Еклисиаст

3 Има време за всяко нещо, и срок за всяка работа под небето:

2 време за раждане, и време за умиране; време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

3 време за убиване, и време за изцеляване; време за събаряне, и време за градене;

4 време за плачене, и време за смеене; време за жалеене, и време за ликуване;

5 време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

6 време за търсене, и време за изгубване; време за пазене, и време за хвърляне;

7 време за раздиране, и време за шиене; време за мълчание, и време за говорене;

8 време за обичане, и време за мразене; време за война, и време за мир.

9 Каква полза за онзи, който работи, от онова, в което се труди той?

10 Видях труда, който даде Бог на човешките чада, за да се трудят в него.

11 Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче да може човек да издири отначало докрай делото, което е направил Бог.

12 Познах, че няма друго по–добро за тях, освен да се весели всеки и да благоденствува през живота си;

13 и още всеки човек да яде и да пие, и да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.

14 Познах, че всичко, що прави Бог, ще бъде вечно; не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; и Бог е направил това, за да се боят човеците от Него.

15 Каквото съществува, е станало вече; и каквото ще стане, е станало вече; и Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

16 Видях още под слънцето мястото на съда, а там беззаконието, и мястото на правдата, а там неправдата.

17 Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия, защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.

18 Рекох в сърцето си относно човешките чада, че това е за да ги опита Бог и за да видят те, че в себе си са като животни.

19 Защото каквото постига човешките чада, постига и животните: една участ имат; както умира единият, така умира и другото; да! един дух имат всичките; и човек не превъзхожда в нищо животното, защото всичко е суета.

20 Всички отиват в едно място; всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

21 Кой знае, че духът на човешките чада възлиза горе, и че духът на животното слиза долу на земята?

22 Видях, прочее, че за човека няма по–добро, освен да се радва в делата си; защото това е делът му; понеже кой ще го възвърне надире, за да види онова, което ще бъде подир него?