1 Коринтяни

13 Ако говоря човешки и ангелски езици,+ но ми липсва любов, тогава съм се превърнал в меден инструмент, който кънти, или в чинел, който дрънка.+ 2 И ако притежавам дара да пророкувам+ и съм овладял всички свещени тайни+ и цялото познание,+ и ако притежавам цялата вяра, така че да премествам планини,+ но ми липсва любов, нищо не съм.+ 3 И ако раздам всичките си притежания, за да нахраня другите,+ и ако предам тялото си в жертва,+ за да има с какво да се хваля, но ми липсва любов,+ това не ми носи никаква полза.

4 Любовта+ е дълготърпелива+ и милостива.+ Любовта не завижда*,+ не се хвали,+ не се възгордява,+ 5 не се държи неприлично,+ не търси изгода за себе си,+ не се раздразнява,+ не е злопаметна,+ 6 не се радва на неправедността,+ но се радва на истината,+ 7 понася всичко,+ вярва на всичко,+ надява се на всичко,+ издържа всичко.+

8 Любовта никога не престава*.+ Що се отнася обаче до даровете на пророкуване, езиците или получаването на познание, те ще бъдат премахнати.+ 9 Защото нашето познание е непълно+ и ние пророкуваме непълно,+ 10 но когато дойде онова, което е пълно,+ непълното ще бъде премахнато. 11 Когато бях дете, говорех като дете, мислех като дете, разсъждавах като дете, но след като станах мъж,+ изоставих всичко детинско. 12 Ето, сега виждаме неясно очертание, като в метално огледало,+ но тогава ще виждаме всичко ясно*.+ Сега моето познание е непълно, но тогава ще бъде толкова точно, колкото точно е Божието познание за мене.+ 13 Тези три обаче ще останат — вярата, надеждата, любовта. Но най–голяма от тях е любовта.+