Въпроси на читатели

Кога ще спрем да проповядваме?

Исус казал: „Добрата новина за Царството ще бъде проповядвана по целия свят, за да я чуят всички народи, и тогава ще дойде краят“. (Мат. 24:14) Гръцката дума, преведена като „края“ в този стих, както и в 6 и 13 стих, е „тѐлос“. Тя се отнася за окончателния край на света на Сатана по време на Армагедон. (Откр. 16:14, 16) Това означава, че ще продължаваме да проповядваме добрата новина за Царството до Армагедон. Това е подобрение в разбирането ни.

Преди смятахме, че ще спрем да проповядваме добрата новина, когато започне голямото бедствие и бъде унищожен Вавилон Велики. (Откр. 17:3, 5, 15, 16) Вярвахме, че тогава ще приключи „годината на благоволението на Йехова“, тоест че хората вече няма да имат шанс да приемат добрата новина. (Иса. 61:2) Мислехме също, че само онези, които останат верни на Йехова до началото на голямото бедствие, ще го преживеят. Сравнявахме ги с юдеите, които преживели унищожението на Йерусалим през 607 г. пр.н.е. Те били белязани за спасение по-рано, защото се покланяли на Йехова и мразели злото. (Езек. 5:11; 9:4) Това сравнение обаче не е в хармония с думите на Исус от Матей 24:14, които показват, че вероятно хората ще имат възможност да откликнат на добрата новина чак до самия край, тоест до Армагедон.

Тъй като вече по-добре разбираме стиха от Матей 24:14, е нужно да променим разбирането си и на стиха от Откровение 16:21, в който се говори за градушка. След допълнително изследване разбрахме, че двата стиха се допълват. В какъв смисъл? Отговорът се крие в начина, по който хората реагират на посланието за Царството. Апостол Павел писал, че за „онези, които вървят към спасение“, посланието е „животворна миризма“ — добра новина. А за враговете на Йехова то е „смъртоносна миризма” — лоша новина. (2 Кор. 2:15, 16) Те мразят посланието за Царството, защото то ясно показва, че светът, който обичат, е зъл, управляван от Сатана и скоро ще бъде унищожен. (Йоан 7:7; 1 Йоан 2:17; 5:19)

Обърни внимание също, че тази символична градушка ще е „необикновено голяма“. Това означава, че по време на голямото бедствие посланието, което проповядваме може да е по-силно и по-директно. Божието име ще стане известно, както никога преди. (Езек. 39:7) Много е възможно след унищожението на Вавилон Велики някои да бъдат привлечени към посланието за Царството като към „приятна миризма“. Те може да научат или да си спомнят, че Свидетелите на Йехова от много години са проповядвали за края на фалшивата религия.

Нещо подобно се случило в древния Египет след Десетте бедствия. След като Йехова изпълнил „присъдите си върху всичките богове на Египет“, към народа му се присъединили „голямо множество хора от други народи“. (Из. 12:12, 37, 38) Те може да са го направили, когато видели, че всичко, което Моисей казал за Десетте бедствия, се изпълнило.

Всеки, който застане на страната на Йехова след унищожението на Вавилон Велики, ще има привилегията да подкрепя Христовите помазани братя, които все още са на земята. (Мат. 25:34-36, 40) Но малко преди Армагедон тези помазани ще получат небесната си награда и след това хората вече няма да имат възможност да покажат, че ги подкрепят, и да бъдат определени като „овце“.

Това подобрено разбиране още по-ясно ни показва колко много ни обича Йехова и колко е милостив. Наистина той „не иска никой да бъде унищожен, а всички да стигнат до разкаяние“. (2 Пет. 3:9)