Даниил

3 Цар Навуходоносор направи златна статуя, която беше висока почти 30 метра* и широка почти 3 метра*. Той я постави в равнината Дура във Вавилонската област. 2 След това нареди да съберат сатрапите, началниците, управителите, съветниците, отговорниците на хазната, съдиите, съдебните служители и всички, които заемаха високи постове в областите, за тържественото откриване на статуята, която беше направил.

3 Тогава сатрапите, началниците, управителите, съветниците, отговорниците на хазната, съдиите, съдебните служители и всички, които заемаха високи постове в областите, се събраха за тържественото откриване на статуята, която цар Навуходоносор беше направил, и застанаха пред нея. 4 Говорителят на царя* каза силно: „Хора от различни народи и езици, царят ви заповядва: 5 Когато чуете рога, флейтата, цитрата*, арфата, лирата, гайдата и всички други музикални инструменти, паднете на колене и се поклонете на златната статуя, която цар Навуходоносор направи. 6 Който не падне на колене и не ѝ се поклони, веднага ще бъде хвърлен в огнената пещ“. 7 Щом чуха рога, флейтата, цитрата, арфата, лирата, гайдата и другите музикални инструменти, всички хора от различните народи и езици паднаха на колене и се поклониха на златната статуя, която цар Навуходоносор беше направил.

8 Тогава някои халдейци дойдоха при царя и обвиниха* юдеите. 9 Те му казаха: „Царю, да си жив завинаги! 10 Ти, царю, издаде заповедта всеки, който чуе рога, флейтата, цитрата, арфата, лирата, гайдата и всички други музикални инструменти, да падне на колене и да се поклони на златната статуя, 11 а който не падне на колене и не ѝ се поклони, да бъде хвърлен в огнената пещ. 12 Но юдеите, които ти назначи на високи постове във Вавилонската област, Седрах, Мисах и Авденаго, не показват никакво уважение към теб, царю. Те не служат на боговете ти и отказват да се поклонят на златната статуя, която направи“.

13 Тогава Навуходоносор побесня и нареди да доведат Седрах, Мисах и Авденаго. И ги доведоха при царя. 14 Навуходоносор ги попита: „Седрах, Мисах и Авденаго, вярно ли е, че не служите на боговете ми и отказвате да се поклоните на златната статуя, която направих? 15 Сега, когато пак чуете рога, флейтата, цитрата, арфата, лирата, гайдата и всички други музикални инструменти, ако паднете на колене и се поклоните на статуята, която направих, тогава добре. Но ако не ѝ се поклоните, веднага ще бъдете хвърлени в огнената пещ! И кой бог може да ви спаси от мен?“.

16 Седрах, Мисах и Авденаго отговориха на царя: „Царю Навуходоносоре, нямаме какво да кажем. 17 Ако трябва да стане така, нашият Бог, на когото служим, може да ни спаси от огнената пещ и от теб, царю. 18 Но дори да не го направи, искаме да знаеш, царю, че няма да служим на боговете ти и няма да се поклоним на златната статуя, която си направил“.

19 Тогава Навуходоносор толкова се ядоса на Седрах, Мисах и Авденаго, че изражението на лицето му се промени*. Той нареди да разпалят пещта седем пъти повече от обикновеното. 20 След това заповяда на няколко силни мъже от войската си да вържат Седрах, Мисах и Авденаго и да ги хвърлят в огнената пещ.

21 Те ги вързаха така, както си бяха с горните дрехи, ризите и шапките, с всичките им дрехи, и ги хвърлиха в огнената пещ. 22 Заради строгата царска заповед пещта беше нагорещена страшно много и пламъците убиха мъжете, които хвърлиха в нея Седрах, Мисах и Авденаго. 23 А тримата мъже — Седрах, Мисах и Авденаго, паднаха вързани в огнената пещ.

24 Тогава цар Навуходоносор се изплаши и бързо стана. Той попита висшите си служители: „Не бяха ли трима мъжете, които вързахме и хвърлихме в огъня?“. Те му отговориха: „Да, царю“. 25 Тогава той каза: „Но аз виждам четирима. Те си ходят свободно сред огъня и им няма нищо. А четвъртият прилича на син на боговете“.

26 Навуходоносор се приближи до вратата на огнената пещ и извика: „Седрах, Мисах и Авденаго, служители на Всевишния Бог, излезте и елате тук!“. Тогава те излязоха от огъня. 27 И сатрапите, началниците, управителите и висшите служители на царя, които се бяха събрали, видяха, че мъжете изобщо не бяха пострадали от огъня: и косъм от главата им не беше опърлен, на горните им дрехи им нямаше нищо и дори не миришеха на дим.

28 Тогава Навуходоносор каза: „Слава на Бога на Седрах, Мисах и Авденаго, който изпрати ангела си и спаси служителите си! Те разчитаха на своя Бог и не се подчиниха на царската заповед, а бяха готови да умрат, вместо да служат и да се покланят на друг бог, освен на своя Бог. 29 Затова издавам заповед: Ако някой човек, независимо от кой народ или език е, каже нещо лошо за Бога на Седрах, Мисах и Авденаго, да бъде разчленен и къщата му да бъде превърната в обществена тоалетна*. Защото никой бог не може да спаси служителите си като този бог“.

30 После царят назначи Седрах, Мисах и Авденаго на високи постове във Вавилонската област.