Книгата на Исус Навиев

1 След смъртта на Моисей, служителят на Йехова, Йехова каза на Исус*,+ който беше син на Нави и служител+ на Моисей: 2 „Моят служител Моисей умря.+ Затова сега се пригответе, ти и целият този народ, и преминете през тази река, Йордан, в земята, която давам на тях, на синовете на Израил!+ 3 Ще ви дам всяко място, на което стъпят краката ви, точно както обещах на Моисей.+ 4 Земята ви ще се простира от пустинята и от този Ливан до голямата река, реката Ефрат, тоест цялата земя на хетите,+ и до Голямото море* на запад.+ 5 Никой няма да може да устои пред тебе през всичките дни на живота ти.+ Точно както бях с Моисей, така ще бъда и с тебе.+ Няма да те напусна, нито да те изоставя.+ 6 Бъди смел и силен,+ защото ти ще предадеш в наследство на хората от този народ земята,+ за която се заклех пред прадедите им, че ще им я дам!+

7 Само бъди смел и много силен и внимавай делата ти да са в съгласие с целия закон, който моят служител Моисей ти заповяда да спазваш!+ Не се отклонявай от него нито надясно, нито наляво,+ за да постъпваш мъдро, където и да отидеш!+ 8 Тази книга на закона нека не се отделя от устата ти!+ Чети я задълбочено* денем и нощем, за да изпълняваш старателно всичко, което е записано в нея,+ защото тогава ще имаш успех по пътя, по който вървиш, и ще постъпваш мъдро!+ 9 Ето, заповядвам ти още веднъж+ — бъди смел и силен! Не се страхувай и не се плаши,+ защото Йехова, твоят Бог, е с тебе, където и да отидеш!“+

10 Тогава Исус нареди на управителите сред народа: 11 „Минете сред стана и заповядайте на народа следното: ‘Пригответе си храна, защото след три дни ще преминете тази река, Йордан, за да влезете и да завладеете земята, която Йехова, вашият Бог, ви дава за ваше притежание!’“+

12 А на рувимците, гадците и половината от племето на Манасия Исус каза: 13 „Спомнете си думите, които ви заповяда Моисей, служителят на Йехова,+ като каза: ‘Йехова, вашият Бог, ви дава спокойствие. Той ви дава тази земя. 14 Жените ви, децата ви и добитъкът ви ще останат в земята, която Моисей ви даде отсам Йордан.+ А всички вие, храбри и силни мъже,+ се наредете в бойни редици+ и минете пред своите братя, за да им помогнете! 15 И когато Йехова даде спокойствие на братята ви, както и на вас, и когато те също завладеят земята, която им дава Йехова, вашият Бог,+ тогава и вие се върнете в земята, която ви принадлежи,+ и я завладейте, земята на изток от Йордан, която Моисей, служителят на Йехова, ви даде.’“+

16 В отговор те казаха на Исус: „Ще направим всичко, което ни заповядваш, и ще отидем навсякъде, където ни изпратиш.+ 17 Както слушахме Моисей за всичко, така ще слушаме и тебе. И нека Йехова, твоят Бог, бъде с тебе,+ точно както беше с Моисей.+ 18 А всеки, който се бунтува срещу твоите заповеди+ и не слуша думите ти, като не спазва всичко, което му заповядваш, нека бъде наказан със смърт!+ Но ти бъди смел и силен!“+

2 Тогава Исус, синът на Нави, изпрати тайно от Ситим+ двама съгледвачи, като им каза: „Отидете, огледайте земята и Йерихон!“ И те тръгнаха и стигнаха до къщата на една блудница, която се казваше Раав,+ и останаха там известно време. 2 Но на царя на Йерихон беше съобщено: „Ето, някои мъже от синовете на Израил дойдоха тази нощ, за да разучат земята ни!“ 3 Тогава царят на Йерихон изпрати хора при Раав с думите: „Изведи мъжете, които дойдоха при тебе, които влязоха в къщата ти, защото са дошли да разучат цялата земя!“+

4 Но жената беше скрила двамата мъже и затова каза: „Вярно, мъжете дойдоха при мене, но аз не знаех откъде са. 5 Отидоха си на здрачаване при затварянето на градската порта.+ Не знам накъде тръгнаха. Вървете бързо след тях и ще ги настигнете!“ 6 Всъщност тя беше завела мъжете на покрива+ и ги беше скрила под ленените стъбла, които бяха разстлани на покрива ѝ. 7 И хората тръгнаха да ги преследват към бродовете на Йордан.+ А щом преследвачите излязоха, градската порта беше затворена.

8 Но още преди съгледвачите да си легнат, жената се качи на покрива при тях 9 и им каза: „Знам, че Йехова непременно ще ви даде тази земя.+ Обзе ни ужас поради вас+ и всички жители на тази земя се страхуват от вас.+ 10 Защото чухме как Йехова пресушил водите на Червено море пред вас, когато сте излезли от Египет,+ и как сте постъпили с двамата аморейски царе Сихон+ и Ог,+ които бяха от другата страна на Йордан и които сте унищожили напълно.+ 11 Когато чухме това, сърцата ни се стопиха от страх+ и в никого не остана смелост* да се изправи срещу вас,+ защото Йехова, вашият Бог, е Бог горе на небесата и долу на земята.+ 12 Затова сега ви моля да се закълнете в Йехова пред мене,+ че както аз проявих милост* към вас, така и вие ще проявите милост към дома на баща ми!+ И ми дайте сигурен знак,+ 13 че ще оставите живи баща ми+ и майка ми, братята ми и сестрите ми и всички, които им принадлежат, и че ще избавите душите ни от смърт!“+

14 Тогава мъжете ѝ казаха: „Нека нашите души да загинат вместо вас!+ Ако не кажете на никого за нас, ще проявим милост* и вярност към вас, когато Йехова ни даде земята.“+ 15 След това тя им помогна да се спуснат през прозореца с едно въже, тъй като къщата ѝ се намираше на градската стена, всъщност Раав живееше отгоре на стената.+ 16 Тя им каза още: „Отидете в планинската област, за да не ви намерят преследвачите, крийте се там три дни, докато преследвачите не се върнат, и след това вървете по пътя си.“

17 В отговор мъжете ѝ казаха: „Непременно ще удържим на клетвата, която ни накара да дадем, и няма да си навлечем вина.+ 18 Ето, когато влезем в земята, завържи това въже от червени нишки на прозореца, през който ни помогна да се спуснем, и събери при себе си в къщата баща си, майка си, братята си и целия дом на баща си.+ 19 Кръвта на онзи, който излезе навън през вратите на твоята къща,+ ще бъде върху неговата глава и ние няма да имаме вина. А кръвта на онзи, който остане с тебе в къщата, ще бъде върху нашата глава, ако някой вдигне ръка срещу него. 20 Но ако кажеш на някого за нас,+ също няма да сме виновни при нарушаването на клетвата, която ни накара да дадем.“ 21 И тя отговори: „Нека бъде така, както казахте!“

Тогава ги изпрати и те тръгнаха по пътя си. След това завърза червеното въже на прозореца. 22 И те тръгнаха и стигнаха до планинската област, където останаха три дни, докато преследвачите не се върнаха. А преследвачите ги търсиха по всички пътища, но не ги намериха. 23 Тогава двамата мъже слязоха от планинската област, прекосиха реката, върнаха се при Исус, синът на Нави, и му разказаха всичко, което им се беше случило. 24 И казаха на Исус: „Йехова предава цялата земя в ръцете ни+ и затова всички жители на земята се страхуват от нас.“+

3 Тогава Исус Навиев стана рано сутринта и после той и всичките синове на Израил тръгнаха от Ситим+ и стигнаха до Йордан. Там пренощуваха, преди да преминат реката.

2 И след три дни+ управителите+ минаха през стана 3 и заповядаха на народа следното: „Щом видите ковчега на договора на Йехова, вашият Бог, и левитските свещеници, които го носят,+ тръгнете от мястото си и го следвайте, 4 за да знаете пътя, по който ще вървите, защото не сте минавали по този път преди. Само нека между вас и ковчега да има разстояние от около две хиляди лакътя*!+ Не се приближавайте до него!“

5 След това Исус каза на народа: „Осветете се,+ защото утре Йехова ще извърши удивителни дела сред вас!“+

6 Тогава Исус каза на свещениците: „Вземете ковчега на договора+ и отидете пред народа!“ И те взеха ковчега на договора и тръгнаха пред народа.

7 И Йехова каза на Исус: „Днес ще започна да те възвеличавам в очите на целия Израил,+ за да знаят израилтяните, че както бях с Моисей,+ така ще бъда и с тебе.+ 8 А на свещениците, които носят ковчега на договора, заповядай+ следното: ‘Щом стигнете до Йордан, влезте във водата на Йордан и застанете+ неподвижно!’“

9 И Исус каза още на синовете на Израил: „Елате тук и чуйте думите на Йехова, вашият Бог!“ 10 След това Исус каза: „Ето как ще разберете, че живият Бог е сред вас+ и че той наистина ще изгони пред вас ханаанците, хетите, евейците, ферезейците, гергесейците, аморейците и йевусейците:+ 11 ковчегът на договора на Господаря на цялата земя ще влезе пред вас в Йордан. 12 Затова сега изберете дванайсет мъже от племената на Израил, по един мъж от всяко племе.+ 13 И щом краката на свещениците, които носят ковчега на Йехова, Господарят на цялата земя, стъпят във водата на Йордан, водата на Йордан ще престане да тече — тази вода, която идва от горе — и ще застане неподвижно като стена.“+

14 И народът тръгна от мястото, където беше разпънал шатрите си, за да премине Йордан, а свещениците носеха ковчега+ на договора пред народа. 15 И щом носещите ковчега стигнаха до Йордан и свещениците, които носеха ковчега, потопиха краката си във водата — а през всичките дни на жетвата Йордан е пълноводен и залива бреговете си,+ — 16 водата, която слизаше от горе, застана неподвижно и се издигна като стена+ в далечината, чак при Адам, градът, който е край Царетан,+ а водата, която течеше към морето в Арава, Соленото море,+ се изтече. Водата спря да тече и народът премина реката при Йерихон. 17 През това време свещениците, които носеха ковчега на договора на Йехова, стояха неподвижно на сухо+ в средата на Йордан, докато целият Израил преминаваше по сухо,+ и останаха така, докато целият народ не премина през Йордан.

4 А когато целият народ премина Йордан,+ Йехова каза на Исус Навиев: 2 „Изберете дванайсет мъже от народа, по един мъж от всяко племе,+ 3 и им заповядайте следното: ‘Вземете дванайсет камъка+ точно от средата на Йордан, от мястото, където са стояли краката на застаналите неподвижно свещеници,+ и ги занесете и сложете на мястото, където ще пренощувате днес!’“+

4 И Исус повика дванайсет мъже,+ които избра измежду синовете на Израил, по един мъж от всяко племе. 5 И Исус им каза: „Минете пред ковчега на Йехова, вашият Бог, и като отидете в средата на Йордан, нека всеки вземе на рамото си по един камък, според броя на племената на израилтяните, 6 за да бъде това като знак сред вас!+ Ако след време вашите синове ви попитат ‘Защо сте сложили тези камъни тук?’,+ 7 им отговорете ‘Защото водата на Йордан спря да тече пред ковчега на договора на Йехова.+ Когато той премина през Йордан, водата на Йордан спря да тече. И тези камъни трябва да служат като напомняне на синовете на Израил до безпределни времена’.“+

8 И синовете на Израил направиха както им заповяда Исус, взеха дванайсет камъка от средата на Йордан, точно както Йехова беше заповядал на Исус, според броя на племената на израилтяните,+ и ги занесоха на мястото, на което останаха да пренощуват.+

9 А Исус сложи други дванайсет камъка в средата на Йордан, на мястото, където бяха стъпили краката на свещениците,+ носещи ковчега на договора. Тези камъни са там и до днес.

10 Така свещениците, които носеха ковчега, стояха в средата+ на Йордан, докато не беше направено всичко, което Йехова беше заповядал на Исус да каже на народа, точно както Моисей беше наредил на Исус.+ А през цялото това време народът бързаше+ да премине от другата страна. 11 И веднага щом всички преминаха, свещениците с ковчега+ на Йехова също преминаха реката пред очите на народа. 12 И синовете на Рувим, синовете на Гад и половината от племето на Манасия+ преминаха реката в бойни редици+ пред очите на синовете на Израил, точно както им беше заповядал Моисей.+ 13 Около четирийсет хиляди въоръжени за бой мъже преминаха реката пред Йехова, за да воюват в пустинната равнина край Йерихон.

14 В този ден Йехова възвеличи Исус в очите на целия Израил+ и хората започнаха да се боят от него, точно както се бояха от Моисей, през всичките дни на живота му.+

15 После Йехова каза на Исус: 16 „Заповядай на свещениците, които носят ковчега на свидетелството,+ да излязат от Йордан!“ 17 И Исус даде следната заповед на свещениците: „Излезте от Йордан!“ 18 И щом свещениците, които носеха ковчега+ на договора на Йехова, излязоха от средата на Йордан и краката им стъпиха на брега,+ водата на Йордан започна да се връща на мястото си и заля бреговете+ както преди.

19 Народът излезе от Йордан на десетия ден от първия месец и се разположи на стан при Галгал,+ източно от Йерихон.

20 А дванайсетте камъка, които бяха взели от Йордан, Исус постави при Галгал.+ 21 И каза на синовете на Израил: „Когато след време синовете ви попитат бащите си ‘Защо сте сложили тези камъни тук?’,+ 22 им отговорете с думите ‘Израил премина тази река, Йордан, по сухо,+ 23 когато Йехова, вашият Бог, пресуши водата на Йордан пред народа, докато не премина реката, точно както Йехова, вашият Бог, направи с Червено море, когато го пресуши пред нас, докато не го преминахме,+ 24 та всички народи на земята да знаят, че ръката на Йехова+ е силна,+ и вие винаги да се боите от своя Бог, Йехова’.“+

5 И веднага щом всичките царе на аморейците,+ които бяха от западната страна на Йордан, и всичките царе на ханаанците,+ които бяха край морето, чуха, че Йехова пресушил водата на Йордан пред синовете на Израил, докато всички не преминат реката, сърцата им се стопиха от страх+ и те паднаха духом* заради синовете на Израил.+

2 Тогава Йехова каза на Исус Навиев: „Направи ножове от кремък и обрежи+ синовете на Израил отново, втори път!“ 3 И Исус направи ножове от кремък и обряза синовете на Израил при Гаваят–хааралот*.+ 4 Ето причината, поради която Исус извърши обрязването: всички хора, които излязоха от Египет, всички мъже, всички воини, умряха+ в пустинята, когато бяха на път, след като излязоха от Египет. 5 Защото целият народ, който излезе от Египет, беше обрязан, но онези, които бяха родени в пустинята, докато бяха на път, след като излязоха от Египет, не бяха обрязани. 6 Защото синовете на Израил ходиха из пустинята четирийсет години,+ докато не умряха всички онези мъже, всички воини, които излязоха от Египет и които не послушаха гласа на Йехова. Онези, пред които Йехова се закле, че няма да им позволи да видят земята,+ за която Йехова се беше заклел пред техните прадеди, че ще я даде на своя народ*+ — земя, в която текат мляко и мед.+ 7 И синовете им заеха тяхното място.+ Именно тях обряза Исус, понеже бяха необрязани, защото по пътя не ги бяха обрязали.

8 А след като бяха обрязани, всички мъже останаха на мястото си в стана, докато не се възстановиха.+

9 Тогава Йехова каза на Исус: „Днес свалих от вас срама от Египет.“+ Затова и до днес това място се нарича Галгал*.+

10 И синовете на Израил останаха на стан в Галгал и вечерта на четиринайсетия ден от месеца отпразнуваха Пасхата+ в пустинната равнина край Йерихон. 11 И в деня след Пасхата, точно в този ден, започнаха да ядат от плодовете на тази земя — безквасни питки+ и печено зърно. 12 И в деня, когато ядоха от плодовете на земята, манната престана. Така синовете на Израил вече не получаваха манна+ и през тази година започнаха да ядат от плодовете на ханаанската земя.+

13 И ето, когато Исус беше край Йерихон, вдигна очи и видя един мъж,+ който стоеше пред него и в ръката си държеше изваден от ножницата меч.+ И Исус отиде при него и му каза: „Ти на наша страна ли си, или на страната на нашите врагове?“ 14 А той му отговори: „Не е така, както си мислиш! Аз дойдох като предводител на войската на Йехова.“+ Тогава Исус се поклони, падайки по очи,+ и каза: „Какво ще заповяда моят господар на служителя си?“ 15 А предводителят на войската на Йехова каза на Исус: „Събуй сандалите от краката си, защото мястото, върху което стоиш, е свято!“ И Исус веднага направи това.+

6 А Йерихон беше здраво затворен отвсякъде заради синовете на Израил и никой не излизаше и не влизаше.+

2 И Йехова каза на Исус Навиев: „Ето, предавам в ръцете ти Йерихон и неговия цар, заедно с храбрите и силни мъже.+ 3 Всички вие, воини, обикаляйте в боен ред града веднъж на ден. Правете това шест дни. 4 Седем свещеници нека да носят седем овнешки рога пред ковчега. На седмия ден обиколете града седем пъти и свещениците нека да надуят роговете.+ 5 И когато надуят овнешките рогове и вие чуете звука на роговете, нека всички воини нададат силен боен вик!+ Тогава стените на града ще се срутят до основи.+ После нека воините влязат в града и нека всеки върви право напред.“

6 И Исус, синът на Нави, повика свещениците+ и им каза: „Вземете ковчега на договора+ и седем свещеници нека да носят седем овнешки рога пред ковчега+ на Йехова!“ 7 И каза на воините: „Отидете и обиколете в боен ред града и нека въоръжените воини+ вървят пред ковчега на Йехова!“ 8 И стана точно така, както Исус каза на воините. Седем свещеници, носещи седем овнешки рога пред Йехова, тръгнаха и надуха роговете, а ковчегът на договора на Йехова ги следваше. 9 Пред свещениците, които надуваха роговете, вървяха въоръжените воини, докато задният отряд+ вървеше след ковчега. И звукът на роговете се чуваше през цялото време.

10 А Исус беше заповядал на воините+ следното: „Не викайте, да не се чуят гласовете ви и от устата ви да не излезе нито една дума, до деня, в който ви кажа: ‘Викайте!’ Тогава викайте!“+ 11 И той нареди ковчегът на Йехова да обиколи веднъж града. След това всички се прибраха в стана, за да пренощуват там.

12 На сутринта Исус стана рано,+ свещениците тръгнаха, носейки ковчега+ на Йехова, 13 и пред ковчега на Йехова вървяха седем свещеници, които носеха седем овнешки рога и непрекъснато надуваха роговете. Пред тях вървяха въоръжените воини, а след ковчега на Йехова вървеше задният отряд. И звукът на роговете се чуваше непрекъснато.+ 14 И на втория ден обиколиха града веднъж, след което се върнаха в стана. Така правеха в продължение на шест дни.+

15 А на седмия ден всички станаха рано, веднага щом се съмна, и излязоха да обиколят града по този начин седем пъти. Единствено през този ден обиколиха града седем пъти.+ 16 И на седмия път свещениците надуха роговете и Исус каза на воините: „Викайте,+ защото Йехова ви предава града!+ 17 Нека градът бъде унищожен+ — той и всичко, което е в него, принадлежи на Йехова. Само блудницата Раав+ нека да остане жива, тя и всички онези, които са с нея в къщата, защото скри съгледвачите, които изпратихме.+ 18 А вие се пазете от всичко, което е обречено на унищожение,+ да не би да пожелаете+ и да вземете нещо от онова, което е обречено на унищожение,+ и така да направите стана на Израил нещо, обречено на унищожение, и да му навлечете беда*.+ 19 Но всичкото сребро и злато и предметите от мед и желязо са нещо свято за Йехова.+ Нека отидат в съкровищницата на Йехова.“+

20 И когато се чу звукът на роговете, воините извикаха.+ Когато се чу звукът на роговете и те нададоха силен боен вик, стената се срути до основи.+ След това воините влязоха в града, като всеки вървеше право напред, и превзеха града. 21 Убиха с острието на меча всичко живо, което беше в града — мъже и жени, деца и старци, бикове, овце и магарета.+

22 И на двамата мъже, които събираха сведения за земята, Исус каза: „Отидете в къщата на онази жена, блудницата, и изведете оттам нея и всички, които ѝ принадлежат, точно както се заклехте пред нея!“+ 23 И младите мъже, които бяха събирали сведения за земята, отидоха и изведоха Раав, баща ѝ, майка ѝ, братята ѝ и всички, които ѝ принадлежаха.+ Изведоха всички нейни роднини и ги оставиха извън стана на Израил.

24 И изгориха града и всичко, което беше в него.+ Само среброто и златото, както и предметите от мед и желязо, занесоха в съкровищницата на дома на Йехова.+ 25 А Исус остави живи блудницата Раав, дома на баща ѝ и всички, които ѝ принадлежаха.+ И тя живее сред Израил и до днес,+ защото скри съгледвачите, които Исус изпрати да съберат сведения за Йерихон.+

26 По това време Исус нареди да бъде произнесена следната клетва: „Нека да бъде проклет пред Йехова онзи, който се захване да построи отново този град, Йерихон! Нека да плати с живота на своя първороден син, когато положи основата му, и нека да плати с живота на най–малкия си син, когато сложи вратите му!“+

27 И Йехова беше с Исус+ и славата на Исус се разнесе по цялата земя.+

7 И синовете на Израил проявиха невярност във връзка с онова, което беше обречено на унищожение, понеже Ахан*,+ синът на Хармий, син на Завдий, син на Зара от племето на Юда, взе от онова, което беше обречено на унищожение.+ Тогава гневът на Йехова пламна против синовете на Израил.+

2 И Исус Навиев изпрати мъже от Йерихон в Гай,+ който е близо до Вет–авен,+ на изток от Ветил,+ и им каза: „Отидете и съберете сведения за земята!“ И мъжете отидоха и събраха сведения за Гай.+ 3 След това се върнаха при Исус и му казаха: „Нека не отиват всички израилтяни. Нека две или три хиляди мъже отидат да нападнат Гай. Не мъчи всичките воини да отиват там, защото хората там са малко.“

4 И така, около три хиляди мъже от народа отидоха там, но побягнаха пред жителите на Гай.+ 5 И жителите на Гай убиха трийсет и шестима от тях, като ги преследваха+ от градската порта до Севарим* и ги убиваха, когато те се спускаха надолу. Затова сърцата на хората се стопиха от страх и станаха като вода.+

6 Тогава Исус раздра горната си дреха, падна по очи+ пред ковчега на Йехова и остана там до вечерта, и той и старейшините на Израил си посипваха главите с пръст.+ 7 След това Исус каза: „Ах, Върховни господарю Йехова, защо преведе този народ през Йордан? Нима за да ни предадеш в ръцете на аморейците, та да ни унищожат? Защо не останахме да живеем от другата страна на Йордан?+ 8 О, Йехова, прости ми, но какво да кажа, след като Израил се обърна и побягна от враговете си! 9 И ханаанците и всички жители на земята ще чуят за това и като ни обкръжат, ще заличат името ни от земята.+ И какво ще направиш ти за своето велико име?“+

10 Но Йехова каза на Исус: „Стани! Защо си паднал по очи? 11 Израилтяните извършиха грях, като нарушиха моя договор,+ с който ги обвързах. Те взеха от онова, което беше обречено на унищожение,+ откраднаха+ го и го скриха,+ като го поставиха между своите притежания.+ 12 Затова синовете на Израил няма да могат да се изправят срещу враговете си.+ Ще се обръщат и ще бягат пред враговете си, защото самите те станаха нещо, обречено на унищожение. Няма да бъда с вас, докато не махнете отсред себе си онова, което е обречено на унищожение.+ 13 Стани! Освети народа+ и му кажи: ‘Утре се осветете, защото ето какво казва Йехова, Богът на Израил: „О, Израиле, сред вас има нещо, обречено на унищожение.+ Няма да можете да се изправите срещу враговете си, докато не махнете отсред себе си онова, което е обречено на унищожение. 14 На сутринта се представете племе по племе и племето, което Йехова посочи,+ нека се представи род по род, и родът, който Йехова посочи, нека се представи семейство по семейство, и от семейството, което Йехова посочи, нека се представят всички мъже, един по един. 15 И нека онзи, който бъде посочен, защото у него е онова, което е обречено на унищожение, бъде изгорен в огън*+ — той и всичко, което му принадлежи, защото този човек е нарушил договора+ на Йехова и е извършил безразсъдно и позорно дело в Израил.“’“+

16 На сутринта Исус стана рано и нареди Израил да се представи племе по племе. И беше посочено племето на Юда. 17 После нареди да се представят родовете от племето на Юда и беше посочен родът на заровците.+ След това нареди да се представят един по един мъжете от рода на заровците и беше посочен Завдий. 18 Накрая нареди да се представят един по един мъжете от неговото семейство и беше посочен Ахан, синът на Хармий, син на Завдий, син на Зара от племето на Юда.+ 19 Тогава Исус каза на Ахан: „Сине, моля те, отдай слава на Йехова, Богът на Израил,+ и признай пред него греха си!+ Кажи ми,+ моля те, какво направи, не крий+ нищо от мене!“

20 А Ахан отговори на Исус с думите: „Наистина извърших грях против Йехова, Богът на Израил.+ Ето какво направих: 21 когато между плячката видях+ една красива и скъпа дреха от Сенаар,+ двеста сикъла сребро и един слитък злато, тежък петдесет сикъла, тогава пожелах+ тези неща и ги взех.+ И ето, те са скрити в земята по средата на моя шатър, като среброто и златото са най–отдолу.“+

22 Исус веднага изпрати хора и те изтичаха до шатъра, и ето — дрехата беше скрита в неговия шатър и под нея бяха среброто и златото. 23 Те ги взеха от средата на шатъра и ги занесоха при Исус и при всички синове на Израил, и ги сложиха пред Йехова. 24 Тогава Исус и целият Израил заедно с него взеха Ахан,+ синът на Зара, а също и среброто, скъпата дреха, златния слитък,+ синовете му и дъщерите му, биковете и магаретата му, стадата му, шатъра му и всичко, което му принадлежеше, и ги заведоха в долината Ахор.+ 25 Тогава Исус каза: „Защо ни навлече беда*?+ Днес Йехова ще навлече беда върху тебе!“ И всички израилтяни ги убиха с камъни,+ след което ги изгориха в огън.+ Така ги убиха с камъни. 26 И натрупаха върху него голяма купчина камъни, която стои там и до днес.+ Тогава пламтящият гняв на Йехова утихна.+ Ето защо тази долина беше наречена Ахор*,+ и се нарича така и до днес.

8 После Йехова каза на Исус Навиев: „Не се страхувай и не се плаши!+ Поведи всички воини и тръгнете срещу Гай! Ето, предавам в ръцете ти царя на Гай, народа му, града му и земята му.+ 2 Постъпи с Гай и с царя му така, както постъпи с Йерихон и с царя му!+ Но плячката и домашните животни вземете за себе си.+ Постави засада зад града!“+

3 И Исус и всички воини+ се приготвиха да отидат срещу Гай. Исус избра трийсет хиляди храбри и силни мъже,+ изпрати ги през нощта 4 и им заповяда: „Залегнете в засада+ зад града! Не се отдалечавайте много от него и всички бъдете готови за действие! 5 А аз и всички воини, които са с мене, ще се приближим до града. И когато излязат срещу нас както първия път,+ ние ще побегнем от тях. 6 А те ще ни преследват, докато ги отдалечим от града, защото ще кажат: ‘Бягат от нас както първия път.’+ И ние ще бягаме от тях. 7 Тогава вие ще вдигнете засадата и ще превземете града. Йехова, вашият Бог, ще го предаде в ръцете ви.+ 8 Веднага щом превземете града, го подпалете!+ Изпълнете словото на Йехова! Ето, това са нещата, които ви заповядвам.“+

9 След това Исус ги отпрати и те тръгнаха към мястото на засадата, и се разположиха между Ветил и Гай, западно от Гай, докато Исус прекара нощта сред останалите воини.

10 На сутринта Исус стана рано+ и прегледа бойните редици. После той и старейшините на Израил поведоха воините към Гай. 11 И всички воини,+ които бяха с него, тръгнаха, за да се приближат до града и да застанат срещу него, и се разположиха северно от Гай, като долината беше между тях и Гай. 12 Междувременно Исус беше отделил около пет хиляди мъже, за да направят засада+ между Ветил+ и Гай, западно от града. 13 А воините разположиха основните си отряди на север от града+ и най–крайната им част се намираше на запад от града.+ И през същата нощ Исус тръгна към средата на долината.

14 И рано сутринта, щом царят на Гай видя това, жителите на града станаха и бързо тръгнаха на бой срещу Израил — в определеното време царят и всичките мъже от града се отправиха към пустинната равнина. А царят не знаеше, че срещу него беше поставена засада зад града.+ 15 И Исус и целият Израил побягнаха пред тях+ по пътя, водещ към пустинята, сякаш са претърпели поражение.+ 16 Тогава всички мъже, които бяха в града, бяха повикани да ги преследват. Те тръгнаха да преследват Исус и така се отдалечиха от града.+ 17 И в Гай и Ветил не остана нито един мъж, всички до един тръгнаха след Израил и като преследваха Израил, оставиха града незащитен.

18 Тогава Йехова каза на Исус: „Насочи срещу Гай късото копие, което държиш,+ защото ще предам града в ръцете ти!“+ И Исус насочи срещу града копието, което държеше. 19 И щом протегна напред ръката си, онези, които бяха в засада, се вдигнаха бързо от местата си и тичешком влязоха в града и го превзеха.+ След това бързо го подпалиха.+

20 И когато жителите на Гай се обърнаха, видяха, че димът от града се издига към небесата, и вече не можеха да избягат наникъде. Тогава израилтяните, които бягаха към пустинята, се обърнаха срещу преследвачите си. 21 Когато видяха, че хората от засадата+ са превзели града и че от града се издига дим, Исус и всички израилтяни се върнаха назад и започнаха да избиват воините от Гай. 22 И онези, които бяха превзели града, излязоха оттам, за да ги пресрещнат. Така воините от Гай се оказаха обкръжени от израилтяните, като едните бяха от едната им страна, а другите от другата. И те започнаха да ги избиват — никой от тях не оцеля и никой не успя да избяга.+ 23 А царя+ на Гай заловиха жив и го доведоха при Исус.

24 Така израилтяните избиха всички жители на Гай извън града, в пустинята, в която ги бяха преследвали. Убиха с острието на меча всички до един. След това израилтяните се върнаха в Гай и убиха останалите в него с острието на меча. 25 В този ден загинаха дванайсет хиляди души, мъже и жени — всичките жители на Гай. 26 А Исус не свали протегнатата си ръка, в която държеше късото копие,+ докато не бяха унищожени напълно всичките жители на Гай.+ 27 Но израилтяните взеха домашните животни и плячката от града за себе си, според словото, което Йехова беше заповядал на Исус.+

28 След това Исус опожари Гай и от него останаха завинаги само куп развалини,+ ненаселявани и до днес. 29 И той провеси на стълб царя на Гай+ и го остави там до вечерта.+ А когато слънцето започна да залязва, по заповед на Исус свалиха мъртвото му тяло+ от стълба, хвърлиха го пред градската порта и натрупаха върху него голяма купчина камъни, която стои там и до днес.

30 Тогава Исус построи олтар+ за Йехова, Богът на Израил, на планината Гевал,+ 31 точно както Моисей, служителят на Йехова, беше заповядал на синовете на Израил, както е записано в книгата на Моисеевия закон:+ „Олтарът нека бъде от цели камъни, които не са обработвани с желязно сечиво.“+ След това върху олтара бяха принесени пред Йехова приноси за изгаряне и жертви на общението.+

32 И там той преписа върху камъните закона,+ който Моисей беше записал пред синовете на Израил.+ 33 Целият Израил и неговите старейшини,+ управители и съдии стояха от двете страни на ковчега, обърнати с лице към левитските свещеници,+ които носеха ковчега на договора на Йехова.+ Там стояха заедно и пришелците, и израилтяните по рождение+ — половината от тях бяха пред планината Гаризим,+ а другата половина пред планината Гевал,+ както беше заповядал Моисей, служителят на Йехова,+ за да може първо да бъде благословен+ израилският народ. 34 След това Исус прочете на глас всичките думи на закона,+ благословиите+ и проклятията+ — всичко, както е записано в книгата на закона. 35 Нямаше нито една дума от всичките заповеди на Моисей, която Исус да не прочете на глас пред целия сбор* на Израил,+ заедно с жените,+ децата+ и пришелците,+ които бяха сред тях.

9 Щом чуха за това, всички царе+ от тази страна на Йордан, тоест в планинската област, в Шефела*, по цялото крайбрежие на Голямото море*+ и в подножието на Ливан+ — хетите,+ аморейците, ханаанците,+ ферезейците,+ евейците и йевусейците+ — 2 се съюзиха, за да воюват всички заедно срещу Исус Навиев и Израил.+

3 А жителите на Гаваон+ също чуха как Исус беше постъпил с Йерихон+ и Гай.+ 4 Затова решиха да постъпят хитро,+ като отидоха и се запасиха с храна, взеха изхабени дисаги за магаретата си и стари, пробити и закърпени мехове за вино,+ 5 обуха износени и закърпени сандали и облякоха износени дрехи, а всичкият хляб, който взеха, беше сух и натрошен. 6 После отидоха при Исус в стана в Галгал+ и казаха на него и на останалите израилтяни: „Идваме от далечна земя. Сключете договор+ с нас!“ 7 Но израилтяните казаха на евейците:+ „Може би живеете близо до нас. Как тогава да сключим договор с вас?“+ 8 А те отговориха на Исус: „Ние сме твои служители.“+

Тогава Исус ги попита: „Кои сте и откъде идвате?“ 9 А те му отговориха: „Служителите ти идват от много далечна земя+ заради името+ на Йехова, твоят Бог. Защото чухме за неговата слава, за всичко, което той направи в Египет,+ 10 и за всичко, което направи с двамата аморейски царе, които бяха от другата страна на Йордан — с есевонския цар Сихон+ и с васанския цар Ог,+ който беше в Астарот.+ 11 Затова нашите старейшини и всички жители на нашата земя ни казаха следното:+ ‘Вземете си храна за из път, отидете да ги посрещнете и им кажете: „Ние сме ваши служители.+ Сключете договор с нас!“’+ 12 В деня, когато тръгнахме към вас, този хляб, който взехме за храна от домовете си, беше топъл, но ето, сега е сух и натрошен.+ 13 Тези мехове за вино бяха нови, когато ги напълнихме, а ето, сега са пробити.+ И тези дрехи и сандали, с които сме облечени и обути, се износиха от твърде дългия път.“

14 Тогава израилтяните взеха от храната им, за да проверят казаното, но не поискаха съвет от Йехова.+ 15 Така Исус сключи мир с тях,+ а също и договор да ги остави живи, и предводителите+ на множеството им се заклеха.+

16 И като изминаха три дни, откакто бяха сключили договор с тях, израилтяните чуха, че те са им съседи и живеят наблизо. 17 Затова синовете на Израил тръгнаха на път и на третия ден стигнаха до техните градове, а техните градове бяха Гаваон,+ Хефира,+ Вирот+ и Кириат–иарим.+ 18 Но синовете на Израил не ги нападнаха, защото предводителите на множеството се бяха заклели+ пред тях в Йехова, Богът на Израил.+ И целият народ започна да недоволства против предводителите.+ 19 Тогава всички предводители казаха на цялото множество: „Ние се заклехме пред тях в Йехова, Богът на Израил, и затова сега не можем да им направим нищо лошо.+ 20 Така ще постъпим с тях, оставяйки ги живи, за да не дойде Божият гняв върху нас поради клетвата, с която се заклехме пред тях.“+ 21 Затова предводителите им казаха: „Нека да останат живи и нека да бъдат дървари и да носят вода за цялото множество,+ както им обещахме.“+

22 После Исус ги повика и им каза: „Защо ни измамихте, като ни казахте ‘Живеем много далече от вас’,+ а всъщност живеете сред нас?+ 23 Затова бъдете проклет+ народ! Винаги ще бъдете роби,+ ще бъдете дървари и ще носите вода за дома на моя Бог.“+ 24 А те отговориха на Исус с думите: „Твоите служители слушаха много за това, че Йехова, твоят Бог, заповядал на служителя си Моисей да ви даде цялата тази земя и да унищожи пред вас всички жители на тази земя,+ и заради вас се изплашихме много за душите си.+ Затова постъпихме така.+ 25 И ето, сега сме в ръцете ти. Постъпи с нас както смяташ за добре и за правилно!“+ 26 И той постъпи с тях така и ги избави от ръцете на синовете на Израил, та те не ги убиха.+ 27 В този ден Исус ги назначи*+ да бъдат дървари и да носят вода за цялото множество+ и за олтара на Йехова, както правят и до днес, на избраното от Бога място.+

10 А когато чу, че Исус Навиев превзел Гай+ и го унищожил напълно,+ че постъпил с Гай и с неговия цар+ така, както постъпил с Йерихон+ и с неговия цар,+ и че жителите на Гаваон сключили мир с израилтяните+ и останали сред тях, Адониседек, царят на Йерусалим, 2 много се изплаши,+ защото Гаваон беше голям град, като един от царските градове, и защото беше по–голям от Гай+ и всички мъже в него бяха храбри воини. 3 Затова Адониседек, царят на Йерусалим,+ изпрати пратеници при Оам, царят на Хеврон,+ при Пирам, царят на Ярмут,+ при Яфия, царят на Лахис,+ и при Девир, царят на Еглон,+ да им кажат: 4 „Елате при мене и ми помогнете да нападнем Гаваон, защото е сключил мир с Исус и със синовете на Израил!“+ 5 Така петимата аморейски+ царе — царят на Йерусалим, царят на Хеврон, царят на Ярмут, царят на Лахис и царят на Еглон — те и цялата им войска, се събраха и тръгнаха, разположиха се на стан срещу Гаваон и започнаха да воюват срещу него.

6 Тогава мъжете от Гаваон изпратиха хора при Исус в стана в Галгал+ да му кажат: „Не отказвай помощ на своите роби!+ Ела бързо при нас, спаси ни и ни помогни, защото всички аморейски царе, които живеят в планинската област, се събраха да воюват срещу нас!“ 7 Тогава Исус тръгна от Галгал — той и всички воини,+ всички храбри и силни мъже.+

8 А Йехова каза на Исус: „Не се страхувай от тях,+ защото ги предавам в твоите ръце!+ Нито един от тях няма да устои пред тебе.“+ 9 И Исус ги нападна ненадейно, след като цяла нощ беше вървял от Галгал. 10 И Йехова вся смут сред тях пред израилтяните,+ така че те им нанесоха много голямо поражение при Гаваон+ и продължиха да ги преследват по пътя, който се изкачва към Вет–орон, и ги убиваха чак до Азика+ и Макида.+ 11 И докато те бягаха пред израилтяните и се спускаха надолу от Вет–орон, Йехова хвърляше върху тях от небесата необичайно едри парчета град+ чак до Азика, така че те умряха. И онези, които умряха от градушката, бяха повече от онези, които синовете на Израил убиха с меч.

13 И слънцето спря да се движи, и луната застана неподвижно, докато народът не отмъсти на враговете си.+ Не пише ли за това в книгата на Яшар*?+ Слънцето застана неподвижно в средата на небесата и не бързаше да залезе почти цял ден.+ 14 И нямаше друг такъв ден, нито преди, нито след това, като този ден, в който Йехова по такъв начин да послуша думите на някой човек,+ защото самият Йехова воюваше за Израил.+

15 После Исус и всички израилтяни, които бяха с него, се върнаха в стана в Галгал.+

16 Междувременно онези петима царе избягаха+ и се скриха в пещерата край Макида.+ 17 И съобщиха на Исус: „Онези петима царе бяха намерени. Те се крият в пещерата край Макида.“+ 18 Тогава Исус каза: „Дотъркаляйте големи камъни пред входа на пещерата и поставете мъже да ги пазят! 19 А вие недейте да стоите бездейни, а подгонете враговете си и ги нападнете в гръб!+ Не им позволявайте да влязат в градовете си, защото Йехова, вашият Бог, ги предава в ръцете ви!“+

20 И когато Исус и синовете на Израил им нанесоха голямо поражение и напълно ги покориха,+ а оцелелите от тях побягнаха и влязоха в укрепените градове,+ 21 всички воини се върнаха победоносно при Исус в стана край Макида. И никой вече не се осмели да каже нещо лошо против синовете на Израил.+ 22 Тогава Исус каза: „Отворете входа на пещерата, изведете от нея онези петима царе и ги доведете при мене!“ 23 И те направиха така и изведоха от пещерата при него петимата царе — царят на Йерусалим,+ царят на Хеврон,+ царят на Ярмут, царят на Лахис+ и царят на Еглон.+ 24 А когато ги изведоха при Исус, той повика всички израилтяни и каза на военачалниците, които го придружаваха: „Приближете се и стъпете върху вратовете на тези царе!“+ И те се приближиха и стъпиха върху вратовете им.+ 25 Тогава Исус им каза: „Не се страхувайте и не се плашете!+ Бъдете смели и силни, защото Йехова ще постъпи така с всички ваши врагове, против които воювате!“+

26 След това Исус уби петимата царе и ги провеси на пет стълба. Те висяха на стълбовете до вечерта.+ 27 А когато слънцето залязваше, Исус заповяда да ги свалят от стълбовете+ и да ги хвърлят в пещерата, в която се бяха скрили преди това. После пред входа на пещерата поставиха големи камъни, които стоят там и до днес.

28 В този ден Исус превзе и Макида+ и уби с острието на меча всичко живо в нея. Уби нейния цар и всяка душа, която беше в нея.+ Никого не остави жив. Постъпи с царя на Макида+ така, както беше постъпил с царя на Йерихон.

29 След това Исус и всички израилтяни, които бяха с него, тръгнаха от Макида към Ливна и нападнаха Ливна.+ 30 Йехова предаде и нея, заедно с царя ѝ, в ръцете на израилтяните и те убиха с острието на меча всяка душа, която беше в нея. Никого не оставиха жив. Постъпиха с нейния цар така, както бяха постъпили с царя на Йерихон.+

31 После Исус и всички израилтяни, които бяха с него, тръгнаха от Ливна към Лахис,+ разположиха се на стан срещу него и започнаха да воюват срещу него. 32 И Йехова предаде Лахис в ръцете на израилтяните, така че на втория ден те го превзеха и убиха с острието на меча всяка душа, която беше в него,+ точно както бяха постъпили с Ливна.

33 По това време Орам, царят на Гезер,+ дойде да помага на Лахис, но Исус тръгна срещу него и неговите воини и се би с тях, докато нито един от тях не остана жив.+

34 След това Исус и всички израилтяни, които бяха с него, тръгнаха от Лахис към Еглон,+ разположиха се на стан срещу него и започнаха да воюват срещу него. 35 В този ден го превзеха и убиха с острието на меча всичко живо, което беше в него. В този ден те убиха всяка душа, която беше в него, точно както бяха постъпили с Лахис.+

36 После Исус и всички израилтяни, които бяха с него, тръгнаха от Еглон към Хеврон+ и започнаха да воюват срещу него. 37 Превзеха го и убиха с острието на меча царя му и всяка душа, която беше в него и в околните градове. Исус не остави никого жив, точно както беше постъпил с Еглон. Той унищожи напълно целия град и всяка душа, която беше в него.+

38 Накрая Исус и всички израилтяни, които бяха с него, тръгнаха към Девир+ и започнаха да воюват срещу него. 39 И Исус превзе града, уби с острието на меча царя му и всяка душа, която беше в него и във всичките околни градове.+ Никого не остави жив.+ Той постъпи с Девир и с царя му така, както беше постъпил с Хеврон, и така, както беше постъпил с Ливна и с нейния цар.+

40 И Исус изби всички, които бяха в земята — в планинската област,+ в Негев,+ в Шефела*+ и по планинските склонове,+ — както и всички техни царе. Никого не остави жив. Унищожи напълно+ всичко, което диша,+ точно както му беше заповядал Йехова, Богът на Израил.+ 41 Така Исус превзе всичко от Кадис–варни+ до Газа,+ цялата гесенска земя+ и всичко останало чак до Гаваон.+ 42 И Исус покори всички тези царе и техните земи с един военен поход,+ защото сам Йехова, Богът на Израил, воюваше за Израил.+ 43 След това Исус и всички израилтяни, които бяха с него, се върнаха в стана в Галгал.+

11 А когато чу за това, Явин, царят на Асор, изпрати пратеници при Йовав, царят на Мадон,+ при царя на Симрон, при царя на Ахсаф,+ 2 при царете, които бяха в планинската област на север, в пустинната равнина на юг от Хинерот*,+ в Шефела,+ в планинската област край Дор+ на запад, 3 при ханаанците+ на изток и на запад, при аморейците,+ хетите,+ ферезейците,+ йевусейците+ в планинската област и при евейците+ в подножието на Ермон+ в земята Масфа.+ 4 И всички те тръгнаха с войските си, многобройни като песъчинките на морския бряг,+ както и с много коне+ и бойни колесници. 5 И както се бяха уговорили, всички тези царе се събраха, дойдоха и се разположиха на стан край водоема Мером, за да воюват срещу Израил.+

6 Тогава Йехова каза на Исус Навиев: „Не се страхувай от тях,+ защото утре по това време ще предам всички тях на израилтяните, за да ги убият! Прережете сухожилията на конете им+ и изгорете колесниците им!“+ 7 И Исус и всички воини, които бяха с него, излязоха внезапно против тях край водоема Мером и ги нападнаха. 8 И Йехова ги предаде в ръцете на израилтяните+ и те ги убиваха, като ги преследваха чак до гъсто населения Сидон,+ до Мисрефот–маим+ и до долината Масфа+ на изток. Убиха ги и не оставиха никого жив.+ 9 После Исус постъпи с тях точно така, както му беше казал Йехова — преряза сухожилията на конете им+ и изгори колесниците им.+

10 По това време Исус се върна,+ превзе Асор+ и уби с меч царя му,+ защото преди това Асор беше главният град сред всички тези царства. 11 И убиха с острието на меча всяка душа, която беше в него, унищожиха напълно всичко живо.+ Не остана нищо, което диша.+ След това опожариха Асор. 12 Така Исус превзе всичките градове на тези царе, а самите царе залови и уби с острието на меча.+ Той ги унищожи напълно,+ точно както беше заповядал Моисей, служителят на Йехова.+ 13 Но израилтяните не опожариха нито един град, издигнат върху възвишение, освен Асор, който Исус опожари. 14 И синовете на Израил взеха за себе си цялата плячка и домашните животни от тези градове.+ Но убиха с острието на меча всички хора, убиха ги до един.+ Никого не оставиха жив.+ 15 Каквото Йехова беше заповядал на своя служител Моисей, това заповяда Моисей на Исус+ и точно това направи Исус. Той не пропусна нито една дума от всичко, което Йехова беше заповядал на Моисей.+

16 Така Исус превзе цялата тази земя, планинската област, целия Негев,+ цялата гесенска земя,+ Шефела,+ Арава,+ както и планинската област на Израил и нейната Шефела,+ 17 от планината Халак,+ която се простира към Сиир,+ та чак до Ваал–гад+ в ливанската долина, в подножието на планината Ермон,+ и плени и уби всички техни царе.+ 18 Исус водеше война с всички тези царе много дни. 19 И нито един град не сключи мир със синовете на Израил освен Гаваон,+ в който живееха евейците.+ Всички други те превзеха чрез война,+ 20 защото Йехова позволи жителите им да упорстват в сърцата си+ и да обявят война на израилтяните, за да ги обрече на унищожение и да не бъде проявена милост към тях,+ а да бъдат погубени, точно както Йехова беше заповядал на Моисей.+

21 По това време Исус отиде и изби енакимците+ от планинската област, от Хеврон, от Девир, от Анав,+ от планинската област на Юда и от планинската област на Израил.+ Исус ги унищожи напълно, заедно с градовете им.+ 22 Никой от енакимците не остана в земята на синовете на Израил. Само в Газа,+ Гет+ и Азот+ останаха някои от тях.+ 23 Така Исус завладя цялата земя според всичко, което Йехова беше обещал на Моисей.+ След това Исус я даде като наследство на Израил — на всяко племе даде неговия дял.+ И тази земя не беше обезпокоявана повече от война.+

12 Ето царете, които управляваха източно+ от Йордан, от речната долина* Арнон+ до планината Ермон+ и цялата Арава+ на изток, царете, които синовете на Израил победиха и чиито земи завладяха: 2 аморейският цар Сихон,+ който живееше в Есевон.+ Областта, която той управляваше, обхващаше Ароир,+ на края на речната долина Арнон,+ половината от речната долина и половината от Галаад чак до речната долина Явок,+ която е граница на синовете на Амон, 3 и източната част на Арава+ чак до езерото Хинерот*+ и по източната ѝ страна в посока към Вет–йесимот+ чак до морето в Арава, Соленото море,+ и на юг стигаше до склоновете на Фасга.+

4 Завладяха и земята на васанския цар Ог,+ единственият, който беше останал от рефаимците+ и живееше в Астарот+ и Едраи+ 5 и който управляваше в планината Ермон,+ в Салха и в целия Васан+ чак до границите на гесурците+ и маахатците,+ както и половината от Галаад до земята на есевонския+ цар Сихон.+

6 Моисей, служителят на Йехова, и синовете на Израил ги победиха,+ след което Моисей, служителят на Йехова, даде земята им като дял на рувимците,+ гадците+ и половината от племето на Манасия.+

7 А ето царете на земята, които Исус Навиев и синовете на Израил победиха от западната страна на Йордан, от Ваал–гад+ в ливанската долина+ чак до планината Халак,+ която се простира към Сиир,+ след което Исус даде тази земя за притежание на племената на Израил според техните дялове+ 8 в планинската област, в Шефела, в Арава, по планинските склонове, в пустинята и в Негев+ — земята на хетите, аморейците,+ ханаанците, ферезейците, евейците и йевусейците:+

13 Исус Навиев вече беше стар, в напреднала възраст,+ затова Йехова му каза: „Ти остаря и си в напреднала възраст, а остана още голяма част от земята, която трябва да бъде завладяна.+ 2 Ето областите, които остават още:+ всички области на филистимците+ и на гесурците+ 3 (а всичко от ръкава на Нил*, който се намира на изток от Египет, до пределите на Акарон на север+ се смяташе за притежание на ханаанците),+ земите на петимата съюзени филистимски владетели+ — Газа,+ Азот,+ Аскалон,+ Гет+ и Акарон,+ а също и областта на авимците,+ 4 на юг цялата земя на ханаанците и Меара, която принадлежи на сидонците,+ чак до Афек, до границата на аморейците, 5 както и земята на гевалците+ и целият Ливан на изток, от Ваал–гад+ в подножието на планината Ермон чак до пределите на Емат,+ 6 и земята на всички жители на планинската област, от Ливан+ до Мисрефот–маим,+ която е земята на всички сидонци.+ Аз ще ги изгоня пред синовете на Израил.+ Само раздели тази земя като наследство на Израил, точно както ти заповядах!+ 7 Раздели тази земя като наследство на деветте племена и на половината от племето на Манасия!“+

8 Другата половина от племето, рувимците и гадците взеха своето наследство, което Моисей им даде на изток от Йордан, точно както Моисей, служителят на Йехова, им определи:+ 9 областта от Ароир,+ който се намира на края на речната долина Арнон,+ както и градът, който е в средата на речната долина, и цялото плато Медева+ чак до Девон,+ 10 заедно с всичките градове на аморейския цар Сихон, който царуваше в Есевон, до границата на синовете на Амон,+ 11 също и Галаад, земята на гесурците+ и маахатците, цялата планина Ермон+ и целият Васан+ чак до Салха,+ 12 и цялото царство на васанския цар Ог,+ който царуваше в Астарот и Едраи+ и беше единственият останал от рефаимците.+ Всички те бяха победени и изгонени от Моисей.+ 13 Но синовете на Израил не изгониха+ гесурците и маахатците и така гесурците+ и маахатците живеят сред синовете на Израил и до днес.

14 Само племето на Леви не получи наследство.+ Тяхното наследство+ са жертвите, принесени чрез огън+ пред Йехова, Богът на Израил, точно както той им обеща.+

15 И Моисей даде наследство на племето на синовете на Рувим според техните родове. 16 Те получиха областта от Ароир,+ който се намира на края на речната долина Арнон, а също и града, който е в средата на речната долина, и цялото плато край Медева+ 17 чак до Есевон+ и всичките околни градове,+ които са на платото: Девон,+ Вамот–ваал,+ Вет–ваалмеон,+ 18 Яса,+ Кедемот,+ Мефаат,+ 19 Кириатаим,+ Сивма,+ Зарет–саар в планината над долината, 20 Вет–фегор, склоновете на Фасга,+ Вет–йесимот,+ 21 всичките градове на платото+ и цялото царство на аморейския цар Сихон, който царуваше в Есевон+ и когото Моисей победи,+ както победи мадиамските предводители Еви, Рекем, Сур, Ор и Рева+ — князете на Сихон, които живееха в тази земя. 22 А сред онези, които синовете на Израил убиха с меч, беше и гадателят+ Валаам, синът на Веор.+ 23 И Йордан стана граница на синовете на Рувим. Тази област, заедно с градовете и селищата около тях, беше наследството на синовете на Рувим+ според техните родове.

24 Моисей даде наследство и на племето на Гад, на синовете на Гад, според техните родове.+ 25 Те получиха следното: Язир+ и всички градове в Галаад,+ половината от земята на синовете на Амон+ чак до Ароир,+ който е срещу Рава,+ 26 и областта от Есевон+ до Рамат–масфа и Ветоним, както и от Маханаим+ до пределите на Девир,+ 27 а в долината — Вет–арам,+ Вет–нимра,+ Сокхот+ и Сафон, също и останалата част от царството на Сихон, царят на Есевон,+ като Йордан беше граница на тази област чак до края на езерото Хинерот*+ от източната страна на Йордан. 28 Това беше наследството на синовете на Гад+ според техните родове, заедно с градовете и селищата около тях.

29 Моисей даде наследство и на половината от племето на Манасия и то стана притежание на половината от племето на синовете на Манасия според техните родове+ — 30 земите им започваха от Маханаим+ и включваха целия Васан, цялото царство на васанския цар Ог+ и всички Яирови+ селища от шатри, които са във Васан, шейсет града. 31 А половината от Галаад, Астарот+ и Едраи,+ градовете от царството на Ог във Васан, бяха дадени на синовете на Махир,+ синът на Манасия, тоест на половината от синовете на Махир според техните родове.

32 Моисей им даде това като наследство, когато бяха в моавските пустинни равнини, на изток от Йордан, срещу Йерихон.+

33 А на племето на Леви Моисей не даде наследство.+ Йехова, Богът на Израил, е тяхното наследство, точно както им обеща.+

14 Ето това получиха синовете на Израил като наследство в ханаанската земя,+ това им дадоха като наследство свещеникът Елеазар, Исус, синът на Нави, и главите на родовете на племената на израилтяните.+ 2 Разделиха наследството чрез жребий+ между деветте племена и половината племе, точно както беше заповядал Йехова чрез Моисей.+ 3 Защото Моисей вече беше дал наследството на другите две племена и на половината племе от другата страна на Йордан.+ Но на племето на Леви той не даде наследство сред тях.+ 4 Понеже от синовете на Йосиф бяха произлезли две племена+ — Манасия+ и Ефрем.+ Но на левитите не беше даден никакъв дял в земята, освен градове,+ в които да живеят, както и пасищата около тях за добитъка и за имота им.+ 5 Каквото Йехова беше заповядал на Моисей, това направиха синовете на Израил и разделиха земята.

6 После синовете на Юда отидоха при Исус Навиев в Галгал+ и Халев,+ синът на кенезееца Йефоний,+ му каза: „Ти сам знаеш какво каза Йехова+ на Моисей, Божият човек,+ относно мене и тебе в Кадис–варни.+ 7 Бях на четирийсет години, когато Моисей, служителят на Йехова, ме изпрати от Кадис–варни да събера сведения за земята,+ и като се върнах, му разказах всичко, което бях видял, вярно и честно.+ 8 А моите братя, които също бяха там с мене, накараха сърцата на хората да се стопят от страх.+ Но аз следвах всеотдайно своя Бог, Йехова.+ 9 Затова в онзи ден Моисей се закле: ‘Земята, върху която са стъпвали краката ти,+ ще бъде твоя и на твоите синове като наследство до безпределни времена, защото ти следваше всеотдайно моя Бог, Йехова.’+ 10 И ето, Йехова ме запази жив,+ точно както обеща.+ Изминаха четирийсет и пет години, откакто Йехова обеща това на Моисей по времето, когато Израил вървеше из пустинята,+ и ето, днес съм на осемдесет и пет години. 11 Но и днес съм толкова силен, колкото бях в деня, в който Моисей ме изпрати там.+ Каквато беше силата ми тогава, такава е силата ми да воювам и днес, да отивам и да се връщам.+ 12 Затова сега ми дай тази планинска област, която Йехова ми обеща в онзи ден,+ защото ти чу в онзи ден, че там живеят енакимци+ и че там има големи укрепени градове.+ Няма съмнение, че Йехова ще бъде с мене+ и аз ще ги изгоня, точно както обеща Йехова.“+

13 Тогава Исус Навиев благослови Халев, синът на Йефоний, и му даде Хеврон като наследство.+ 14 Ето защо Хеврон и до днес принадлежи на Халев, синът на кенезееца Йефоний, като негово наследство, защото Халев следваше всеотдайно Йехова, Богът на Израил.+ 15 А предишното име на Хеврон беше Кириат–арва+ (Арва+ беше най–видният човек сред енакимците). И тази земя не беше обезпокоявана повече от война.+

15 А делът, който беше определен чрез жребий+ за племето на синовете на Юда според техните родове, се простираше до границата на Едом,+ пустинята Цин+ и до южния край на Негев.+ 2 И тяхната южна граница започваше от залива, който се намира в южния край на Соленото море.+ 3 Оттам продължаваше на юг до възвишението Акравим,+ отиваше до Цин,+ изкачваше се южно до Кадис–варни,+ продължаваше до Есрон, а после до Адар и завиваше към Карка. 4 След това продължаваше до Асмон,+ минаваше по Египетската речна долина+ и накрая стигаше до морето. Това беше тяхната южна граница.

5 Източната граница беше Соленото море до устието на Йордан, а северната граница започваше от залива на морето при устието на Йордан.+ 6 И границата продължаваше нагоре до Вет–хогла,+ минаваше на север от Вет–арава+ и се изкачваше до камъка на Воан,+ синът на Рувим. 7 После границата отиваше нагоре към Девир в долината Ахор+ и завиваше на север към Галгал,+ който е срещу възвишението Адумим, което се намира на юг от речната долина. След това границата минаваше към водоема Ен–семес+ и накрая стигаше до Ен–рогил.+ 8 Оттам границата отиваше нагоре до долината на Еномовия син,+ до южния склон, на който се намира градът на йевусейците,+ който е Йерусалим,+ и после се изкачваше до върха на планината, която на запад е срещу долината на Еном и която се намира в северния край на долината Рефаим.+ 9 От върха на планината границата отиваше до извора на водоема Нефтоя,+ продължаваше до градовете на планината Ефрон и стигаше до Ваала,+ която е Кириат–иарим.+ 10 От Ваала границата завиваше на запад към планината Сиир, продължаваше до северния склон на планината Ярим, до Хасалон, спускаше се до Вет–семес+ и отиваше до Тамна.+ 11 Оттам границата излизаше на северния склон, на който се намира Акарон,+ продължаваше до Сикрон, отиваше до планината Ваала, после до Явнеил и накрая стигаше до морето.

12 А западната граница беше крайбрежието на Голямото море*.+ Това бяха границите от всички страни на синовете на Юда според техните родове.

13 И според това, което Йехова му заповяда, Исус Навиев даде дял на Халев,+ синът на Йефоний, сред синовете на Юда — Кириат–арва (Арва е бащата на Енак), който е Хеврон.+ 14 Халев изгони оттам тримата синове на Енак,+ а именно Сесай,+ Ахиман и Талмай,+ които се бяха родили на Енак.+ 15 Оттам тръгна да воюва срещу жителите на Девир.+ (А предишното име на Девир беше Кириат–сефер.)+ 16 Тогава Халев каза: „Който нападне Кириат–сефер и го превземе, на него ще дам дъщеря си Ахса+ за жена.“ 17 Превзе го Готониил,+ който беше син на Кенез,+ братът на Халев. Затова Халев му даде дъщеря си Ахса+ за жена. 18 И като тръгваше за дома си, Ахса настойчиво подкани мъжа си да поиска от баща ѝ нива. И както седеше на магарето, тя плесна с ръце.* И Халев я попита: „Какво искаш?“+ 19 Тя му отговори: „Благослови ме! След като ми даде земя на юг, дай ми и Гулот–маим*!“ И така Халев ѝ даде Горни Гулот и Долни Гулот.+

20 Това беше наследството+ на племето на синовете на Юда+ според техните родове.

21 Градовете в най–отдалечения край на племето на синовете на Юда при границата с Едом+ на юг бяха Кавсеил,+ Едер, Ягур, 22 Кина, Димона, Адада, 23 Кедес, Асор, Итнан, 24 Зиф, Телем,+ Ваалот, 25 Асор–адата, Кириот–есрон, който е Асор, 26 Амам, Сема, Молада,+ 27 Асар–гада, Есемон, Вет–фалет,+ 28 Асар–суал,+ Вирсавее,+ Визиотия, 29 Ваала,+ Иим, Асем,+ 30 Елтолад, Хесил, Хорма,+ 31 Сиклаг,+ Мадмана, Сансана, 32 Леваот, Силеим, Аин+ и Римон+ — общо двайсет и девет града заедно със селищата около тях.

33 В Шефела+ бяха Естаол,+ Цора,+ Ашна, 34 Заноа,+ Ен–ганим, Тапфуа, Инам, 35 Ярмут,+ Одолам,+ Сохо,+ Азика,+ 36 Саараим,+ Адитаим, Гедера и Гедеротаим — четиринайсет града заедно със селищата около тях.

37 Сенан, Хадаса, Мигдал–гад, 38 Дилеан, Масфа, Йоктеил, 39 Лахис,+ Васкат,+ Еглон,+ 40 Хавон, Лахмас, Хитлис, 41 Гедерот, Вет–дагон, Наама и Макида+ — шестнайсет града заедно със селищата около тях.

42 Ливна,+ Етер,+ Асан, 43 Ефта, Ашна, Несив, 44 Кеила,+ Ахзив+ и Мариса+ — девет града заедно със селищата около тях.

45 Акарон,+ зависимите от него градове и селищата около него. 46 От Акарон на запад всичко, което се намира покрай Азот, заедно с околните селища.

47 Азот,+ зависимите от него градове и селищата около него, Газа,+ зависимите от нея градове и селищата около нея, всичко чак до Египетската речна долина и до Голямото море, както и крайбрежната област.+

48 А в планинската област бяха Самир, Ятир,+ Сохо, 49 Дана, Кириат–сана, която е Девир, 50 Анав, Естемо,+ Аним, 51 Гесен,+ Холон и Гило+ — единайсет града заедно със селищата около тях.

52 Арав, Дума, Есан, 53 Янум, Вет–тапфуа, Афека, 54 Хумата, Кириат–арва, който е Хеврон,+ и Сиор — девет града заедно със селищата около тях.

55 Маон,+ Кармил, Зиф,+ Юта, 56 Йезраел, Йокдеам, Заноа, 57 Акаин, Гавая и Тамна+ — десет града заедно със селищата около тях.

58 Алул, Вет–сур, Гедор, 59 Маарат, Вет–анот и Елтекон — шест града заедно със селищата около тях.

60 Кириат–ваал,+ който е Кириат–иарим,+ и Рава — два града заедно със селищата около тях.

61 В пустинята бяха Вет–арава,+ Мидин, Сехаха, 62 Нивсан, както и Градът на солта и Ен–гади+ — шест града заедно със селищата около тях.

63 А синовете на Юда не можаха да изгонят+ йевусейците,+ които живееха в Йерусалим.+ Затова йевусейците и до днес живеят в Йерусалим със синовете на Юда.

16 А делът, който беше определен чрез жребий+ за синовете на Йосиф,+ се простираше от Йордан+ край Йерихон до водоемите на Йерихон, от източната им страна, до пустинята, която се изкачва от Йерихон към планинската област на Ветил.+ 2 Делът се простираше от Ветил, който е край Луз,+ до границата на архийците+ при Атарот, 3 после продължаваше на запад до границата на яфлетите чак до пределите на Долни Вет–орон+ и до Гезер+ и накрая стигаше до морето.+

4 И синовете на Йосиф+ — Манасия и Ефрем+ — завладяха земята.+ 5 Границата на синовете на Ефрем според техните родове — границата на тяхното наследство на изток — беше край Атарот–адар+ и продължаваше чак до Горни Вет–орон.+ 6 Оттам границата се простираше към морето. На север границата отиваше до Михметат,+ после завиваше на изток към Таанат–сило и продължаваше на изток до Янох. 7 От Янох слизаше до Атарот и до Наара, стигаше до Йерихон+ и излизаше на Йордан. 8 От Тапфуа+ границата отиваше на запад до речната долина Кана+ и накрая стигаше до морето.+ Това беше наследството на племето на синовете на Ефрем според техните родове. 9 А синовете на Ефрем имаха и отделни градове,+ които се намираха сред наследството на Манасия — всички тези градове заедно със селищата около тях.

10 Но ефремците не изгониха ханаанците,+ които живееха в Гезер.+ Затова ханаанците продължават да живеят и до днес между тях,+ но са принудени да работят като роби.+

17 Чрез жребий+ беше определен дял и за племето на Манасия,+ защото той беше първородният+ син на Йосиф, за Махир,+ първородният син на Манасия, бащата на Галаад,+ защото беше храбър воин.+ Той получи Галаад+ и Васан. 2 И останалите синове на Манасия получиха своя дял чрез жребий според своите родове — синовете на Авиезер,+ синовете на Хелек,+ синовете на Асриил, синовете на Сихем,+ синовете на Хефер и синовете на Семида.+ Това са синовете на Манасия, синът на Йосиф, мъжете според техните родове. 3 А Салпаад,+ синът на Хефер, син на Галаад, син на Махир, син на Манасия, нямаше синове, а само дъщери. Техните имена бяха Маала, Нуа, Хогла, Мелха и Терса.+ 4 Те дойдоха при свещеника Елеазар,+ при Исус, синът на Нави, и при предводителите и им казаха: „Йехова заповяда на Моисей да ни бъде дадено наследство сред нашите братя.“+ И им беше дадено наследство сред братята на техния баща според заповедта на Йехова.+

5 Освен галаадската земя и Васан, които бяха от другата страна на Йордан, на Манасия се паднаха десет дяла земя,+ 6 тъй като дъщерите на Манасия получиха наследство сред неговите синове, а галаадската земя беше дадена на останалите синове на Манасия.

7 И границата на Манасия вървеше от Асир до Михметат,+ който е срещу Сихем,+ а след това отиваше надясно при жителите на Ен–тапфуа. 8 Земята около Тапфуа+ беше на Манасия, но самата Тапфуа, която е на границата на Манасия, принадлежеше на синовете на Ефрем. 9 И границата се спускаше надолу до речната долина Кана, спускаше се на юг до речната долина, по протежението на която се намираха градовете+ на Ефрем, разположени сред градовете на Манасия, минаваше северно от речната долина и накрая стигаше до морето.+ 10 Областта на юг принадлежеше на Ефрем, а областта на север — на Манасия, а морето беше границата му.+ На север Манасия граничеше с Асир, а на изток — с Исахар.

11 А в областта на Исахар и на Асир Манасия+ получи Вет–сан+ и зависимите от него градове, Ивлеам+ и зависимите от него градове, жителите на Дор+ и зависимите от него градове, жителите на Ен–дор+ и зависимите от него градове, жителите на Таанах+ и зависимите от него градове и жителите на Магедон+ и зависимите от него градове, трите планински области.

12 Но синовете на Манасия не можаха да превземат тези градове+ и ханаанците останаха да живеят в тази земя.+ 13 А когато придобиха сила,+ синовете на Израил принудиха ханаанците да работят като роби,+ но не ги изгониха напълно.+

14 И синовете на Йосиф се обърнаха към Исус Навиев с думите: „Защо ни даде чрез жребий+ само един дял, само една част, след като сме многоброен народ, понеже досега Йехова ни е благославял?“+ 15 А Исус им отговори: „Щом сте многоброен народ, отидете в земята на ферезейците+ и рефаимците+ и изсечете гората, за да живеете там, тъй като планинската област+ на Ефрем е твърде тясна за вас.“ 16 Тогава синовете на Йосиф казаха: „Планинската област не ни е достатъчна, пък и всички ханаанци, които живеят в долината, имат бойни колесници+ с железни остриета, както онези, които са във Вет–сан+ и в зависимите от него градове, така и онези, които са в Йезраелската долина.“+ 17 Тогава Исус каза следното на потомците на Йосиф — на синовете на Ефрем и на синовете на Манасия: „Наистина сте многоброен народ и сте много силни.+ За вас не е достатъчен само един дял,+ 18 трябва да бъде ваша и планинската област.+ Тъй като тя е покрита с гора, изсечете гората и нека с тази област свършват вашите предели. Изгонете ханаанците, въпреки че имат бойни колесници с железни остриета и са силни!“+

18 След това цялото множество на израилтяните се събра в Сило.+ Там разположиха шатъра на събранието,+ след като земята вече беше покорена пред тях.+ 2 Но сред синовете на Израил останаха седем племена, на които още не беше дадено наследство. 3 Затова Исус Навиев попита синовете на Израил: „Докога ще се колебаете, вместо да отидете и да завладеете земята,+ която ви дава Йехова, Богът на вашите прадеди?+ 4 Изберете измежду вас по трима мъже от всяко племе, които да изпратя там! Нека те да се приготвят, да обходят земята и да я опишат за подялбата на наследството, а после да се върнат при мене.+ 5 Нека да я разделят помежду си на седем дяла.+ Юда ще остане в своята област на юг,+ а потомците на Йосиф ще останат в своята област на север.+ 6 Така опишете земята, като я разделите на седем дяла, после донесете описаните дялове при мене и аз ще хвърля жребий+ за вас тук пред Йехова, нашият Бог. 7 Защото синовете на Леви нямат дял сред вас,+ тъй като тяхното наследство е свещенството на Йехова,+ а Гад, Рувим+ и половината от племето на Манасия+ вече получиха своето наследство, което им даде Моисей, служителят на Йехова, на изток от Йордан.“+

8 И така, мъжете, които щяха да опишат земята, се приготвиха да тръгнат на път и Исус им заповяда+ следното: „Отидете, обходете земята и я опишете, а после се върнете при мене, и тук, в Сило,+ аз ще хвърля жребий+ за вас пред Йехова!“ 9 Тогава мъжете отидоха, обходиха земята, описаха+ я в книга според градовете ѝ и я разделиха на седем дяла. След това се върнаха при Исус в стана в Сило. 10 Тогава Исус хвърли жребий за тях пред Йехова+ в Сило. Така Исус раздели земята между синовете на Израил, като даде на всекиго неговия дял.+

11 Най–напред жребият+ се падна на племето на синовете на Вениамин+ според техните родове и делът, който беше определен чрез жребий за тях, се намираше между синовете на Юда+ и синовете на Йосиф.+ 12 На север тяхната граница започваше от Йордан, после продължаваше нагоре до северния склон, на който се намира Йерихон,+ изкачваше се по планината на запад и накрая стигаше до пустинята при Вет–авен.+ 13 Оттам границата отиваше до Луз,+ до южния склон, на който се намира Луз, който е Ветил,+ и слизаше до Атарот–адар+ по планината, която се намира на юг от Долни Вет–орон.+ 14 А западната граница минаваше южно от планината, която на юг е срещу Вет–орон, и накрая стигаше до Кириат–ваал, който е Кириат–иарим,+ град на синовете на Юда. Това беше западната граница.

15 А южната граница започваше от края на Кириат–иарим. Оттам поемаше на запад и стигаше до извора на водоема Нефтоя.+ 16 После границата се спускаше до края на планината, която е срещу долината на Еномовия син.+ Този край се намира в северната част на долината Рефаим.+ И оттам границата слизаше до долината на Еном, до южния склон, на който се намира градът на йевусейците,+ и после се спускаше до Ен–рогил.+ 17 След това вървеше на север, излизаше до Ен–семес, стигаше до Гелилот, който е срещу възвишението Адумим,+ и слизаше до камъка+ на Воан,+ синът на Рувим. 18 После минаваше по северния склон, който е срещу Арава, и се спускаше в Арава. 19 Оттам границата минаваше по северния склон, на който се намира Вет–хогла,+ и накрая стигаше до северния залив на Соленото море,+ при устието на Йордан на юг. Това беше южната граница. 20 А Йордан служеше като източна граница. Това беше наследството на синовете на Вениамин според техните родове и това бяха техните граници от всички страни.

21 Градовете на племето на синовете на Вениамин според техните родове бяха Йерихон,+ Вет–хогла, Емек–кесис, 22 Вет–арава,+ Семараим, Ветил,+ 23 Авим, Фара, Офра,+ 24 Хефар–амона, Афни и Гава+ — дванайсет града заедно със селищата около тях.

25 Гаваон,+ Рама, Вирот, 26 Масфа,+ Хефира,+ Моса, 27 Рекем, Ерфаил, Тарала, 28 Сила,+ Елеф и градът на йевусейците, който е Йерусалим,+ Гавая+ и Кириат — четиринайсет града заедно със селищата около тях.

Това беше наследството на синовете на Вениамин според техните родове.+

19 Вторият жребий+ се падна на Симеон, на племето на синовете на Симеон+ според техните родове. Наследството им беше сред наследството на синовете на Юда.+ 2 И те получиха като наследство Вирсавее,+ заедно със Сава, Молада,+ 3 Асар–суал,+ Вала, Асем,+ 4 Елтолад,+ Ветул, Хорма, 5 Сиклаг,+ Вет–маркавот, Асар–суса,+ 6 Вет–леваот+ и Саруен — тринайсет града заедно със селищата около тях. 7 Също и Аин,+ Римон,+ Етер и Асан+ — четири града заедно със селищата около тях, 8 и всички селища около тези градове чак до Ваалат–вир,+ който е южната Рама.+ Това беше наследството на племето на синовете на Симеон според техните родове. 9 Наследството на синовете на Симеон беше в дела на синовете на Юда, защото делът на синовете на Юда беше твърде голям за тях.+ Така синовете на Симеон получиха притежание сред тяхното наследство.+

10 Третият жребий+ се падна на синовете на Завулон+ според техните родове. Границата на тяхното наследство стигаше до Сарид, 11 после се изкачваше на запад до Марала и стигаше до Давасет, а оттам до речната долина, която е срещу Йокнеам.+ 12 От Сарид завиваше на изток до пределите на Кислот–тавор, излизаше при Даврат+ и стигаше до Яфия. 13 Оттам отиваше на изток до Гет–ефер+ и Ита–касин, излизаше при Римон и стигаше до Нуя. 14 И границата завиваше северно от нея към Анатон и накрая стигаше до долината Ефта–ил 15 и до Катат, Наалал, Симрон,+ Идала и Витлеем+ — общо дванайсет града заедно със селищата около тях. 16 Това беше наследството+ на синовете на Завулон според техните родове.+ Това бяха градовете им заедно със селищата около тях.

17 Четвъртият жребий се падна на Исахар,+ на синовете на Исахар според техните родове. 18 Границата им минаваше през Йезраел,+ Кесулот, Сунам,+ 19 Афераим, Сеон, Анахарат, 20 Равит, Кисион, Авес, 21 Ремет, Ен–ганим,+ Ен–ада и Вет–фасис. 22 Границата стигаше до Тавор,+ Сахасима и Вет–семес, а накрая излизаше при Йордан — общо шестнайсет града заедно със селищата около тях. 23 Това беше наследството на племето на синовете на Исахар според техните родове.+ Това бяха градовете им заедно със селищата около тях.

24 Петият жребий+ се падна на племето на синовете на Асир+ според техните родове. 25 Границата им минаваше през Хелкат,+ Али, Ветен, Ахсаф,+ 26 Аламелех, Амад и Мисал.+ На запад стигаше до Кармил+ и до Сихор–ливнат, 27 след това завиваше на изток до Вет–дагон и стигаше до Завулон+ и до северната страна на долината Ефта–ил, до Вет–емек и Наил, после отиваше наляво от Кавул 28 до Еврон, Рехов, Хамон и Кана, та чак до гъсто населения Сидон.+ 29 Границата завиваше към Рама и отиваше чак до укрепения град Тир.+ Оттам границата завиваше към Оса и накрая стигаше до морето в областта на Ахзив,+ 30 Ама, Афек+ и Рехов+ — двайсет и два града заедно със селищата около тях. 31 Това беше наследството на племето на синовете на Асир според техните родове.+ Това бяха градовете им заедно със селищата около тях.

32 Шестият жребий+ се падна на синовете на Нефталим,+ на синовете на Нефталим според техните родове. 33 Границата им вървеше от Хелеф и от голямото дърво в Саананим+ към Адами–некев и Явнеил чак до Лакум, като накрая стигаше до Йордан. 34 А на запад границата отиваше до Азнот–тавор, оттам излизаше при Укок и на юг стигаше до Завулон,+ на запад стигаше до Асир,+ а на изток — до Юда+ при Йордан. 35 Укрепените градове бяха Сидим, Сер, Амат,+ Ракат, Хинерот,+ 36 Адама, Рама, Асор,+ 37 Кедес,+ Едраи, Ен–асор, 38 Ирон, Мигдал–ил, Орем, Вет–анат и Вет–семес+ — деветнайсет града заедно със селищата около тях. 39 Това беше наследството+ на племето на синовете на Нефталим според техните родове.+ Това бяха градовете им заедно със селищата около тях.

40 Седмият жребий+ се падна на племето на синовете на Дан+ според техните родове. 41 Границата на наследството им минаваше през Цора,+ Естаол, Ир–семес, 42 Саалавин,+ Айалон,+ Итла, 43 Елон, Тамна,+ Акарон,+ 44 Елтеке, Гиветон,+ Ваалат,+ 45 Йехуд, Вани–варак, Гет–римон,+ 46 Ме–яркон и Ракон, където границата минаваше срещу Йопия.+ 47 Но областта на синовете на Дан беше твърде малка+ за тях. Затова синовете на Дан тръгнаха на война срещу Лесем,+ превзеха го и убиха с острието на меча всичко, което беше в него. Те превзеха града и се заселиха там. Тогава нарекоха Лесем Дан по името на своя прародител Дан.+ 48 Това беше наследството на племето на синовете на Дан според техните родове. Това бяха градовете им заедно със селищата около тях.

49 Така завърши разделянето на земята по области. Тогава синовете на Израил дадоха наследство на Исус, синът на Нави, сред своето наследство. 50 По заповед на Йехова му дадоха града, който поиска+ — Тамнат–сарах+ в планинската област на Ефрем. И той съгради града и се засели в него.

51 Това бяха наследствата, които свещеникът Елеазар, Исус, синът на Нави, и главите на родовете на племената на израилтяните разделиха+ чрез жребий пред Йехова в Сило,+ при входа на шатъра на събранието.+ Така завърши разделянето на земята.

20 След това Йехова каза на Исус Навиев следното: 2 „Кажи на синовете на Израил: ‘Определете за себе си градовете за убежище,+ за които ви говорих чрез Моисей, 3 за да бяга там онзи, който убие някого* неумишлено,+ без да иска. Тези градове нека да ви служат за убежище от отмъстителя за кръвта.+ 4 Нека този човек да избяга+ в един от тези градове, да застане при портата+ на града и да представи своя случай пред старейшините+ на града. И те нека да го приемат при себе си в града, нека да му дадат място и той нека да остане да живее с тях. 5 Ако отмъстителят за кръвта преследва убиеца, те не бива да го предават в ръцете му,+ защото е убил ближния си неумишлено, без да го е мразил преди това.+ 6 Той нека да остане в този град, докато не бъде изправен на съд+ пред народа и докато не умре първосвещеникът,+ който служи по това време. Тогава убиецът може да се върне+ и да влезе в своя град и в своя дом, в града, от който е избягал.’“

7 И така те осветиха Кедес+ в Галилея, в планинската област на Нефталим, Сихем+ в планинската област на Ефрем и Кириат–арва,+ който е Хеврон, в планинската област на Юда. 8 А в областта на изток от Йордан, в околността на Йерихон, определиха Восор,+ който беше в пустинното плато на племето на Рувим,+ Рамот+ в Галаад на племето на Гад и Голан+ във Васан на племето на Манасия.

9 Това бяха градовете, определени за всички синове на Израил и за пришелците, които живееха сред тях. Там можеше да бяга всеки, който убие някого неумишлено,+ за да не умре от ръката на отмъстителя за кръвта, докато не бъде изправен на съд пред народа.+

21 А главите на родовете на левитите дойдоха при свещеника Елеазар,+ при Исус,+ синът на Нави, и при главите на родовете на племената на израилтяните 2 в Сило,+ в ханаанската земя, и им казаха: „Йехова заповяда чрез Моисей да ни бъдат дадени градове, в които да живеем, както и пасищата около тях за добитъка ни.“+ 3 Така че, според заповедта на Йехова, синовете на Израил дадоха на левитите+ от своето наследство градове заедно с пасищата около тях.+

4 Най–напред жребият се падна на родовете на каатовците.+ И синовете на свещеника Аарон от племето на Леви получиха чрез жребий тринайсет града — от племето на Юда,+ от племето на Симеон+ и от племето на Вениамин.+

5 А останалите синове на Каат+ получиха чрез жребий десет града — от родовете на племето на Ефрем,+ от племето на Дан+ и от половината от племето на Манасия.+

6 Синовете на Гирсон+ получиха чрез жребий тринайсет града — от родовете на племето на Исахар,+ от племето на Асир,+ от племето на Нефталим+ и от половината от племето на Манасия във Васан.+

7 А синовете на Мерарий+ според своите родове получиха чрез жребий дванайсет града — от племето на Рувим,+ от племето на Гад+ и от племето на Завулон.+

8 Така синовете на Израил дадоха чрез жребий+ на левитите градове заедно с пасищата+ около тях, точно както Йехова беше заповядал чрез Моисей.+

9 От племето на синовете на Юда и от племето на синовете на Симеон дадоха следните градове, които са изброени по име+ 10 и които получиха синовете на Аарон от родовете на каатовците между синовете на Леви, тъй като първият жребий се падна на тях.+ 11 Дадоха им Кириат–арва+ (Арва е бащата на Енак),+ който е Хеврон+ и е в планинската област на Юда+ заедно с пасищата около него. 12 А полята и селищата около града дадоха на Халев, синът на Йефоний, за да ги притежава.+

13 На синовете на свещеника Аарон дадоха Хеврон+ заедно с пасищата около него като град за убежище+ на онзи, който убие някого,+ а също и Ливна+ заедно с пасищата около нея, 14 Ятир+ заедно с пасищата около него, Естемоа+ заедно с пасищата около него, 15 Холон*+ заедно с пасищата около него, Девир+ заедно с пасищата около него, 16 Аин*+ заедно с пасищата около него, Юта+ заедно с пасищата около нея, и Вет–семес+ заедно с пасищата около него — девет града от тези две племена.

17 От племето на Вениамин им дадоха Гаваон+ заедно с пасищата около него, Гава+ заедно с пасищата около нея, 18 Анатот+ заедно с пасищата около него, и Алмон*+ заедно с пасищата около него — четири града.

19 Така свещениците, синовете на Аарон,+ получиха общо тринайсет града заедно с пасищата около тях.+

20 А родовете на синовете на Каат, останалите левити от синовете на Каат, получиха чрез жребий градове от племето на Ефрем.+ 21 Дадоха им Сихем+ заедно с пасищата+ около него, в планинската област на Ефрем, като град за убежище+ на онзи, който убие някого,+ а също и Гезер+ заедно с пасищата около него, 22 Кивзаим*+ заедно с пасищата около него, и Вет–орон+ заедно с пасищата около него — четири града.

23 От племето на Дан им дадоха Елтеке заедно с пасищата около него, Гиветон+ заедно с пасищата около него, 24 Айалон+ заедно с пасищата около него и Гет–римон+ заедно с пасищата около него — четири града.

25 От половината от племето на Манасия им дадоха Таанах+ заедно с пасищата около него, и Гет–римон заедно с пасищата около него — два града.

26 Така родовете на останалите синове на Каат получиха общо десет града заедно с пасищата около тях.

27 А синовете на Гирсон+ от родовете на левитите получиха от половината от племето на Манасия+ Голан+ във Васан заедно с пасищата около него, като град за убежище на онзи, който убие някого, а също и Веестера*+ заедно с пасищата около нея — два града.

28 От племето на Исахар+ им дадоха Кисион+ заедно с пасищата около него, Даврат+ заедно с пасищата около него, 29 Ярмут*+ заедно с пасищата около него, и Ен–ганим+ заедно с пасищата около него — четири града.

30 От племето на Асир+ им дадоха Мисал+ заедно с пасищата около него, Авдон+ заедно с пасищата около него, 31 Хелкат+ заедно с пасищата около него, и Рехов+ заедно с пасищата около него — четири града.

32 От племето на Нефталим+ им дадоха Кедес+ в Галилея заедно с пасищата около него, като град за убежище+ на онзи, който убие някого,+ а също и Амот–дор+ заедно с пасищата около него, и Картан* заедно с пасищата около него — три града.

33 Така гирсоновците според своите родове получиха общо тринайсет града заедно с пасищата около тях.

34 И родовете на синовете на Мерарий,+ останалите левити, получиха от племето на Завулон+ Йокнеам+ заедно с пасищата около него, Карта заедно с пасищата около нея, 35 Димна*+ заедно с пасищата около нея, и Наалал+ заедно с пасищата около него — четири града.

36 От племето на Рувим+ им дадоха Восор+ заедно с пасищата около него, Яса+ заедно с пасищата около нея, 37 Кедемот+ заедно с пасищата около него, и Мефаат+ заедно с пасищата около него — четири града.

38 От племето на Гад+ им дадоха Рамот в Галаад+ заедно с пасищата около него, като град за убежище на онзи, който убие някого, а също и Маханаим+ заедно с пасищата около него, 39 Есевон+ заедно с пасищата около него, и Язир+ заедно с пасищата около него — общо четири града.

40 И синовете на Мерарий,+ останалите от родовете на левитите, според своите родове получиха чрез жребий общо дванайсет града.

41 Така в пределите на синовете на Израил левитите получиха общо четирийсет и осем града+ заедно с пасищата около тях.+ 42 Имаше пасища около всеки един от градовете. Такива бяха всички тези градове.+

43 Така Йехова даде на израилтяните цялата земя, за която се беше заклел пред техните прадеди, че ще им я даде.+ И те я завладяха+ и се заселиха в нея. 44 Освен това Йехова им даде спокойствие+ от всички страни, според всичко, за което се беше заклел+ пред техните прадеди, и нито един от враговете им не можа да устои пред тях.+ Йехова предаде всички техни врагове в ръцете им.+ 45 Нито едно от всичките обещания за добри неща, които Йехова беше дал на Израилевия дом, не остана неизпълнено. Всичко се изпълни.+

22 Тогава Исус Навиев повика рувимците, гадците и половината от племето на Манасия+ 2 и им каза: „Вие изпълнихте всичко, което ви заповяда Моисей, служителят на Йехова,+ и послушахте думите ми относно всичко, което ви заповядах.+ 3 Не оставихте братята си през цялото това време+ до днес и направихте всичко, което бяхте длъжни да направите според заповедта на своя Бог, Йехова.+ 4 И ето, Йехова, вашият Бог, даде спокойствие на братята ви, точно както им обеща.+ Затова сега се обърнете и се приберете в своите шатри в земята, която ви даде Моисей, служителят на Йехова, от другата страна на Йордан.+ 5 Но се старайте винаги да постъпвате според заповедите+ и закона, които ви даде Моисей, служителят на Йехова, като обичате своя Бог, Йехова,+ като следвате неговите пътища+ във всичко, като изпълнявате заповедите+ му, като се държите здраво за него+ и като му служите+ с цялото си сърце+ и с цялата си душа.“+

6 С тези думи Исус ги благослови+ и ги изпрати да се приберат в своите шатри. 7 На половината от синовете на Манасия Моисей беше дал наследство във Васан,+ а на другата половина Исус даде наследство заедно с братята им на запад от Йордан.+ И когато ги изпрати да се приберат в своите шатри, Исус благослови и тях. 8 И им каза: „Върнете се в своите шатри с голямо богатство и много добитък, със сребро, злато, мед, желязо и безброй дрехи.+ Разделете с братята си плячката,+ която взехте от враговете си!“

9 След това синовете на Рувим, синовете на Гад и половината от племето на Манасия си отидоха, разделяйки се с другите синове на Израил, като тръгнаха от Сило, който е в ханаанската земя, за да отидат в галаадската земя,+ в земята, която притежаваха и в която се бяха заселили според това, което Йехова беше заповядал чрез Моисей.+ 10 Когато стигнаха до онези области край Йордан, които бяха в ханаанската земя, синовете на Рувим, синовете на Гад и половината от племето на Манасия построиха там, край Йордан, един забележително голям олтар.+ 11 След известно време останалите синове на Израил чуха+ да се говори: „Ето, синовете на Рувим, синовете на Гад и половината от племето на Манасия са построили олтар край границата на ханаанската земя, в областите край Йордан, които се намират от страната, принадлежаща на синовете на Израил!“ 12 И когато синовете на Израил чуха това, цялото множество на израилтяните+ се събра в Сило,+ за да тръгне на война срещу тях.+

13 Тогава синовете на Израил изпратиха+ Финеес,+ синът на свещеника Елеазар, в галаадската земя при синовете на Рувим, при синовете на Гад и при половината от племето на Манасия 14 и с него изпратиха още десет предводители — по един от всеки род*, от всяко племе на Израил. Всеки от тях беше глава на своя род, поставен над хилядите на Израил.+ 15 И те дойдоха в галаадската земя при синовете на Рувим, при синовете на Гад и при половината от племето на Манасия и им казаха:+

16 „Това казва цялото множество на народа на Йехова:+ ‘Защо проявихте невярност+ спрямо Бога на Израил? Защо се отвърнахте+ от Йехова и си построихте олтар,+ бунтувайки се против Йехова? 17 Нима беше малък грехът, който извършихме край Фегор+ и от който и до днес не сме се очистили, макар че множеството на народа на Йехова беше връхлетяно от смъртоносно бедствие?+ 18 И сега вие се отвръщате от Йехова! Ако днес се бунтувате против Йехова, утре той ще се разгневи на цялото множество на Израил.+ 19 Ако наистина земята, която получихте, е нечиста,+ преминете в земята, която е притежание на Йехова+ и в която се намира шатърът на Йехова,+ и се заселете сред нас. Но не се бунтувайте против Йехова и не превръщайте и нас в бунтовници, като си строите друг олтар освен олтара на Йехова, нашият Бог!+ 20 Нима Ахан,+ синът на Зара, не прояви невярност по отношение на нещата, обречени на унищожение, и нима не навлече гняв върху цялото множество на Израил?+ И не само той загина поради своя грях!’“+

21 Тогава синовете на Рувим, синовете на Гад и половината от племето на Манасия отговориха+ на предводителите на хилядите на Израил:+ 22 „Могъщият+ Бог,+ Йехова, да, Могъщият Бог, Йехова,+ знае+ това и нека и Израил да знае!+ Ако сме направили това, за да се бунтуваме+ и да бъдем неверни на Йехова,+ нека той не ни пощади днес. 23 Ако сме построили олтара, за да се отвърнем от Йехова, и ако сме го построили, за да принасяме върху него приноси за изгаряне, зърнени приноси+ и жертви на общението, Йехова ще издири това.+ 24 Направихме го, защото се страхувахме от нещо друго. Ето какво си казахме: ‘Един ден вашите синове ще кажат на нашите синове: „Какво общо имате вие с Йехова, Богът на Израил? 25 Между нас и вас, синове на Рувим и синове на Гад, Йехова е поставил граница — Йордан. Вие нямате нищо общо с Йехова!“+ И така вашите синове ще накарат нашите синове да престанат да се боят от Йехова.’+

26 Затова казахме: ‘Нека да предприемем нещо, нека да построим олтар, но не за приноси за изгаряне или други жертви, 27 а за да бъде свидетел за нас и за вас,+ и за нашите потомци, че ще принасяме пред Йехова служба с приноси за изгаряне, с жертви на общението и с други жертви,+ за да не кажат един ден вашите синове на нашите синове: „Вие нямате нищо общо с Йехова!“’ 28 Затова си казахме: ‘Ако някога ни кажат това — на нас или на нашите потомци, — ние ще им отговорим: „Вижте този олтар — той представя олтара на Йехова и е направен от нашите бащи, но не за приноси за изгаряне или други жертви, а за да бъде свидетел между нас и вас.“’ 29 Никога не бихме се разбунтували против Йехова, нито бихме се отвърнали от Йехова,+ построявайки олтар за приноси за изгаряне, за зърнени приноси и за други жертви освен олтара на Йехова, нашият Бог, който е пред неговия шатър!“+

30 И когато чуха тези думи от синовете на Рувим, от синовете на Гад и от синовете на Манасия, свещеникът Финеес+ и предводителите на цялото множество,+ предводителите на хилядите на Израил, които бяха с него, бяха удовлетворени. 31 Затова Финеес, синът на свещеника Елеазар, каза на синовете на Рувим, на синовете на Гад и на синовете на Манасия: „Днес се уверихме, че Йехова е сред нас,+ понеже се разбра, че не сте били неверни на Йехова. Ето, вие избавихте синовете на Израил от ръката на Йехова.“+

32 Тогава Финеес, синът на свещеника Елеазар, и предводителите се върнаха+ от галаадската земя, където бяха синовете на Рувим и синовете на Гад, в ханаанската земя при другите синове на Израил и им донесоха отговора.+ 33 И синовете на Израил бяха удовлетворени от този отговор. Затова синовете на Израил благословиха Бога+ и вече не говореха за това да отидат на война срещу синовете на Рувим и синовете на Гад и да унищожат земята, в която живееха те.

34 А синовете на Рувим и синовете на Гад дадоха име на олтара. Те казаха: „Той е свидетел за нас, че Йехова е истинският Бог!“*+

23 Мина много време, откакто Йехова беше дал спокойствие+ на Израил от всичките му врагове наоколо, и Исус Навиев вече беше стар и в напреднала възраст.+ 2 Затова Исус повика целия Израил,+ повика неговите старейшини — неговите предводители, съдии и управители+ — и им каза: „Аз остарях и съм в напреднала възраст. 3 Вие видяхте всичко, което Йехова, вашият Бог, направи с всички тези народи заради вас,+ защото сам Йехова, вашият Бог, воюваше за вас.+ 4 Ето, дадох като наследство чрез жребий+ на вашите племена земите на тези народи, които останаха, и земите на всички народи, които унищожих+ — от Йордан до Голямото море* на запад.+ 5 Самият Йехова, вашият Бог, ги премахваше пред вас.+ Той ги изгони заради вас и вие завладяхте земите им, точно както ви беше обещал Йехова, вашият Бог.+

6 Затова бъдете много смели,+ за да спазвате всичко, което е написано в книгата+ на Моисеевия закон, и да го вършите, като никога не се отклонявате от него нито надясно, нито наляво+ 7 и като никога не се смесвате с тези народи,+ с народите, които останаха сред вас! Не споменавайте имената на боговете им,+ нито се заклевайте в тях,+ не им служете и не им се покланяйте,+ 8 а се дръжте здраво за своя Бог, Йехова,+ точно както правите и до днес! 9 И Йехова ще изгони пред вас големи и силни народи.+ (А до днес пред вас не устоя нито един човек!)+ 10 Един от вас ще преследва хиляда души,+ защото сам Йехова, вашият Бог, воюва за вас,+ точно както ви беше обещал.+ 11 Затова винаги пазете+ душите си, като обичате своя Бог, Йехова!+

12 Но ако се отвърнете+ от него и се обвържете с остатъка от тези народи,+ които са все още сред вас, и ако започнете да сключвате брачни съюзи+ с тях и се смесите с тях, и те с вас, 13 да знаете, че Йехова, вашият Бог, няма повече да изгонва тези народи пред вас.+ Те ще станат капан и примка за вас и ще бъдат бич за гърбовете ви+ и тръни в очите ви, докато не бъдете премахнати от тази добра земя, която ви даде Йехова, вашият Бог.+

14 Ето, отивам по пътя, по който отиват всички хора на земята.+ Вие добре знаете с цялото си сърце и с цялата си душа, че от всичките обещания за добри неща, които ви даде Йехова, вашият Бог, нито едно не остана неизпълнено. Всички се изпълниха. Нито едно обещание не остана неизпълнено.+ 15 И както се изпълниха всички обещания за добри неща, които ви даде Йехова, вашият Бог,+ така Йехова ще изпълни върху вас и всички обещания за зли неща, докато не бъдете премахнати от тази добра земя, която ви даде Йехова, вашият Бог.+ 16 Това ще ви се случи, ако нарушите договора на Йехова, вашият Бог, който той ви заповяда да спазвате, и ако тръгнете след други богове, за да им служите и да им се покланяте.+ Гневът на Йехова ще пламне против вас+ и бързо ще бъдете унищожени в добрата земя, която Бог ви даде.“+

24 И Исус Навиев събра в Сихем+ всички племена на Израил, повика старейшините на Израил+ — предводителите, съдиите и управителите — и те застанаха пред истинския Бог.+ 2 Тогава Исус каза на целия народ: „Това казва Йехова, Богът на Израил: ‘Преди много време вашите прадеди,+ сред които беше и Тара, бащата на Авраам и на Нахор,+ живееха от другата страна на Реката*+ и служеха на други богове.

3 След време взех вашия прародител Авраам+ от онази страна на Реката,+ наредих му да обходи цялата ханаанска земя и му дадох многобройно потомство.+ Дадох му Исаак.+ 4 На Исаак дадох Яков и Исав.+ После на Исав дадох да притежава планината Сиир,+ а Яков и неговите синове отидоха в Египет.+ 5 След това изпратих Моисей и Аарон,+ нанесох бедствия върху Египет+ и ви изведох оттам.+ 6 Когато изведох вашите бащи от Египет+ и когато стигнахте до морето, египтяните тръгнаха да преследват+ бащите ви с бойни колесници и конница към Червено море. 7 И те извикаха към мене, Йехова, за помощ.+ Затова поставих тъмнина между вас и египтяните+ и излях морето върху тях, и то ги покри.+ Видяхте с очите си какво направих в Египет.+ А после дълго време живяхте в пустинята.+

8 Накрая ви заведох в земята на аморейците, които живееха от другата страна на Йордан, и те започнаха да воюват срещу вас.+ Тогава аз ги предадох в ръцете ви, за да завладеете земята им, и ги унищожих пред вас.+ 9 След това моавският цар Валак, синът на Сепфор,+ започна да воюва срещу Израил.+ И изпрати хора да извикат Валаам, синът на Веор, за да ви прокълне.+ 10 Но аз не исках да послушам Валаам.+ Затова той ви благослови многократно.+ Така ви избавих от неговите ръце.+

11 После преминахте Йордан+ и стигнахте до Йерихон.+ А жителите на Йерихон и аморейците, ферезейците, ханаанците, хетите, гергесейците, евейците и йевусейците започнаха да воюват срещу вас, но аз ги предадох в ръцете ви.+ 12 Изпратих пред вас страх, който ги изгони пред вас,+ точно както изгони и двамата аморейски царе. Това не стана с вашия меч, нито с вашия лък.+ 13 Така ви дадох земя, за която не бяхте се трудили, и градове, които не бяхте построили,+ и вие се заселихте в тях. Затова сега ядете от плодовете на лозя и на маслинови градини, които не сте садили.’+

14 Така че се бойте от Йехова+ и му служете, като бъдете безгрешни* и следвате истината!+ Махнете боговете, на които служеха вашите прадеди от другата страна на Реката и в Египет,+ и служете на Йехова! 15 Ако не ви харесва да служите на Йехова, изберете днес на кого ще служите+ — на боговете, на които служеха прадедите ви от другата страна на Реката*,+ или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете.+ Но аз и моят дом ще служим на Йехова!“+

16 Тогава народът отговори: „Никога не бихме изоставили Йехова, за да служим на други богове! 17 Защото именно Йехова, нашият Бог, изведе нас и бащите ни от Египет,+ от земята на робството.+ Той извърши пред очите ни тези велики знамения+ и ни пазеше през целия път, по който вървяхме, и между всички народи, сред които минахме.+ 18 Йехова изгони пред нас всички онези народи,+ всички аморейци, които живееха в тази земя. Ние също ще служим на Йехова, защото той е нашият Бог!“+

19 Тогава Исус каза на народа: „Не можете да служите на Йехова, защото той е свят Бог.+ Той е Бог, който изисква пълна преданост,+ и няма да прости вашето бунтовничество и вашите грехове.+ 20 Ако изоставите Йехова+ и започнете да служите на чужди богове,+ той ще се обърне срещу вас, ще ви причини зло и ще ви унищожи, макар че е направил много добри неща за вас.“+

21 А народът каза на Исус: „Няма да стане така, защото ще служим на Йехова!“+ 22 Тогава Исус каза на народа: „Вие сами сте свидетели,+ че по своя воля избрахте да служите на Йехова.“+ А те отговориха: „Свидетели сме!“

23 „Тогава махнете чуждите богове, които са сред вас,+ и обърнете сърцата си към Йехова, Богът на Израил!“ 24 А народът отговори на Исус: „Ще служим на своя Бог, Йехова, и ще слушаме неговия глас!“+

25 И в този ден в Сихем Исус сключи договор с народа и му даде наредба и съдебно решение.+ 26 После Исус записа тези думи в книгата на Божия закон,+ а след това взе един голям камък+ и го изправи там, под голямото дърво,+ което се намира край светилището на Йехова.

27 И Исус каза на целия народ: „Ето, този камък ще бъде свидетел против нас,+ тъй като той чу всичките думи, които ни каза Йехова. Този камък ще бъде свидетел против вас, ако се отречете от своя Бог.“ 28 Тогава Исус освободи народа да си върви, всеки в своето наследство.+

29 И след като станаха тези неща, служителят на Йехова, Исус, синът на Нави, умря на сто и десет години.+ 30 И го погребаха в областта на неговото наследство в Тамнат–сарах,+ който е в планинската област на Ефрем, на север от планината Гаас. 31 Израил служеше на Йехова през всичките дни на Исус и през всичките дни на онези, които служеха като старейшини и след смъртта на Исус+ и които знаеха за всичките дела, извършени от Йехова за Израил.+

32 А костите на Йосиф,+ които бяха донесени от Египет, синовете на Израил погребаха в Сихем, в онази част от земята, която Яков беше купил от синовете на Емор,+ бащата на Сихем, за сто кесити*.+ Тя стана наследство на синовете на Йосиф.+

33 Умря и Елеазар, синът на Аарон,+ и го погребаха на хълма на неговия син Финеес,+ който той му беше дал в планинската област на Ефрем.

[Бележки под линия]