Деяния

7 Тогава първосвещеникът рече: Така ли е това?

2 А той каза: Братя и бащи, слушайте — Бог на славата се яви на Отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече:

3 „Излез из отечеството си и из рода си, та дойди в земята, която ще ти покажа“.

4 Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тая земя, в която вие сега живеете.

5 И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо.

6 И Бог му говорѝ в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, гдето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.

7 Но Аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и подир това ще излязат и ще Ми служат на това място.

8 И му даде в завет обрязването; и така Авраам роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаак роди Якова, а Яков дванадесетте патриарси.

9 А патриарсите завидяха на Йосифа, та го продадоха в Египет; Бог, обаче, беше с него.

10 И го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

11 И настана глад по цялата египетска и ханаанска земя, и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.

12 А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни;

13 и на втория път Йосиф се откри на братята си, и Йосифовият род стана известен на Фараона.

14 Йосиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души.

15 И тъй, Яков слезе в Египет, гдето умря, той и бащите ни;

16 и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора.

17 А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете бяха нарасли и се умножили в Египет,

18 докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосифа.

19 Той с коварно постъпване против нашия род дотолкова притесняваше бащите ни, щото да хвърля децата им, за да не остават живи.

20 В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете, и когото храниха три месеца в бащиния му дом.

21 И когато го хвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.

22 И Моисей биде научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело.

23 А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си израилтяните.

24 И виждайки един от тях онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази египтянина,

25 мислейки, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.

26 На следния ден той им се яви, когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един друг?

27 А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече: Кой те е поставил началник и съдия над нас?

28 И мене ли искаш да убиеш както уби вчера египтянина?

29 Поради тая дума, Моисей побягна и стана пришелец в мадиамската земя, гдето роди двама сина.

30 И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел Господен в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.

31 А Моисей като видя гледката, почуди ѝ се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господа:

32 „Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов“. И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.

33 И Господ му рече: „Изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.

34 Видях, видях злостраданието на людете Ми, които са в Египет, чух стенанието им, и слязох, за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет“.

35 Този Моисей, когото бяха отказали да приемат, като му рекоха: Кой те постави началник и съдия? — него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник, и за избавител.

36 Той ги изведе, като вършѝ чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята през четиридесет години.

37 Това е същият Моисей, който рече на израилтяните: „Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна и мене“.

38 Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас;

39 когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет,

40 казвайки на Аарона: „Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото тоя Моисей, като ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана“.

41 И през ония дни те си направиха теле, и принесоха жертва на идола и се веселяха с това, което техните ръце бяха направили.

42 Затова Бог се отвърна от тях, и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: „Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви четиридесет години в пустинята?

43 Напротив, носехте скинията на Молоха, и звездата на бога Рефана, изображенията, които си направихте, за да им се кланяте; затова, ще ви преселя оттатък Вавилон“.

44 Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Оня, Който каза на Моисея да я направи по образа, който бе видял;

45 която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исуса Навиева във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; и така стоеше до дните на Давида,

46 който придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.

47 А Соломон му построи дом.

48 Но Всевишният не обитава в ръкотворени храмове, както казва пророкът:

49 „Небето Ми е престол. А земята е Мое подножие. Какъв дом ще построите за Мене? — казва Господ, или какво е мястото за Моя покой?

50 Не направи ли Моята ръка всичко това?“

51 Коравовратни и с необрязано сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие.

52 Кого от пророците не гониха бащите ви? А още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, —

53 вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте.

54 А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд, и те скърцаха със зъби на него.

55 А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса, стоящ отдясно на Бога;

56 и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син, стоящ отдясно на Бога.

57 Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него.

58 И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел.

59 И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.

60 И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа.