Даниил

4 „От цар Навуходоносор до хората от всички народи и езици, които живеят по цялата земя: Желая ви много мир! 2 Радвам се да ви разкажа какви знамения и чудеса направи Всевишният Бог за мен. 3 Колко велики са знаменията му и колко могъщи са чудесата му! Царството му е вечно и той ще управлява завинаги*.

4 Аз, Навуходоносор, живеех спокойно в двореца си и преуспявах. 5 Но веднъж сънувах страшен сън. Образите и виденията, които видях в съня си, ме изплашиха. 6 Затова заповядах да ми доведат всички вавилонски мъдреци, за да ми разтълкуват съня.

7 Тогава дойдоха жреците, които правят магии, тези, които викат духове, халдейците* и астролозите. Разказах им съня си, но те не можаха да го разтълкуват. 8 Накрая при мен дойде Даниил, който се казва Валтасасар в чест на моя бог и който има духа на святите богове, и аз му разказах съня си:

9 „Валтасасаре, ти си началник на всички жреци, които правят магии; знам, че имаш духа на святите богове и няма тайна, която да не можеш да разкриеш. Затова ми обясни какво означават виденията, които видях в съня си.

10 Във виденията, които получих насън, видях едно много високо дърво насред земята. 11 Дървото стана голямо и здраво, стигаше до небето и се виждаше от всички краища на земята. 12 Имаше хубави листа и толкова много плодове, че даваше храна на всички. Животните се криеха под сянката му, птиците живееха по клоните му и всички създания се хранеха от него.

13 След това във виденията, които получих насън, видях един страж, свят пратеник, да слиза от небето. 14 Той извика силно: „Отсечете дървото, отрежете му клоните, обрулете му листата и му разпръснете плодовете! Нека животните под него да се разбягат и птиците по клоните му да излетят. 15 Но оставете пъна с корените в земята сред тревата и го стегнете с един железен и един меден обръч. Нека небесната роса да го мокри и нека да стои с животните сред растенията. 16 Нека човешкото му сърце да бъде сменено с животинско и нека да изминат седем времена. 17 Това е заповедта на стражите и присъдата, която съобщиха святите пратеници, за да знаят хората, че Всевишният има власт над човешките царства и я дава на когото иска, даже на най-незначителния човек“.

18 Това е сънят, който аз, цар Навуходоносор, сънувах. Сега, Валтасасаре, разтълкувай ми го, понеже никой от другите мъдреци в царството не може да ми го разтълкува. Ти обаче можеш, защото имаш духа на святите богове“.

19 Тогава Даниил, наречен Валтасасар, се стъписа за момент и се изплаши.

Царят каза: „Валтасасаре, не се плаши от съня и от значението му!“.

Валтасасар му отговори: „О, господарю, дано сънят да се отнася за тези, които те мразят, и да се изпълни за враговете ти!

20 Дървото, което видя и което стана голямо и здраво, което стигаше до небето и се виждаше от всички краища на земята, 21 което имаше хубави листа и толкова много плодове, че даваше храна на всички, под което се криеха животните и по чиито клони живееха птиците, 22 си ти, царю. Ти стана велик и силен, великолепието ти стигна чак до небето и управлението ти — до най-далечните места на земята.

23 Царю, ти видя как един страж, свят пратеник, слиза от небето и казва: „Отсечете дървото и го унищожете, но оставете пъна с корените в земята сред тревата и го стегнете с един железен и един меден обръч! Нека небесната роса да го мокри и нека да стои с животните, докато не изминат седем времена“. 24 Това означава, че всичко, което ще се случи с моя господар, царя, е по заповед на Всевишния Бог. 25 Ще те изгонят далече от хората, ще живееш с дивите животни, ще ядеш трева като добитъка и небесната роса ще те мокри. Ще изминат седем времена, докато признаеш, че Всевишният има власт над човешките царства и я дава на когото иска.

26 Но понеже той каза да оставят пъна и корените на дървото, това означава, че царството ти пак ще стане твое, след като признаеш, че небесният Бог е истинският владетел. 27 Затова, царю, моля те, приеми съвета ми: Спри да грешиш и постъпвай правилно; престани да постъпваш несправедливо и бъди милостив към бедните. Може би тогава ще продължиш да преуспяваш“.“

28 Всичко това се случи на цар Навуходоносор.

29 След 12 месеца той се разхождаше на покрива на двореца си във Вавилон. 30 Царят каза: „Колко е велик този Вавилон, който аз построих със собствената си сила, за да бъде царска столица и да ми носи слава и чест!“.

31 Докато царят още говореше, от небето се чу глас: „Царю Навуходоносоре, чуй следното послание: „Царството ти се отнема. 32 Ще те изгонят далече от хората, ще живееш с дивите животни и ще ядеш трева като добитъка. Ще изминат седем времена, докато признаеш, че Всевишният има власт над човешките царства и я дава на когото иска“.

33 Тези думи веднага се изпълниха. Навуходоносор беше изгонен далече от хората, започна да яде трева като добитъка и тялото му се мокреше от небесната роса. Косата му порасна и стана като орлови пера, а ноктите му — като на птица.

34 „Когато това време измина, аз, Навуходоносор, погледнах към небето и разумът ми се върна. Отдадох възхвала и слава на Всевишния, който живее вечно, защото той ще управлява завинаги и царството му ще е вечно*. 35 Всички хора на земята са нищо в сравнение с него и той постъпва с ангелите в небето и с хората на земята както реши. Никой не може да го спре или да му каже: „Какво правиш?“.

36 Тогава разумът ми се върна. Получих обратно царството си с цялото му великолепие и си върнах величието и славата. Висшите ми служители и благородниците започнаха да ме търсят; отново управлявах над царството си и получих дори по-голяма слава от преди.

37 Сега аз, Навуходоносор, възхвалявам и прославям небесния Цар, защото винаги постъпва правилно и справедливо и може да смири гордите.“