Числа — или четвъртата книга на Моисей

1 И Йехова каза на Моисей следните думи в Синайската пустиня*,+ в шатъра на събранието,+ на първия ден от втория месец през втората година от излизането от Египет:+ 2 „Пребройте+ цялото множество на израилтяните според семействата им, според рода им, изброявайки ги по име, всички от мъжки пол, един по един, 3 от двайсет години нагоре,+ всички в Израил, които са годни за войската.+ Запишете ги, ти и Аарон, според отрядите им.

4 Нека с вас бъдат и други хора — по един мъж от всяко племе, който да е глава на своя род.+ 5 Ето имената на мъжете, които ще ви помагат: от Рувим+ — Елисур,+ синът на Седиур, 6 от Симеон+ — Селумиил,+ синът на Сурисадай, 7 от Юда+ — Наасон,+ синът на Аминадав, 8 от Исахар+ — Натанаил,+ синът на Суар, 9 от Завулон+ — Елиав,+ синът на Хелон, 10 от синовете на Йосиф:+ от Ефрем+ — Елисама, синът на Амиуд, и от Манасия+ — Гамалиил, синът на Федасур, 11 от Вениамин+ — Авидан,+ синът на Гедеония, 12 от Дан+ — Ахиезер,+ синът на Амисадай, 13 от Асир+ — Фагеил,+ синът на Охран, 14 от Гад+ — Елиасаф,+ синът на Деуил,+ 15 от Нефталим+ — Ахирей,+ синът на Енан. 16 Това са тези, които са повикани измежду всички израилтяни, това са предводителите+ на племената на своите бащи. Те са предводителите на хилядите на Израил.“+

17 И Моисей и Аарон взеха със себе си тези мъже, които бяха определени по име. 18 И събраха цялото множество на Израил на първия ден от втория месец, за да бъде записано родословието+ на израилтяните според семействата им в родовете им, като бъдат изброени по име мъжете от двайсет години нагоре,+ един по един, 19 точно както Йехова беше заповядал на Моисей. И той ги записа+ в Синайската пустиня.

20 Синовете на Рувим, първородният на Израил,+ техните потомци според семействата си в родовете си, изброени по име, един по един, всички мъже от двайсет години нагоре, всички, които са годни за войската, 21 бяха четирийсет и шест хиляди и петстотин мъже.+ Това бяха записаните от племето на Рувим.

22 Синовете на Симеон,+ техните потомци според семействата си в родовете си, записаните от тях, изброени по име, един по един, всички мъже от двайсет години нагоре, всички, които са годни за войската, 23 бяха петдесет и девет хиляди и триста мъже.+ Това бяха записаните от племето на Симеон.

24 Синовете на Гад,+ техните потомци според семействата си в родовете си, изброени по име, от двайсет години нагоре, всички, които са годни за войската, 25 бяха четирийсет и пет хиляди шестстотин и петдесет мъже.+ Това бяха записаните от племето на Гад.+

26 Синовете на Юда,+ техните потомци според семействата си в родовете си, изброени по име, от двайсет години нагоре, всички, които са годни за войската, 27 бяха седемдесет и четири хиляди и шестстотин мъже.+ Това бяха записаните от племето на Юда.

28 Синовете на Исахар,+ техните потомци според семействата си в родовете си, изброени по име, от двайсет години нагоре, всички, които са годни за войската, 29 бяха петдесет и четири хиляди и четиристотин мъже.+ Това бяха записаните от племето на Исахар.

30 Синовете на Завулон,+ техните потомци според семействата си в родовете си, изброени по име, от двайсет години нагоре, всички, които са годни за войската, 31 бяха петдесет и седем хиляди и четиристотин мъже.+ Това бяха записаните от племето на Завулон.

32 Синовете на Йосиф: синовете на Ефрем,+ техните потомци според семействата си в родовете си, изброени по име, от двайсет години нагоре, всички, които са годни за войската, 33 бяха четирийсет хиляди и петстотин мъже.+ Това бяха записаните от племето на Ефрем.+

34 Синовете на Манасия,+ техните потомци според семействата си в родовете си, изброени по име, от двайсет години нагоре, всички, които са годни за войската, 35 бяха трийсет и две хиляди и двеста мъже.+ Това бяха записаните от племето на Манасия.

36 Синовете на Вениамин,+ техните потомци според семействата си в родовете си, изброени по име, от двайсет години нагоре, всички, които са годни за войската, 37 бяха трийсет и пет хиляди и четиристотин мъже.+ Това бяха записаните от племето на Вениамин.

38 Синовете на Дан,+ техните потомци според семействата си в родовете си, изброени по име, от двайсет години нагоре, всички, които са годни за войската, 39 бяха шейсет и две хиляди и седемстотин мъже.+ Това бяха записаните от племето на Дан.

40 Синовете на Асир,+ техните потомци според семействата си в родовете си, изброени по име, от двайсет години нагоре, всички, които са годни за войската, 41 бяха четирийсет и една хиляди и петстотин мъже.+ Това бяха записаните от племето на Асир.

42 Синовете на Нефталим,+ техните потомци според семействата си в родовете си, изброени по име, от двайсет години нагоре, всички, които са годни за войската, 43 бяха петдесет и три хиляди и четиристотин мъже.+ Това бяха записаните от племето на Нефталим.

44 Това са онези, които бяха записани, онези, които Моисей записа заедно с Аарон и с дванайсетте мъже измежду предводителите на Израил, всеки един от които представяше рода си. 45 И всички синове на Израил, които бяха записани според рода си, от двайсет години нагоре, всички в Израил, които са годни за войската, 46 всички записани бяха шестстотин и три хиляди петстотин и петдесет мъже.+

47 Но левитите+ не бяха записани сред тях според племето на своите бащи.+ 48 И Йехова каза следното на Моисей: 49 „Само племето на Леви недей да записваш и недей да добавяш броя на левитите към общия брой на синовете на Израил.+ 50 Назначи левитите да се грижат за шатъра на свидетелството,+ за всичките му принадлежности и за всичко, свързано с него.+ Нека те носят светия шатър и всичките му принадлежности+ и нека служат+ в него, и нека разпъват шатрите си около него.+ 51 И когато светият шатър трябва да бъде преместен, нека левитите го събират,+ а когато шатърът трябва да бъде построен отново, нека левитите го разпъват. И ако някой външен човек се приближи до него, трябва да бъде наказан със смърт.+

52 Синовете на Израил нека разпъват шатрите си, всеки на определеното си място в стана и всеки в своята триплеменна група,+ според своя отряд. 53 А левитите нека разпъват шатрите си около шатъра на свидетелството, за да не пламва гняв+ срещу множеството на израилтяните. И левитите нека извършват необходимата служба при шатъра на свидетелството.“+

54 И синовете на Израил направиха всичко така, както Йехова беше заповядал на Моисей. Точно така направиха.+

2 И Йехова каза следното на Моисей и Аарон: 2 „Синовете на Израил трябва да разпъват шатрите си, като всеки мъж застане на мястото, определено за неговата триплеменна група,+ при обозначението на рода му. Те трябва да разпъват шатрите си около шатъра на събранието, обърнати към него.

3 На изток, откъм изгрева на слънцето ще разпъва шатрите си по отряди триплеменната група на стана на Юда. Предводител на синовете на Юда ще бъде Наасон,+ синът на Аминадав. 4 В неговата войска са записани седемдесет и четири хиляди и шестстотин мъже.+ 5 До него нека разпъва шатрите си племето на Исахар+ — предводител на синовете на Исахар нека бъде Натанаил,+ синът на Суар, 6 в неговата войска са записани петдесет и четири хиляди и четиристотин мъже,+ — 7 както и племето на Завулон. И предводител на синовете на Завулон нека бъде Елиав,+ синът на Хелон. 8 В неговата войска са записани петдесет и седем хиляди и четиристотин мъже.+

9 В стана на Юда са записани общо сто осемдесет и шест хиляди и четиристотин мъже, разделени по отряди. Нека те тръгват първи.+

10 На юг ще разпъва шатрите си по отряди триплеменната група на стана на Рувим+ и предводител на синовете на Рувим нека бъде Елисур,+ синът на Седиур. 11 В неговата войска са записани четирийсет и шест хиляди и петстотин мъже.+ 12 До него ще разпъва шатрите си племето на Симеон — предводител на синовете на Симеон нека бъде Селумиил,+ синът на Сурисадай, 13 в неговата войска са записани петдесет и девет хиляди и триста мъже,+ — 14 както и племето на Гад. И предводител на синовете на Гад нека бъде Елиасаф,+ синът на Рагуил*. 15 В неговата войска са записани четирийсет и пет хиляди шестстотин и петдесет мъже.+

16 В стана на Рувим са записани общо сто петдесет и една хиляди четиристотин и петдесет мъже, разделени по отряди. Нека те тръгват втори.+

17 Когато шатърът на събранието+ трябва да бъде преместен, шатрите на левитите+ ще бъдат в средата, пред всички останали шатри.

И както разпъват шатрите си, така и трябва да потеглят на път:+ всеки да бъде на своето място, според своята триплеменна група.

18 На запад ще разпъва шатрите си по отряди триплеменната група на стана на Ефрем+ и предводител на синовете на Ефрем нека бъде Елисама,+ синът на Амиуд. 19 В неговата войска са записани четирийсет хиляди и петстотин мъже.+ 20 До него ще разпъва шатрите си племето на Манасия+ — предводител на синовете на Манасия нека бъде Гамалиил,+ синът на Федасур, 21 в неговата войска са записани трийсет и две хиляди и двеста мъже,+ — 22 както и племето на Вениамин.+ И предводител на синовете на Вениамин нека бъде Авидан,+ синът на Гедеония. 23 В неговата войска са записани трийсет и пет хиляди и четиристотин мъже.+

24 В стана на Ефрем са записани общо сто и осем хиляди и сто мъже, разделени по отряди. Нека те тръгват трети.+

25 На север ще разпъва шатрите си по отряди триплеменната група на стана на Дан и предводител на синовете на Дан нека бъде Ахиезер,+ синът на Амисадай. 26 В неговата войска са записани шейсет и две хиляди и седемстотин мъже.+ 27 До него ще разпъва шатрите си племето на Асир — предводител на синовете на Асир нека бъде Фагеил,+ синът на Охран, 28 в неговата войска са записани четирийсет и една хиляди и петстотин мъже,+ — 29 както и племето на Нефталим.+ И предводител на синовете на Нефталим нека бъде Ахирей,+ синът на Енан. 30 В неговата войска са записани петдесет и три хиляди и четиристотин мъже.+

31 В стана на Дан са записани общо сто петдесет и седем хиляди и шестстотин мъже. Нека те тръгват последни+ измежду триплеменните групи на израилтяните.“

32 Това са онези от синовете на Израил, които бяха записани според рода си. Всички записани според мястото на отрядите си в становете бяха шестстотин и три хиляди петстотин и петдесет мъже.+ 33 Но левитите не бяха записани+ сред синовете на Израил, точно както Йехова беше заповядал на Моисей. 34 И синовете на Израил направиха всичко точно така, както Йехова беше заповядал на Моисей.+ Те разпъваха шатрите си точно така, всеки според мястото на своята триплеменна група,+ и точно така тръгваха на път,+ всеки според семейството си и според рода си.

3 Ето това бяха потомците на Аарон и Моисей в деня, когато Йехова говори с Моисей на Синайската планина.+ 2 Ето имената на синовете на Аарон: първородният Надав, след него Авиуд,+ Елеазар+ и Итамар.+ 3 Това са имената на синовете на Аарон, помазаните свещеници, които получиха власт* да служат като свещеници.+ 4 Но Надав и Авиуд умряха пред Йехова, когато принесоха непозволен принос*+ пред Йехова в Синайската пустиня. И те нямаха синове. А Елеазар+ и Итамар+ продължиха да служат като свещеници заедно с баща си Аарон.

5 И Йехова каза на Моисей следното: 6 „Доведи племето на Леви,+ за да го представиш пред свещеника Аарон, и нека то му служи.+ 7 И нека левитите изпълняват задълженията си към него и задълженията си към всички израилтяни при шатъра на събранието, като извършват службата, свързана със светия шатър. 8 Нека се грижат за всички принадлежности+ на шатъра на събранието, като така изпълняват задълженията на синовете на Израил, извършвайки службата, свързана със светия шатър.+ 9 Дай левитите на Аарон и на синовете му. Те са дадени*, дадени са на него измежду синовете на Израил.+ 10 И назначи Аарон и синовете му да извършват свещеническа служба.+ И ако някой външен човек се приближи до светилището, трябва да бъде наказан със смърт.“+

11 И Йехова каза още на Моисей: 12 „Ето, аз вземам левитите измежду синовете на Израил вместо всички първородни,+ всички първи рожби* на израилтяните. Левитите ще бъдат мои. 13 Понеже всички първородни ми принадлежат.+ В деня, когато унищожих всички първородни в Египет,+ аз отделих за себе си като нещо свято всички първородни в Израил — и хора, и животни.+ Те ми принадлежат. Аз съм Йехова.“

14 И Йехова продължи да говори на Моисей в Синайската пустиня,+ като каза: 15 „Запиши синовете на Леви според родовете им, според семействата им. Запиши всекиго от мъжки пол, на възраст от един месец нагоре.“+ 16 И Моисей започна да ги записва според заповедта на Йехова, точно както му беше заповядано. 17 Ето синовете на Леви+ по име: Гирсон, Каат и Мерарий.+

18 Ето имената на синовете на Гирсон, от които произлязоха родовете им: Ливний и Семей.+

19 А синовете на Каат,+ от които произлязоха родовете им, бяха Амрам, Исаар,+ Хеврон и Озиил.

20 А синовете на Мерарий,+ от които произлязоха родовете им, бяха Маалий+ и Мусий.+

Това са семействата на левитите според родовете им.

21 От Гирсон произлязоха родът на ливниевците+ и родът на семеевците.+ Това са родовете на гирсоновците. 22 От тях бяха записани всички от мъжки пол, на възраст от един месец нагоре,+ и записаните бяха седем хиляди и петстотин души.+ 23 Родовете на гирсоновците бяха зад светия шатър.+ Те бяха разпънали шатрите си от западната страна. 24 Предводител на дома* за гирсоновците беше Елиасаф, синът на Лаил. 25 В шатъра на събранието синовете на Гирсон+ имаха задължения, свързани с шатъра и всички негови части,+ неговите покривала+ и завесата+ за входа на шатъра на събранието, 26 завесите+ на двора, завесата+ за входа на двора, който е около шатъра, и олтара, а също и въжетата+ за неговите покривала — това бяха всички неща, свързани с тази служба.

27 От Каат произлязоха родът на амрамовците, родът на исааровците, родът на хевроновците и родът на озииловците. Това бяха родовете на каатовците.+ 28 Всички от мъжки пол, които бяха на възраст от един месец нагоре, бяха осем хиляди и шестстотин* души. Те изпълняваха свързаните със святото място задължения.+ 29 Родовете на синовете на Каат бяха разпънали шатрите си от южната страна на светия шатър.+ 30 Предводителят на дома за родовете на каатовците беше Елисафан, синът на Озиил.+ 31 Техните задължения+ бяха свързани с ковчега,+ масата,+ светилника,+ олтарите,+ принадлежностите+ на святото място, които бяха използвани в службата, и завесата за входа+ — това бяха всички неща, свързани с тази служба.

32 И предводител на предводителите на левитите беше Елеазар,+ синът на свещеника Аарон, който отговаряше за онези, които изпълняваха свързаните със святото място задължения.

33 От Мерарий произлязоха родът на маалиевците+ и родът на мусиевците.+ Това бяха родовете на Мерарий.+ 34 Всички записани от тях, от мъжки пол, на възраст от един месец нагоре, бяха шест хиляди и двеста души.+ 35 Предводителят на дома за родовете на Мерарий беше Суриил, синът на Авихаил. Те бяха разпънали шатрите си от северната страна на светия шатър.+ 36 На синовете на Мерарий беше възложено задължението да се грижат за рамките+ на шатъра, за неговите прътове,+ неговите стълбове,+ неговите поставки и за всички негови принадлежности+ — всички неща, свързани с тази служба,+ — 37 а също и за всички стълбове+ на двора, за техните поставки,+ за техните колчета и въжета.

38 А пред светия шатър, от източната страна, пред шатъра на събранието, откъм изгрева на слънцето бяха разпънали шатрите си Моисей и Аарон и неговите синове, които изпълняваха свързаните със светилището задължения+ вместо синовете на Израил. И ако някой външен човек се приближеше до шатъра, беше наказван със смърт.+

39 Всички записани левити, които Моисей и Аарон записаха според семействата им по заповед на Йехова, всички от мъжки пол, на възраст от един месец нагоре, бяха двайсет и две хиляди души.

40 Тогава Йехова каза на Моисей: „Запиши всички първородни мъжки рожби на синовете на Израил, на възраст от един месец нагоре,+ и ги изброй по име. 41 И вземи левитите за мене — аз съм Йехова — вместо всички първородни измежду синовете на Израил,+ а също и домашните животни на левитите вместо всички първи рожби измежду домашните животни на синовете на Израил.“+ 42 И Моисей записа всички първородни измежду синовете на Израил, точно както Йехова му беше заповядал. 43 И всички записани първородни мъжки рожби, изброени по име, на възраст от един месец нагоре, бяха двайсет и две хиляди двеста седемдесет и трима души.

44 И Йехова каза още на Моисей: 45 „Вземи левитите вместо всички първородни измежду синовете на Израил, а също и домашните животни на левитите вместо техните домашни животни. Левитите ще бъдат мои.+ Аз съм Йехова. 46 А за откуп+ за онези двеста седемдесет и трима души от първородните на синовете на Израил, които са в повече от левитите,+ 47 вземи по пет сикъла за всеки един от тях.+ Вземи ги според светия сикъл*. Един сикъл съдържа двайсет гери.+ 48 И дай тези пари на Аарон и на синовете му като откуп за онези, които са в повече от левитите.“ 49 И Моисей взе парите за откупа на онези, които бяха в повече от откупната стойност на левитите. 50 Той взе парите от първородните на синовете на Израил, взе хиляда триста шейсет и пет сикъла според светия сикъл. 51 И Моисей предаде парите за откупа в ръцете на Аарон и синовете му според заповедта на Йехова, точно както Йехова беше заповядал на Моисей.

4 После Йехова каза на Моисей и Аарон следното: 2 „Нека бъдат преброени синовете на Каат+ измежду синовете на Леви, според семействата си в рода си, 3 от трийсет години+ нагоре до петдесет години,+ всички онези, които влизат в групата за служба,+ за да вършат работата в шатъра на събранието.

4 Службата на синовете на Каат в шатъра на събранието+ е свързана с онова, което е много свято: 5 когато станът тръгва на път, нека Аарон и синовете му да влязат и да свалят преграждащата завеса,+ и нека покрият с нея ковчега+ на свидетелството. 6 Нека сложат върху него покривало от тюленови кожи+ и най–отгоре нека разпрострат платно, което е изцяло в синьо, и после нека поставят прътовете+ му в гривните.

7 Нека покрият със синьо платно масата+ на представените хлябове и нека сложат върху него блюдата,+ чашите, дълбоките съдове+ и каните за приноса за изливане. Хлябът, който е постоянен принос,+ нека остане на масата. 8 Нека разпрострат върху всичко това аленочервено платно.+ Нека покрият масата с покривало от тюленови кожи+ и после нека поставят прътовете+ ѝ в гривните. 9 Нека вземат синьо платно и нека покрият светилника+ за осветлението и съдинките+ му, щипците+ му, пепелниците+ му и всичките съдове+ за маслиново масло, с които редовно го обслужват. 10 И нека сложат светилника и всичките му принадлежности в покривка от тюленови кожи+ и така нека го поставят върху носилка. 11 И нека разпрострат върху златния олтар+ синьо платно, нека го покрият с покривало от тюленови кожи+ и после нека поставят прътовете+ му в гривните. 12 И нека вземат всички принадлежности+ за службата, с които служат в святото място, и нека ги сложат в синьо платно и ги покрият с покривало от тюленови кожи,+ и нека ги поставят върху носилка.

13 Нека отстранят мазната пепел* от олтара+ и нека разпрострат върху него платно, боядисано в пурпурно. 14 И нека сложат върху него всичките принадлежности, с които служат край него — тавите за жарта, вилиците, лопатите и легените, — всичките принадлежности на олтара.+ И нека го покрият с покривало от тюленови кожи и после нека поставят прътовете+ му в гривните.

15 Когато станът тръгва на път, нека Аарон и синовете му довършат покриването на святото място+ и на всички принадлежности+ на святото място, и след това нека синовете на Каат да влязат и да ги отнесат,+ но да не докосват+ святото място, за да не умрат. Това са нещата в шатъра на събранието, които синовете на Каат трябва да носят.+

16 Нека Елеазар, синът на свещеника Аарон, отговаря+ за маслиновото масло+ за осветлението, за благоуханния тамян,+ за постоянния зърнен принос+ и за маслото за помазване+ — нека отговаря за целия шатър и за всичко, което е в него, а именно за святото място и неговите принадлежности.“

17 И Йехова каза още на Моисей и Аарон: 18 „Не допускайте племето на родовете на каатовците+ да бъде заличено измежду левитите. 19 Но за да останат те живи и да не умрат, понеже са се доближили до нещата, които са много свети,+ вие постъпете с тях така: Аарон и синовете му нека влязат и нека определят за всеки един от тях каква служба да върши и какъв товар да носи. 20 А те самите не бива да влизат и да виждат светите неща дори за миг, за да не умрат.“+

21 После Йехова каза на Моисей следното: 22 „Нека бъдат преброени синовете на Гирсон+ според рода си, според семействата си. 23 Запиши онези от трийсет години нагоре до петдесет години,+ всички, които влизат в групата за служба, за да служат в шатъра на събранието. 24 Това е службата на родовете на гирсоновците — как да служат и какво да носят.+ 25 И те нека носят парчетата платно+ на светия шатър и шатъра на събранието,+ покривалото+ му и покривалото от тюленова кожа,+ което е върху него, завесата+ за входа на шатъра на събранието, 26 завесите+ за двора, завесата за входа+ на двора, който е около шатъра и олтара, техните въжета, всичките принадлежности за службата там и всички неща, които се използват в работата там. Нека това бъде службата им. 27 Цялата служба на гирсоновците+ — всичко, което трябва да носят, и цялата служба, която да извършват — нека бъде извършвана по заповед на Аарон и синовете му.+ Определете всичко, което са длъжни да носят. 28 Това е службата на родовете на гирсоновците+ в шатъра на събранието. Службата, която е тяхно задължение, нека бъде извършвана под надзора на Итамар,+ синът на свещеника Аарон.

29 А що се отнася до синовете на Мерарий,+ запиши ги според семействата им в рода им. 30 Запиши онези от трийсет години нагоре до петдесет години, всички, които влизат в групата за служба, за да служат в шатъра на събранието.+ 31 Ето техните задължения, нещата, които трябва да носят,+ според службата си в шатъра на събранието: рамките+ на шатъра, прътовете+ му, стълбовете+ му, поставките+ му, 32 стълбовете+ на двора наоколо, техните поставки,+ техните колчета+ и техните въжета заедно с всичките им принадлежности и всичко, свързано със службата там. Определете за всички поименно нещата, които са задължени да носят.+ 33 Това е службата на родовете на синовете на Мерарий,+ цялата им служба в шатъра на събранието под надзора на Итамар, синът на свещеника Аарон.“+

34 И Моисей, Аарон и предводителите+ на множеството на Израил записаха каатовците+ според семействата им, според рода им, 35 от трийсет+ години нагоре до петдесет години,+ всички онези, които влизаха в групата за служба, за да служат в шатъра на събранието.+ 36 И записаните от тях според родовете си бяха две хиляди седемстотин и петдесет души.+ 37 Това са записаните+ от родовете на каатовците, които служат в шатъра на събранието, които Моисей и Аарон записаха според заповедта, която Йехова даде чрез Моисей.

38 А записаните от синовете на Гирсон+ според семействата си, според рода си, 39 от трийсет години нагоре до петдесет години, всички онези, които влизаха в групата за служба, за да служат в шатъра на събранието,+ 40 записаните от тях според семействата си, според рода си, бяха две хиляди шестстотин и трийсет души.+ 41 Това бяха записаните от родовете на синовете на Гирсон, всички, служещи в шатъра на събранието, които Моисей и Аарон записаха по заповед на Йехова.+

42 А записаните от родовете на синовете на Мерарий според семействата си, според рода си, 43 от трийсет години нагоре до петдесет години, онези, които влизаха в групата за служба в шатъра на събранието,+ 44 записаните от тях според родовете си бяха три хиляди и двеста души.+ 45 Това бяха записаните от родовете на синовете на Мерарий, които Моисей и Аарон записаха според заповедта, дадена от Йехова чрез Моисей.+

46 Всички записани, които Моисей, Аарон и предводителите на Израил записаха като левити според семействата им и според рода им, 47 от трийсет години нагоре до петдесет години,+ идващи да извършват тежката работа и службата по носенето на товарите в шатъра на събранието,+ 48 всички записани бяха осем хиляди петстотин и осемдесет души.+ 49 Те бяха записани от Моисей по заповед на Йехова, всеки един според службата си и според това, което носеше. Те бяха записани, точно както Йехова беше заповядал на Моисей.+

5 И Йехова каза още на Моисей: 2 „Заповядай на синовете на Израил да изпратят извън стана всеки прокажен,+ всекиго, който има болестно течение,+ и всекиго, който се е омърсил с мъртвец*.+ 3 Независимо дали става дума за мъж, или за жена, трябва да ги изпратите извън стана. Трябва да ги изпратите извън стана,+ за да не омърсяват+ мястото, където са разпънати шатрите на онези, сред които обитавам.“+ 4 И синовете на Израил постъпиха така и изпратиха всички такива хора извън стана. Както Йехова беше казал на Моисей, така направиха синовете на Израил.

5 И Йехова каза още на Моисей: 6 „Кажи следното на синовете на Израил: ‘Ако някой, мъж или жена, извърши който и да било от човешките грехове и така прояви невярност спрямо Йехова, този човек* е виновен.+ 7 Нека той признае+ извършения грях и нека даде обезщетение за своята вина в пълния размер на нанесената щета, като добави и една пета от него.+ Нека даде това на онзи, когото е ощетил. 8 Ако обаче човекът умре и няма близък роднина, на когото да бъде дадено обезщетението за вината, тогава обезщетението за вината трябва да бъде дадено на Йехова и да принадлежи на свещеника, заедно с овена за изкупление, с който свещеникът ще извърши обред за изкупление за съгрешилия.+

9 И нека всички свети приноси,+ които синовете на Израил представят пред свещеника, бъдат негови.+ 10 Нека всички свети неща, принесени от тях, бъдат негови. Каквото представят пред свещеника, нека бъде негово.’“

11 И Йехова каза още на Моисей: 12 „Говори на синовете на Израил и им кажи следното: ‘Ако нечия жена извърши грях и изневери на мъжа си,+ 13 като друг мъж има сексуални отношения с нея*,+ но това бъде скрито от очите на съпруга ѝ+ и остане тайно, и тя е омърсила себе си, но няма свидетел против нея и тя не е заварена при изневярата, 14 и ако мъжът ѝ бъде обхванат от дух на ревност+ и започне да подозира жена си в изневяра, и тя наистина се е омърсила, или пък ако мъжът ѝ е обхванат от дух на ревност и започне да подозира жена си в изневяра, но всъщност тя не се е омърсила, 15 тогава мъжът трябва да доведе жена си при свещеника+ и да донесе и нейния принос — една десета част от една ефа ечемичено брашно. Той не бива да го полива с маслиново масло, нито да слага върху него ливан*,+ защото това е зърнен принос за ревност, зърнен принос, служещ като напомняне за прегрешението.

16 И свещеникът нека изведе жената напред и нека я изправи пред Йехова.+ 17 И свещеникът нека налее чиста* вода в глинен съд, нека вземе малко пръст от пода на светия шатър и нека я сложи във водата. 18 И свещеникът нека изправи жената пред Йехова и нека разпусне косата ѝ, нека сложи в ръцете ѝ зърнения принос, служещ за напомняне, зърненият принос за ревност,+ и свещеникът нека държи в ръката си горчивата вода, която носи проклятие.+

19 И свещеникът нека накара жената да даде клетва, като ѝ каже следното: „Ако никой друг мъж не е лягал с тебе и ако, след като си започнала да принадлежиш на мъжа си,+ не си извършвала грях, който да те омърси, нека тази горчива вода, която носи проклятие, не ти причини нищо. 20 Но ако, след като си започнала да принадлежиш на мъжа си,+ си извършила грях и си се омърсила, като друг, освен твоя мъж, е имал сексуални отношения с тебе*,+ тогава...“ 21 И свещеникът нека накара жената да даде клетва, обвързана с проклятие,+ като ѝ каже следното: „Нека Йехова те постави като проклятие и клетва сред твоя народ, понеже Йехова ще направи така, че бедрата*+ ти да изсъхнат и коремът ти да се подуе. 22 И тази вода, която носи проклятие, нека проникне във вътрешностите ти и от нея ще се подуе коремът ти и ще изсъхнат бедрата ти!“ След тези думи жената трябва да каже: „Нека бъде така! Нека бъде така!“*

23 И свещеникът нека запише тези проклятия в книгата+ и нека ги отмие+ в горчивата вода. 24 И нека накара жената да изпие горчивата вода, която носи проклятие,+ и водата, която носи проклятие, нека проникне в нея и нека донесе горчиви последици за нея. 25 И свещеникът нека вземе зърнения принос+ за ревност от ръцете на жената, нека залюлее зърнения принос напред–назад пред Йехова и нека го донесе близо до олтара. 26 И свещеникът нека вземе малко от зърнения принос като напомняне+ за целия принос и нека го изгори* върху олтара. След това нека накара жената да изпие водата. 27 И след като той я накара да изпие водата, ако жената се е омърсила, като е извършила изневяра спрямо мъжа си,+ тогава водата, която носи проклятие, ще проникне в нея и ще донесе горчиви последици за нея — коремът на тази жена ще се подуе, бедрата ѝ ще изсъхнат и тя ще се превърне в проклятие сред народа си.+ 28 Но ако жената не се е омърсила, а е чиста, тогава няма да понесе това наказание.+ И нека забременее от мъжа си.

29 Това е законът за ревността,+ в случай че след като е започнала да принадлежи на мъжа си,+ някоя жена извърши грях+ и се омърси, 30 или ако дух на ревност обземе някой мъж и той започне да подозира жена си в изневяра. Тогава нека той изправи жена си пред Йехова и нека свещеникът изпълни всичко от този закон спрямо нея. 31 И този мъж няма да е виновен за прегрешение, а жената ще отговаря за прегрешението си.’“

6 И Йехова каза още на Моисей: 2 „Говори на синовете на Израил и им кажи следното: ‘Ако някой мъж или някоя жена даде по–особен обет да живее като назирей*+ за Йехова, 3 тогава трябва да се въздържа от вино и други опияняващи питиета. Не бива да пие винен оцет или оцет от друго опияняващо питие,+ нито каквато и да било напитка, приготвена от грозде, и не бива да яде никакво грозде, нито прясно, нито сушено. 4 През цялото време на своето назирейство не бива да яде нищо, направено от плодовете на лозата — нито неузряло грозде, нито дори люспите на зърната.

5 През цялото време на обета за назирейство, който той е дал, върху главата му не бива да минава бръснач.+ Той ще бъде свят, като остави косата на главата си да расте, докато не измине времето, за което е обещал да бъде отделен за Йехова.+ 6 През цялото време, докато бъде отделен за Йехова, той не бива да се доближава до мъртвец*.+ 7 Не бива да се омърсява, дори и ако умре баща му или майка му, или брат му, или сестра му,+ защото той носи на главата си белега на обета си като назирей за своя Бог.

8 През цялото време на своето назирейство той е свят пред Йехова. 9 Ако обаче някой до него умре внезапно+ и той омърси главата си, върху която е белегът на назирейството, тогава в деня, в който ще бъде обявен за чист, нека обръсне главата си.+ На седмия ден нека я обръсне. 10 А на осмия ден нека донесе две гургулици или два млади гълъба на свещеника при входа на шатъра на събранието.+ 11 И свещеникът нека да принесе едната птица като принос за грях,+ а другата като принос за изгаряне,+ и да извърши обред за изкупление за този човек, понеже той е съгрешил заради мъртвеца*. На този ден той трябва да освети главата си. 12 И нека през цялото време на своя обет за назирейство да живее като назирей+ за Йехова и нека донесе като принос за вина млад овен,+ ненавършил една година. А изминалото преди това време няма да му се зачита, защото той е омърсил назирейството си.

13 Ето закона за назирея: в деня, в който изтече времето на неговото назирейство,+ нека той бъде доведен* при входа на шатъра на събранието. 14 И нека като свой принос за Йехова представи като принос за изгаряне+ един млад овен без недостатък, ненавършил една година, и като принос за грях+ едно женско агне без недостатък, ненавършило една година, и като жертва на общението+ един овен без недостатък 15 и един панер с безквасни краваи от фино смляно брашно,+ замесени с маслиново масло,+ и безквасни, тънко разточени питки, намазани с маслиново масло,+ придружени от зърнен принос+ и от приноси за изливане.+ 16 Свещеникът нека ги представи пред Йехова и нека принесе неговия принос за грях и неговия принос за изгаряне.+ 17 А овена нека принесе пред Йехова като жертва на общението+ заедно с панера с безквасните питки. И свещеникът нека принесе зърнения принос+ и приносите за изливане, които го придружават.

18 И нека при входа на шатъра на събранието назиреят обръсне+ от главата си белега на назирейството и нека вземе косата, която е белег на назирейството му, и я изгори в огъня, върху който е жертвата на общението. 19 И свещеникът нека вземе сварената+ плешка на овена, един безквасен кравай от панера и една безквасна, тънко разточена питка+ и нека ги сложи в ръцете на назирея, след като белегът на назирейството му е обръснат от главата му. 20 И свещеникът нека ги залюлее напред–назад като залюлян принос пред Йехова.+ Това е нещо свято и принадлежи на свещеника, заедно с гърдите+ от залюления принос и с бута, отделен като дар.+ След това човекът, който е бил назирей, може да пие вино.+

21 Това е законът за назирея,+ който, освен нещата, които трябва да принесе на Йехова във връзка с назирейството си, дава обет да представи допълнителен принос според онова, което има възможност да даде. Каквото е обещал в обета си, нека да го изпълни заради закона за своето назирейство.’“

22 След това Йехова каза още на Моисей: 23 „Говори на Аарон и на синовете му и им кажи следното: ‘Ето как трябва да благославяте+ синовете на Израил:

24 „Нека Йехова те благослови+ и нека той те пази!+

25 Нека лицето на Йехова те осияе с милост+ и нека той бъде благосклонен към тебе!+

26 Нека Йехова обърне лицето си към тебе+ и ти даде мир!“’+

27 И нека те да благославят синовете на Израил с моето име,+ за да ги благословя и аз.“+

7 И Моисей завърши построяването на светия шатър+ и в същия ден го помаза+ и го освети, заедно с всичките му принадлежности, с олтара и неговите съдове. Той ги помаза и ги освети.+ 2 Тогава предводителите на Израил,+ главите на родовете, принесоха дарове.+ Това бяха онези предводители на племената, които ръководеха записването. 3 Те донесоха своите дарове пред Йехова: шест покрити товарни коли и дванайсет бика, по една товарна кола за двама предводители и по един бик за всеки предводител. И ги представиха пред светия шатър. 4 Тогава Йехова каза на Моисей: 5 „Приеми ги от тях, защото те трябва да служат за извършването на службата в шатъра на събранието, и ги дай на левитите, дай на всекиго от тях в съответствие с определената му служба.“

6 Така че Моисей прие товарните коли и биковете и ги даде на левитите. 7 Две товарни коли и четири бика той даде на синовете на Гирсон в съответствие с определената им служба,+ 8 а четири товарни коли и осем бика даде на синовете на Мерарий в съответствие с определената им служба,+ и тези неща бяха оставени под надзора на Итамар, синът на свещеника Аарон.+ 9 Но на синовете на Каат той не даде нищо, защото на тях им беше възложена службата, свързана със светилището,+ и те носеха принадлежностите на святото място на раменете си.+

10 Предводителите представиха своите дарове по време на тържественото откриване+ на олтара в деня на неговото помазване. И предводителите донасяха приносите си пред олтара. 11 И Йехова каза на Моисей: „Нека всеки ден по един предводител да представя своя дар за тържественото откриване на олтара.“+

12 На първия ден представи своя дар Наасон,+ синът на Аминадав, от племето на Юда. 13 Неговият дар беше едно сребърно блюдо, тежко сто и трийсет сикъла, и една сребърна купа, тежка седемдесет сикъла, според светия сикъл*,+ пълни с фино смляно брашно, замесено с маслиново масло, като зърнен принос,+ 14 една златна чаша, тежка десет сикъла, пълна с тамян,+ 15 един млад бик, един овен, едно ненавършило година мъжко агне, като принос за изгаряне,+ 16 едно яре като принос за грях,+ 17 а за жертва на общението+ два бика, пет овена, пет козела, пет едногодишни мъжки агнета. Това беше дарът на Наасон, синът на Аминадав.+

18 На втория ден представи своя дар предводителят на племето на Исахар — Натанаил,+ синът на Суар. 19 Той представи като дар едно сребърно блюдо, тежко сто и трийсет сикъла, и една сребърна купа, тежка седемдесет сикъла, според светия сикъл, пълни с фино смляно брашно, замесено с маслиново масло, като зърнен принос,+ 20 една златна чаша, тежка десет сикъла, пълна с тамян, 21 един млад бик, един овен, едно ненавършило година мъжко агне, като принос за изгаряне,+ 22 едно яре като принос за грях,+ 23 а за жертва на общението+ два бика, пет овена, пет козела, пет едногодишни мъжки агнета. Това беше дарът на Натанаил, синът на Суар.

24 На третия ден беше ред на предводителя на синовете на Завулон — Елиав,+ синът на Хелон. 25 Неговият дар беше едно сребърно блюдо, тежко сто и трийсет сикъла, и една сребърна купа, тежка седемдесет сикъла, според светия сикъл, пълни с фино смляно брашно, замесено с маслиново масло, като зърнен принос, 26 една златна чаша, тежка десет сикъла, пълна с тамян, 27 един млад бик, един овен, едно ненавършило година мъжко агне, като принос за изгаряне,+ 28 едно яре като принос за грях,+ 29 а за жертва на общението+ два бика, пет овена, пет козела, пет едногодишни мъжки агнета. Това беше дарът на Елиав, синът на Хелон.+

30 На четвъртия ден беше ред на предводителя на синовете на Рувим — Елисур,+ синът на Седиур. 31 Неговият дар беше едно сребърно блюдо, тежко сто и трийсет сикъла, и една сребърна купа, тежка седемдесет сикъла, според светия сикъл, пълни с фино смляно брашно, замесено с маслиново масло, като зърнен принос,+ 32 една златна чаша, тежка десет сикъла, пълна с тамян, 33 един млад бик, един овен, едно ненавършило година мъжко агне, като принос за изгаряне,+ 34 едно яре като принос за грях,+ 35 а за жертва на общението+ два бика, пет овена, пет козела, пет едногодишни мъжки агнета. Това беше дарът на Елисур, синът на Седиур.+

36 На петия ден беше ред на предводителя на синовете на Симеон — Селумиил,+ синът на Сурисадай. 37 Неговият дар беше едно сребърно блюдо, тежко сто и трийсет сикъла, и една сребърна купа, тежка седемдесет сикъла, според светия сикъл, пълни с фино смляно брашно, замесено с маслиново масло, като зърнен принос,+ 38 една златна чаша, тежка десет сикъла, пълна с тамян, 39 един млад бик, един овен, едно ненавършило година мъжко агне, като принос за изгаряне,+ 40 едно яре като принос за грях,+ 41 а за жертва на общението+ два бика, пет овена, пет козела, пет едногодишни мъжки агнета. Това беше дарът на Селумиил, синът на Сурисадай.+

42 На шестия ден беше ред на предводителя на синовете на Гад — Елиасаф,+ синът на Деуил. 43 Неговият дар беше едно сребърно блюдо, тежко сто и трийсет сикъла, и една сребърна купа, тежка седемдесет сикъла, според светия сикъл, пълни с фино смляно брашно, замесено с маслиново масло, като зърнен принос,+ 44 една златна чаша, тежка десет сикъла, пълна с тамян,+ 45 един млад бик, един овен, едно ненавършило година мъжко агне, като принос за изгаряне,+ 46 едно яре като принос за грях,+ 47 а за жертва на общението+ два бика, пет овена, пет козела, пет едногодишни мъжки агнета. Това беше дарът на Елиасаф, синът на Деуил.+

48 На седмия ден беше ред на предводителя на синовете на Ефрем — Елисама,+ синът на Амиуд. 49 Неговият дар беше едно сребърно блюдо, тежко сто и трийсет сикъла, и една сребърна купа, тежка седемдесет сикъла, според светия сикъл, пълни с фино смляно брашно, замесено с маслиново масло, като зърнен принос,+ 50 една златна чаша, тежка десет сикъла, пълна с тамян, 51 един млад бик, един овен, едно ненавършило година мъжко агне, като принос за изгаряне,+ 52 едно яре като принос за грях,+ 53 а за жертва на общението+ два бика, пет овена, пет козела, пет едногодишни мъжки агнета. Това беше дарът на Елисама, синът на Амиуд.+

54 На осмия ден беше ред на предводителя на синовете на Манасия — Гамалиил,+ синът на Федасур. 55 Неговият дар беше едно сребърно блюдо, тежко сто и трийсет сикъла, и една сребърна купа, тежка седемдесет сикъла, според светия сикъл, пълни с фино смляно брашно, замесено с маслиново масло, като зърнен принос,+ 56 една златна чаша, тежка десет сикъла, пълна с тамян,+ 57 един млад бик, един овен, едно ненавършило година мъжко агне, като принос за изгаряне,+ 58 едно яре като принос за грях,+ 59 а за жертва на общението+ два бика, пет овена, пет козела, пет едногодишни мъжки агнета. Това беше дарът на Гамалиил, синът на Федасур.+

60 На деветия ден беше ред на предводителя+ на синовете на Вениамин — Авидан,+ синът на Гедеония. 61 Неговият дар беше едно сребърно блюдо, тежко сто и трийсет сикъла, и една сребърна купа, тежка седемдесет сикъла, според светия сикъл, пълни с фино смляно брашно, замесено с маслиново масло, като зърнен принос,+ 62 една златна чаша, тежка десет сикъла, пълна с тамян, 63 един млад бик, един овен, едно ненавършило година мъжко агне, като принос за изгаряне,+ 64 едно яре като принос за грях,+ 65 а за жертва на общението+ два бика, пет овена, пет козела, пет едногодишни мъжки агнета. Това беше дарът на Авидан, синът на Гедеония.+

66 На десетия ден беше ред на предводителя на синовете на Дан — Ахиезер,+ синът на Амисадай. 67 Неговият дар беше едно сребърно блюдо, тежко сто и трийсет сикъла, и една сребърна купа, тежка седемдесет сикъла, според светия сикъл, пълни с фино смляно брашно, замесено с маслиново масло, като зърнен принос,+ 68 една златна чаша, тежка десет сикъла, пълна с тамян, 69 един млад бик, един овен, едно ненавършило година мъжко агне, като принос за изгаряне,+ 70 едно яре като принос за грях,+ 71 а за жертва на общението+ два бика, пет овена, пет козела, пет едногодишни мъжки агнета. Това беше дарът на Ахиезер, синът на Амисадай.+

72 На единайсетия ден беше ред на предводителя на синовете на Асир — Фагеил,+ синът на Охран. 73 Неговият дар беше едно сребърно блюдо, тежко сто и трийсет сикъла, и една сребърна купа, тежка седемдесет сикъла, според светия сикъл, пълни с фино смляно брашно, замесено с маслиново масло, като зърнен принос,+ 74 една златна чаша, тежка десет сикъла, пълна с тамян,+ 75 един млад бик, един овен, едно ненавършило година мъжко агне, като принос за изгаряне,+ 76 едно яре като принос за грях,+ 77 а за жертва на общението+ два бика, пет овена, пет козела, пет едногодишни мъжки агнета. Това беше дарът на Фагеил, синът на Охран.+

78 На дванайсетия ден беше ред на предводителя на синовете на Нефталим — Ахирей,+ синът на Енан. 79 Неговият дар беше едно сребърно блюдо, тежко сто и трийсет сикъла, и една сребърна купа, тежка седемдесет сикъла, според светия сикъл, пълни с фино смляно брашно, замесено с маслиново масло, като зърнен принос,+ 80 една златна чаша, тежка десет сикъла, пълна с тамян,+ 81 един млад бик, един овен, едно ненавършило година мъжко агне, като принос за изгаряне,+ 82 едно яре като принос за грях,+ 83 а за жертва на общението+ два бика, пет овена, пет козела, пет едногодишни мъжки агнета. Това беше дарът на Ахирей, синът на Енан.+

84 Това бяха приносите на предводителите+ на Израил за тържественото откриване на олтара+ в деня на неговото помазване: дванайсет сребърни блюда, дванайсет сребърни купи,+ дванайсет златни чаши — 85 сто и трийсет сикъла сребро за всяко сребърно блюдо и седемдесет сикъла сребро за всяка купа, като общо среброто на съдовете беше две хиляди и четиристотин сикъла, според светия сикъл.+ 86 И всяка от дванайсетте златни чаши+ тежеше десет сикъла, според светия сикъл, и беше пълна с тамян, като общо златото на чашите беше сто и двайсет сикъла. 87 А животните за приноса за изгаряне+ бяха дванайсет бика, дванайсет овена, дванайсет едногодишни мъжки агнета, заедно с придружаващите ги зърнени приноси,+ и дванайсет ярета като принос за грях.+ 88 А животните за жертвата на общението+ бяха двайсет и четири бика, шейсет овена, шейсет козела, шейсет едногодишни мъжки агнета. Това бяха приносите за тържественото откриване на олтара,+ след помазването му.+

89 И когато влизаше в шатъра на събранието, за да разговаря с Бога,+ Моисей чуваше гласа, който му говореше от мястото над капака,+ който беше върху ковчега на свидетелството, между изображенията на двамата херувими*.+ Така той разговаряше с Бога.

8 И Йехова каза на Моисей: 2 „Кажи на Аарон следното: ‘Когато палиш маслото в съдинките на светилника, нека седемте съдинки осветяват пространството пред светилника.’“+ 3 И Аарон направи така. Той запали маслото в съдинките, за да осветяват пространството пред светилника,+ точно както Йехова беше заповядал на Моисей. 4 Ето как беше изработен светилникът: той беше изкован от злато, бяха изковани както стъблото, така и цветчетата, от които се състоеше.+ Моисей беше направил светилника според видението,+ което Йехова му беше дал.

5 И Йехова каза още на Моисей: 6 „Вземи левитите измежду синовете на Израил и ги очисти.+ 7 Ето какво трябва да направиш, за да ги очистиш: поръси ги с вода, която очиства от грях,+ и нека обръснат цялото си тяло,+ нека изперат дрехите си+ и нека се очистят.+ 8 После нека вземат един млад бик+ и придружаващия го зърнен принос+ от фино смляно брашно, замесено с маслиново масло, а ти вземи друг млад бик като принос за грях.+ 9 И представи левитите пред шатъра на събранието и събери цялото множество на израилтяните.+ 10 И представи левитите пред Йехова и синовете на Израил нека сложат+ ръцете си върху левитите.+ 11 А Аарон нека накара левитите да се залюлеят напред–назад пред Йехова като залюлян принос,+ даден от синовете на Израил. Тяхната задача ще бъде да вършат службата на Йехова.+

12 Тогава левитите нека сложат ръцете си върху главите на биковете.+ След това принеси единия бик като принос за грях, а другия като принос за изгаряне пред Йехова, за да извършиш обреда за изкупление+ за левитите. 13 И изправи левитите пред Аарон и синовете му и ги накарай да се залюлеят напред–назад като залюлян принос пред Йехова. 14 Отдели левитите измежду синовете на Израил и левитите ще бъдат мои.+ 15 След това левитите ще започнат да служат при шатъра на събранието.+ Очисти ги и ги накарай да се залюлеят напред–назад като залюлян принос.+ 16 Защото те са дадени*, дадени на мене измежду синовете на Израил.+ Вземам ги за себе си вместо всички първи рожби* на израилтяните.+ 17 Защото всички първородни сред синовете на Израил ми принадлежат — както сред хората, така и сред животните.+ В деня, когато унищожих всички първородни в Египет,+ аз отделих за себе си като нещо свято всички първородни в Израил.+ 18 И ще взема левитите вместо всички първородни измежду синовете на Израил.+ 19 И ще дам левитите на Аарон и синовете му като дадени измежду синовете на Израил,+ за да служат вместо синовете на Израил при шатъра на събранието+ и да извършват обреда за изкупление за синовете на Израил. Така че синовете на Израил да не бъдат връхлетени от бедствие,+ поради това че са се доближили до святото място.“

20 И Моисей, Аарон и цялото множество на израилтяните изпълниха казаното за левитите. Синовете на Израил постъпиха с левитите в съгласие с всичко, което Йехова беше заповядал на Моисей за тях. 21 Така левитите очистиха себе си+ и изпраха дрехите си, след което Аарон ги накара да се залюлеят напред–назад като залюлян принос пред Йехова.+ Тогава Аарон извърши обред за изкупление за тях, за да ги очисти.+ 22 След това левитите започнаха да извършват своята служба във връзка с шатъра на събранието пред Аарон и синовете му.+ Точно както Йехова беше заповядал на Моисей относно левитите, така направиха с тях.

23 Тогава Йехова каза на Моисей следното: 24 „Ето още какво е в сила за левитите: левитът от двайсет и пет години нагоре нека влезе в редиците на онези, които служат при шатъра на събранието. 25 Но след като навърши петдесет години, нека се оттегли от редиците на онези, които служат, и нека не служи повече. 26 Нека помага на братята си при извършването на задълженията им относно шатъра на събранието, но самият той да не принася служба. Така да постъпиш с левитите във връзка с техните задължения.“+

9 И Йехова говори на Моисей в Синайската пустиня през втората година от излизането от Египет, през първия месец,+ и му каза следното: 2 „Нека синовете на Израил приготвят пасхалната жертва+ в определеното за нея време.+ 3 Пригответе я в определеното за нея време, на четиринайсетия ден от този месец, във времето на вечерния здрач*.+ Пригответе я според всички постановления и предписания, свързани с нея.“+

4 Тогава Моисей каза на синовете на Израил да приготвят пасхалната жертва. 5 И те приготвиха пасхалната жертва през първия месец, на четиринайсетия ден от месеца, във времето на вечерния здрач, в Синайската пустиня. Синовете на Израил направиха всичко точно така, както Йехова беше заповядал на Моисей.+

6 Но имаше някои мъже, които се бяха омърсили с мъртвец*+ и не можеха да приготвят пасхалната жертва на този ден. Затова на този ден те се представиха пред Моисей и Аарон.+ 7 И тези мъже казаха: „Макар че се омърсихме с мъртвец*, защо да ни бъде отнета възможността да принесем жертвата+ на Йехова в определеното за нея време заедно с останалите синове на Израил?“ 8 А Моисей им отговори: „Чакайте тук, за да чуя какво ще заповяда Йехова за вас.“+

9 Тогава Йехова каза на Моисей: 10 „Говори на синовете на Израил и им кажи следното: ‘Дори и да се случи някой мъж измежду вас или измежду вашите потомци да бъде нечист заради мъртвец*+ или да е на далечен път, той също трябва да приготви пасхалната жертва за Йехова. 11 Трябва да я приготвят през втория месец,+ на четиринайсетия ден, във времето на вечерния здрач. Трябва да я ядат заедно с безквасни питки и горчиви растения.+ 12 Не бива да оставят нищо от нея до сутринта+ и не бива да чупят нито една нейна кост.+ Трябва да я приготвят според всички постановления за пасхалната жертва.+ 13 Ако обаче някой, който е чист и не е на път, е пренебрегнал пасхалната жертва и не я е приготвил, този човек* трябва да бъде унищожен и така да бъде премахнат отсред народа си,+ защото не е принесъл жертвата на Йехова в определеното за нея време. Нека понесе вината за греха си.+

14 Който живее сред вас като пришелец, също трябва да приготвя пасхална жертва за Йехова.+ Трябва да я приготвя според постановленията и предписанията за пасхалната жертва.+ Едно и също постановление трябва да важи за вас, както за пришелеца, така и за израилтянина по рождение.’“+

15 И в деня, в който беше издигнат светият шатър,+ облакът покри шатъра, шатърът на свидетелството,+ а от вечерта до сутринта над шатъра имаше нещо, приличащо на огън.+ 16 И оттогава нататък беше така: облакът стоеше над него през деня, а през нощта там се появяваше подобие на огън.+ 17 И щом облакът се вдигнеше от мястото си върху шатъра, синовете на Израил тръгваха на път,+ и където спреше облакът, там синовете на Израил се разполагаха на стан.+ 18 По заповед на Йехова синовете на Израил тръгваха на път и по заповед на Йехова се разполагаха на стан.+ През цялото време, докато облакът беше над шатъра, те оставаха на стан. 19 И когато облакът оставаше по–продължително време над шатъра, синовете на Израил проявяваха послушание спрямо заповедта на Йехова да не тръгват на път.+ 20 А понякога облакът оставаше само няколко дни над шатъра. По заповед+ на Йехова те оставаха на стан, и по заповед на Йехова тръгваха на път. 21 Понякога облакът+ оставаше от вечерта до сутринта, а на сутринта се вдигаше и те тръгваха на път. Независимо от това дали беше ден, или нощ, щом облакът се вдигнеше, те също тръгваха на път.+ 22 Независимо от това дали облакът стоеше над шатъра два дни, месец или по–дълго време, синовете на Израил оставаха на стан и не тръгваха на път. Но щом облакът се вдигнеше, те веднага тръгваха на път.+ 23 По заповед на Йехова те се разполагаха на стан, и по заповед на Йехова тръгваха на път. Те проявяваха послушание спрямо Йехова,+ като изпълняваха онова, което Йехова заповядваше чрез Моисей.+

10 И Йехова каза на Моисей: 2 „Направи си две тръби.+ Нека да бъдат изковани от сребро. И нека с тях да бъде свиквано+ цялото множество и да бъде обявявано тръгването на път. 3 Когато затръбят и двете едновременно, нека според тази уредба цялото множество израилтяни се събере при тебе, при входа на шатъра на събранието.+ 4 Ако обаче затръби само едната тръба, нека според тази уредба при тебе дойдат само предводителите, които са глави на хилядите на Израил.+

5 Когато затръбите с променлив звук, нека да тръгват на път онези, които са разпънали шатрите си от източната страна.+ 6 Когато за втори път затръбите с променлив звук, нека да тръгват онези, които са разпънали шатрите си от южната страна.+ И всеки път, когато трябва да тръгне една от групите, тръбенето ще е с променлив звук.

7 А когато затръбите,+ за да свикате сбора*, нека звукът на тръбите не е променлив. 8 И нека с тръбите тръбят синовете на Аарон, свещениците.+ Нека тази уредба бъде постановление за вас и за вашите потомци до безпределни времена.

9 И когато в своята земя тръгнете на война срещу враговете, които ви потискат,+ надайте боен призив с тръбите+ и Йехова, вашият Бог, ще си спомни за вас и ще ви спаси от враговете ви.+

10 И когато се веселите+ и празнувате различни празници,+ а също и в началото на месеците,+ надувайте тръбите над приносите за изгаряне+ и жертвите на общението,+ които принасяте. И това ще служи като напомняне за вас пред вашия Бог. Аз съм Йехова, вашият Бог.“+

11 И ето, през втората година, през втория месец, на двайсетия ден от месеца,+ облакът се вдигна от мястото си над шатъра+ на свидетелството. 12 Тогава синовете на Израил тръгнаха от Синайската пустиня според определения ред на тръгване+ и вървяха, докато облакът не спря в пустинята Фаран.+ 13 Това беше първият случай, когато те тръгнаха на път според заповедта на Йехова, дадена чрез Моисей.+

14 Първа тръгна по отряди триплеменната група на стана на Юдовите синове,+ и над тяхната войска беше Наасон,+ синът на Аминадав. 15 А над войската на племето на синовете на Исахар беше Натанаил,+ синът на Суар. 16 А над войската на племето на синовете на Завулон беше Елиав, синът на Хелон.+

17 И светият шатър беше събран+ и синовете на Гирсон+ и синовете на Мерарий+ тръгнаха на път, носейки шатъра.

18 После тръгна по отряди триплеменната група на стана на Рувим,+ и над неговата войска беше Елисур,+ синът на Седиур. 19 А над войската на племето на синовете на Симеон+ беше Селумиил,+ синът на Сурисадай. 20 А над войската на племето на синовете на Гад беше Елиасаф,+ синът на Деуил.

21 После тръгнаха каатовците, които носеха светите принадлежности на светилището.+ При тяхното пристигане шатърът вече щеше да бъде построен.

22 После тръгна по отряди триплеменната група на стана на Ефремовите синове,+ и над тяхната войска беше Елисама,+ синът на Амиуд. 23 А над войската на племето на синовете на Манасия+ беше Гамалиил,+ синът на Федасур. 24 А над войската на племето на синовете на Вениамин+ беше Авидан,+ синът на Гедеония.

25 И накрая, осигурявайки защита за отрядите на цялото множество,+ тръгна по отряди триплеменната група на стана на Дановите синове,+ и над тяхната войска беше Ахиезер,+ синът на Амисадай. 26 А над войската на племето на синовете на Асир+ беше Фагеил,+ синът на Охран. 27 А над войската на племето на синовете на Нефталим+ беше Ахирей,+ синът на Енан. 28 Това беше определеният ред, по който тръгваха на път синовете на Израил по отряди.+

29 И Моисей каза на Ховав, синът на мадиамеца Рагуил,+ който беше тъст на Моисей: „Тръгваме на път за земята, за която Йехова каза: ‘Ще ви я дам.’+ Ела с нас и ще ти направим добро,+ защото Йехова е обещал добри неща за Израил.“+ 30 Но той му отговори: „Няма да дойда с вас, но ще се върна в страната си,+ при роднините си.“ 31 Тогава Моисей му каза: „Моля те, не ни оставяй, защото ти знаеш къде можем да разпънем шатрите си в пустинята. Бъди ни като очи! 32 И ако дойдеш с нас,+ тогава доброто, което Йехова извърши спрямо нас, ще извършим и ние спрямо тебе!“

33 И ето, те тръгнаха от планината на Йехова+ и вървяха три дни, и през цялото това време ковчегът на договора на Йехова+ вървеше пред тях, за да им намира подходящо място за почивка.+ 34 И денем, когато тръгваха от мястото, където бяха спрели, облакът на Йехова+ стоеше над тях.

35 И когато ковчегът тръгваше, Моисей казваше: „О, Йехова, стани и нека враговете ти бъдат разпръснати!+ И нека онези, които те мразят, побягнат пред тебе!“+ 36 А когато ковчегът на договора спираше, Моисей казваше: „О, Йехова, моля те, върни се при неизброимите хиляди на Израил!“+

11 И ето, израилтяните започнаха да се оплакват пред Йехова от злочестината си.+ Когато Йехова чу това, гневът му се разпали и огън от Йехова пламна срещу тях и погълна някои от тях в края на стана.+ 2 И израилтяните извикаха за помощ към Моисей. Тогава той се помоли усърдно на Йехова+ и огънят угасна. 3 И това място беше наречено Тавера*,+ защото там срещу тях беше пламнал огън от Йехова.

4 И множеството хора от други народности,+ живеещи сред израилтяните, започнаха да изразяват себелюбиво желание за различни храни+ и синовете на Израил също започнаха да плачат отново и да повтарят: „Кой ще ни даде месо за ядене?+ 5 О, колко добре си спомняме рибата, която ядяхме даром+ в Египет, и краставиците, дините, праза, лука и чесъна! 6 А сега душите ни са изсъхнали. Очите ни не виждат нищо друго освен тази манна!“+

7 А манната+ беше като кориандрово семе+ и на външен вид изглеждаше като бделий*.+ 8 Хората ходеха наоколо и я събираха,+ после я мелеха в ръчни мелници или я счукваха в хаван и я варяха в котли+ или правеха от нея питки. На вкус манната беше подобна на сладък кравай, замесен с маслиново масло.+ 9 През нощта, когато върху стана падаше роса, заедно с нея падаше и манната.+

10 И Моисей чу как хората плачеха, всеки в своето семейство, при входа на шатъра си. И Йехова пламна от силен гняв,+ а и в очите на Моисей това беше нещо лошо.+ 11 Тогава Моисей каза на Йехова: „Защо причиняваш това зло на служителя си? Защо не намерих благоволение в очите ти, а вместо това постави товара на целия този народ върху мене?+ 12 Нима аз дадох живот на целия този народ? Нима аз родих всички тези хора, та сега ми казваш ‘Носи ги в прегръдките си,+ както онзи, който се грижи за кърмаче, го носи в прегръдките си’,+ в земята, която обеща чрез клетва на техните прадеди?+ 13 Откъде да взема месо, та да го дам на всички тези хора? Защото те плачат пред мене и казват: ‘Дай ни месо да ядем!’ 14 Не мога сам да нося всички тези хора, те са прекалено тежък товар за мене!+ 15 Щом ще постъпваш така с мене, то ако съм намерил благоволение в твоите очи, моля те, по–добре ме убий веднага,+ за да не гледам нещастието си!“

16 Тогава Йехова каза на Моисей: „Избери седемдесет от старейшините на Израил,+ за които знаеш, че са старейшини и управители сред израилтяните.+ Доведи ги при шатъра на събранието и нека те застанат там заедно с тебе. 17 И аз ще сляза+ и ще говоря с тебе там.+ И ще взема малко от духа,+ който е върху тебе, и ще го поставя върху тях. И те ще ти помагат да носиш товара на този народ, за да не си принуден да го носиш сам.+ 18 А на хората кажи: ‘Осветете се за утре,+ защото ще имате месо за ядене, понеже плакахте пред Йехова,+ като казвахте: „Кой ще ни даде месо да ядем? Понеже ни беше добре в Египет.“+ И Йехова ще ви даде месо и вие ще ядете това месо.+ 19 Ще го ядете не само един или два дни, нито пет, десет или двайсет дни, 20 но най–малко месец, докато не започне да ви излиза през носа и не започне да ви се повдига от него.+ Защото вие отхвърлихте Йехова, който е между вас, и започнахте да плачете пред него с думите: „Защо трябваше да напускаме Египет?“’“+

21 Тогава Моисей каза: „Израилтяните, сред които съм аз, са шестстотин хиляди мъже+ пешаци, а ти, ти казваш: ‘Ще им дам месо и те ще го ядат цял месец!’ 22 Да не би да бъдат заклани стада овце и стада говеда, та да има достатъчно за тях?+ Или ще бъде изловена всичката риба в морето, та да има достатъчно за тях?“

23 Тогава Йехова каза на Моисей: „Нима ръката на Йехова е прекалено къса?+ Сега ще видиш дали ще се изпълни това, което казах!“+

24 След това Моисей излезе и каза на израилтяните думите на Йехова. И събра седемдесет мъже от старейшините на израилтяните и ги накара да застанат около шатъра.+ 25 Тогава Йехова слезе в един облак+ и говори с Моисей,+ и като взе от духа,+ който беше върху него, го постави върху всеки един от седемдесетте старейшини. И веднага щом духът застана върху тях, те започнаха да се държат като пророци. Но после престанаха.+

26 А двама от мъжете бяха останали в стана. Единият от тях се казваше Елдад, а другият Модад. И духът застана и върху тях, защото те бяха измежду записаните, но не бяха отишли при шатъра. Така че те започнаха да се държат като пророци в стана. 27 И един млад мъж отиде тичешком при Моисей и му съобщи следното: „Елдад и Модад се държат като пророци в стана!“ 28 Тогава Исус*, синът на Нави, който беше служител+ на Моисей още от младите си години, отговори с думите: „Моисей, господарю мой, забрани им това!“+ 29 Но Моисей му каза: „Нима ревнуваш заради мене? Недей! Бих искал всички хора от народа на Йехова да са пророци, защото тогава Йехова ще е поставил духа си върху тях!“+ 30 След това Моисей се върна в стана заедно със старейшините на Израил.

31 И Йехова изпрати силен вятър,+ който започна да докарва пъдпъдъци откъм морето+ и да ги спуска над стана, на един ден път разстояние в едната посока и на един ден път разстояние в другата посока, навсякъде около стана, на височина около два лакътя над земята. 32 И през целия този ден, през цялата нощ и през целия следващ ден хората събираха пъдпъдъци. Онзи, който беше събрал най–малко, беше събрал десет хомера.+ И хората ги разпростираха навсякъде около стана. 33 Но месото още беше между зъбите им,+ още не го бяха сдъвкали, когато гневът на Йехова пламна+ срещу израилтяните и Йехова унищожи много от тях.+

34 Това място беше наречено Киврот–атаава*,+ защото там бяха погребани онези хора, които бяха проявили себелюбиво желание за храна.+ 35 От Киврот–атаава израилтяните потеглиха към Асирот и в Асирот спряха на стан.+

12 А Мариам и Аарон започнаха да говорят против Моисей заради онази жена от Хус, за която се беше оженил, защото той се беше оженил за една жена от Хус.+ 2 И казваха: „Само чрез Моисей ли говори Йехова? Не говори ли също и чрез нас?“+ А Йехова слушаше думите им.+ 3 Моисей обаче беше много кротък човек, най–кроткият*+ измежду всички хора, живеещи на земята.

4 И ето, Йехова веднага каза на Моисей, Аарон и Мариам: „Вие тримата отидете при шатъра на събранието.“ И тримата отидоха там. 5 След това Йехова слезе в облачния стълб+ и като застана при входа на шатъра, повика Аарон и Мариам. Тогава двамата пристъпиха напред. 6 И той каза: „Моля ви, чуйте думите ми. Ако сред вас се появи пророк за Йехова, аз ще му се разкрия във видение.+ И ще му говоря в сън.+ 7 Но с моя служител Моисей не е така!+ На него е поверен целият ми народ*.+ 8 С него аз разговарям лично,+ като му показвам всичко ясно, без загадки.+ Неговите очи виждат присъствието на Йехова.+ Как тогава не ви беше страх да говорите срещу моя служител, срещу Моисей?“+

9 И Йехова пламна от гняв срещу тях и си отиде. 10 И когато облакът се отдалечи от шатъра, ето, Мариам беше поразена от проказа, беше бяла като сняг.+ Тогава Аарон се обърна към Мариам, и ето, тя беше поразена от проказа.+ 11 И Аарон каза на Моисей: „Прости ми, господарю! Моля те, не смятай за грях глупавата постъпка, която извършихме!+ 12 Моля те, не позволявай Мариам да бъде като мъртвородено дете,+ чиято плът е наполовина изядена още при излизането му от майчината утроба!“ 13 И Моисей започна да вика към Йехова: „О, Боже! Моля те, моля те, излекувай я!“+

14 Тогава Йехова каза на Моисей: „Ако баща ѝ я беше заплюл+ в лицето, нямаше ли тя да седи посрамена седем дни? Нека седем дни бъде отделена от другите+ извън стана+ и след това нека бъде приета отново сред тях.“+ 15 Така че Мариам беше извън стана седем дни, отделена от другите,+ и хората не тръгнаха на път, докато Мариам не беше приета отново сред тях. 16 След това хората тръгнаха от Асирот+ и разположиха стан в пустинята Фаран.+

13 И Йехова каза на Моисей следното: 2 „Изпрати мъже, които да съберат сведения за ханаанската земя, която аз давам на синовете на Израил.+ Изпратете по един мъж от всяко племе, който да представя племето на своите бащи, и нека той да е измежду предводителите+ на своя народ.“

3 И Моисей ги изпрати от пустинята Фаран+ според заповедта на Йехова. Всички мъже бяха глави на синовете на Израил. 4 Ето техните имена: от племето на Рувим — Самуа, синът на Закхур, 5 от племето на Симеон — Сафат, синът на Хори, 6 от племето на Юда — Халев,+ синът на Йефоний, 7 от племето на Исахар — Игал, синът на Йосиф, 8 от племето на Ефрем — Осия,+ синът на Нави, 9 от племето на Вениамин — Фалти, синът на Рефу, 10 от племето на Завулон — Гадиил, синът на Соди, 11 от племето на Йосиф,+ за племето на Манасия+ — Гадий, синът на Сусий, 12 от племето на Дан — Амиил, синът на Гамали, 13 от племето на Асир — Сетур, синът на Михаил, 14 от племето на Нефталим — Наави, синът на Вопси, 15 от племето на Гад — Геуил, синът на Махи. 16 Това са имената на мъжете, които Моисей изпрати да съберат сведения за земята. И Моисей нарече Осия, синът на Нави, Исус*.+

17 Когато ги изпращаше да събират сведения за ханаанската земя, Моисей им каза: „Оттук отидете в Негев*,+ а после се изкачете в планинската област.+ 18 Вижте каква е земята+ и какви са хората, които живеят в нея — дали са силни, или слаби, дали са малко, или много, 19 и каква е земята, в която живеят — дали е добра, или лоша, какви са градовете, в които живеят, дали живеят в станове, или в укрепления, 20 и каква е земята — дали е плодородна, или неплодородна,+ дали в нея има дървета, или не. И бъдете смели,+ вземете и от плодовете на земята.“ А това беше по времето, когато първото грозде вече беше узряло.+

21 И те отидоха да съберат сведения за земята от пустинята Цин+ до Рехов,+ който е близо до пределите на Емат.+ 22 Когато стигнаха до Негев,+ влязоха в Хеврон.+ И Ахиман, Сесай и Талмай,+ синовете на Енак,+ бяха там. А Хеврон+ беше построен седем години преди Зоан+ в Египет. 23 Когато дойдоха в речната долина* Есхол,+ те отрязаха оттам пръчка с един грозд.+ И двама от мъжете го понесоха на един прът. Взеха също нарове+ и смокини. 24 Това място беше наречено речната долина Есхол*+ заради грозда, който синовете на Израил отрязаха оттам.

25 И след като изминаха четирийсет дни,+ съгледвачите се върнаха от земята, за която събираха сведения. 26 И като се върнаха, отидоха при Моисей и Аарон и при цялото множество на израилтяните в пустинята Фаран, при Кадис.+ И занесоха сведения на тях и на всички израилтяни и им показаха плодовете на земята. 27 И известиха на Моисей следното: „Влязохме в земята, в която ни изпрати, и в нея наистина текат мляко и мед,+ а това са плодовете ѝ.+ 28 Но хората, които живеят в земята, са силни и укрепените им градове са много големи.+ Освен това там видяхме и синовете на Енак.+ 29 Амаликитците+ живеят в областта Негев,+ хетите, йевусейците+ и аморейците+ живеят в планинската област, а ханаанците+ живеят край морето и покрай Йордан.“

30 Тогава Халев+ се опита да успокои хората, за да послушат Моисей, като каза: „Нека отидем там, без да се колебаем, и няма съмнение, че земята ще бъде наша, защото наистина можем да я завладеем.“+ 31 Но мъжете, които ходиха там с него, казаха: „Не можем да тръгнем срещу онези хора, защото те са по–силни от нас.“+ 32 И продължиха да дават на синовете на Израил лоши сведения+ за земята, която бяха проучили, като казваха: „Земята, през която минахме, за да съберем сведения за нея, е земя, която поглъща жителите си, а и всички, които видяхме в нея, са необикновено едри мъже.+ 33 Там видяхме нефилимите*, синовете на Енак,+ които са от нефилимите, и ни се струваше, че в сравнение с тях сме като скакалци, а и за тях изглеждахме така.“+

14 Тогава цялото множество заплака с глас и израилтяните плакаха и ридаха+ през цялата нощ. 2 И всички синове на Израил започнаха да недоволстват против Моисей и Аарон+ и цялото множество започна да говори срещу тях: „По–добре да бяхме умрели в Египет или тук, в тази пустиня! 3 Защо Йехова ни води в тази земя, в която ще загинем от меч+ и жените ни и децата ни ще станат плячка?+ Нима не е по–добре да се върнем в Египет?“+ 4 И дори си казваха един на друг: „Хайде да си изберем предводител и да се върнем в Египет!“+

5 Тогава Моисей и Аарон паднаха по очи+ пред цялото множество на израилтяните. 6 И Исус, синът на Нави,+ и Халев, синът на Йефоний,+ които бяха измежду мъжете, изпратени да съберат сведения за земята, раздраха горните си дрехи+ 7 и казаха тези думи на цялото множество на Израил: „Земята, през която минахме, за да съберем сведения, наистина е много добра!+ 8 И ако благоволението на Йехова е върху нас,+ той непременно ще ни въведе в тази земя — земята, в която текат мляко и мед — и ще ни я даде.+ 9 Недейте обаче да се бунтувате срещу Йехова!+ И не се страхувайте от хората на тази земя,+ защото ще ги погълнем като хляб. Те изгубиха защитата си,+ а с нас е Йехова.+ Не се страхувайте от тях!“+

10 Но цялото множество заговори за това те да бъдат убити с камъни.+ А славата на Йехова се появи над шатъра на събранието пред всички израилтяни.+

11 И Йехова каза на Моисей: „Докога+ тези хора ще се отнасят с презрение към мене?+ Докога ще отказват да повярват в мене, въпреки всичките знамения, които извърших сред тях?+ 12 Ще ги поразя със смъртоносна зараза и ще ги унищожа, и ще направя от тебе народ, който ще ги превъзхожда по величие и могъщество!“+

13 Но Моисей каза на Йехова: „Тогава египтяните, измежду които ти изведе с могъща ръка този народ, ще чуят за това+ 14 и ще кажат на жителите на тази земя, които са чули, че ти, Йехова, си сред този народ+ и че му се явяваш лице в лице,+ чули са, че ти си Йехова и че твоят облак стои над хората от този народ, и че ти ходиш пред тях в облачния стълб през деня и в огнения стълб през нощта.+ 15 Ако накажеш със смърт всички от този народ, сякаш са един човек,+ тогава няма съмнение, че народите, които са чули за твоята слава, ще кажат следното: 16 ‘Заради това че не може да въведе хората от този народ в земята, която им обеща чрез клетва, Йехова ги унищожи в пустинята.’+ 17 Затова сега те моля, Йехова, нека се прояви величието на силата ти,+ както и самият ти каза: 18 ‘Йехова не бърза да се гневи+ и е изпълнен с милост*,+ прощава прегрешения и простъпки,+ но в никакъв случай не освобождава виновния от наказание,+ понеже заради прегрешението на бащите наказва синовете до третото и четвъртото поколение.’+ 19 Моля те, прости прегрешението на този народ заради величието на своята милост, както прощаваше на този народ от Египет досега.“+

20 Тогава Йехова каза: „Прощавам им, според думите ти.+ 21 От друга страна, както е сигурно, че аз съм жив, така е сигурно, че цялата земя ще бъде изпълнена със славата на Йехова.+ 22 Но всички онези мъже, които видяха славата ми+ и знаменията,+ които извърших в Египет и в пустинята, но въпреки това много пъти* ме подлагаха на изпитание+ и не слушаха гласа ми,+ 23 няма да видят земята, която обещах чрез клетва на бащите им. Всички, които се отнасят с презрение към мене, няма да я видят.+ 24 Що се отнася до моя служител Халев,+ понеже той прояви по–различен дух и ме следваше всеотдайно,+ то аз ще го въведа в земята, в която ходи да събира сведения, и потомците му ще я завладеят.+ 25 Тъй като амаликитците и ханаанците+ живеят в долината, утре вие ще се обърнете и ще тръгнете към пустинята по пътя, водещ към Червено море.“+

26 И Йехова каза още на Моисей и Аарон: 27 „Докога ще продължава това зло множество да недоволства против мене?+ Аз чух изпълнените с недоволство думи на синовете на Израил, чух как хората недоволстват против мене.+ 28 Кажи им: ‘Както е сигурно, че аз съм жив — казва Йехова, — така е сигурно, че ще постъпя с вас според това, за което ви чух, че говорите!+ 29 В тази пустиня ще паднат мъртвите ви тела,+ телата на всички онези от вас, които са записани и са от двайсет години нагоре, всички онези, които недоволстваха против мене.+ 30 Вие няма да влезете в земята, за която вдигнах ръка+ и се заклех, че ще обитавам сред вас в нея, с изключение на Халев, синът на Йефоний, и Исус, синът на Нави.+

31 Ще въведа там и вашите деца, за които казахте, че ще станат плячка,+ и те ще опознаят земята, която вие отхвърлихте.+ 32 Но мъртвите ви тела ще останат в тази пустиня.+ 33 И синовете ви ще бъдат пастири в пустинята четирийсет години+ и ще отговарят за вашата невярност*,+ докато всеки един от вас не умре в пустинята.+ 34 Според броя на дните, през които събирахте сведения за земята — четирийсет дни,+ за всеки ден по една година,+ за всеки ден по една година, — ще отговаряте за прегрешенията си четирийсет години,+ за да разберете какво значи да се отдръпна от вас.+

35 Аз, Йехова, казах тези думи и няма съмнение, че ще постъпя така с цялото това зло множество,+ с онези, които са се обединили срещу мене: те ще умрат в тази пустиня и в нея ще ги постигне краят им!+ 36 И мъжете, които Моисей изпрати да съберат сведения за земята и които, след като се върнаха, накараха цялото множество да започне да недоволства против него, като донесоха лоши сведения относно земята,+ 37 да, мъжете, които донесоха лоши сведения относно земята, ще умрат от бедствието, изпратено от Йехова.+ 38 Но няма съмнение, че Исус, синът на Нави, и Халев, синът на Йефоний, ще останат живи, единствено те измежду всички онези мъже, които отидоха да съберат сведения за земята.’“+

39 Когато Моисей каза тези думи на всички израилтяни, хората започнаха силно да жалеят.+ 40 Нещо повече, те станаха рано сутринта и се опитаха да се изкачат на върха на планината, като казаха: „Елате! Нека отидем на мястото, което определи Йехова, защото извършихме грях.“+ 41 Но Моисей каза: „Защо нарушавате заповедта на Йехова?+ Няма да успеете! 42 Не се опитвайте да се качите на планината, защото Йехова не е сред вас и враговете ви ще ви победят.+ 43 Защото амаликитците и ханаанците са вече там+ и ще ви победят с меч, понеже щом вие се отвърнахте от Йехова, то и Йехова вече няма да бъде с вас.“+

44 Но те дръзко тръгнаха да се изкачват към върха на планината.+ А ковчегът на договора на Йехова, както и Моисей, не излязоха от стана.+ 45 Тогава амаликитците+ и ханаанците, които живееха на тази планина, слязоха надолу, нападнаха ги и ги разпръснаха чак до Хорма.+

15 И Йехова каза на Моисей: 2 „Говори на синовете на Израил и им кажи следното: ‘Когато накрая влезете в земята, която ви давам и в която ще живеете,+ 3 и представяте жертва, която се принася чрез огън пред Йехова,+ принос за изгаряне+ или жертва, която се принася заради по–особен обет, доброволно+ или по време на празниците, които чествате в определени дни от годината,+ за да принесете на Йехова успокоителна миризма+ от едрия и от дребния рогат добитък, 4 нека онзи, който представя приноса си, представи на Йехова и зърнен принос от една десета част от една ефа фино смляно брашно,+ замесено с четвърт ин маслиново масло. 5 Заедно с приноса за изгаряне или с жертвата на мъжко агне принеси и четвърт ин вино като принос за изливане.+ 6 Когато принасяш овен, с него принеси и зърнен принос от две десети части от една ефа фино смляно брашно, замесено с една трета ин маслиново масло, 7 а също и една трета ин вино като принос за изливане, като успокоителна миризма за Йехова.

8 Но ако принасяш на Йехова бик като принос за изгаряне,+ жертва заради по–особен обет+ или жертва на общението,+ 9 тогава заедно с бика принеси и зърнен принос+ от три десети части от една ефа фино смляно брашно, замесено с половин ин маслиново масло. 10 Принеси и половин ин вино като принос за изливане,+ като жертва, принесена чрез огън, успокоителна миризма за Йехова. 11 Така трябва да бъде приготвен всеки бик и всеки овен, всяко мъжко агне и всеки козел. 12 Колкото и да са на брой приносите, принесете всеки един от тях по този начин, според броя им. 13 Всеки израилтянин по рождение нека прави това, когато представя жертва, принесена чрез огън, успокоителна миризма за Йехова.+

14 Ако сред вас има някой човек, който живее като пришелец или който вече поколения наред е сред вас, и той принася жертва чрез огън, успокоителна миризма за Йехова, нека да направи така, както правите и вие.+ 15 За вас, които сте от сбора, и за пришелеца, който живее сред вас, важи едно и също постановление.+ Нека то бъде постановление за вас и за вашите потомци до безпределни времена. Пришелецът нека бъде пред Йехова като вас.+ 16 Нека важи един и същ закон и едно и също съдебно решение за вас и за пришелеца, който живее сред вас.’“+

17 И Йехова каза още на Моисей: 18 „Кажи на синовете на Израил тези думи: ‘Когато влезете в земята, в която ви водя,+ 19 и когато ядете от хляба на тази земя,+ давайте принос на Йехова. 20 Давайте принос от своето първо+ едро смляно брашно, направено на краваи. Принасяйте го както приноса от хармана. 21 Вие и всички ваши потомци давайте принос за Йехова от своето първо едро смляно брашно.

22 Ако извършите грешка, като не постъпите според всички тези заповеди,+ които Йехова каза на Моисей, 23 според всичко, което Йехова ви заповяда чрез Моисей, което важи от деня, в който Йехова го заповяда, и ще продължава да важи и за следващите ви поколения, 24 и ако това е направено неволно и множеството не знае за него, тогава нека цялото множество да принесе един млад бик като принос за изгаряне, като успокоителна миризма за Йехова, заедно с придружаващия го зърнен принос и принос за изливане според обичайния обред,+ както и едно яре като принос за грях.+ 25 И свещеникът нека извърши обред за изкупление+ за цялото множество на израилтяните и ще им бъде простено, защото е станало неволно,+ а те, от своя страна, са донесли като принос жертва, която се принася чрез огън за Йехова, и принос за грях пред Йехова заради своята грешка. 26 Така нека бъде простено+ на цялото множество на израилтяните и на пришелеца, който живее сред тях, защото целият народ е сгрешил неволно.

27 В случай че някой* сгреши неволно,+ нека принесе едно женско яре, ненавършило една година, като принос за грях.+ 28 И свещеникът нека извърши обред за изкупление за този*, който е сгрешил неволно пред Йехова, нека извърши обред за изкупление и ще му бъде простено.+ 29 Нека когато някой сгреши неволно, да важи един и същ закон за синовете на Израил и за пришелеца, който живее сред тях.+

30 Но ако някой* — било то израилтянин по рождение, или пришелец — извърши грях умишлено,+ той хули Йехова.+ Той* трябва да бъде унищожен и така да бъде премахнат от своя народ.+ 31 Тъй като е презрял словото на Йехова+ и е нарушил неговата заповед,+ той* непременно трябва да бъде наказан със смърт.+ Нека отговаря за своето прегрешение.’“+

32 Веднъж, когато синовете на Израил все още бяха в пустинята, един човек беше заварен да събира дърва в съботен ден*.+ 33 Тогава тези, които го завариха да събира дърва, го доведоха при Моисей и Аарон и цялото множество 34 и той беше поставен под стража,+ защото още не беше постановено ясно какво да правят с него.

35 По–късно Йехова каза на Моисей: „Този човек трябва да бъде наказан със смърт.+ Нека цялото множество го убие с камъни извън стана.“+ 36 И цялото множество го изведе извън стана и го уби с камъни, така че той умря, точно както Йехова беше заповядал на Моисей.

37 И Йехова каза на Моисей следното: 38 „Говори на синовете на Израил и им кажи да правят ресни по долния край на дрехите си и това да важи за тях и за всички техни потомци, и нека над ресните слагат син ширит.+ 39 ‘Ще имате ресни със син ширит, та всеки път, когато ги погледнете, да си спомняте всичките заповеди+ на Йехова и да ги изпълнявате, и да не следвате своите сърца и своите очи,+ които ви карат да бъдете неверни на своя Бог*.+ 40 Така ще си спомняте всичките ми заповеди и ще ги вършите, и наистина ще бъдете свети пред своя Бог.+ 41 Аз съм Йехова, вашият Бог, който ви изведе от Египет, за да бъда вашият Бог.+ Аз съм Йехова, вашият Бог!’“+

16 А Корей,+ синът на Исаар,+ син на Каат,+ син на Леви,+ се разбунтува заедно с Датан+ и Авирон,+ синовете на Елиав,+ и с Он, синът на Фалет — потомци на Рувим.+ 2 Те се надигнаха срещу Моисей заедно с още двеста и петдесет мъже измежду синовете на Израил, предводители на множеството, видни мъже, от онези, които биват свиквани на събранията. 3 Те се събраха срещу Моисей и Аарон+ и им казаха: „Стига толкова! Защото цялото множество, всички израилтяни са свети+ и Йехова е сред тях.+ Тогава защо вие издигате себе си над сбора на Йехова?“+

4 Като чу това, Моисей веднага падна по очи. 5 И каза на Корей и на всички негови съмишленици: „Утре сутринта Йехова ще покаже кой му принадлежи,+ кой е свят+ и може да се приближава до него.+ И когото Бог избере,+ той ще се приближава до него. 6 Ето какво ще направите: вземете всеки за себе си по един съд за изгаряне на тамян,+ ти, Корей, и всички твои съмишленици,+ 7 и утре, пред Йехова, сложете огън в тях и върху него тамян. Когото Йехова избере,+ той ще бъде свят. Стига толкова, левити!“+

8 И Моисей каза още на Корей: „Чуйте, моля ви, левити! 9 Малко ли ви се струва това, че Богът на Израил ви отдели+ от множеството на израилтяните, за да ви доведе при себе си и да вършите службата, свързана с шатъра на Йехова, и да стоите пред множеството на израилтяните, за да им служите,+ 10 а също и това, че той доведе при себе си и тебе, и всички твои братя левити? Трябва ли да искате още и свещенството?+ 11 Така че ти и всички твои съмишленици сте се обединили против Йехова!+ Понеже кой е Аарон, та да недоволствате срещу него?“+

12 После Моисей изпрати хора да повикат Датан и Авирон,+ синовете на Елиав. Но те казаха: „Няма да дойдем!+ 13 Малко ли ти се струва това, че ни изведе от земя, в която текат мляко и мед, за да умрем в пустинята,+ та искаш още и да се правиш на владетел над нас?+ 14 Ето, ти не ни доведе в земя, в която текат мляко и мед,+ нито ни даде да притежаваме ниви и лозя. Да не би да искаш да извадиш очите на тези мъже? Няма да дойдем!“

15 Тогава Моисей се разгневи много и каза на Йехова: „Недей да приемаш зърнения им принос!+ Дори едно магаре не съм взел от тях. На никого от тях не съм причинил зло!“+

16 И Моисей каза на Корей:+ „Ти и всички твои съмишленици утре се представете пред Йехова+ — ти, те и Аарон. 17 И нека всеки вземе за себе си съд за изгаряне на тамян. Сложете в тях тамян и представете всеки своя съд пред Йехова, двеста и петдесет съда за изгаряне на тамян, също и ти, и Аарон — нека всеки донесе за себе си съд за изгаряне на тамян.“ 18 И всеки от тях взе своя съд за изгаряне на тамян, сложи огън в него и върху огъня тамян и застана при входа на шатъра на събранието заедно с Моисей и Аарон. 19 Когато Корей събра против тях цялото множество+ при входа на шатъра на събранието, тогава славата на Йехова се появи пред цялото множество.+

20 И ето, Йехова каза на Моисей и Аарон: 21 „Отделете се+ от това множество, за да унищожа в един миг всички в него!“+ 22 Тогава те паднаха по очи и казаха: „О, Боже, Боже на духа на всяка плът!+ Нима ще се разгневиш срещу цялото множество, заради това че един човек е извършил грях?“+

23 Тогава Йехова каза на Моисей: 24 „Говори на множеството израилтяни и им кажи: ‘Отдръпнете се от шатрите на Корей, Датан и Авирон!’“+

25 След това Моисей отиде при Датан и Авирон и старейшините+ на Израил отидоха с него. 26 И Моисей каза на множеството израилтяни: „Моля ви, отдръпнете се от шатрите на тези неправедни мъже и не докосвайте нищо, което им принадлежи,+ за да не бъдете унищожени поради греха им.“ 27 И те веднага се отдръпнаха от шатрите на Корей, Датан и Авирон, отдръпнаха се от всички страни, и Датан и Авирон излязоха и застанаха на входа на шатрите си+ заедно със своите жени, синове и малки деца.

28 Тогава Моисей каза: „Ето по какво ще разберете, че Йехова ме е изпратил да върша всички тези дела+ и че не правя това от себе си:+ 29 Ако тези хора умрат, както умират всички останали, и бъдат наказани с наказанието, с което биват наказвани всички останали,+ тогава аз не съм изпратен от Йехова.+ 30 Но ако Йехова направи нещо ново+ — ако земята отвори устата си и погълне и тях,+ и всичко, което им принадлежи, и те слязат живи в гроба*,+ тогава ще разберете, че тези мъже са се отнесли с презрение към Йехова.“+

31 И веднага щом той каза тези думи, земята под краката им започна да се разцепва на две.+ 32 И земята отвори устата си и погълна тях и семействата им, и всички хора, които принадлежаха на Корей, заедно с всичките им притежания.+ 33 И те, заедно с всички, които им принадлежаха, слязоха живи в гроба*, и земята ги покри,+ така че изчезнаха от сбора на Израил.+ 34 И като чуха писъците им, всички израилтяни, които бяха край тях, избягаха, казвайки: „Страхуваме се, че земята ще погълне и нас!“+ 35 И огън дойде от Йехова+ и погълна двеста и петдесетте мъже, които принасяха тамян.+

36 Тогава Йехова каза на Моисей: 37 „Кажи на Елеазар, синът на свещеника Аарон, да събере съдовете за изгаряне на тамян+ от пепелището. Кажи му още: ‘Разпръсни огъня от тях надалече, защото са свети 38 дори и съдовете за изгаряне на тамян, представени от тези мъже, които извършиха грях срещу собствената си душа.+ Нека от тях изковат тънки метални листове, с които да покрият олтара,+ защото те бяха представени пред Йехова и така станаха свети. И нека те служат като знак за синовете на Израил.’“+ 39 Тогава свещеникът Елеазар взе медните съдове за изгаряне на тамян,+ представени от мъжете, които изгоряха, и от тях беше изковано покритие за олтара 40 като напомняне за синовете на Израил, точно както Йехова му беше казал чрез Моисей, така че никой, който не е от потомците на Аарон,+ да не се приближава, за да изгаря тамян пред Йехова,+ и никой да не става като Корей и неговите съмишленици.+

41 Но още на другия ден цялото множество израилтяни започна да недоволства срещу Моисей и Аарон+ с думите: „Вие избихте хората на Йехова!“ 42 И щом множеството израилтяни се обедини срещу Моисей и Аарон и всички се обърнаха към шатъра на събранието, ето, облакът го покри и там се появи славата на Йехова.+

43 И Моисей и Аарон отидоха пред шатъра на събранието.+ 44 Тогава Йехова каза на Моисей: 45 „Излезте от това множество, за да мога в един миг да унищожа всички в него!“+ Но те паднаха по очи.+ 46 И Моисей каза на Аарон: „Вземи своя съд за изгаряне на тамян, вземи огън от олтара и го сложи в него,+ отгоре сложи тамян и бързо отиди при множеството и извърши обред за изкупление за хората,+ защото гневът на Йехова вече е пламнал срещу тях+ и бедствието е започнало!“ 47 Аарон веднага взе съда си, точно както Моисей беше казал, и изтича в средата на сбора на израилтяните. И ето, бедствието вече беше започнало сред народа. Така че Аарон бързо сложи тамяна в съда и започна да извършва обреда за изкупление за хората, 48 като продължаваше да стои между мъртвите и живите.+ Накрая бедствието беше прекратено.+ 49 И броят на онези, които умряха от бедствието, достигна четиринайсет хиляди и седемстотин души, освен онези, които умряха заради Корей. 50 Когато Аарон се върна при Моисей, който беше до входа на шатъра на събранието, бедствието вече беше прекратено.

17 И Йехова каза следното на Моисей: 2 „Говори пред израилтяните и вземи от тях, от всичките им предводители, по една тояга+ за всеки род*,+ според родовете на бащите им, дванайсет тояги. Напиши името на всеки един върху неговата тояга. 3 А името на Аарон напиши върху тоягата на Леви, защото ще вземеш по една тояга за всеки глава на род. 4 И ги сложи в шатъра на събранието пред ковчега на свидетелството,+ където редовно се явявам пред вас.+ 5 И тоягата на онзи, когото избера,+ ще напъпи. Така ще прекратя недоволството+ на израилтяните срещу мене, недоволството, което те изразяват срещу вас.“+

6 И Моисей говори пред израилтяните и всеки един от техните предводители му даде по една тояга, по една тояга за всеки един предводител, според родовете на бащите им, дванайсет тояги.+ И тоягата на Аарон беше сред техните тояги.+ 7 След това Моисей сложи тоягите пред Йехова в шатъра на свидетелството.+

8 И ето, на другия ден, когато Моисей влезе в шатъра на свидетелството, тоягата на Аарон, с която беше представен домът на Леви, беше покарала, беше пуснала пъпки и цветове и по нея имаше зрели бадеми. 9 Тогава Моисей изнесе навън всички тояги, които бяха пред Йехова, и ги показа на всички израилтяни, и след като те ги видяха добре, всеки предводител взе своята тояга.

10 После Йехова каза на Моисей: „Върни тоягата на Аарон+ пред ковчега на свидетелството, за да бъде пазена като знак+ за синовете на бунтовничеството,+ та така да бъде прекратено тяхното недоволство срещу мене и те да не умрат.“ 11 И Моисей веднага направи това, което Йехова му заповяда. Точно така направи.

12 А израилтяните казаха на Моисей тези думи: „Ето, сега ще умрем, ще загинем, ще загинем всички до един!+ 13 Който се приближи+ до шатъра на Йехова, ще умре!+ Нима всички ние ще умрем по такъв начин?“+

18 И Йехова каза на Аарон: „Ти и синовете ти, и домът на баща ти с тебе ще отговаряте за прегрешенията, извършени срещу светилището,+ и ти и синовете ти с тебе ще отговаряте за прегрешенията, извършени срещу вашето свещенство.+ 2 Също така доведи тук, при себе си, и своите братя от племето на Леви, от бащиния ти род, за да бъдат заедно с тебе и да ти служат,+ да служат както на тебе, така и на синовете ти с тебе пред шатъра на свидетелството.+ 3 Нека те изпълняват задълженията си спрямо тебе и задълженията си спрямо целия шатър.+ Само не бива да се приближават до принадлежностите на святото място и до олтара, за да не умрат+ и за да не умрете и вие с тях. 4 И нека бъдат заедно с тебе и нека изпълняват задълженията си спрямо шатъра на събранието във връзка с цялата служба в шатъра. Но никой външен човек не бива да се приближава до вас.+ 5 А вие извършвайте старателно задълженията си спрямо святото място+ и задълженията си спрямо олтара,+ за да не пламва отново моят гняв+ срещу синовете на Израил. 6 Ето, аз взех измежду синовете на Израил братята ви, левитите,+ като дар за вас,+ като хора, дадени на Йехова, за да извършват службата при шатъра на събранието.+ 7 А вие, ти и твоите синове заедно с тебе, извършвайте старателно свещеническата си служба относно всяко необходимо нещо, свързано с олтара, и всяко нещо, което е зад завесата.+ Вие извършвайте тази служба.+ Вашата свещеническа служба давам като дар и всеки външен човек, който се приближи до това място, трябва да бъде наказан със смърт.“+

8 И Йехова каза още на Аарон: „Ето, поверявам ти надзора над приносите, които ми носят.+ Всичките свети неща на синовете на Израил давам на тебе и на синовете ти като дял, като ваш дял до безпределни времена.+ 9 От много светите приноси, от жертвите, принесени чрез огън, ето какво ще бъде твое: всеки техен принос, заедно с всеки зърнен принос,+ всеки принос за грях+ и всеки принос за вина,+ които донасят пред мене. Нека те бъдат много свети за тебе и за синовете ти. 10 Яж ги на много свято място.+ Нека ги ядат мъжете.+ Нека бъдат свети за тебе.+ 11 Ето какво ще ти принадлежи: тази част от техния дар, която е отделена за твой дял,+ заедно с всички залюлени приноси+ на израилтяните. Давам ги на тебе и на синовете ти и дъщерите ти заедно с тебе+ като ваш дял до безпределни времена. Може да ги яде всеки чист човек от твоя дом.+

12 Най–доброто от маслиновото масло и най–доброто от младото вино и зърното, първите плодове,+ които те ще дадат на Йехова, давам на тебе.+ 13 Първите плодове от цялата реколта в земята им, които те ще донесат за Йехова, ще бъдат твои.+ Може да ги яде всеки чист човек от твоя дом.

14 Всяко нещо в Израил, което е определено за свята цел, нека бъде твое.+

15 Всяка първа рожба*+ измежду всички видове създания, която те ще представят пред Йехова, измежду хората и животните, нека бъде твоя. Но непременно трябва да откупиш първородните измежду хората,+ а също и първородните измежду нечистите животни.+ 16 Всички, които са на възраст от един месец нагоре, трябва да откупиш според определената им откупна стойност — пет сикъла сребро според светия сикъл*,+ който е двайсет гери.+ 17 Само първородния бик, първородното мъжко агне или първородното яре не бива да откупуваш.+ Те са нещо свято. Трябва да поръсиш кръвта+ им върху олтара и трябва да изгориш тлъстината им като жертва, принесена чрез огън за успокоителна миризма пред Йехова.+ 18 А месото им ще бъде за тебе. То ще бъде за тебе, също като гърдите за залюления принос и като десния бут.+ 19 Давам на тебе и на твоите синове и дъщери заедно с тебе всички свети приноси,+ които синовете на Израил ще принасят пред Йехова, и това ще бъде ваш дял до безпределни времена.+ Това е непоклатим договор* до безпределни времена между Йехова и тебе, и твоето потомство заедно с тебе.“+

20 И Йехова каза още на Аарон: „Ти няма да имаш наследство в тяхната земя, нито ще имаш дял между тях.+ Аз съм твоят дял и твоето наследство сред синовете на Израил.+

21 Ето, на левитите давам всеки десятък*+ в Израил като наследство за службата, която те извършват, службата относно шатъра на събранието. 22 И вече не бива синовете на Израил да се приближават до шатъра на събранието, защото така ще извършат грях, заради който ще умрат.+ 23 Нека само левитите извършват службата във връзка с шатъра на събранието и нека те отговарят за прегрешенията им.+ Това е постановление до безпределни времена за вас и за всички ваши потомци: левитите няма да притежават наследство сред синовете на Израил.+ 24 Защото аз давам на левитите като наследство всеки десятък от приносите, които синовете на Израил донасят като дар пред Йехова. Затова им казвам: ‘Няма да притежавате наследство сред синовете на Израил.’“+

25 После Йехова каза на Моисей следните думи: 26 „Говори пред левитите и им кажи: ‘От синовете на Израил ще получавате десятъка, който ви дадох от техните приноси като ваше наследство,+ и от него вие трябва да принасяте като принос за Йехова десятък от десятъка.+ 27 И това ще се смята за ваш принос като зърното от хармана+ и като полученото от лина за вино или за маслиново масло. 28 Така и вие самите ще давате принос за Йехова от всичките десятъци, които ще получавате от синовете на Израил. От тях давайте на свещеника Аарон приноса, който принадлежи на Йехова. 29 От всичките дарове, които получавате, ще принасяте всякакъв вид приноси за Йехова, най–добрият дял от тях,+ като свят дял измежду даровете.’

30 Кажи им още: ‘След като принесете най–доброто от даровете,+ останалото ще се смята за левитите като получено от хармана и като получено от лина за вино или за маслиново масло. 31 Яжте го на всяко място, вие и хората в дома ви, защото това е вашата заплата за службата ви в шатъра на събранието.+ 32 Като принасяте най–доброто от даровете, няма да си навлечете грях, свързан с тях, нито ще оскверните светите неща на синовете на Израил, и няма да бъдете наказани със смърт.’“+

19 И Йехова каза следното на Моисей и Аарон: 2 „Ето постановлението на закона, което Йехова нареди с думите: ‘Кажи на синовете на Израил да ти доведат здрава червеникава крава, която е без недостатък+ и на която не е слаган ярем.+ 3 Дайте я на свещеника Елеазар и нека той я изведе извън стана, и там нека я заколят пред него. 4 Тогава свещеникът Елеазар нека вземе от кръвта ѝ с пръста си и нека поръси с нея по посока на входа на шатъра на събранието седем пъти.+ 5 После кравата трябва да бъде изгорена пред очите му. Нека кожата, месото и кръвта ѝ бъдат изгорени заедно с изпражненията ѝ.+ 6 И свещеникът нека вземе клонка от кедър,+ исоп*+ и аленочервена прежда+ и нека ги хвърли в средата на огъня, в който гори кравата. 7 И свещеникът нека изпере дрехите си и нека се изкъпе във вода, и след това може да влезе в стана, но ще бъде нечист до вечерта.

8 А онзи, който е изгорил кравата, нека изпере дрехите си и нека се изкъпе във вода,+ и ще бъде нечист до вечерта.

9 И някой, който е чист, трябва да събере пепелта+ от кравата и да я остави извън стана на чисто място. Тази пепел нека бъде пазена и използвана от сбора на израилтяните за водата за очистване.+ Това е принос за грях. 10 А онзи, който събере пепелта от кравата, нека изпере дрехите си и ще бъде нечист до вечерта.+

Това е постановление до безпределни времена за израилтяните и за пришелците, които живеят сред тях.+ 11 Всеки, който докосне мъртво човешко тяло*,+ ще бъде нечист седем дни.+ 12 Той трябва да се очисти с тази вода на третия ден+ и на седмия ден ще бъде чист. Но ако не се очисти на третия ден, няма да бъде чист на седмия ден. 13 Всеки, който докосне мъртво тяло, тялото* на който и да е умрял човек, и не се очисти, омърсява шатъра на Йехова.+ Този човек* нека бъде унищожен и така нека бъде премахнат от Израил.+ Тъй като не е бил поръсен с водата за очистване,+ той продължава да е нечист.+

14 Ето закона, когато човек умре в някой шатър: всеки, който влезе в шатъра, и всеки, който е в шатъра, ще бъде нечист седем дни. 15 Всеки открит съд,+ върху който няма здраво закрепен капак, е нечист. 16 Всеки, който на полето докосне убит с меч човек,+ мъртво тяло, човешки кости+ или гроб, ще бъде нечист седем дни. 17 Нека за онзи, който е нечист, бъде взета малко пепел от мястото, където е изгорен приносът за грях, и нека тя бъде сложена в някакъв съд и нека върху нея бъде налята изворна вода. 18 Тогава нека някой, който е чист,+ вземе исоп+ и го потопи във водата, и нека поръси с тази вода шатъра, всички съдове и всички хора*, които се намират там, а също и онзи, който е докоснал човешките кости, убития човек, мъртвото тяло или гроба. 19 И онзи, който е чист, нека поръси с водата нечистия човек на третия ден и на седмия ден, и на седмия ден нека го очисти от греха.+ И той нека изпере дрехите си и нека се изкъпе във вода, и вечерта отново ще бъде чист.

20 Но ако някой човек е нечист и не се очисти, той* нека бъде унищожен и така да бъде премахнат отсред сбора,+ защото е омърсил светилището на Йехова. Той не е поръсен с водата за очистване и е нечист.

21 Нека това служи като постановление за тях до безпределни времена — този, който поръсва водата за очистване, нека изпере дрехите си,+ нека изпере дрехите си и този, който е държал водата за очистване. Той ще бъде нечист до вечерта. 22 Всяко нещо, което нечистият човек докосне, ще бъде нечисто+ и всяка душа, която докосне такова нещо, ще бъде нечиста до вечерта.’“+

20 През първия месец Израилевите синове, цялото им множество, стигнаха до пустинята Цин+ и народът се разположи на стан в Кадис.+ Там умря Мариам+ и там беше погребана.

2 И ето, нямаше вода за хората+ и те се събраха срещу Моисей и Аарон+ 3 и започнаха да се карат+ с Моисей, като казваха: „Да бяхме умрели, когато нашите братя умряха пред Йехова!+ 4 Защо доведохте сбора на Йехова в тази пустиня, та и ние, и товарните ни животни да умрем тук?+ 5 Защо ни изведохте от Египет и ни доведохте на това ужасно място?+ Тук не е място за сеене, нито има смокини, лозя или нарове,+ пък и няма вода за пиене!“ 6 Тогава Моисей и Аарон излязоха отсред сбора на Израил и като застанаха на входа на шатъра на събранието, паднаха по очи.+ И славата на Йехова се появи пред тях.+

7 После Йехова каза на Моисей следното: 8 „Вземи тоягата си+ и събери множеството, ти и брат ти Аарон, и пред очите на хората кажете на скалата да даде водата си. Така ще извадиш вода за тях от скалата и ще дадеш на хората и на товарните им животни да пият.“+

9 И Моисей взе тоягата, която беше пред Йехова,+ както му заповяда Бог. 10 След това Моисей и Аарон събраха израилтяните пред скалата и Моисей им каза: „Чуйте сега, бунтовници!+ Нима искате да ви извадим вода от тази скала?“+ 11 Като каза това, Моисей вдигна ръка и два пъти удари скалата с тоягата си. И започна да тече много вода, така че пиха и израилтяните, и товарните им животни.+

12 По–късно Йехова каза на Моисей и Аарон: „Тъй като не проявихте вяра в мене и не ме осветихте+ пред очите на синовете на Израил, вие няма да въведете този народ в земята, която ще му дам.“+ 13 Това са водите на Мерива*,+ понеже синовете на Израил се караха с Йехова, а той освети себе си сред тях.

14 После Моисей изпрати пратеници от Кадис при царя на Едом да му кажат:+ „Ето какво каза твоят брат Израил:+ ‘Ти сам знаеш какви беди ни сполетяха.+ 15 И как бащите ни отидоха в Египет+ и ние живяхме в Египет много дни,+ но египтяните започнаха да постъпват зле с нас и с бащите ни.+ 16 Така че извикахме към Йехова за помощ+ и той чу гласа ни, изпрати един ангел+ и ни изведе от Египет. И ето, сега сме в Кадис, град на края на твоите предели. 17 Молим те, позволи ни да минем през твоята земя. Няма да минаваме през нивите или лозята, няма да пием от никой кладенец. Ще вървим само по царския път.+ Няма да се отклоняваме нито надясно, нито наляво,+ докато не преминем през пределите ти.’“

18 Но Едом му отговори: „Не минавай през земята ми, за да не изляза срещу тебе с меч.“ 19 На свой ред синовете на Израил му казаха: „Ще вървим само по пътя и ако ние и товарните ни животни пием от водата ти, ще заплатим за нея.+ Искаме само да минем пеша.“+ 20 А той повтори: „Не минавай!“+ И Едом+ излезе срещу него с много хора и голяма сила. 21 Така Едом не позволи на Израил да мине през пределите му.+ Затова Израил мина встрани от него.+

22 И Израилевите синове, цялото им множество, тръгнаха от Кадис+ и стигнаха до планината Хор.+ 23 Тогава при планината Хор, край границата на земята на едомците, Йехова каза следното на Моисей и Аарон: 24 „Аарон ще отиде при прадедите си+ и няма да влезе в земята, която ще дам на израилтяните, тъй като вие се разбунтувахте срещу заповедта ми относно водите на Мерива.+ 25 Вземи със себе си Аарон и сина му Елеазар и се изкачете на планината Хор. 26 Там свали от Аарон свещеническите му дрехи+ и облечи с тях сина му Елеазар.+ А Аарон ще отиде при прадедите си, ще умре.“+

27 Тогава Моисей направи така, както му заповяда Йехова. И пред очите на цялото множество те се изкачиха на планината Хор. 28 Там Моисей свали от Аарон свещеническите му дрехи и облече с тях сина му Елеазар, след което Аарон умря на върха на планината.+ А Моисей и Елеазар слязоха от планината. 29 И когато цялото множество видя, че Аарон умря, целият дом на Израил оплаква Аарон трийсет дни.+

21 А когато царят на Арад,+ ханаанецът, който живееше в Негев*,+ чу, че израилтяните идват по пътя, водещ към Атарим, излезе да воюва с тях и отведе някои от тях в плен. 2 Тогава Израил даде обет пред Йехова, казвайки:+ „Ако предадеш този народ в ръцете ми, ще унищожа напълно неговите градове.“+ 3 И Йехова чу думите на Израил и предаде ханаанците в ръцете му. И израилтяните унищожиха напълно и тях, и техните градове. Така че това място беше наречено Хорма*.+

4 Докато пътуваха от планината Хор+ по пътя, водещ към Червено море, за да заобиколят земята на едомците,+ хората се умориха* от пътуването. 5 И хората продължиха да говорят против Бога+ и против Моисей:+ „Защо ни изведохте от Египет, за да умрем в тази пустиня?+ Тук няма хляб и вода+ и този достоен за презрение хляб съвсем опротивя на душите ни!“+ 6 Тогава Йехова изпрати отровни змии+ сред народа и те хапеха хората, така че много израилтяни умряха.+

7 Накрая хората дойдоха при Моисей и казаха: „Извършихме грях,+ като говорихме срещу Йехова и срещу тебе. Помоли се на Йехова да ни избави от змиите!“+ И Моисей се помоли за хората.+ 8 Тогава Йехова каза на Моисей: „Направи отровна змия и я постави на един стълб, така че когато някой бъде ухапан и погледне към нея, да остане жив.“+ 9 Моисей веднага направи змия от мед+ и я постави на стълб.+ И ако змия ухапеше някой човек, но той погледнеше+ към медната змия, оставаше жив.+

10 След това израилтяните тръгнаха на път и стигнаха в Овот, където се разположиха на стан.+ 11 После тръгнаха от Овот и стигнаха в Ийе–аварим*, където се разположиха на стан,+ в пустинята, намираща се срещу Моав, на изток. 12 Оттам тръгнаха и стигнаха до речната долина Заред,+ където се разположиха на стан. 13 Оттам тръгнаха и стигнаха до областта на река Арнон,+ която се намира в пустинята, започваща от границата на аморейците, и там се разположиха на стан. А река Арнон е границата на Моав, разделяща моавците и аморейците. 14 Затова в книгата за войните на Йехова се казва:

„Вахеб, който е в Суфа, и речните долини на Арнон. 15 Със своите притоци Арнон стига до Ар+ и продължава по границата на Моав.“

16 Оттам израилтяните тръгнаха към Вир*.+ Това е кладенецът, за който Йехова каза на Моисей: „Събери хората, за да им дам вода.“+

17 Тогава Израил изпя тази песен:+

„Хайде, кладенче, бликни! А вие, хора, откликнете с песен!

18 Князете изкопаха този кладенец,

първенците на народа го изкопаха с тояга на предводител,+ със своите собствени тояги.“

От пустинята израилтяните отидоха в Матана. 19 От Матана отидоха в Наалиил и от Наалиил във Вамот.+ 20 А от Вамот продължиха до долината, която се намира в моавската земя,+ при възвишението Фасга,+ което се издига над Йесимон*.+

21 Тогава Израил изпрати пратеници до аморейския цар Сихон,+ за да му кажат: 22 „Позволи ни да минем през твоята земя. Няма да минаваме през нивите или лозята. Няма да пием от никой кладенец. Ще вървим само по царския път, докато не преминем през пределите ти.“+ 23 Но Сихон не позволи на Израил да мине през пределите му,+ а вместо това събра всичките си хора и излезе срещу Израил в пустинята. И като стигна до Яса,+ започна да воюва с Израил. 24 Тогава Израил го унищожи с острието на меча+ и завладя земята му,+ от Арнон+ до Явок,+ близо до амонците. А от Язир+ започват пределите на амонците.+

31 И Израил се установи в земята на аморейците.+ 32 Тогава Моисей изпрати хора да съберат сведения за Язир.+ Така израилтяните завладяха зависимите от него градове и отнеха земята на аморейците, които живееха там.+ 33 След това те тръгнаха по пътя, водещ към Васан.+ Тогава Ог,+ царят на Васан, излезе срещу тях с всичките си хора, за да воюва с тях при Едраи.+ 34 И ето, Йехова каза на Моисей: „Не се страхувай от него,+ защото ще предам в ръцете ти и него, и хората му, и земята му.+ Постъпи с него, както постъпи с аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон.“+ 35 И те нападнаха него, синовете му и хората му и им нанесоха голямо поражение, така че нито един от тях не остана жив.+ И израилтяните завладяха земята му.+

22 След това синовете на Израил тръгнаха оттам и като стигнаха до моавските пустинни равнини,+ до река Йордан, срещу Йерихон, се разположиха на стан. 2 А Валак,+ синът на Сепфор, видя всичко онова, което Израил направи с аморейците. 3 И Моав се изплаши много от народа, защото той беше многоброен. Моав беше обзет от голям страх поради синовете на Израил.+ 4 Затова Моав каза на старейшините на Мадиам:+ „Този сбор ще погълне всичко около нас като бик, който поглъща тревата на полето.“

А Валак,+ синът на Сепфор, беше царят на Моав по това време. 5 И ето, той изпрати пратеници при Валаам,+ синът на Веор, в Петор,+ който се намира на брега на Реката*,+ в земите на синовете на неговия народ, за да го извикат с думите: „Виж, един народ излезе от Египет! И ето, тези хора покриха земята навсякъде, докъдето стига погледът,+ и живеят точно пред мене! 6 И сега те моля, ела и прокълни+ тези хора заради мене, защото са по–могъщи от мене. Може би ще успея да ги победя и да ги изгоня от земята. Ела, защото знам, че онзи, когото благословиш, ще бъде благословен, и онзи, когото прокълнеш, ще бъде постигнат от проклятие.“+

7 Тогава старейшините на Моав и старейшините на Мадиам тръгнаха на път, носейки възнаграждение за гадателството.+ И като стигнаха при Валаам,+ му предадоха думите на Валак. 8 А той им каза: „Останете да пренощувате тук и аз ще ви отговоря според това, което ще ми каже Йехова.“+ Така знатните мъже на Моав останаха при Валаам.

9 И ето, Бог дойде при Валаам и каза:+ „Кои са тези мъже при тебе?“ 10 А Валаам отговори на истинския Бог: „Валак,+ синът на Сепфор и царят на Моав, изпрати хора при мене да ми каже: 11 ‘Виж целия онзи народ, който излезе от Египет! Тези хора покриха земята навсякъде, докъдето стига погледът!+ И сега, ела и прокълни тези хора заради мене.+ Може би ще успея да ги победя в битка и да ги изгоня.’“ 12 Но Бог каза на Валаам: „Не отивай с тях! Не проклинай този народ,+ защото е благословен!“+

13 На сутринта Валаам стана и каза на знатните пратеници на Валак: „Вървете си в своята страна, защото Йехова ми забранява да дойда с вас.“ 14 И знатните мъже на Моав си тръгнаха и отидоха при Валак и казаха: „Валаам отказа да дойде с нас.“+

15 Валак обаче изпрати други знатни мъже, които бяха повече на брой и бяха още по–видни от предишните. 16 Те също отидоха при Валаам и му казаха: „Ето думите на Валак, синът на Сепфор: ‘Моля те, нека нищо не те спира да дойдеш при мене! 17 Защото ще ти окажа голяма чест+ и ще изпълня всяка твоя дума.+ Само те моля да дойдеш и да прокълнеш този народ заради мене!’“ 18 Но Валаам отговори на служителите на Валак: „Дори и Валак да ми даде къщата си, пълна със сребро и злато, няма да мога да престъпя заповедта на Йехова, моят Бог, и да направя каквото и да било — малко или голямо.+ 19 Сега ви моля вие също да пренощувате при мене, а аз ще узная какво още ще ми каже Йехова.“+

20 И през нощта Бог дойде при Валаам и му каза: „Щом тези мъже са дошли да те извикат, отиди с тях. Но ще говориш само онова, което аз ти кажа.“+ 21 На сутринта Валаам стана, оседла своята магарица и тръгна със знатните мъже на Моав.+

22 И гневът на Бога пламна срещу него, защото той тръгна с тях. И ангелът на Йехова застана на пътя, за да му се противопостави.+ А той яздеше своята магарица и с него бяха двама негови служители. 23 И когато видя, че ангелът на Йехова стои на пътя, държейки изваден от ножницата меч,+ магарицата се опита да свърне от пътя и да отиде в полето, но Валаам започна да я бие, за да я върне на пътя. 24 А ангелът на Йехова продължи да стои на тесния път между лозята, като и от едната, и от другата му страна имаше каменна стена. 25 И понеже виждаше ангела на Йехова, магарицата се притисна към стената, като притисна към стената и крака на Валаам. И той пак започна да я бие.

26 Тогава ангелът на Йехова се премести по–нататък и застана на едно тясно място, откъдето не можеше да се свърне нито надясно, нито наляво. 27 Този път, когато видя ангела на Йехова, магарицата легна на земята с Валаам върху себе си. Заради това Валаам пламна от гняв+ и започна да я бие с тоягата си. 28 Накрая Йехова отвори устата на магарицата+ и тя каза на Валаам: „Какво ти направих, та ме биеш вече трети път?“+ 29 А Валаам ѝ отговори: „Ти ме направи за смях! Ако имах меч в ръката си, щях да те убия!“+ 30 Тогава магарицата каза на Валаам: „Нима не съм твоята магарица, която яздиш цял живот до ден днешен? Нима друг път съм постъпвала така с тебе?“+ А той отговори: „Не!“ 31 И ето, Йехова отвори очите на Валаам+ и той видя ангела на Йехова, който стоеше на пътя, държейки изваден от ножницата меч. И Валаам веднага се поклони, падайки по очи.

32 Тогава ангелът на Йехова му каза: „Защо посегна на магарицата си три пъти? Ето, самият аз излязох да ти се противопоставя, защото си се устремил упорито срещу волята ми.+ 33 А твоята магарица ме видя и три пъти се опита да свърне пред мене.+ Представи си, че тя не беше свърнала пред мене! Досега да съм те убил,+ а нея да съм оставил жива!“ 34 Тогава Валаам каза на ангела на Йехова: „Извърших грях,+ защото не знаех, че ти си застанал на пътя срещу мене. Но щом това е лошо в твоите очи, позволи ми да се върна.“ 35 Ангелът на Йехова обаче каза на Валаам: „Върви с тези мъже,+ но недей да казваш нищо друго, освен това, което ти кажа.“+ И Валаам продължи пътя си със знатните пратеници на Валак.

36 Когато чу, че Валаам е дошъл, Валак веднага излезе да го посрещне в моавския град на брега на река Арнон, на края на тази земя.+ 37 Там Валак каза на Валаам: „Не изпратих ли хора да те повикат? Защо не дойде? Нима мислиш, че не съм способен да ти окажа чест?“+ 38 Тогава Валаам отговори на Валак: „Ето, сега съм при тебе. Дали изобщо ще мога да кажа нещо?+ Ще кажа онова, което Бог сложи в устата ми.“+

39 Тогава Валаам и Валак тръгнаха заедно и отидоха в Кириат–узот. 40 Там Валак принесе в жертва говеда и овце+ и изпрати от тях на Валаам и на знатните мъже, които бяха с него. 41 И на сутринта Валак отиде да вземе Валаам и го заведе във Вамот–ваал*,+ за да види оттам целия народ.+

23 И Валаам каза на Валак: „Издигни за мене седем жертвеника на това място+ и приготви тук седем бика и седем овена.“ 2 Валак веднага направи така, както му каза Валаам. И Валак и Валаам принесоха по един бик и един овен на всеки жертвеник.+ 3 После Валаам каза на Валак: „Остани при своя принос за изгаряне,+ а аз ще се оттегля. Може би Йехова ще дойде да се срещне с мене.+ Тогава каквото ми разкрие, ще ти го кажа.“ И той отиде на един гол хълм.

11 Тогава Валак каза на Валаам: „Какво направи? Нали те доведох, за да прокълнеш враговете ми, а ти ги засипа с благословии!“+ 12 А той му отговори с думите: „Нима не съм длъжен да внимавам и да говоря само онова, което Йехова сложи в устата ми?“+

25 При тези думи Валак каза на Валаам: „Ако не можеш да го прокълнеш, тогава поне недей да го благославяш.“ 26 А Валаам му отговори следното: „Не ти ли казах ‘Ще направя всичко онова, което каже Йехова’?“+

27 Но Валак му каза: „Моля те, ела! Нека да те заведа на друго място. Може би ще бъде добре в очите на истинския Бог оттам да прокълнеш Израил заради мене.“+ 28 И Валак заведе Валаам на върха на Фегор, откъдето се вижда Йесимон.+ 29 И там Валаам+ му каза: „Издигни за мене седем жертвеника на това място и приготви тук седем бика и седем овена.“+ 30 И Валак направи така, както му каза Валаам, и принесе по един бик и един овен на всеки жертвеник.+

24 Като видя, че е добре в очите на Йехова да благослови Израил, Валаам не започна както преди+ да търси зла поличба,+ а се обърна с лице към пустинята. 2 И когато Валаам вдигна очи и видя как Израил е разпънал шатрите си според своите племена,+ духът на Бога слезе върху него.+ 3 И той започна своето пророческо изявление,+ като каза:

 5 Колко прекрасни са твоите шатри, Якове, твоите жилища, о, Израиле!+

10 Тогава Валак пламна от гняв против Валаам и като плесна възмутено с ръце,+ каза на Валаам: „Доведох те, за да прокълнеш+ враговете ми, а ето, ти три пъти ги засипа с благословии! 11 Бързо си отивай там, откъдето си дошъл! Мислех на всяка цена да ти окажа чест,+ но ето, Йехова те лиши от тази чест.“

25 След това Валаам тръгна по пътя си.+ И Валак също си отиде.

25 А Израил живееше в Ситим.+ Там хората започнаха да блудстват с дъщерите на Моав.+ 2 И жените идваха да канят израилтяните на жертвоприношенията на своите богове+ и те започнаха да ядат жертвите им и да се покланят на боговете им.+ 3 Така Израил се привърза към Ваал от Фегор+ и гневът на Йехова пламна против Израил.+ 4 Затова Йехова каза на Моисей: „Залови всички предводители на народа, убий ги и изложи телата им пред Йехова+ посред бял ден, та пламтящият гняв на Йехова да се отвърне от Израил.“ 5 Тогава Моисей каза на израилските съдии:+ „Нека всеки един от вас да убие+ онези измежду своите хора, които са се привързали към Ваал от Фегор!“

6 Но ето, един мъж+ измежду синовете на Израил дойде и доведе една мадиамка+ при братята си пред очите на Моисей и пред очите на цялото множество на израилтяните, които плачеха при входа на шатъра на събранието. 7 Когато ги видя, Финеес,+ синът на Елеазар, син на свещеника Аарон, веднага излезе отсред множеството и взе копие. 8 И като влезе след израилтянина в шатъра*, прободе и двамата, израилтянина и жената през корема ѝ*. Тогава бедствието върху синовете на Израил беше прекратено.+ 9 А броят на онези, които умряха от бедствието, достигна двайсет и четири хиляди души.+

10 Тогава Йехова каза на Моисей следното: 11 „Финеес,+ синът на Елеазар, син на свещеника Аарон, отвърна яростта ми+ от синовете на Израил, като не позволи никакво съперничество спрямо мене,+ и макар че изисквам пълна преданост,+ аз не унищожих всички синове на Израил. 12 Така че кажи: ‘Ето, сключвам с него своя мирен договор. 13 И това ще бъде договор за свещенство до безпределни времена за него и за неговите потомци,+ защото той не позволи никакво съперничество спрямо своя Бог+ и извърши изкупление за синовете на Израил.’“+

14 А убитият израилтянин, който беше убит заедно с мадиамката, се казваше Зимрий, синът на Салу, и беше предводител+ на рода на симеонците. 15 А убитата мадиамка се казваше Хазвия и беше дъщеря на Сур,+ който беше глава на бащиния си род в Мадиам.+

16 По–късно Йехова каза следното на Моисей: 17 „Нанесете бедствие на мадиамците и ги унищожете,+ 18 защото и те ви нанесоха бедствие чрез своята хитрост,+ която коварно използваха срещу вас при Фегор+ и при случката с Хазвия,+ дъщерята на мадиамския предводител, сестра им, която беше убита+ в деня на бедствието, нанесено заради Фегор.“+

26 И след бедствието+ Йехова каза следното на Моисей и на Елеазар, синът на свещеника Аарон: 2 „Пребройте цялото множество на израилтяните от двайсет години нагоре, според родовете им, всички в Израил, които са годни за войската.“+ 3 И Моисей и свещеникът Елеазар+ казаха на хората в моавските пустинни равнини,+ край река Йордан, при Йерихон:+ 4 „Пребройте всички от двайсет години нагоре, както Йехова заповяда на Моисей.“+

А Израилевите синове, които излязоха от Египет, бяха: 5 Рувим, първородният на Израил,+ и Рувимовите синове: от Ханох+ произлезе родът на ханоховците, от Фалу+ — родът на фалуевците, 6 от Есрон+ — родът на есроновците, от Хармий+ — родът на хармиевците. 7 Това бяха родовете на рувимците и записаните бяха четирийсет и три хиляди седемстотин и трийсет души.+

8 А синът на Фалу беше Елиав. 9 Синовете на Елиав бяха Намуил, Датан и Авирон. Тези Датан+ и Авирон+ бяха видни мъже, свиквани на събранията, и те се надигнаха срещу Моисей и Аарон заедно със съмишлениците на Корей,+ които се надигнаха срещу Йехова.

10 Тогава земята отвори устата си и ги погълна.+ А Корей умря заедно със своите съмишленици, когато огънят погълна двеста и петдесетте мъже.+ Така те станаха предупредителен пример.+ 11 Но синовете на Корей не умряха.+

12 Синовете на Симеон+ според родовете си бяха: от Намуил*+ — родът на намуиловците, от Ямин+ — родът на яминовците, от Яхин+ — родът на яхиновците, 13 от Зара* — родът на заровците, от Шаул+ — родът на шауловците. 14 Това са родовете на симеонците: двайсет и две хиляди и двеста души.+

15 Синовете на Гад+ според родовете си бяха: от Сафон* — родът на сафоновците, от Агий — родът на агиевците, от Суний — родът на суниевците, 16 от Азений* — родът на азениевците, от Ери — родът на ериевците, 17 от Арод* — родът на ародовците, от Арилий+ — родът на арилиевците. 18 Това бяха родовете на синовете на Гад и записаните бяха четирийсет хиляди и петстотин души.+

19 Синове на Юда+ бяха Ир+ и Онан.+ Ир и Онан обаче умряха в ханаанската земя.+ 20 Ето синовете на Юда според родовете им: от Шела+ — родът на шелаевците, от Фарес+ — родът на фаресовците, от Зара+ — родът на заровците. 21 А синовете на Фарес бяха: от Есрон+ — родът на есроновците, от Амул+ — родът на амуловците. 22 Това бяха родовете на Юда+ и записаните бяха седемдесет и шест хиляди и петстотин души.+

23 Синовете на Исахар+ според родовете си бяха: от Тола+ — родът на толаевците, от Фува — родът на фувовците, 24 от Ясув* — родът на ясувовците, от Симрон+ — родът на симроновците. 25 Това бяха родовете на Исахар и записаните бяха шейсет и четири хиляди и триста души.+

26 Синовете на Завулон+ според родовете си бяха: от Серед — родът на середовците, от Елон — родът на елоновците, от Ялеил+ — родът на ялеиловците. 27 Това бяха родовете на завулонците и записаните бяха шейсет хиляди и петстотин души.+

28 Ето синовете на Йосиф+ според родовете на Манасия и Ефрем.+ 29 Синовете на Манасия+ бяха: от Махир+ — родът на махировците. А на Махир му се роди Галаад.+ От Галаад — родът на галаадовците. 30 Това бяха синовете на Галаад: от Иезер+ — родът на иезеровците, от Хелек — родът на хелековците, 31 от Асриил — родът на асрииловците, от Сихем — родът на сихемовците, 32 от Семида+ — родът на семидовците, от Хефер+ — родът на хеферовците. 33 Но синът на Хефер, Салпаад, нямаше синове, а само дъщери+ и дъщерите на Салпаад се казваха Маала, Нуа, Хогла, Мелха и Терса.+ 34 Това бяха родовете на Манасия и записаните бяха петдесет и две хиляди и седемстотин души.+

35 Синовете на Ефрем+ според родовете си бяха: от Сутала+ — родът на суталовците, от Вехер — родът на вехеровците, от Тахан+ — родът на тахановците. 36 Ето синовете на Сутала: от Еран — родът на ерановците. 37 Това бяха родовете на синовете на Ефрем+ и записаните бяха трийсет и две хиляди и петстотин души. Това бяха синовете на Йосиф според родовете си.+

38 Синовете на Вениамин+ според родовете си бяха: от Вела+ — родът на веловците, от Асвил+ — родът на асвиловците, от Ахирам* — родът на ахирамовците, 39 от Суфам* — родът на суфамовците, от Уфам*+ — родът на уфамовците. 40 А синовете на Вела бяха Аред и Нееман:+ от Аред — родът на аредовците, от Нееман — родът на неемановците. 41 Това бяха синовете на Вениамин+ според родовете си и записаните бяха четирийсет и пет хиляди и шестстотин души.+

42 Синовете на Дан+ според родовете си бяха: от Суам* — родът на суамовците. Това бяха родовете на Дан+ според родовете си. 43 От рода на суамовците записаните бяха шейсет и четири хиляди и четиристотин души.+

44 Синовете на Асир+ според родовете си бяха: от Емна+ — родът на емновците, от Есуй+ — родът на есуевците, от Верия — родът на вериевците. 45 А синовете на Верия бяха: от Хевер — родът на хеверовците, от Малхиил+ — родът на малхииловците. 46 А дъщерята на Асир се казваше Сарах.+ 47 Това бяха синовете на Асир+ според родовете си и записаните бяха петдесет и три хиляди и четиристотин души.+

48 Синовете на Нефталим+ според родовете си бяха: от Ясеил+ — родът на ясеиловците, от Гуний+ — родът на гуниевците, 49 от Йесер+ — родът на йесеровците, от Силим+ — родът на силимовците. 50 Това бяха родовете на Нефталим+ според родовете си и записаните бяха четирийсет и пет хиляди и четиристотин души.+

51 Това бяха синовете на Израил и записаните бяха шестстотин и една хиляди седемстотин и трийсет души.+

52 След това Йехова каза на Моисей следното: 53 „Земята трябва да бъде разпределена като наследство между тях според броя на имената.+ 54 На онези, които са повече на брой, ще увеличиш дела от наследството, а на онези, които са по–малко на брой, ще намалиш дела от наследството.+ На всяко племе трябва да се даде наследство според броя на записаните. 55 Земята трябва да се разпредели чрез жребий.+ Те трябва да получат наследство според имената на племената на бащите си. 56 Разпределянето на наследството между онези, които са много, и онези, които са малко, трябва да стане чрез жребий.“

57 Ето записаните левити+ според родовете им: от Гирсон+ — родът на гирсоновците, от Каат+ — родът на каатовците, от Мерарий+ — родът на мерариевците. 58 Ето родовете на левитите: родът на ливниевците,+ родът на хевроновците,+ родът на маалиевците,+ родът на мусиевците,+ родът на кореевците.+

И на Каат+ му се роди Амрам.+ 59 А жената на Амрам се казваше Йохаведа.+ Тя беше дъщеря на Леви и се беше родила на Леви в Египет. След време тя роди на Амрам Аарон, Моисей и сестра им Мариам.+ 60 А на Аарон му се родиха Надав, Авиуд,+ Елеазар и Итамар.+ 61 Но Надав и Авиуд умряха, защото принесоха непозволен принос* пред Йехова.+

62 Броят на записаните левити достигна двайсет и три хиляди души, всички от мъжки пол, които бяха на възраст от един месец нагоре.+ Те не бяха записани сред синовете на Израил,+ защото не биваше да им се дава наследство сред синовете на Израил.+

63 Това бяха записаните от Моисей и свещеника Елеазар, когато те записваха синовете на Израил в моавските пустинни равнини, край река Йордан, при Йерихон.+ 64 Но сред тях нямаше нито един от онези мъже, които бяха записани от Моисей и свещеника Аарон, когато те записваха синовете на Израил в Синайската пустиня.+ 65 Защото Йехова беше казал за тях: „Те ще умрат в пустинята!“+ Затова не беше останал нито един от тях освен Халев, синът на Йефоний, и Исус, синът на Нави.+

27 Накрая дойдоха дъщерите на Салпаад,+ синът на Хефер, син на Галаад, син на Махир, син на Манасия,+ от рода на Йосифовия син Манасия. Дъщерите на Салпаад се казваха Маала, Нуа, Хогла, Мелха и Терса.+ 2 И те застанаха пред Моисей, пред свещеника Елеазар,+ пред предводителите и пред цялото множество при входа на шатъра на събранието и казаха: 3 „Баща ни умря в пустинята,+ но не беше сред онази група, сред онези, които се надигнаха срещу Йехова като съмишленици на Корей,+ а умря заради своя грях.+ Той нямаше синове. 4 Нима трябва името на баща ни да изчезне от рода му, понеже той нямаше син?+ Дай ни наследство сред братята на баща ни.“+ 5 Тогава Моисей представи техния случай пред Йехова.+

6 А Йехова каза на Моисей следното: 7 „Дъщерите на Салпаад имат право. Трябва непременно да им дадеш наследство сред братята на баща им и така да им предадеш наследството на баща им.+ 8 И трябва да кажеш на синовете на Израил следните думи: ‘Ако някой умре, без да има син, нека неговото наследство бъде предадено на дъщеря му. 9 Ако няма дъщеря, дайте наследството му на неговите братя. 10 Ако няма братя, дайте наследството му на братята на баща му. 11 А ако баща му няма братя, дайте наследството му на най–близкия кръвен роднина+ от неговата родословна линия и нека той го притежава. Това ще бъде правно постановление за синовете на Израил, точно както Йехова заповядва на Моисей.’“

12 После Йехова каза на Моисей: „Изкачи се на тази планина, на планината Аварим,+ и виж земята, която ще дам на синовете на Израил.+ 13 След като я видиш, ще отидеш при прадедите си,+ както и брат ти Аарон отиде при тях,+ 14 защото вие двамата се разбунтувахте против моята заповед в пустинята Цин, когато множеството на израилтяните се караше с мене,+ вместо да ме осветите+ пред очите им чрез водите. Това са водите на Мерива+ при Кадис+ в пустинята Цин.“+

15 А Моисей каза на Йехова следното: 16 „Нека Йехова, Богът, който дава жизнена сила+ на всяко създание от плът,+ постави за водач на множеството израилтяни мъж,+ 17 който ще ги води във всяка една дейност и когото те ще следват във всичко,+ за да не бъде сборът на Йехова като стадо овце, които нямат пастир.“+ 18 Тогава Йехова каза на Моисей: „Вземи Исус, синът на Нави, който е способен мъж,*+ и положи ръцете си върху него.+ 19 Изправи го пред свещеника Елеазар и пред цялото множество израилтяни и го назначи за водач пред очите им.+ 20 И прехвърли част от своята слава върху него,+ за да го слуша цялото множество на израилтяните.+ 21 Нека той застава пред свещеника Елеазар, който да търси за него съвет от Йехова,+ разбирайки отговора с помощта на урим*.+ И когато получат заповед, хората послушно ще я изпълняват във всяка своя дейност — той и всичките синове на Израил с него, и цялото множество.“

22 И Моисей направи всичко точно така, както Йехова му заповяда. Той изправи Исус пред свещеника Елеазар+ и пред цялото множество, 23 положи ръцете си върху него и го назначи за водач,+ точно както Йехова беше казал чрез Моисей.+

28 После Йехова каза на Моисей следното: 2 „Предай тази заповед на синовете на Израил: ‘Старайте се в определеното време+ да представяте пред мене моите жертви, моята храна,+ като жертва, принесена пред мене чрез огън като успокоителна миризма.’+

3 Кажи им още: ‘Ето жертвата, принесена чрез огън, която ще представяте пред Йехова: две едногодишни мъжки агнета без недостатък като постоянен принос за изгаряне.+ 4 Едното мъжко агне принасяй сутрин, а другото мъжко агне принасяй във времето на вечерния здрач*,+ 5 заедно с една десета част от една ефа+ фино смляно брашно като зърнен принос,+ замесен с четвърт ин масло от счукани маслини.+ 6 Това е постоянният принос за изгаряне,+ принесен на Синайската планина като успокоителна миризма, жертва, принесена чрез огън пред Йехова,+ 7 заедно с придружаващия го принос за изливане+ — по четвърт ин за всяко мъжко агне.+ Изливай пред Йехова на святото място опияняващото питие+ като принос за изливане. 8 Другото мъжко агне принасяй във времето на вечерния здрач. Принасяй го по същия начин както сутринта, със същия зърнен принос и със същия придружаващ го принос за изливане, като жертва, принесена чрез огън, като успокоителна миризма за Йехова.+

9 Но в съботен ден*+ принеси две едногодишни мъжки агнета без недостатък и две десети части от една ефа фино смляно брашно като зърнен принос, замесен с маслиново масло, заедно с придружаващия го принос за изливане. 10 Това е съботен принос за изгаряне, който трябва да се принася всяка събота, в допълнение на постоянния принос за изгаряне+ и придружаващия го принос за изливане.+

11 В началото на всеки месец принасяйте като принос за изгаряне пред Йехова два млади бика, един овен и седем едногодишни мъжки агнета без недостатък,+ 12 заедно с по три десети части от една ефа фино смляно брашно като зърнен принос,+ замесен с маслиново масло, за всеки бик, и две десети части фино смляно брашно като зърнен принос, замесен с маслиново масло, за овена,+ 13 и по една десета част от една ефа фино смляно брашно като зърнен принос, замесен с маслиново масло, за всяко мъжко агне. Това е принос за изгаряне, успокоителна миризма,+ жертва, принесена чрез огън пред Йехова. 14 Придружаващите ги приноси за изливане нека бъдат по половин+ ин вино за всеки бик, една трета+ ин за овена и по една четвърт+ ин за всяко мъжко агне. Това е месечният принос за изгаряне за всеки от месеците на годината.+ 15 Освен това като принос за грях пред Йехова трябва да бъде принесено и едно яре+ в допълнение на постоянния принос за изгаряне и придружаващия го принос за изливане.+

16 И през първия месец, на четиринайсетия ден от месеца, е Пасхата, посветена на Йехова.+ 17 А на петнайсетия ден от месеца ще има празник. Седем дни ще бъдат ядени безквасни питки.+ 18 На първия ден ще има свято събрание.+ Не вършете никаква тежка работа.+ 19 Представете като жертва, принесена чрез огън, като принос за изгаряне+ пред Йехова, два млади бика, един овен и седем едногодишни мъжки агнета.+ Те трябва да бъдат без недостатък.+ 20 Като придружаващи ги зърнени приноси+ от фино смляно брашно, замесено с маслиново масло, принесете по три десети части от една ефа за всеки бик и две десети части от една ефа+ за овена. 21 Принесете по една десета част от една ефа+ за всяко от седемте мъжки агнета 22 и един козел като принос за грях, за да се извърши обредът за изкупление за вас.+ 23 Трябва да принесете тези неща в допълнение на сутрешния принос за изгаряне, който е постоянен+ принос за изгаряне.+ 24 През седемте дни принасяйте всеки ден такива приноси като храна,+ като жертва, принесена чрез огън, успокоителна миризма за Йехова.+ Това нека се принася в допълнение на постоянния принос за изгаряне и придружаващия го принос за изливане. 25 И на седмия ден трябва да свикате свято събрание.+ Не вършете никаква тежка работа.+

26 И в деня на първите плодове,+ когато представяте нов зърнен принос пред Йехова по време на своя Празник на седмиците,+ трябва да свикате свято събрание. Не вършете никаква тежка работа.+ 27 Принесете като принос за изгаряне за успокоителна миризма за Йехова два млади бика, един овен и седем едногодишни мъжки агнета,+ 28 и придружаващият ги зърнен принос нека бъде фино смляно брашно, замесено с маслиново масло: по три десети части от една ефа за всеки бик, две десети части+ за овена 29 и по една десета част+ за всяко от седемте мъжки агнета, 30 а също и едно яре, за да се извърши обредът за изкупление за вас.+ 31 Принесете ги в допълнение на постоянния принос за изгаряне и придружаващия го зърнен принос.+ Те трябва да бъдат без недостатък+ и да бъдат придружени от приносите за изливане.+

29 През седмия месец, на първия ден от месеца, трябва да свикате свято събрание.+ Не вършете никаква тежка работа.+ Нека за вас това бъде Ден на тръбния звук.+ 2 Представете като принос за изгаряне за успокоителна миризма пред Йехова един млад бик, един овен, седем едногодишни мъжки агнета, без недостатък,+ 3 заедно с придружаващия ги зърнен принос от фино смляно брашно, замесено с маслиново масло: три десети части от една ефа за бика, две десети части за овена+ 4 и по една десета част за всяко от седемте мъжки агнета,+ 5 а също и едно мъжко яре като принос за грях, за да се извърши обредът за изкупление за вас.+ 6 Това нека бъде като успокоителна миризма, жертва, принесена чрез огън пред Йехова,+ в допълнение на месечния принос за изгаряне+ и придружаващия го зърнен принос,+ на постоянния принос за изгаряне+ и придружаващия го зърнен принос,+ както и на придружаващите ги приноси за изливане+ според обичайния обред за тях.

7 И на десетия ден от седмия месец трябва да свикате свято събрание+ и трябва да смирите душите си*.+ Не вършете никаква работа.+ 8 Принесете като принос за изгаряне пред Йехова, като успокоителна миризма, един млад бик, един овен, седем едногодишни мъжки агнета.+ Те трябва да бъдат без недостатък.+ 9 И като придружаващ ги зърнен принос принесете фино смляно брашно, замесено с маслиново масло, три десети части от една ефа за бика, две десети части за овена+ 10 и по една десета част за всяко от седемте мъжки агнета,+ 11 а също принесете едно яре като принос за грях в допълнение на изкупителния принос за грях+ и постоянния принос за изгаряне заедно с придружаващия го зърнен принос, както и придружаващите ги приноси за изливане.+

12 И на петнайсетия ден от седмия месец+ трябва да свикате свято събрание.+ Не вършете никаква тежка работа.+ Седем дни чествайте празник, посветен на Йехова.+ 13 Представете като принос за изгаряне,+ жертва, принесена чрез огън като успокоителна миризма за Йехова, тринайсет млади бика, два овена, четиринайсет едногодишни мъжки агнета. Те трябва да бъдат без недостатък.+ 14 И като придружаващ ги зърнен принос принесете фино смляно брашно, замесено с маслиново масло, по три десети части от една ефа за всеки от тринайсетте бика, по две десети части за всеки овен+ 15 и по една десета част за всяко от четиринайсетте мъжки агнета,+ 16 а също принесете едно яре като принос за грях в допълнение на постоянния принос за изгаряне заедно с придружаващите го зърнен принос и принос за изливане.+

17 На втория ден принесете дванайсет млади бика, два овена, четиринайсет едногодишни мъжки агнета без недостатък,+ 18 придружаващия ги зърнен принос+ и техните приноси за изливане+ според броя на биковете, овните и мъжките агнета, според обичайния обред,+ 19 а също и едно яре като принос за грях+ в допълнение на постоянния принос за изгаряне заедно с придружаващите го зърнен принос и приноси за изливане.+

20 На третия ден принесете единайсет бика, два овена, четиринайсет едногодишни мъжки агнета без недостатък,+ 21 придружаващия ги зърнен принос+ и техните приноси за изливане+ според броя на биковете, овните и мъжките агнета, според обичайния обред, 22 а също и един козел* като принос за грях+ в допълнение на постоянния принос за изгаряне заедно с придружаващите го зърнен принос и принос за изливане.

23 На четвъртия ден принесете десет бика, два овена, четиринайсет едногодишни мъжки агнета без недостатък,+ 24 придружаващия ги зърнен принос+ и техните приноси за изливане+ според броя на биковете, овните и мъжките агнета, според обичайния обред,+ 25 а също и едно яре като принос за грях+ в допълнение на постоянния принос за изгаряне+ заедно с придружаващите го зърнен принос и принос за изливане.+

26 На петия ден принесете девет бика, два овена, четиринайсет едногодишни мъжки агнета без недостатък,+ 27 придружаващия ги зърнен принос+ и техните приноси за изливане+ според броя на биковете, овните и мъжките агнета, според обичайния обред,+ 28 а също и един козел като принос за грях+ в допълнение на постоянния принос за изгаряне заедно с придружаващите го зърнен принос и принос за изливане.+

29 На шестия ден принесете осем бика, два овена, четиринайсет едногодишни мъжки агнета без недостатък,+ 30 придружаващия ги зърнен принос+ и техните приноси за изливане+ според броя на биковете, овните и мъжките агнета, според обичайния обред,+ 31 а също и един козел като принос за грях+ в допълнение на постоянния принос за изгаряне заедно с придружаващите го зърнен принос и приноси за изливане.+

32 На седмия ден принесете седем бика, два овена, четиринайсет едногодишни мъжки агнета без недостатък,+ 33 придружаващия ги зърнен принос+ и техните приноси за изливане+ според броя на биковете, овните и мъжките агнета, според обичайния обред за тях,+ 34 а също и един козел като принос за грях+ в допълнение на постоянния принос за изгаряне заедно с придружаващите го зърнен принос и принос за изливане.+

35 А на осмия ден трябва да свикате тържествено събрание.+ Не вършете никаква тежка работа.+ 36 Представете като принос за изгаряне, жертва, принесена чрез огън, като успокоителна миризма за Йехова, един бик, един овен, седем едногодишни мъжки агнета без недостатък,+ 37 заедно с придружаващия ги зърнен принос+ и техните приноси за изливане+ за бика, за овена и за мъжките агнета според броя им, според обичайния обред,+ 38 а също и един козел като принос за грях+ в допълнение на постоянния принос за изгаряне и придружаващите го зърнен принос и принос за изливане.+

39 Принасяйте тези приноси пред Йехова по време на празниците,+ които чествате в определени дни от годината, в допълнение на приносите ви за даден обет,+ доброволните ви приноси,+ приносите ви за изгаряне,+ зърнените ви приноси,+ приносите ви за изливане+ и вашите жертви на общението.’“+ 40 И Моисей предаде на синовете на Израил всичко, което Йехова заповяда на Моисей.+

30 След това Моисей каза на предводителите+ на племената на израилтяните: „Ето какво заповядва Йехова: 2 Ако някой мъж даде обет+ пред Йехова или изрече клетва,+ с която обвързва душата си с обет за въздържание,+ той не бива да престъпва думата си.+ Трябва да постъпи точно така, както е казал.+

3 Ако в своята младост някоя жена даде обет пред Йехова+ или изрече клетва, с която се обвързва с обет за въздържание в дома на баща си, 4 и баща ѝ чуе нейния обет или обета ѝ за въздържание, с който е обвързала душата си, и баща ѝ не ѝ каже нищо, всички нейни обети остават в сила и всеки обет за въздържание,+ с който е обвързала душата си, остава в сила. 5 Но ако в деня, когато чуе всичките ѝ обети и обетите ѝ за въздържание, с които тя е обвързала душата си, нейният баща ѝ забрани обещаното, то няма да остане в сила, но Йехова ще ѝ прости, защото нейният баща ѝ е забранил да го изпълни.+

6 Но ако тя принадлежи на мъж и е задължена от обет+ или от изречено необмислено обещание, с което е обвързала душата си, 7 и нейният мъж чуе за това и не ѝ каже нищо в същия ден, тогава нейните обети остават в сила, както и остават в сила обетите за въздържание, с които е обвързала душата си.+ 8 Но ако в деня, когато чуе за това, нейният мъж ѝ го забрани,+ той отменя задължаващия я обет или изреченото необмислено обещание, с което е обвързала душата си, и Йехова ще ѝ прости.+

9 Ако бъде даден обет от вдовица или разведена жена, всяко нещо, с което тя е обвързала душата си, остава в сила.

10 Но ако някоя жена е дала обет или чрез клетва е обвързала душата си с обет за въздържание,+ и това е станало в дома на нейния мъж 11 и мъжът ѝ чуе за него, но не каже нищо, тогава той не ѝ забранява това и всички нейни обети остават в сила, както остава в сила и всеки обет за въздържание, с който тя е обвързала душата си. 12 Но ако в деня, когато чуе изречените от нея обети или дадения обет за въздържание, обвързващ душата ѝ, мъжът ѝ ги отмени напълно, те не остават в сила.+ Нейният мъж ги е отменил и Йехова ще ѝ прости.+ 13 Мъжът ѝ трябва да потвърди или да отмени всеки обет или всяка клетва за обет за въздържание, смиряващ душата.+ 14 Ако не казва нищо много дни, нейният мъж потвърждава всички нейни обети или всички задължаващи я обети за въздържание.+ Той ги е потвърдил, защото не е казал нищо в деня, когато ги е чул. 15 Но ако ги отмени напълно, след като ги чуе, той поема нейната вина.+

16 Това са наредбите, които Йехова заповяда на Моисей за отношенията между мъжа и неговата жена,+ а също и между бащата и неговата дъщеря в младостта ѝ, в къщата на баща ѝ.“+

31 После Йехова каза следното на Моисей: 2 „Отмъсти+ на мадиамците+ заради синовете на Израил. След това ще отидеш при прадедите си.“+

3 И Моисей каза на хората следното: „Въоръжете мъже за войската, за да нанесат върху Мадиам възмездието на Йехова.+ 4 Отделете за войската по хиляда мъже от всяко племе на Израил.“ 5 Така измежду хилядите+ на Израил бяха избрани по хиляда мъже от всяко племе — общо дванайсет хиляди мъже, въоръжени за битка.+

6 И Моисей ги изпрати на война, по хиляда от всяко племе, и изпрати с войската сина на свещеника Елеазар, Финеес,+ под чието разпореждане бяха свещените принадлежности и призивните тръби.+ 7 И израилтяните воюваха срещу Мадиам, точно както Йехова беше заповядал на Моисей, и убиха всички мъже.+ 8 Сред убитите бяха и мадиамските царе Еви, Рекем, Сур, Ор и Рева, петимата царе на Мадиам.+ Убиха с меч и Валаам,+ синът на Веор. 9 А жените и децата на Мадиам израилтяните отведоха в плен,+ взеха също и всичките им домашни животни, целия им добитък и всичко, каквото имаха. 10 И опожариха всичките им градове, в които те се бяха установили, и всичките им оградени станове.+ 11 И взеха със себе си цялата плячка+ и всичко, което бяха придобили — и хора, и домашни животни. 12 И дойдоха при Моисей, при свещеника Елеазар и при цялото множество на израилтяните, като доведоха пленниците и придобитото и донесоха плячката пред стана в моавските пустинни равнини,+ край река Йордан, при Йерихон.

13 И Моисей, свещеникът Елеазар и всичките предводители на множеството излязоха да ги посрещнат извън стана. 14 И Моисей се разгневи на военачалниците,+ предводителите на хиляда души и предводителите на сто души, които се връщаха от военния поход, 15 и им каза: „Нима запазихте живота на всички жени?+ 16 Та нали именно те, слушайки думите на Валаам, подмамиха синовете на Израил да бъдат неверни+ на Йехова при Фегор,+ така че народът на Йехова беше връхлетян от онова бедствие!+ 17 Затова сега убийте всички момчета и всяка жена, която е лягала с мъж.+ 18 Но оставете за себе си всички момичета, които не са лягали с мъж.+ 19 А вие останете извън стана седем дни. Всеки измежду вас, който е убил душа,+ и всеки, който е докоснал някой убит,+ трябва да се очисти+ на третия ден и на седмия ден — това важи за вас и за пленниците ви. 20 И очистете всяка дреха и всичко, направено от кожа или от козя вълна, или от дърво.“+

21 Тогава свещеникът Елеазар каза на върналите се от битката воини: „Ето постановлението от закона, който Йехова нареди на Моисей: 22 ‘Златото, среброто, медта, желязото, калая и оловото, 23 всяко нещо, което устоява на огън,+ трябва да прекарате през огън и ще бъде чисто. Но трябва да бъде очистено и с водата за очистване.+ А всяко нещо, което не устоява на огън, трябва да очистите с водата.+ 24 И на седмия ден изперете дрехите си и ще бъдете чисти. След това можете да влезете в стана.’“+

25 И Йехова каза тези думи на Моисей: 26 „Пребройте придобитото, пленените хора и домашните животни, ти, свещеникът Елеазар и главите на родовете на израилтяните. 27 Раздели плячката на две между онези, които участваха в битката и във военния поход, и всички останали от множеството.+ 28 И като данък+ за Йехова отдели от придобитото от воините, които отидоха на поход, по една душа на всеки петстотин — от хората, от стадата говеда, от магаретата и от стадата овце и кози. 29 Вземете това от тяхната половина и го дайте на свещеника Елеазар като принос за Йехова.+ 30 А от половината на синовете на Израил вземи по една душа на всеки петдесет — от хората, от стадата говеда, от магаретата и от стадата овце и кози, от всички домашни животни — и ги дай на левитите,+ чието задължение е да се грижат за шатъра на Йехова.“+

31 И Моисей и свещеникът Елеазар направиха както Йехова заповяда на Моисей. 32 А придобитото, останалото от плячката, която воините бяха донесли от похода, беше шестстотин седемдесет и пет хиляди овце и кози, 33 седемдесет хиляди говеда 34 и шейсет и една хиляди магарета. 35 А човешките души,+ жените, които още не бяха лягали с мъж,+ бяха общо трийсет и две хиляди души. 36 Половината, която беше делът на мъжете, участвали във военния поход, беше триста трийсет и седем хиляди и петстотин овце и кози. 37 А данъкът+ за Йехова, отделен измежду овцете и козите, беше шестстотин седемдесет и пет овце и кози. 38 А говедата бяха трийсет и шест хиляди и данъкът от тях, отделен за Йехова, беше седемдесет и две говеда. 39 Магаретата бяха трийсет хиляди и петстотин и данъкът от тях, отделен за Йехова, беше шейсет и едно магарета. 40 А човешките души бяха шестнайсет хиляди и данъкът от тях, отделен за Йехова, беше трийсет и две души. 41 Тогава Моисей даде на свещеника Елеазар данъка като принос за Йехова,+ точно както Йехова беше заповядал на Моисей.+

42 А половината, която принадлежеше на синовете на Израил и която остана, след като Моисей даде половината, принадлежаща на воините, 43 половината, която принадлежеше на множеството израилтяни, беше триста трийсет и седем хиляди и петстотин овце и кози, 44 трийсет и шест хиляди говеда, 45 трийсет хиляди и петстотин магарета 46 и шестнайсет хиляди човешки души. 47 Тогава от половината, която принадлежеше на синовете на Израил, Моисей взе по една душа от всеки петдесет, от хората и от домашните животни, и ги даде на левитите,+ чието задължение+ е да се грижат за шатъра на Йехова, точно както Йехова беше заповядал на Моисей.

48 И военачалниците+ — предводителите на хиляда души и предводителите на сто души+ — се приближиха до Моисей 49 и му казаха: „Господарю, преброихме воините, които са под наше разпореждане, и нито един от тях не липсва.+ 50 Затова позволи на всеки един от нас да представи като принос за Йехова+ онова, което е придобил: предмети от злато, верижки за глезени, гривни, пръстени–печати,+ обици и женски накити,+ за да се извърши за нашите души обредът за изкупление пред Йехова.“

51 И Моисей и свещеникът Елеазар приеха златото от тях,+ всичките накити. 52 И цялото злато на приноса, който те представиха пред Йехова, беше шестнайсет хиляди седемстотин и петдесет сикъла, това беше приносът на предводителите на хиляда души и предводителите на сто души. 53 И всеки от воините получи дял от плячката.+ 54 Така Моисей и свещеникът Елеазар приеха златото от предводителите на хиляда души и предводителите на сто души и го занесоха в шатъра на събранието, за да служи като напомняне+ за синовете на Израил пред Йехова.

32 И ето, синовете на Рувим+ и синовете на Гад+ придобиха много, много добитък. И те видяха, че язирската земя+ и галаадската земя бяха добро място за гледане на добитък. 2 Затова синовете на Гад и синовете на Рувим отидоха при Моисей, при свещеника Елеазар и при предводителите на множеството и им казаха: 3 „Атарот,+ Девон,+ Язир, Нимра,+ Есевон,+ Елеале,+ Севам, Нево+ и Веон,+ 4 земята, която Йехова покори+ пред множеството на Израил, е добро място за гледане на добитък, а ние, твоите служители, имаме добитък.“+ 5 И казаха още: „Ако сме придобили благоволение в твоите очи, нека тази земя бъде дадена на нас, твоите служители, за да я притежаваме. Нека не преминаваме река Йордан.“+

6 Тогава Моисей попита синовете на Гад и синовете на Рувим: „Нима искате братята ви да отидат да воюват, а вие да останете да живеете тук?+ 7 И защо обезсърчавате синовете на Израил и ги възпирате да преминат в земята, която Йехова им дава? 8 Така постъпиха бащите ви,+ когато ги изпратих от Кадис–варни+ да съберат сведения за земята. 9 Когато стигнаха до речната долина Есхол+ и видяха земята, те обезсърчиха синовете на Израил и ги възпряха да влязат в земята, която Йехова им даваше.+ 10 Затова в този ден Йехова пламна от гняв и изрече следната клетва:+ 11 ‘Мъжете на възраст от двайсет години нагоре,+ които излязоха от Египет, няма да видят земята, която обещах чрез клетва на Авраам, Исаак и Яков,+ защото не ме следваха всеотдайно, 12 освен Халев,+ синът на кенезееца Йефоний, и Исус,+ синът на Нави, защото те следваха Йехова всеотдайно.’ 13 И Йехова пламна от гняв срещу израилтяните и ги накара да се скитат из пустинята четирийсет години,+ докато не умря цялото това поколение, което вършеше зло в очите на Йехова.+ 14 И ето, сега вие постъпвате по същия начин като своите грешни бащи и така засилвате още повече пламтящия гняв на Йехова+ срещу израилтяните. 15 Ако се отвърнете от него,+ тогава той още веднъж ще ги остави за по–дълго време в пустинята+ и заради вас целият този народ ще бъде погубен.“+

16 След време те отново отидоха при него и му казаха: „Нека построим тук каменни кошари за своите овце и градове за своите деца. 17 А ние ще тръгнем въоръжени в бойни редици+ пред синовете на Израил, докато не ги заведем по техните места. Но нека нашите деца останат да живеят в укрепените градове, далече от жителите на тази земя. 18 Няма да се върнем в домовете си, докато синовете на Израил не завладеят за себе си земите, които са им дадени в наследство.+ 19 А ние няма да получим наследство с тях оттатък, от другата страна на Йордан, защото ще сме получили своето наследство от тази страна на Йордан, на изток.“+

20 Тогава Моисей им каза: „Ако постъпите така, ако пред Йехова се въоръжите за война+ 21 и всеки един от вашите въоръжени мъже премине река Йордан пред Йехова, докато Бог не изгони своите врагове пред себе си+ 22 и докато земята не бъде покорена пред Йехова,+ и едва след това се върнете,+ няма да имате вина пред Йехова и спрямо Израил. И тези земи ще станат ваша собственост пред Йехова.+ 23 Но ако не постъпите така, ще извършите грях срещу Йехова.+ И тогава знайте, че грехът ви ще ви застигне.+ 24 Издигнете градове за децата си и каменни кошари за стадата си и направете така, както казахте.“+

25 Тогава синовете на Гад и синовете на Рувим казаха следното на Моисей: „Господарю, служителите ти ще направят както заповядваш.+ 26 Децата ни, жените ни, добитъкът ни и всичките ни домашни животни ще останат тук в градовете на Галаад,+ 27 а ние, служителите ти, всеки един от нас, въоръжен за битка,+ ще тръгнем за война пред Йехова, точно както казва господарят ни.“

28 И Моисей даде заповед относно тях на свещеника Елеазар, на Исус, синът на Нави, и на главите на родовете на Израилевите племена, 29 като каза: „Ако синовете на Гад и синовете на Рувим, всеки един, въоръжен за битка,+ преминат с вас Йордан пред Йехова и земята бъде покорена пред вас, тогава им дайте да притежават галаадската земя.+ 30 Ако обаче не тръгнат с вас въоръжени, тогава нека бъдат заселени сред вас в ханаанската земя.“+

31 А синовете на Гад и синовете на Рувим отговориха с думите: „Ще изпълним всичко, което Йехова каза на нас, твоите служители.+ 32 Ние ще тръгнем въоръжени пред Йехова към ханаанската земя,+ но наследството, което ще придобием като своя собственост, ще бъде от тази страна на Йордан.“+ 33 Тогава Моисей даде на синовете на Гад,+ на синовете на Рувим+ и на половината от племето на Манасия,+ синът на Йосиф, царството на аморейския цар Сихон+ и царството на васанския цар Ог,+ земята, принадлежаща на градовете в тези области, и околните градове.

34 И синовете на Гад построиха Девон,+ Атарот,+ Ароир,+ 35 Атрот–софан, Язир,+ Йогвея,+ 36 Вет–нимра,+ Вет–аран,+ укрепени градове+ и каменни кошари.+ 37 А синовете на Рувим построиха Есевон,+ Елеале,+ Кириатаим,+ 38 Нево+ и Ваал–меон+ — и промениха имената им, — а също и Сивма. И нарекоха градовете, които построиха, с нови имена.

39 А синовете на Махир,+ синът на Манасия, потеглиха на поход срещу Галаад, завладяха го и изгониха аморейците, които бяха в него. 40 И Моисей даде Галаад на Махир, Манасиевият син, и той се засели там.+ 41 А Яир, синът на Манасия, тръгна на поход, завладя галаадските селища от шатри и ги нарече Хавот–яир.+ 42 А Новах потегли на поход, завладя Кенат+ и зависимите от него градове и го нарече със своето име: Новах.

33 Ето пътуванията на синовете на Израил, които излязоха от Египет+ по отряди+ под водачеството на Моисей и Аарон.+ 2 Моисей записваше пътуванията от място на място по заповед на Йехова. Ето пътуванията от място на място:+ 3 Синовете на Израил тръгнаха от Рамзес+ през първия месец, на петнайсетия ден от месеца.+ Веднага след Пасхата+ те тръгнаха победоносно пред очите на всички египтяни,+ 4 докато египтяните погребваха онези, които Йехова беше унищожил измежду тях, всички първородни.+ Йехова беше изпълнил присъдата си над техните богове.+

5 Така синовете на Израил тръгнаха от Рамзес+ и стигнаха в Сокхот,+ където се разположиха на стан. 6 После тръгнаха от Сокхот и стигнаха в Етам,+ който е на края на пустинята, и там се разположиха на стан. 7 След това тръгнаха от Етам и завиха обратно към Пи–хахирот,+ който се намира пред Ваал–сефон,+ и се разположиха на стан пред Мигдол.+ 8 После тръгнаха от Пи–хахирот и минаха през морето+ по посока на пустинята.+ Вървяха три дни в пустинята Етам+ и като стигнаха в Мера,+ се разположиха на стан там.

9 След това тръгнаха от Мера и стигнаха в Елим.+ А в Елим имаше дванайсет водни извора и седемдесет палми. И те останаха на стан там. 10 После тръгнаха от Елим и стигнаха до брега на Червено море, където се разположиха на стан. 11 И като тръгнаха от Червено море, стигнаха до пустинята Син+ и там се разположиха на стан. 12 След това тръгнаха от пустинята Син и стигнаха в Дофка, където се разположиха на стан. 13 По–късно тръгнаха от Дофка, стигнаха в Елус и се разположиха на стан там. 14 После тръгнаха от Елус и стигнаха в Рафидим,+ където се разположиха на стан. Там за хората нямаше вода за пиене. 15 След това тръгнаха от Рафидим и като стигнаха в Синайската пустиня,+ се разположиха на стан там.

16 И те тръгнаха от Синайската пустиня и стигнаха в Киврот–атаава,+ където се разположиха на стан. 17 После тръгнаха от Киврот–атаава и стигнаха в Асирот,+ където се разположиха на стан. 18 След това тръгнаха от Асирот и като стигнаха в Ритма, се разположиха на стан. 19 И тръгнаха от Ритма, стигнаха в Римон–фарес и там се разположиха на стан. 20 После тръгнаха от Римон–фарес и стигнаха в Ливна, където се разположиха на стан. 21 По–късно тръгнаха от Ливна и като стигнаха в Риса, се разположиха на стан там. 22 След това тръгнаха от Риса и стигнаха в Кеелата, където се разположиха на стан. 23 После тръгнаха от Кеелата и като стигнаха до планината Сафер, се разположиха на стан там.

24 След това те тръгнаха от планината Сафер и стигнаха в Харада, където се разположиха на стан.+ 25 После тръгнаха от Харада, стигнаха в Макилот и там се разположиха на стан. 26 И тръгнаха+ от Макилот и като стигнаха в Тахат, се разположиха на стан там. 27 След това тръгнаха от Тахат и стигнаха в Тара, където се разположиха на стан. 28 После тръгнаха от Тара, стигнаха в Митка и се разположиха на стан там. 29 По–късно тръгнаха от Митка и стигнаха в Асемона, където се разположиха на стан. 30 След това тръгнаха от Асемона и като стигнаха в Масирот, се разположиха на стан там. 31 Тогава тръгнаха от Масирот и стигнаха във Вене–якан,+ където се разположиха на стан. 32 После тръгнаха от Вене–якан, стигнаха в Хор–гадгад и там се разположиха на стан. 33 След това тръгнаха от Хор–гадгад и като стигнаха в Йотвата,+ се разположиха на стан там. 34 По–късно тръгнаха от Йотвата, стигнаха в Еврона и там се разположиха на стан. 35 Тогава тръгнаха от Еврона и стигнаха в Есион–гавер,+ където се разположиха на стан. 36 След това тръгнаха от Есион–гавер и като стигнаха в пустинята Цин,+ в Кадис, се разположиха на стан там.

37 По–късно те тръгнаха от Кадис, стигнаха до планината Хор,+ при границата на земята на едомците, и там се разположиха на стан. 38 И свещеникът Аарон се изкачи на планината Хор по заповед на Йехова и умря там през четирийсетата година от излизането на синовете на Израил от Египет, през петия месец, на първия ден от месеца.+ 39 И Аарон беше на сто двайсет и три години, когато умря на планината Хор.

40 А царят на Арад,+ ханаанецът, който живееше в Негев,+ в ханаанската земя, чу, че синовете на Израил идват.

41 По–късно те тръгнаха от планината Хор+ и стигнаха в Салмона, където се разположиха на стан. 42 След това тръгнаха от Салмона и като стигнаха във Финон, се разположиха на стан там. 43 После тръгнаха от Финон, стигнаха в Овот+ и там се разположиха на стан. 44 И тръгнаха от Овот и като стигнаха в Ийе–аварим* при границата на Моав,+ се разположиха на стан там. 45 По–късно тръгнаха от Иим и стигнаха в Девон–гад,+ където се разположиха на стан. 46 След това тръгнаха от Девон–гад, стигнаха в Алмон–дивлатаим и там се разположиха на стан. 47 После тръгнаха от Алмон–дивлатаим+ и като стигнаха до планината Аварим,+ пред Нево,+ се разположиха на стан там. 48 Накрая тръгнаха от планината Аварим и стигнаха в моавските пустинни равнини,+ край река Йордан, при Йерихон, и там се разположиха на стан. 49 Те останаха на стан край Йордан, от Вет–йесимот+ до Авел–ситим,+ в моавските пустинни равнини.

50 И в моавските пустинни равнини, край Йордан, при Йерихон,+ Йехова каза на Моисей следното: 51 „Кажи това на синовете на Израил: ‘Преминете Йордан и влезте в ханаанската земя.+ 52 И изгонете пред себе си всички жители на земята, унищожете всички техни каменни изображения,+ унищожете също и всичките им изображения от лят метал+ и разрушете всички светилища, които са издигнали.+ 53 Завладейте земята и се заселете в нея, защото ви я давам, за да я притежавате.+ 54 Чрез жребий+ разпределете земята помежду си според племената и родовете си, за да я притежавате.+ На онзи род, който е многоброен, увеличете наследството, а на онзи, който е малоброен, намалете наследството.+ Всеки ще притежава онова, което му се падне чрез жребия.+ Според племената на бащите си разпределете земята помежду си.+

55 Ако обаче не изгоните жителите на земята пред себе си,+ онези, които ще оставите, ще бъдат като тръни в очите ви и като бодили в ребрата ви и няма да ви оставят на мира в земята, в която ще живеете.+ 56 И всичко онова, което бях замислил да направя на тях, ще сполети самите вас.’“+

34 После Йехова каза на Моисей следното: 2 „Заповядай това на Израилевите синове: ‘Влезте в ханаанската земя.+ Това е земята, която ще получите като наследство,+ ханаанската земя според пределите ѝ.+

3 Южните ви земи ще се простират от пустинята Цин покрай Едом+ и южната ви граница на изток ще започва от края на Соленото море.+ 4 Границата ви ще завива южно от възвишението Акравим,+ ще стига до Цин и ще завършва южно от Кадис–варни.+ След това ще стига до Асар–адар+ и ще продължава до Асмон. 5 От Асмон границата ще завива към Египетската речна долина+ и накрая ще стига до Морето*.+

6 Вашата западна граница+ ще бъде крайбрежието на Голямото море. Това ще бъде западната ви граница.

7 Ето откъде ще минава вашата северна граница: Прокарайте границата от Голямото море до планината Хор*.+ 8 От планината Хор прокарайте границата до пределите на Емат+ и границата нека свършва при Седад.+ 9 Границата ще продължава до Зифрон и ще свършва при Асар–енан.+ Това ще бъде северната ви граница.

10 След това прокарайте границата си на изток от Асар–енан до Шефам. 11 И нека от Шефам границата продължава до Ривла*, източно от Аин. Оттам границата ще слиза надолу и ще стига до източния бряг на езерото Хинерот*.+ 12 После границата ще слиза надолу към Йордан и ще свършва при Соленото море.+ Това ще е вашата земя+ и това ще са нейните предели.’“

13 И Моисей заповяда следното на синовете на Израил: „Това е земята, която чрез жребий ще разпределите помежду си за своя собственост,+ точно както Йехова заповяда да бъде дадена на деветте племена и на половината племе.+ 14 Защото племето на синовете на Рувим според родовете си и племето на синовете на Гад според родовете си вече получиха своето наследство, както го получи и половината от племето на Манасия.+ 15 Двете племена и половината племе вече получиха своето наследство в източната част на областта на Йордан, откъм изгрева на слънцето, срещу Йерихон.“+

16 И Йехова каза още на Моисей: 17 „Ето имената на мъжете, които ще разпределят земята помежду ви, за да я притежавате: свещеникът Елеазар+ и Исус, синът на Нави.+ 18 Вземете по един предводител от всяко племе за разпределянето на земята.+ 19 Ето имената на тези мъже: от племето на Юда+ нека бъде Халев, синът на Йефоний,+ 20 от племето на синовете на Симеон+ — Шемуил, синът на Амиуд, 21 от племето на Вениамин+ — Елидад, синът на Хислон, 22 от племето на синовете на Дан+ — предводителят Вукий, синът на Йогли, 23 от синовете на Йосиф,+ от племето на синовете на Манасия+ — предводителят Аниил, синът на Ефод, 24 от племето на синовете на Ефрем+ — предводителят Камуил, синът на Сафтан, 25 от племето на синовете на Завулон+ — предводителят Елисафан, синът на Фарнах, 26 от племето на синовете на Исахар+ — предводителят Фалтиил, синът на Азан, 27 от племето на синовете на Асир+ — предводителят Ахиуд, синът на Шеломи, 28 и от племето на синовете на Нефталим+ — предводителят Федаил, синът на Амиуд.“ 29 Това са мъжете, на които Йехова заповяда да разпределят наследството на израилтяните в ханаанската земя.+

35 И Йехова каза още тези думи на Моисей в моавските пустинни равнини, край река Йордан,+ при Йерихон: 2 „Заповядай на синовете на Израил да дадат на левитите от своето наследство градове+ за живеене. Нека дадат на левитите и пасищата около градовете.+ 3 Нека те живеят в градовете и нека да използват пасищата за добитъка си, за другите си животни и за всичките си притежания. 4 И пасищата около градовете, които ще дадете на левитите, ще се простират на хиляда лакътя разстояние от стените на града. 5 Измерете извън града две хиляди лакътя от източната страна, две хиляди лакътя от южната страна, две хиляди лакътя от западната страна и две хиляди лакътя от северната страна, като градът бъде в средата. Това ще бъдат техните пасища около градовете.

6 Ето градовете, които ще дадете на левитите: шест града за убежище,+ които ще дадете, за да бяга убиецът там,+ а освен тях ще дадете и четирийсет и два други града. 7 Общо ще дадете на левитите четирийсет и осем града заедно с пасищата около тях.+ 8 Тези градове нека бъдат от дяловете на синовете на Израил.+ От онези, които имат много, вземете много, а от онези, които имат малко, вземете малко.+ Нека всеки даде от своите градове на левитите според това колко ще получи като собственост.“

9 Йехова каза още на Моисей следното: 10 „Говори на синовете на Израил и им кажи това: ‘Преминете река Йордан и влезте в ханаанската земя.+ 11 И изберете подходящи градове. Те ще бъдат градове за убежище на израилтяните и убиецът, който неумишлено удари някого* смъртоносно, ще бяга там.+ 12 Тези градове ще бъдат за израилтяните убежище от отмъстителя за кръвта,+ така че убиецът да не умре, преди да бъде съден пред множеството.+ 13 Градовете, които ще дадете, шестте града за убежище, ще ви служат за това. 14 Определете три града от тази страна на Йордан+ и три града в ханаанската земя.+ Те ще бъдат градове за убежище. 15 Тези шест града ще бъдат градове за убежище на синовете на Израил, на пришелеца+ и на заселника сред тях, та там да може да бяга всеки, който неумишлено удари някого* смъртоносно.+

16 Ако някой бъде ударен с железен предмет и умре, онзи, който го е ударил, е убиец.+ Той трябва да бъде наказан със смърт.+ 17 Ако някой бъде ударен с малък камък, с който ударът може да е смъртоносен, и умре, онзи, който го е ударил, е убиец. Той трябва да бъде наказан със смърт. 18 Ако някой бъде ударен с малък дървен предмет, с който ударът може да е смъртоносен, и умре, онзи, който го е ударил, е убиец. Той трябва да бъде наказан със смърт.

19 Нека отмъстителят за кръвта+ отнеме живота на убиеца. Когато го срещне, нека го убие. 20 Ако някой е блъснал някого от омраза+ или е хвърлил по него нещо, дебнейки го,+ така че човекът да умре, 21 или от ненавист го е ударил с ръка, така че да умре, тогава онзи, който го е убил, трябва да бъде наказан със смърт. Той е убиец. Нека отмъстителят за кръвта отнеме живота на убиеца, когато го срещне.+

22 Но ако го е блъснал непреднамерено без ненавист или е хвърлил по него нещо, без да го дебне,+ 23 или без да го види, е хвърлил по него камък, който може да причини смъртта му, или е изпуснал върху него камък и човекът умре, макар че онзи, който го е убил, не е бил във вражда с него и не е искал да му навреди, 24 тогава нека според този закон множеството издаде присъда относно убиеца и отмъстителя за кръвта.+ 25 И нека множеството+ избави убиеца от ръката на отмъстителя за кръвта и го върне в града за убежище, в който е избягал. Той трябва да живее там до смъртта на първосвещеника, който е помазан със святото масло.+

26 Но ако убиецът излезе извън пределите на града за убежище, в който е избягал, 27 и отмъстителят за кръвта+ намери убиеца извън пределите на града за убежище и отнеме живота му, отмъстителят за кръвта няма кръвна вина. 28 Защото убиецът е длъжен да живее в града за убежище, в който е избягал, до смъртта на първосвещеника,+ а след смъртта на първосвещеника убиецът може да се върне в земята, която притежава. 29 Тези думи нека да бъдат правно постановление за вас и за вашите потомци във всички места, в които живеете.

30 Всеки, който е убил човек*, трябва да бъде наказан със смърт като убиец+ според думите на свидетели,+ но никой* не бива да бъде наказван със смърт според думите на един свидетел. 31 Недейте да приемате откуп за душата на убиец, който заслужава да умре,+ защото той трябва да бъде наказан със смърт.+ 32 И недейте да приемате откуп за онзи, който е избягал в своя град за убежище, но иска да заживее отново в земята преди смъртта на първосвещеника.

33 Недейте да омърсявате земята, в която живеете, защото кръвта е това, което я омърсява,+ и за земята няма изкупление за кръвта, която е била пролята в нея, чрез друго нещо, освен чрез кръвта на онзи, който я е пролял.+ 34 И недейте да осквернявате земята, в която живеете и която аз обитавам. Защото аз, Йехова, обитавам сред синовете на Израил!’“+

36 И главите на бащините родове, които бяха от рода на синовете на Галаад, синът на Махир,+ син на Манасия, от родовете на синовете на Йосиф, дойдоха при Моисей и при предводителите, главите на родовете на израилтяните, 2 и казаха: „Йехова заповяда на нашия господар да разпредели чрез жребий+ земята между синовете на Израил, за да я притежават. И господарят ни получи заповед от Йехова наследството на нашия брат Салпаад да бъде дадено на неговите дъщери.+ 3 Но ако мъже от другите племена на израилтяните ги вземат за жени, наследството им ще бъде отнето от наследството на бащите ни и ще се прибави към наследството на племето, в което те се омъжат, и така ще бъде отнето от наследството, което ще ни се падне чрез жребий.+ 4 И когато за синовете на Израил настъпи юбилейната година*,+ наследството на тези жени ще се прибави към наследството на племето, в което са се омъжили. Така наследството им ще бъде отнето от наследството на племето на бащите ни.“

5 Тогава Моисей нареди следното на синовете на Израил по заповед на Йехова: „Племето на синовете на Йосиф има право. 6 Ето какво заповядва Йехова за дъщерите на Салпаад:+ ‘Нека се омъжат за когото искат, но трябва да се омъжат само в род от бащиното си племе.+ 7 Наследството на синовете на Израил не бива да преминава от едно племе на друго, защото всеки от синовете на Израил трябва да бъде верен на наследството, определено за племето на неговите прадеди. 8 И всяка дъщеря, която се сдобие с наследство сред племената на израилтяните, трябва да се омъжи в род от бащиното си племе,+ така че всеки от синовете на Израил да задържи като своя собственост наследството на прадедите си. 9 Никое наследство не бива да преминава от едно племе на друго, защото всяко племе от синовете на Израил трябва да бъде вярно на наследството, определено за него.’“

10 Дъщерите на Салпаад направиха както Йехова заповяда на Моисей.+ 11 Маала, Терса, Хогла, Мелха и Нуа, дъщерите на Салпаад,+ се омъжиха за синовете на бащините си братя. 12 Те се омъжиха в родовете на синовете на Манасия, синът на Йосиф, за да остане наследството им в племето, от което беше бащиният им род.

13 Това са заповедите+ и съдебните решения, които Йехова даде на синовете на Израил чрез Моисей в моавските пустинни равнини, край река Йордан, при Йерихон.+

[Бележки под линия]