Еклисиаст

6 Има зло, което видях под слънцето, и е тежко върху човеците:

2 човек, на когото Бог дава богатство и имот, и почест, така щото душата му не се лишава от нищо, що би пожелал, на когото, обаче, Бог не дава власт да яде от тях, но чужденец ги яде. Това е суета и лоша болест.

3 Ако роди човек сто чада, и живее много години, така щото дните на годините му да станат много, а душата му да не се насити с благо, и още той не приема прилично погребение, казвам, че пометничето е по–щастливо от него;

4 защото то е дошло в нищожество и отива в тъмнина, и името му се покрива с тъмнина;

5 при туй, то не е видяло слънцето, и не е познало нищо. По–добре е на него, отколкото на онзи.

6 Дори два пъти по хиляда години ако би живял някой, и не види добро, не отиват ли те всички в едно място?

7 Всичкият труд на човека е за устата му; душата обаче не се насища.

8 Защото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво предимство има сиромахът, който умее как да се обхожда пред живите?

9 По–добре е да гледаш нещо с очите си, отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър.

10 Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; и известно е, че оня, чието име е Човек, не може да се състезава с по–силния от него.

11 Понеже има много неща, които умножават суетата, то каква полза за човека?

12 Защото кой знае кое е добро за човека в живота, във всичките дни на суетния му живот, който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека какво ще бъде подир него под слънцето?