2 Коринтяни
2 А що се отнася до мене, реших да не се връщам при вас с тъга.+ 2 Понеже ако аз ви натъжа,+ кой тогава ще развесели мене? Не остава никой друг освен онези, които натъжих. 3 Затова ви писах тези неща, та когато дойда, да не се натъжавам+ заради онези, за които би трябвало да се радвам,+ защото съм уверен+ относно всички вас, че това, което радва мене, радва и всички вас. 4 И изпитвайки голяма мъка и терзания на сърцето, с много сълзи+ ви писах не за да се натъжите,+ но за да знаете колко много ви обичам.
5 А ако някой е станал причина за тъга,+ не е натъжил мене, но донякъде — нека думите ми не прозвучат прекалено строго — всички вас. 6 За този човек е достатъчен укорът,+ отправен от повечето от вас, 7 така че сега вече трябва милостиво да му простите+ и да го утешите, за да не би неговата извънредно голяма тъга да го съкруши.+ 8 Затова ви насърчавам да го уверите в своята любов+ към него. 9 Пиша ви това писмо с цел да разбера дали сте послушни във всичко.+ 10 Всяко нещо, което милостиво простите на някого, прощавам и аз.+ Всъщност що се отнася до мене, каквото съм простил милостиво, ако съм простил нещо милостиво, направил съм го заради вас, пред Христос, 11 за да не бъдем измамени от Сатана,+ понеже познаваме неговите замисли.+
12 А когато пристигнах в Троада,+ за да известя добрата новина за Христос, и пред мене се отвори врата* за работа в делото на Господаря,+ 13 бях дълбоко обезпокоен, защото не можах да намеря Тит,+ моят брат, така че се сбогувах с учениците там и тръгнах за Македония.+
14 Но нека благодарим на Бога, който винаги ни води+ в победно шествие заедно с Христос+ и чрез нас навсякъде разпространява приятната миризма на познанието за себе си.+ 15 Защото за Бога сме Христова приятна миризма,+ която стига до онези, които вървят към спасение, както и до онези, които вървят към унищожение:+ 16 за последните — смъртоносна миризма, водеща към смърт,+ а за първите — животворна миризма, водеща към живот. И кой е способен за такава служба?+ 17 Ние, защото не търгуваме със словото на Бога,+ както правят много хора,+ но говорим искрено — като изпратени от Бога, пред Божиите очи и в единство с Христос.+