Еклисиаст

5 Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, защото да се приближиш да слушаш е по–добро, отколкото да принесеш жертва на безумните, които не знаят, че струват зло.

2 Не прибързвай с устата си, нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога; защото Бог е на небесата, а ти на земята, затова нека бъдат думите ти малко;

3 защото както съновидението произхожда от многото занимание, така и гласът на безумния — от многото думи.

4 Когато направиш обрек Богу, не се бави да го изпълниш, защото Той няма благоволение в безумните; изпълни това, което си обрекъл.

5 По–добре е да се не обричаш, отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

6 Не позволявай на устата си да вкара в грях плътта ти; и не казвай пред Божия служител, че е било по небрежение; защо да се разгневи Бог на гласа ти, и да погуби делото на ръцете ти?

7 Защото, макар да изобилват сънища и суети, и много думи, ти се бой от Бога.

8 Ако видиш, че сиромахът се угнетява, и че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, да се не почудиш на това нещо, защото над високия надзирава по–висок, и над тях има по–високи.

9 При това, ползата от земята е за всичките, и сам царят служи на нивите.

10 Който обича среброто, не ще се насити от сребро, нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.

11 Когато се умножават благата, умножават се и ония, които ги ядат; и каква полза има на притежателите им, освен да ги гледат с очите си?

12 Сънят на работника е сладък, малко ли е ял, или много; а пресищането на богатия не го оставя да спи.

13 Има тежко зло, което видях под слънцето, именно, богатство, пазено от притежателя му за собствената му вреда;

14 и онова богатство се изгубва чрез зъл случай, и не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

15 Както е излязъл из утробата на майка си, гол ще отиде пак както е дошел, без да вземе нещо от труда си, за да го занесе в ръката си.

16 Още и това е тежко зло, че по всичко, както е дошел, така ще и да отиде; и каква полза за него, че се е трудил за вятъра?

17 Още и през всичките си дни яде в тъмнина, и има много досада и болест, и негодуване.

18 Ето какво видях аз за добро и прилично: да яде някой и да пие, и да се наслаждава от благото на всичкия си труд, в който се труди под слънцето, през всичките дни на живота си, които му е дал Бог; защото това е делът му.

19 И на който човек е дал Бог богатство и имот, и му е дал власт да яде от тях и да вземе дела си, и да се весели с труда си — това е дар от Бога.

20 Защото няма много да помни дните на живота си, понеже Бог му отговаря с веселието на сърцето му.