2 Коринтяни

2 Затова реших следващото ми посещение при вас да не ви причинява мъка. 2 Понеже, ако ви натъжа, кой ще зарадва мен? Няма кой освен тези, които съм натъжил. 3 Написах ви писмо, за да може, когато дойда, да не се натъжавам заради вас, а да се радвам. Сигурен съм, че това, което радва мен, радва и вас. 4 Когато ви писах, много страдах, измъчвах се и плаках. Но не исках да ви натъжа, а да разберете колко много ви обичам.

5 Ако някой е постъпил погрешно, не е натъжил мен, а донякъде всички вас. Но не искам да прозвуча прекалено строго. 6 На такъв човек му е достатъчно наказанието, което сте му наложили. 7 Сега трябва да му простите от сърце и да го утешите, за да не се измъчва прекалено и да се отчае. 8 Затова ви подканям да го уверите, че го обичате. 9 Писах ви също, за да видя дали сте послушни във всичко. 10 Ако простите нещо на някого, и аз го прощавам. Всъщност каквото съм простил (ако е имало какво да прощавам), съм го направил заради вас и Христос ми е свидетел. 11 Важно е да си прощаваме, за да не ни измами Сатана. Знаем какви са тактиките* му.

12 Когато пристигнах в Троада, за да известя добрата новина за Христос, и ми се отвори добра възможност да служа на Господаря*, 13 много се притесних, защото не можах да намеря моя брат Тит. Затова си взех довиждане с учениците и тръгнах за Македония*.

14 Нека да благодарим на Бога! Той винаги ни води в победно шествие с Христос и чрез нас разпространява навсякъде познанието за себе си, което е като приятна миризма. 15 Ние, които проповядваме за Христос, сме като приятна миризма за Бога. Тя стига както до тези, които вървят към спасение, така и до тези, които вървят към унищожение. 16 За последните е миризма, която води до смърт, а за първите е миризма, която води към живот. Кой е годен за такава служба? 17 Ние, защото не търгуваме с Божието послание, както правят много хора, а проповядваме искрено — като хора, които са изпратени от Бога, и като последователи на Христос, които отговарят пред Бога.