„Любовта към Йехова ми дава сили през целия ми живот“

Но как от бивш комунист станах част от религиозна група, която се смяташе за враг на държавата? И как любовта на Йехова и обучението му ми помогнаха да стана по-добър човек през годините ми на принудителен труд и изгнание?

Търся справедливост и душевен мир

Роден съм през 1930 г. в Табани, бедно село в северна Молдова. Родителите ми се трудеха усърдно в колхоз, за да изхранват шестте си деца. Не разполагахме с много. Майка ми беше православна християнка, а баща ми — католик. Те често разгорещено обсъждаха шокиращото поведение на свещениците.

Бях 18-годишен, когато завърших училище и се присъединих към комсомола, младежка организация, която разпространяваше комунистическите идеи. Целта му беше да подготвя бъдещи членове на комунистическата партия. Не след дълго бях избран за секретар на местната група. Привличаше ме идеята за братство, равенство и справедливост, но изпитах празнота, когато видях несправедливостта и подкупничеството около мене.

Правителството на Съветския съюзa затваряше църквите и другите религиозни групи и аз, като активен член на комсомола, трябваше да подкрепям наредбите му. В селото ни имаше няколко Свидетели на Йехова. Бях забелязал, че са честни и мирни хора, но въпреки това ги смятах за фанатици. Нямах представа обаче, че скоро един от тях ще отговори на много от въпросите ми за живота.

Чичо ми Димитрий, който живееше в моето село, беше Свидетел на Йехова. Веднъж през пролетта на 1952 г. той ме попита: „Георгий, какво мислиш да правиш с живота си?“ Чичо ми беше единственият човек, който ми зададе такъв въпрос, и така разбрах, че наистина се интересува от мене. Истината е, че имах много въпроси без отговор, като например: „Ако Бог съществува, защо има толкова много страдания?“ През следващите осем дни чичо ми отговори на всички тях с помощта на Библията. Понякога говорехме за Бога до три часа през нощта!

Заради тези разговори реших да изучавам Библията сериозно. Започнах да разбирам, че имам небесен Баща, който истински ме обича. (Псалм 27:10) Макар че познанието ми не беше голямо, любовта ми към Йехова беше достатъчно силна, за да предприема решителни действия. Напуснах комунистическата партия въпреки заплахите от местния председател. През септември 1952 г., само четири месеца след като започнах да изучавам Библията, се отдадох на Йехова и се покръстих.

Любовта ми към Йехова е изпитана

По това време дейността на Свидетелите на Йехова беше забранена. Но тъй като исках да покажа на дело любовта си към Йехова, изразих желание да доставям библейска литература на Свидетелите, които живееха в селата. Това беше рисковано, защото местните можеха да станат подозрителни към някой непознат и да информират властите. Всъщност дори някои братя бяха предпазливи, защото се опасяваха, че може да съм един от многото агенти на тайната полиция, които се преструваха на Свидетели. Скоро обаче стана ясно, че не съм шпионин. Само два месеца след покръстването ми бях арестуван и обвинен, че доставям забранена литература.

Докато чаках развитието по делото, прекарах близо година в затвора. През това време следователите ме разпитваха многократно и се опитваха да пречупят лоялността ми към Йехова, но аз вече бях развил силна любов към него. В крайна сметка беше насрочено изслушване по делото ми в Одеса (Украйна). Родителите ми и братята и сестрите ми, които тогава не бяха Свидетели, също бяха призовани да се явят в съда.

Властите искаха те да повярват, че съм полудял и че съм бил заблуден да вляза в опасна секта. Родителите ми се уплашиха. Те плачеха и искаха да се откажа. Аз обаче спокойно казах на майка ми: „Не се притеснявай. Не съм загубил разсъдъка си. Напротив, намерих това, което съм търсил цял живот, и няма да се откажа от него.“ (Притчи 23:23) Не знаех много неща от Библията, но знаех достатъчно за Йехова, за да му остана верен. Около шест години по-късно родителите ми научиха повече за вярванията ми и също станаха Свидетели на Йехова.

Бях осъден на 15 години принудителен труд и изпратен с влак в област Колима, която беше в сърцето на голяма мрежа от трудови лагери в Сибир. За да имат пълен контрол над нас, пазачите ни биеха и ни оставяха да гладуваме. В началото се чудех дали ще оцелея.

Усещам Божията любеща грижа и обучение

Малко след като пристигнах в лагера, някои от затворниците предпазливо ме попитаха: „Има ли Йонадавовци в групата ти?“ Веднага разбрах, че те са мои духовни братя, защото само те биха използвали такъв библейски израз. Оказа се, че в лагера има 34-ма Свидетели. Тези опитни братя не само ме научиха как да прилагам библейските принципи в трудни ситуации, но и ми помогнаха да развия духовни качества, като разумност.

Работех като машинист. Веднъж един от работниците на име Матфей се хвалеше, че знае имената на 50 светци. Когато му казах нещо обидно за тези т.нар. светци, той се опита да ме удари, но аз избягах. После видях, че братята се смеят, и се засегнах. Възкликнах: „Защо се смеете? Исках да проповядвам!“ Те любезно ми напомниха, че целта ни е да споделяме добрата новина, а не да обиждаме хората. (1 Петър 3:15) Макар че Матфей беше политически дисидент, му беше направило впечатление уважението, с което се отнасяха Свидетелите към пазачите и властите. След време той прояви интерес към библейското послание. Няма да забравя вечерта, когато тайно беше покръстен във варел със студена вода.

Скоро след пристигането ни в лагера с още двама братя бяхме повикани да присъстваме на обучение по политическа теория. В началото отказахме, защото си мислихме, че така ще нарушим християнския си неутралитет. (Йоан 17:16) В резултат на това ни затвориха в тъмна наказателна килия за две седмици. Когато бяхме освободени, някои братя ни обясниха, че присъствието ни на тези събрания само по себе си не означава непременно нарушение на неутралитета. Напротив, на тях имахме възможност да дадем хубаво свидетелство. Любовта и загрижеността на тези братя ни помогнаха да станем по-мъдри и благоразумни.

Търпеливото им обучение ясно ми показа, че Йехова любещо се грижи за мене. Например един затворник, който беше свещеник, беше назначен за главен счетоводител. Всеки път, когато отивахме да се храним и той ме виждаше, ми казваше: „Здравей, сине на Дявола!“ Друг затворник ме посъветва саркастично да му отговоря: „Здравей, татко!“ За съжаление, го направих и затова бях бит жестоко. Когато братята научиха какво ми се беше случило, ми помогнаха да разбера, че не съм постъпил правилно. (Притчи 29:11) По-късно му се извиних.

Преди да ме изпратят в лагера, посещавах тайно християнските събрания, които се провеждаха през нощта или рано сутрин. Но в лагера нямаше къде да се скрием. Затова всеки ден с братята просто заставахме в кръг, за да обсъдим някои стихове от Библията, които бяхме написали предварително на малки листчета. Имахме за цел да наизустим колкото се може повече стихове и да си ги припомняме редовно. Когато някой пазач дойдеше, бързо гълтахме листчетата.

Далече от дома, но не и от любовта на Бога

През 1959 г. бях освободен от лагера и изпратен в област Караганда (Казахстан). Все още бях в изпитателен срок, но помолих властите да ми позволят да отсъствам за 20 дни, за да се оженя. Отидох в Томска област (Русия), където живееше една вярна и прекрасна сестра на име Мария. Както обикновено, бях директен и ѝ казах: „Няма време да се опознаваме. Омъжи се за мене!“ Тя се съгласи и имахме малка сватба. Мария много ценеше, че бях издържал толкова изпитания, и искаше да ме подкрепи в службата ми за Йехова. (Притчи 19:14)

През онези години не можехме да проповядваме открито от къща на къща, но се възползвахме от всяка възможност да говорим за вярванията си неофициално. Когато ни канеха някъде или ходехме на почивка, често споделяхме с другите надеждата си за вечен живот в рай на земята. Освен това създавахме такива възможности. Например посещавахме къщи, които се продаваха, и се опитвахме да насочваме разговорите със собствениците към духовни теми. По този начин с Мария започнахме изучавания с шест човека, които станаха Свидетели на Йехова.

Понякога давахме свидетелство по време на изборите. Един ден служители на тайната полиция дойдоха в завода, където аз и няколко братя работехме. Те ни попитаха пред около 1000 колеги защо Свидетелите на Йехова не се месят в политиката. Главният инженер и няколко други работници се застъпиха за нас, като казаха на полицаите, че сме отговорни и съвестни работници. Това ни даде кураж да обясним позицията си, цитирайки стихове по памет. В резултат на смелото ни свидетелство четирима работници проявиха интерес към библейската истина и се покръстиха за по-малко от година.

В началото на 70-те години много искрени хора в Казахстан станаха Свидетели на Йехова, затова усетихме, че е време да организираме първия ни конгрес. Но как щяхме да го направим, без да привлечем вниманието на властите? Решихме да съчетаем еднодневния конгрес с истинска сватба в едно село близо до град Алмати. Над 300 души се присъединиха към булката и младоженеца! Съпругата ми и няколко други сестри положиха много труд, за да украсят мястото и да подготвят вкусна храна. Но най-вече гостите се насладиха на хубавите библейски доклади, изнесени от около десет докладчици. Тогава за първи път изнесох библейски доклад пред толкова слушатели.

Божията любов ни дава сили във всичките ни изпитания

Скъпата ми съпруга Мария ме подкрепяше вярно през целия си живот. Тя имаше мек нрав и винаги поставяше Царството на първо място. Въпреки че беше физически силна жена, тя внезапно разви тежка форма на остеопороза, която я прикова на легло за почти 16 години. Съпругата ми почина през 2014 г., но с помощта на състрадателната ни дъщеря Людмила се грижехме добре за нея до смъртта ѝ.

Когато Мария страдаше, се чувствах безсилен. Но до последно четяхме заедно Библията и насърчителни статии. Често говорехме за новия свят. Понякога плачех тихичко до леглото ѝ. Всеки път обаче чудесните обещания на Йехова ни успокояваха и ни вдъхваха сили да издържим. (Псалм 37:18; 41:3)

Откакто разбрах, че Йехова ме обича, постоянно изпитвам подкрепата и грижата му. (Псалм 34:19) Когато бях млад и неопитен, усещах любовта му чрез онези, които търпеливо ми помагаха да стана по-добър човек. Когато бях в трудовия лагер и по-късно бях изпратен в изгнание, той ме подкрепяше чрез Словото си. Освен това ми даде сили да се грижа за скъпата ми съпруга до смъртта ѝ. Наистина мога да кажа, че любовта към Йехова ми дава сили през целия ми живот. (Псалм 31:19)