защото Бог ви смята за праведни. 11 Божият дух възкреси Исус. Ако този дух живее във вас, Бог, който възкреси Исус Христос, ще съживи и умиращите ви тела чрез духа си, който е във вас.

12 Така че, братя, не сме длъжни да се подчиняваме на грешното си тяло. 13 Ако му се подчинявате, ще умрете. Но ако с помощта на духа прекратите напълно* грешните дела, ще живеете. 14 Понеже тези, които са водени от Божия дух, са Божии деца. 15 Не получихме дух, който ни поробва и ни кара отново да живеем в страх, а получихме дух, който ни осиновява като деца на Бога и ни подбужда да викаме: „Авва*! Татко!“. 16 Божият дух напълно ни убеждава*, че сме деца на Бога. 17 А щом сме негови деца, значи сме и наследници: ще получим наследство от Бога и ще го получим заедно с Христос. Но за да бъдем прославени с него, първо трябва да страдаме като него.

18 Смятам, че сегашните ни страдания са нищо в сравнение със славата ни, която ще бъде разкрита в бъдеще. 19 Всички създания* с нетърпение очакват разкриването на Божиите деца. 20 Създанията бяха осъдени на безсмислен живот, но не по свое желание, а защото Бог позволи това да стане. Той обаче даде и надеждата, 21 че ще бъдат освободени от робството на греха и смъртта* и ще получат славната свобода на Божиите деца. 22 Знаем, че досега всички създания въздишат и страдат. 23 Но и ние, които имаме първата част от наградата, тоест светия дух, също въздишаме, докато чакаме с нетърпение Бог да ни осинови и да ни освободи от телата ни благодарение на откупа. 24 Когато бяхме спасени от греха, получихме тази надежда. Но изпълнената надежда вече не е надежда. Когато човек получи това, за което се е надявал, нужно ли е да продължава да се надява? 25 Но ако още не сме получили това, за което се надяваме, продължаваме да го чакаме с издръжливост.

26 Освен това светият дух може да ни помогне, когато сме слаби. Може би разбираме, че трябва да се молим, но не знаем за какво. В такива моменти, когато не можем да изразим с думи това, което чувстваме, светият дух се застъпва за нас. 27 Бог изследва сърцата ни и знае какво има предвид духът, защото духът се застъпва за святите служители на Бога в съгласие с волята му.

28 Знаем, че всичко, което прави Бог, допринася за доброто на тези, които го обичат и които той е призовал според намерението си. 29 Той ги избра още от началото и реши предварително*, че ще станат точно като неговия Син. Така Синът му е първородният сред много братя. 30 А тези, които избра, после ги призова. Тези, които призова, ги сметна за праведни. И накрая тези, които сметна за праведни, ги прослави.

31 Тогава какво да кажем за това? Ако Бог е с нас, кой ще е против нас? 32 Той не пощади дори собствения си Син, а го пожертва за всички нас. Тогава няма ли да ни подари и всичко останало? 33 Кой може да обвини Божиите избраници? Никой, защото Бог казва, че те са праведни. 34 Кой може да ги осъди? Никой, защото Христос Исус умря, възкръсна и сега е от дясната страна на Бога и се застъпва за нас.

35 Може ли нещо да ни раздели от любовта на Христос? Проблемите, страданията, преследването, гладът, бедността*, опасностите или насилието ще ни разделят ли от любовта му? 36 Писанието казва: „Заради теб постоянно се сблъскваме със смъртта. Гледат на нас като на овце за клане“. 37 Но с помощта на този, който ни обича, сме победители във всичко това. 38 Защото съм убеден, че нито смъртта, нито животът, нито ангелите, нито властите, нито сегашните събития, нито бъдещите събития*, нито силите, 39 нито височината, нито дълбочината, нито каквото и да е друго творение няма да успеят да ни разделят от Божията любов, която беше проявена чрез нашия Господар Христос Исус.

9 Като последовател на Христос, казвам истината, не лъжа. Съвестта ми, която се ръководи от светия дух, потвърждава, 2 че в сърцето си изпитвам голяма мъка и непрестанна болка. 3 Бих искал аз да съм този, който е проклет и разделен от Христос, ако това ще помогне на братята ми, моите сънародници, 4 израилтяните, които Бог осинови. Той ги прослави*, сключи договори с тях и им даде Закона, обещанията и честта да му служат. 5 Те са потомци на прадедите ни, от които произлезе и Христос. Нека Бог, който е над всички, да бъде възхваляван вечно! Амин.

6 Но това не означава, че обещанието на Бога не се е изпълнило. Защото не всички, които са потомци на Израил, наистина са израилтяни. 7 Не всички са истински деца на Авраам само защото са негово потомство. Бог каза на Авраам: „Потомството, което ти е обещано, ще произлезе от Исаак“. 8 Тоест не всички деца на Авраам наистина са деца на Бога. Но за истинско потомство на Авраам са смятани децата, родени заради Божието обещание. 9 А обещанието беше следното: „Ще дойда догодина по същото време и Сара ще има син“. 10 Бог даде обещание и когато Ревека забременя с близнаци от нашия прародител Исаак. 11 Преди те да се родят и преди да са направили нещо добро или зло, Бог каза предварително кого ще избере. Защото той избира когото реши, и това не зависи от действията на човека. 12 Той каза на Ревека: „По-големият ще служи на по-малкия“. 13 Затова е записано: „Обикнах Яков, а Исав отхвърлих*“.

14 Тогава какво да кажем? Несправедлив ли е Бог? В никакъв случай! 15 Защото той казва на Моисей: „Ще съм милостив към когото реша и ще съм състрадателен към когото поискам“. 16 Следователно Божият избор не зависи от желанието или от усилията на човека, а от милостта на Бога. 17 В Писанието Бог казва на фараона: „Оставих те жив, за да покажа силата си чрез теб и името ми да стане известно по цялата земя“. 18 Така че Бог е милостив към когото пожелае, но ако някой иска да е твърдоглав, го оставя да е твърдоглав.

19 Някой може да попита: „Тогава защо намира вина в нас, след като никой не може да се противопостави на решенията му?“. 20 Но кой си ти, че да критикуваш Бога? Изделието ще каже ли на майстора си: „Защо ме направи така“? 21 Грънчарят няма ли право от едно и също парче глина да направи съд за специални поводи* и съд за ежедневна* употреба? 22 Така е и с Бога. Макар че искаше да прояви гнева и силата си, той дълго търпеше тези, които го разгневяваха* и заслужаваха да бъдат унищожени. 23 Той направи това, за да покаже голямата си слава на тези, към които проявява милост* и които ще получат приготвената за тях награда, 24 тоест на нас, които той призова не само от юдеите, но и от другите народи. 25 Това казва и в книгата на Осия: „Ще нарека „мой народ“ тези, които не са мой народ, и ще нарека „обичани“ тези, които не са обичани. 26 И на мястото, където им казах „Не сте мой народ“, ще ги нарека „деца на живия Бог“.

27 А Исая казва за Израил: „Дори ако израилтяните са толкова много, колкото морския пясък, само малко от тях ще се спасят. 28 Защото Йехова* ще съди земята и бързо ще изпълни присъдата“. 29 Исая предсказа също: „Ако Йехова*, Богът на небесните войски, не беше оставил някои от потомците ни живи, щяхме да станем като Содом и да заприличаме на Гомор“.

30 Тогава какво да кажем? Хората от другите народи не се опитваха да станат праведни, но Бог ги сметна за праведни благодарение на вярата им. 31 А израилтяните се опитваха да станат праведни, като спазват Закона, но не успяха да го спазят напълно. 32 Защо? Защото си мислеха, че могат да станат праведни благодарение на делата си, а не като проявяват вяра. Те се спънаха в „камъка, в който хората се спъват“, 33 както е записано: „Ето, слагам в Сион камък, в който хората ще се спъват, и скала, която ще е препятствие за тях, но който вярва в него, няма да се разочарова“.

10 Братя, от все сърце искам израилтяните да се спасят и горещо моля Бога за това. 2 Мога да потвърдя, че те полагат много усилия да служат на Бога, но не разбират напълно каква е волята му*. 3 Тъй като не разбират какво Бог смята за правилно и се опитват да установят свой стандарт, те не правят това, което е правилно в Божиите очи. 4 Христос сложи край на Закона и сега всеки, който вярва, е сметнат за праведен.

5 Моисей пише за праведността, която се постига чрез спазването на Закона: „Човекът, който го спазва, ще живее“. 6 А за праведността, която се постига чрез вяра, е записано: „Не си казвай „Кой ще се качи на небето?“, тоест, за да доведе Христос на земята, 7 или „Кой ще слезе в бездната?“, тоест, за да върне Христос от мъртвите“. 8 Но какво казва Писанието? „Посланието е близо до теб, в устата ти и в сърцето ти.“ Това е „посланието“, което изисква вяра и което проповядваме. 9 Ако говориш на всички, че Исус е Господар*, и в сърцето си вярваш, че Бог го е възкресил, ще се спасиш. 10 Защото, когато човек вярва в сърцето си, ще бъде сметнат за праведен, а когато говори на всички за вярата си, ще се спаси.

11 Писанието казва: „Който вярва в него, няма да се разочарова“. 12 Няма разлика между юдей и грък. Всички имаме един и същ Господар и той щедро помага на всички, които го призовават. 13 Защото „всеки, който призове името на Йехова*, ще бъде спасен“. 14 Но как ще го призоват, ако не вярват в него? И как ще повярват, ако не са чули за него? А как ще чуят, ако никой не проповядва? 15 И как ще проповядват, ако не са изпратени? Точно както е записано: „Каква прекрасна гледка са* тези, които носят добра новина за нещо по-хубаво!“.

16 И все пак не всички приеха добрата новина. Исая казва: „Йехова*, кой е повярвал на това, което е чул от нас*?“. 17 Значи, за да повярва, човек трябва първо да чуе посланието. А за да чуе посланието, някой трябва да проповядва за Христос. 18 Но аз питам: израилтяните не чуха ли? Чуха. „Посланието се разнесе по цялата земя, чак до най-отдалечените места на света.“ 19 Питам още: израилтяните не разбраха ли? Разбраха. Първо Моисей каза: „Ще ви накарам да ревнувате от хора, които не са мой народ, и ще ви разгневя заради народ, който е смятан за глупав“. 20 После Исая смело каза: „Намериха ме тези, които не ме търсеха. Опознаха ме тези, които не питаха за мен“. 21 Но за Израил каза: „По цял ден молех* непослушен и твърдоглав народ да се върне при мен“.

11 Тогава питам: Бог отхвърли ли народа си? В никакъв случай! И аз съм израилтянин, потомък на Авраам, от племето на Вениамин. 2 Бог не отхвърли народа си, който първо избра. Не знаете ли какво казва Писанието за Илия, когато се оплакваше на Бога от израилтяните? 3 „Йехова*, убиха пророците ти и разрушиха олтарите ти. Само аз останах, а сега и мен искат да убият.“ 4 Но какво му отговори Бог? „Все още имам 7000 души, които не се поклониха на Ваал.“ 5 Така и днес има малка група израилтяни, които Бог е избрал заради незаслужената си доброта. 6 Но щом ги е избрал заради незаслужената си доброта, значи не ги е избрал заради делата им. Иначе незаслужената му доброта няма да е незаслужена.

7 Тогава какво да кажем? Израилтяните не получиха това, което искаха. Само избраните го получиха. Останалите отказаха да слушат. 8 Точно както е записано: „Бог ги остави да заспят дълбоко*, така че очите им не виждат и ушите им не чуват до ден днешен“. 9 Давид също казва: „Нека празненствата им* станат примка и капан за тях, препятствие и наказание. 10 Нека очите им да се замъглят, за да не виждат, и нека гърбът им винаги да е превит под тежък товар“.

11 Затова питам: когато юдеите се спънаха, паднаха ли така, че да не могат да станат? В никакъв случай! Но заради погрешната им стъпка хората от народите могат да се спасят и това кара юдеите да ревнуват. 12 Ако погрешната им стъпка е благословия за света и намаляването им е благословия за хората от другите народи, колко повече благословии ще има, когато се събере пълният им брой*!

13 А сега се обръщам към вас, които сте от другите народи. Тъй като съм апостол на народите, много ценя* службата си за Бога 14 и се надявам някак си да накарам сънародниците ми да ревнуват, за да спася някои от тях. 15 Когато Бог ги отхвърли, светът получи възможност да се помири с него. Тогава какво ще означава за тях, ако ги приеме отново? За тях ще е все едно са се върнали от смъртта и са получили живот. 16 Ако частта от тестото, която се принася като първи плодове, е свята, значи цялото тесто е свято. Ако коренът на дървото е свят, тогава и клоните са святи.

17 Но някои от клоните на маслината бяха отрязани, а вие, макар че сте от дива маслина, бяхте присадени между останалите клони и също започнахте да се храните със сока от корена. 18 Но не си мислете, че сте по-добри от отрязаните клони. Ако се мислите за по-добри, помнете, че не вие поддържате корена, а коренът поддържа вас. 19 Някои от вас ще кажат: „Другите клони бяха отрязани, за да бъда присаден аз“. 20 Вярно е! Бяха отрязани, защото нямаха вяра, а вие оставате заради вярата си. Затова не бъдете високомерни, а внимавайте! 21 Защото, ако Бог не пощади естествените клони, няма да пощади и вас. 22 Виждате, че Бог е и добър, и строг. Строг е към тези, които отпаднаха, понеже нямаха вяра, а към вас е добър, докато оставате достойни за добротата му. Иначе и вие ще бъдете отсечени. 23 А ако юдеите започнат да вярват, ще бъдат присадени обратно, защото Бог може да ги присади. 24 Вие бяхте отрязани от дива маслина и бяхте присадени на градинска маслина, макар че обикновено не се прави така. Тогава колко по-лесно ще е естествените клони да бъдат присадени обратно на собствената си маслина!

25 Братя, искам да знаете тази свещена тайна, за да не се мислите за по-умни от останалите: някои израилтяни отказаха да слушат и това ще е така, докато не се събере пълният брой на хората от другите народи. 26 И така ще се спаси целият Израил. Точно както е записано: „Спасителят ще дойде от Сион и ще помогне на потомците на Яков да спрат да вършат зло. 27 И когато им простя греховете, ще сключа договор с тях“. 28 Наистина те са врагове на Бога, защото отхвърлиха добрата новина, и това ви донесе полза. Но той избра някои от тях и ги обича заради прадедите им. 29 Бог не съжалява, когато подарява нещо, нито съжалява, когато избира някого. 30 Преди вие не бяхте послушни на Бога, но сега той е милостив към вас заради непослушанието на юдеите. 31 И след като е милостив към вас заради тяхното непослушание, значи може да е милостив и към тях. 32 Бог остави всички да бъдат роби на непослушанието, за да прояви милост към всички.

33 О, колко голяма е щедростта* на Бога! Колко дълбоки са мъдростта и познанието му! Не можем да разберем напълно решенията му и да си обясним всичко, което прави. 34 Понеже е записано: „Кой е разбрал как мисли Йехова* и кой може да му даде съвет?“. 35 Или „кой е дал нещо на Бога, че да трябва Бог да му се отплаща“? 36 Всичко е от него, чрез него и за него. Нека да бъде възхваляван вечно! Амин.

12 Братя, тъй като Бог прояви състрадание към вас, ви моля да представите телата си като жива и свята жертва, която Бог ще приеме. Когато му служите, използвайте ума си*. 2 Вече не позволявайте на този свят* да ви оформя*, но станете нови хора, като променяте мисленето си. Така ще се уверите какво иска Бог от вас, а именно това, което е добро, съвършено и ще му се хареса.

3 Понеже Бог прояви незаслужена доброта към мен, ви казвам да не се смятате за нещо повече, отколкото сте, а да имате добра преценка за себе си според вярата, която Бог ви е дал*. 4 Тялото има много части, но не всички изпълняват същата функция. 5 Така и ние, макар че сме много, съставяме едно тяло, което е в единство с Христос, и като отделни части, зависим един от друг*. 6 Тъй като е добър, Бог ни е надарил с различни способности. Ако способността ни е да пророкуваме, нека да пророкуваме според вярата, която имаме; 7 ако е да служим на другите, нека да продължаваме да им служим; ако е да сме учители, нека да продължаваме да поучаваме. 8 Този, който има способността да насърчава*, нека да насърчава, а който дава на другите, нека да дава щедро. Който ръководи, трябва да го прави старателно и който проявява състрадание*, трябва да го прави от сърце.

9 Любовта ви трябва да е искрена*. Отвращавайте се от злото, стремете се към доброто*. 10 Изпитвайте топли чувства един към друг и се обичайте като семейство. Винаги бъдете готови* да проявявате уважение към другите. 11 Бъдете трудолюбиви, а не мързеливи. Горете от ентусиазъм с помощта на светия дух*. Служете на Йехова* всеотдайно. 12 Радвайте се заради надеждата си. Издържайте, когато имате трудности. Не спирайте да се молите. 13 Споделяйте каквото имате с братята си*, които са в нужда. Търсете начини да проявявате гостоприемство. 14 Благославяйте* тези, които ви преследват. Благославяйте, а не проклинайте. 15 Радвайте се с тези, които се радват, плачете с тези, които плачат. 16 Гледайте на другите така, както гледате на себе си. Не бъдете високомерни*, а смирени. Не се мислете за по-умни от останалите.

17 На никого не връщайте зло за зло. Когато правите нещо, вземайте предвид какво е добро в очите на всички. 18 Ако е възможно и доколкото зависи от вас, бъдете в добри отношения* с всички хора. 19 Не си отмъщавайте, мили мои, но оставете Бог да излее праведния си гняв, защото е записано: „Отмъщението е мое, аз ще им дам заслуженото“, казва Йехова*“. 20 Вместо това, „ако врагът ти е гладен, нахрани го, ако е жаден, дай му да пие. Така може да го изненадаш и да смекчиш сърцето му*“. 21 Не позволявай на злото да те победи, а ти побеждавай злото с добро.

13 Всеки трябва да се подчинява на властите*, защото няма власт, която да не е от Бога. Той е поставил съществуващите власти на различните им позиции*. 2 Така че който се противопоставя на властите, се противопоставя на установения от Бога ред, и такъв човек ще бъде осъден. 3 От управляващите не се страхуват тези, които вършат добро, а тези, които вършат зло. Ако искаш да не се страхуваш от властите, прави добро и те ще те хвалят. 4 Властите са Божии служители за твоя полза. Ако обаче вършиш зло, има защо да се страхуваш, понеже те ненапразно имат правото да наказват. Те са Божии служители, назначени да наказват тези, които вършат зло.

5 Ето защо има основателни причини да се подчинявате: не само за да не бъдете наказани, но и за да имате чиста съвест. 6 Затова и плащате данъци. Защото властите са Божии служители в полза на обществото и постоянно изпълняват задълженията си. 7 Давайте на всички каквото им се полага: на когото данък — данъка, на когото такса — таксата, на когото уважение — уважението, на когото почит — почитта.

8 Недейте да дължите нищо на никого, освен да се обичате един друг. Който обича другите, изпълнява Закона. 9 Защото заповедите „не изневерявай, не убивай, не кради, не пожелавай чуждото“ и останалите заповеди се свеждат до следното: „Обичай другите както себе си“. 10 Любовта не причинява зло на другите, така че любовта изпълнява Закона.

11 Правете всичко това, защото знаете в какво време живеем. Дошъл е моментът да се събудите от сън, понеже сега спасението ни е по-близо, отколкото когато повярвахме. 12 Нощта свършва, идва денят. Затова трябва да спрем да правим нещата, които са свързани с тъмнината, и да вземем оръжията на светлината. 13 Нека да се държим прилично, както когато е светло: без буйни празненства и пиянства, без разврат и безсрамно поведение*, без караници и завист. 14 Вместо това следвайте примера на* Господаря Исус Христос и не мислете* как да задоволявате грешните си желания.

14 Приемайте този, който е слаб във вярата, и не го съдете, защото мненията ви се различават*. 2 Един има силна вяра и яде всичко, а друг има слаба вяра и яде само зеленчуци. 3 Този, който яде всякаква храна, не трябва да гледа отвисоко на този, който не яде всичко. А този, който не яде всякаква храна, не трябва да съди този, който яде всичко, защото Бог го приема. 4 Кой си ти, че да съдиш чужд слуга? Неговият господар решава дали той е прав, или греши. Тъй като Йехова* му помага, той може да има одобрението му.

5 Някои смятат, че един ден е по-важен от друг, а други смятат, че всички дни са еднакви. Нека всеки да е напълно убеден в това, което е решил. 6 Този, който отбелязва определен ден, го прави, за да почете Йехова*. Този, който яде всичко, иска да почете Йехова* и му благодари. Така и този, който не яде всичко, не яде, за да почете Йехова*, и също му благодари. 7 Никой от нас не живее само за себе си и никой не умира само за себе си. 8 Ако живеем, живеем за Йехова*, и ако умираме, умираме за Йехова*. Така че и ако живеем, и ако умираме, принадлежим на Йехова*. 9 Всъщност затова Христос умря и оживя: за да бъде Господар и на мъртвите, и на живите.

10 А ти защо съдиш брат си? И защо го гледаш отвисоко? Всички ще застанем пред Бога и той ще ни съди*. 11 Понеже е записано: „Заклевам се в себе си — казва Йехова* — всеки ще коленичи пред мен и всеки ще признае, че аз съм Бог“. 12 Значи всеки от нас ще отговаря за себе си пред Бога.

13 Затова нека да спрем да се съдим един друг. По-скоро нека да сме решени да не правим нищо, което ще отслаби вярата на брат ни или ще го накара да извърши грях*. 14 Като последовател на Господаря Исус, съм напълно убеден, че нищо, което ядем, не е нечисто само̀ по себе си. Но ако човек смята нещо за нечисто, за него то е нечисто*. 15 Ако брат ти се възмущава от храната, която ядеш, значи вече не проявяваш любов. Христос умря за този човек. Не разрушавай вярата му с храната си. 16 Дори ако смятате, че нещо е добро, не го правете, ако това ще накара другите да говорят лошо за вас. 17 За да влезем в Царството на Бога, не е важно какво ядем и пием, а е важно да сме праведни, да сме в мир с другите* и да имаме радост благодарение на светия дух. 18 Който служи* така на Христос, радва Бога и има одобрението на хората.

19 Тогава трябва да правим всичко възможно да допринасяме за мира и да се укрепваме взаимно. 20 Престанете заради храна да рушите това, което Бог е направил. Наистина всяка храна е чиста, но е погрешно човек да яде нещо, което ще отслаби вярата на* другите. 21 По-добре да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правиш нищо друго, което ще отслаби вярата на* брат ти. 22 Нека мнението ти по тези въпроси да остане между теб и Бога. Ще си щастлив, ако не се чувстваш виновен за това, което си решил да направиш. 23 Но ако човек се съмнява дали да яде и въпреки това яде, е виновен, защото е направил нещо, без да е убеден, че е правилно*. Всичко, което правим, без да сме убедени, че е правилно, е грях.

15 Ние, които сме силни, трябва да се съобразяваме със слабостите на тези, които не са, и да не правим това, което само на нас ни харесва. 2 Нека всеки от нас да прави това, което се харесва на другите и е от полза за тях, за да ги укрепва. 3 Христос също не мислеше само за себе си, но стана както е записано: „Като обиждаха теб, обиждаха и мен“. 4 Всичко, което е било написано отдавна, е било написано, за да се учим. Така имаме надежда, защото Писанието ни помага да издържаме и ни утешава. 5 Моля се Бог, който дава издръжливост и утеха, да ви помогне да мислите по същия начин като Христос Исус, 6 за да сте напълно обединени и в един глас да прославяте Бога, Бащата на нашия Господар Исус Христос.

7 Както Христос ви прие, така и вие се приемайте един друг; това носи слава на Бога. 8 Казвам ви, че Христос стана служител на юдеите, за да покаже, че Бог държи на думата си и да потвърди, че обещанията му към прадедите им са надеждни. 9 Това даде възможност на другите народи да прославят Бога за милостта му, точно както е записано: „Затова ще те възхвалявам сред народите и ще славя името ти с песен“. 10 Казва се също: „Народи, радвайте се с неговия народ“. 11 И още: „Възхвалявайте Йехова*, всички народи, славете го, всички племена!“. 12 А Исая казва: „Ще дойде коренът на Йесей и ще управлява много народи. На него ще се надяват народите“. 13 Моля се Бог, който дава надежда, да ви изпълни с много радост и мир, защото разчитате на него. Така с помощта на светия дух надеждата ви ще става все по-силна*.

14 Братя, убеден съм, че сте изпълнени с доброта, не ви липсва познание и сте способни да се съветвате* един друг. 15 Но в това писмо ви говоря малко по-директно за някои неща, за да ви напомня за тях. Правя го, защото Бог прояви незаслужена доброта към мен, 16 като ме избра за служител на Христос Исус, за да проповядвам Божията добра новина на другите народи. Върша тази свята работа, така че Бог да ги приеме като жертва, която е осветена със светия дух.

17 Радвам се да съм ученик на Христос Исус и да върша работата, която Бог ми е възложил. 18 Няма да говоря за друго освен за това, което Христос направи чрез мен, за да помогне на хората от другите народи да са му послушни. Той направи това чрез думите и делата ми 19 и чрез знаменията и чудесата, извършени със силата на светия дух. Така проповядвах напълно добрата новина за Христос от Йерусалим чак до Илирик. 20 Целта ми беше да не проповядвам там, където вече знаеха за Христос*, защото не исках да градя върху чужда основа. 21 Стана както е записано: „Тези, на които не са им говорили за него, ще го видят, и тези, които не са чули, ще разберат“.

22 Ето защо много пъти не можах да дойда при вас. 23 Но вече няма места в тези области, които да не съм посетил, и от много* години искам да дойда при вас. 24 Затова се надявам на път за Испания да ви видя и да прекарам известно време с вас, а после да ме изпратите донякъде. 25 Сега обаче се готвя да тръгна за Йерусалим, за да помогна на братята* там. 26 Македонците* и ахайците с радост споделиха каквото имат с бедните братя в Йерусалим и изпратиха дарение за тях. 27 Те се радваха да го направят и всъщност им бяха задължени. Братята в Йерусалим им бяха помогнали духовно, затова сега другите народи бяха длъжни да им помогнат материално. 28 След като им доставя дарението и приключа с това, ще тръгна за Испания и по пътя ще се отбия при вас. 29 Знам, че като дойда при вас, ще дойда с богати благословии от Христос.

30 Братя, тъй като вярваме в нашия Господар Исус Христос и светият дух ни подбужда да се обичаме, ви подканям да се молите горещо на Бога за мен, както правя аз. 31 Молете се да ме пази от хората в Юдея, които не вярват в Исус, и помощта ми да бъде добре приета от братята в Йерусалим. 32 Тогава, ако е Божията воля, ще дойда радостен при вас и ще се насърчим взаимно. 33 Нека Бог, който дава мир, да бъде с всички вас! Амин.

16 Подканям ви да приемете* нашата сестра Фива, която служи в сбора* в Кенхрея. 2 Приемете я, както се приемат святите Божии служители, и ѝ помогнете с каквото има нужда, защото самата тя помогна на* много хора, включително и на мен.

3 Предайте поздрави на Прискила* и Акила, моите сътрудници в службата за Христос Исус. 4 Те рискуваха живота* си за мен и не само аз съм им благодарен, но и всички братя от другите народи. 5 Поздравете и сбора, който се събира в дома им. Поздравете скъпия ми брат Епенет, който е от първите последователи на Христос в Азия*. 6 Поздравете Мария, която направи много за вас. 7 Поздравете моите роднини Андроник и Юний, с които бяхме заедно в затвора. Те имат добра репутация пред апостолите и са ученици на Христос по-дълго от мен.

8 Предайте поздрави на Амплиат, моя скъп брат и последовател на Господаря. 9 Поздравете Урбан, нашия сътрудник в службата за Христос, а също и скъпия ми брат Стахий. 10 Поздравете Апелий, който има одобрението на Христос. Поздравете хората от дома на Аристовул. 11 Поздравете моя роднина Иродион. Поздравете хората от дома на Нарцис, които са последователи на Господаря. 12 Поздравете Трифена и Трифоса, които служат усърдно на Господаря. Поздравете скъпата ни Персида, защото тя направи много в службата за Господаря. 13 Поздравете Руф, който е чудесен служител на Господаря, и майка му, която и на мен ми стана като майка. 14 Поздравете Асинкрит, Флегонт, Хермес, Патровас, Хермас и братята с тях. 15 Поздравете Филолог и Юлия, Нирей и сестра му, Олимп и всички святи Божии служители с тях. 16 Поздравете се сърдечно* един друг. Всички сборове на Христос ви изпращат поздрави.

17 Братя, моля ви да внимавате с хората, които създават разделения и рушат вярата на другите. Постъпките им противоречат на ученията, които сте приели. Стойте далече от такива хора! 18 Те не служат на нашия Господар Христос, а на собствените си желания*; със сладки приказки и ласкателни думи мамят доверчивите. 19 А всички знаят, че вие сте послушни, и това много ме радва. Искам да сте разумни, за да вършите добро, а що се отнася до злото, бъдете неопитни. 20 Скоро Бог, който дава мир, ще смаже Сатана под краката ви. Нека нашият Господар Исус да прояви незаслужена доброта към вас.

21 Поздравяват ви моят сътрудник Тимотей и роднините ми Луций, Ясон и Сосипатър.

22 (Аз, Терций, който записах това писмо, също ви изпращам християнски поздрави.)

23 Поздравява ви моят домакин Гай, в чийто дом се събира сборът. Поздравяват ви градският касиер* Ераст и брат му Кварт. 24 ——*

25 Бог може да ви направи силни чрез добрата новина, която известявам, и чрез посланието за Исус Христос. Тази добра новина е свързана с разкриването на свещената тайна, която дълго време беше скрита. 26 Но сега по заповед на вечния Бог тя стана явна и благодарение на пророчествата в Писанието всички народи научиха за нея, за да повярват в Бога и да му бъдат послушни. 27 Нека Бог, единственият, който е мъдър, да бъде славен вечно заради Исус Христос! Амин.