Книгата на съдиите

1 И ето, след смъртта+ на Исус Навиев синовете на Израил се допитаха+ до Йехова с думите: „Кой от нас да тръгне пръв да воюва срещу ханаанците?“ 2 А Йехова отговори: „Нека да тръгне Юда!+ Ето, ще предам земята в неговите ръце!“ 3 Тогава Юда каза на своя брат Симеон: „Ела с мене в моя дял+ от земята, за да воюваме срещу ханаанците, а аз на свой ред ще дойда с тебе в твоя дял+ от земята!“ И Симеон отиде с него.+

4 Така Юда тръгна на война и Йехова предаде в ръцете му ханаанците и ферезейците,+ и Юда победи във Везек десет хиляди души. 5 Във Везек намериха Адони–везек, воюваха срещу него и победиха ханаанците+ и ферезейците.+ 6 Когато Адони–везек побягна, те тръгнаха след него, хванаха го и му отрязаха палците на ръцете и на краката. 7 Тогава Адони–везек каза: „Седемдесет царе с отрязани палци на ръцете и на краката събираха храна под моята трапеза. Както правех аз, така Бог ми връща.“+ След това го отведоха в Йерусалим+ и той умря там.

8 После синовете на Юда воюваха срещу Йерусалим,+ превзеха го, избиха жителите му с острието на меча и опожариха града. 9 След това тръгнаха да воюват срещу ханаанците, които живееха в планинската област, в Негев+ и в Шефела.+ 10 После Юда тръгна да воюва срещу ханаанците, които живееха в Хеврон+ (а предишното име на Хеврон беше Кириат–арва),+ и уби Сесай, Ахиман и Талмай.+

11 Оттам тръгнаха да воюват срещу жителите на Девир.+ А предишното име на Девир беше Кириат–сефер.+ 12 Тогава Халев+ каза: „Който нападне Кириат–сефер и го превземе, на него ще дам дъщеря си Ахса+ за жена.“+ 13 Превзе го Готониил,+ който беше син на Кенез,+ по–малкият брат на Халев.+ Затова Халев му даде дъщеря си Ахса за жена.+ 14 И като тръгваше за дома си, Ахса настойчиво подкани мъжа си да поиска от баща ѝ нива. И както седеше на магарето, тя плесна с ръце.*+ И Халев я попита: „Какво искаш?“ 15 Тя му отговори: „Благослови ме!+ След като ми даде земя на юг, дай ми и Гулот–маим*!“ И така Халев ѝ даде Горни Гулот+ и Долни Гулот.

16 А синовете на кенееца,+ тъстът на Моисей,+ излязоха от града на палмите+ заедно със синовете на Юда и отидоха в Юдейската пустиня, която е на юг от Арад.+ Отидоха и се заселиха сред народа, който живееше там.+ 17 Но Юда и неговият брат Симеон продължиха да воюват заедно. Те нападнаха ханаанците, които живееха в Сефат, и обрекоха града на унищожение.+ Затова този град беше наречен Хорма*.+ 18 След това Юда превзе Газа+ и областта ѝ, Аскалон+ и областта му и Акарон+ и областта му. 19 И Йехова продължи да бъде с Юда, така че той завладя планинската област. Но не можа да изгони жителите на долината, тъй като те имаха бойни колесници+ с железни остриета.+ 20 А когато на Халев беше даден Хеврон, точно както беше обещал Моисей,+ той изгони оттам тримата синове на Енак.+

21 А синовете на Вениамин не изгониха йевусейците, които живееха в Йерусалим.+ Затова йевусейците и до днес живеят в Йерусалим със синовете на Вениамин.+

22 Междувременно синовете на Йосиф+ също тръгнаха да воюват срещу Ветил+ и Йехова беше с тях.+ 23 И когато синовете на Йосиф започнаха да събират сведения+ за Ветил (а предишното име на града беше Луз),+ 24 съгледвачите видяха един мъж, който излизаше от града, и му казаха: „Покажи ни как да влезем в града и ние ще бъдем милостиви* към тебе!“+ 25 И той им показа как да влязат в града. И те избиха с острието на меча жителите на града,+ но пуснаха онзи мъж и цялото му семейство да си вървят.+ 26 Тогава мъжът отиде в земята на хетите,+ построи град и го нарече Луз. Това е името му и до днес.

27 А Манасия+ не превзе Вет–сан+ и зависимите от него градове, нито Таанах+ и зависимите от него градове, не изгони жителите на Дор+ и зависимите от него градове, нито жителите на Ивлеам+ и зависимите от него градове, нито жителите на Магедон+ и зависимите от него градове, така че ханаанците продължиха да живеят в тази земя.+ 28 И ето, когато придобиха сила,+ израилтяните започнаха да използват ханаанците за робски труд,+ но не ги изгониха напълно.+

29 Ефрем също не изгони ханаанците, които живееха в Гезер. Така ханаанците продължиха да живеят между ефремците в Гезер.+

30 Завулон+ не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол.+ Така ханаанците продължиха да живеят между завулонците,+ но им беше наложен робски труд.+

31 Асир+ не изгони жителите на Акхо*, нито жителите на Сидон,+ на Ахлав, на Ахзив,+ на Хелва, на Афик+ и на Рехов.+ 32 Така асирците живееха сред ханаанците, които останаха в тази земя, защото асирците не ги изгониха.+

33 Нефталим+ не изгони жителите на Вет–семес, нито жителите на Вет–анат,+ така че нефталимците живееха сред ханаанците в тази земя.+ И жителите на Вет–семес и на Вет–анат бяха използвани от тях за робски труд.+

34 А аморейците принудиха синовете на Дан+ да останат в планинската област и не им позволиха да слязат в долината.+ 35 Така аморейците продължиха да живеят в планината Херес, в Айалон+ и в Саалвим.+ Но домът на Йосиф придоби повече сила и започна да използва аморейците за робски труд.+ 36 А областта на аморейците се простираше от възвишението Акравим,+ от Села нагоре.

2 Тогава ангелът на Йехова+ отиде от Галгал+ в Бохим+ и каза: „Аз ви изведох от Египет и ви доведох в земята, която обещах на прадедите ви чрез клетва.+ И казах още: ‘Никога няма да разваля своя договор с вас.+ 2 Вие обаче не сключвайте договор с жителите на тази земя!+ И трябва да разрушите техните жертвеници!’+ Но вие не послушахте гласа ми.+ Защо постъпихте така?+ 3 Затова сега казвам: ‘Няма да ги изгоня пред вас, но те ще станат примка за вас+ и техните богове ще станат примамка за вас.’“+

4 И когато ангелът на Йехова каза тези думи на всичките синове на Израил, хората заплакаха с глас.+ 5 Затова нарекоха онова място Бохим*. После принесоха там жертви на Йехова.

6 Когато Исус Навиев освободи хората да си вървят, синовете на Израил тръгнаха всеки към своето наследство, за да завладеят земята.+ 7 И народът продължи да служи на Йехова през всичките дни на Исус и през всичките дни на онези, които служеха като старейшини и след смъртта на Исус и които бяха видели всичките велики дела, извършени от Йехова за Израил.+ 8 А служителят на Йехова Исус, синът на Нави, умря на сто и десет години.+ 9 И го погребаха в пределите на неговото наследство в Тамнат–арес*,+ в планинската област на Ефрем, на север от планината Гаас.+ 10 И също цялото онова поколение отиде при бащите си.+ След него дойде друго поколение, което не познаваше Йехова, нито делата, които той беше извършил за Израил.+

11 И синовете на Израил започнаха да вършат зло в очите на Йехова+ и да служат на Вааловци.+ 12 Така те изоставиха Йехова, Богът на бащите им, който ги изведе от Египет,+ последваха други богове измежду боговете на народите, които бяха около тях,+ и започнаха да им се покланят, като с това оскърбяваха Йехова.+ 13 Така те изоставиха Йехова и започнаха да служат на Ваал и на изображенията на Астарта*.+ 14 Тогава гневът на Йехова пламна против синовете на Израил+ и Бог ги предаде в ръцете на грабители, които ги ограбваха,+ предаде* ги в ръцете на враговете им, които бяха около тях,+ и те вече не можеха да устояват пред враговете си.+ 15 Накъдето и да тръгнеха, ръката на Йехова беше против тях и ги сполитаха беди,+ точно както Йехова беше казал и точно както Йехова се беше заклел пред тях.+ И положението им стана много тежко.+ 16 Затова Йехова издигаше съдии+ и те ги спасяваха от ръцете на онези, които ги ограбваха.+

17 Но те не слушаха и съдиите си, а служеха на други богове*+ и им се покланяха.+ Бързо се отклониха от пътя, по който ходеха прадедите им, които спазваха заповедите на Йехова,+ и не постъпваха като тях. 18 И когато Йехова издигаше съдии,+ които да ги водят, Йехова беше с всеки съдия и спасяваше израилтяните от враговете им през всичките дни на съдията. Защото Йехова изпитваше съжаление,+ като чуваше как стенат заради онези, които ги потискаха+ и ги измъчваха.

19 Но когато съдията умреше, те отново се връщаха в предишните си пътища и постъпваха още по–лошо от бащите си, като вървяха след други богове, служеха им и им се покланяха.+ Те не изоставяха делата си и продължаваха да постъпват упорито.+ 20 Накрая гневът на Йехова пламна+ против израилтяните и Бог каза: „Тъй като хората на този народ нарушават договора,+ който сключих с прадедите им, и не слушат гласа ми,+ 21 то и аз няма да изгоня пред тях нито един народ от онези, които останаха след смъртта на Исус Навиев,+ 22 за да изпитвам+ чрез тях израилтяните — дали ще се придържат към пътя на Йехова, като ходят по него, както правеха бащите им, или няма да се придържат към него.“ 23 Така Йехова остави тези народи, като не ги изгони веднага+ и не ги предаде в ръцете на Исус Навиев.

3 Ето народите,+ които Йехова остави, за да изпита+ чрез тях всички онези израилтяни, които не бяха преживели нито една от войните в Ханаан,+ 2 като това стана само за да могат онези поколения на Израилевите синове, които преди не бяха воювали, да придобият опит и да бъдат научени как да воюват: 3 петимата съюзени филистимски владетели,+ всичките ханаанци,+ както и сидонците+ и евейците,+ които живееха в Ливанските планини,+ от планината Ваал–ермон+ чак до пределите на Емат.+ 4 Те останаха като средство, с което да бъдат изпитани+ израилтяните, за да се разбере дали ще спазват заповедите, които Йехова беше дал на бащите им чрез Моисей.+ 5 Така синовете на Израил живееха между ханаанците,+ хетите, аморейците, ферезейците, евейците и йевусейците.+ 6 И започнаха да се женят за техните дъщери+ и да омъжват своите дъщери за техните синове,+ и започнаха да служат на боговете им.+

7 Синовете на Израил вършеха зло в очите на Йехова, забравиха своя Бог, Йехова,+ и служеха на Вааловците+ и на обредните стълбове*.+ 8 Затова гневът на Йехова пламна против синовете на Израил+ и Бог ги предаде*+ в ръцете на Хусан–рисатаим, царят на Месопотамия.+ И синовете на Израил служиха на Хусан–рисатаим осем години. 9 Тогава синовете на Израил започнаха да молят Йехова за помощ.+ И Йехова издигна спасител+ за синовете на Израил, за да ги спаси — Готониил,+ синът на Кенез,+ по–малкият брат на Халев.+ 10 Духът+ на Йехова дойде върху него и той стана съдия на Израил. Когато Готониил излезе на бой, Йехова предаде в ръцете му Хусан–рисатаим, царят на Сирия, така че Готониил победи+ Хусан–рисатаим. 11 След това в земята имаше спокойствие четирийсет години. Накрая Готониил, синът на Кенез, умря.

12 И синовете на Израил отново започнаха да вършат зло в очите на Йехова.+ Затова Йехова позволи Еглон, царят на Моав,+ да стане по–силен от Израил,+ тъй като те вършеха зло в очите на Йехова.+ 13 И Еглон събра против тях синовете на Амон+ и на Амалик.+ Те тръгнаха, нападнаха Израил и превзеха града на палмите.+ 14 След това синовете на Израил служиха на Еглон, царят на Моав, осемнайсет години.+ 15 И синовете на Израил започнаха да молят Йехова за помощ.+ Тогава Йехова им издигна спасител, Аод,+ синът на Гера, вениаминец,+ който беше левичар.+ След известно време синовете на Израил изпратиха по него данък на Еглон, царят на Моав. 16 И Аод си направи двуостър меч,+ който беше дълъг един лакът*, и го препаса под дрехата си на десния си хълбок.+ 17 И той представи данъка пред моавския цар Еглон.+ А Еглон беше много дебел човек.

18 След като предаде данъка,+ Аод изпрати хората, които носеха данъка, да си вървят. 19 А самият той се върна от каменоломните*, които бяха в Галгал,+ и каза: „Царю, имам тайно послание за тебе!“ И царят каза: „По–тихо!“ Тогава всички, които стояха край него, излязоха.+ 20  И Аод се приближи до него, докато той седеше сам в своята прохладна стая на покрива, и му каза: „Имам за тебе послание от Бога!“ При тези думи царят стана от престола си. 21 Тогава Аод посегна с лявата си ръка към меча, който беше препасал на десния си хълбок, извади го и го заби в корема му, 22 така че след острието влезе също и дръжката. И тлъстината погълна острието, понеже Аод не извади меча от корема му, и започнаха да излизат изпражнения. 23 И Аод затвори зад себе си вратата на стаята, която беше на покрива, и я заключи, след което излезе през отвора за въздух 24 и си отиде.+

А служителите на царя дойдоха и видяха, че вратата на стаята на покрива е заключена. Затова казаха: „Сигурно ходи по нужда+ в прохладната стая.“ 25 И чакаха толкова дълго, че чак им стана неудобно, но ето, вратата на стаята на покрива не се отваряше. Тогава взеха ключа и отвориха, и ето, техният господар лежеше мъртъв на земята!

26 А докато те се бавеха, Аод избяга, мина покрай каменоломните+ и отиде в Сеира. 27 И като стигна там, в планинската област на Ефрем,+ той наду рога.+ И синовете на Израил слязоха с него от планината, като той ги предвождаше. 28 И им каза: „Вървете след мене,+ защото Йехова предаде моавците, вашите врагове, в ръцете ви!“+ И те тръгнаха след него, завладяха бродовете на Йордан,+ за да не могат моавците да избягат, и не позволиха на никого да премине. 29 И тогава сразиха около десет хиляди моавци,+ всички едри+ и храбри мъже, и нито един от тях не избяга.+ 30 В този ден Моав беше покорен от Израил и в земята имаше спокойствие осемдесет години.+

31 След него Самегар,+ синът на Анат, спаси Израил, като уби шестстотин филистимци+ с остен за говеда.+

4 След смъртта на Аод синовете на Израил отново започнаха да вършат зло в очите на Йехова.+ 2 Затова Йехова ги предаде*+ в ръцете на ханаанския цар Явин, който царуваше в Асор.+ Военачалник на неговата войска беше Сисара,+ който живееше в Аросет–агоим*.+ 3 И синовете на Израил започнаха да викат към Йехова за помощ,+ защото Явин имаше деветстотин бойни колесници с железни остриета+ и вече двайсет години потискаше жестоко синовете на Израил.+

4 По това време пророчицата+ Девора, жената на Лафидот, съдеше Израил. 5 Тя живееше под палмата на Девора между Рама+ и Ветил,+ в планинската област на Ефрем. И синовете на Израил отиваха при нея за съд. 6 И ето, тя прати хора да извикат Варак,+ синът на Авиноам, от Кедес–нефталим,+ и му каза: „Йехова, Богът на Израил, заповяда: ‘Отиди и разположи хората си на планината Тавор+ и вземи със себе си десет хиляди мъже от синовете на Нефталим+ и от синовете на Завулон,+ 7 а аз ще доведа при тебе+ в речната долина* Кисон+ Сисара,+ военачалникът на войската на Явин,+ с неговите бойни колесници и с множеството му воини, и ще го предам в твоите ръце!’“+

8 Тогава Варак ѝ каза: „Ако дойдеш с мене, ще отида, но ако не дойдеш с мене, няма да отида!“ 9 Тя отговори: „Ще дойда с тебе! Но славата на пътя, по който вървиш, няма да бъде за тебе, защото Йехова ще предаде Сисара в ръцете на жена.“+ И Девора стана и отиде с Варак в Кедес.+ 10 Варак свика Завулон+ и Нефталим в Кедес и десет хиляди мъже тръгнаха след него.+ С него тръгна и Девора.

11 А кенеецът Хевер+ се отдели от кенейците,+ синовете на Ховав, тъстът на Моисей,+ и разпъна шатъра си близо до голямото дърво в Саананим, при Кедес.

12 После съобщиха на Сисара, че Варак, синът на Авиноам,+ се е качил на планината Тавор.+ 13 Сисара веднага събра всичките си бойни колесници, деветстотин бойни колесници с железни остриета,+ и всички хора, които бяха с него, и ги поведе от Аросет–агоим към речната долина Кисон.+ 14 Тогава Девора каза на Варак: „Приготви се, защото това е денят, в който Йехова ще предаде Сисара в твоите ръце! Нима пред тебе не върви Йехова?“+ И Варак се спусна от планината Тавор заедно с десет хиляди души, които го следваха. 15 И Йехова вся смут+ сред Сисара, всичките му бойни колесници и цялата му войска и ги погуби с острието на меча на Варак. А Сисара скочи от колесницата си и побягна пеш. 16 И Варак преследваше+ бойните колесници+ и войската чак до Аросет–агоим, така че цялата войска на Сисара падна под острието на меча. Никой не оцеля.+

17 А Сисара+ побягна пеш към шатъра на Яил,+ жената на кенееца Хевер,+ защото имаше мир между Явин, царят на Асор,+ и дома на кенееца Хевер. 18 Тогава Яил излезе навън, за да посрещне Сисара, и му каза: „Ела тук, господарю, ела тук при мене! Не се страхувай!“ Затова той влезе в шатъра при нея. После тя го покри с една завивка. 19 А той ѝ каза: „Моля те, дай ми да пия малко вода, защото съм жаден!“ И тя отвори един мях+ с мляко, даде му да пие+ и след това го покри отново. 20 Той ѝ каза още: „Застани пред входа на шатъра и ако дойде някой и те попита ‘Има ли някого тук?’, му кажи ‘Няма никого!’“

21 И Яил, жената на Хевер, взе едно от колчетата на шатъра, а също и чук в ръката си. И когато Сисара заспа дълбоко от умора, тя се прокрадна до него и прониза с колчето слепоочията му,+ така че колчето се заби в земята. И той умря.+

22 И ето, дойде Варак, който преследваше Сисара. А Яил излезе навън да го посрещне и му каза: „Ела да ти покажа мъжа, когото търсиш!“ И той влезе при нея, и ето, Сисара лежеше мъртъв с колчето в слепоочията си.

23 Така в този ден Бог покори+ ханаанския цар Явин пред синовете на Израил. 24 И синовете на Израил придобиваха все повече надмощие над ханаанския цар Явин,+ докато накрая не го погубиха.+

6 После синовете на Израил отново започнаха да вършат зло в очите на Йехова.+ Така че Йехова ги предаде в ръцете на мадиамците+ за седем години. 2 И мадиамците потискаха Израил.+ Заради тях синовете на Израил си направиха подземни хранилища в планините, в пещерите и в недостъпните места.+ 3 Когато израилтяните сееха семе,+ мадиамците, амаликитците+ и жителите на Изтока+ идваха и ги нападаха. 4 Разполагаха становете си в тяхната земя, унищожаваха реколтата чак до Газа и не оставяха в Израил нито храна, нито овца, нито говедо, нито магаре.+ 5 Идваха със своя добитък и със своите шатри и бяха многобройни като скакалци+ — както те, така и камилите им нямаха брой.+ Идваха в земята, за да я опустошават.+ 6 Така, заради мадиамците, Израил обедня твърде много. И синовете на Израил започнаха да молят Йехова за помощ.+

7 И когато заради мадиамците синовете на Израил започнаха да молят Йехова за помощ,+ 8 Йехова изпрати при синовете на Израил един мъж, един пророк,+ който да им каже: „Това казва Йехова, Богът на Израил: ‘Аз ви изведох от Египет,+ изведох ви от земята на робството.+ 9 Аз ви избавих от ръцете на египтяните и от ръцете на всичките ви потисници, изгоних враговете ви пред вас и ви дадох тяхната земя.+ 10 И ви казах: „Аз съм Йехова, вашият Бог.+ Не се покланяйте на боговете на аморейците,+ в чиято земя живеете!“+ Но вие не послушахте гласа ми.’“+

11 После ангелът на Йехова дойде+ и седна под голямото дърво в Офра, което принадлежеше на Йоас от Авиезеровия род.+ А неговият син Гедеон+ грухаше жито в лина за грозде, за да може да го скрие по–бързо от очите на мадиамците. 12 Тогава ангелът на Йехова се появи пред него и му каза: „Йехова е с тебе,+ храбри и силни човече!“ 13 А Гедеон го попита: „Прости ми, господарю, но ако Йехова е с нас, тогава защо ни сполетя всичко това+ и къде са всичките му чудни дела,+ за които нашите бащи ни разказваха+ с думите: ‘Не ни ли изведе Йехова от Египет?’+ А сега Йехова ни изостави+ и ни предаде в ръцете на мадиамците.“ 14 Тогава Йехова* се обърна към него и каза: „Върви със силата, която имаш,+ и ще спасиш Израил от ръцете на мадиамците!+ Не те ли изпращам аз?“+ 15 А той му отговори: „Прости ми, Йехова, но как ще спася Израил?+ Ето, моят род* е най–незначителният в племето на Манасия и аз съм най–нищожният в дома на баща си.“+ 16 Но Йехова му каза: „Нали аз ще бъда с тебе!+ И ти ще победиш мадиамците,+ сякаш са само един човек.“

17 А Гедеон му отговори: „Ако съм придобил благоволение в твоите очи,+ дай ми знак, за да знам, че наистина ти си този, който говори с мене!+ 18 Моля те, не си тръгвай оттук, докато не се върна при тебе+ и не донеса дар, който да сложа пред тебе!“+ Той му отговори: „Ето, ще седя тук, докато не се върнеш.“ 19 Тогава Гедеон влезе вътре, приготви едно яре+ и омеси безквасни питки+ от една ефа* брашно. Месото сложи в кошница, а отварата изсипа в гърне за готвене, след което ги изнесе навън пред него под голямото дърво и му ги поднесе.

20 А ангелът на истинския Бог му каза: „Вземи месото и безквасните питки и ги сложи върху онзи голям камък,+ а отварата излей!“ И той направи така. 21 После ангелът на Йехова насочи напред края на тоягата, която държеше в ръката си, и докосна месото и безквасните питки. И от камъка излезе огън, който погълна месото и безквасните питки.+ И ето, ангелът на Йехова изчезна от погледа му. 22 Тогава Гедеон разбра, че това беше ангел на Йехова.+

И Гедеон веднага каза: „Горко ми, Върховни господарю Йехова! Видях твоя ангел, Йехова, лице в лице!“+ 23 Но Йехова му каза: „Мирът да бъде с тебе!+ Не се страхувай!+ Няма да умреш.“+ 24 Тогава Гедеон построи там олтар+ за Йехова, който и до днес се нарича+ Йехова–шалом*. Той все още се намира в Офра,+ която принадлежи на Авиезеровия род.

25 През тази нощ Йехова му каза: „Вземи младия бик, бикът, който принадлежи на баща ти, седемгодишният млад бик*, и събори жертвеника на Ваал,+ който е издигнал баща ти, и отсечи обредния стълб*, който е до него!+ 26 И на върха на това високо място издигни олтар за своя Бог, Йехова, като наредиш камъни. И вземи младия бик, та го принеси като принос за изгаряне върху дървата от обредния стълб, който ще отсечеш!“ 27 Тогава Гедеон взе десет мъже от своите служители и направи точно както му беше казал Йехова.+ Но тъй като много се страхуваше от хората в дома на баща си и от мъжете от града, не направи това през деня, а през нощта.+

28 И на сутринта, когато мъжете от града станаха рано както обикновено, ето, жертвеникът на Ваал беше съборен, обредният стълб,+ който беше до него, беше отсечен и младият бик беше принесен на новопостроения олтар. 29 И те се питаха един другиго: „Кой е направил това?“ И започнаха да разпитват и да търсят. Накрая казаха: „Гедеон, синът на Йоас, е направил това.“ 30 Затова мъжете от града казаха на Йоас: „Доведи сина си, за да умре,+ защото е съборил жертвеника на Ваал и защото е отсякъл обредния стълб, който беше до него!“ 31 Тогава Йоас+ каза на всички, които застанаха против него:+ „Вие ли ще защитите Ваал? Вие ли ще го спасите? Който го защити, нека бъде предаден на смърт още тази сутрин!+ Ако той е Бог,+ нека сам се защити,+ след като някой е съборил жертвеника му.“ 32 И в този ден той нарече Гедеон Йероваал*,+ като каза: „Нека Ваал сам се защити, след като някой е съборил жертвеника му!“+

33 И всички мадиамци,+ амаликитци+ и жители на Изтока+ се събраха като един,+ преминаха реката и се разположиха на стан в долината Йезраел.+ 34 И духът на Йехова+ обгърна Гедеон, така че той наду рога,+ и авиезеровците+ бяха свикани, за да го последват. 35 Той изпрати пратеници+ при всички от племето на Манасия и те също бяха свикани, за да го последват. Изпрати пратеници и при Асир, Завулон и Нефталим и те излязоха да го посрещнат.

36 Тогава Гедеон каза на истинския Бог: „Ако ще спасиш Израил чрез мене, както обеща,+ 37 ето, оставям едно руно вълна на хармана. Ако падне роса само на руното, а земята около него остане суха, тогава ще знам, че ще спасиш Израил чрез мене, както обеща.“ 38 И стана така. На следващия ден той стана рано, и като стисна руното, изцеди от него толкова вода, че можеше да се напълни една голяма празнична купа. 39 Но Гедеон каза на истинския Бог: „Нека гневът ти да не пламва против мене! Позволи ми да говоря още веднъж! Моля те, позволи ми да проверя само още веднъж какво ще стане с руното! Нека само руното да остане сухо, а по цялата земя да има роса!“ 40 И Бог направи така през тази нощ. Само руното остана сухо, а по цялата земя имаше роса.

7 После Йероваал,+ който е Гедеон,+ и всички хора, които бяха с него, станаха рано и се разположиха на стан край извора Харод. А станът на мадиамците се намираше на север от него, при хълма Море, в долината. 2 И ето, Йехова каза на Гедеон: „Хората, които са с тебе, са твърде много, за да предам мадиамците в ръцете им.+ Може би Израил ще се хвали+ пред мене, като казва: ‘Моите ръце ме спасиха.’+ 3 Затова, моля те, кажи на всеослушание пред народа: ‘Който се страхува и трепери, нека се оттегли!’“+ И Гедеон ги подложи на изпитание, като каза тези думи. Тогава двайсет и две хиляди души се оттеглиха, а десет хиляди останаха.

4 Но Йехова каза на Гедеон: „Все още хората са твърде много.+ Заведи ги долу при водата и там ще ги подложа на изпитание, за да ти помогна. За когото ти кажа ‘Този ще отиде с тебе’, той ще отиде с тебе, а за когото ти кажа ‘Този няма да отиде с тебе’, той няма да отиде.“ 5 Така той заведе народа долу при водата.+

Тогава Йехова каза на Гедеон: „Всекиго, който лочи вода с езика си, както лочи куче, отдели настрана, и също всекиго, който коленичи, за да пие.“+ 6 И онези, които лочиха вода, като поднесоха ръка до устата си, бяха триста. А всички останали коленичиха, за да пият вода.

7 Тогава Йехова каза на Гедеон: „Чрез онези триста мъже, които лочиха от шепата си, ще ви спася и ще предам мадиамците във вашите ръце.+ А всички останали нека се върнат по домовете си!“ 8 И взеха от тях хранителните запаси и роговете.+ И Гедеон изпрати всички израилтяни по домовете им и остави само тристата мъже. А станът на мадиамците беше по–надолу, в долината.+

9 И ето, през тази нощ+ Йехова му каза: „Приготви се, нападни стана, защото го предавам в твоите ръце!+ 10 Но ако се страхуваш да нападнеш, слез в стана със служителя си Фура.+ 11 Чуй какво си говорят+ и след това ще придобиеш смелост*,+ и ще нападнеш стана.“ Тогава той и служителят му Фура слязоха при първите отряди в стана.

12 А мадиамците, амаликитците и всичките жители на Изтока+ бяха изпълнили долината, многобройни като скакалци,+ и камилите+ им бяха безброй, бяха колкото песъчинките на морския бряг. 13 Когато Гедеон отиде там, ето, един мъж разказваше сън на своя приятел: „Ето какъв сън сънувах+ — една ечемичена питка се търкаляше из мадиамския стан. И дойде до един шатър и го удари, така че той падна+ и се преобърна, и шатърът се срина.“ 14 А неговият приятел отговори+ с думите: „Това не е нищо друго освен меча на израилтянина Гедеон,+ синът на Йоас. Истинският Бог+ предаде мадиамците и целия стан в неговите ръце.“+

15 Когато чу разказа за съня и неговото тълкуване,+ Гедеон се поклони на Бога.+ После се върна в стана на Израил и каза: „Пригответе се,+ защото Йехова предаде мадиамския стан в ръцете ви!“ 16 После той раздели тристата мъже на три отряда и даде в ръцете на всички тях рогове+ и големи стомни, както и факли в стомните. 17 И им каза: „Гледайте мене и каквото правя аз, правете и вие! Когато стигна до стана, правете точно това, което правя аз! 18 Когато надуя рога, аз и всички, които са с мене, вие също надуйте роговете около целия стан+ и извикайте: ‘Мечът на Йехова+ и на Гедеон!’“

19 И в началото на средната нощна стража*,+ точно когато се сменяха стражите, Гедеон и стоте мъже, които бяха с него, стигнаха до стана. И надуха роговете+ и строшиха на парчета големите стомни за вода, които бяха в ръцете им.+ 20 Тогава и трите отряда надуха роговете+ и строшиха стомните. С лявата си ръка мъжете хванаха факлите, а с дясната — роговете, за да ги надуват, и извикаха: „Мечът на Йехова+ и на Гедеон!“ 21 И през цялото време стояха всеки на своето място около стана, а хората в стана се разтичаха, като викаха и бягаха.+ 22 Тристата мъже+ продължаваха да надуват роговете,+ а в целия стан Йехова насочи меча на всеки един против другаря му.+ И всички от стана побягнаха към Вет–асета, към Церерат*, чак до покрайнините на Авел–меола+ край Тават.

23 И бяха свикани израилтяните от племето на Нефталим,+ от племето на Асир+ и от цялото племе на Манасия+ и те тръгнаха да гонят+ мадиамците. 24 И Гедеон изпрати пратеници по цялата планинска област на Ефрем+ с думите: „Слезте да пресрещнете мадиамците и завладейте преди тях бродовете на Йордан и на притоците му чак до Вет–вара!“ Затова всички мъже от племето на Ефрем бяха свикани и завладяха бродовете на Йордан+ и на притоците му чак до Вет–вара. 25 Плениха и двамата мадиамски князе Орив и Зив.+ Орив убиха на скалата Орив,+ а Зив — при лина Зив. И продължиха да гонят мадиамците+ и донесоха на Гедеон главите на Орив и на Зив близо до Йордан.+

8 После мъжете от Ефремовото племе му казаха: „Какво направи ти, та не ни повика, когато отиде да воюваш срещу мадиамците?“+ И яростно се караха с него.+ 2 Накрая той им каза: „Какво са моите дела в сравнение с вашите?+ Нима паберките на Ефрем+ не са по–добри от гроздобера на Авиезер?+ 3 Та нали във вашите ръце Бог предаде мадиамските князе Орив и Зив!+ Какво са моите дела в сравнение с вашите?“ Когато той каза тези думи, яростта* им утихна.+

4 Накрая Гедеон стигна до Йордан и заедно с тристата мъже, които бяха с него, премина реката, и макар че бяха уморени, продължиха да преследват враговете си. 5 После той каза на жителите на Сокхот:+ „Моля ви, дайте хляб на хората, които ме следват,+ защото са уморени, а аз гоня мадиамските царе Зевей+ и Салман!“+ 6 Но князете на Сокхот попитаха: „Да не би Зевей и Салман да са вече в ръцете ти, та да дадем хляб на войската ти?“+ 7 Тогава Гедеон отговори: „Щом е така, когато Йехова предаде Зевей и Салман в ръцете ми, ще овършея телата ви с тръни от пустинята и с бодливи храсти!“+ 8 И оттам той продължи по пътя за Фануил и помоли жителите на Фануил+ за същото, но те му отговориха точно както жителите на Сокхот. 9 Затова той каза и на жителите на Фануил: „Когато се върна победоносно, ще съборя кулата ви!“+

10 Зевей и Салман+ бяха в Каркор със своите войски — около петнайсет хиляди души, които останаха от цялата войска на жителите на Изтока.+ Дотогава вече бяха паднали сто и двайсет хиляди мъже, въоръжени с меч.+ 11 А Гедеон продължи нагоре по пътя на онези, които живееха в шатри, на изток от Новах и Йогвея,+ и нападна вражеския стан, докато станът още не беше подготвен.+ 12 Когато Зевей и Салман побягнаха, Гедеон веднага тръгна да ги преследва, хвана двамата мадиамски царе Зевей и Салман+ и накара целия стан да трепери от страх.

13 И когато Гедеон, синът на Йоас, се връщаше от войната през прохода, който се изкачва към Херес, 14 по пътя хвана един младеж от Сокхот+ и го разпита.+ И младежът написа имената на князете+ и на старейшините на Сокхот, седемдесет и седем души. 15 Тогава Гедеон отиде при жителите на Сокхот и каза: „Ето ги Зевей и Салман, за които ми се присмяхте, като казахте: ‘Да не би Зевей и Салман да са вече в ръцете ти, та да дадем хляб на изморените ти хора?’“+ 16 Тогава той хвана старейшините на града и взе тръни от пустинята и бодливи храсти, та с тях наказа жителите на Сокхот.+ 17 А кулата във Фануил+ събори+ и уби жителите на града.

18 После Гедеон попита Зевей и Салман:+ „Какви бяха мъжете, които убихте в Тавор?“+ А те му отговориха: „Какъвто си ти, такива бяха и те, всеки един от тях приличаше на царски син.“ 19 Тогава той каза: „Те бяха мои братя, синове на майка ми. Както е сигурно, че е жив Йехова, така е сигурно, че ако ги бяхте оставили живи, аз нямаше да ви убия!“+ 20 И Гедеон каза на своя първороден син Йетер: „Отиди, убий ги!“ Но младежът не извади меча си, понеже беше още млад и се страхуваше.+ 21 Затова Зевей и Салман казаха: „Ела ти да ни убиеш, защото какъвто е мъжът, такава е и силата му!“+ Така Гедеон уби+ Зевей и Салман и свали украшенията с форма на луна от шиите на камилите им.

22 След време израилтяните казаха на Гедеон: „Владей над нас+ — ти и синът ти, и внукът ти, — защото ти ни спаси от ръцете на мадиамците!“+ 23 Но Гедеон им отговори: „Нито аз ще владея над вас, нито моят син ще владее над вас.+ Йехова ще владее над вас!“+ 24 И Гедеон им каза още: „Моля ви всеки от вас да ми даде халките за нос+ от плячката си.“ (Защото победените имаха златни халки на носа си, тъй като бяха исмаилтяни.)+ 25 А те отвърнаха: „Разбира се, че ще ти ги дадем.“ И постлаха една горна дреха и всички до един хвърлиха халките за нос от плячката си върху нея. 26 И теглото на златните халки за нос, за които той беше помолил, беше хиляда и седемстотин сикъла злато, освен украшенията с форма на луна,+ обиците, пурпурните вълнени дрехи,+ които носеха мадиамските царе, и огърлиците, които бяха на шиите на камилите.+

27 И Гедеон направи от златото ефод*+ и го изложи в своя град Офра.+ Там целият Израил започна да се покланя+ на този ефод* и той беше като примка за Гедеон и за неговото семейство.+

28 Така мадиамците+ бяха покорени пред синовете на Израил и не повдигнаха вече главите си. По времето на Гедеон в земята имаше спокойствие четирийсет години.+

29 И Йероваал*,+ синът на Йоас, се прибра и живееше в своята къща.

30 И Гедеон имаше седемдесет синове,+ които произлязоха от него*, защото имаше много жени. 31 А също и неговата наложница*, която беше в Сихем, му роди син. И той го нарече Авимелех.+ 32 Накрая Гедеон, синът на Йоас, умря в дълбока старост и беше погребан в погребалното място на своя баща Йоас в Офра, която принадлежи на рода на Авиезер.+

33 И скоро след като Гедеон умря, синовете на Израил отново започнаха да се покланят на Вааловци*+ и си определиха Ваал–верит* за свой бог.+ 34 Синовете на Израил не помнеха своя Бог, Йехова,+ който ги беше избавил от ръцете на околните им врагове,+ 35 и не проявиха милост*+ към семейството на Йероваал, който е Гедеон, в замяна на всичкото добро, което той беше направил за Израил.+

9 След време Авимелех,+ синът на Йероваал, отиде в Сихем+ при братята на майка си и каза на тях и на всичките роднини от бащиния дом на майка си: 2 „Кажете пред всички жители на Сихем: ‘Кое е по–добре за вас — седемдесет души,+ всичките синове на Йероваал, да владеят над вас или само един човек да владее над вас? Помнете, че аз съм една кръв с вас*!’“+

3 И братята на майка му казаха всички тези негови думи пред всички жители на Сихем, така че техните сърца се обърнаха към Авимелех+ и затова казаха: „Той е наш брат.“+ 4 И му дадоха седемдесет сикъла сребро от храма на Ваал–верит.+ С тях Авимелех нае нагли мъже без работа,+ за да го придружават. 5 След това отиде в дома на баща си в Офра+ и уби върху един камък братята си,+ синовете на Йероваал, седемдесет мъже. Но Йотам, най–малкият син на Йероваал, остана жив, тъй като се беше скрил.

6 По–късно всички жители на Сихем и всички жители на Мило+ се събраха заедно и отидоха и издигнаха Авимелех за свой цар+ близо до голямото дърво,+ близо до стълба, който се намираше в Сихем.+

7 Когато му съобщиха за това, Йотам веднага отиде и застана на върха на планината Гаризим,+ и извика със силен глас към тях: „Чуйте ме вие, жители на Сихем, и нека Бог чуе вас!

8 Веднъж дърветата отишли да помажат цар над себе си. И казали на маслината:+ ‘Владей над нас!’+ 9 Но маслината им отговорила: ‘Да се откажа ли от изобилието на маслото си, с което биват прославяни+ Богът и хората, и да отида да се вея над дърветата?’+ 10 Тогава дърветата казали на смокинята:+ ‘Ела ти да владееш над нас!’ 11 Но смокинята им отвърнала: ‘Да се откажа ли от сладостта си и от хубавите си плодове и да отида да се вея над дърветата?’+ 12 След това дърветата казали на лозата: ‘Ела ти да владееш над нас!’ 13 В отговор лозата им казала: ‘Да се откажа ли от своето младо вино, което радва Бога и хората,+ и да отида да се вея над дърветата?’ 14 Накрая всички дървета казали на трънливия храст:+ ‘Ела ти да владееш над нас!’ 15 Тогава трънливият храст отговорил на дърветата: ‘Ако наистина ме помазвате за цар над вас, елате и потърсете убежище под сянката ми!+ Но ако не, нека огън+ излезе от трънливия храст и нека погълне ливанските+ кедри!’+

16 И сега, ако сте постъпили искрено и честно, когато издигнахте Авимелех за свой цар,+ ако сте направили добро на Йероваал и на неговото семейство и ако сте постъпили с него според това, което заслужаваха делата на ръцете му, 17 когато баща ми воюва+ за вас и изложи на опасност душата си,+ за да ви избави от ръцете на мадиамците+ — 18 вие обаче днес въстанахте против семейството на баща ми, като убихте върху един камък синовете му,+ седемдесет души,+ и издигнахте Авимелех, синът на неговата робиня,+ за цар+ над жителите на Сихем само защото той е ваш брат, — 19 да, ако днес сте постъпили искрено и честно спрямо Йероваал и неговото семейство, радвайте се на Авимелех и нека и той се радва на вас!+ 20 Но ако не е така, нека излезе огън+ от Авимелех и нека погълне жителите на Сихем и жителите на Мило,+ и нека излезе огън+ от жителите на Сихем и жителите на Мило и да погълне Авимелех!“+

21 След това Йотам+ побягна и стигна до Вир, и се засели там заради своя брат Авимелех.

22 А Авимелех три години се държеше като княз на Израил.+ 23 Тогава Бог позволи да се породят лоши чувства*+ между Авимелех и жителите на Сихем, и жителите на Сихем измениха+ на Авимелех. 24 Това стана, за да дойде злото,+ причинено на седемдесетте синове на Йероваал, както и тяхната кръв, върху брат им Авимелех, защото той ги уби,+ а също и върху жителите на Сихем, защото му помогнаха+ да убие братята си. 25 И жителите на Сихем поставиха в засада против него мъже по върховете на планините и те ограбваха всекиго, който минаваше край тях по онзи път. След време това беше съобщено на Авимелех.

26 След това Гаал,+ синът на Евед, дойде с братята си и премина в Сихем,+ а жителите на Сихем му се довериха.+ 27 И те излязоха на полето както обикновено, обраха гроздето от лозята си, стъпкаха го, за да направят вино, и празнуваха радостно,+ след което влязоха в храма на своя бог,+ ядоха и пиха,+ и проклинаха+ Авимелех. 28 И Гаал, синът на Евед, каза: „Кой е Авимелех?+ Не е ли син на Йероваал?+ И кой е Зевул,+ неговият доверен служител в Сихем? Защо да им служим? По–добре служете на синовете на Емор,+ бащата на Сихем! Защо да служим на Авимелех? 29 Ако този народ беше в моите ръце,+ щях да премахна Авимелех!“ И той каза още на Авимелех: „Събери си многобройна войска и излез да се бием!“+

30 А князът на града, Зевул, чу думите на Гаал, синът на Евед,+ и гневът му пламна. 31 Затова, постъпвайки хитро, той изпрати пратеници при Авимелех с думите: „Ето, Гаал, синът на Евед, и неговите братя са дошли в Сихем+ и сега бунтуват града против тебе. 32 Затова ти и хората, които са с тебе, се вдигнете през нощта+ и залегнете в засада+ извън града! 33 А рано сутринта, веднага щом изгрее слънцето, станете и нападнете града! И когато Гаал и хората му излязат против вас, направете с тях каквото можете!“

34 Така Авимелех и всички хора, които бяха с него, се вдигнаха през нощта и залегнаха в засада против Сихем, разделени на четири отряда. 35 След това Гаал,+ синът на Евед, излезе и застана при градската порта. А Авимелех и хората му тръгнаха от засадата. 36 И когато видя хората, Гаал каза на Зевул: „Виж, хора слизат от върховете на планините!“ Но Зевул му отговори: „Сенките на планините ти приличат на хора.“+

37 По–късно Гаал каза още веднъж: „Ето, хора идват откъм средата на тази земя и един отряд идва по пътя край голямото дърво Маоненим*.“ 38 Тогава Зевул му каза: „Къде са сега думите, с които се хвалеше:+ ‘Кой е Авимелех, за да му служим?’+ Това не са ли хората, които ти отхвърли?+ Излез сега и воювай против тях!“

39 И Гаал излезе начело на жителите на Сихем и воюва против Авимелех. 40 Но Авимелех тръгна да го преследва, така че той побягна пред него. И мнозина паднаха убити, чак до градската порта.

41 И Авимелех продължи да живее в Арума, а Зевул+ изгони Гаал+ и братята му, та не можеха вече да живеят в Сихем.+ 42 А на следващия ден хората започнаха да излизат на полето. И това беше съобщено на Авимелех.+ 43 Така той взе своите мъже, раздели ги на три отряда+ и те залегнаха в засада извън града. Когато видя, че хората излизат от града, той се вдигна срещу тях и ги уби. 44 И Авимелех и отрядите, които бяха с него, нападнаха портата на града, за да застанат там, а два отряда нападнаха всички, които бяха извън града, и ги убиха.+ 45 И Авимелех воюва против града през целия този ден и накрая го превзе. Той уби хората в него,+ след което срина града до основи+ и покри мястото му със сол.+

46 Когато чуха за това, всички жители на кулата в Сихем отидоха в скривалището на храма на Ел–верит*.+ 47 И беше съобщено на Авимелех, че всички жители на кулата в Сихем са се събрали заедно. 48 Тогава, заедно с всички онези, които бяха с него, Авимелех се качи на планината Салмон+ и като взе брадва в ръката си, отсече клон от едно дърво, вдигна го, сложи го на рамо и каза на хората си: „Каквото видяхте, че направих аз, направете го бързо и вие!“+ 49 Тогава всички си отсякоха по един клон и тръгнаха след Авимелех. После сложиха клоните върху скривалището и запалиха огън над онези, които бяха в скривалището. Така умряха и всичките жители на кулата в Сихем, около хиляда мъже и жени.+

50 След това Авимелех отиде до Тевес,+ обсади го и го превзе. 51 Сред града имаше укрепена кула, в която избягаха всички мъже и жени, всички жители на града. Те затвориха вратата след себе си и се качиха на покрива на кулата. 52 И Авимелех стигна до кулата и я нападна, и се приближи до вратата на кулата, за да я опожари.+ 53 Тогава една жена хвърли горен мелничен камък върху главата на Авимелех и му строши черепа.+ 54 А той бързо повика оръженосеца си и му каза: „Извади меча си и ме убий,+ за да не кажат за мене ‘Жена го уби’!“ И веднага оръженосецът му го прониза, така че той умря.+

55 А когато видяха, че Авимелех умря, израилтяните се прибраха по домовете си. 56 И Бог направи така, че злото, което Авимелех беше извършил спрямо своя баща, като беше убил седемдесетте си братя, да се върне върху самия него.+ 57 И Бог направи така, че цялото зло, което жителите на Сихем бяха извършили, да се върне върху собствените им глави, за да дойде върху тях+ проклятието+ на Йотам,+ синът на Йероваал.+

10 След дните на Авимелех за спасител+ на Израил се издигна Тола, синът на Фуа, син на Додо, мъж от племето на Исахар. Той живееше в Самир, в планинската област на Ефрем.+ 2 Той беше съдия на Израил двайсет и три години и след това умря и беше погребан в Самир.

3 След него съдия стана Яир от Галаад+ и той съди Израил двайсет и две години. 4 Той имаше трийсет синове, които яздеха трийсет магарета+ и имаха трийсет града, които и до днес се наричат Хавот–яир*+ и се намират в галаадската земя. 5 След това Яир умря и беше погребан в Камон.

6 И синовете на Израил отново вършиха зло в очите на Йехова+ и започнаха да служат на Вааловците+ и на изображенията на Астарта,+ на боговете на Сирия,+ на боговете на Сидон,+ на боговете на Моав,+ на боговете на синовете на Амон+ и на боговете на филистимците.+ Така те изоставиха Йехова и не служеха на него.+ 7 Затова гневът на Йехова пламна против израилтяните+ и Бог ги предаде*+ в ръцете на филистимците+ и в ръцете на синовете на Амон.+ 8 И от тази година нататък, в продължение на осемнайсет години, те унищожаваха и потискаха синовете на Израил — всички синове на Израил, които бяха от онази страна на Йордан в земята на аморейците, в Галаад. 9 И синовете на Амон преминаваха Йордан, за да воюват против племената на Юда, Вениамин и Ефрем. Така Израил изпадна в голяма беда.+ 10 Тогава синовете на Израил започнаха да молят Йехова за помощ+ с думите: „Боже наш, съгрешихме+ против тебе, защото те изоставихме, за да служим на Вааловците!“+

11 И Йехова каза на синовете на Израил: „Не ви ли избавих от египтяните,+ от аморейците,+ от синовете на Амон,+ от филистимците,+ 12 от сидонците,+ от амаликитците+ и от мадиамците,+ които ви потискаха?+ Не ви ли избавих от ръцете им, когато извикахте към мене? 13 А вие ме изоставихте+ и започнахте да се покланяте на други богове.+ Затова няма да ви спасявам повече.+ 14 Вървете и молете за помощ боговете,+ които си избрахте!+ Нека те да ви спасят от вашата беда!“ 15 Но синовете на Израил отговориха на Йехова: „Извършихме грях!+ Постъпи с нас както сметнеш за добре,+ само ни избави, молим те, в този ден!“+ 16 И те започнаха да премахват чуждите богове, които бяха сред тях,+ и да се покланят на Йехова,+ така че неговата душа+ не можеше повече да търпи нещастието на Израил.+

17 След време синовете на Амон+ бяха свикани и се разположиха на стан в Галаад.+ Тогава синовете на Израил се събраха и се разположиха на стан в Масфа.+ 18 И както обикновените хора, така и видните мъже от Галаад се питаха един другиго: „Кой ще застане начело в боя против синовете на Амон?+ Нека той да бъде предводител на всичките жители на Галаад!“+

11 А галаадецът+ Йефтай+ беше силен и храбър мъж.+ Той беше син на една блудница,+ а бащата на Йефтай беше Галаад. 2 И жената* на Галаад му роди синове. Когато пораснаха, синовете на тази жена изгониха Йефтай, като му казаха: „Няма да получиш наследство в дома на баща ни,+ защото си син на друга жена.“ 3 Затова Йефтай избяга от братята си и се засели в областта Тов.+ И около Йефтай се събраха останали без работа мъже, които извършваха набези заедно с него.+

4 След известно време синовете на Амон започнаха да воюват срещу Израил.+ 5 И когато синовете на Амон започнаха да воюват срещу Израил,+ старейшините на Галаад веднага отидоха да доведат Йефтай от областта Тов+ 6 и му казаха: „Ела, стани наш военачалник и нека да воюваме срещу синовете на Амон!“ 7 Но Йефтай отговори на старейшините+ на Галаад: „Нали ме мразехте толкова, че ме изгонихте от дома на баща ми?+ Защо сега, когато сте в беда, идвате при мене?“+ 8 Тогава старейшините на Галаад отговориха на Йефтай: „Точно затова дойдохме при тебе,+ за да тръгнеш с нас и да воюваш срещу синовете на Амон, и да станеш глава както над нас, така и над всички останали жители на Галаад.“+ 9 А Йефтай каза на старейшините на Галаад: „Щом ме връщате обратно, за да воювам срещу синовете на Амон, то ако Йехова ги предаде в ръцете ми,+ ще ви стана глава!“ 10 В отговор старейшините на Галаад казаха на Йефтай: „Нека Йехова да ни чуе и да ни съди,+ ако не постъпим според твоите думи!“+ 11 Така че Йефтай тръгна със старейшините на Галаад и хората го издигнаха за свой военачалник и глава.+ И в Масфа+ Йефтай повтори пред Йехова+ всичко, каквото беше казал преди.

12 После Йефтай изпрати пратеници при царя на синовете на Амон+ с думите: „Какво имаш против мене,+ че си дошъл да воюваш срещу мене в моята земя?“ 13 Тогава царят на синовете на Амон каза на пратениците на Йефтай: „Когато излезе от Египет, Израил отне земята ми+ от Арнон+ чак до Явок и до Йордан.+ Затова сега ми я върни доброволно!“ 14 Но Йефтай изпрати още веднъж пратеници при царя на синовете на Амон 15 с думите:

„Това казва Йефтай: ‘Израил не е отнел моавската земя,+ нито земята на синовете на Амон.+ 16 Защото когато излезе от Египет, Израил вървя през пустинята до Червено море+ и после стигна до Кадис.+ 17 Тогава Израил изпрати пратеници при царя на Едом+ с думите: „Моля те, пусни ме да мина през твоята земя!“ Но царят на Едом не го послуша. Израил изпрати пратеници и до царя на Моав,+ но и той не се съгласи. Затова израилтяните останаха да живеят в Кадис.+ 18 Когато продължиха през пустинята, те заобиколиха едомската земя+ и моавската земя, като минаха източно от моавската земя+ и се разположиха на стан край Арнон. И не влязоха в пределите на Моав,+ тъй като Арнон беше границата на Моав.+

19 След това Израил изпрати пратеници при Сихон, царят на аморейците, който управляваше в Есевон,+ и Израил му каза: „Молим те, пусни ни да минем през твоята земя до своето място!“+ 20 Но Сихон не вярваше, че Израил само ще мине през земята му. Затова Сихон събра всички свои хора, разположи се на стан в Яса+ и започна да воюва срещу Израил.+ 21 Тогава Йехова, Богът на Израил, предаде Сихон и всички негови хора в ръцете на Израил, така че израилтяните ги избиха и завладяха цялата земя на аморейците, които живееха там.+ 22 И те завладяха цялата земя на аморейците от Арнон до Явок и от пустинята до Йордан.+

23 И така Йехова, Богът на Израил, изгони аморейците пред своя народ Израил,+ а ти сега искаш да изгониш този народ. 24 Нима няма да изгониш всички, които Хамос,+ твоят бог, ти позволява да изгониш? Така и ние ще изгоним всички, които Йехова, нашият Бог, изгони пред нас.+ 25 Да не би ти да си нещо повече от моавския цар Валак, синът на Сепфор?+ Дали той е спорил някога с Израил? Воювал ли е срещу него? 26 Защо през цялото това време, докато синовете на Израил живееха триста години в Есевон и в зависимите от него градове,+ в Ароир+ и в зависимите от него градове и във всички градове по поречието на Арнон, не им отнехте всички тези градове?+ 27 Аз не съм извършил грях против тебе, а ти постъпваш лошо спрямо мене, като воюваш срещу мене. Нека днес Йехова, Съдията,+ да отсъди кой има право — синовете на Израил или синовете на Амон!’“

28 Но царят на синовете на Амон не послуша думите, които Йефтай беше изпратил до него.+

29 Тогава духът на Йехова дойде върху Йефтай+ и той мина през Галаад и земите на Манасия, мина през Масфа, която е в Галаад,+ и оттам отиде при синовете на Амон.

30 И Йефтай даде обет+ пред Йехова, като каза: „Ако предадеш синовете на Амон в ръцете ми, 31 тогава онзи, който излезе от вратата на дома ми, за да ме посрещне, когато се върна с мир+ от войната срещу синовете на Амон, ще принадлежи на Йехова+ и ще го принеса като принос за изгаряне!“+

32 И Йефтай отиде да воюва срещу синовете на Амон и Йехова ги предаде в ръцете му. 33 Той им нанесе много голямо поражение от Ароир по целия път до Минит+ — двайсет града — чак до Авел–керамим. Така синовете на Амон бяха покорени пред синовете на Израил.

34 После Йефтай се върна в дома си в Масфа,+ и ето, неговата дъщеря излезе да го посрещне с дайрета и танци!+ Тя беше единственото му дете. Освен нея той нямаше нито син, нито дъщеря. 35 И когато я видя, той раздра дрехите си+ и каза: „Ах, дъще моя! Ти ме съкруши! Та аз те обрекох на изгнание, защото дадох обет пред Йехова и не мога да се отрека от него!“+

36 А тя му отговори: „Татко, ако си дал обет пред Йехова, постъпи с мене според онова, което си обещал,+ тъй като Йехова отмъсти за тебе на твоите врагове, синовете на Амон!“ 37 И тя каза още на баща си: „Нека с мене стане така: позволи ми да отида за два месеца в планините и да оплача девствеността си+ със своите приятелки!“

38 Тогава той ѝ каза: „Отиди!“ И я изпрати за два месеца. И тя ходеше с приятелките си по планините и оплакваше девствеността си. 39 Когато изминаха тези два месеца, тя се върна при баща си и той постъпи с нея според обета, който беше дал.+ Що се отнася до нея, тя никога не легна с мъж. Оттогава в Израил стана обичай 40 всяка година, четири дни в годината, дъщерите на Израил да ходят при дъщерята на галаадеца Йефтай, за да ѝ изказват похвала.+

12 После бяха свикани ефремците, които преминаха реката и отидоха на север. И те попитаха Йефтай: „Защо отиде да воюваш срещу синовете на Амон, а нас не ни повика да тръгнем с тебе?+ Ще изгорим и тебе, и дома ти!“+ 2 Но Йефтай им отговори: „Заедно с моите хора бях в голяма вражда със синовете на Амон.+ Повиках ви на помощ, но вие не ме спасихте от ръцете им. 3 Когато видях, че няма да ме спасите, реших да изложа своя живот на опасност*+ и да изляза срещу синовете на Амон.+ И Йехова ги предаде в ръцете ми. Тогава защо сте излезли днес да воювате срещу мене?“

4 И Йефтай веднага събра всички мъже от Галаад+ и ги поведе срещу ефремците. И мъжете от Галаад поразиха ефремците, защото те бяха казали: „Галаадци, сред Ефрем и сред Манасия вие сте като мъже, избягали от Ефрем!“ 5 И галаадците завладяха бродовете на Йордан+ пред ефремците. И когато някой от бягащите ефремци кажеше „Пуснете ме да премина!“, галаадците го питаха „Ти ефремец ли си?“. Когато той отговореше „Не съм“, 6 те му казваха „Тогава кажи ‘шиболет’!“,+ а той казваше „сиболет“*, защото не можеше да произнесе тази дума правилно. И те го хващаха и го убиваха при бродовете на Йордан. Така по онова време паднаха четирийсет и две хиляди души от Ефремовото племе.+

7 И Йефтай беше съдия на Израил шест години. След това галаадецът Йефтай умря и беше погребан в своя град в Галаад.

8 След него съдия на Израил+ стана Ивцан от Витлеем.+ 9 Той имаше трийсет синове и трийсет дъщери и изпрати хора да доведат за синовете му трийсет жени от другаде*. Той съди Израил седем години. 10 След това Ивцан умря и беше погребан във Витлеем.

11 След него съдия на Израил стана завулонецът+ Елон. И той съди Израил десет години. 12 След това завулонецът Елон умря и беше погребан в Айалон, в земята на Завулон.

13 След него съдия на Израил стана Авдон, синът на пиратонеца+ Илел. 14 Той имаше четирийсет синове и трийсет внуци, които яздеха седемдесет магарета.+ Той съди Израил осем години. 15 След това Авдон, синът на пиратонеца Илел, умря и беше погребан в Пиратон, в земята на Ефрем, в планината на амаликитците.+

13 И синовете на Израил отново започнаха да вършат зло в очите на Йехова,+ така че Йехова ги остави в ръцете на филистимците+ четирийсет години.

2 По това време имаше един човек от Цора,+ от племето на Дан,+ който се казваше Маное.+ Жена му беше безплодна и нямаше деца.+ 3 След време ангелът на Йехова се появи пред жената+ и ѝ каза: „Ето, ти си безплодна и нямаш деца. Но ще забременееш и ще родиш син.+ 4 Затова, моля те, отсега нататък внимавай да не пиеш вино, нито други опияняващи питиета,+ и да не ядеш нищо нечисто!+ 5 Защото ето, ще забременееш и ще родиш син. Бръснач да не минава върху главата му,+ тъй като детето ще бъде назирей+ за Бога още от утробата на майка си!+ И синът ти ще започне да избавя Израил от ръцете на филистимците.“+

6 Тогава жената отиде и каза на мъжа си: „Един Божи човек дойде при мене. Видът му беше като на ангел на истинския Бог+ и вдъхваше силен страх.+ Аз не го попитах откъде е, нито той ми каза името си.+ 7 Но ми каза: ‘Ето, ще забременееш и ще родиш син.+ Затова отсега нататък недей да пиеш вино, нито други опияняващи питиета, и недей да ядеш нищо нечисто, тъй като детето ще бъде назирей за Бога още от утробата на майка си до деня на смъртта си!’“+

8 И Маное се помоли на Йехова с думите: „Прости ми, Йехова!+ Моля те, нека Божият човек, когото ти изпрати, дойде още веднъж при нас, за да ни научи+ какво трябва да правим с детето, което ще се роди!“+ 9 И истинският Бог послуша думите на Маное.+ Ангелът на истинския Бог отново дойде при жената, докато тя седеше на полето, а мъжът ѝ Маное не беше с нея. 10 Тогава жената бързо изтича и каза на мъжа си:+ „Ето, човекът, който дойде онзи ден, отново се появи пред мене.“+

11 И Маное тръгна с жена си, отиде при човека и го попита: „Ти ли си човекът, който е говорил с жена ми?“+ Той отговори: „Аз съм.“ 12 Тогава Маное каза: „Нека думите ти се изпълнят! Как трябва да бъде отгледано детето и какво ще прави то?“+ 13 И ангелът на Йехова каза на Маное: „Жената трябва да се пази от всичко, което ѝ казах!+ 14 Да не яде нищо, което произлиза от лозата, и да не пие вино, нито други опияняващи питиета,+ нито да яде нещо нечисто!+ Нека да изпълнява всичко, което ѝ заповядах!“+

15 Тогава Маное каза на ангела на Йехова: „Позволи ни да те задържим и да приготвим яре за тебе!“+ 16 Но ангелът на Йехова отвърна на Маное: „Дори да ме задържиш, няма да ям от храната ти. Но ако искаш да принесеш на Йехова принос за изгаряне,+ можеш да принесеш.“ А Маное не знаеше, че това е ангел на Йехова. 17 Тогава Маное попита ангела на Йехова: „Как се казваш?+ Искаме да ти окажем почит, когато думите ти се изпълнят.“ 18 Но ангелът на Йехова му каза: „Защо питаш за името ми? То е чудно.“

19 И Маное взе ярето и зърнения принос и ги принесе на Йехова върху един камък.+ И Бог направи чудо пред очите на Маное и жена му. 20 И когато пламъкът се издигаше от олтара към небето, ангелът на Йехова се издигна в пламъка на олтара. И щом видяха това,+ Маное и жена му паднаха по очи на земята.+ 21 И ангелът на Йехова не се появи повече пред Маное и жена му. Тогава Маное разбра, че това е бил ангел на Йехова,+ 22 и каза на жена си: „Няма съмнение, че ще умрем,+ защото видяхме Бога!“+ 23 Но жена му отговори: „Ако Йехова искаше да ни предаде на смърт, нямаше да приеме от ръцете ни принос за изгаряне и зърнен принос,+ нито щеше да ни покаже всичко това, и нямаше да ни позволи да чуем такова нещо.“+

24 И така, жената роди син и го нарече Самсон.+ Детето растеше и Йехова го благославяше.+ 25 След време духът на Йехова+ започна да действа върху него в Махане–дан,+ който е между Цора+ и Естаол.+

14 Тогава Самсон отиде в Тамна.+ Там видя една жена, която беше от дъщерите на филистимците. 2 Когато се върна, каза на баща си и майка си: „Видях в Тамна една жена от дъщерите на филистимците. Вземете ми я за жена!“+ 3 Но баща му и майка му го попитаха: „Няма ли жена между дъщерите на братята ти или между целия ни народ,+ че искаш да си вземеш жена от необрязаните филистимци?“+ Самсон обаче каза на баща си: „Нея ми вземи за жена, защото според мене тя е подходяща!“ 4 А баща му и майка му не знаеха, че това е от Йехова+ и че Самсон търси възможност да застане срещу филистимците, защото по това време филистимците владееха над Израил.+

5 Затова Самсон тръгна с баща си и майка си за Тамна.+ Но когато стигна до лозята на Тамна, ето, срещу него излезе ревящ млад лъв. 6 Тогава духът на Йехова започна да действа върху Самсон,+ така че с голи ръце той разкъса лъва на две, сякаш разкъсва яре. Но не каза на баща си и майка си какво беше направил. 7 После продължи по пътя си и отиде да разговаря с жената, като все още смяташе, че тя е подходяща.+

8 След известно време той се върна, за да я вземе в дома си.+ По пътя се отби встрани, за да види мъртвия лъв, и ето, в трупа на лъва имаше рояк пчели и мед.+ 9 Тогава той загреба с шепите си от меда и продължи да върви, като ядеше от него по пътя.+ Когато настигна баща си и майка си, даде мед и на тях, така че те също ядоха. Но не им каза, че е взел меда от трупа на лъва.

19 И духът на Йехова започна да действа върху него,+ така че той отиде в Аскалон,+ уби трийсет аскалонски мъже, свали дрехите им и ги даде на онези, които отгатнаха гатанката.+ И много разгневен, той се прибра в дома на баща си.

20 А жената на Самсон+ беше дадена за жена на един от неговите приятели, които го придружаваха като младоженец.+

15 След време, в дните на жетвата на пшеницата, Самсон отиде да посети жена си, като ѝ носеше яре.+ И каза: „Ще вляза при жена си в нейната стая.“+ Но баща ѝ не му позволи да влезе, 2 а му каза: „Помислих си, че я мразиш,+ и затова я дадох на един от сватбарите, които те придружаваха.+ Нима нейната по–малка сестра не е по–добра от нея? Моля те, вземи я вместо другата!“ 3 Но Самсон каза: „Сега вече няма да имам вина спрямо филистимците, в случай че им нанеса вреда.“+

4 И Самсон отиде, хвана триста лисици,+ взе факли и като завърза лисиците две по две за опашките им, пъхна по един факел между опашките, точно по средата. 5 После запали факлите и пусна лисиците във филистимските ниви с неожънато жито. Така той запали всичко — от снопите до неожънатото жито, а също и лозята и маслиновите градини.+

6 И филистимците започнаха да разпитват: „Кой направи това?“ Тогава им отговориха: „Самсон, зетят на тамнатеца, който взе неговата жена и я даде на един от сватбарите, които го придружаваха.“+ Тогава филистимците отидоха и изгориха и нея, и баща ѝ.+ 7 На свой ред Самсон им каза: „Щом постъпвате така, не ми остава нищо друго, освен да ви отмъстя,+ и след това ще се оттегля.“ 8 И той им нанесе голямо поражение, като ги убиваше един след друг. После отиде и заживя в пещерата под скалата Етам.+

9 След време филистимците+ дойдоха, разположиха се на стан в Юда+ и обикаляха край Лехи.+ 10 И синовете на Юда ги попитаха: „Защо дойдохте срещу нас?“ А те отговориха: „Дойдохме, за да вържем Самсон и да постъпим с него така, както той постъпи с нас.“ 11 Тогава три хиляди мъже от Юда отидоха при пещерата под скалата Етам+ и попитаха Самсон: „Не знаеш ли, че филистимците владеят над нас?+ Защо ни причини това?“ А той им отговори: „Както те постъпиха с мене, така и аз постъпих с тях.“+ 12 Но те му казаха: „Дойдохме да те вържем и да те предадем в ръцете на филистимците.“ А Самсон им отговори: „Закълнете се пред мене, че вие няма да вдигнете ръка срещу мене!“ 13 И те му казаха: „Не, само ще те вържем и ще те предадем в ръцете им. Бъди сигурен, че няма да те убием!“

И те го вързаха с две нови въжета+ и го изведоха от пещерата. 14 И ето, той стигна до Лехи и като го видяха, филистимците започнаха да викат радостно.+ Тогава духът на Йехова+ започна да действа върху него и въжетата, които бяха на ръцете му, станаха като ленени конци, прегорени с огън,+ така че въжетата паднаха от ръцете му. 15 И той намери една прясна магарешка челюст, протегна ръка, взе я и уби с нея хиляда мъже.+ 16 И Самсон каза:

„С магарешка челюст убих един куп, два купа!

С магарешка челюст убих хиляда мъже!“+

17 Когато каза това, той хвърли челюстта и нарече това място Рамат–лехи*.+ 18 После Самсон ожадня много и призова Йехова с думите: „Ти даде това голямо спасение в ръцете на своя служител.+ Нима сега трябва да умра от жажда и да падна в ръцете на необрязаните?“+ 19 И Бог отвори една кухина*, която се намираше в Лехи, и от нея потече вода.+ Когато Самсон се напи с вода, силата*+ му се върна и той се съвзе.+ Затова той нарече това място Ен–акоре* и то е в Лехи и до днес.

20 И Самсон беше съдия на Израил двайсет години в дните на филистимците.+

16 Веднъж Самсон отиде в Газа.+ Там видя една блудница и влезе в къщата ѝ.+ 2 И съобщиха на жителите на Газа: „Самсон е дошъл тук!“ Затова те го обсадиха,+ като поставиха в засада мъже, които го дебнеха цяла нощ при градската порта.+ И през цялата нощ стояха там притаени, като си казваха: „Щом се съмне, ще го убием!“+

3 Но Самсон спа до полунощ, а в полунощ стана, хвана двете крила на градската порта+ с двата ѝ странични стълба и ги изтръгна заедно с резето, и като ги вдигна на раменете си, той ги занесе+ чак на върха на планината, която е срещу Хеврон.+

4 След това Самсон се влюби в една жена, която живееше в речната долина Сорек и се казваше Далила.+ 5 И съюзените филистимски владетели+ отидоха при нея и ѝ казаха: „Прилъжи го+ и разбери в какво се крие голямата му сила, как да го надвием и с какво можем да го вържем, за да го покорим, а всеки един от нас ще ти даде по хиляда и сто сикъла сребро!“+

6 След време Далила каза на Самсон: „Моля те, кажи ми в какво се крие голямата ти сила и с какво може да бъдеш вързан, за да бъдеш победен!“+ 7 А Самсон ѝ отговори: „Ако ме вържат със седем още влажни, неизсъхнали животински сухожилия,+ ще загубя силата си и ще стана като обикновен човек.“ 8 Тогава съюзените филистимски владетели+ ѝ донесоха седем все още влажни, неизсъхнали животински сухожилия и по–късно тя го върза с тях. 9 И докато в стаята ѝ седяха мъже в засада,+ тя му каза: „Самсоне, филистимците+ те нападат!“ Но той разкъса сухожилията, точно както се разкъсва кълчищена връв, опърлена от огъня.+ И така никой не разбра в какво се крие силата му.+

10 Тогава Далила+ каза на Самсон: „Ето, ти ме измами и ме излъга!+ Моля те, сега ми кажи наистина с какво може да бъдеш вързан!“ 11 А той ѝ отговори: „Ако ме вържат здраво с нови въжета, с които още никой не е работил, ще загубя силата си и ще стана като обикновен човек.“ 12 И Далила взе нови въжета, върза го с тях и му каза: „Самсоне, филистимците те нападат!“ А през цялото време в стаята ѝ седяха мъже в засада.+ Но той разкъса въжетата, които бяха на ръцете му, сякаш са конци.+

13 След това Далила каза на Самсон: „Всеки път досега ме мамеше и ме лъжеше!+ Кажи ми наистина с какво може да бъдеш вързан!“+ А той ѝ отговори: „Трябва да втъчеш седемте плитки, които са на главата ми, в нишките на тъкачната основа.“+ 14 И тя ги притисна здраво с бърдото, след което му каза: „Самсоне, филистимците те нападат!“+ И като се събуди от съня си, той измъкна и бърдото на стана, и цялата основа.

15 Тогава тя му каза: „Как можеш да ми казваш ‘Обичам те’,+ като сърцето ти не е с мене? Вече три пъти ме измами и не ми каза в какво се крие голямата ти сила!“+ 16 И понеже тя постоянно го притесняваше+ с думите си и не спираше да настоява, душата му се измъчи почти до смърт.+ 17 Накрая той разкри цялото си сърце пред нея+ и ѝ каза: „Бръснач+ не е минавал никога върху главата ми, тъй като аз съм назирей за Бога още от утробата на майка си.+ Ако ми обръснат главата, силата ми ще ме напусне, ще я загубя и ще стана като всеки друг човек.“+

18 Когато видя, че той разкри цялото си сърце пред нея, Далила веднага изпрати хора да повикат съюзените филистимски владетели,+ като им каза: „Елате сега, защото той разкри цялото си сърце пред мене!“+ И съюзените филистимски владетели дойдоха при нея и донесоха парите със себе си.+ 19 И тя го приспа на коленете си и след това повика един човек, за да обръсне седемте плитки на главата му. Така тя го покори и силата му го напусна. 20 Тогава тя каза: „Самсоне, филистимците те нападат!“ И той се събуди от съня си и си каза: „Ще се измъкна както друг път+ и ще се освободя!“ Но не знаеше, че Йехова се беше оттеглил от него.+ 21 И филистимците го хванаха, избодоха му очите,+ отведоха го в Газа+ и го оковаха в двойни медни окови.+ И го принудиха да мели зърно+ в затвора.+ 22 Но след като му обръснаха главата, косата му започна да расте буйно.+

23 И ето, съюзените филистимски владетели се събраха, за да принесат голяма жертва на своя бог Дагон+ и за да се веселят. И казваха: „Нашият бог* предаде в ръцете ни нашия враг Самсон!“+ 24 Когато го видяха, филистимците започнаха да хвалят своя бог+ с думите: „Нашият бог предаде в ръцете ни нашия враг,+ който опустоши земята ни+ и уби много мъже от народа ни.“+

25 И когато сърцата им се развеселиха,+ те казаха: „Повикайте Самсон, за да ни позабавлява!“+ И повикаха Самсон от затвора, за да ги забавлява.+ И го изправиха между стълбовете. 26 Тогава Самсон каза на момчето, което го водеше за ръка: „Позволи ми да се докосна до стълбовете, на които се държи тази сграда, и да се опра на тях!“ 27 А храмът беше пълен с мъже и жени и там бяха всички съюзени филистимски владетели.+ На покрива имаше около три хиляди мъже и жени, които гледаха, докато Самсон ги забавляваше.+

28 Тогава Самсон+ призова Йехова+ с думите: „Върховни господарю Йехова, моля те, спомни си за мене+ и ми дай сила+ само още този път, о, истински Боже, и ми позволи да отмъстя на филистимците поне за едно от двете си очи!“+

29 И Самсон хвана двата средни стълба, на които се държеше сградата, и се опря на тях, на единия с дясната си ръка, а на другия с лявата. 30 И Самсон извика: „Нека душата ми загине+ с филистимците!“ После се наведе напред, напъвайки стълбовете с всички сили, и сградата се срути върху съюзените владетели и върху всички, които бяха в нея.+ Така при смъртта си той уби повече хора, отколкото беше убил през живота си.+

31 След това неговите братя и всички от дома на баща му отидоха, вдигнаха го и го занесоха да го погребат между Цора+ и Естаол,+ в погребалното място на баща му Маное.+ И Самсон беше съдия на Израил двайсет години.+

17 А в планинската област на Ефрем+ живееше един човек, който се казваше Михей. 2 Веднъж той каза на майка си: „Онези хиляда и сто сикъла сребро, които бяха откраднати от тебе и поради които ти изрече проклятие+ пред мене — ето, среброто е при мене. Аз го взех.“+ Тогава майка му каза: „Нека синът ми бъде благословен от Йехова!“+ 3 И той върна на майка си тези хиляда и сто сикъла сребро.+ А майка му каза: „Ще посветя на Йехова среброто, което е в ръката ми, в полза на своя син, за да направят изваяно изображение+ и излят идол.+ Затова сега ти го давам обратно.“

4 И той върна среброто на майка си, а тя взе двеста сикъла сребро и ги даде на един майстор на сребърни изделия.+ И той направи изваяно изображение+ и излят идол,+ които после бяха сложени в дома на Михей. 5 А този Михей имаше дом за богове+ и направи ефод+ и терафими*.+ Той даде власт*+ на един от своите синове да му служи като свещеник.+ 6 В онези дни нямаше цар в Израил.+ Всеки правеше онова, което му се виждаше правилно.+

7 И ето, във Витлеем,+ който е в Юда, имаше един млад мъж, левит.+ И известно време той живя при племето на Юда. 8 После тръгна от Витлеем, който е в Юда, за да си търси място, където да живее известно време. Така, като вървеше по пътя си, той стигна до планинската област на Ефрем, до къщата на Михей.+ 9 И Михей го попита: „Откъде идваш?“ А той отговори: „Аз съм левит от Витлеем, който е в Юда, и тръгнах да си търся място, където да живея известно време.“ 10 Тогава Михей му каза: „Остани да живееш при мене и служи като мой съветник*+ и свещеник!+ А аз, от своя страна, ще ти давам по десет сикъла сребро на година, както и свещенически дрехи и храна.“ И левитът влезе при него. 11 Така левитът реши да остане да живее при него и този млад мъж стана като един от синовете на Михей. 12 И Михей даде на левита власт+ да служи като свещеник+ и младият мъж живееше в къщата му. 13 А Михей каза: „Сега вече знам, че Йехова ще бъде добър към мене, защото левитът стана мой свещеник.“+

18 В онези дни нямаше цар в Израил.+ И в онези дни Дановото племе+ търсеше място за свое наследство, за да се засели там, защото дотогава не му се беше паднало наследство сред племената на Израил.+

2 Накрая синовете на Дан изпратиха петима мъже от своя род, изпратиха свои храбри мъже от Цора+ и Естаол,+ които да съберат сведения+ за земята и да я проучат, като им казаха: „Отидете, проучете земята!“ След време тези мъже стигнаха до планинската област на Ефрем,+ близо до къщата на Михей,+ и пренощуваха там. 3 И като бяха близо до къщата на Михей, те разпознаха гласа на младия левит, отбиха се там и го попитаха: „Кой те доведе тук? Какво правиш на това място и защо си тук?“ 4 А той им отговори: „Това и това направи Михей за мене и ме нае+ да му служа като свещеник.“+ 5 Тогава те му казаха: „Молим те, потърси съвет+ от Бога,+ за да разберем дали ще имаме успех по пътя, по който вървим!“ 6 А свещеникът им отговори: „Вървете с мир! Пътят, по който вървите, е одобрен от Йехова.“

7 Така петимата мъже продължиха и стигнаха до Лаис.+ И видяха, че хората там живеят независимо от другите, според обичая на сидонците, мирно и безгрижно,+ и че в тази земя няма вражески завоевател, който да ги потиска и напада. При това бяха далече от сидонците+ и не поддържаха връзки с никого.

8 След време те се върнаха при своите братя в Цора+ и Естаол+ и братята им ги попитаха: „Как мина?“ 9 А те отговориха: „Пригответе се и нека отидем срещу тях, защото видяхме земята, и ето, тя е много добра!+ Хайде, не се колебайте и не се бавете, а тръгнете и завладейте тази земя!+ 10 Когато отидете там, ще намерите безгрижен народ+ и обширна земя. Бог предава в ръцете ви тази земя,+ в която не липсва нито едно от земните блага.“+

11 Тогава шестстотин мъже от Дановото племе,+ препасали оръжия за война, тръгнаха оттам, от Цора и Естаол.+ 12 И отидоха и се разположиха на стан при Кириат–иарим,+ който е в Юда. Затова и до днес наричат това място Махане–дан*.+ Ето, то е на запад от Кириат–иарим. 13 След това те тръгнаха оттам към планинската област на Ефрем и стигнаха близо до къщата на Михей.+

14 Тогава петимата мъже, които бяха ходили да събират сведения+ за областта на Лаис,+ попитаха братята си: „Знаете ли, че в тези къщи има ефод, терафими,+ изваяно изображение+ и излят идол?+ Помислете какво трябва да направите!“+ 15 Затова те се отбиха встрани и отидоха в къщата на младия левит,+ в къщата на Михей, и го попитаха как е.+ 16 През това време онези шестстотин мъже от синовете на Дан,+ препасали оръжия за война,+ стояха пред портата. 17 И петимата мъже, които бяха ходили да събират сведения за земята,+ отидоха и влязоха там, за да вземат изваяното изображение,+ ефода,+ терафимите+ и излетия идол.+ А свещеникът+ стоеше пред портата с шестстотинте мъже, препасали оръжия за война. 18 И петимата влязоха в къщата на Михей и взеха изваяното изображение, ефода, терафимите и излетия идол.+ Тогава свещеникът+ ги попита: „Какво правите?“ 19 Но те му казаха: „Мълчи! Сложи ръка на устата си, ела с нас и стани наш съветник*+ и свещеник!+ Кое е по–добре за тебе — да бъдеш свещеник в дома на един+ човек или да бъдеш свещеник на едно племе и един род в Израил?“+ 20 Тези думи зарадваха сърцето на свещеника+ и той взе ефода, терафимите и изваяното изображение+ и тръгна с хората.

21 Тогава те отново поеха по пътя си, като сложиха децата, добитъка и ценните неща пред себе си.+ 22 И когато се бяха отдалечили от къщата на Михей, хората, които живееха в къщите близо до къщата на Михей,+ се събраха и тръгнаха, за да настигнат синовете на Дан. 23 И започнаха да викат след синовете на Дан, а те се обърнаха и попитаха Михей: „Какво ти става?+ Защо си събрал толкова хора?“ 24 А той им отвърна: „Вие взехте боговете,+ които си направих,+ а също и свещеника,+ и си отидохте. И на мене какво ми остана?+ А сега на всичкото отгоре ме питате ‘Какво ти става?’!“ 25 Тогава синовете на Дан му казаха: „Да не чуваме повече гласа ти, защото може да ви нападнат разгневени мъже+ и така да загубиш своята душа и душите на семейството си!“ 26 И синовете на Дан продължиха по пътя си. А Михей видя, че те са по–силни от него,+ и се върна обратно в своята къща.

27 Така те взеха това, което Михей беше направил, а също и неговия свещеник,+ и продължиха похода си срещу Лаис,+ срещу мирните и безгрижни хора.+ И ги избиха с острието на меча+ и опожариха града.+ 28 И нямаше кой да ги избави, защото бяха далече от Сидон+ и не поддържаха връзки с никого. А градът се намираше в долината при Вет–рехов.+ След това синовете на Дан отново го построиха и се заселиха в него.+ 29 И нарекоха града Дан по името на баща си Дан,+ който се беше родил на Израил.+ А преди името на града беше Лаис.+ 30 След това синовете на Дан издигнаха за себе си изваяното изображение.+ И Йонатан,+ който беше син на Гирсом,+ Моисеевият син, този Йонатан и неговите синове станаха свещеници на Дановото племе и бяха такива до деня на изгнанието.+ 31 И през цялото време, докато домът*+ на истинския Бог беше в Сило,+ те запазиха за себе си изваяното изображение, което Михей беше направил и което те си бяха издигнали.

19 А в онези дни нямаше цар в Израил.+ И ето, стана така, че в най–отдалечените части на планинската област на Ефрем+ известно време живееше един левит. Той си взе за наложница*+ една жена от Витлеем,+ който е в Юда. 2 Но наложницата му блудстваше+ и не му беше вярна. Накрая тя го напусна и отиде в къщата на баща си във Витлеем, който е в Юда, и остана там четири месеца. 3 Тогава мъжът ѝ тръгна след нея, за да говори любезно с нея и да я върне при себе си. С него бяха слугата му+ и две магарета. И тя го прие в къщата на баща си. Щом го видя, бащата на младата жена се зарадва, че го вижда. 4 И неговият тъст, бащата на младата жена, го задържа, така че той остана при него три дни. През това време те ядоха и пиха заедно и той нощуваше там.+

5 А на четвъртия ден те станаха рано както обикновено и той се приготви да си тръгне. Но бащата на младата жена каза на своя зет: „Подкрепи сърцето си със залък хляб+ и след това вървете!“ 6 И двамата седнаха и ядоха и пиха заедно, след което бащата на младата жена каза на мъжа: „Хайде, остани да пренощуваш+ и нека сърцето ти се развесели!“+ 7 И когато мъжът стана да си ходи, неговият тъст продължи да го моли да остане, така че той отново пренощува там.+

8 Когато на петия ден той стана рано, за да си тръгне, бащата на младата жена му каза: „Моля те, подкрепи сърцето си!“+ И те се забавиха, защото седнаха да ядат заедно, докато денят не започна да преминава. 9 Тогава мъжът+ се приготви да си тръгне заедно с наложницата+ и слугата си,+ но тъстът му, бащата на младата жена, му каза: „Виж сега, денят преминава и настъпва вечерта. Моля те, остани да пренощуваш!+ Ето, денят привършва. Остани да пренощуваш и нека сърцето ти се развесели!+ А утре станете рано, за да тръгнете по пътя си, и се върнете в шатъра си!“ 10 Но мъжът не се съгласи да пренощува там, а се приготви и тръгна на път, и стигна до Йевус,+ който е Йерусалим.+ И с него бяха двете оседлани магарета, наложницата и слугата му.

11 Когато бяха близо до Йевус и скоро щеше да се стъмни,+ слугата каза на господаря си: „Хайде да се отбием в този град на йевусейците+ и да пренощуваме в него!“ 12 Но господарят му отговори: „Нека да не се отбиваме в град на чужденци,+ които не са от синовете на Израил, а да продължим до Гавая.“+ 13 И той каза още на своя слуга: „Ела, нека да стигнем до някое от тези места и да пренощуваме или в Гавая, или в Рама!“+ 14 Така те продължиха нататък по пътя си и слънцето започна да залязва, когато наближиха Гавая, която принадлежи на Вениамин.

15 И те се отбиха там, за да пренощуват в Гавая. Влязоха в града и седнаха на градския площад, но никой не ги прие в къщата си, за да пренощуват.+ 16 И ето, вечерта един възрастен мъж се прибираше от работата си на полето.+ Той беше от планинската област на Ефрем+ и живееше известно време в Гавая. А жителите на това място бяха от племето на Вениамин.+ 17 Когато вдигна очи, той видя мъжа, пътникът, на градския площад. И възрастният мъж го попита: „Къде отиваш и откъде идваш?“+ 18 А той му отговори: „Ние пътуваме от Витлеем, който е в Юда, към най–отдалечените части на планинската област на Ефрем.+ Аз съм оттам, но ходих във Витлеем, който е в Юда.+ Сега се връщам у дома, но няма кой да ме приеме в къщата си.+ 19 Ето, аз, твоят служител, имам и слама, и храна+ за магаретата, както и хляб+ и вино за мене, за твоята робиня+ и за слугата,+ който е с мене. Нищо не ни липсва.“ 20 А възрастният мъж каза: „Мирът да бъде с тебе!+ Нека аз да се погрижа за това, от което имаш нужда.+ Само не оставай да пренощуваш на градския площад!“ 21 И така, той го заведе в къщата си+ и даде храна на магаретата.+ След това измиха краката си+ и седнаха да ядат и да пият.

22 Докато те се веселяха,+ ето, мъжете от града, които бяха негодници*,+ обградиха къщата,+ като се блъскаха един другиго пред вратата, и викаха на възрастния мъж, собственикът на къщата: „Изведи мъжа, който влезе в къщата ти, за да имаме сношение с него!“+ 23 Тогава собственикът на къщата излезе при тях и им каза:+ „Недейте, братя мои,+ не правете никакво зло, моля ви, понеже този мъж е гост в дома ми! Не правете такова безразсъдно и позорно нещо!+ 24 Ето моята дъщеря, която е девица, и неговата наложница. Позволете ми да изведа тях, насилвайте ги+ и правете с тях каквото поискате! Но на този човек не правете такова безразсъдно и позорно нещо!“

25 Но мъжете не искаха да го слушат. Затова мъжът взе своята наложница+ и я изведе навън при тях. И те я изнасилваха,+ като я измъчваха+ цялата нощ до сутринта, а на зазоряване я пуснаха. 26 И когато започна да се развиделява, жената дойде и падна пред вратата на къщата на мъжа, където беше господарят ѝ,+ и остана там, докато не стана светло. 27 А по–късно сутринта нейният господар стана, отвори вратата на къщата и излезе навън, за да тръгне по пътя си, и ето, жената, неговата наложница,+ беше паднала пред вратата на къщата с ръце на прага! 28 Тогава той ѝ каза: „Ставай, да тръгваме!“ Но нямаше отговор.+ И мъжът я сложи на магарето и тръгна към своето място.+

29 И като влезе в къщата си, взе нож и разчлени своята наложница на дванайсет части,+ които изпрати по всички области на Израил.+ 30 И всички, които видяха това, казаха: „Такова нещо никога не се е случвало, нито е било виждано от деня, в който синовете на Израил излязоха от египетската земя, до днес. Помислете за това, посъветвайте се един с друг+ и кажете какво мислите!“

20 Тогава излязоха всички синове на Израил+ — от Дан+ до Вирсавее,+ както и от галаадската земя,+ и всички се събраха като един човек+ пред Йехова в Масфа.+ 2 И предводителите на целия народ, на всички племена на Израил, заеха местата си в сбора* на народа на истинския Бог,+ който наброяваше четиристотин хиляди пешаци, въоръжени с меч.+

3 А синовете на Вениамин чуха, че израилтяните са отишли в Масфа.+

Тогава израилтяните казаха: „Говорете! Как се случи това зло нещо?“+ 4 А онзи човек, левитът,+ мъжът на убитата жена, отговори: „Отидох със своята наложница*+ да пренощувам в Гавая,+ която принадлежи на Вениамин. 5 Но през нощта жителите на Гавая ме нападнаха, като обградиха къщата, в която бях. Искаха да убият мене, но вместо това изнасилиха+ моята наложница и тя умря.+ 6 Затова взех наложницата си и я разчлених на части, които изпратих по всички области на наследството на Израил,+ защото в своята разпуснатост+ тези мъже извършиха безразсъдно и позорно нещо в Израил.+ 7 И сега всички вие, израилтяни, се посъветвайте тук и кажете какво е вашето решение!“+

8 Тогава всички се изправиха като един човек+ и казаха: „Никой от нас няма да се върне в своя шатър и никой няма да се прибере в своя дом.+ 9 Ето какво ще направим на Гавая: Нека да хвърлим жребий,+ за да решим как да тръгнем против нея! 10 Ще отделим по десет от всеки сто мъже измежду всички племена на Израил, по сто от хиляда и по хиляда от десет хиляди, за да осигурят храна за хората, които ще тръгнат против Гавая, която принадлежи на Вениамин, заради това безразсъдно и позорно нещо,+ което беше извършено в Израил.“ 11 Така всички израилтяни се събраха като един човек и се съюзиха против града.

12 Тогава племената на Израил изпратиха хора при всички от племето на Вениамин+ с думите: „Как е възможно такова зло нещо да бъде извършено сред вас?+ 13 Предайте+ сега тези негодници,+ които са в Гавая,+ за да ги накажем със смърт+ и така да премахнем злото от Израил!“+ Но синовете на Вениамин не искаха да послушат думите на своите братя, израилтяните.+

14 И синовете на Вениамин излязоха от своите градове и се събраха в Гавая, за да тръгнат на бой против израилтяните. 15 Така в този ден синовете на Вениамин, които бяха свикани от градовете си, бяха двайсет и шест хиляди мъже, въоръжени с меч,+ освен жителите на Гавая, от които бяха свикани седемстотин избрани мъже. 16 Между всички тези хора имаше седемстотин избрани мъже, които бяха левичари.+ Всеки от тях така хвърляше камъни с прашка,+ че можеше да улучи и косъм, и не пропускаше целта.

17 А от израилтяните, без да се броят синовете на Вениамин, бяха свикани четиристотин хиляди мъже, въоръжени с меч.+ Всеки от тях беше храбър воин. 18 И израилтяните се приготвиха и отидоха във Ветил, за да потърсят съвет от Бога.+ И го попитаха: „Кой от нас да тръгне пръв на бой против синовете на Вениамин?“+ А Йехова отговори: „Нека пръв тръгне Юда!“+

19 На сутринта синовете на Израил излязоха и се разположиха на стан против Гавая.

20 И израилтяните тръгнаха на бой против Вениамин. И пред Гавая израилтяните се наредиха в бойни редици против вениаминците. 21 А синовете на Вениамин излязоха от Гавая+ и в този ден убиха двайсет и две хиляди израилтяни и ги оставиха да лежат на земята.+ 22 Но израилтяните бяха смели и отново се наредиха в бойни редици на мястото, където се бяха наредили първия ден. 23 И израилтяните отидоха във Ветил и плакаха+ пред Йехова до вечерта. И потърсиха съвет от Йехова, като казаха: „Да тръгнем ли отново на бой против синовете на брат си Вениамин?“+ А Йехова отговори: „Тръгнете против него!“

24 Така че на втория ден израилтяните се приближиха до синовете на Вениамин.+ 25 А вениаминците и на втория ден излязоха от Гавая против тях и убиха още осемнайсет хиляди въоръжени с меч+ мъже от синовете на Израил, и ги оставиха да лежат на земята.+ 26 Тогава всички израилтяни,+ целият народ, отидоха във Ветил, плакаха,+ седяха там пред Йехова, постеха+ през този ден до вечерта и принесоха пред Йехова приноси за изгаряне+ и жертви на общението.+ 27 След това израилтяните потърсиха съвет от Йехова,+ истинският Бог, тъй като в онези дни ковчегът на неговия договор+ беше там. 28 А Финеес,+ синът на Елеазар, син на Аарон, служеше пред ковчега в онези дни.+ И той попита: „Да тръгнем ли отново на бой против синовете на брат си Вениамин, или да се откажем?“+ А Йехова отговори: „Тръгнете, защото утре ще го предам в ръцете ви!“+ 29 Тогава Израил постави мъже в засада+ около Гавая.

30 И на третия ден израилтяните излязоха против синовете на Вениамин и се наредиха в бойни редици против Гавая, както и по–рано.+ 31 Когато синовете на Вениамин дойдоха против тях, израилтяните ги подмамиха да се отдалечат от града.+ Тогава вениаминците, както и по–рано, започнаха да нападат някои от тях по пътищата в полето, единият от които води до Ветил,+ а другият — до Гавая,+ като им нанесоха смъртоносни рани. Така те убиха около трийсет израилтяни.+ 32 И синовете на Вениамин казаха: „Побеждаваме ги, както и преди.“+ А израилтяните казаха: „Нека да бягаме,+ за да ги подмамим да се отдалечат от града към пътищата!“ 33 И всички израилтяни тръгнаха от местата си и се наредиха в бойни редици край Ваал–тамар, а онези израилтяни, които бяха в засада,+ излязоха в нападение от местата си близо до Гавая.+ 34 Така десет хиляди мъже, избрани от целия Израил, дойдоха пред Гавая и битката беше ожесточена. А вениаминците не знаеха, че над тях е надвиснала беда.+

35 И Йехова нанесе поражение на Вениамин+ пред Израил, така че в този ден синовете на Израил убиха от Вениамин двайсет и пет хиляди и сто мъже, въоръжени с меч.+

36 А когато израилтяните отстъпваха+ пред вениаминците, защото разчитаха на засадата, която бяха поставили против Гавая, синовете на Вениамин мислеха, че израилтяните ще понесат поражение. 37 Но онези, които бяха в засада, се вдигнаха бързо и нападнаха Гавая.+ Те се разпръснаха+ из града и избиха всички жители с острието на меча.+

38 И израилтяните се бяха уговорили с мъжете, които чакаха в засада, да им дадат знак, като издигнат дим от града.+

39 Когато израилтяните започнаха да отстъпват в битката, вениаминците ги нападнаха, като нанесоха смъртоносни рани на около трийсет мъже от израилтяните,+ и казаха: „Няма съмнение, че ги побеждаваме точно както и в първата битка.“+ 40 Тогава от града започна да се издига като знак+ стълб от дим.+ И когато синовете на Вениамин се обърнаха назад, ето, от целия град се издигаше дим към небето.+ 41 И израилтяните се обърнаха,+ а вениаминците се ужасиха,+ защото видяха, че ги беше сполетяла беда.+ 42 Затова побягнаха от израилтяните към пустинята, но воините бяха по петите им, а израилтяните, които излязоха от града, убиваха онези вениаминци, които бяха помежду им. 43 Така те обградиха вениаминците+ и ги гонеха, без да им дадат почивка.+ И точно пред Гавая,+ откъм източната страна, ги победиха. 44 И паднаха осемнайсет хиляди мъже от племето на Вениамин. Всички те бяха храбри мъже.+

45 Тогава вениаминците се обърнаха и побягнаха към пустинята, към скалата Римон.+ И по пътищата израилтяните убиха още пет хиляди мъже от тях.+ След това ги гониха чак до Гидом и убиха още две хиляди мъже. 46 Така в този ден от племето на Вениамин паднаха общо двайсет и пет хиляди мъже, въоръжени с меч.+ Всички те бяха храбри мъже. 47 Но шестстотин мъже се обърнаха и побягнаха към пустинята, към скалата Римон,+ и останаха да живеят там четири месеца.

48 А израилтяните се върнаха и отново нападнаха синовете на Вениамин, и убиха с острието на меча онези, които живееха в градовете — както хората, така и добитъка, всичко, което намериха.+ Опожариха и всички градове, които намериха.+

21 А в Масфа+ израилтяните се бяха заклели с думите: „Никой от нас няма да даде дъщеря си за жена на някого от синовете на Вениамин.“+ 2 След време хората отидоха във Ветил+ и седяха там пред истинския Бог+ до вечерта, като плакаха много със силен глас.+ 3 И казаха: „О, Йехова, Боже на Израил, защо се случи това нещо в Израил? Защо днес липсва едно племе от Израил?“+ 4 И на следващия ден хората станаха рано, построиха там олтар и принесоха приноси за изгаряне+ и жертви на общението.+

5 Тогава синовете на Израил казаха: „Има ли някого измежду всички племена на Израил, който не дойде в сбора пред Йехова? Защото относно онзи, който не е дошъл пред Йехова в Масфа, тържествено се заклехме:+ ‘Нека бъде предаден на смърт!’“+ 6 И синовете на Израил изпитаха съжаление към Вениамин, техният брат. Затова казаха: „Днес едно племе беше отсечено от Израил. 7 Какво ще направим сега, за да имат жени онези, които останаха живи, тъй като се заклехме+ в Йехова да не им даваме от своите дъщери за жени?“+

8 И те казаха: „Кое от племената на Израил не дойде пред Йехова в Масфа?“+ И ето, в стана на сбора не беше дошъл никой от Явис–галаад.+ 9 Когато хората бяха преброени, ето, там нямаше нито един от жителите на Явис–галаад. 10 Затова цялото множество на Израил изпрати дванайсет хиляди от най–храбрите мъже и им заповяда: „Отидете и избийте с острието на меча жителите на Явис–галаад, дори жените и децата!+ 11 Ето какво трябва да направите: унищожете всички мъже и всички жени, които са лягали с мъж!“+ 12 И те намериха между жителите на Явис–галаад+ четиристотин момичета, девици,+ които не бяха лягали с мъж. Затова ги заведоха в стана в Сило,+ който е в ханаанската земя.

13 А цялото множество на Израил изпрати хора, за да говорят със синовете на Вениамин, които бяха на скалата Римон,+ и да им предложат мир. 14 Тогава синовете на Вениамин се върнаха. И им дадоха жените от Явис–галаад,+ които бяха оставили живи, но нямаше достатъчно за всички.+ 15 И хората изпитаха съжаление към Вениамин,+ защото Йехова беше причинил разделение между племената на Израил. 16 А старейшините на множеството на Израил казаха: „Какво ще направим сега, за да имат жени мъжете, които останаха живи, тъй като жените от Вениаминовото племе бяха унищожени?“ 17 И след това казаха: „Останалите от синовете на Вениамин+ трябва да имат свое притежание, за да не бъде заличено едно племе от Израил. 18 Но ние не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото синовете на Израил се заклеха с думите: ‘Проклет да бъде онзи, който даде жена на синовете на Вениамин!’“+

19 Накрая те казаха: „Ето, всяка година се провежда празник за Йехова в Сило,+ който е на север от Ветил, на изток от пътя, водещ от Ветил до Сихем,+ и на юг от Левона.“ 20 И заповядаха на синовете на Вениамин: „Отидете и залегнете в лозята! 21 И щом видите, че девойките от Сило излизат да танцуват*,+ излезте и вие от лозята и всеки от вас да отвлече за своя жена някоя от девойките от Сило, а после отидете в земята на Вениамин. 22 А когато техните бащи или техните братя дойдат, за да се съдят с нас, ние ще им кажем: ‘Проявете разбиране към нас заради тях, защото не успяхме да вземем жена за всекиго от тях във война!+ И не сте им ги дали вие, така че нямате вина.’“+

23 И синовете на Вениамин направиха точно така и от жените, които танцуваха,+ отвлякоха за себе си толкова на брой, колкото бяха и те.+ След това си тръгнаха и се върнаха в своето наследство, построиха отново градовете+ и се заселиха в тях.

24 Тогава синовете на Израил започнаха да се разотиват оттам, всеки в своето племе и в своето семейство. И си отидоха оттам, всеки в наследството си.+

25 В онези дни нямаше цар в Израил.+ Всеки правеше онова, което му се виждаше правилно.+

[Бележки под линия]