Ходѝ с вяра
1 Милиони хора изграждат своя живот около материалните си притежания, като неразумно уповават в измамливата сила на богатството. (Мат. 13:22) Те получават тежък урок, когато богатството им бъде изгубено или откраднато, или се окаже без стойност. Ние сме подканени да следваме един по–мъдър курс, като се стремим към духовни съкровища. (Мат. 6:19, 20) За това е необходимо ‘ходене с вяра’. — 2 Кор. 5:7, „Синодално издание“, 1993 г.
2 Думата „вяра“ е преведена от гръцка дума, която предава мисълта на увереност, доверие, твърдо убеждение. Да ходим с вяра означава да живеем в трудни условия с увереност в Бога, като уповаваме на неговата способност да ръководи стъпките ни и на готовността му да се погрижи за нашите нужди. Исус дал съвършения пример; той поддържал вниманието си съсредоточено върху онова, което било наистина важно. (Евр. 12:2) По същия начин ние трябва да поддържаме сърцата си съсредоточени върху невидимите, духовните неща. (2 Кор. 4:18) Ние трябва винаги да помним несигурността на сегашния ни живот и да признаем, че напълно зависим от Йехова.
3 Трябва също да бъдем твърдо убедени, че Йехова ни води чрез своята видима организация под ръководството на ‘верния и разумен слуга’. (Мат. 24:45–47) Ние проявяваме вярата си, когато сме „послушни на онези, които са начело“ в сбора. (Евр. 13:17, NW) Като смирено работим в сътрудничество с теократичната уредба, показваме доверието си в Йехова. (1 Пет. 5:6) Ние трябва да бъдем подтикнати да подкрепяме всеотдайно работата, която е възложена на организацията. Това ще ни приближи повече към нашите братя в здрава връзка на любов и единство. — 1 Кор. 1:10.
4 Как да укрепваме вярата: Ние не трябва да позволяваме вярата ни да стане пасивна. Трябва да се борим усилно, за да я увеличаваме. Редовното изучаване, молитва и присъствие на събранията ще ни помогнат да укрепим вярата си, така че с помощта на Йехова да може да издържим на всяко изпитание. (Еф. 6:16) Създал ли си добра рутина за ежедневно четене на Библията и подготовка за събранията? Дали размишляваш често върху онова, което научаваш, и дали се обръщаш към Йехова в молитва? Дали е твой обичай да посещаваш всички събрания и да участвуваш в тях, когато ти се удаде възможност? — Евр. 10:23–25.
5 Силната вяра се доказва от добри дела. (Як. 2:26) Един от най–добрите начини, по който можем да проявим вярата си, е като известяваме своята надежда на другите хора. Дали търсиш възможности да споделяш добрата новина? Дали твоите обстоятелства могат да бъдат приспособени, за да можеш да вършиш повече в службата? Прилагаш ли препоръките, които получаваме за подобряване на качеството и резултатността на нашата служба? Поставяш ли си лични духовни цели и напрягаш ли сили да ги постигнеш?
6 Исус изказал предупреждение относно прекаленото ангажиране във всекидневните житейски работи и позволяването на материалистичните или егоистични интереси да замъглят нашата духовна нагласа. (Лука 21:34–36) Ние трябва стриктно да следим как ходим, за да избегнем корабокрушение относно нашата вяра. (Еф. 5:15; 1 Тим. 1:19) Всички ние се надяваме, че накрая ще можем да заявим, че ‘водихме добра битка, пробягахме разстоянието до финала, и опазихме вярата’. — 2 Тим. 4:7, NW.