Как се появила доктрината за троицата?

СЕГА ти може да попиташ: ‘Ако троицата не е библейско учение, как е станала доктрина на т.нар. християнски свят?’ Мнозина мислят, че тя е била формулирана по време на Никейския събор през 325 г. от н.е.

Това обаче не е съвсем точно. Съборът в Никея наистина потвърдил, че Христос е от същото естество като Бога, което положило основата за по–късната тринитарна теология. Но на този събор още не била установена троицата, защото тогава не ставало дума за светия дух като трето лице на един триединен Бог.

Ролята на Константин в Никея

ВПРОДЪЛЖЕНИЕ на много години имало голямо, основано на Библията противопоставяне на развиващата се идея, че Исус е Бог. За да се опита да разреши спора, римският император Константин свикал в Никея всички епископи. Но дошли около 300, което било само част от общия им брой.

Константин не бил християнин. Предполага се, че той се обърнал във вярата по–късно в своя живот, но бил покръстен едва когато бил на смъртно легло. За него Хенри Чадуик казва в книгата The Early Church [„Ранната Църква“]: „Константин, като баща си, се покланял на Непобеденото слънце; . . . неговото обръщане във вярата не трябва да се тълкува като вътрешно изпитване на благодат . . . То било военен въпрос. Неговото разбиране на християнската доктрина никога не било много ясно, но той бил сигурен, че победата в битката е дар от Бога на християните.“

Каква роля изиграл този непокръстен император в Никейския събор? The Encyclopædia Britannica [„Енциклопедия Британика“] обяснява: „Самият Константин ръководел, като активно направлявал дискусиите и лично предложил . . . решаващата формулировка, изразяваща отношението на Христос към Бога в символа на вярата, издаден на този събор — ‘от една същност с Отеца’ . . . Сплашени от императора, епископите, само с две изключения, подписали символа на вярата, като за много от тях това било против собствените им убеждения.“

Следователно ролята на Константин била решаваща. След като минали два месеца в разгорещени религиозни дебати, този езически политик се намесил и разрешил спора в полза на онези, които казвали, че Исус е Бог. Защо? Със сигурност не поради някакви библейски убеждения. „Константин общо взето не разбирал нищо от въпросите, които се поставяли в гръцката теология“ — казва книгата „Кратка история на християнското учение“. Но това, което добре разбирал, било, че религиозното разделение е заплаха за неговата империя, и затова искал да заздрави своето владение.

Никой от епископите в Никея обаче не подкрепял идеята за троица. Те взели решение само за естеството на Исус, но не и за ролята на светия дух. Ако троицата беше ясна библейска истина, нямаше ли да я предложат по онова време?

По–нататъшно развитие

СЛЕД Никея дебатите на тази тема продължили десетилетия наред. Дори за известно време онези, които смятали, че Исус не е равен на Бога, възвърнали своята популярност. Но по–късно император Теодосий взел решение срещу тях. Той установил символа на вярата от Никейския събор като стандарт за своята империя и през 381 г. от н.е. свикал Константинополския събор, за да изясни формулировката.

На този събор се взело решение светият дух да бъде поставен на едно ниво с Бога и Христос. За първи път вниманието започнало да се насочва към т.нар. християнска троица.

Но дори и след Константинополския събор троицата не била широко възприета като символ на вярата. Мнозина се противопоставили и с това възбудили срещу себе си жестоко преследване. Едва в по–късните векове троицата била формулирана като установен Символ на вярата. „Енциклопедия Американа“ отбелязва: „Пълното развитие на тринитарианството станало на Запад, в схоластиката на Средновековието, когато било направено обяснение с термините на философията и психологията.“

Атанасиевият символ на вярата

ТРОИЦАТА била дефинирана по–пълно в Атанасиевия символ на вярата. Атанасий бил свещеник, който подкрепил Константин в Никея. Символът на вярата, който носи неговото име, гласи: „Ние се покланяме на един Бог в троица . . . Отецът е Бог, Синът е Бог и Светият дух е Бог; въпреки това те не са трима Богове, но един Бог.“

Добре осведомените учени са съгласни обаче, че Атанасий не е съставил този символ. „Нова енциклопедия Британика“ коментира: „Символът на вярата не бил познат на Източната църква до 12–и век. От 17–и век нататък учените в общи линии стигнали до заключението, че Атанасиевият символ не е писан от Атанасий (който умрял през 373 г.), а вероятно е бил съставен в южна Франция през 5–и век. . . . Символът изглежда имал влияние най–вече в южна Франция и Испания през 6–и и 7–и век. Той бил използуван в литургиите на църквата в Германия през 9–и век и малко по–късно в Рим.“

Така от времето на Христос нататък трябвало да минат векове, докато троицата бъде широко възприета в т.нар. християнство. И какво ръководело вземането на решения по този въпрос? Дали това било Словото на Бога, или клерикални и политически съображения? В книгата „Произход и развитие на религията“ Е. У. Хопкинс отговаря: „Окончателната ортодоксална дефиниция на троицата била предимно въпрос на църковна политика.“

Предсказаното отстъпничество

ТАЗИ непочтена история на троицата отговаря именно на онова, за което Исус и неговите апостоли предсказали, че ще дойде след тяхното време. Те казали, че щяло да настане отстъпничество, отклонение, отпадане от истинското поклонение — чак до завръщането на Христос, когато истинското поклонение щяло да бъде възстановено преди божия ден на унищожение на тази система на нещата.

Относно този „ден“ апостол Павел казал: „Той няма да дойде, докато първо не дойде отстъпничеството и не се разкрие човекът на беззаконието.“ (2 Солунци 2:3, 7, NW) По–късно той предсказал: „След заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото; па и от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си.“ (Деяния 20:29, 30, „Синодално издание“, 1993 г.) Други ученици на Исус също писали за това отстъпничество с неговата ‘беззаконна’ класа на духовенството. — Виж например 2 Петър 2:1; 1 Йоан 4:1–3; Юда 3, 4.

Павел също писал: „Ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха; те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат.“ — 2 Тимотей 4:3, 4, СИ–93.

Самият Исус обяснил какво се крие зад това отпадане от истинското поклонение. Той казал, че е посял добри семена, но неприятелят, Сатан, щял да посее между тях плевели. Така заедно с първите стръкчета на житото се появили и плевелите. Затова трябвало да се очаква отклонение от чистото християнство, до жетвата, когато Христос щял да оправи нещата. (Матей 13:24–43) „Енциклопедия Американа“ казва: „Тринитарианството от четвърти век не отразявало точно ранното християнско учение относно естеството на Бога; напротив, то било отклонение от това учение.“ Тогава откъде произлязло това отклонение? — 1 Тимотей 1:6.

Какво ѝ оказало влияние

ВЦЕЛИЯ древен свят, още от времето на Вавилония, често било срещано поклонение на езически богове, групирани в троици, или в триади. Това влияние било разпространено също в Египет, Гърция и Рим през вековете преди Христос, а също по негово време и след това. След смъртта на апостолите, такива езически вярвания започнали да проникват и в християнството.

Историкът Уил Дюрант отбелязва: „Християнството не унищожило езичеството; то го приело. . . . От Египет дошли идеите за божествена троица.“ А в книгата Egyptian Religion [„Египетската религия“] Зигфрид Моренц отбелязва: „Троицата била основно занимание на египетските теолози . . . Трима богове били събирани и третирани като едно същество, като се обръщали към него в единствено число. По този начин духовната сила на египетската религия показва пряка връзка с християнската теология.“

Така служители на църквата в Александрия (Египет) от края на трети и началото на четвърти век, като например Атанасий, отразили това влияние, когато формулирали идеите, довели до троицата. Тяхното собствено влияние се разширявало, така че Моренц разглежда „александрийската теология като посредник между египетското религиозно наследство и християнството“.

В предговора към книгата на Едуард Гибън History of Christianity [„История на християнството“] четем: „Ако езичеството било победено от християнството, също толкова вярно е, че християнството било покварено от езичеството. Чистият деизъм на първите християни . . . бил променен от римската църква в неразбираемата догма на троицата. Много от езическите вярвания, измислени от египтяните и идеализирани от Платон, били запазени като достойни за вярване.“

„Речник на религиозното познание“ отбелязва, че много хора казват, че троицата „е поквара, заимствувана от езическите религии, и присадена към християнската вяра“. А трудът „Езичеството в нашето християнство“ заявява: „Произходът на [Троицата] е изцяло езически.“

Затова в „Енциклопедия на религията и етиката“ Джеймс Хейстингс писал: „В индийската религия, например, ние се срещаме с троичната група на Брама, Шива и Вишну; а в египетската религия с троичната група на Озирис, Изида и Хор . . . И не само в историческите религии откриваме Бога, разглеждан като Троица. Можем да си припомним в частност възгледа на неоплатонизма за Върховната или Пределната действителност“, която е „представена троично“. Какво общо има гръцкият философ Платон с троицата?

Платонизмът

СМЯТА се, че Платон е живял от 428 до 347 г. преди Христос. Макар че той не поучавал троицата в настоящата ѝ форма, неговата философия прокарала пътя за нея. По–късно се появили философски движения, които включвали троични вярвания, и те били повлияни от идеите на Платон за Бога и природата.

Френският Nouveau Dictionnaire Universel [„Нов универсален речник“] говори за влиянието на Платон: „Платоновската троица, представляваща сама по себе си чисто преструктуриране на по–стари троици, водещи началото си от по–ранни народи, изглежда е онази рационална философска троица от атрибути, която дала началото на трите лица или трите божествени личности, поучавани от християнските църкви. . . . Това схващане на гръцкия философ за божествената троица . . . може да бъде открито във всички древни [езически] религии.“

The New Schaff-Herzog Encyclopedia of Religious Knowledge [„Нова Шаф–Херцог енциклопедия на религиозното познание“] посочва влиянието на тази гръцка философия: „Доктрините за Логоса и троицата били оформени от гръцките Отци, които . . . били силно повлияни, пряко или косвено, от философията на Платон . . . Не може да се отрече, че от този източник в църквата се вмъкнали грешки и изопачавания.“

Книгата „Църквата от първите три века“ казва: „Доктрината за троицата била формулирана постепенно и сравнително късно; . . . тя произлязла от източник, съвършено чужд на юдейските и християнските Писания; . . . тя се развила и била присадена на християнството от ръцете на повлияните от платонизма Отци.“

Към края на трети век от н.е., „християнството“ и новата платоновска философия се обединили в неразривна връзка. Както казва Адолф Харнак в книгата Outlines of the History of Dogma [„Основни моменти в историята на догмата“], църковната доктрина „здраво се вкоренила в почвата на елинизма [езическата гръцка мисъл]. Така тя се превърнала в мистерия за огромно мнозинство от християните“.

Църквата твърдяла, че нейните нови доктрини били основани на Библията. Но Харнак казва: „В действителност тя узаконила в своята среда елинистичните разсъждения, суеверните възгледи и обичаи на езическите мистериозни култове.“

В книгата A Statement of Reasons [„Изложение на причините“], Андрюс Нортън казва за троицата: „Можем да проследим историята на тази доктрина и да открием нейния източник — не в християнското откровение, а във философията на Платон . . . Троицата не е доктрина на Христос и неговите Апостоли, а измислица на школата на по–късните платоници.“

Така през четвъртото столетие от н.е. отстъпничеството, предсказано от Исус и апостолите, достигнало пълен разцвет. Развитието на учението за троицата било само едно от доказателствата за това. Отстъпническите църкви започнали да приемат и други езически идеи, като например за адския огън, за безсмъртието на душата и идолопоклонството. Казано в духовен смисъл, т.нар. християнство навлязло в своите предсказани мрачни векове и било завладяно от една нарастваща духовническа класа „на човека на беззаконието“. — 2 Солунци 2:3, 7, NW.

Защо божиите пророци не поучавали за нея?

ЗАЩО в продължение на хиляди години никой от божиите пророци не учил своя народ за троицата? И защо поне Исус не използувал своята способност на велик учител, за да изясни троицата на своите последователи? Щеше ли Бог да вдъхнови написването на стотици страници от Писанието, и въпреки това да не използува нищо от тези напътствия, за да учи за троицата, ако тя беше „централната доктрина“ на вярата?

Трябва ли християните да вярват, че Бог, векове след Христос и след като вдъхновил написването на Библията, ще подкрепи формулирането на една доктрина, която била непозната на неговите служители през хилядите години, такава, която е „неразгадаемото тайнство“, „непостижима за човешкия разум“, такава, която явно има езически произход, и е „предимно въпрос на църковна политика“?

Свидетелството на историята е ясно: Учението за троицата е отклонение от истината, отстъпничество от нея.

[Текст в блока на страница 8]

‘Тринитарианството от четвърти век било отклонение от ранното християнско учение.’ — „Енциклопедия Американа“

[Блок на страница 9]

„Триадата на Великите богове“

Много векове преди времето на Христос, в древните Вавилония и Асирия имало триади, или троици от богове. Френската “Larousse Encyclopedia of Mythology” [„Енциклопедия на митологията на Ларус“] споменава една такава триада в областта на Месопотамия: „Вселената била разделена на три части, всяка от които станала владение на един бог. Небето се паднало на Ану. Земята била дадена на Енлил. Еа станал владетел на водите. Заедно те съставлявали триадата на Великите богове.“

[Блок на страница 12]

Индуската троица

Книгата “The Symbolism of Hindu Gods and Rituals” [„Символизмът на индуските богове и ритуали“] казва по отношение на една индуска троица, съществувала векове преди Христос: „Шива е един от боговете на Троицата. За него се казва, че е бог на унищожението. Другите двама богове са Брама — богът на сътворението, и Вишну, богът на запазването. . . . За да се покаже, че тези три процеса са едно и също нещо, тримата богове са обединени в една форма.“ — Издадена от А. Партасарати (Бомбай).

[Снимка на страница 8]

“„Константин общо взето не разбирал нищо от въпросите, които се поставяли в гръцката теология.“ — „Кратка история на християнското учение“

[Снимки на страница 10]

1. Египет. Триада на Хор, Озирис, Изида; второ хилядолетие пр.н.е.

2. Вавилон. Триада на Ищар, Син, Шамаш; второ хилядолетие пр.н.е.

3. Палмира. Триада на бога на луната, Господаря на небесата, бога на слънцето; около 1–и век от н.е.

4. Индия. Триединно индуско божество; около 7–и век от н.е.

5. Кампучия. Триединно будистко божество; около 12–и век от н.е.

6. Норвегия. Троица (Отец, Син, свети дух); около 13–и век от н.е.

7. Франция. Троица; около 14–и век от н.е.

8. Италия. Троица; около 15–и век от н.е.

9. Германия. Троица; около 19–и век от н.е.

10. Германия. Троица; 20–и век от н.е.