Бъдете изпълнители — не само слушатели
1 Истинските християни днес взимат присърце библейския съвет да бъдат изпълнители на словото, а не само слушатели. (Як. 1:22) Това ги поставя в рязък контраст с онези, които макар и да твърдят, че са християни, принасят служба на Бога само на думи. (Иса. 29:13) Исус ясно заявил, че само хората, които вършат волята на Бога, ще бъдат спасени. — Мат. 7:21.
2 Поклонението без богоугодни дела е безсмислено. (Як. 2:26) Затова трябва да се запитаме: ‘Как моите дела доказват, че вярата ми е искрена? Какво показва, че аз наистина живея в хармония с онова, което вярвам? Как мога да наподобявам Исус по–пълно?’ Честните отговори на тези въпроси ще ни помогнат да видим какъв напредък сме постигнали или все още имаме нужда да правим във вършенето на божията воля.
3 Като последователи на Исус ние трябва да имаме същата най–важна цел в живота като тази, която е изразена от псалмиста: „В Бога ще принасяме възхвала цял ден, и до вечни времена твоето име ще славим.“ (Пс. 44:8, NW) Християнството е начин на живот, който се проявява всеки ден и във всичко, което правим. Какво удовлетворение изпитваме, като проявяваме във всичките си дела искреното си желание да възхваляваме Йехова! — Флп. 1:11.
4 Принасянето на възхвала на Йехова обхваща повече от това да се води почтен живот: Ако доброто поведение беше всичко, което Бог изискваше, ние бихме могли просто да се съсредоточим върху усъвършенствуването на своята личност. Обаче нашето поклонение също включва да известяваме навсякъде превъзходствата на Йехова и да правим публично изявление на неговото име! — Евр. 13:15; 1 Пет. 2:9.
5 Публичното проповядване на добрата новина е едно от най–важните дела, които вършим. Исус се отдал на това дело, защото знаел, че то означавало вечен живот за хората, които щели да слушат. (Йоан 17:3) Днес ‘служението на словото’ е не по–малко важно; то е единственото средство, чрез което хората могат да бъдат спасени. (Деян. 6:4; Рим. 10:13) Като съзнаваме дълготрайната полза, ние можем да разберем защо Павел ни подканя да ‘проповядваме словото’ и да ‘бъдем в него неотложно’. — 2 Тим. 4:2, NW.
6 До каква степен възхваляването на Йехова трябва да изпълва нашия живот? Псалмистът казал, че то било в ума му цял ден. Нима не изпитваме същите чувства? Да, и ние ще смятаме всяка среща с друг човек като потенциална възможност да говорим за името на Йехова. Ние ще търсим подходящи възможности да насочваме своя разговор към духовни неща. Също ще се стремим да участвуваме редовно в дейностите по проповядването, организирани от сбора. Онези, чиито обстоятелства позволяват, могат да помислят сериозно за пионерската служба, тъй като тя ни помага да поставяме проповедната служба на първо място в своя живот всеки ден. Божието Слово ни уверява, че като бъдем постоянни изпълнители на божията воля, ние ще бъдем щастливи. — Як. 1:25.