Тяхното съвременно развитие и растеж

СЪВРЕМЕННАТА история на Свидетелите на Йехова започва преди малко повече от сто години. В началото на 70–те години на 19–и век в Алегени (Пенсилвания, САЩ), което днес е част от Питсбърг, е създадена една малобройна група за изучаване на Библията. Чарлс Тейз Ръсел е главният инициатор на групата. През юли 1879 г. излиза първият брой на списанието Zion’s Watch Tower and Herald of Christ’s Presence [„Сионска стражева кула и глашатай на Христовото присъствие“]. До 1880 г. от тази малка група за изучаване на Библията възникват десетки сборове в околните щати. През 1881 г. бива основано Сионското библейско и трактатно дружество „Стражева кула“, а през 1884 г. то бива регистрирано и негов президент е Ръсел. По–късно името на дружеството е променено на Библейско и трактатно дружество „Стражева кула“. Много братя свидетелствуват от къща на къща, предлагайки библейска литература. През 1888 г. 50 души правят това целодневно — днес средният брой целодневни служители по света е 700 000 души.

До 1909 г. дейността става международна и централата на Дружеството е преместена на сегашното ѝ място в Бруклин (Ню Йорк). С помощта на вестникарска агенция печатни проповеди започват да бъдат публикувани в много вестници едновременно и до 1913 г. те вече са на четири езика и се появяват в хиляди вестници в Съединените щати, Канада и Европа. Книги, брошури и трактати биват разпространявани в стотици милиони екземпляри.

През 1912 г. започва работата по „Фотодрама за сътворението“. С диапозитиви и озвучени филми тя разглежда периода от сътворението на земята до края на Хилядолетното управление на Христос. Прожекциите започват през 1914 г., като ги посещават 35 000 души дневно. Фотодрамата е новост в областта на звуковото кино.

НАСТЪПВА 1914 ГОДИНА

Наближава една важна дата. През 1876 г. библейският изследовател Чарлс Тейз Ръсел публикува статията „Времената на езичниците — кога свършват те?“ в изданието Bible Examiner [„Библейски изследовател“], излизащо в Бруклин (Ню Йорк), и там на страница 27 в октомврийския му брой се казва: „Седемте времена ще свършат през 1914 г. сл. Хр.“ Времената на езичниците са периодът, който в друг превод на Библията е наречен „определените времена на народите“. (Лука 21:24, NW) Не всичко, което е очаквано, се сбъдва през 1914 г., но тази година бележи края на времената на езичниците и е година от особено значение. Много историци и специалисти са съгласни, че 1914 г. представлява повратен момент в човешката история. Следващите цитати показват това:

„Последната напълно „нормална“ година в историята беше 1913 г., годината преди началото на Първата световна война.“ — Редакторска статия в Times–Herald [„Таймс хералд“], Вашингтон, 13 март 1949 г.

„Все по–често периодът от седемдесет и пет години от 1914 до 1989 г., в който влизат две световни войни и студената война, е смятан от историците като единична, отделна епоха, уникален период, през който голяма част от света водеше война, възстановяваше се след война или се подготвяше за война.“ — „Ню Йорк таймс“, 7 май 1995 г.

„Целият свят сякаш хвръкна във въздуха около времето на Първата световна война и ние все още не знаем защо стана така. Преди това хората мислеха, че една утопия е на път да се осъществи. Имаше мир и благополучие. И изведнъж всичко хвръкна във въздуха. Оттогава досега ние сме в състояние на потисната жизнеспособност ... През този век бяха убити повече хора, отколкото през цялата човешка история.“ — Д–р Уокър Пърси, American Medical News [„Американски медицински новости“], 21 ноември 1977 г.

Повече от петдесет години след 1914 г. немският държавник Конрад Аденауер писа: „От 1914 г. насам сигурността и спокойствието изчезнаха от живота на хората.“ — The West Parker [„Уест паркър“], Кливлънд (Охайо), 20 януари 1966 г.

Първият президент на Дружеството Ч. Т. Ръсел умира през 1916 г. и през следващата година мястото му заема Джоузеф Ф. Ръдърфорд. Настъпват много промени. Започва да излиза едно издание, съпътствуващо списанието „Стражева кула“, със заглавие The Golden Age [„Златният век“]. (Днес то се нарича „Пробудете се!“ и има тираж над 20 000 000 екземпляра на повече от 80 езика.) Набляга се много на свидетелствуването от врата на врата. За да се различат от подразделенията на псевдохристиянството, през 1931 г. тези християни приемат името Свидетели на Йехова. Това име е основано на Исаия 43:10–12.

През 20–те и 30–те години на 20–и век в значителна степен се използува радиото. До 1933 г. Дружеството вече използува 403 радиостанции, за да предава библейски лекции. По–късно използуването на радиото бива заместено до голяма степен с увеличените посещения на Свидетелите от къща на къща, правени с портативен грамофон и записи на библейски доклади. Домашни изучавания на Библията биват започвани с всеки, който прояви интерес.

ПОБЕДИ В СЪДЕБНИ БИТКИ

През 30–те и 40–те години на 20–и век много Свидетели биват арестувани за това, че вършат тази работа, и в интерес на запазването на свободата на изказа, на печата, на събиранията и на поклонението се водят много съдебни дела. В Съединените щати обжалванията на решения, взети от по–нисши съдебни инстанции, довеждат до победа на Свидетелите в 43 дела, гледани от Върховния съд на Съединените щати. Подобно на това благоприятни решения са получени и от висши съдебни инстанции в други страни. Относно тези победи в съдебните битки в своята книга These Also Believe [„Те също са вярващи“] професор Ч. С. Брейдън казва за Свидетелите: „Чрез своята борба за защита на гражданските си права те направиха забележителна услуга на демокрацията, защото с битките си допринесоха много за осигуряването на тези права за всяка малцинствена група в Америка.“

СПЕЦИАЛНИ ПРОГРАМИ ЗА ОБУЧЕНИЕ

Дж. Ф. Ръдърфорд умира през 1942 г. и на президентското място застава Н. Х. Нор. Започва една съгласувана програма за обучение. През 1943 г. е основано специално училище за обучение на мисионери, наречено Библейско училище Гилеад на дружество „Стражева кула“. Оттогава насам завършилите това училище биват изпращани в различни страни по цялата земя. Нови сборове биват образувани в страни, където преди не е имало нищо, и по целия свят се изграждат клонове, които днес са повече от 100. Отвреме–навреме биват провеждани специални курсове, с които се обучават старейшини на сборовете, доброволни работници в клоновете на Дружеството и хора, участвуващи целодневно (като пионери) в работата по свидетелствуването. Редица специални курсове за обучение на служители биват предлагани в един образователен център, действуващ в Патерсън (Ню Йорк).

Н. Х. Нор умира през 1977 г. Една от последните организационни промени, в които участвува той преди смъртта си, е разширяването на Ръководното тяло, намиращо се в световната централа в Бруклин. През 1976 г. административните задължения са разделени и възложени на различни комитети, съставени от членове на Ръководното тяло, които до един имат много десетилетия опит като проповедни служители.

ПЕЧАТНИЦИТЕ СЕ РАЗШИРЯВАТ

Съвременната история на Свидетелите на Йехова е изпълнена с драматични събития. От една малка група за изучаване на Библията в Пенсилвания през 1870 г., през 2000 г. Свидетелите стигат до 90 000 сбора по целия свят. Отначало цялата литература се печата от търговски фирми; после през 1920 г. Свидетелите печатат част от литературата си във взета под наем печатница. Но от 1927 г. нататък много по–голямо количество литература бива печатано в осеметажната печатница в Бруклин (Ню Йорк), която е собственост на Нюйоркското Библейско и трактатно дружество „Стражева кула“. Тази печатница сега е разширена и обединява няколко производствени сгради и един административен комплекс. Допълнителни сгради, намиращи се наблизо в Бруклин, служат за жилище на онези, които работят като доброволци в издателския комплекс. Освен това един комплекс, съчетаващ ферма и печатница, действува близо до Уолкил (в северната част на щата Ню Йорк). Там се печатат списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“ и се произвежда част от храната за служителите, работещи на различните места. Всеки доброволец получава малка месечна компенсация, за да покрие някои лични разходи.

МЕЖДУНАРОДНИ КОНГРЕСИ

През 1893 г. в Чикаго (Илинойс, САЩ) е проведен първият голям конгрес. На него присъствуват 360 души и 70 човека биват покръстени. Последният единичен голям международен конгрес се провежда в град Ню Йорк през 1958 г. За него са използувани едновременно стадионът „Янки стейдиъм“ и съществуващият по онова време „Поло граундс“. Най–големият брой присъствуващи са 253 922 души, новопокръстените са 7136. Оттогава международни конгреси се провеждат като последователна поредица в много страни. Общо една такава поредица от конгреси може да се състои от хиляда конгреса, провеждани в различни страни по света.

[Текст в блока на страница 8]

Забележителна услуга на гражданските свободи

[Снимка на страница 6]

„Стражева кула“ — от 6 000 екземпляра на един език до над 22 000 000 екземпляра на над 132 езика

[Снимка на страница 7]

Превратен момент в историята на човечеството

[Снимка на цялата страница 10]