1 Коринтяни

13 Ако говоря човешки и ангелски езици, но нямам любов, съм като кънтящ гонг или като дрънчащи чинели. 2 Ако мога да пророкувам, ако разбирам всички свещени тайни, ако знам всичко, което може да се знае, и ако имам вяра да премествам планини, но нямам любов, съм нищо. 3 Ако продам всичко, което имам, за да нахраня другите, и ако пожертвам живота си, за да има с какво да се хваля, но нямам любов, ползата ми е никаква.

4 Любовта е търпелива и добра. Любовта не завижда, не се хвали, не се възгордява, 5 не се държи неприлично*, не мисли само за себе си, не се дразни лесно, не е злопаметна. 6 Тя не се радва на погрешните неща, а на истината. 7 Никога не се отказва*, вярва на всичко*, никога не губи надежда, издържа всичко.

8 Любовта няма да има край*. Но способността за пророкуване, говоренето на езици и получаването на познание ще спрат. 9 Сега познанието ни е ограничено и пророчествата ни са непълни, 10 но когато дойде пълното, непълното ще изчезне. 11 Когато бях дете, говорех като дете, мислех като дете и разсъждавах като дете. Но като пораснах, оставих всичко детско. 12 Сега виждаме неясно, като в метално огледало, но тогава ще виждаме ясно*. Сега познанието ми е непълно, но тогава ще бъде пълно*, каквото е Божието познание за мен. 13 И така, ще останат вярата, надеждата и любовта. Но най-важна от трите е любовта.