Деяния

7 Тогава първосвещеникът попита: „Вярно ли е това?“. 2 Стефан отговори: „Братя, уважаеми старейшини, чуйте! Славният Бог се яви на прародителя ни Авраам в Месопотамия, преди той да се засели в Харан, 3 и му каза: „Напусни страната си и роднините си и отиди в страната, която ще ти покажа!“. 4 Тогава той напусна халдейската земя и се засели в Харан. След като баща му умря, Бог му нареди да се премести в земята, в която сега живеете. 5 Тогава обаче не му даде никакво наследство в нея, дори една педя*, но обеща да я даде като притежание на него и на потомството му, въпреки че той още нямаше деца. 6 Освен това Бог каза, че потомците му ще живеят в чужда земя, че там ще ги поробят и ще ги потискат 400 години. 7 „Ще осъдя народа, на който ще робуват — каза Бог — след това те ще излязат оттам и ще ми служат на това място.“

8 Даде му също договора за обрязването. После на Авраам му се роди Исаак и той го обряза на осмия ден; на Исаак му се роди Яков, а на Яков* — 12-те родоначалници*. 9 Те започнаха да завиждат на брат си Йосиф и го продадоха в Египет. Но Бог беше с него 10 и му помогна във всичките му трудности. Даде му мъдрост и му помогна да спечели одобрението на фараона, царя на Египет. А той го назначи да управлява Египет и двореца му. 11 Но в целия Египет и Ханаан настъпи глад — голямо бедствие — и прадедите ни нямаха какво да ядат. 12 Яков чу, че в Египет има храна*, и изпрати там прадедите ни. 13 Когато ги изпрати за втори път, Йосиф се разкри пред братята си и фараонът научи за семейството му. 14 Тогава Йосиф повика баща си Яков и всичките си роднини от Ханаан, общо 75 души. 15 Така Яков отиде в Египет. Там той умря, а също и прадедите ни. 16 И пренесоха костите им в Сихем и ги погребаха в гробницата, която Авраам беше купил от синовете на Емор в Сихем.

17 Наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал на Авраам, и народът ни в Египет се увеличаваше. 18 Тогава там започна да управлява друг цар, който не познаваше Йосиф. 19 Той постъпваше коварно с народа ни и принуждаваше бащите да изоставят новородените си деца, за да умрат. 20 По това време се роди Моисей и беше необикновено красив*. Три месеца се грижеха за него в дома на баща му. 21 Но когато се наложи да го изоставят, дъщерята на фараона го взе и го отгледа като свой син. 22 Така Моисей получи най-доброто образование в Египет*. Той говореше въздействащо и правеше много велики неща.

23 Когато стана на 40 години, реши да види как живеят братята му израилтяни. 24 Като видя, че един египтянин се отнася несправедливо с един от тях, той го защити и отмъсти за него, като уби египтянина. 25 Моисей си мислеше, че братята му ще разберат, че Бог ще ги спаси чрез него, но те не разбраха. 26 На следващия ден отиде при тях и видя двама да се бият. Опита се да ги спре и каза: „Нали сте братя, защо се биете?“. 27 Но този, който биеше брат си, го блъсна и каза: „Да не си ни водач и съдия? 28 И мен ли искаш да убиеш, както уби египтянина вчера?“. 29 Като чу това, Моисей избяга и заживя в мадиамската земя. Там му се родиха двама синове.

30 След 40 години един ангел му се яви в пустинята близо до Синайската планина сред пламъците на един горящ трънлив храст. 31 Като го видя, Моисей се изуми. Приближи се да види по-добре, но тогава чу гласа на Йехова*: 32 „Аз съм Богът на прадедите ти, Богът на Авраам, Исаак и Яков“. Моисей се разтрепери и повече не посмя да погледне. 33 Йехова* му каза: „Събуй си сандалите, защото мястото, на което стоиш, е свято! 34 Видях как потискат народа ми в Египет, чух измъчените им викове и идвам да ги спася. Затова ще те изпратя в Египет“. 35 Израилтяните се отрекоха от Моисей, като казаха: „Да не си ни водач и съдия?“. Но именно него Бог изпрати като водач и спасител чрез ангела, който му се яви в трънливия храст. 36 Този човек ги изведе, като вършеше чудеса и знамения в Египет и при Червено море, а също и 40 години в пустинята.

37 Същият този Моисей каза на израилтяните: „Бог ще назначи от народа ви пророк като мен“. 38 Моисей беше в пустинята с народа на Израил, нашите прадеди, и с ангела, който му говореше на Синайската планина. Той получи от Бога живо послание, което да ни предаде. 39 Прадедите ни не искаха да го слушат, а го отхвърлиха и в сърцата си се върнаха в Египет. 40 Те казаха на Аарон: „Направи ни богове, които да ни водят, защото не знаем какво стана с този Моисей, който ни изведе от Египет“. 41 Тогава направиха идол под формата на теле, принесоха му жертва и започнаха да празнуват в негова чест. 42 Затова Бог се отдръпна от тях и ги остави да се покланят на небесното войнство*, както е записано в книгите на пророците: „Израилтяни, на мен ли принасяхте жертви 40 години в пустинята? 43 Не, вие носихте със себе си шатрата на Молох и звездата на бог Рефан — идолите, които направихте, за да им се покланяте. Затова ще ви изпратя по-далече от Вавилон“.

44 В пустинята прадедите ни имаха святия шатър*. Бог заповяда на Моисей да го направи според образеца, който му показа. 45 По-късно потомците им го наследиха и го занесоха с Исус Навиев в земята на народите, които Бог изгони пред тях. Той остана там до времето на Давид. 46 Давид спечели одобрението на Бога и помоли за честта да построи дом за Якововия Бог. 47 Но този, който го построи, беше Соломон. 48 Всевишният обаче не живее в домове, направени от хора, както е казал и пророкът: 49 „Небето е престолът ми и земята е мястото за краката ми. Какъв дом ще ми построите? — казва Йехова*. — И къде изобщо бих могъл да живея? 50 Нали аз съм направил всичко това?“.

51 Твърдоглави хора с невъзприемчиви сърца и уши! Винаги се противопоставяте на светия дух. Както правеха прадедите ви, така правите и вие. 52 Кой пророк не преследваха прадедите ви? Те убиха тези, които съобщиха предварително за идването на Праведния, когото вие предадохте и убихте. 53 Вие получихте Закона чрез ангели, но не го спазихте“.

54 Като чуха това, те много се ядосаха и започнаха да скърцат със зъби. 55 А Стефан се изпълни със свети дух, погледна към небето и видя Божията слава и Исус, който стоеше от дясната страна на Бога. 56 Той каза: „Виждам небето отворено и Човешкия Син да стои от дясната страна на Бога“. 57 Тогава те се разкрещяха, запушиха си ушите и му се нахвърлиха. 58 Изведоха го извън града и започнаха да хвърлят камъни по него. А лъжливите свидетели оставиха горните си дрехи при един млад мъж на име Савел. 59 Докато хвърляха камъни по Стефан, той се обърна към Исус: „Господарю Исусе, предавам ти живота си*!“. 60 После падна на колене и извика силно: „Йехова*, не ги съди за този грях!“. След това умря*.