ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ

1 Теофиле, в първата книга включих всичко, което Исус правеше и поучаваше от началото 2 до деня, в който беше взет на небето. Той беше взет, след като чрез светия дух даде напътствия на апостолите, които избра. 3 След страданията си Исус им показа, че е жив, с много убедителни доказателства. Явяваше им се 40 дни и им говореше за Божието Царство. 4 Когато се срещна с тях, той им нареди: „Не напускайте Йерусалим, а чакайте това, което Бащата е обещал и за което чухте от мен. 5 Йоан покръстваше с вода, но скоро вие ще бъдете покръстени със свети дух“.

6 Когато отново се събраха, те го попитаха: „Господарю, сега ли ще възстановиш царството на Израил?“. 7 Той им каза: „Няма нужда да знаете времената или периодите, които само Бащата има право да определя, 8 но когато светият дух дойде върху вас, ще получите сила и ще свидетелствате за мен в Йерусалим, в цяла Юдея и Самария и до най-далечните места на земята“. 9 Като каза това, той се издигна нагоре пред очите им и един облак го скри, така че те вече не можеха да го видят. 10 Докато гледаха как се издига към небето, изведнъж до тях застанаха двама мъже в бели дрехи 11 и казаха: „Галилейци, защо стоите и гледате към небето? Исус, който беше с вас и отиде в небето, ще дойде по същия начин, по който го видяхте да отива там“.

12 После апостолите си тръгнаха от Маслиновата планина и се върнаха в Йерусалим. Тази планина се намира близо до Йерусалим, само на един съботен ден път*. 13 Когато стигнаха, отидоха в горната стая на къщата, в която бяха отседнали. Това бяха Петър, Йоан, Яков, Андрей, Филип, Тома, Вартоломей, Матей, Яков, Алфеевият син, Симон Пламенния и Юда, синът на Яков. 14 Те обединено и постоянно се молеха заедно с няколко жени, с братята на Исус и с майка му Мария.

15 През тези дни, когато се бяха събрали около 120 души, Петър се изправи и каза: 16 „Братя, трябваше да се изпълнят думите, които Давид пророкува чрез светия дух за Юда, който доведе хора да арестуват Исус. 17 Той беше един от нас и беше избран да служи заедно с нас. 18 (Същият този човек купи нива с парите, които получи за злата си постъпка. Той падна с главата надолу, тялото му се пръсна* и вътрешностите му излязоха. 19 Всички жители на Йерусалим научиха за това и на техния език тази нива беше наречена Акелдама, или Кръвна нива.) 20 В книгата Псалми е записано: „Нека домът му да запустее и никой да не живее в него“ и „Нека друг да заеме мястото* му“. 21 Затова е необходимо да го замести един от мъжете, които ни придружаваха през цялото време, през което Господарят Исус беше с нас — 22 откакто Йоан го покръсти до деня, в който беше взет на небето. Този мъж трябва да свидетелства с нас за възкресението му“.

23 Така те предложиха двама: Йосиф (наречен също Варсава и Юст) и Матия. 24 После се помолиха: „Йехова*, ти познаваш сърцата на всички. Покажи кого от тези двама мъже избираш 25 да получи тази служба и да стане апостол. Защото Юда я остави и тръгна по свой път“. 26 Тогава хвърлиха жребий и жребият се падна на Матия. И той беше причислен към 11-те апостоли.

2 На Петдесетница всички ученици се бяха събрали на едно място. 2 Докато седяха, изведнъж от небето се чу шум като от силен вятър, който се разнесе из цялата къща. 3 И те видяха нещо като огнени езици, които се разпръснаха, и върху всеки от тях застана по един. 4 Тогава всички се изпълниха със свети дух и започнаха да говорят различни езици според способността, която духът им даваше.

5 По това време в Йерусалим имаше силно вярващи юдеи от всеки народ на земята. 6 Когато се чу шумът, се насъбраха много хора и се смаяха, защото всеки чуваше да говорят на родния му език. 7 Те бяха поразени и казаха: „Всички тези хора са галилейци, нали? 8 Как тогава говорят на родните ни езици? 9 Сред нас има парти, мидийци, еламци, жители на Месопотамия, Юдея, Кападокия, Понт, Азия*, 10 Фригия, Памфилия, Египет и частите на Либия около Киринея, посетители от Рим, както юдеи, така и хора, които са приели юдаизма*, 11 критяни и араби. Всички ги чуваме да говорят на нашите езици за величествените дела на Бога“. 12 Те бяха смаяни и се питаха един друг: „Какво означава това?“. 13 Но други им се присмиваха и казваха: „Пияни са“.

14 Тогава Петър се изправи с единайсетте и каза със силен глас: „Жители на Юдея и всички вие, жители на Йерусалим, чуйте внимателно какво ще ви кажа! 15 Тези хора не са пияни, както си мислите, защото е 9 ч. сутринта*. 16 Всъщност се изпълнява това, за което е говорил пророк Йоил: 17 „В последните дни — казва Бог — ще излея от духа си върху всякакви хора. Синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, младите ще виждат видения, а старите ще сънуват сънища. 18 В тези дни ще излея от духа си даже върху робите и робините си и те ще пророкуват. 19 И ще извърша знамения на небето и чудеса на земята — кръв, огън и облаци дим. 20 Слънцето ще се превърне в тъмнина и луната — в кръв, преди да дойде великият и славен ден на Йехова*. 21 И всеки, който призове името на Йехова*, ще бъде спасен“.

22 Израилтяни, чуйте: Бог ясно ви показа, че е изпратил Исус Назарянина, като извърши могъщи дела, чудеса и знамения чрез него, както и вие знаете. 23 Този човек ви беше предаден, както Бог беше решил и предвидил, и вие го приковахте на стълб и убихте чрез ръцете на зли хора. 24 Но Бог го възкреси, като го освободи от властта* на смъртта, защото не беше възможно тя да го задържи. 25 Давид казва за него: „Йехова* винаги е пред мен. Никога няма да се безпокоя, защото той е от дясната ми страна. 26 Затова сърцето ми е весело и говоря с голяма радост. Ще живея с надежда, 27 защото няма да ме оставиш в гроба*, нито ще позволиш тялото на лоялния ти служител да изгние. 28 Ти ми разкри пътя към живота; когато съм с теб*, се изпълвам с радост“.

29 Братя, позволете ми да ви говоря открито за прародителя ни Давид. Той умря, беше погребан и гробът му е тук до ден днешен. 30 Той беше пророк и Бог му се беше заклел, че ще постави на престола му негов потомък. Като знаеше това, 31 Давид видя предварително възкресението на Христос и каза, че той няма да бъде оставен в гроба* и тялото му няма да изгние. 32 Бог възкреси Исус и всички сме свидетели на това. 33 Той беше издигнат до дясната страна на Бога, получи обещания свети дух от Бащата и го изля върху нас, точно както виждате и чувате. 34 Защото Давид не отиде на небето, но самият той казва: „Йехова* каза на моя Господар*: „Седни от дясната ми страна, 35 докато не поставя твоите врагове под краката ти“. 36 Затова нека целият израилски народ да знае със сигурност, че Исус, когото вие екзекутирахте на стълб, беше назначен от Бога за Господар и Христос“.

37 Тези думи пронизаха сърцата им и те попитаха Петър и останалите апостоли: „Братя, какво да направим?“. 38 Петър им каза: „Разкайте се и нека всеки от вас да се покръсти в името на Исус Христос, за да ви бъдат простени греховете. Тогава като дар ще получите светия дух. 39 Защото това обещание е дадено на вас, на децата ви и на всички, които са далече — всички, които нашият Бог Йехова* избере“. 40 Той им каза още много неща. Напълно им свидетелства за добрата новина и ги подканяше: „Спасете се от това зло поколение!“. 41 Тези, които приеха думите му с радост, се покръстиха и в този ден около 3000 души станаха ученици. 42 Те постоянно се учеха от апостолите, прекарваха време заедно, хранеха се заедно и се молеха.

43 Апостолите вършеха много чудеса и знамения и всички се изпълваха със страхопочитание. 44 Новите ученици се събираха заедно и всичко им беше общо. 45 Te продаваха притежанията и имотите си и разпределяха парите между всички според нуждите им. 46 Всеки ден бяха заедно в храма, събираха се да ядат по домовете си и си споделяха храната с голяма радост и искрени сърца. 47 Възхваляваха Бога и печелеха одобрението на хората. А Йехова* всеки ден добавяше към тях още хора, които поемаха по пътя на спасението.

3 Около 3 ч. следобед*, по времето на молитвата, Петър и Йоан отиваха към храма. 2 В този момент там носеха един куц по рождение човек. Носеха го всеки ден до портата на храма, наречена Красива, за да проси* от хората, които влизаха в него. 3 Когато видя Петър и Йоан, които влизаха в храма, той започна да ги моли за пари. 4 Те погледнаха право към него и Петър му каза: „Погледни ни внимателно!“. 5 И той се загледа в тях в очакване да получи нещо. 6 Петър обаче каза: „Нямам сребро и злато, но ти давам каквото имам. В името на Исус Христос Назарянина ти казвам: Ходи!“. 7 Тогава го хвана за дясната ръка и го вдигна. Краката му веднага заякнаха 8 и той скочи, започна да ходи и влезе с тях в храма, като ходеше, подскачаше и възхваляваше Бога. 9 И всички го видяха да ходи и да възхвалява Бога. 10 Те познаха, че това е човекът, който седеше и просеше до Красивата порта на храма, и бяха учудени и смаяни от случилото се с него.

11 Мъжът се беше хванал здраво за Петър и Йоан, а смаяните хора изтичаха при тях на мястото, наречено Соломоновата колонада. 12 Като видя това, Петър им каза: „Израилтяни, защо сте толкова изненадани? Защо ни гледате така, сякаш този мъж проходи благодарение на нашата сила и преданост към Бога? 13 Богът на Авраам, Исаак и Яков, Богът на прадедите ни, прослави своя Служител Исус, когото предадохте и от когото се отрекохте пред Пилат, въпреки че той беше решил да го освободи. 14 Да, отрекохте се от този свят човек, който вършеше добро, и поискахте да бъде освободен един убиец. 15 Вие убихте този, който ни води към живот. Но Бог го възкреси от мъртвите и ние свидетелстваме за това. 16 Чрез неговото име и чрез вярата ни в него* краката на този човек, когото виждате и познавате, заякнаха. Вярата ни в Исус излекува напълно този човек пред очите ви. 17 Братя, знам, че вие и управниците ви направихте това от незнание. 18 Но така Бог изпълни това, което беше казал предварително чрез всички пророци: че неговият Помазаник* ще страда.

19 Затова се разкайте и се променете*, за да ви бъдат простени* греховете и Йехова* да ви даде мир* 20 и да изпрати Помазаника, когото е назначил да ви помага — Исус. 21 Той трябва да чака в небето до времето, когато ще бъде възстановено всичко, за което Бог говореше чрез святите си пророци от древността. 22 Моисей каза: „Вашият Бог Йехова* ще назначи от народа ви пророк като мен. Слушайте всичко, което ви казва! 23 Който не слуша този Пророк, ще бъде унищожен и отстранен от народа“. 24 Всички пророци от Самуил нататък също говориха ясно за това време. 25 А вие сте потомци на пророците и наследници на договора, който Бог сключи с прадедите ви. Той каза на Авраам: „Чрез потомството ти ще бъдат благословени всички народи на земята“. 26 Когато назначи Служителя си, Бог го изпрати първо при вас, за да ви благослови — да ви помогне да оставите злите си дела“.

4 Докато Петър и Йоан говореха на хората, дойдоха свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите. 2 Те бяха ядосани, че апостолите учат хората и говорят открито за възкресението на Исус от мъртвите. 3 Затова ги хванаха и ги поставиха под стража до следващия ден, защото вече беше вечер. 4 Но много от хората, които ги бяха чули, повярваха и броят на повярвалите мъже достигна около 5000.

5 На следващия ден в Йерусалим се събраха юдейските водачи, старейшините и книжниците, 6 както и главният свещеник Анна, Каяфа, Йоан, Александър и всичките роднини на главния свещеник. 7 Те изправиха Петър и Йоан по средата и започнаха да ги разпитват: „Кой ви даде право да направите това?“. 8 Тогава Петър се изпълни със свети дух и каза:

„Водачи на народа и старейшини, 9 ако днес ни разпитвате за доброто дело, което извършихме за този куц човек, и искате да знаете кой го излекува, 10 тогава всички вие и целият израилски народ знайте, че той беше излекуван в името на Исус Христос Назарянина, когото приковахте на стълб, но когото Бог възкреси. 11 Той е „камъкът, който вие, строителите, отхвърлихте, но който стана главният крайъгълен камък*“. 12 Няма друг спасител освен него, защото на земята няма друго име сред хората, чрез което можем да се спасим“.

13 Като видяха смелостта на Петър и Йоан и осъзнаха, че са необразовани* и обикновени хора, те се изумиха. Така разбраха, че са били с Исус. 14 Те гледаха излекувания човек, който стоеше до тях, и не можеха да кажат нищо. 15 Затова им заповядаха да излязат от залата на Синедриона и започнаха да обсъждат: 16 „Какво да правим с тези хора? Те наистина извършиха забележително чудо, за което знаят всички жители на Йерусалим, и ние не можем да го отречем. 17 Така че, за да не продължи да се разпространява сред хората, нека да ги заплашим да не говорят повече на никого за това име“.

18 След това ги повикаха и им наредиха да спрат да говорят и да учат хората за името на Исус. 19 Но Петър и Йоан им отговориха: „Сами преценете дали за Бога е правилно да слушаме вас, а не него. 20 Ние обаче не можем да спрем да говорим за това, което сме видели и чули“. 21 Тогава те пак ги заплашиха и после ги освободиха, защото не намериха за какво да ги накажат. Освен това се страхуваха от хората, понеже всички прославяха Бога заради случилото се. 22 А човекът, който беше излекуван чудодейно, беше над 40-годишен.

23 След като ги освободиха, Петър и Йоан отидоха при другите ученици и им разказаха какво им бяха казали главните свещеници и старейшините. 24 Като чуха това, всички заедно се помолиха на Бога:

„Върховни Господарю, ти си създал небето, земята, морето и всичко в тях 25 и чрез светия дух вдъхнови прародителя ни Давид, който беше твой служител, да каже: „Защо народите се ядосват и хората мислят за безполезни неща? 26 Земните царе заеха позиция и управниците се обединиха срещу Йехова* и помазаника* му“. 27 И наистина в този град Ирод и Понтий Пилат се обединиха с израилтяни и с хора от другите народи срещу святия ти служител Исус, когото помаза. 28 Те се обединиха, за да направят това, което ти предсказа. Тези неща станаха, защото ти имаш силата и такава беше волята ти. 29 Затова, Йехова*, обърни внимание на заплахите им и помогни на служителите си да продължат да проповядват смело посланието ти. 30 Продължавай да лекуваш болните със силата си и да правиш знамения и чудеса чрез името на святия си служител Исус“.

31 След горещата им молитва къщата, където се бяха събрали, се разтресе; всички се изпълниха със светия дух и започнаха смело да проповядват Божието послание.

32 Учениците бяха обединени* и никой не казваше, че притежанията му са само негови — всичко им беше общо. 33 Апостолите свидетелстваха с голям успех за възкресението на Господаря Исус и Бог проявяваше щедро незаслужена доброта към всички. 34 Никой от тях не беше в нужда, защото всички, които имаха ниви или къщи, ги продаваха, донасяха парите 35 и ги даваха на апостолите, а те ги разпределяха на всеки според нуждите му. 36 Така и Йосиф, един левит, роден в Кипър, наречен от апостолите Варнава (което означава „син на утехата“), 37 продаде своето парче земя и донесе парите на апостолите.

5 Един човек на име Анания и жена му Сапфира също продадоха парче земя. 2 Със знанието на жена си Анания тайно задържа част от парите и донесе останалото на апостолите. 3 Тогава Петър го попита: „Анания, защо позволи на Сатана да ти повлияе? Защо излъга светия дух и задържа тайно част от парите за нивата? 4 Тя беше твоя, нали? И след като я продаде, можеше да правиш с парите каквото искаш. Как ти дойде на ум да направиш такова нещо? Ти се опита да излъжеш не хората, а Бога“. 5 Като чу това, Анания падна на земята и умря. А всички, които научиха за това, се изпълниха със страх. 6 Тогава дойдоха някои млади мъже, увиха го в плат, изнесоха го и го погребаха.

7 След около три часа влезе жена му, която не знаеше какво беше станало. 8 Петър я попита: „Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата?“. Тя отговори: „Да, за толкова“. 9 Тогава Петър ѝ каза: „Защо се наговорихте да изпитате духа на Йехова*? Тези, които погребаха мъжа ти, са на вратата и ще изнесат и теб“. 10 И тя веднага падна пред него и умря. Когато младите мъже влязоха и видяха, че е мъртва, я изнесоха и я погребаха до мъжа ѝ. 11 Тогава учениците в Йерусалим и всички, които чуха за тези неща, много се изплашиха.

12 Апостолите вършеха много знамения и чудеса сред хората и всички се срещаха в Соломоновата колонада. 13 Никой нямаше смелостта да се присъедини към тях, но въпреки това хората говореха добре за тях. 14 И още много мъже и жени повярваха в Господаря и станаха ученици. 15 Хората изнасяха болните на главните улици и ги оставяха там на постелки и носилки, за да може, когато Петър мине, поне сянката му да падне върху някои от тях. 16 Освен това идваха много хора от градовете около Йерусалим и носеха болни и измъчвани от зли* духове при апостолите и те лекуваха всички.

17 Но първосвещеникът и привържениците му, които бяха от сектата на садукеите, се изпълниха със завист. 18 Те арестуваха апостолите и ги хвърлиха в градския затвор. 19 През нощта обаче ангел на Йехова* отвори вратите на затвора, изведе ги и каза: 20 „Отидете в храма и продължете да разказвате на хората всичко за живота, който ще дойде!“. 21 Затова на разсъмване те влязоха в храма и започнаха да учат хората.

През това време първосвещеникът и тези, които бяха с него, свикаха Синедриона и старейшините на израилския народ и изпратиха стражи да доведат апостолите от затвора. 22 Но когато стигнаха там, те не ги намериха. Затова се върнаха и съобщиха: 23 „Затворът беше здраво заключен и стражите стояха пред вратите, но като отворихме, вътре нямаше никого“. 24 Като чуха това, началникът на храмовата стража и главните свещеници се озадачиха и се чудеха какво ще стане. 25 А един човек дойде и им съобщи: „Мъжете, които хвърлихте в затвора, са в храма и учат хората“. 26 Тогава началникът и стражите му отидоха и ги доведоха, но не насила, защото се страхуваха народът да не ги убие с камъни.

27 Изправиха апостолите пред Синедриона и първосвещеникът започна да ги разпитва. 28 Той каза: „Категорично ви забранихме да учите хората от името на този човек, но вие напълнихте Йерусалим с ученията си и искате да ни изкарате виновни за смъртта му“. 29 Петър и другите апостоли казаха: „Трябва да се подчиняваме на Бога, а не на хората. 30 Богът на прадедите ни възкреси Исус, когото убихте, като го провесихте на стълб*. 31 Той го издигна до дясната си страна като Водач и Спасител, за да може израилтяните да се разкаят и да получат прошка на греховете си. 32 Ние свидетелстваме за тези неща и светият дух, който Бог дава на тези, които му се подчиняват, също свидетелства“.

33 Като чуха това, те побесняха и поискаха да ги убият. 34 Но пред Синедриона стана един фарисей на име Гамалиил, който беше учител на Закона и всички го уважаваха. Той нареди да ги изведат за малко 35 и каза: „Израилтяни, внимавайте какво ще направите с тези хора! 36 Преди време се появи Тевда, който се представяше за важен човек, и към него се присъединиха около 400 мъже. Но той беше убит и всички, които го следваха, се разпръснаха и изчезнаха. 37 След него, по време на преброяването, се появи галилеецът Юда и привлече последователи. Но и той умря и всички, които го следваха, се разпръснаха. 38 Затова ви казвам: не закачайте тези хора, оставете ги. Защото, ако това учение или дело е човешко, ще се провали, 39 но ако е Божие, няма да можете да го провалите, иначе може да се окаже, че се борите срещу Бога“. 40 Те го послушаха, извикаха апостолите, набиха ги, заповядаха им да спрат да говорят за името на Исус и ги пуснаха.

41 А те си тръгнаха от Синедриона радостни, че са имали честта да страдат заради името му. 42 И продължиха всеки ден в храма и по къщите да учат хората и да известяват добрата новина за Исус, който е Христос.

6 По това време учениците ставаха все повече. И говорещите гръцки юдеи започнаха да се оплакват от говорещите еврейски юдеи, защото вдовиците им не получаваха от храната, която се раздаваше всеки ден. 2 Тогава дванайсетте извикаха всички ученици и казаха: „Не е правилно да оставим Божиите думи, за да разпределяме храна. 3 Затова, братя, изберете седем мъже с добра репутация, които са изпълнени със свети дух и мъдрост, за да им възложим тази работа. 4 А ние ще се съсредоточим върху молитвата и върху това да учим другите на Божиите думи“. 5 Всички харесаха предложението и избраха Стефан, който беше изпълнен с вяра и свети дух, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай от Антиохия, който беше приел юдаизма*. 6 После ги заведоха при апостолите, а те се помолиха и положиха ръце върху тях.

7 Така Божието послание продължи да се разпространява, учениците в Йерусалим се увеличаваха и много свещеници също станаха ученици*.

8 А Стефан имаше голяма сила от Бога и неговото одобрение. Той вършеше големи чудеса и знамения сред хората. 9 Но някои от така наречената Синагога на освободените, а също и от Киринея, Александрия, Киликия и Азия* започнаха да спорят с него. 10 Те обаче не можаха да оборят думите му, защото той говореше с мъдрост и с помощта на светия дух. 11 Тогава тайно убедиха някои хора да кажат: „Чухме го да говори ужасни неща за Моисей и за Бога*“. 12 Те настроиха срещу него народа, старейшините и книжниците, хванаха го и го заведоха насила пред Синедриона. 13 После доведоха лъжливи свидетели, които казаха: „Този човек не спира да говори срещу Божия храм и срещу Закона. 14 Чухме го да казва, че Исус Назарянина ще разруши това място и ще промени обичаите, които Моисей ни предаде“.

15 И всички, които седяха в Синедриона, се вгледаха в Стефан и видяха, че лицето му е спокойно като лице на ангел.

7 Тогава първосвещеникът попита: „Вярно ли е това?“. 2 Стефан отговори: „Братя, уважаеми старейшини, чуйте! Славният Бог се яви на прародителя ни Авраам в Месопотамия, преди той да се засели в Харан, 3 и му каза: „Напусни страната си и роднините си и отиди в страната, която ще ти покажа!“. 4 Тогава той напусна халдейската земя и се засели в Харан. След като баща му умря, Бог му нареди да се премести в земята, в която сега живеете. 5 Тогава обаче не му даде никакво наследство в нея, дори една педя*, но обеща да я даде като притежание на него и на потомството му, въпреки че той още нямаше деца. 6 Освен това Бог каза, че потомците му ще живеят в чужда земя, че там ще ги поробят и ще ги потискат 400 години. 7 „Ще осъдя народа, на който ще робуват — каза Бог — след това те ще излязат оттам и ще ми служат на това място.“

8 Даде му също договора за обрязването. После на Авраам му се роди Исаак и той го обряза на осмия ден; на Исаак му се роди Яков, а на Яков* — 12-те родоначалници*. 9 Те започнаха да завиждат на брат си Йосиф и го продадоха в Египет. Но Бог беше с него 10 и му помогна във всичките му трудности. Даде му мъдрост и му помогна да спечели одобрението на фараона, царя на Египет. А той го назначи да управлява Египет и двореца му. 11 Но в целия Египет и Ханаан настъпи глад — голямо бедствие — и прадедите ни нямаха какво да ядат. 12 Яков чу, че в Египет има храна*, и изпрати там прадедите ни. 13 Когато ги изпрати за втори път, Йосиф се разкри пред братята си и фараонът научи за семейството му. 14 Тогава Йосиф повика баща си Яков и всичките си роднини от Ханаан, общо 75 души. 15 Така Яков отиде в Египет. Там той умря, а също и прадедите ни. 16 И пренесоха костите им в Сихем и ги погребаха в гробницата, която Авраам беше купил от синовете на Емор в Сихем.

17 Наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал на Авраам, и народът ни в Египет се увеличаваше. 18 Тогава там започна да управлява друг цар, който не познаваше Йосиф. 19 Той постъпваше коварно с народа ни и принуждаваше бащите да изоставят новородените си деца, за да умрат. 20 По това време се роди Моисей и беше необикновено красив*. Три месеца се грижеха за него в дома на баща му. 21 Но когато се наложи да го изоставят, дъщерята на фараона го взе и го отгледа като свой син. 22 Така Моисей получи най-доброто образование в Египет*. Той говореше въздействащо и правеше много велики неща.

23 Когато стана на 40 години, реши да види как живеят братята му израилтяни. 24 Като видя, че един египтянин се отнася несправедливо с един от тях, той го защити и отмъсти за него, като уби египтянина. 25 Моисей си мислеше, че братята му ще разберат, че Бог ще ги спаси чрез него, но те не разбраха. 26 На следващия ден отиде при тях и видя двама да се бият. Опита се да ги спре и каза: „Нали сте братя, защо се биете?“. 27 Но този, който биеше брат си, го блъсна и каза: „Да не си ни водач и съдия? 28 И мен ли искаш да убиеш, както уби египтянина вчера?“. 29 Като чу това, Моисей избяга и заживя в мадиамската земя. Там му се родиха двама синове.

30 След 40 години един ангел му се яви в пустинята близо до Синайската планина сред пламъците на един горящ трънлив храст. 31 Като го видя, Моисей се изуми. Приближи се да види по-добре, но тогава чу гласа на Йехова*: 32 „Аз съм Богът на прадедите ти, Богът на Авраам, Исаак и Яков“. Моисей се разтрепери и повече не посмя да погледне. 33 Йехова* му каза: „Събуй си сандалите, защото мястото, на което стоиш, е свято! 34 Видях как потискат народа ми в Египет, чух измъчените им викове и идвам да ги спася. Затова ще те изпратя в Египет“. 35 Израилтяните се отрекоха от Моисей, като казаха: „Да не си ни водач и съдия?“. Но именно него Бог изпрати като водач и спасител чрез ангела, който му се яви в трънливия храст. 36 Този човек ги изведе, като вършеше чудеса и знамения в Египет и при Червено море, а също и 40 години в пустинята.

37 Същият този Моисей каза на израилтяните: „Бог ще назначи от народа ви пророк като мен“. 38 Моисей беше в пустинята с народа на Израил, нашите прадеди, и с ангела, който му говореше на Синайската планина. Той получи от Бога живо послание, което да ни предаде. 39 Прадедите ни не искаха да го слушат, а го отхвърлиха и в сърцата си се върнаха в Египет. 40 Те казаха на Аарон: „Направи ни богове, които да ни водят, защото не знаем какво стана с този Моисей, който ни изведе от Египет“. 41 Тогава направиха идол под формата на теле, принесоха му жертва и започнаха да празнуват в негова чест. 42 Затова Бог се отдръпна от тях и ги остави да се покланят на небесното войнство*, както е записано в книгите на пророците: „Израилтяни, на мен ли принасяхте жертви 40 години в пустинята? 43 Не, вие носихте със себе си шатрата на Молох и звездата на бог Рефан — идолите, които направихте, за да им се покланяте. Затова ще ви изпратя по-далече от Вавилон“.

44 В пустинята прадедите ни имаха святия шатър*. Бог заповяда на Моисей да го направи според образеца, който му показа. 45 По-късно потомците им го наследиха и го занесоха с Исус Навиев в земята на народите, които Бог изгони пред тях. Той остана там до времето на Давид. 46 Давид спечели одобрението на Бога и помоли за честта да построи дом за Якововия Бог. 47 Но този, който го построи, беше Соломон. 48 Всевишният обаче не живее в домове, направени от хора, както е казал и пророкът: 49 „Небето е престолът ми и земята е мястото за краката ми. Какъв дом ще ми построите? — казва Йехова*. — И къде изобщо бих могъл да живея? 50 Нали аз съм направил всичко това?“.

51 Твърдоглави хора с невъзприемчиви сърца и уши! Винаги се противопоставяте на светия дух. Както правеха прадедите ви, така правите и вие. 52 Кой пророк не преследваха прадедите ви? Те убиха тези, които съобщиха предварително за идването на Праведния, когото вие предадохте и убихте. 53 Вие получихте Закона чрез ангели, но не го спазихте“.

54 Като чуха това, те много се ядосаха и започнаха да скърцат със зъби. 55 А Стефан се изпълни със свети дух, погледна към небето и видя Божията слава и Исус, който стоеше от дясната страна на Бога. 56 Той каза: „Виждам небето отворено и Човешкия Син да стои от дясната страна на Бога“. 57 Тогава те се разкрещяха, запушиха си ушите и му се нахвърлиха. 58 Изведоха го извън града и започнаха да хвърлят камъни по него. А лъжливите свидетели оставиха горните си дрехи при един млад мъж на име Савел. 59 Докато хвърляха камъни по Стефан, той се обърна към Исус: „Господарю Исусе, предавам ти живота си*!“. 60 После падна на колене и извика силно: „Йехова*, не ги съди за този грях!“. След това умря*.

8 А Савел одобряваше убийството на Стефан.

В този ден започна голямо преследване на сбора* в Йерусалим и всички освен апостолите се разпръснаха из Юдея и Самария. 2 Но някои силно вярващи хора погребаха Стефан и плакаха много за него. 3 Савел нападаше жестоко сбора. Нахлуваше в къщите, изкарваше навън мъже и жени и ги пращаше в затвора.

4 А разпръснатите ученици обикаляха и проповядваха добрата новина. 5 Така Филип отиде в град* Самария и започна да проповядва за Христос. 6 Всички хора обръщаха голямо внимание на това, което говореше. Те го слушаха и наблюдаваха чудесата, които вършеше. 7 Имаше много, които бяха обсебени от зли* духове, и духовете викаха силно и излизаха от тях. Бяха излекувани и много парализирани и куци хора. 8 Така че в града настъпи голяма радост.

9 Там имаше един мъж на име Симон, който се занимаваше с магия. Той впечатляваше жителите на Самария и се представяше за важен човек. 10 Всички, от най-обикновените до най-видните хора, го слушаха и казваха: „В този човек е великата Божия сила“. 11 Те го слушаха, защото доста време ги беше впечатлявал с магьосническите си умения. 12 Но когато Филип им каза добрата новина за Божието Царство и за името на Исус Христос, те му повярваха и започнаха да се покръстват и мъже, и жени. 13 Симон също стана вярващ и се покръсти. Той постоянно беше с Филип и се удивяваше на чудесата и могъщите дела, които той вършеше.

14 Когато апостолите в Йерусалим чуха, че хората в Самария са приели Божието послание, изпратиха при тях Петър и Йоан. 15 Като отидоха, те се помолиха самаряните да получат свети дух. 16 Те бяха покръстени в името на Господаря Исус, но никой от тях още не беше получил свети дух. 17 Тогава Петър и Йоан положиха ръце върху тях и те го получиха.

18 Като видя, че хората получават свети дух, когато апостолите полагат ръце върху тях, Симон им предложи пари. 19 Той им каза: „Дайте и на мен такава сила, така че всеки, върху когото положа ръце, да получи свети дух!“. 20 Но Петър му каза: „Нека парите ти да бъдат унищожени заедно с теб! Да не мислиш, че можеш да купиш Божия дар с пари? 21 Не можеш да имаш нищо общо с това, защото Бог вижда, че не си искрен. 22 Затова се разкай за греха си и моли усърдно Йехова*, ако е възможно, да ти прости за лошите ти мисли. 23 Защото виждам, че си пълен с отрова и си роб на греха!“. 24 Симон отговори: „Помолете се усърдно на Йехова* за мен, за да не ме сполети никое от нещата, които казахте“.

25 След като проповядваха навсякъде и известиха посланието на Йехова*, те тръгнаха обратно към Йерусалим и по пътя проповядваха добрата новина в много самарянски села.

26 А един ангел на Йехова* каза на Филип: „Тръгни на юг по пътя, който слиза от Йерусалим към Газа“. (Това е пустинен път.) 27 И той тръгна. Там видя един етиопски придворен служител*, който беше на висока позиция при царицата* на Етиопия и отговаряше за хазната ѝ. Той беше ходил в Йерусалим на поклонение, 28 но сега се връщаше с колесницата си и четеше на глас книгата на пророк Исая. 29 Тогава духът каза на Филип: „Настигни тази колесница!“. 30 Филип изтича до нея и чу човека да чете на глас книгата на пророк Исая. Попита го: „Разбираш ли това, което четеш?“. 31 Той отговори: „Как мога да разбера, ако никой не ми обясни?“. Затова покани Филип да се качи при него. 32 А откъсът от Писанието, който четеше, беше следният: „Беше отведен като овца на клане. Както агнето мълчи, когато го стрижат, така и той не каза нищо. 33 Унижаваха го и го лишиха от правосъдие. Кой ще разкаже за родословието му? Животът му на земята беше отнет“.

34 Тогава мъжът попита Филип: „Кажи ми, моля те, за кого говори пророкът тук? За себе си или за някой друг?“. 35 И като започна от този откъс от Писанието, Филип му извести добрата новина за Исус. 36 Те продължиха по пътя и стигнаха до едно място с вода и човекът каза: „Виж, тук има вода! Какво ми пречи да се покръстя?“. 37 ——* 38 Той нареди да спрат колесницата, двамата с Филип влязоха във водата и Филип го покръсти. 39 Когато излязоха от водата, духът на Йехова* бързо отведе Филип оттам, а мъжът продължи радостен по пътя си и повече не го видя. 40 А Филип отиде в Азот и оттам продължи да обикаля по градовете и да проповядва добрата новина, докато не стигна в Кесария.

9 Савел продължаваше да заплашва учениците на Господаря и искаше да ги убие. Той отиде при първосвещеника 2 и поиска от него да напише писма до синагогите в Дамаск, за да може да арестува и доведе в Йерусалим всички привърженици на Пътя*, които намери, както мъже, така и жени.

3 Когато Савел вече наближаваше Дамаск, изведнъж над него заблестя светлина от небето. 4 Той падна на земята и чу глас: „Савле, Савле, защо ме преследваш?“. 5 Савел попита: „Кой си ти, господине?“. Той отговори: „Аз съм Исус, когото преследваш. 6 Сега стани, влез в града и един човек ще ти каже какво трябва да направиш!“. 7 А мъжете, които пътуваха с него, бяха толкова изумени, че не можеха да кажат нищо, защото чуваха гласа, но не виждаха никого. 8 Тогава Савел стана от земята и макар че очите му бяха отворени, не виждаше нищо. Затова го хванаха за ръка и го заведоха в Дамаск. 9 Той не виждаше три дни и не яде и не пи нищо.

10 В Дамаск имаше един ученик на име Анания и Господарят му каза във видение: „Анания!“. Той отговори: „Да, Господарю!“. 11 Господарят му каза: „Отиди на улицата, наречена Права, и потърси в къщата на Юда един човек от Тарс на име Савел! В този момент той се моли 12 и във видение вижда мъж на име Анания да влиза вътре и да полага ръце върху него, за да прогледне“. 13 Но Анания отговори: „Господарю, чувал съм от много хора колко е навредил този мъж на святите ти служители в Йерусалим. 14 И тук той има власт от главните свещеници да арестува всички, които призовават името ти“. 15 Господарят обаче му каза: „Върви, защото съм избрал този човек* да свидетелства за мен на другите народи, на царете и на израилтяните. 16 Аз ясно ще му покажа колко много трябва да страда заради моето име“.

17 И така, Анания отиде в къщата, положи ръце върху него и каза: „Савле, братко, Господарят Исус, който ти се яви по пътя за насам, ме изпрати, за да прогледнеш и да се изпълниш със свети дух“. 18 Веднага от очите му падна нещо като люспи и той прогледна. После се покръсти, 19 яде и му дойдоха сили.

Той остана няколко дни при учениците в Дамаск 20 и започна да проповядва в синагогите, че Исус е Божият Син. 21 Всички, които го слушаха, се удивяваха и казваха: „Това не е ли човекът, който жестоко преследваше учениците на Исус* в Йерусалим? И не дойде ли тук да ги арестува и да ги заведе при главните свещеници?“. 22 Но Савел проповядваше все по-резултатно и учудваше юдеите в Дамаск, като им даваше убедителни доказателства, че Исус е Христос.

23 След известно време юдеите се наговориха да го убият. 24 Но Савел научи за заговора им. Те наблюдаваха внимателно градските порти денем и нощем, за да го убият. 25 Затова през нощта учениците му го спуснаха в кош през един прозорец в стената.

26 Когато пристигна в Йерусалим, той се опита да се присъедини към учениците, но всички се страхуваха от него, защото не вярваха, че е ученик. 27 Тогава Варнава му помогна и го заведе при апостолите. Разказа им подробно как по пътя Савел видял Господаря и Господарят разговарял с него и как в Дамаск проповядвал смело в името на Исус. 28 И Савел остана с тях, обикаляше Йерусалим и говореше смело в името на Господаря. 29 Той разговаряше и спореше с юдеите, които говореха гръцки, а те искаха да го убият. 30 Като научиха за това, братята го заведоха в Кесария и оттам го изпратиха в Тарс.

31 Тогава за учениците в цяла Юдея, Галилея и Самария настъпи период на мир, в който ставаха по-силни във вярата. Те служеха на Йехова* със страхопочитание, получаваха сила от светия дух и се увеличаваха.

32 А Петър обикаляше областта и отиде и при учениците* в Лида. 33 Там видя един човек на име Еней, който беше парализиран и от осем години беше на легло. 34 Той му каза: „Еней, Исус Христос те излекува. Стани и си оправи леглото!“. И мъжът веднага стана. 35 Като го видяха, всички, които живееха в Лида и в равнината Сарон, повярваха в Господаря.

36 А в Йопия имаше една ученичка на име Тавита, което на гръцки е Дорка*. Тя правеше много добри неща и помагаше на бедните*. 37 Но по това време се разболя и умря. Тогава я изкъпаха и я положиха в една горна стая. 38 Понеже Лида беше близо до Йопия, когато чуха, че Петър е там, учениците изпратиха двама мъже да го помолят бързо да отиде при тях. 39 И Петър тръгна с тях. Когато стигна, го заведоха в горната стая и всички вдовици дойдоха при него. Те плачеха и му показваха много от дрехите, които Дорка беше направила. 40 Тогава Петър каза на всички да излязат, коленичи и се помоли. После се обърна към тялото и каза: „Тавита, стани!“. Тя отвори очи и като видя Петър, се надигна и седна. 41 Той ѝ подаде ръка, вдигна я, извика учениците, включително вдовиците, и те видяха, че е жива. 42 В цяла Йопия чуха за това и много хора повярваха в Господаря. 43 И Петър остана доста време в Йопия при един кожар на име Симон.

10 В Кесария имаше един човек на име Корнилий, който беше офицер* от Италийския отряд*. 2 Той се покланяше на Бога с цялото си семейство, помагаше на бедните* и редовно се молеше усърдно на Бога. 3 Един ден, около 3 ч. следобед*, видя ясно във видение един Божи ангел да идва при него и да му казва: „Корнилий!“. 4 Корнилий се вгледа в него уплашен и отговори: „Слушам, Господарю“. Той му каза: „Бог чува молитвите ти, вижда, че помагаш на бедните, и не те е забравил. 5 Затова сега изпрати хора в Йопия да извикат Симон, наречен още Петър. 6 Той е отседнал при един кожар, който също се казва Симон и има къща до морето“. 7 Щом ангелът си отиде, Корнилий извика двама от слугите си и един вярващ войник, 8 разказа им всичко и ги изпрати в Йопия.

9 По обяд* на следващия ден, когато те наближаваха града, Петър се качи на покрива на къщата да се моли. 10 Но огладня много и поиска да му дадат нещо за ядене. Докато приготвяха храната, той получи видение. 11 Небето се отвори и нещо като голямо парче ленен плат, държан за четирите края, се спусна към земята. 12 В него имаше всякакви четирикраки животни, влечуги и птици. 13 Тогава един глас му каза: „Петре, стани! Коли и яж!“. 14 Но Петър каза: „Не, Господарю, не мога! Никога не съм ял нищо омърсено и нечисто!“. 15 И гласът пак му каза: „Спри да наричаш нечисто това, което Бог е обявил за чисто!“. 16 Това стана и трети път и тогава платът се вдигна в небето.

17 Докато Петър се чудеше какво означава видението, пратениците на Корнилий намериха къщата на Симон и застанаха пред вратата. 18 Те попитаха със силен глас там ли е отседнал Симон, наречен още Петър. 19 Петър още размишляваше за видението, когато духът му каза: „Трима мъже те търсят. 20 Слез долу и тръгни с тях, без изобщо да се колебаеш, защото аз ги пращам!“. 21 Тогава Петър слезе при мъжете и каза: „Аз съм този, когото търсите. Защо сте тук?“. 22 Те отговориха: „Праща ни офицерът Корнилий. Той е добър човек, който почита Бога и има добра репутация сред юдеите. Чрез един свят ангел Бог му даде напътствия да те повика в дома си и да чуе какво ще му кажеш“. 23 Тогава Петър ги покани да влязат и ги настани.

На следващия ден се приготви и тръгна с тях. С него тръгнаха и някои братя от Йопия. 24 След още един ден той пристигна в Кесария. Корнилий ги очакваше и беше събрал роднините и близките си приятели. 25 Когато Петър влезе, Корнилий го посрещна, падна на колене и му се поклони. 26 Но Петър го вдигна и му каза: „Стани, аз съм само човек като теб“. 27 Докато говореше с него, Петър влезе вътре и видя, че са се събрали много хора. 28 Той им каза: „Добре знаете, че не е позволено един юдей да ходи при човек от друг народ или да общува с него. Но Бог ми показа, че не трябва да смятам никой човек за нечист. 29 Затова, когато ме повикахте, дойдох, без да възразявам. Кажете ми сега защо ме повикахте“.

30 Тогава Корнилий каза: „По това време преди четири дни, около 3 ч. следобед*, бях вкъщи и се молех. Изведнъж пред мен застана един мъж с блестящи дрехи 31 и каза: „Корнилий, Бог чу молитвата ти и помни, че помагаш на бедните. 32 Затова изпрати хора в Йопия да извикат Симон, наречен още Петър. Той е отседнал при един кожар, който също се казва Симон и има къща до морето“. 33 Веднага изпратих хора при теб и много се радвам, че дойде. Сега сме се събрали тук пред Бога да чуем всичко, което Йехова* ти е заповядал да кажеш“.

34 Тогава Петър каза: „Сега наистина разбирам, че за Бога всички са равни*. 35 Той приема хора от всички народи, стига да го почитат* и да постъпват правилно. 36 Бог предаде на израилтяните добрата новина за мира, който е възможен чрез Исус Христос, Господаря на всички. 37 Знаете за какво се говореше първо в Галилея, а после и в цяла Юдея, след като Йоан проповядва за покръстването: 38 за Исус от Назарет и за това как Бог го помаза със свети дух и му даде сила; той обикаляше страната, вършеше добро и освобождаваше* всички, които бяха под властта на Дявола, защото Бог беше с него. 39 И ние сме свидетели на всичко, което той направи в юдейската земя и в Йерусалим. Но те го убиха, като го провесиха на стълб*. 40 На третия ден Бог го възкреси и позволи хората да го видят, 41 но не всички, а само свидетели, които предварително избра — нас, които ядохме и пихме с него, след като възкръсна от мъртвите. 42 Исус ни заповяда да проповядваме на хората и да свидетелстваме напълно, че той е назначеният от Бога съдия на живите и мъртвите. 43 Всички пророци говориха за него — че чрез името му Бог ще прости греховете на всеки, който вярва в него“.

44 Докато Петър още говореше, всички, които слушаха Божиите думи, получиха светия дух. 45 Обрязаните ученици, които бяха дошли с него, се изумиха, понеже хора от другите народи също получиха дара на светия дух. 46 Те ги чуха да говорят чужди езици и да възхваляват Бога. Тогава Петър каза: 47 „Може ли някой да забрани на тези хора да се покръстят с вода? Те получиха светия дух също като нас“. 48 И им нареди да се покръстят в името на Исус Христос. После го помолиха да остане няколко дни.

11 Апостолите и братята в Юдея чуха, че хора от другите народи също са приели Божието послание. 2 Затова, когато Петър дойде в Йерусалим, поддръжниците на обрязването започнаха да го критикуват. 3 Те казваха: „Вярно ли е, че си влязъл в къщата на необрязани и си ял с тях?“. 4 Тогава Петър им обясни всичко подробно:

5 „Бях в Йопия и се молех, когато получих видение: от небето се спусна нещо като голямо парче ленен плат, държан за четирите края, и застана точно до мен. 6 Погледнах вътре и видях четирикраки животни, диви животни, влечуги и птици. 7 Чух също глас: „Петре, стани! Коли и яж!“. 8 Но аз казах: „Не мога, Господарю! Никога не съм ял нищо омърсено или нечисто!“. 9 Втория път гласът от небето каза: „Спри да наричаш нечисто това, което Бог е обявил за чисто!“. 10 Това стана и трети път и тогава всичко се вдигна пак в небето. 11 В същия момент пред къщата, в която бяхме отседнали, дойдоха трима мъже. Те бяха изпратени при мен от Кесария. 12 Тогава духът ми каза да тръгна с тях, без изобщо да се колебая. С мен дойдоха и тези шестима братя и влязохме в дома на Корнилий.

13 Той ни разказа как видял ангел в дома си, който му казал: „Изпрати хора в Йопия да повикат Симон, наречен още Петър. 14 Той ще ти каже как ти и семейството ти можете да се спасите“. 15 Но когато започнах да говоря, те получиха светия дух, както и ние го получихме в началото. 16 Тогава си спомних какво казваше Господарят: „Йоан покръстваше с вода, но вие ще бъдете покръстени със свети дух“. 17 Щом Бог им даде същия дар, който даде и на нас, които повярвахме в Господаря Исус Христос, кой съм аз, че да преча на Бога?“.

18 Когато чуха тези неща, братята спряха да спорят и прославиха Бога. Те казаха: „Ясно е, че Бог дава възможност и на хората от другите народи да се разкаят и да получат живот“.

19 А учениците, които се разпръснаха заради преследването, което започна след смъртта на Стефан, стигнаха чак до Финикия, Кипър и Антиохия, но проповядваха само на юдеите. 20 Някои от тях обаче, които бяха от Кипър и Киринея, отидоха в Антиохия и започнаха да проповядват добрата новина за Господаря Исус на хората, които говореха гръцки. 21 Йехова* беше с тях и много хора повярваха и станаха последователи на Господаря.

22 Сборът* в Йерусалим научи за това и изпрати Варнава в Антиохия. 23 Когато пристигна и видя каква незаслужена доброта е проявил Бог към учениците, той се зарадва и започна да насърчава всички да останат лоялни на Господаря с цялото си сърце. 24 Варнава беше добър човек, който беше изпълнен със свети дух и имаше силна вяра. И много хора повярваха в Господаря. 25 Затова той отиде в Тарс да потърси Савел. 26 Когато го намери, го доведе в Антиохия. Цяла година те се събираха със сбора и учеха много хора. По волята на Бога в Антиохия учениците за първи път бяха наречени християни.

27 По това време в Антиохия дойдоха пророци от Йерусалим. 28 Един от тях на име Агав предсказа чрез духа, че по цялата земя ще настъпи голям глад. Така и стана по времето на Клавдий. 29 Затова учениците решиха да изпратят помощи на братята в Юдея, всеки според възможностите си. 30 Те изпратиха помощите на старейшините по Варнава и Савел.

12 По това време цар Ирод* започна да преследва някои от сбора*. 2 Той уби с меч Яков, брата на Йоан. 3 Като видя, че юдеите останаха доволни, арестува и Петър. (Това стана по време на Празника на безквасните хлябове.) 4 Той го хвърли в затвора и назначи четири смени от по четирима войници да го пазят, тъй като смяташе да го изведе* пред народа след Пасхата. 5 Докато Петър беше в затвора, сборът се молеше усърдно на Бога за него.

6 В нощта, преди Ирод да го изведе, Петър спеше между двама войници, вързан с две вериги, а пред вратата пазеха стражи. 7 Изведнъж се появи ангел на Йехова* и в килията стана светло. Той побутна Петър, събуди го и му каза: „Ставай бързо!“. Тогава веригите паднаха от ръцете му. 8 Ангелът му каза: „Облечи се* и се обуй!“. Той го направи. После му каза: „Сложи си и горната дреха и върви след мен!“. 9 Петър излезе от килията и тръгна след него, но не знаеше, че това, което прави ангелът, е реално; мислеше си, че вижда видение. 10 Те минаха през първия и втория пост на стражите, стигнаха до желязната врата, която водеше към града, и тя се отвори сама пред тях. Като излязоха, тръгнаха по една улица и изведнъж ангелът изчезна. 11 Когато осъзна какво става, Петър каза: „Сега съм сигурен, че Йехова* изпрати ангела си и ме спаси от Ирод и от всичко, което юдеите се надяваха да ми се случи“.

12 След като помисли за случилото се, той отиде в къщата на Мария, майката на Йоан, наречен още Марко. Там се бяха събрали доста хора и се молеха. 13 Той почука на вратата и една прислужница на име Рода излезе да отвори. 14 Тя позна гласа на Петър и толкова се зарадва, че вместо да отвори, изтича вътре да каже, че Петър е пред вратата. 15 Те ѝ казаха: „Ти си луда!“. Но тя настояваше, че е той. Тогава те казаха: „Това е неговият ангел“. 16 А Петър продължаваше да чука. Когато отвориха и го видяха, те се смаяха. 17 Но той им направи знак с ръка да мълчат и им разказа подробно как Йехова* го е извел от затвора. После каза: „Съобщете за това на Яков и на братята!“. След това си тръгна и отиде на друго място.

18 На сутринта войниците изпаднаха в паника, защото не знаеха какво е станало с Петър. 19 Ирод го потърси навсякъде, но не го намери. Тогава разпита стражите и нареди да ги отведат, за да ги накажат. После от Юдея отиде в Кесария и остана там известно време.

20 Ирод беше ядосан на* жителите на Тир и Сидон. Тъй като се снабдяваха с храна от царската област, те се обединиха и дойдоха при него. Убедиха Власт, който отговаряше за царския дом, да им помогне и започнаха да преговарят за мир с царя. 21 Един ден, когато народът се беше събрал, Ирод облече царска дреха, седна на съдийския стол и започна да говори. 22 Тогава събралите се хора завикаха: „Това е глас на бог, а не на човек!“. 23 В този момент ангел на Йехова* направи така, че Ирод да се разболее, защото не отдаде слава на Бога. Той умря, изяден от червеи.

24 А посланието на Йехова* продължаваше да се разпространява и учениците ставаха все повече.

25 След като занесоха помощите на братята в Йерусалим, Варнава и Савел взеха със себе си Йоан, наречен още Марко, и се върнаха в Антиохия.

13 В сбора* в Антиохия имаше пророци и учители. Те бяха Варнава, Симеон, наречен още Нигер, Луций от Киринея, Манаин, който беше учил с областния управител* Ирод*, и Савел. 2 Докато служеха на Йехова* и постеха, светият дух каза: „Назначете Варнава и Савел за работата, за която съм ги избрал!“. 3 Тогава те пак постиха и се молиха. После положиха ръце върху тях и ги изпратиха.

4 Двамата мъже, които светият дух изпрати, отидоха в Селевкия и оттам отплаваха за Кипър. 5 Когато пристигнаха в Саламин, започнаха да проповядват Божието послание в юдейските синагоги. Йоан също беше с тях и им помагаше.

6 Те минаха през целия остров и стигнаха до Пафос. Там срещнаха един юдей на име Варисус, който беше магьосник и фалшив пророк. 7 Той работеше за управителя* Сергий Павел, който беше умен човек. И Сергий Павел извика при себе си Варнава и Савел, защото много искаше да чуе Божието послание. 8 Но магьосникът, наречен също Елима (което означава магьосник), започна да им се противопоставя, като се опитваше да попречи на управителя да повярва в Божието послание. 9 Тогава Савел, наречен още Павел, се изпълни със свети дух, погледна го внимателно 10 и каза: „Сине на Дявола, ти си пълен с измама и зло и си враг на всичко праведно! Няма ли да спреш да изопачаваш истинските учения на Йехова*? 11 Затова Йехова* ще те накаже — ще ослепееш и известно време няма да виждаш слънчевата светлина“. В този момент погледът му се замъгли и всичко стана тъмно. Той започна да обикаля наоколо и да търси някого да го води. 12 Като видя какво се случи, управителят повярва, защото беше изумен от ученията на Йехова*.

13 После Павел и тези, които пътуваха с него, отплаваха от Пафос и отидоха в Перга, която се намираше в Памфилия. Но Йоан ги остави и се върна в Йерусалим. 14 А те тръгнаха от Перга и стигнаха в Антиохия, която е в Писидия. В събота влязоха в синагогата и седнаха. 15 След публичното четене на Закона и книгите на пророците председателите на синагогата им казаха: „Братя, ако имате с какво да насърчите хората, кажете го!“. 16 Тогава Павел стана, направи знак с ръка и каза:

„Чуйте, израилтяни и вие, които дълбоко уважавате Бога! 17 Богът на народа на Израил избра прадедите ни, направи ги силен народ, докато живяха в чужда земя, в Египет, и ги изведе оттам с голяма сила. 18 Около 40 години ги търпеше в пустинята. 19 Унищожи седем народа в Ханаан и даде земята им като наследство на прадедите ни. 20 Всичко това продължи около 450 години.

След това назначи съдии да ги водят до времето на пророк Самуил. 21 После обаче те поискаха цар и Бог назначи Саул, сина на Кис, от племето на Вениамин. Той управлява 40 години. 22 След като го свали от престола, той избра за техен цар Давид и каза за него: „Намерих Давид, сина на Йесей. Той е човек, когото одобрявам и който ще направи всичко, което поискам“. 23 Според обещанието си Бог даде от потомците му спасител на Израил — Исус. 24 Преди той да дойде, Йоан проповядваше на целия израилски народ да се покръсти в знак на разкаяние. 25 Но към края на службата си казваше: „Не съм този, за когото ме мислите. Но след мен идва някой, на когото не съм достоен да развържа и сандалите“.

26 Братя, потомци на Авраам и вие, които дълбоко уважавате Бога, това послание за спасение беше изпратено на нас. 27 Жителите на Йерусалим и водачите им не приеха спасителя, но когато го съдиха, изпълниха думите на пророците, които се четат на глас всяка събота. 28 Макар че не намериха основание да го осъдят на смърт, поискаха от Пилат да го екзекутира. 29 Когато се изпълни всичко, което беше записано за него, го свалиха от стълба* и го погребаха в гробница. 30 Но Бог го възкреси 31 и той доста време се явяваше на учениците, които бяха отишли с него от Галилея в Йерусалим. Сега те свидетелстват за него на хората.

32 Така че ние ви проповядваме добрата новина за обещанието, което Бог даде на прадедите ни. 33 Бог го изпълни докрай за нас, потомците им, като възкреси Исус; точно както е записано във втория псалм: „Ти си мой син, днес станах твой баща“. 34 А това, че го възкреси и той повече няма да има тяло, което да изгние, Бог предсказа така: „Ще проявя към вас лоялната любов, която обещах на Давид. Това обещание е надеждно“. 35 Затова в един друг псалм се казва също: „Няма да позволиш тялото на лоялния ти служител да изгние“. 36 От една страна, Давид вършеше Божията воля през целия си живот и когато умря*, го погребаха при прадедите му и тялото му изгни. 37 От друга страна, тялото на този, когото Бог възкреси, не изгни.

38 Затова ви казваме, братя, че чрез него Бог ще ви прости греховете 39 и чрез него всеки, който вярва, е оправдан; докато Законът на Моисей не може да ви оправдае. 40 Така че внимавайте да не ви сполети това, което пише в книгите на пророците: 41 „Гледайте, надменни хора, чудете се и умрете! Защото във ваше време правя нещо, за което няма да повярвате, дори някой да ви разкаже подробно“.

42 Когато Павел и Варнава излизаха от синагогата, хората ги помолиха да им говорят за тези неща и следващата събота. 43 Така че след събранието в синагогата много юдеи и хора, които бяха приели юдаизма*, тръгнаха след тях, а те им говореха и ги насърчаваха да останат достойни за незаслужената доброта на Бога.

44 Следващата събота почти целият град се събра да чуе посланието на Йехова*. 45 Като видяха толкова хора, юдеите се изпълниха със завист; те започнаха да противоречат на Павел и така богохулстваха. 46 А Павел и Варнава смело им отговориха: „Посланието на Бога трябваше да бъде казано първо на вас. Но понеже го отхвърляте и така показвате, че не сте достойни за вечен живот, ще отидем при другите народи. 47 Защото Йехова* ни е дал следната заповед: „Назначих те за светлина на народите, за да проповядваш за спасението до най-далечните места на земята“.

48 Когато чуха това, хората от другите народи се зарадваха и започнаха да възхваляват посланието на Йехова*. И всички, които имаха правилна нагласа да получат вечен живот, повярваха. 49 А посланието на Йехова* се разпространяваше из цялата област. 50 Но юдеите настроиха срещу Павел и Варнава уважаваните вярващи жени и влиятелните мъже в града; те започнаха да ги преследват и ги изгониха от областта си. 51 Тогава Павел и Варнава изтърсиха праха от краката си, за да покажат, че са ги предупредили*, и отидоха в Икония. 52 А учениците бяха изпълнени със свети дух и бяха много радостни.

14 В Икония Павел и Варнава влязоха в юдейската синагога и говориха толкова убедително, че много юдеи и гърци станаха вярващи. 2 Но юдеите, които не повярваха, настроиха хората от другите народи срещу братята. 3 Затова те останаха доста време там и говореха смело от името на Йехова*. Той им даваше сила да вършат знамения и чудеса, за да потвърди посланието, което проповядваха, тоест посланието за незаслужената му доброта. 4 А жителите на града се разделиха на две: едни бяха на страната на юдеите, други — на страната на апостолите. 5 Междувременно хората от другите народи и юдеите заедно с водачите им бяха решени да ги унижат и да ги убият с камъни. 6 Като разбраха за това, Павел и Варнава избягаха и отидоха в ликаонските градове Листра и Дервия и околните села. 7 Там продължиха да проповядват добрата новина.

8 В Листра имаше един мъж, който беше куц по рождение и не можеше да ходи. 9 Той седеше и слушаше Павел. Павел го погледна внимателно и видя, че вярва в това, което чува, и в това, че може да бъде излекуван. 10 Тогава каза със силен глас: „Изправи се!“. Мъжът скочи и започна да ходи. 11 Като видяха какво направи Павел, хората извикаха на ликаонски: „Боговете са станали хора и са слезли при нас!“. 12 И започнаха да наричат Варнава Зевс, а Павел Хермес, защото главно той говореше. 13 Жрецът в храма на Зевс, който се намираше на входа на града, доведе бикове и донесе венци при градските порти и поиска да принесе жертви заедно с хората.

14 Но когато чуха за това, апостолите Варнава и Павел раздраха дрехите си, втурнаха се сред хората и извикаха: 15 „Защо правите това? Ние сме просто хора като вас! Проповядваме ви добрата новина, за да оставите тези безполезни неща и да започнете да се покланяте на живия Бог, който е създал небето, земята, морето и всичко в тях. 16 В миналото той позволяваше на всички народи да правят каквото поискат, 17 но все пак ви показваше кой е, като правеше добро — даваше ви дъжд от небето, богата реколта и храна в изобилие и пълнеше сърцата ви с радост“. 18 Въпреки че казаха това, те едва успяха да спрат тълпата да им принесе жертви.

19 Но от Антиохия и Икония дойдоха юдеи, които настроиха хората срещу Павел, и те го пребиха с камъни и го завлякоха извън града, понеже го мислеха за умрял. 20 А когато учениците се събраха около него, той стана и влезе в града. На следващия ден тръгна с Варнава за Дервия. 21 След като проповядваха добрата новина в този град и направиха доста ученици, те се върнаха в Листра, Икония и Антиохия. 22 Там укрепваха учениците, насърчаваха ги да имат силна вяра и им казваха: „Трябва да преминем през много трудности, за да влезем в Божието Царство“. 23 Освен това назначиха старейшини във всеки сбор*. Молиха се, постиха и ги повериха на Йехова*, в когото те бяха повярвали.

24 После минаха през Писидия и отидоха в Памфилия. 25 След като проповядваха Божието послание в Перга, отидоха в Аталия. 26 Оттам отплаваха за Антиохия, където преди това братята бяха помолили Бога да ги благослови* да свършат работата, която току-що бяха приключили.

27 Когато пристигнаха там и събраха сбора, те разказаха всичко, което Бог направи чрез тях, и че даде възможност на другите народи да повярват*. 28 И останаха доста време с учениците там.

15 А от Юдея дойдоха някои хора, които започнаха да учат братята: „Ако не се обрежете според Моисеевия закон, не можете да се спасите“. 2 Но Павел и Варнава не бяха съгласни и доста спориха с тях. Затова беше решено Павел, Варнава и още някои братя да отидат при апостолите и старейшините в Йерусалим и да им представят този въпрос.

3 Сборът* ги изпрати донякъде и те продължиха към Финикия и Самария. Там разказаха подробно на братята как хората от другите народи са се обърнали към Бога и всички много се радваха. 4 Щом пристигнаха в Йерусалим, сборът, апостолите и старейшините ги приеха сърдечно, а те им разказаха всичко, което Бог беше направил чрез тях. 5 Но някои от вярващите, които преди бяха от сектата на фарисеите, станаха от местата си и казаха: „Трябва да бъдат обрязани и да им се заповяда да спазват Закона на Моисей“.

6 Затова апостолите и старейшините се събраха да разгледат този въпрос. 7 След дълго и разгорещено обсъждане Петър стана и каза: „Братя, знаете, че от всички нас Бог избра аз да съм първият, който да проповядва добрата новина на хората от другите народи, за да могат да повярват. 8 Бог, който знае какво има в сърцето на хората, показа, че ги приема, като им даде свети дух, както даде и на нас. 9 Той не направи никаква разлика между нас и тях, а очисти сърцата им заради тяхната вяра. 10 Тогава защо изпитвате Бога, като налагате на учениците товар, който нито прадедите ни, нито ние можехме да носим? 11 Вярваме, че както ние сме спасени чрез незаслужената доброта на Господаря Исус, така са спасени и те“.

12 Тогава всички замълчаха и започнаха да слушат Варнава и Павел. Те разказваха за многото знамения и чудеса, които Бог извърши чрез тях сред другите народи. 13 Като свършиха, Яков каза: „Чуйте, братя! 14 Симеон* ни разказа подробно как Бог за първи път обърна внимание на хората от другите народи, за да събере от тях народ, който да носи името му. 15 И това е в съгласие със записаното от пророците: 16 „След това ще се върна и ще вдигна съборения дом* на Давид, ще поправя развалините му и ще го възстановя. 17 Ще го направя, за да може тези, които са останали, да служат всеотдайно на Йехова* заедно с хора от всички народи, наречени с моето име — казва Йехова*, който прави тези неща. 18 Той е решил да ги направи още от древността“. 19 Затова според мен не трябва да затрудняваме хората от другите народи, които искат да служат на Бога, 20 а да им напишем да се въздържат от неща, които са жертвани на идоли, от сексуална неморалност*, от месо на удушено животно* и от кръв. 21 Защото още от древността във всеки град има хора, които проповядват от книгите на Моисей, и всяка събота те са четени на глас в синагогите“.

22 Тогава апостолите и старейшините, с подкрепата на целия сбор, решиха да изберат двама души и да ги изпратят с Павел и Варнава в Антиохия; това бяха Юда, наречен още Варсава, и Сила — отговорни братя в сбора. 23 По тях пратиха следното писмо:

„До братята от другите народи в Антиохия, Сирия и Киликия от апостолите и старейшините, вашите братя. Здравейте! 24 Чухме, че някои от нас са ви притеснили с думите си и са се опитали да ви объркат, без да сме им казвали. 25 Затова единодушно решихме да изберем хора и да ги изпратим при вас заедно със скъпите ни Варнава и Павел, 26 които рискуваха живота си за името на нашия Господар Исус Христос. 27 Изпращаме Юда и Сила да ви съобщят същите неща устно. 28 Светият дух ни помогна да стигнем до извода, че не трябва да ви товарим с нищо друго освен със следните необходими неща: 29 Въздържайте се от жертвани на идоли неща, от кръв, от месо на удушено животно* и от сексуална неморалност*. Ако се пазите от всичко това, ще ви е добре. Сърдечни поздрави*!“.

30 И така, мъжете отидоха в Антиохия, събраха всички ученици и им предадоха писмото. 31 Като го прочетоха, те се насърчиха и се зарадваха. 32 И понеже Юда и Сила също бяха пророци, много пъти насърчаваха и укрепваха братята с думите си. 33 Те останаха там известно време; след това братята им пожелаха лек път, изпратиха ги и те се върнаха в Йерусалим. 34 ——* 35 А Павел и Варнава останаха в Антиохия, поучаваха и заедно с много братя проповядваха добрата новина, посланието на Йехова*.

36 След известно време Павел каза на Варнава: „Хайде* да се върнем във всеки от градовете, в които известихме посланието на Йехова*, и да видим как са братята“. 37 Варнава настояваше да вземат Йоан, наречен още Марко. 38 Павел обаче не искаше да го вземат, защото той ги беше оставил в Памфилия и не беше продължил да проповядва с тях. 39 Така те се скараха и се разделиха. Варнава взе Марко и отплава към Кипър. 40 Павел избра Сила и след като братята се помолиха на Йехова* да прояви незаслужена доброта към него, той тръгна на път. 41 Мина през Сирия и Киликия и укрепи сборовете.

16 Павел пристигна в Дервия, а след това отиде в Листра. Там имаше един ученик на име Тимотей; майка му беше вярваща юдейка, а баща му беше грък. 2 Братята в Листра и Икония говореха добре за него 3 и Павел поиска да го вземе със себе си; но първо го обряза, защото всички юдеи по тези места знаеха, че баща му е грък. 4 Те пътуваха по градовете и предаваха на братята решенията на апостолите и старейшините в Йерусалим, за да ги спазват. 5 Така вярата на братята и сестрите укрепваше и те всеки ден ставаха все повече.

6 После минаха през Фригия и Галатия, защото светият дух им беше забранил да проповядват посланието в Азия*. 7 Стигнаха до Мизия и се опитаха да отидат във Витиния, но чрез духа Исус не им позволи. 8 Затова продължиха през Мизия и стигнаха до Троада. 9 През нощта Павел получи видение — пред него стоеше един македонец и го молеше: „Ела в Македония* и ни помогни!“. 10 Веднага след като Павел получи видението, тръгнахме за Македония, защото разбрахме, че Бог ни казва да проповядваме добрата новина там.

11 Отплавахме от Троада и отидохме директно в Самотрак, а на следващия ден в Неапол. 12 Оттам отидохме в римската колония Филипи, главния град в тази част на Македония, и останахме няколко дни. 13 В събота излязохме от града и отидохме до една река, понеже мислехме, че там е място за молитва. Седнахме и започнахме да проповядваме на жените, които се бяха събрали. 14 Сред тях беше една поклонничка на Бога от град Тиатир на име Лидия, която беше продавачка на пурпурни* дрехи*. Тя ни слушаше и Йехова* ѝ помогна* да приеме това, което говореше Павел. 15 След като се покръсти заедно с всички в дома си, тя ни помоли: „Ако смятате, че съм вярна на Йехова*, елате и останете в дома ми!“. И просто ни накара да отидем у тях.

16 Един ден, като отивахме към мястото за молитва, срещнахме една прислужница. Тя беше обсебена от зъл дух, който ѝ даваше способност да предсказва бъдещето, и така носеше голяма печалба на господарите си. 17 Момичето вървеше след нас и викаше: „Тези хора са слуги на Всевишния Бог и ви известяват как можете да се спасите“. 18 Тя викаше така дни наред. Накрая на Павел му омръзна, затова той се обърна и каза на духа: „Заповядвам ти в името на Исус Христос да излезеш от нея!“. И той веднага излезе.

19 Когато господарите ѝ видяха, че вече няма да има откъде да печелят пари, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара при властите. 20 Заведоха ги при градските управители* и казаха: „Тези мъже нарушават спокойствието на хората в града ни. Те са юдеи 21 и проповядват обичаи, които не ни е позволено да приемаме или да спазваме, защото сме римляни“. 22 Тогава тълпата се възмути, а градските управители разкъсаха дрехите им и наредиха да ги набият с пръчки. 23 Биха ги много, след това ги хвърлиха в затвора и заповядаха на пазача да ги пази добре. 24 Като получи тази заповед, той ги хвърли във вътрешната част на затвора и окова краката им с дървени окови.

25 Около полунощ Павел и Сила се молеха и възхваляваха Бога с песен и затворниците ги слушаха. 26 Изведнъж стана силно земетресение и целият затвор се разтресе. В същия момент вратите се отвориха и оковите на всички паднаха. 27 Пазачът се събуди и видя, че вратите на затвора са отворени. Тогава извади меча си и искаше да се самоубие, защото си мислеше, че затворниците са избягали. 28 Но Павел извика силно: „Не, недей! Всички сме тук!“. 29 Тогава той помоли да му дадат лампи, втурна се вътре и разтреперен, падна на колене пред Павел и Сила. 30 После ги изведе навън и ги попита: „Какво трябва да направя, за да се спася?“. 31 Те отговориха: „Вярвай в Господаря Исус и ще се спасите и ти, и семейството ти!“. 32 Тогава проповядваха посланието на Йехова* на него и на всички от дома му. 33 Същата нощ той ги заведе да им измие раните. След това веднага се покръсти заедно с цялото си семейство. 34 После ги заведе в къщата си и им сложи да ядат. И той и цялото му семейство много се радваха, че са повярвали в Бога.

35 На сутринта градските управители изпратиха служителите си да кажат на пазача: „Освободи мъжете!“. 36 Тогава той предаде думите им на Павел: „Градските управители изпратиха хора да ви освободят. Отидете си с мир“. 37 Но Павел каза: „Те ни биха публично и ни хвърлиха в затвора, без да сме осъдени, въпреки че сме римски граждани. А сега искат да ни изгонят тайно?! Не може така! Да дойдат и сами да ни изведат!“. 38 Служителите предадоха думите му на градските управители. Като чуха, че Павел и Сила са римляни, те се уплашиха. 39 Затова дойдоха и им се извиниха. След това ги изведоха навън и ги помолиха да напуснат града. 40 Но щом излязоха от затвора, те отидоха в къщата на Лидия. Там се видяха с братята, насърчиха ги и тръгнаха.

17 Минаха през Амфипол и Аполония и стигнаха до Солун, където имаше юдейска синагога. 2 Както обикновено, Павел влезе в синагогата и три поредни съботи разсъждаваше върху Писанието с хората там. 3 Обясняваше, че Христос е трябвало да страда и да възкръсне, и използваше Писанието, за да го докаже. Той казваше: „Този Исус, за когото ви проповядвам — той е Христос“. 4 В резултат на това някои от тях повярваха и се присъединиха към Павел и Сила. Така направиха и много от гърците, които се покланяха на Бога, както и доста от уважаваните жени.

5 Но юдеите започнаха да завиждат. Те взеха със себе си някои лоши хора, които се мотаеха на пазара, събраха тълпа и предизвикаха безредици в града. После нахлуха в къщата на Ясон и искаха да изведат Павел и Сила пред тълпата. 6 Понеже не ги намериха, завлякоха Ясон и някои братя пред градските управители и викаха: „Мъжете, които създадоха проблеми навсякъде, дойдоха и тук 7 и Ясон ги е приел в дома си. Всички те се бунтуват срещу законите на императора* и казват, че има друг цар, Исус“. 8 Като чуха това, хората и градските управители се притесниха. 9 Те взеха от Ясон и останалите пари като гаранция и след това ги пуснаха.

10 Веднага щом се стъмни, братята изпратиха Павел и Сила в Берия. Като пристигнаха, те отидоха в юдейската синагога. 11 Юдеите в Берия бяха по-възприемчиви от юдеите в Солун, защото приеха посланието с голям ентусиазъм и всеки ден старателно изследваха Писанието, за да видят дали тези неща са верни. 12 Много от тях повярваха, а също и доста от уважаваните гъркини и някои гърци. 13 Но когато юдеите в Солун научиха, че Павел известява Божието послание и в Берия, отидоха там да настройват хората и да създават проблеми. 14 Тогава братята бързо изпратиха Павел до морето, а Сила и Тимотей останаха там. 15 Тези, които придружаваха Павел, го заведоха чак до Атина. След това Павел им каза да предадат на Сила и Тимотей, че трябва да отидат при него колкото се може по-бързо, и те си тръгнаха.

16 Докато ги чакаше в Атина, Павел се възмущаваше, че градът е пълен с идоли. 17 Той говореше в синагогата с юдеите и другите хора, които се покланяха на Бога, а също и с хората, които срещаше на пазара всеки ден. 18 Но някои философи от епикурейците и стоиците започнаха да спорят с него. Едни казваха: „Какви ги приказва този?“, а други: „Явно проповядва за някакви чужди богове“. Те казваха това, защото той проповядваше добрата новина за Исус и за възкресението. 19 Затова го заведоха на Ареопага* и го попитаха: „Какво е това ново учение, за което говориш? 20 Казваш ни странни неща и искаме да знаем какво означават те“. 21 Всъщност всички атиняни и чужденците, които живееха там*, в свободното си време не правеха нищо друго, освен да разказват или слушат нещо ново. 22 Тогава Павел застана в средата на Ареопага и каза:

„Атиняни, виждам, че сте по-набожни* от другите. 23 Като обикалях и разглеждах внимателно всичко, което почитате, намерих един олтар, на който пишеше „На непознатия бог“. Така че ви говоря за този бог, на когото се покланяте, без да го познавате. 24 Богът, който направи света и всичко в него, не живее в храмове, построени от хора, защото е Господар на небето и земята. 25 Той няма нужда хората да му прислужват, сякаш нещо му липсва; защото самият той дава на всички и дъх, и живот, и всичко. 26 Той създаде от един човек всички народи, за да живеят по цялата земя; реши кога да станат определени неща и постави граници, в които да живеят хората. 27 Защото Бог иска хората да го търсят, да посегнат към него и да го намерят, макар че той не е далече от всеки от нас. 28 Благодарение на него живеем, движим се и съществуваме. Така са казали и някои от поетите ви: „Всички сме негови деца“.

29 Тогава щом сме Божии деца, не трябва да си мислим, че Бог прилича на нещо от злато, сребро или камък, което е измислено и направено от човек. 30 Вярно, в миналото той търпеше това незнание, но сега казва на всички хора навсякъде да се разкаят. 31 Защото е определил ден, когато ще съди справедливо света чрез един човек, когото е назначил, и е дал гаранция за това на всички хора, като го е възкресил от мъртвите“.

32 Щом чуха за възкресение на мъртвите, някои започнаха да се присмиват, а други казваха: „Друг път пак ще те слушаме за това“. 33 Тогава Павел си тръгна. 34 Някои хора тръгнаха с него и станаха вярващи. Сред тях бяха съдията от Ареопага Дионисий, една жена на име Дамара и други.

18 След това Павел тръгна от Атина и отиде в Коринт. 2 Там срещна един юдей на име Акила. Той беше родом от Понт и наскоро беше дошъл от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий беше заповядал всички юдеи да напуснат Рим. Павел отиде при тях 3 и понеже имаха една и съща професия — да правят шатри — остана в дома им и започна да работи с тях. 4 Всяка събота той изнасяше лекция* в синагогата и успяваше да убеди юдеи и гърци да повярват.

5 А когато Сила и Тимотей дойдоха от Македония*, Павел започна още по-усърдно да проповядва Божието послание и да доказва на юдеите, че Исус е Христос. 6 Но те му се противопоставяха и го обиждаха, затова той изтърси дрехите си и им каза: „Вие ще сте си виновни, ако не се спасите*! Аз нямам вина. От сега нататък ще ходя при хората от другите народи“. 7 Тогава Павел се прехвърли от синагогата в къщата на един човек на име Тиций Юст, който се покланяше на Бога. А къщата му беше до синагогата. 8 Председателят на синагогата Крисп и всички в дома му повярваха в Господаря. Много коринтяни, които чуха добрата новина, също повярваха и се покръстиха. 9 Една нощ Господарят каза на Павел във видение: „Не се страхувай и недей да мълчиш, а говори! 10 Защото аз съм с теб и никой няма да те нападне и да те нарани. В този град има още много хора, които ще повярват в мен“. 11 Така той остана там година и половина и учеше хората за Божието послание.

12 Когато Галион беше управител* на Ахая, юдеите се обединиха и нападнаха Павел, заведоха го на мястото за съдене 13 и казаха: „Този човек убеждава хората да се покланят на Бога по незаконен начин“. 14 Точно когато Павел щеше да каже нещо, Галион каза на юдеите: „Ако ставаше дума за някакво нарушение или за сериозно престъпление, щях да имам причина да ви изслушам. 15 Но щом спорите за думи, за имена и за вашия закон, сами трябва да се разберете. Не искам да съм съдия по такива въпроси“. 16 И ги изгони оттам. 17 Тогава те хванаха председателя на синагогата Состен и започнаха да го бият пред мястото за съдене. Но Галион изобщо не се намеси.

18 Павел остана там още доста време. След това си взе довиждане с братята и отплава за Сирия заедно с Прискила и Акила. В Кенхрея си подстрига косата, понеже беше дал обет. 19 Като пристигнаха в Ефес, Павел ги остави там; а той отиде в синагогата и започна да разсъждава върху Писанието с юдеите. 20 Те го молеха да остане по-дълго, но той не се съгласи. 21 Взе си довиждане с тях и им каза: „Ако е волята на Йехова*, пак ще дойда при вас“. Тогава отплава от Ефес 22 и пристигна в Кесария. После отиде в Йерусалим да види братята и сестрите, след което отиде в Антиохия.

23 Остана там известно време и после пак тръгна на път. Обикаляше градовете в областите Галатия и Фригия и укрепваше всички ученици.

24 А в Ефес дойде един юдей на име Аполос, който беше от Александрия. Той умееше да говори убедително и познаваше добре Писанието. 25 Този човек знаеше ученията* на Йехова*; беше изпълнен с ентусиазъм благодарение на духа и говореше и учеше правилно за Исус. Но беше запознат само с покръстването, за което проповядваше Йоан. 26 Аполос започна да говори смело в синагогата. Като го чуха, Прискила и Акила го повикаха при себе си и му обясниха по-точно ученията* на Бога. 27 Тъй като той искаше да отиде в Ахая, братята писаха на учениците там и ги помолиха да го приемат сърдечно. Като пристигна, той помогна много на тези, които бяха повярвали благодарение на незаслужената доброта на Бога, 28 защото публично и с голям ентусиазъм напълно опровергаваше юдеите, като им доказваше от Писанието, че Исус е Христос.

19 Докато Аполос беше в Коринт, Павел мина през вътрешността на Азия* и стигна до Ефес. Там срещна няколко ученици 2 и им каза: „Получихте ли свети дух, когато станахте вярващи?“. Те му отговориха: „Дори не сме чували за свети дух“. 3 Той попита: „Тогава какво покръстване получихте?“. Те казаха: „Покръстването на Йоан“. 4 Павел каза: „Йоан покръстваше хората в знак на разкаяние и им казваше да вярват в този, който идва след него, тоест в Исус“. 5 Като чуха това, те се покръстиха в името на Господаря Исус. 6 Когато Павел положи ръце върху тях, получиха свети дух и започнаха да говорят различни езици и да пророкуват. 7 Те бяха общо 12 души.

8 Три месеца Павел ходеше в синагогата и говореше смело: изнасяше лекции и разсъждаваше убедително с хората за Божието Царство. 9 Но някои упорито отказваха да повярват и говореха лошо за Пътя* пред хората. Затова той ги остави, взе учениците със себе си и всеки ден изнасяше лекции в Тирановото училище. 10 Това продължи две години и така всички жители на Азия — и юдеи, и гърци — чуха посланието на Господаря.

11 Бог вършеше забележителни чудеса чрез Павел. 12 Дори даваха на болните негови кърпи и престилки и те оздравяваха, а злите духове излизаха от тях. 13 Но някои юдеи, които пътуваха и гонеха демони, също се опитваха да използват името на Господаря Исус. Когато гонеха зли духове от хората, те казваха: „В името на Исус, за когото проповядва Павел, ви заповядвам да излезете!“. 14 Така правеха и седемте синове на един юдейски главен свещеник на име Скева. 15 Но при един случай злият дух им каза: „Познавам Исус и Павел, но вие кои сте?“. 16 Тогава човекът, в когото беше злият дух, се нахвърли върху тях, наби ги и те избягаха от къщата голи и ранени. 17 Всички, които живееха в Ефес, научиха за това — и юдеи, и гърци. Те се изпълниха със страх и името на Господаря Исус беше възхвалявано още повече. 18 Много от повярвалите открито признаваха какво са правили. 19 А много от хората, които се занимаваха с магия, събраха книгите си и ги изгориха пред всички. И изчислиха, че струват 50 000 сребърника. 20 Така посланието на Йехова* се разпространяваше с голяма сила и въздействаше на все повече хора.

21 След всичко това Павел реши, че ще мине през Македония* и Ахая и после ще отиде в Йерусалим. Той каза: „След това трябва да отида и в Рим“. 22 Павел изпрати в Македония двама от своите помощници, Тимотей и Ераст, а той остана още известно време в Азия.

23 Тогава се надигна голямо недоволство заради Пътя. 24 Един златар на име Димитрий правеше сребърни храмчета на Артемида и носеше голяма печалба на майсторите. 25 Той ги събра заедно с други майстори и им каза: „Знаете, че от тази работа изкарваме много пари. 26 Но сега виждате и чувате, че не само в Ефес, но и в почти цяла Азия този Павел убеди много хора да си променят мнението и да повярват, че боговете, които са направени от хора, не са истински богове. 27 Така че има опасност хората да започнат да говорят лошо за бизнеса ни и да смятат храма на великата богиня Артемида за нищо. И тази богиня, на която се покланят цяла Азия и целият свят, ще загуби славата си“. 28 Като чуха това, мъжете много се ядосаха и започнаха да викат: „Велика е ефеската Артемида!“.

29 В целия град настъпи суматоха, всички се втурнаха в театъра и завлякоха със себе си македонците Гай и Аристарх, които пътуваха с Павел. 30 Павел искаше да влезе при хората, но учениците не му позволиха. 31 Дори някои от организаторите на празниците и игрите, които бяха приятелски настроени към него, изпратиха хора да го предупредят да не влиза в театъра. 32 А сред хората цареше хаос: едни викаха едно, други — друго и повечето изобщо не знаеха защо са се събрали. 33 Тогава подканиха Александър да говори и юдеите го избутаха пред тълпата. Той направи знак с ръка и искаше да обясни ситуацията на хората. 34 Но като разбраха, че е юдей, всички завикаха: „Велика е ефеската Артемида!“. И продължиха да викат около два часа.

35 Когато накрая усмири тълпата, главният секретар на града каза: „Ефесяни, кой не знае, че град Ефес е пазител на храма на великата Артемида и на нейната статуя, която падна от небето? 36 Няма спор по този въпрос, затова бъдете спокойни и не правете нищо прибързано. 37 Тези мъже, които доведохте тук, нито са обирали храмове, нито са обиждали богинята ни. 38 Така че, ако Димитрий и другите майстори имат оплакване срещу някого, има съдилища, има и управители*. Нека там да повдигнат обвинения едни срещу други. 39 Но ако искате нещо друго, то трябва да бъде решено на законно събрание. 40 Защото има реална опасност заради днешната случка да ни обвинят в бунт, тъй като няма как да оправдаем тези безредици“. 41 След това той разпусна хората.

20 Когато недоволството утихна, Павел повика учениците, насърчи ги, взе си довиждане с тях и тръгна за Македония*. 2 Той мина през някои градове там и много насърчи учениците. След това отиде в Гърция. 3 Остана там три месеца, но когато щеше да отплава за Сирия, разбра, че юдеите са се наговорили да го убият, и реши да се върне през Македония. 4 С него бяха Сопатер, синът на Пир от Берия, Аристарх и Секунд от Солун, Гай от Дервия, Тимотей, както и Тихик и Трофим от Азия*. 5 Те продължиха нататък и ни изчакаха в Троада. 6 След Празника на безквасните хлябове ние отплавахме от Филипи. За пет дни стигнахме при тях в Троада и останахме там седем дни.

7 На първия ден от седмицата се събрахме да ядем заедно. Понеже на следващия ден щеше да тръгва, Павел започна да говори пред всички и продължи до полунощ. 8 В горната стая, в която се бяхме събрали, имаше много лампи. 9 Докато Павел говореше, един младеж на име Евтих, който седеше на прозореца, заспа дълбоко и падна от третия етаж. Когато отидоха при него, той беше мъртъв. 10 Павел слезе долу, наведе се над него, прегърна го и каза: „Не се тревожете, той е жив!“. 11 След това се качи горе и всички започнаха да ядат. Павел разговаря с тях дълго време, чак до разсъмване, и после си тръгна. 12 А хората заведоха момчето вкъщи и бяха много щастливи, че е живо.

13 Ние се качихме на кораба и отплавахме за Асос, откъдето щяхме да вземем Павел. Той ни помоли да направим така, защото беше решил да отиде дотам пеша. 14 Като ни настигна в Асос, го качихме на кораба и отидохме в Митилин. 15 На следващия ден отплавахме оттам и стигнахме близо до Хиос. На по-следващия ден спряхме за малко на Самос, а на другия ден пристигнахме в Милет. 16 Павел беше решил да подмине Ефес, за да не се задържа в Азия, защото бързаше да стигне в Йерусалим за Петдесетница.

17 Но от Милет той изпрати съобщение до Ефес, за да извика старейшините на сбора*. 18 Когато дойдоха при него, той им каза: „Знаете как живях сред вас още от първия ден, в който дойдох в Азия. 19 Служих като роб на Господаря с пълно смирение и със сълзи и имах много изпитания заради заговорите на юдеите. 20 Не спрях да ви говоря за всичко, което ще ви е от полза, и да ви уча публично и по къщите. 21 Но обясних напълно и на юдеи, и на гърци, че трябва да се разкаят пред Бога и да вярват в нашия Господар Исус. 22 Сега светият дух ме подтиква да отида в Йерусалим, макар че не знам какво ще ми се случи там. 23 Знам само, че във всеки град той постоянно ме предупреждава, че ме очакват затвор и страдания. 24 За мен обаче животът ми не е важен. Важното е да завърша пътя си и да изпълня задачата, която получих от Господаря Исус — да проповядвам напълно добрата новина за Божията незаслужена доброта.

25 Знам, че никой от вас, на които проповядвах за Царството, няма да ме види повече. 26 Затова днес ви моля да потвърдите, че не съм отговорен за смъртта на никого*, 27 защото не спрях да ви говоря за Божието намерение*. 28 Пазете себе си и цялото стадо. Светият дух ви е назначил за надзорници в него, за да се грижите като пастири за сбора на Бога, който той купи с кръвта на своя Син. 29 Знам, че когато си отида, при вас ще дойдат жестоки вълци, които няма да се отнасят нежно към стадото. 30 Сред самите вас ще се появят хора, които ще изопачават истината, за да накарат учениците да ги следват.

31 Затова бъдете нащрек и помнете, че три години, ден и нощ, не спрях да съветвам всеки от вас дори със сълзи на очи. 32 А сега ви поверявам на Бога и на посланието за незаслужената му доброта; то може да ви укрепи и да ви помогне да получите наследството, което ще бъде дадено на всички избрани. 33 Не поисках среброто, златото или дрехите на никого. 34 Знаете, че работих, за да се грижа за нуждите си и за нуждите на хората с мен. 35 По всякакъв начин ви показах, че трябва да полагате усилия да помагате на слабите и да помните думите на Господаря Исус: „Човек е по-щастлив, когато дава, отколкото, когато получава“.

36 Като каза това, той коленичи заедно с тях и се помоли. 37 Всички плакаха много, прегръщаха Павел и го целуваха, 38 защото много се натъжиха, когато им каза, че няма да го видят повече. После го изпратиха до кораба.

21 След като най-накрая успяхме да се разделим с тях, отплавахме и стигнахме направо в Кос, на следващия ден в Родос и оттам в Патара. 2 Намерихме кораб, който щеше да пътува за Финикия, качихме се на него и отплавахме. 3 Видяхме Кипър, който ни се падаше отляво, подминахме го, продължихме за Сирия и спряхме в Тир, защото трябваше да разтоварят кораба. 4 Там намерихме учениците и останахме седем дни. Но заради това, което духът им беше разкрил, те се опитаха да убедят Павел да не отива в Йерусалим. 5 Когато дойде време за тръгване, потеглихме и всички ученици, заедно с жените и децата, ни изпратиха чак до пристанището. Коленичихме на брега, помолихме се 6 и се сбогувахме. После се качихме на кораба, а те се върнаха вкъщи.

7 Отплавахме от Тир и стигнахме в Птолемаида; срещнахме се с братята и останахме един ден при тях. 8 На следващия ден тръгнахме за Кесария. Там отседнахме в къщата на Филип, проповедника на добрата новина, който беше един от седемте избрани мъже. 9 Той имаше четири неомъжени дъщери, които пророкуваха. 10 След като прекарахме доста време там, от Юдея дойде един пророк на име Агав. 11 Той дойде при нас, взе пояса на Павел, върза краката и ръцете си и каза: „Това казва светият дух: „Така юдеите в Йерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат на хората от другите народи“. 12 Тогава ние и хората, които бяха там, започнахме да молим Павел да не отива в Йерусалим. 13 Но той ни каза: „Защо плачете и се опитвате да ме разколебаете? Готов съм не само да отида в затвора, но и да умра в Йерусалим за името на Господаря Исус“. 14 Като видяхме, че няма да го разубедим, спряхме да настояваме и казахме: „Нека да се изпълни волята на Йехова*!“.

15 След това се приготвихме за път и тръгнахме към Йерусалим. 16 Някои ученици от Кесария дойдоха с нас, за да ни заведат до къщата на Мнасон от Кипър, при когото щяхме да отседнем. Той беше един от първите ученици. 17 Когато пристигнахме в Йерусалим, братята ни посрещнаха с радост. 18 На следващия ден с Павел отидохме при Яков, където се бяха събрали всички старейшини. 19 Той ги поздрави и започна да им разказва подробно за всичко, което Бог направи сред другите народи чрез службата му.

20 Като чуха това, те прославиха Бога, но казаха на Павел: „Братко, виждаш, че хиляди юдеи повярваха и всички пламенно спазват Закона. 21 Те обаче чуха слух, че учиш всички юдеи сред другите народи да отхвърлят Моисеевия закон, като им казваш да не обрязват децата си и да не спазват приетите обичаи. 22 Тогава какво да правим? Те със сигурност ще разберат, че си дошъл. 23 Затова направи каквото ти казваме: при нас има четирима души, които са дали обет. 24 Вземи ги със себе си, очистете се ритуално и им покрий разноските, за да могат да си обръснат главите. Така всички ще разберат, че слуховете, които са чули за теб, не са верни и че постъпваш правилно и спазваш Закона. 25 А на вярващите от другите народи изпратихме писмо с решението си да се пазят от жертвани на идоли неща, от кръв, от месо на удушено животно* и от сексуална неморалност*“.

26 На следващия ден Павел отиде да се очисти ритуално заедно с мъжете и влезе в храма да съобщи кога ще свършат дните за очистването, за да може за всеки от тях да бъде принесен принос.

27 В края на седемте дни юдеите от Азия* видяха Павел в храма, настроиха хората срещу него и го хванаха. 28 Те викаха: „Израилтяни, елате да ни помогнете! Това е човекът, който навсякъде учи хората на неща, които са против народа ни, Закона ни и това място. На всичкото отгоре доведе гърци в храма и омърси това свято място!“. 29 Те казаха това, защото бяха видели ефесянина Трофим с Павел в града и си мислеха, че той го е довел в храма. 30 В целия град се надигна недоволство. Хората се втурнаха в храма, хванаха Павел и го изведоха навън; а вратите веднага бяха затворени. 31 Докато се опитваха да го убият, началникът на отряда научи, че в целия Йерусалим има безредици. 32 Той веднага взе войници и офицери и изтича при тях. Като видяха началника и войниците, те спряха да бият Павел.

33 Тогава началникът се приближи, арестува го и заповяда да го вържат с две вериги, после попита кой е и какво е направил. 34 Но в тълпата едни викаха едно, други — друго и заради виковете той не можа да разбере нищо. Затова нареди да го заведат в казармата. 35 Но хората бяха толкова разгневени, че когато Павел стигна до стълбите, войниците трябваше да го носят. 36 Тълпата вървеше след тях и викаше: „Убийте го!“.

37 Точно преди да го вкарат в казармата, Павел каза на началника: „Може ли да ти кажа нещо?“. Той попита: „Ти говориш гръцки? 38 Не си ли египтянинът, който преди време вдигна бунт и поведе 4000 убийци в пустинята?“. 39 Тогава Павел отговори: „Всъщност съм юдей и съм гражданин на известния град Тарс в Киликия. Затова, моля те, позволи ми да говоря пред хората!“. 40 Той му разреши и Павел, който стоеше на стълбите, направи знак с ръка на хората да замълчат. Когато настъпи тишина, той започна да им говори на еврейски:

22 „Братя, сънародници, слушайте какво ще ви кажа в своя защита!“. 2 Като чуха, че им говори на еврейски, сред тях настъпи още по-голяма тишина. Тогава Павел каза: 3 „Аз съм юдей, роден съм в Тарс в Киликия, но получих образованието си в този град при Гамалиил. Научен съм да спазвам строго Закона на предците ни и пламенно служех на Бога като всички вас. 4 Преследвах и предавах на смърт привържениците на Пътя*. Арестувах и хвърлях в затвора както мъже, така и жени. 5 Първосвещеникът и целият съвет на старейшините могат да го потвърдят. Освен това те ми дадоха писма до юдейските водачи в Дамаск и аз тръгнах, за да арестувам тези, които бяха там, и да ги доведа в Йерусалим да бъдат наказани.

6 Но когато вече наближавах Дамаск, около обяд, изведнъж над мен заблестя силна светлина от небето. 7 Аз паднах на земята и чух глас: „Савле, Савле, защо ме преследваш?“. 8 Отговорих: „Кой си ти, господине?“. Той ми каза: „Аз съм Исус Назарянина, когото преследваш“. 9 Мъжете, които бяха с мен, видяха светлината, но не разбраха какво ми казва гласът. 10 Тогава попитах: „Какво да направя, Господарю?“. Той ми отговори: „Стани, отиди в Дамаск и там ще ти кажат всичко, което трябва да направиш!“. 11 Но тъй като от ярката светлина ослепях, тези, които пътуваха с мен, ме заведоха за ръка в Дамаск.

12 Тогава един много вярващ човек на име Анания, който спазваше Закона и имаше добро име сред всички юдеи там, 13 дойде при мен. Той застана до мен и ми каза: „Савле, братко, прогледни!“. В същия момент прогледнах и го видях. 14 Той каза: „Богът на прадедите ни те избра, за да научиш волята му, да видиш Праведния и да чуеш гласа му, 15 защото ще говориш на всички хора за него и за това, което си видял и чул. 16 Тогава какво чакаш? Стани и се покръсти; вярвай в името на Исус и Бог ще ти прости греховете“.

17 Когато се върнах в Йерусалим и се молех в храма, получих видение, 18 в което Господарят ми каза: „Бързо, напусни веднага Йерусалим, защото хората тук няма да приемат това, което говориш за мен!“. 19 Аз казах: „Господарю, те знаят, че хвърлях в затвора и биех по синагогите тези, които вярват в теб. 20 Когато убиха служителя* ти Стефан, аз бях там, одобрявах това и пазех горните дрехи на тези, които го убиха“. 21 Въпреки това той ми каза: „Върви, защото ще те изпратя при далечни народи!“.

22 До този момент хората го слушаха, но после завикаха: „Този човек трябва да умре, той не заслужава да живее!“. 23 Те викаха и хвърляха горните си дрехи и прах във въздуха, 24 затова началникът на отряда заповяда да вкарат Павел в казармата и да го разпитат с бичуване, за да разбере защо викат така срещу него. 25 Но щом го вързаха, за да го бият с камшик, Павел каза на офицера, който беше там: „Имате ли право да бичувате римски гражданин, който не е осъден?“. 26 Като чу това, офицерът отиде при началника и му каза: „Този човек е римски гражданин! Какво смяташ да правиш?“. 27 Тогава началникът отиде при Павел и го попита: „Ти римски гражданин ли си?“. Той отговори: „Да“. 28 Началникът каза: „Аз купих това гражданство за много пари“. Павел каза: „А аз съм се родил с него“.

29 Тогава войниците, които щяха да го разпитват, се отдръпнаха от него. Като осъзна, че е вързал с вериги римски гражданин, началникът се уплаши.

30 На следващия ден той го развърза и нареди на главните свещеници и на целия Синедрион да се съберат, тъй като искаше да разбере със сигурност защо юдеите го обвиняват. После го доведе и го изправи пред тях.

23 Павел погледна внимателно към Синедриона и каза: „Братя, мога да кажа, че досега съм живял с напълно чиста съвест пред Бога“. 2 Тогава първосвещеникът Анания заповяда на тези, които стояха до Павел, да го ударят през устата. 3 А Павел му каза: „Лицемер*! Бог ще удари теб! Как можеш да седиш тук и да ме съдиш според Закона, а ти самият да го нарушаваш, като нареждаш да ме удрят?“. 4 Тези, които стояха наоколо, казаха: „Първосвещеника на Бога ли обиждаш?“. 5 Павел отговори: „Братя, не знаех, че е първосвещеник. Записано е: „Не говори лошо за този, който управлява народа ти!“.

6 Павел знаеше, че част от членовете на Синедриона са садукеи, а другите са фарисеи, затова извика: „Братя, аз съм фарисей, потомък на фарисеи! Съдят ме, защото вярвам във възкресението!“. 7 Тогава фарисеите и садукеите започнаха да спорят и се разделиха на две. 8 Защото садукеите казват, че няма нито възкресение, нито ангели, нито духове, а фарисеите вярват във всичко това. 9 Вдигна се голям шум и някои книжници, които бяха фарисеи, станаха и започнаха да спорят разпалено: „Не намираме нищо лошо в този човек. Ами ако му е говорил дух или ангел?“. 10 Спорът толкова се разгорещи, че началникът на отряда се уплаши да не разкъсат Павел. Затова заповяда на войниците да отидат, да го измъкнат и да го заведат в казармата.

11 През нощта Господарят се яви на Павел и му каза: „Бъди смел! Както свидетелстваш напълно за мен в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим“.

12 На сутринта юдеите се наговориха да убият Павел и се заклеха, че няма да ядат и да пият, докато не го направят. 13 Над 40 души участваха в този заговор и се заклеха. 14 Те отидоха при главните свещеници и старейшините и казаха: „Заклехме се да не ядем нищо, докато не убием Павел. 15 Затова сега вие заедно със Синедриона кажете на началника да го доведе при вас, уж че искате да разследвате по-подробно неговия случай. А ние ще сме готови и ще го убием, преди да стигне дотук“.

16 Но племенникът* на Павел чу за засадата, която планират, отиде в казармата и му съобщи. 17 А Павел извика един офицер и му каза: „Заведи този младеж при началника, защото трябва да му съобщи нещо!“. 18 Той го заведе при началника и каза: „Затворникът Павел ме извика и ме помоли да доведа този младеж при теб, понеже има да ти казва нещо“. 19 Началникът го хвана за ръка, отведе го настрани и го попита: „Какво искаш да ми кажеш?“. 20 Той отговори: „Юдеите се наговориха да те помолят утре да доведеш Павел пред Синедриона под претекст, че искат да разберат повече за случая му. 21 Но не се съгласявай, защото над 40 техни хора чакат в засада и са се заклели да не ядат и пият, докато не го убият. Те са готови и само чакат съгласието ти“. 22 Тогава началникът пусна младежа да си ходи и му нареди: „Не казвай на никого, че си ме предупредил!“.

23 После извика двама офицери и им каза: „Подгответе 200 войници, 70 конници и 200 копиеносци, които да тръгнат за Кесария в 9 ч. вечерта*! 24 Осигурете също коне на Павел, за да стигне безопасно при управителя Феликс!“. 25 После написа следното писмо:

26 „От Клавдий Лисий до Негово Превъзходителство, управителя Феликс. Поздрави! 27 Юдеите хванаха този човек и щяха да го убият, но аз бързо дойдох с войниците си и го спасих, защото разбрах, че е римски гражданин. 28 Тъй като исках да разбера защо го обвиняват, го заведох в техния Синедрион. 29 Установих, че го обвиняват в неща, които са свързани със Закона им, но нито едно от тях не заслужаваше смърт или затвор. 30 И понеже научих, че срещу този човек има заговор, веднага го изпращам при теб и заповядвам на обвинителите му да ти представят случая“.

31 Тогава войниците взеха Павел, както им беше заповядано, и го заведоха в Антипатрида през нощта. 32 На следващия ден конниците продължиха с него, а останалите войници се върнаха в казармата. 33 Когато влязоха в Кесария, конниците занесоха писмото на управителя и му предадоха Павел. 34 Управителят го прочете и попита Павел от коя провинция е. Павел му отговори, че е от Киликия. 35 Той каза: „Ще те изслушам, когато дойдат обвинителите ти“. И заповяда да го пазят под стража в двореца на Ирод.

24 След пет дни първосвещеникът Анания дойде с някои старейшини и един адвокат на име Тертил. Те представиха на управителя случая на Павел. 2 Когато дадоха думата на Тертил, той започна да го обвинява пред Феликс:

„Уважаеми Феликсе, благодарение на теб живеем в мир и благодарение на мъдрото ти управление за този народ настъпват големи промени. 3 Винаги и навсякъде признаваме това и сме много благодарни. 4 Не искам да те задържам повече, затова те моля да бъдеш добър към нас и да ни изслушаш накратко. 5 Установихме, че този човек създава проблеми*, подстрекава към бунт юдеите по света и е водач на сектата на назаряните. 6 Той се опита също да омърси храма, но ние го арестувахме. 7 ——* 8 Като го разпиташ, сам ще видиш, че това, което казваме, е вярно“.

9 Юдеите подкрепиха обвиненията и твърдяха, че всичко е истина. 10 Когато управителят даде знак на Павел да говори, той каза:

„Знам, че много години си съдия на този народ, затова се радвам, че мога да говоря в своя защита пред теб. 11 Сам можеш да се увериш, че не са минали повече от 12 дни, откакто отидох за поклонение в Йерусалим. 12 Никой не ме е видял да споря с някого в храма или да подстрекавам хората към безредици в синагогите или в града. 13 Нито пък могат да докажат нещата, в които ме обвиняват. 14 Но признавам, че следвам начина на поклонение, който те наричат секта, и служа на Бога на прадедите си. Вярвам във всичко, което е записано в Закона и книгите на пророците. 15 И имам същата надежда като тези хора — че Бог ще възкреси и праведните, и неправедните. 16 Затова се старая винаги да имам чиста съвест пред Бога и хората. 17 След много години се върнах в Йерусалим да донеса дарения* на своя народ и да принеса приноси на Бога. 18 Когато ме намериха в храма да правя тези неща, вече се бях очистил ритуално; около мен нямаше тълпа и не създавах безредици. Имаше обаче някои юдеи от Азия*, 19 които трябва да дойдат пред теб и да ме обвинят, ако наистина имат нещо против мен. 20 Или нека хората тук да кажат каква вина намериха в мен, когато бях пред Синедриона, 21 освен това, което извиках пред съда: „Съдят ме, защото вярвам във възкресението!“.

22 Но Феликс беше добре запознат с Пътя*, затова отпрати мъжете и им каза: „Ще реша случая ви, когато дойде началникът на отряда, Лисий“. 23 Той нареди на офицера да постави Павел под стража, но да му даде известна свобода и да разреши на приятелите му да се грижат за него.

24 След няколко дни Феликс дойде с жена си Друзила, която беше юдейка. Той повика Павел, за да им обясни какво включва вярата в Христос Исус. 25 Но докато Павел говореше за праведност, самоконтрол и предстоящия съд, Феликс се уплаши и каза: „Засега си върви. Когато имам време, пак ще те повикам“. 26 Освен това той се надяваше, че Павел ще му даде подкуп. Затова често го викаше и разговаряше с него. 27 След две години Феликс беше сменен от Порций Фест. Понеже искаше да се хареса на юдеите, Феликс остави Павел в затвора.

25 Три дни след като пое властта в Юдея*, Фест отиде от Кесария в Йерусалим. 2 Там главните свещеници и влиятелните юдеи му представиха обвиненията си срещу Павел. Помолиха го 3 да им направи услуга и да доведе Павел в Йерусалим, а всъщност подготвяха засада, за да го убият по пътя. 4 Фест обаче отговори, че Павел трябва да остане под стража в Кесария и че самият той скоро ще се върне там. 5 Той им каза: „Нека водачите ви да дойдат с мен и да го обвинят, ако наистина е направил нещо нередно“.

6 Фест остана в Йерусалим не повече от осем до десет дни и след това се върна в Кесария. На следващия ден седна на съдийския стол и нареди да доведат Павел. 7 Когато той дойде, юдеите, които бяха дошли от Йерусалим, го наобиколиха и повдигнаха срещу него много сериозни обвинения, които не можеха да докажат.

8 А Павел каза в своя защита: „Не съм нарушил Закона на юдеите, нито съм направил нещо против храма и императора*“. 9 Понеже искаше да се хареса на юдеите, Фест каза на Павел: „Искаш ли да отидеш в Йерусалим и там да те съдят за тези неща?“. 10 Павел обаче отговори: „Стоя пред представителя* на императора и тук трябва да бъда съден. Не съм направил нищо лошо на юдеите и ти много добре го знаеш. 11 Ако наистина съм престъпник и съм извършил нещо, което заслужава смърт, нека да умра. Но ако обвиненията на тези мъже срещу мен са неоснователни, никой няма право да ме предава на тях само за да им угоди. Искам да бъда съден от императора!“. 12 Фест поговори със съветниците си и каза: „Щом искаш императорът да те съди, при императора ще отидеш!“.

13 След няколко дни цар Агрипа* и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Фест. 14 Те прекараха там доста време и Фест представи на царя случая на Павел:

„Има един човек, когото Феликс остави в затвора. 15 Когато бях в Йерусалим, главните свещеници и юдейските старейшини повдигнаха обвинения срещу него и искаха да бъде осъден. 16 Но аз им казах, че римският закон не позволява човек да бъде осъден само за да се угоди на някого, без да му се даде възможност да се защити пред обвинителите си. 17 Затова, когато дойдоха тук, не губих време, а още на следващия ден седнах на съдийския стол и наредих да доведат човека. 18 Обвинителите станаха и започнаха да говорят, но не го обвиниха в никое от лошите неща, които предполагах, че е извършил. 19 Просто спореха с него за религията си и за човек на име Исус, който бил умрял, но Павел твърдеше, че е жив. 20 Тъй като не знаех как да реша този спор, го попитах дали иска да отиде в Йерусалим и там да бъде съден. 21 Павел обаче поиска да остане в затвора до решението на императора*, затова наредих да остане там, докато не го изпратя при него“.

22 Тогава Агрипа каза на Фест: „И аз искам да изслушам този човек“. Той каза: „Утре ще го чуеш“. 23 На следващия ден Агрипа и Верникия пристигнаха в целия си блясък и влязоха в залата заедно с военачалниците и влиятелните мъже от града. Тогава Фест заповяда да доведат Павел 24 и каза: „Царю Агрипа и всички вие, които сте се събрали с нас, вижте този човек! Всички юдеи в Йерусалим и тук повдигнаха обвинения срещу него пред мен. Те викаха, че той трябва да умре. 25 Но аз установих, че не е направил нищо, което да заслужава смърт. Така че, когато той поиска да бъде съден от императора, реших да го изпратя при него. 26 Но няма нищо конкретно, което да мога да напиша на господаря за него. Затова го изправих пред вас и особено пред теб, царю Агрипа, така че, след като случаят му бъде разгледан, да има какво да напиша. 27 Защото ми се струва безсмислено да изпращам затворник в Рим, без да посочвам в какво е обвинен“.

26 Агрипа каза на Павел: „Можеш да говориш в своя защита“. Тогава Павел протегна ръка и започна да говори:

2 „Царю Агрипа, за мен е чест да се защитавам днес пред теб за всичко, в което ме обвиняват юдеите, 3 най-вече защото си добре запознат с обичаите и споровете на юдеите. Затова те моля да ме изслушаш търпеливо.

4 Всички юдеи, които ме познават отпреди, знаят какъв живот водех от малък сред народа си и в Йерусалим. 5 Ако искат, могат да свидетелстват, че бях от сектата на фарисеите, най-строгата секта в религията ни. 6 Сега обаче ме съдят заради надеждата ми, че Бог ще изпълни обещанието, което даде на прадедите ни; 7 12-те ни племена също се надяват да видят изпълнението на това обещание, като усърдно служат на Бога ден и нощ. Заради тази надежда ме обвиняват юдеите, царю.

8 Защо ви се струва невероятно Бог да възкресява мъртвите? 9 Аз също бях убеден, че с всички сили трябва да се боря срещу Исус Назарянина. 10 Точно това правех в Йерусалим. Хвърлях в затвора много от учениците*, защото имах власт от главните свещеници, и гласувах против тях, когато трябваше да бъдат екзекутирани. 11 Ходех по синагогите и ги наказвах, за да ги накарам да се отрекат от вярата си. Толкова им се ядосвах, че ги преследвах дори в други градове.

12 Веднъж пътувах до Дамаск, защото главните свещеници ми бяха дали власт да направя същото и там. 13 По обяд над мен и тези, които пътуваха с мен, заблестя светлина от небето, която беше по-ярка от слънцето. 14 Всички паднахме на земята и аз чух глас, който ми каза на еврейски: „Савле, Савле, защо ме преследваш? Като се бориш срещу мен*, ще се нараниш“. 15 Аз попитах: „Кой си ти, господине?“. Той отговори: „Аз съм Исус, когото преследваш. 16 Сега стани, защото ти се явих, за да те избера за служител и свидетел. Ще говориш както за това, което си видял за мен, така и за това, което ще ти разкрия. 17 Ще те спасявам от този народ и от другите народи, при които те изпращам 18 да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към властта на Бога. Така чрез вярата си в мен ще получат прошка на греховете и наградата, която Бог дава на тези, които е осветил“.

19 Затова, царю Агрипа, се подчиних на небесното видение. 20 Проповядвах първо в Дамаск, после в Йерусалим, в цяла Юдея, а също и на другите народи. Казвах на всички, че трябва да се разкаят, да се обърнат към Бога и да покажат, че се разкайват, с делата си. 21 Затова юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият. 22 Но с Божията помощ до днес продължавам да проповядвам както на обикновени, така и на видни хора; казвам само това, което пророците и Моисей казаха, че ще стане: 23 че Христос ще страда, че ще е първият възкресен от мъртвите и че ще проповядва и ще донесе светлина на юдеите и на другите народи“.

24 Докато Павел се защитаваше, Фест извика: „Ти си луд, Павле! Полудял си от толкова учене!“. 25 Но Павел каза: „Не съм луд, уважаеми Фесте. Това, което казвам, е вярно и разумно. 26 Мога да говоря свободно пред царя, защото той е добре запознат с тези неща. Сигурен съм, че e наясно с тях, защото нищо не е ставало скришно. 27 Царю Агрипа, ти вярваш ли на пророците? Знам, че вярваш“. 28 Агрипа каза на Павел: „Още малко и ще ме убедиш да стана християнин“. 29 Павел отговори: „Моля се на Бога рано или късно не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат като мен, само без тези окови“.

30 Тогава царят стана. Управителят, Верникия и хората, които седяха с тях, също станаха. 31 Докато излизаха, те си говореха: „Този човек не е направил нищо, което да заслужава смърт или затвор“. 32 Тогава Агрипа каза на Фест: „Ако не беше поискал да отиде при императора*, можеше да бъде освободен“.

27 Тъй като беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и някои други затворници на един офицер на име Юлий, който беше от императорския* отряд. 2 Качихме се на един кораб от Адрамит, който щеше да мине през различни пристанища по крайбрежието на Азия*, и отплавахме. С нас беше и македонецът Аристарх от Солун. 3 На следващия ден спряхме в Сидон. Юлий прояви човечност към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него.

4 Като отплавахме оттам, се движехме на завет покрай Кипър, защото вятърът беше насрещен. 5 След това продължихме в открито море покрай Киликия и Памфилия и влязохме в пристанището на Мира в Ликия. 6 Там офицерът намери кораб от Александрия, който пътуваше за Италия, и ни качи на него. 7 Плавахме бавно доста дни и стигнахме трудно до Книд. Тъй като вятърът ни пречеше, минахме Салмоне и продължихме на завет покрай Крит. 8 Движехме се трудно покрай брега и стигнахме до едно място, наречено Добри пристанища, което беше близо до град Ласея.

9 Бяхме се забавили много и вече беше опасно да се плава, тъй като беше минал дори постът за Деня на изкуплението*. Затова Павел предложи: 10 „Приятели, виждам, че не е разумно да продължаваме. Рискуваме да загубим не само кораба и товара, но и живота си“. 11 Но офицерът послуша капитана и собственика на кораба, а не Павел. 12 Понеже пристанището не беше подходящо за зимуване, повечето препоръчаха да отплават оттам, за да видят дали могат някак си да стигнат до Феникс и там да прекарат зимата. Това е критско пристанище, което гледа на североизток и на югоизток.

13 Когато задуха лек южен вятър, моряците си помислиха, че ще успеят да стигнат до Феникс; вдигнаха котва и започнаха да плават покрай брега на Крит. 14 Но скоро след това задуха бурен вятър, наречен евракилон*. 15 Той беше толкова силен, че корабът не можеше да плава срещу него, затова се оставихме да ни носи. 16 После минахме на завет покрай малкия остров Клавда, но въпреки това едва успяхме да овладеем лодката, която корабът теглеше. 17 Моряците я издърпаха на палубата и опасаха кораба с дебели въжета, за да не се разцепи. Тъй като се страхуваха да не заседнат в пясъците на Сиртис*, спуснаха платната* и се оставиха да бъдат носени от вятъра. 18 На следващия ден започнаха да изхвърлят товара, защото бурята ни подхвърляше силно. 19 А на третия ден изхвърлиха корабните принадлежности.

20 Дни наред не се появяваха нито слънцето, нито звездите и силната буря продължаваше да бушува. Накрая започнахме да губим всяка надежда, че ще се спасим. 21 Хората отдавна не бяха яли нищо. Тогава Павел застана пред тях и каза: „Приятели, ако ме бяхте послушали да не тръгваме от Крит, нямаше да понесем тези щети и загуби. 22 Въпреки това сега ви моля да не се безпокоите, защото никой няма да умре, само корабът ще се разбие. 23 Снощи Богът, на когото се покланям и служа, изпрати при мен ангел. 24 Той ми каза: „Не се страхувай, Павле! Трябва да се явиш пред императора*. Бог ще спаси и теб, и всички, които пътуват с теб“. 25 Затова не се безпокойте! Вярвам, че Бог ще направи това, което ми каза ангелът. 26 Но ще трябва да бъдем изхвърлени на брега на някой остров“.

27 На 14-ата нощ, откакто бурята ни подхвърляше в Адриатическо море*, в полунощ, моряците усетиха, че приближаваме някаква суша. 28 Измериха дълбочината и установиха, че е 36 метра*. Продължиха малко по-нататък, пак я измериха и установиха, че е 27 метра*. 29 Те се страхуваха, че може да се ударим в скалите. Затова пуснаха четири котви от задната част на кораба и притеснено зачакаха да се съмне. 30 В един момент моряците се опитаха да избягат от кораба. Те започнаха да спускат лодката в морето под претекст, че искат да пуснат котви от носа. 31 Но Павел каза на офицера и на войниците: „Ако тези мъже не останат на кораба, няма да се спасите“. 32 Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да падне.

33 На разсъмване Павел подкани всички да хапнат. Той им каза: „Вече 14 дни чакате в напрежение и не сте яли нищо. 34 Затова, моля ви, хапнете нещо. За ваше добро е. Даже и косъм няма да падне от главите ви“. 35 Като каза това, той взе хляб, благодари на Бога пред тях, разчупи го и започна да яде. 36 Всички се успокоиха и също започнаха да ядат. 37 На кораба бяхме общо 276 души. 38 Когато се нахраниха, те изхвърлиха житото в морето, за да олекотят кораба.

39 Като се съмна, моряците видяха земя, но не можаха да я познаят. Забелязаха един залив с плаж и решиха да се опитат да закарат кораба там. 40 Затова отрязаха котвите и ги оставиха да паднат в морето; в същото време развързаха въжетата на кормилните гребла, вдигнаха предното платно по посока на вятъра и се насочиха към брега. 41 Удариха се в голям пясъчен нанос и оставиха кораба да заседне. Носът се заби и остана неподвижен, но вълните удряха задната част на кораба и тя започна да се чупи. 42 Тогава войниците решиха да убият затворниците, за да не може никой да доплува до брега и да избяга. 43 Но офицерът искаше да спаси Павел и им попречи да го направят. Той нареди на тези, които могат да плуват, да скочат във водата и да стигнат първи до брега, 44 а на останалите да ги последват на дъски или парчета от кораба. Така всички успяха да стигнат до сушата.

28 Когато стигнахме брега, научихме, че островът се казва Малта. 2 Местните хора* бяха изключително добри към нас. Те ни приеха сърдечно и запалиха огън, защото валеше дъжд и беше студено. 3 Павел събра съчки и ги сложи в огъня, но заради горещината една отровна змия излезе, уви се около ръката му и го ухапа. 4 Когато местните хора видяха как змията виси от ръката му, започнаха да си говорят: „Този човек със сигурност е убиец! Спаси се от морето, но Справедливостта* не му позволи да живее“. 5 Той обаче изтърси змията в огъня и изобщо не пострада. 6 А те очакваха, че ще се подуе или внезапно ще умре. След като почакаха доста време и видяха, че не му става нищо, си промениха мнението и започнаха да казват, че е бог.

7 Недалече се намираха земите на управителя на острова, който се казваше Поплий. Той ни прие сърдечно и му бяхме на гости три дни. 8 По това време бащата на Поплий беше на легло, защото имаше треска и дизентерия. Павел влезе при него, помоли се, положи ръце върху него и го излекува. 9 След този случай и другите болни хора от острова дойдоха при него и той ги излекува. 10 От благодарност те ни дадоха много подаръци и когато тръгвахме на път, ни осигуриха всичко необходимо.

11 След три месеца отплавахме с един кораб, който беше презимувал на острова. Той беше от Александрия и на носа си имаше знака на „Синовете на Зевс“*. 12 Спряхме в Сиракуза и останахме там три дни. 13 После продължихме и стигнахме в Ригия. На следващия ден излезе южен вятър и на по-следващия стигнахме в Потиоли. 14 Там намерихме братя, които ни помолиха да останем при тях седем дни. След това продължихме към Рим. 15 Когато братята там чуха, че идваме, дойдоха чак до Апиевия пазар и Трите кръчми, за да ни посрещнат. Като ги видя, Павел благодари на Бога и се насърчи. 16 Когато накрая стигнахме в Рим, разрешиха на Павел да живее отделно с войника, който го пазеше.

17 След три дни Павел повика влиятелните юдеи. Когато се събраха, той им каза: „Братя, не съм направил нищо срещу народа ни или обичаите на прадедите ни. Въпреки това ме арестуваха в Йерусалим и ме предадоха на римляните. 18 Те ме разпитаха и искаха да ме освободят, защото нямаха основания да ме убият. 19 Юдеите обаче не бяха съгласни. Затова бях принуден да поискам императорът* да разгледа случая ми, но не за да се оплаквам от народа си. 20 Именно затова поисках да ви видя и да говоря с вас. Защото съм вързан с тези вериги заради надеждата на Израил“. 21 Те му казаха: „Не сме получавали писма за теб от Юдея и никой от братята ни, които дойдоха оттам, не ни е казвал нещо лошо за теб. 22 Но все пак смятаме, че е редно да те изслушаме, защото знаем, че навсякъде се говори против тази секта“.

23 Затова определиха ден да се срещнат отново с него и тогава в дома му дойдоха още повече хора. Целия ден той им говореше за Божието Царство и им обясняваше всичко* за него; използваше Закона на Моисей и книгите на пророците, за да ги убеди да повярват в Исус. 24 Някои повярваха на това, което им каза, а други не. 25 Тъй като бяха на различно мнение, те започнаха да се разотиват. А Павел им каза:

„Добре е казал светият дух на прадедите ви чрез пророк Исая: 26 „Отиди при този народ и кажи: „Ще слушате, но няма да разбирате и ще гледате, но няма да виждате. 27 Защото сърцата на тези хора са станали невъзприемчиви. С ушите си чуват, но не реагират; затварят очите и ушите си, за да не виждат и да не чуват, да не би да разберат, да се върнат при мен и аз да ги излекувам“. 28 Така че знайте, че новината за спасението от Бога се известява на другите народи и те със сигурност ще я чуят и приемат“. 29 ——*

30 Павел остана цели две години в къщата, която беше наел, и сърдечно приемаше всички, които идваха при него. 31 Той смело им проповядваше за Божието Царство и ги учеше за Господаря Исус Христос, без нищо да му пречи.