Желанието ми да помагам на глухите се сбъдна

Роден съм през 1941 г. във Вират, Финландия. Родителите ми, много от роднините ми и по-малките ми брат и сестра са глухи и общувахме на жестомимичен език.

Научавам чудесни неща от Библията

Жестомимичният език беше строго забранен в пансиона, който посещавах на 240 километра от дома си. По онова време в училищата за глухи във Финландия се използваше т.нар. устен метод, затова ни караха да произнасяме думи и да четем по устните. Ако учителите ни видеха да общуваме чрез жестове, ни удряха с линия или показалка толкова силно, че пръстите ни бяха подути с дни.

След гимназията се записах в колеж по селско стопанство. Родителите ми имаха ферма и трябваше да усвоя занаята. Когато се прибрах вкъщи, видях на масата списания „Стражева кула“ и „Пробудете се!“. Баща ми ми каза, че в тях се обясняват чудесни неща от Библията и че едно чуващо семейство изучава с него и майка ми, като общуват чрез лист и химикалка.

Той ми каза също, че под управлението на Божието Царство земята ще стане красив рай и че мъртвите ще бъдат възкресени. Аз обаче бях учен, че когато хората умрат, отиват на небето. Мислех си, че сигурно е разбрал погрешно Свидетелите, понеже не общуват с него на жестомимичен език.

Когато семейството отново посети родителите ми, ги попитах за нещата, които баща ми ми беше казал. Те отговориха, че баща ми е прав, и ми показаха думите на Исус за възкресението в Йоан 5:28, 29. Обясниха ми как Бог ще изчисти земята от злото и ми казаха, че хората ще живеят вечно в съвършено здраве и мир. (Псалм 37:10, 11; Даниил 2:44; Откровение 21:1-4)

Исках да науча повече, затова започнах да изучавам Библията с чуващ Свидетел на име Антеро. Той не знаеше жестомимичен език и отговарях на въпросите в книгата, като пишех отговорите на хартия. Антеро четеше отговорите и пишеше допълнителни въпроси и коментари. Той търпеливо изучаваше с мене по този начин по два часа всяка седмица.

През 1960 г. посетих конгрес на Свидетелите на Йехова, където програмата се превеждаше на жестомимичен език. В петък следобед беше съобщено, че на следващия ден ще има покръстване. Така че в събота сутрин си взех банските и кърпа и се покръстих!a Не след дълго родителите ми и по-малките ми брат и сестра също се покръстиха.

Споделям библейските истини

Исках да споделям наученото с други глухи и най-добрият начин за това беше чрез жестомимичен език. В началото проповядвах пламенно на глухите в родния си град.

Скоро след това се преместих в Тампере, голям промишлен град. Там търсех глухи от врата на врата, като питах домакините дали познават такива хора. По този начин започнах библейски изучавания и само след няколко години в Тампере имаше над десет глухи вестители.

През 1965 г. срещнах красива сестра на име Майре. Оженихме се на следващата година. Майре бързо научи жестомимичен език и беше мой верен и усърден помощник през петте десетилетия, в които служихме заедно на Йехова.

Две години след като се оженихме се роди синът ни Марко, който е чуващ. У дома го учехме на фински и фински жестомимичен език и той се покръсти на 13 години.

След време към жестомимичната група в Тампере се присъединиха много нови хора. Затова през 1974 г. се преместихме в град Турку, където нямаше глухи вестители. Отново търсехме глухи хора от врата на врата. Докато бяхме в Турку, 12 от изучаващите ми се покръстиха.

Проповядваме в Прибалтика

През 1987 г. Марко беше поканен в Бетел. Жестомимичната ни група в Турку беше стабилна, затова започнахме да правим планове да се преместим отново.

По това време вече можеше да се проповядва в страните в източна Европа. Затова през януари 1992 г. заедно с друг глух брат заминахме за Талин, Естония.

Свързахме се с една сестра, чийто брат беше глух. Въпреки че не прояви интерес към посланието за Царството, той ни помогна да се свържем с други глухи естонци. През последната вечер от престоя ни в Талин, той ни заведе на среща на Съюза на глухите в Естония. Отидохме рано и сложихме на масата списания и книги на естонски и руски. Раздадохме около 100 книги и 200 списания и получихме 70 адреса. Тази вечер беше положена основата на проповедната дейност на жестомимичен език в Естония!

Скоро след това с Майре започнахме да пътуваме често до Естония, за да проповядваме. Намалихме работното си време и станахме редовни пионери. През 1995 г. се преместихме близо до Хелзинки, за да е по-лесно да пътуваме с ферибот до Талин. Службата ни в Естония надмина всичките ни очаквания!

Водехме толкова библейски изучавания, колкото можехме да поемем, и 16 от изучаващите ни напреднаха до покръстване, включително две родни сестри, които са слепи и глухи. Водех изучаването с тях, като правех жестове върху ръцете им, което е познато като тактилен превод.

Изучаването с глухите не беше лесно. По това време нямаше издания на жестомимичен език, затова се възползвах напълно от красивите илюстрации в нашите издания и ги събирах в албум.

Клонът във Финландия ме помоли да посетя Латвия и Литва, за да проуча как да се подпомогне дейността в жестомимичния район в тези Прибалтийски страни. Пътувахме до там няколко пъти и показахме на местните Свидетели как да търсят глухи. Почти всяка държава има свой жестомимичен език. Затова научих жестомимичните езици на Естония, Латвия и Литва, както и някои изрази на руски жестомимичен език, който се използва от глухите руснаци, живеещи в Прибалтика.

За съжаление, след като пътувахме осем години до Естония и другите Прибалтийски страни, Майре се разболя от Паркинсон и трябваше да спрем с тази дейност.

Допълнителна помощ за глухите

През 1997 г. в клона във Финландия беше сформиран преводачески екип на жестомимичен език. Тъй като живеехме наблизо, с Майре помагахме с превода на изданията на жестомимичен език, което от време на време все още правя. Служехме заедно със сина ни Марко. Впоследствие той заедно със съпругата си Кирси помагаше за обучаването на преводачески екипи в други страни.

Освен това клонът организира курсове на жестомимичен език за чуващи вестители. Благодарение на тези курсове много братя и сестри се преместиха в сборовете и групите на жестомимичен език, за да подкрепят проповедната дейност и събранията, и поеха допълнителни отговорности.

Все още горя от желание да помагам

През 2004 г. с Майре помогнахме да бъде сформиран първият сбор на фински жестомимичен език в Хелзинки. За три години братята и сестрите в този сбор напреднаха духовно и много от тях станаха пламенни пионери.

Отново започнахме да правим планове да служим там, където нуждата е по-голяма. През 2008 г. се преместихме близо до Тампере и се върнахме в жестомимичната група, в която бяхме преди 34 години. След една година тя стана вторият сбор на жестомимичен език във Финландия.

Здравето на Майре обаче постоянно се влошаваше. Грижех се за нея, докато не почина през 2016 г. Макар че много ми липсва, очаквам с нетърпение да я видя в новия свят, където вече няма да има болести. (Исаия 33:24; Откровение 21:4)

Дотогава обаче все още горя от желание да споделям добрата новина с глухите — дейност, на която посветих последните 60 години от живота си!