Даниил
10 В третата година от управлението на персийския цар Кир, Даниил, който се казва Валтасасар, получи послание от Бога. Посланието беше достоверно и се отнасяше за голяма война. На Даниил му беше обяснено това, което видя, и той разбра посланието.
2 По това време аз, Даниил, скърбях вече три пълни седмици. 3 Три пълни седмици не ядох никаква по-специална храна и месо, не пих вино и не се мазах с маслиново масло. 4 На 24-ия ден от първия месец, когато стоях на брега на голямата река Тигър*, 5 видях един човек, който беше облечен в ленени дрехи и носеше на кръста си пояс от злато от Уфаз. 6 Тялото му приличаше на хризолит, лицето му светеше като светкавица, очите му бяха като запалени факли, ръцете и краката му блестяха като излъскана мед, а гласът му беше силен като шума от тълпа. 7 Само аз, Даниил, видях това видение. Мъжете, които бяха с мен, не го видяха, но много се изплашиха и избягаха да се скрият.
8 Тогава останах сам. Когато видях това поразително видение, не ми останаха сили, лицето ми пребледня и ми прималя. 9 Мъжът започна да говори, но като чух гласа му, заспах дълбоко с лице към земята. 10 После ме докосна с ръка и ме побутна, за да се събудя. Помогна ми да застана на колене и да се подпра на ръцете си. 11 Той ми каза:
„Данииле, ти си много ценен* за Бога. Чуй какво имам да ти кажа и се изправи, защото съм изпратен при теб“.
Като чух това, се изправих разтреперен.
12 После ми каза: „Не се страхувай, Данииле. Още в деня, когато поиска да разбереш тези неща и се смири пред своя Бог, молитвата ти беше чута и затова дойдох при теб. 13 Но князът на персийското царство ми се противопоставяше 21 дни. Тогава Михаил*, един от главните князе, дойде да ми помогне и аз останах там при царете на Персия. 14 Дошъл съм да ти обясня какво ще се случи с твоя народ в последните дни, защото това видение се отнася за бъдещето“.
15 След като ми каза всичко това, аз наведох глава и онемях. 16 После някой, който приличаше на човек, докосна устните ми. Аз отворих уста и казах на този, който стоеше пред мен: „Господарю, заради видението треперя от страх и нямам сили. 17 Тогава как мога да говоря с теб, господарю? Не ми останаха сили и едва дишам“.
18 Този, който приличаше на човек, ме докосна отново и ме укрепи. 19 После ми каза: „Не се страхувай! Ти си много ценен* за Бога! Всичко ще е наред! Бъди силен и смел!“. Като ми каза това, събрах сили и казах: „Говори, господарю, защото ме укрепи“.
20 Той ми каза:
„Сега ще се върна да воювам с княза на Персия. Като тръгна, ще дойде князът на Гърция. Но знаеш ли защо дойдох при теб? 21 За да ти кажа какво е записано в книгата на истината. Никой не ме подкрепя освен вашия княз Михаил.