Еклисиаст

4 Тогава, като изново размишлявах всичките угнетения, които стават под слънцето, и видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, и че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, а за тях нямаше утешител,

2 затова аз ублажавах умрелите, които са вече умрели, повече от живите, които са още живи;

3 а по–щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

4 Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, че поради него на човека завижда ближният му. И това е суета и гонене на вятър.

5 Безумният сгъва ръцете си и яде своята си плът,

6 и казва: По–добре една пълна шепа със спокойствие, отколкото две пълни шепи с труд и гонене на вятър.

7 Тогава изново видях само суета под слънцето.

8 Има такъв, който е самичък, който няма другар, да! няма нито син, нито брат; но пак няма край на многото му труд, нито се насища окото му с богатство, и той не дума: За кого, прочее, се трудя аз и лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.

9 По–добре са двама, отколкото един, понеже те имат добра награда за труда си;

10 защото ако паднат, единият ще вдигне другаря си; но горко на оня, който е сам, когато падне и няма друг да го вдигне.

11 И ако легнат двама заедно, ще се стоплят; а един как ще се стопли сам?

12 И ако някой надвие на един, който е сам, двама ще му се опрат; и тройното въже не се къса скоро.

13 По–добър е беден и мъдър младеж, отколкото стар и безумен цар, който не знае вече да приема съвет;

14 защото единият излиза из тъмницата, за да царува, а другият, и цар да се е родил, става сиромах.

15 Видях всичките живи, които ходят под слънцето, че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

16 нямаше край на всичките люде, на всичките, над които е бил той; а идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.